Решение по дело №7/2021 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 260041
Дата: 19 февруари 2021 г.
Съдия: Събчо Атанасов Събев
Дело: 20212100600007
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от частен характер
Дата на образуване: 5 януари 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

                                      Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

Номер 27                    19.02.2021 година,             гр. Бургас               

                                     

                                   В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Бургаски окръжен съд , наказателен състав

на дванадесети  февруари,  две хиляди и двадесет и първа година

в публично заседание в следния състав:

 

                                                          Председател: Събчо Събев

                                                   Членове: Петя Георгиева

                                                                       мл.с. Александър Муртев

                                                                             

Секретар Румяна Анчева

Прокурор   

Като разгледа докладваното от съдия Събев

ВНЧХД № 7 по описа за 2021 година, за да се произнесе взе пред вид следното:

                   Производството е образувано по жалба на подсъдимите Е.С. и В.Т., против присъда 260000 от 26.08.2020 год. по НЧХД 56/20г. на Районен съд Малко Търново, с която са признати за  виновни в това, че на 21.07.2020 год. в  гр. Бургас, чрез писмено възражение до Директор на ТД “Южна морска“, Агенция „Митници“, приписали престъпление на М.С.В. и ги осъдил по обвинението в престъпление по чл. 148 ал.2 вр. чл. 20 ал.2 НК на глоба в размер на ПО 5000 лева и обществено порицание.

                   Жалбоподателите са осъдени солидарно да заплатят на тъжителя сумата от 1500 лева за претърпени неимуществени вреди и отхвърлен предявения граждански иск до пълния му размер от 10 000 лева.

                   С нея тъжителите са осъдени да заплатят направените от подсъдимата деловодни разноски и разходи за процесуално представителство от повереник адв. К..

                   Жалбата е подадена на 10.09.2020 год. в срок и като допустима следва да се разгледа по основание.

                   Жалбоподателите са граждани на Република Румъния и съдебни адреси, посочени от тях, в тази страна. Имат посочен адрес в гр. Варна за кореспонденция по делото и чрез който са получавали всички съдебни книжа. В жалбата е посочена волята им, че „внасят обжалване на присъдата на съда“, с която били осъдени и заявяват готовността си от допълнителни мотиви. В производството пред въззивна инстанция, от образуването на делото и до постановяване на настоящото решение, не е постъпвало допълнително становище според заявеното.  

                   За производството пред Окръжен съд Бургас те са редовно призовани чрез посочения от тях съдебен адрес ***. По инициатива на съда и чрез Адвокатски съвет им бе определен  назначен служебен защитник.

                    Пред настоящата инстанция не се проведе съдебно следствие.

                   В с.з. повереника потвърди позицията си и поиска присъдата да бъде потвърдена. При разглеждане на делото не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Подсъдимите са били уведомени за датата и часа на заседанието и не са се явили по лично желание и преценка. Не били налице основания за назначаване на защитник на основание, че са чужди граждани и не владеят български език. Те са били в хода на делото, и пред настоящата инстанция са направили своите възражения на български език. Имали са знание за предмета на делото и санкционните последици и техен е избора за защитник – процесуален представител.

                   Частният тъжител поиска присъдата да бъде потвърдена.

                   Служебно назначения повереник поиска присъдата да бъде отменена, а подсъдимите признати за невиновни. В доказателствения материал неправилно е бил тълкуван от съда. В. не е слизала от автомобил при митническата проверка на ГКТПП Малко Търново и обективно не е могла да извърши престъплението, в което е обвинена и осъдена. Възраженията, предмет на делото, е написано в първо лице единствено число, затвърждава извода, че ако има деяние, то е извършено само от единия от подсъдимите. Това намира потвърждение и в показанията на разпитаните свидетели, сочещи, че жената не е излизала от автомобила по време на проверката. Това еднопосочно намира потвърждение и в митническите документи, съставени при проверката. По делото липсва и свидетелство за съдимост, което е попречило на съда в преценката му за наличието основания за приложението на чл. 78а НК. Поиска алтернативно намаляне размера на обезщетението,            

                   Страните не поискаха събирането на други доказателства.

                    Бургаският окръжен съд, след цялостна служебна проверка на присъдата, независимо от посочените от подсъдимите основания и оплаквания в жалбата, в предмета и пределите на въззивната проверка по чл.313 и чл.314 от НПК, намира за установено следното:

                   Производството е образувано по повод тъжба на М.С.В. против С. Е. и В.Т.- румънски граждани, в която е описана фактическа обстановка и квалифицирано деянието като престъпление по чл. 148 ал.1 т.3 вр. чл. 147 ал.1 и чл. 20 ал.2 НК. В жалба от  21.07.2020 год. до началника на Митница Бургас са посочили, че при преминаване на границата на влизане в България на 15 юли с.г., подсъдимите са допуснали митническо нарушение и съставен акт и образувана митническа преписка. С твърденията в жалбата румънските граждани я уличавали в престъпление и разгласяват невярно и позорящо твърдение. Към тъжбата били приложени документи – акт за установяване на митническо нарушение, протокол за извършена митническа проверка, заповед и работен график. Делото било насрочено от съда за разглеждане в открито съдебно заседание. Подсъдимите са  редовно призовани на адрес в гр. Варна на 20.08.2020 год., а на 24 август са изпратили писмено възражение до съда относно съдържанието на тъжбата. В съдебно заседание на 26 август 2020 год. се явила тъжителката с повереник. Съдът приел, че няма процесуални пречки за разглеждане на делото. Подсъдимите не са се явили, но били уведомени чрез призовката, че делото ще се разгледа в тяхно отсъствие по реда на чл. 269 ал.3 НПК. Те не са били представлявани в процеса. В заседанието са разпитани свидетелите на обвинението, приети писмените доказателства и съдът постановил присъдата, предмет на настоящото производство.

                   Настоящата инстанция установи, че в процедурата по уведомяване на подсъдимите за насроченото съдебно заседание, са изпълнени изискванията на закона по чл. 252 ал.4 НПК –/ в призовката е посочен чл. 254 НПК, вероятно техническа грешка/. Те са уведомени за възможността, делото да бъде разгледано в тяхно отсъствие. Тяхна е преценката им за лично явяване.

                   За съдебното заседание подсъдимите не са се явили и делото разгледано задочно. С това съдът е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила по смисъла на 335 ал.2 вр. чл. 348 ал.3 т.1 НПК и ограничил процесуалните права на подсъдимите. То е неотстранимо в настоящата инстанция и е основание за отмяна на присъдата и връщането му за повторно разглеждане от друг състав на съда. Независимо от уведомяването на подсъдимите и изразената им воля да не участват в процеса, което е тяхно право, съдът е бил длъжен да им назначи служебен защитник. И задължителните за това основания са две по чл. 94 ал.1 НПК т.4. обвиняемите не владеят български език, те са румънски граждани, и т. 8 - делото се разглежда в тяхно отсъствие. С неучастието на подсъдимите – лично присъствие или процесуално представителство, са нарушени техните права, а с това и основен принцип на наказателното съдопроизводство – състезателност. Писменото им възражение преди съдебното заседание не може да замени или замести участието им в процеса по начина и възможностите, уредени от закона. Съдът е следвало да им назначи служебен защитник по определения от закона ред.   

                   Мотивиран от горното и на основание чл.335 ал.2 вр. чл. 348 ал.3 т.1 НПК Бургаският Окръжен съд

 

  

                                    Р  Е  Ш  И:

 

 

Отменя присъда 260000 от 26.08.2020 г. по НЧХД№ 56/2020 г. по описа на  Районен съд  Малко Търново. 

Решението не подлежи на обжалване.

На основание чл. 340 ал.2 НПК да се уведомят страните за изготвеното решение.

 

 

        Председател:                                                      Членове: