№ 1512
гр. Плевен, 13.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Ралица Анг. Маринска Ангелова
при участието на секретаря Калина В. Димитрова
като разгледа докладваното от Ралица Анг. Маринска Ангелова Гражданско
дело № 20254430100724 по описа за 2025 година
Пред ПлРС е депозирана искова молба от „ТОПЛОФИКАЦИЯ
ПЛЕВЕН“ АД, чрез юрк. Ц.В., против В. В. В., ЕГН**********, с която са
предявени искове с правно основание чл. 422, ал.1, вр. чл. 415, ал.1 от ГПК,
вр. чл. 150, ал.1, вр. чл. 153, ал.1 от ЗЕ, вр. чл.79, ал.1 и чл. 86, ал.1 от ЗЗД, за
признаване за установено, че ответникът дължи сумата от 1247,04лв.-
главница, за периода 01.04.2022г.- 31.05.2024г., и сумата от 125,37лв.-
мораторна лихва, за периода 02.06.2022 г. до 04.07.2024г.; ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението по
чл. 410 от ГПК по ч. гр.д.№4638/2024г на ПлРС. Твърди се, че въз основа на
заявление по чл. 410 от ГПК, е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№
4638/2024г. по описа на ПлРС. Твърди се, че ответникът е
собственик/ползвател на топлоснабден имот- апартамент, на адрес ***.
Твърди се, че ответникът е клиент на топлинна енергия за битови нужди, по
смисъла на чл.153, ал.1 от ЗЕ, и са ползвали предоставената ТЕ, като не са
погасени задълженията за това. Твърди се, че на основание чл. 150 от ЗЕ,
продажбата на ТЕ се извършва по публично оповестени Общи условия, които
имат силата на договор, без да е необходими изрично писмено приемане.
Твърди се, че Общите условия са публикувани във в-к „Нощен труд”, от дата
13/14.12.2007г и във в-к „Посоки“, бр. 239/13.12.2007г. Твърди се, че от страна
1
на ищеца, ежемесечно са издавани фактури, задължението по които не е
плащано от ответника. Твърди се, че абонатите са длъжни да заплащат
потребената от тях ТЕ, в 30- дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят, като при неизпълнение държат лихва за забава. Твърди се, че от
страна на ищеца, ежемесечно са издавани фактури, задължението по които не
е плащано от ответника. Твърди се, че задължението на ответника, за
процесния период, за главница, по пера е следното: сума за отопление с ИРУ,
в размер на 27,56лв; сума за отопление без ИРУ, в размер на 90,35лв; сума за
ТЕ, отдадена от сградна инсталация в размер 242,28лв; сума за БГВ, в размер
на 742,01лв., услуга дялово разпределение в размер на 112,92лв; корекции -
34,95лв. Твърди се, че в имота има 1 бр. водомер за БГВ 4 бр. уред /ИРУ/,
налице е щранг- лира в банята. Твърди се, че ответникът е използвал
доставяната ТЕ за процесния период. Твърди се, че до завеждане на ИМ, от
страна на ответника няма плащания за потребената ТЕ. Претендират се
разноски. Представят се писмени доказателства.
По делото, в срока по чл. 131 от ГПК, от страна на ответника В. В. В.,
чрез адв. Л. М., е депозиран писмен отговор, с който се изразява становище за
неоснователност на предявените искове. Оспорват се исковете по основание и
размер. Твърди се, че ответникът няма качеството на собственик на процесия
имот, а представените писмени доказателства не установяват вземане на
ищеца.
Съдът, като съобрази становищата на страните, на основание събраните
по делото доказателства и закона, намира за установено следното:
Безспорно по делото се установява, че въз основа на заявление по чл.410
от ГПК, е издадена заповед за изпълнение №2645/15.08.2024г по ч. гр.д.№
4638/2024г. по описа на ПлРС, връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал.5 от
ГПК. В указаният едномесечен срок е предявен настоящия установителен иск.
Безспорно по делото се установява факта, че отв. В. В. В. е собственик
на процесния недвижими имот, находящ се в ***. Видно от приложеният нот.
акт за учредяване право на строеж №96, н.д.№ 3096/1994г. на Нотариус Р.И., в
полза на наследодателя на ответника- В.В.В. е отреден процесният апартамент
№7, на ет. 2 Видно от приложеното удостоверение за наследници, ответника
В. В. В. е наследник на собственик В.В.В., като е наследил имота заедно с
М.П.В. – майка. По делото се установява също, че въз основа на догово за
2
дарение, обективиран в нот.- акт за дарение на имот №78/21.04.2021г, нот
дело №65/2021г. на Нотариус Д.Н., отв. В. В. е дарил на своята майка
притежаваната от него ½ ид.ч. от процесия имот. По делото се установява
също, видно от удостоверение за наследници на М.П.В., че същата е починала
на 21.10.2022г и е оставила за свой единствен наследник ответника в
настоящето производство. С оглед изложеното, съдът приема, че отв. В., за
периода 01.04.2022г.- 20.10.2022., същият отговаря като наследник /на целият
имот/, след смъртта на своята майка – или за периода 21.10.2022- 31.05.2024г.
има качеството на едноличен собственик на процесия имот, респ. отговаря за
задълженията на имота като собственик,
По делото се установява също, че за процесния имот е открита партида,
с аб. №28085, като за доставяната до същия ТЕ, ежемесечно са издавани
фактури- приложени към ИМ.
По делото се установява също и факта на сключването на договор
№94/23.09.2002г, между ТЕХЕМ СЪРВИСИЗ ЕООД и Етажна собственост
***, за извършване на индивидуално измерване на потребената ТЕ и
вътрешно разпределение на уредите за отопление и топла вода и издаването
на индивидуални сметки. Установява се, че договорът е сключен въз основа
на решение но Общото събрание на ЕС, обективирано в протокол от
30.08.2002г., подписан от ответника. по делото е представен и
Споразумителен протокол от 23.09.2002г и Споразумителен протокол
№2/1435 от 23.09.2022г.
По делото се установява също и факта на публично оповестяване на
общите условия, чрез публикуването им във в-к ”Посоки” и във в-к „Труд“.
По делото е изслушана и приета ССЕ, от заключението по която се
установява следното: размерът на главницата, съставлява потребена топлинна
енергия, за аб. №28085, за процесния период, е общо 1247,04лв от която: сума
за отопление с ИРУ, в размер на 27,58лв; сума за отопление без ИРУ, в размер
на 90,35лв; сума за ТЕ, отдадена от сградна инсталация в размер 242,28лв,
сума за БГВ, в размер на 742,01лв., услуга дялово разпределение в размер на
112,92лв, корекция -34,95лв. ВЛ е установило, че няма начислени други суми.
ВЛ е установило също, че ТЕ, отдадена от сградната инсталация за имота, е
начислена въз основа на обем на процесния имот, по проект, в размер на
240,52 куб.м. ВЛ е установило, че в имота е наличен 1бр водомер и 4бр.
3
измервателен уред; налице е щранг- лира. Лихвата за забава върху главницата,
за претендираният период 02.06.2022-04.07.2024г., е в размер на 125,37лв.
Посочено е, че фактурите са начислени за месеците, за които са издадени;
начисленият ДДС е внесен по сметка на бюджета.ВЛ е установило също, че
плащания не са извършвани.
При така установено от фактическа страна, съдът намира за установено
от правна страна следното:
Съобразно нормата на чл.153, ал.1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри
на вещно право на ползване в сграда- етажна собственост, присъединени към
абонатна станция, или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на
ТЕ, длъжни са да монтират средства за дялово разпределение по смисъла на
чл.140, ал.1, т.2 от ЗЕ- индивидуални разпределители, съответстващи на
действащите в страната стандарти, или индивидуални топломери, и да
заплащат цена за ТЕ, при условията и реда, определени по наредба по чл.36,
ал.3 от ЗЕ. В случая облигационната връзка между страните е възникнала въз
основа на самият Закон за енергетиката, с оглед на нормата на чл.150, ал.1 от
ЗЕ, съобразно която, продажбата на ТЕ за битови нужди, се осъществява по
публично оповестени Общи условия, без да е необходимо изрично писмено
приемане от страна на клиентите. Както бе посочено по- горе, по делото
безспорно се установи публичното оповестяване на Общите условия, чрез
тяхното публикуване. Както бе посочено по- горе, по делото е безспорно
установено, че ответникът, за периода 21.10.2022- 31.05.2024г., има качеството
на едноличен собственик на процесия имот, респ. отговаря за задълженията
на имота като собственик, а за периода 01.04.2022г.- 20.10.2022., същият
отговаря като наследник /на целият имот/. Съобразно ТР №2/25.05.2017г. на
ОСГК на ВКС, доставката на топлинна енергия в сгради- етажна собственост,
е колективна услуга, която ползва всички собственици на обекти в такава
сграда и че не е необходимо подписване на индивидуален писмен договор с
доставчика на топлинна енергия, за да възникне между тях облигационна
връзка. Съобразно цитираното ТР, отношенията, възникващи при доставяне
на топлинна енергия за битови нужди в сграда – етажна собственост, се
прилагат разпоредбите на Закона за енергетиката, които не противоречат на
разпоредбата на чл.62 във връзка с §1 от Допълнителните разпоредби на
Закона за защита на потребителите. Съобразно нормата на чл.145 от ЗЕ,
ползвателя на ТЕ, за имот в сграда- етажна собственост, присъединена към
4
една абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, дължи
плащане и на ТЕ, отдадена от сградната инсталация, която се разпределя
между всички клиенти пропорционално на отопляемия обем на отделните
имоти /чл.145, ал.3 от ЗЕ/. Съобразно нормата на §1.т.1 от ДР на ЗЕ,
„Абонатна станция“ е уредба, чрез която се осъществява подаване, измерване,
преобразуване и регулиране на параметрите на топлинната енергия от
топлопреносната мрежа към клиентите. Съобразно нормата на чл. 139б от ЗЕ,
клиентите в сграда - етажна собственост, избират лице, регистрирано по реда
на чл. 139а, за извършване на услугата дялово разпределение, а на основание
чл. 139в от ЗЕ, когато топлопреносното предприятие или доставчикът на
топлинна енергия не са регистрирани по реда на чл. 139а, те сключват писмен
договор за извършване на услугата дялово разпределение с лицето, избрано от
клиентите по реда на чл. 139б.- което се установява по- горе. По делото няма
събрани доказателства за плащане на дължимата суми, такива не са
установени от заключението по ССЕ. Съобразно чл.31, ал.1 от Общите
условия, клиентите на ТЕ, са длъжни да заплащат месечните си дължими
суми, в 30 дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят, като при
неизпълнение се дължи обезщетение, в размер на законната лихва, считано от
деня на забавата до деня на постъпване на дължимата сума.
На основание гореизложеното, съдът намира, че предявените
установителни искове са изцяло основателни и доказани, и следва да бъдат
уважени.
С оглед изхода на делото, следва ответника да понесе и направените от
ищеца разноски, по представеният списък по чл. 80 от ГПК- в размер на
839,44лв.- в настоящето производство и в размер на 77,44лв. - в заповедното
производство.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, вр.чл.415, ал.1 от
ГПК, вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл. 150 от ЗЕ и чл. 86, ал.1 от ЗЗД, ЧЕ В. В.
В., ЕГН**********, с постоянен и настоящ адрес ***, ДЪЛЖИ НА
„ТОПЛОФИКАЦИЯ– ПЛЕВЕН” ЕАД, ЕИК***, със седалище и адрес на
управление гр.Плевен, Източна индустриална зона, №128, представлявано от
5
Й.В.- изп. директор, сумата от 1247,04лв.- главница, съставляваща потребена
и незаплатена топлинна енергия за периода за периода 01.04.2022г.-
31.05.2024г., за имот с аб. №28085, и сумата от 125,37лв.- лихва за забава, за
периода 02.06.2022г.- 04.07.2024г.; ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от
ГПК- 14.08.2024г. до окончателното й изплащане, за които суми е издадена
заповед за изпълнение №2645/15.08.2024г по ч. гр.д.№ 4638/2024г. по описа на
ПлРС,
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1, вр. ал.8 от ГПК, В. В. В.,
ЕГН**********, с постоянен и настоящ адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ НА
„ТОПЛОФИКАЦИЯ- ПЛЕВЕН” ЕАД, гр. Плевен, ЕИК***, представлявано от
Й.В., със седалище и адрес на управление гр.Плевен, ул. Източна
индустриална зона, №128, сумата от 839,44лв.- разноски в настоящето
производство и сумата от 77,44лв.– разноски в заповедното производство по
ч.гр.д.№4638/2024г. по описа на ПлРС
Решението може да обжалвано с въззивна жалба, в двуседмичен срок от
съобщението до страните, пред ПлОС.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
6