Решение по дело №1206/2023 на Административен съд - Хасково

Номер на акта: 861
Дата: 16 ноември 2023 г. (в сила от 30 ноември 2023 г.)
Съдия: Пенка Колева Костова
Дело: 20237260701206
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 7 ноември 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ

861

Хасково, 16.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Хасково - III състав, в съдебно заседание на десети ноември две хиляди и двадесет и трета година в състав:

Съдия:

ПЕНКА КОСТОВА

При секретар ГЕРГАНА ТЕНЕВА като разгледа докладваното от съдия ПЕНКА КОСТОВА административно дело № 20237260701206 / 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по реда на чл.459 от Изборния кодекс ИК/.

Образувано е по жалба, подадена от П.Н.П. ***, издигнат за кандидат за кмет на кметство с. С., общ. С. от ПП „Н. В.“, против Решение №132-МИ от 30.10.2023г. на ОИК – С., с което решение въз основа на получените данни от протокола на СИК е обявен за избран за кмет на кметство с. С., общ. С., на първи тур Ж.Д.С., издигнат от ПП Г..

В жалбата се сочи, че се оспорват изборните резултати от проведения на 29.10.2023г. избор за кмет на кметство с. С., като незаконосъобразни, поради порок свързан с провеждане на съответната законова процедура. Жалбоподателят сочи, че за да се избегне балотаж между него и другия кандидат Ж.Д.С. се е появило несъответствие, поради неправилно констатирани резултати при преброяването на общия брой действителни гласове. Съображенията на жалбоподателя за това произхождали от факта, че заместник-председателя на СИК заявил преди да се оформи и състави протокола за изборния резултат, че въз основа на резултата от изборите се очертава балотаж. Същата заместник- председателка поради лични причини се наложило да напусне комисията, като преди да я напусне подписала чернова и празен оригиналния протокол. В последствие се оказало, че резултатите, които тя обявила пред жалбоподателя и тези в окончателния протокол се разминавали с осем гласа в ущърб на жалбоподателя. Предвид изложените съображения жалбоподателят моли, в случай, че се потвърди твърдяното от него, съдът да отмени Решение №132-МИ от 30.10.2023г. на ОИК – С..

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. Г. Б., който поддържа жалбата по изложените в нея съображения, ведно с допълнителната молба, съдържаща доказателствени искания и моли съда да постанови решение, с което да отмени Решение №132-МИ от 30.10.2023г. на ОИК – С., с което решение, въз основа на получените данни от протоколите на СИК е обявен за избран за кмет на кметство с. С., общ. С., на първи тур Ж.Д.С., издигнат от ПП Г.. Прави се искане за присъждане на разноски по делото.

Ответникът по жалбата - Общинска избирателна комисия /ОИК/ - С., представлявана от председателя М. Д. / съгласно удостоверение на л. 280 по делото/, намира жалбата за неоснователна. Излага съображения, че в хода на изборния процес и в обективиране на изборния резултат както в протокола на СИК, така и в протокола на ОИК – С. не са допуснати нарушения, които да водят до промяна на крайния изборен резултат.

Заинтересованата страна Ж.Д.С., се явява лично и изразява становище за неоснователност на жалбата.

Административен съд - Хасково, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:

Няма спор между страните, а и видно от приложените по делото доказателства се установява, че с Решение № 47-МИ/18.09.2023г. на ОИК - С. партия „Н. В.“ е регистрирана за участие в изборите за кмет а кметство с. С., които ще се проведат на 29.10.2023г., както и че с предложение от 24.09.2023г. ПП „Н. В.“ е предложила на Общинска избирателна комисия С. да регистрира П.Н.П. за кандидат за кмет на кметство с. С., общ. С. в изборите за общински съветници и кметове на 29.10.2023г., като посочения кандидат е регистриран с Решение №57-МИ/24.09.2023г. на ОИК – С..

С Решение № 21-МИ/14.09.2023г. на Общинска избирателна комисия – С. е регистрирана ПП Г. за участие в изборите за кмет на кметство, които ще се проведат на 29.10.2023г. С Решение № 36-МИ/17.09.2023г. ОИК-С. е допълнила Решение № 21-МИ/14.09.2023г. с изчерпателно посочени кметства, сред които е и кметство с. С.. Последвало е предложение от 20.09.2023г. от ПП Г., с което е предложено на ОИК- С. да регистрира Ж.Д.С. за кандидат за кмет на кметство с. С., общ. С. в изборите за общински съветници и кметове на 29.10.2023г., като посочения кандидат е регистриран с Решение №49-МИ/21.09.2023г. на ОИК – С., под номер 3.

До участие в изборите за кмет на кметство с. С., общ. С. е допуснат и кандидата издигнат от ПП „В.“, Й. Д. Н..

В утвърдения образец на бюлетина за избор на кмет на кметство с. С., общ.С., изборен район №*********, тримата кандидати са вписани, както следва: на първи ред, с квадратче с числото 7, е вписано ПП Г., с кандидат Ж.Д.С., на втори ред, с квадратче с числото 42, е вписано ПП В., с кандидат Й. Д. Н., на трети ред, с квадратче с число 58 е вписана ПП Н. В. с кандидат П.Н.П., на четвърти ред – не подкрепям никого.

От данните по приложената административна преписка се установи, че на 29.10.2023 г. е произведен избор за кмет на кметство с.С. в една СИК - избирателна секция №*********. След приключване на изборния ден и отчитане на резултатите СИК в състав: Н. Ж. К., М. И. Д., В. С.С., А. Х. П., Я. Т. Н., П. Ж. Б. и Е. С. М. е съставила Протокол № 26287000550710001 в избирателна секция №********* за избиране на кмет на кметство с.С., общ.С.. В част І, б.”А” от Протокола “Брой на бюлетините получени по реда на чл.215 ал.1 от ИК” е вписана цифрата 400, в следващата графа “Данни от избирателните списъци”, т.1 “Брой на избирателите според избирателния списък при предаването му на СИК е вписана цифрата 394, в т. 2 “Брой на избирателите вписани в допълнителната страница (под чертата) на избирателния списък в изборния ден“ е записана цифрата 3, в т.3 “Брой на гласувалите избиратели според положените подписи в избирателния списък, включително и подписите в допълнителната страница и под чертата“ е вписана цифрата 250. В графа четвърта от част І на Протокола “Данни извън избирателните списъци и съдържанието на избирателната кутия” в т.4, б.“а“ „брой на неизползвани бюлетини“ е вписана цифрата 149, в т.4, б „б“ „брой на унищожени от СИК бюлетини по други поводи“, комисията е записала 1 брой. В част ІІ от Протокола т.5 “Брой на намерените в избирателната кутия бюлетини”, комисията е отбелязала цифрата 250, в т.6 “Брой намерени в избирателната кутия недействителни бюлетини” е записана цифрата 12, а в т.7 “Брой на действителните гласове от хартиени бюлетини с отбелязан вот „Не подкрепям никого““ е записана цифрата 4. Общ брой на намерени в избирателната кутия действителни гласове, подадени за кандидатските листи на партии, коалиции, местни коалиции и инициативни комитети е посочена цифрата 234. Въз основа на посочените данни в т.8 от Протокола, СИК е разпределила гласовете по кандидатски листи, както следва за кандидата Ж.Д.С. от ПП „Г.“ действителни гласове – 128, за кандидата Й. Д. Н. от ПП „В.“ действителни гласове – 27, за кандидата П.Н.П. от ПП „Н. В.“ действителни гласове – 79. Протоколът на СИК е подписан от всички членове на комисията след съставянето му, като няма приложено и подписано от някой член на СИК особено мнение, в същия няма отбелязвания за възникнали спорове за действителността или недействителността на бюлетините, взети по тях решения на СИК и бележки и възражения на членовете на комисията по взетите решения. Няма отбелязвания за постъпили жалби и възражения, като е записано, че изборите в секцията са проведени при „нормална“ обстановка.

Въз основа на горе цитирания протокол, ОИК – С. на основание чл.449, ал.1, т.1, чл.450 и чл.451 от ИК е съставила Протокол от 30.10.2023г. за избиране на кмет на кметство с. С.. Видно от посочения протокол, разпределението на действителните гласове / общо на брой 234 / е както следва: за Ж.Д.С. от ПП „Г.“ – 128 гласа, за Й. Д. Н. от ПП „В.“ – 27 гласа, за П.Н.П. от ПП „Н. В.“ – 79 гласа.

На основание чл.452 от ИК и въз основа на получените данни от протоколите на СИК, ОИК – С. е взела Решение № 132-МИ от 30.10.2023г., с което е обявен за избран за кмет на кметство с. С., община С., обл. Хасково, на първи тур Ж.Д.С., издигнат от ПП“Г.“. В решението е посочено, че избраният кмет е получил 128 действителни гласове, което съгласно разпоредбата на чл.452 ал.3 от ИК е повече от половината от действителните гласове.

По делото е приложен и избирателен списък – част І и част ІІ за гласуване в изборите за общински съветници и кметове на 29.10.2023г. за населено място с.С., избирателна секция № *********. От същия се установява, че броя на избирателите според избирателния списък имащи право на глас, за кмет на кметство с. С. е 394, от които, според отразяването в протокола на СИК 250 са упражнили в изборния ден правото си на глас. Към списъка са приложени три броя декларации подадени от избиратели, вписани под чертата, които видно от отбелязването направено и в списъка и в депозираните декларации са гласували единствено за кмет на община и общински съвет.

От така установеното фактическо положение съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е депозирана от надлежно легитимирана страна по смисъла на чл.459 ал.1 от ИК – кандидати за кмет на кметство с.С. в проведените на 29.10.2023г. местни избори. Жалбата е насочена срещу подлежащ на оспорване административен акт и е подадена в заканоустановения 7 – дневен срок съобразно разпоредбата на чл.459, ал.1 от ИК.

Разгледани по същество жалбите са неоснователни.

Съгласно разпоредбата на чл. 42 от Конституцията право на всеки български гражданин е да участва в избора на държавни и местни органи, като по силата на ал.2 на чл. 42 от Конституцията организацията и редът за провеждане на избори се определя със закон. В случая за избор на органи за местно управление това е Избирателния кодекс, в който законодателят е регламентирал нормативно определен ред на изборния процес. Този процес се състои от относително обособени етапи на организация и провеждане, които са необходими за осъществяване и приключване на целия изборен процес.

Законодателят в разпоредбата на чл.459, ал.1 от ИК е предоставил правото на определена група субекти да оспорят изборния резултат, като контролът за законосъобразност на избора се изразява в проверка за наличието на нарушения в изборния процес и преценка за тяхното влияние върху крайния резултат от избора. Производството по чл.459 и сл. от няма за цел да повтори изцяло изборния процес пред съда, а конкретно да се направи проверка, дали твърдените от жалбоподателя нарушения действително са били допуснати и дали тези нарушения са довели до порочност на обявения изборен резултат. В тази връзка следва да се има предвид, че не всички нарушения на изборния процес обуславят недействителността му, а само тези, които са съществени и пряко засягат волята на избирателя, от където именно следва да се изхожда при извършване на преценката за законосъобразността на избора. Съществени са само тези нарушения на закона, при които, ако не бяха допуснати, показаният изборен резултат би бил различен. В тази връзка е и трайната практика на ВАС, която под недействителност на изборен резултат сочи, че следва да се разбира недействителен избор, поради нарушения на изборния процес, които са се отразили на валидността на вота или незаконосъобразност / недействителност / на решението на ОИК, поради нарушения при отчитане на действителния избор. Съдът следва да установи съществуват ли нарушения - такива, че да опорочат волята на избирателя и да водят до промяна вота на избирателя или процедурата да е така опорочена, че да не е възможно да бъде определен резултатът от избора. Преценката за законосъобразността на избора и като избирателен процес трябва да изхожда от наличието на правото на глас и неговото упражняване съобразно закона.

Основният довод в жалбата е за допуснато нарушение, поради неправилно констатирани резултати при преброяването и отчитането на общия брой действителни гласове с цел да се избегне балотаж между жалбоподателя и спечелилия кандидат Ж.С..

С оглед наведения довод и направените в хода на съдебното производство доказателствени искания от жалбоподателя за твърдените от него факти, съдът намира следното:

На първо място, следва да се отбележи, че протоколите на СИК и ОИК са официални (свидетелстващи или т. н. удостоверителни, а не диспозитивни) документи по смисъла на чл. 179 от ГПК - издадени от длъжностни лица, каквито са членовете на избирателните комисии, по установения ред и форма и съставляват доказателство за отразените в тях обстоятелства. За да бъде оборена материалната им доказателствена сила, тяхната истинност може да бъде оспорена по реда на чл. 193 от ГПК. Истинността има две форми - автентичност (авторство, да носи подписа на издателя си) и вярност (съдържанието да съответства на действителното фактическо положение). Оспорването трябва да бъде направено най-късно до приключване на първото по делото заседание, ако тези протоколи са представени с административната преписка, или в срок до края на заседанието, на което те са представени допълнително. Ответната страна - ОИК трябва да заяви, че ще се ползва от оспорените документи. Ако съдът открие производство по оспорване, тежестта на доказване на неистинността им пада върху страната, която го е оспорила. В конкретния случай не беше направено оспорване на протокола на СИК от страна на жалбоподателя, поради което следва да бъде прието, че отразените в протокола обстоятелства отговарят на действителното положение.

Следва да се отбележи съществено правило, че когато действителността или недействителността на някой глас бъде оспорена, разбира се от някой от членовете на СИК, които единствено имат право да броят бюлетините, тоест съгласно чл. 100, т. 4 от ИК да преброяват гласовете за кандидатските листи при всички видове избори и предпочитанията (преференциите) за кандидатите на партии и коалиции при избори за общински съветници, след решение на комисията случаят се описва в протокол, който се прилага към протокола на СИК, като на гърба на бюлетината се отбелязва номерът на решението, основанието за недействителност и се подписва от председателя и секретаря (чл. 438, ал. 3 ИК). След като към процесния протокол на СИК няма приложени допълнителен протокол за такъв възникнал спор, то не може да се твърди за нарушения на изборния процес.

От значение за спора е и уредбата в Изборния кодекс на статута на секционните избирателни комисии. СИК се назначава след провеждане на публични консултации при кмета на съответната община (чл. 91 ИК). За членове на СИК се назначават лица, които имат право да гласуват и които владеят български език, с ограничение в чл. 96 ИК, който препраща към чл. 66 ИК. СИК се състои от председател, заместник-председател, секретар и членове, като изрично е записано в чл. 92, ал. 3 от ИК, че представителите на една партия или коалиция не може да имат мнозинство в СИК и че председателят, заместник-председателят и секретарят не могат да бъдат от една и съща партия или коалиция. Предвиденото е гаранция за обективност при изпълнение на правомощията на СИК, регламентирани в чл. 100 ИК. В тази връзка следва да се посочи, че твърдението на жалбоподателя, че членовете на СИК са действали в негов ущърб не намира потвърждение от събраните доказателства.

Според чл. 441, ал. 3 от ИК, член на секционната избирателна комисия (независимо от коя партия или коалиция е предложен), не може да откаже да подпише протокола, а ако не е съгласен с отразеното, го подписва с особено мнение, като посочва в какво се изразява това особено мнение. Мотивите се излагат в писмена форма на отделен лист и се прилагат като неразделна част от протокола.

На това място е необходимо е да се спомене решение № 9 от 26.11.2009 г. на Конституционния съд на Република България по конституционно дело № 8/2009 г., което касае оспорване на резултата от избор на народен представител, но няма пречка да се прилага и за местните избори, в случая за кмет на кметство, защото в него е дадено принципно разрешение на много спорен въпрос и според което решение, съдът отклонява искането за "ръчно преброяване" на подадените бюлетини, доколкото в Република България преброяването на бюлетините от гласуването се извършва единствено и само ръчно от СИК след приключване на изборния ден и не се прилага какъвто и да е друг способ на преброяване освен този. Повторно преброяване на гласовете би могло да се допусне, ако от протоколите на СИК е видно, че съществуват спорове между членовете на СИК за резултатите от гласуването. Конституционният съд счита, че не е оправдано извършване на проверка на съответствието на обявените за недействителни бюлетини с изискванията на закона и методическите указания на ЦИК, (както и относно правомерността на дописани и допуснати до гласуване избиратели, съобразно закона извън включените в първоначалния избирателен списък), доколкото не са регистрирани възражения, жалби и подписване с особени мнения от страна на членовете на комисиите в протоколите на СИК и РИК.

Следва да се отбележи също, че за да бъде опорочен един изборен резултат, не е достатъчно само да е допуснато нарушение на процедурата, а то трябва да е съществено. Нееднократно в съдебната практика и в множество теоретични разработки на различни автори от областта на юридическата материя е правено разграничение кога нарушението е "съществено" и кога е "несъществено" предвид липсата на легално определение на тези понятия, и по-конкретно, че нарушението е "съществено" тогава, когато то само по себе си опорочава процедурата, тоест допускането му се отразява на съдържанието на акта и ако не е било допуснато, то крайният резултат би бил различен и разрешен по съвсем друг начин, в случая обявеният изборен резултат да не отразява действителния вот на избирателите. Такива съществени нарушения в конкретния случай не се установяват от събраните доказателства.

Необходимо е на това място да се спомене още едно решение на Конституционния съд на Република България, което макар и също да е относно законността на избори за народни представители, дава разрешение на принципен въпрос. Това е решение № 13 от 28.11.2013 г. по конст. дело № 14/2013 г., според което за да бъдат обявени изборите за незаконни, трябва да се констатира, че са едновременно налице две предпоставки: съществени, особено тежки нарушения на изборния процес, относими към основополагащите демократични конституционни принципи на избирателното право (общо, равно и пряко избирателно право с тайно гласуване - чл. 10 от Конституцията) и тежестта на тези нарушения да е от такова естество, че да е невъзможно да се установи действителната воля на избирателите.

В конкретния случай от приложения по делото протокол на СИК не се установява да е имало спорове по характера на бюлетините, няма отразени постъпили в изборния ден жалби и взетите по тях решения, няма описани подадени заявления или възражения, няма забележки, няма подписи с особени мнения и затова повторно ръчно преброяване заради изразено съмнение за допуснати нарушения или за неправилно преброяване на действителни и недействителни бюлетини, не е оправдано от съда, който безспорно не е участник в изборното правоотношение. Органи на изборния процес са ЦИК, ОИК и СИК. Съмненията и предположенията за допуснати нарушения не са основание за обявяване на избора за кмет на кметство за недействителен.

Протоколът на ОИК - С., който е съставен въз основа на данните от секционния протокол е без зачерквания, задрасквания, забележки, възражения, особени мнения, в какъвто вид е и издаденото въз основа на него решение за избор на кмет на кметство с. С..

Протоколите на СИК, които се получават в деня преди изборите, са в три идентични екземпляра и са изработени на трипластова индигирана хартия, защитени с полиграфическа защита. Попълнените протоколи се предават на ОИК неразпластени (чл. 444, ал. 2 ИК). Гаранция за достоверен резултат от произведени избори е разпоредбата на чл. 445, ал. 3 от ИК, даваща възможност да се извърши ново преброяване на гласовете съвместно от секционната избирателна комисия и от общинската избирателна комисия, ако се установи несъответствие между фабричните номера на получения и предадения протокол от секционната избирателна комисия за съответния вид избор или съществено несъответствие във вписаните в протокола данни, което не може да се отстрани от секционната избирателна комисия, до каквото в конкретния случай безспорно не се е достигнало.

В Изборния кодекс изрично е уреден въпроса при кои случаи поправки в протоколите на СИК се подписват от всички членове и в кои случаи от трима членове. На основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от Изборния кодекс, Централната избирателна комисия издава Методически указания за работата на избирателните комисии по прилагане на Изборния кодекс, но тези Методически указания не могат да противоречат на императивните законови норми. Разпоредбата на чл. 445, ал. 5 от ИК изрично допуска очевидни фактически грешки в протоколите да се поправят и с подписите на трима членове на СИК. В контекста на изложеното е и извършената поправка в протокола на СИК в част I, т.4, която безспорно не може да бъде приета като целяща да промени изборния резултат, а напротив се дължи на опущение от страна на СИК предварително да съобрази къде следва да бъдат вписани недействителните бюлетини, съответно използваната бюлетина за образец и следва ли тя да бъде или не добавена в общия брой неизползвани хартиени бюлетини.

С оглед посоченото до тук, съдът намира, че промяна на изборния резултат не би имало и при следните хипотези:

Съгласно чл. 452, ал. 3 от ИК, избран за кмет е кандидатът, получил повече от половината от действителните гласове (50 % + 1 %). В конкретния случай, видно от отразеното в протокола на СИК общият брой действителни гласове е 234. Съобразно цитираната норма повече от половината от действителните гласове е 117 гласа плюс 1 или 118 гласа. Кандидатът Ж.Д.С. е получил 128 действителни гласа, което е с 10 гласа повече от законово необходимия минимум, установен в ИК. Дори хипотетично да се приеме, че осем от тези 10 гласа е следвало бъдат отчетени за жалбоподателя П., така както той твърди в жалбата, то отново спечелилият кандидат за кмет С. ще е получил 50+1 гласа, тъй като тогава той хипотетично ще има 120 гласа, при необходими 118 гласа от общо действителните 234 гласа. На последно място, дори и всички недействителни 12 бюлетини да се прибавят към действителните 234, то общият брой на действителните гласове плюс един стават 124 гласа ( 234+12=246, съответно 246:2=123, 50 % + 1 % =124). Получените 128 гласа, което безспорно е повече от 123 гласа, напълно отговарят на условието за обявяване за избран за кмет на първи тур на кандидата Ж.Д.С. и няма основание да се провежда втори тур (балотаж), както счита жалбоподателя.

Поради всичко изложено до тук, съдът достигна до извода, че при провеждане на избора за кмет на кметство с. С. не са допуснати нарушения, които да водят до изборен резултат, различен от обявения с обжалваното решение. При служебно извършената проверка за законосъобразност на Решение №132-МИ/30.10.2023г. на Общинската избирателна комисия С., съдебният състав приема, че то е издадено от компетентен орган, съобразно административнопроизводствените правила на ИК, в изискуемата от закона форма и в съответствие с приложимия материален закон, поради което следва да бъде потвърдено.

Водим от горното и на основание чл.459, ал.10, пр. първо от ИК, Административен съд – Хасково

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Решение №132-МИ от 30.10.2023г. на ОИК – С., с което въз основа на получените данни от протокола на СИК е обявен за избран за кмет на кметство с. С., общ. С., обл. Хасково, на първи тур Ж.Д.С., издигнат от ПП Г..

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд с касационна жалба в 7-дневен срок от съобщаването на страните.

Съдия: