Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Иванка Вачкова | |
за да се произнесе взе предвид: Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК. С Решение № 321 от 13.07.2012 година, постановено по ГР.Д.№ 310 по описа за 2012 година на Г. районен съд, е прието за установено поотношение на „Е. Б. П.” , че В. С. М., ЕГН-* от гр.Г. не дължи на дружеството сума в размер на 1192,55 лева, представляваща начислена корекционна сума на основание чл.38, ал.3, т.2 от Общите условия, въз основа на Констативен протокол за техническа проверка от 24.08.2011 година, Констативен протокол № 0044789/10.12.2011 год. и Справка за корекция на сметки № 20573/14.12.2011 год.по чл.38, ал.3, т.2 от Общите условия за периода от 14.06.2011 година до 10.12.2011 година, на адрес – Г. О., Кв.”К.”,ул.”Ч. М.”,№ 3,клиентски № *0 и абонатен № * Присъдени са разноски в полза на ищеца. Постъпила е въззивна жалба в законоустановения срок, подадена от „Е.-П. П.” чрез процесуалния представител по пълномощие. Обжалва се решението в неговата цялост. Изложени са твърдения в какво се счита, че се състои неговата неправилност. Доводи във връзка с тези твърдения. Направено е искане да бъде отменено решението. Претендират се разноски. Не е постъпил отговор на въззивната жалба и насрещна въззивна жалба. Съдът като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите и съображенията, изложени от страните, и като разгледа и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Предмет на въззивното производство, въведен с въззивната жалба, е предявен по реда на чл.124, ал.1 от ГПК отрицателен установителен иск, с който се иска да бъде прието за установено, че ищецът не дължи на ответника претендирано от него вземане. Преценявайки обжалваното решение по реда на чл.271, ал.1, изречение първо, предложения първо и второ от ГПК и съобразявайки се с правомощията си, визирани в чл.269, ал.1, изречение първо от ГПК, въззивният съд констатира, че решението е валидно и допустимо. Постановено е от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, в писмена форма и е подписано, като волята на съда е изразена по начин, който позволява да се изведе нейното съдържание. Решението отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество и съдът се е произнесъл по спорното право, така, както е въведено с исковата молба. Предявеният отрицателен установителен иск е процесуално допустим. Налице е правен интерес от предявяването му. Твърдяното и претендирано от ответника право се оспорва от ищеца, който твърди, че спорното право не съществува. Относно извода за правния интерес е достатъчен фактът, че ответникът твърди съществуването на оспорваното от ищеца вземане. Преценявайки обжалваното решение по реда на чл.271, ал.1, изречение първо, предложение трето от ГПК и съобразявайки се с правомощията си, визирани в чл.269, ал.1, изречение второ от ГПК, въззивният съд счита решението заправилно. Съображенията за този извод са следните: Районният съд е обсъдил събраните по делото доказателства. Направил е правилни изводи какви обстоятелства от фактическа страна се установяват с тях. Въззивният съд преценявайки събраните в първоинстанционното производство доказателства приема за установени от фактическа страна същите обстоятелства, приети за установени от районния съд. Поради което счита, че не е необходимо отново да излага /възпроизвежда/ какви обстоятелства от фактическа страна приема за установени от събраните в първоинстанционното производство доказателства. Във въззивното производство не са събирани доказателства. От приетите за установени от фактическа страна обстоятелства от районния съд, които въззивната инстанция след преценката на събраните в първоинстанционното производство доказателства също приема за установени, въззивният съд прави следните правни изводи: Предявеният отрицателен установителен иск е основателен. С оглед вида на търсената защита и разпоредбата на чл.154, ал.1 от ГПК за разпределяне на доказателствената тежест ответникът е този, който трябва да докаже, че отричаното от ищеца право е възникнало и съществува. Със Закон за енергетиката, ОУ на „Е. П.” , сега „Е.-П. П.” , и ОУ на „Е. М.”, сега „Е.-П. Мрежи” , са регламентирани правата и задълженията на страните при доставяне иизползване на електрическа енергия. Спазени са разпоредбите на чл.98а и чл.98б от ЗЕ за публикуване както на ОУ на „Е. П.” и ОУ на „Е. М.”, така и на изменението на ОУ на „Е. М.”. Обстоятелства, служебно известни на решаващия състав. Общите условия и изменението им са влезли в сила. Аргумент чл.98а, ал.4 и чл.98б, ал.4 от ЗЕ. Ищецът не е упражнил правото си, визирано с разпоредбите на чл.98а, ал.5 от ЗЕ. Не са налице и твърдения от страна на ищеца за неприложимост на ОУ на„Е. П.”, сега „Е.-П. П.” ,и на ОУ на „Е. „М.”, сега „Е.-П. М.” . По делото не е спорно,че ищецът по настоящото дело е „потребител” по смисъла на § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ, действаща през процесния период. За да бъде направен извод, че твърдяното и претендирано от ответника право е възникнало и съществува, трябва по делото да е установеночрез събраните доказателства осъществяване на регламентираните със ЗЕ и ОУ юридически факти, от които възниква право на ответника да” коригира” количеството пренесена електрическа енергия и правото му на парично вземане, изчислено по методологията, определена с ОУна „Е. М.” , сега „Е.-П. М.” . Фактическият състав, от който би възникнало вземане за ответника спрямо потребителя, е следният: пренесено количество енергия, потребено от ищеца;да не е отчетено от средствата за търговско измерванеизцяло или частично пренесеното и потребено количество енергия;да е налице „неправомерно въздействие върху СТИ”, осъществено виновно от потребителя. За последния елемент от посочения фактически състав съдът е мотивиран от следното: Тълкувайки разпоредбата на чл.38, ал.2 от ОУ на „Е. М.” , сега „Е.-П. М.” , настоящият състав прави извод: не е ясно и е двусмислено регламентирано от кого би следвало да е причинено „неправомерното въздействие”, за да възникне за ответника правото на „корекция” и правото на „парично вземане”, изчислено по методологията, определена сОУ на „Е. М.” , сега „Е.-П. М.” , както и „не е ясно и е двусмислено” регламентирано „без виновна ли е отговорността”за причинено„неправомерното въздействие”, за да възникнат за ответника спрямо ищеца посочените права. При „неяснота и двусмисленост” при съставяне на клаузи на договори, предлагани на потребители, на основание чл.147, ал.1 и ал.2 от Закон за защита на потребителите „неясното и двусмислено условие” се тълкува в полза на потребителя. Посочената разпоредба е ясна и категорична и обосновава извод, чеправото на „корекция” и произтичащото от него парично вземане на ответника спрямо ищеца би възникнало САМО, ако е налице „неправомерно въздействие върху СТИ”, осъществено виновно от потребителя. По делото няма събрани никакви доказателства, установяващи обстоятелства, от които да се направи извод, че са осъществени всички елементи от посочения по-горе фактически състав. Нито чрез съдържанието нÓ констативния протокол, нито чрез заключението на вещото лице по допусната и изслушана в първоинстанционното производство СИЕ, е установено „неправомерно въздействие върху СТИ”, осъществено от потребителя-ищец виновно. „Безвиновната" отговорност е неприложима по изложените по-горе съображения. Факта на недоказаност на „неправомерно въздействие върху СТИ”, осъществено от потребителя-ищец виновно, е достатъчен за да се направи извод за основателност на исковата претенция. По изложените съображения предявеният отрицателен установителен иск следва да бъде уважен. Настоящият състав счита, че не е необходимо да обсъжда наведените с въззивната жалба оплаквания, защото ответникът не успя да докаже собствената си теза за възникване и съществуване на претендираното вземане на основание чл.38, ал.3, т.1 от ОУ по изложените по-горе мотиви. По изложените съображения въззивната жалба се явява неоснователна и следва да се отхвърли. При този изход на делото въззивникът - ответникв първата инстанция следва да заплати на ищеца - въззиваем направените разноски във въззивната инстанция в размер на 250 лв. Решението на първата инстанция е правилно и законосъобразно,поради което следва да бъде потвърдено. Водим от горното и по реда на чл.271, ал.1, предложение първо от ГПК В. окръжен съд Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА РЕШЕНИЕ № 321 от 13.07.2012 година, постановено по гр.д..№ 310 по описа за 2012 година на Г. районен съд. ОСЪЖДА „Е.-П. П.”-В. да заплати на В. С. М. разноски във въззивната инстанция в размер на 250 лв. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |