РЕШЕНИЕ
№
град Русе, 18.04.2019 г.
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Русенският районен съд, гражданска колегия,
седми състав, в публичното заседание на двадесет и седми март през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Районен съдия : МАРИЯ
ДИМИТРОВА
при
секретаря МИРОСЛАВ МИНЕВ, като разгледа
докладваното от съдията гр.д. № 8033 по описа за
2018 год., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от В.В.Й. ***,
срещу Й.К.Й. и Ц.А.К.,***, с която са предявени субективно съединени осъдителни
искове с правно основание чл. 233, ал.1 във вр. с чл. 248 от ЗЗД - за опразване на недвижими имоти, представляващи:
еднофамилна жилищна сграда, на един етаж, с идентификатор 84049.501.853.1, с
площ 100 кв.м., гараж с идентификатор 84049.501.853.2, с площ 37 кв.м. и
селскостопанска сграда с идентификатор 84049.501.853.3, на един етаж, с площ 41
кв.м., всички построени в Поземлен имот с идентификатор 84049.501.851, с адрес:
***************. Ищцата твърди, че е собственик на описаните недвижими имоти,
които предоставила на първия ответник и майка му-втората ответница, да ги
ползват временно, като междувременно живеела в собствен на ответника апартамент
в ************************, заедно със синът си. Тъй като през м.октомври 2018
г. ответникът ги поканил да се изнесат, неотложно се нуждае от дадените
помещения, поради непредвидения случай, за което им изпратила покана, но не й
осигурили достъп. Твърди, че няма къде да живее, приютила я нейна приятелка.
Ответницата е подала писмен отговор, с който счита
иска за допустим, но неоснователен.
Ответникът в писмен отговор оспорва предявеният иск.
Излага, че с ищцата живели на семейни начала 24 г., в негово собствено жилище в
гр. Русе, и имат роден от съвместното си съжителство общ син, който отгледали
заедно, като родители, били истинско семейство. С получаваният от него доход от
1700-1900 евро от работа в Германия, покривал нуждите на семейството, а ищцата
получавала минимална заплата в шивашка фирма. Тъй като и двамата имали
възрастни майки, за които трябвало да се грижат, решили да закупят процесният
имот, за който той дал по-голямата част от продажната цена. Твърди, че е направил
ремонти дейности и подобрения в имота на обща стойност 80 000 лв., които заплатил
с негови средства, чрез ищцата като негов пълномощник, и лично участвал с труда
си, подпомаган и от познати. Причината за конфликтите им била единствено
поведението на синът им, който често изпадал в дългове, залагал вещи, три пъти
катастрофирал и всичко плащал ответника, като негов баща. За това се скарали с
ищцата на 24.10.2018 г. след поредното задължение на сина им, което трябвало да
заплати. След няколко дена ответника я потърсил на работа, за да се сдобрят, но
тя отказала, като поискала сумата 15 000 лв., с която е участвала в
закупуването на процесният имот, след което предложила да му го прехвърли. Той
се съгласил, но въпреки това заявил, че желае да си запази семейството и бил
изумен от исковата молба. Счита, че предявения иск следва да бъде отхвърлен,
като заявява, че ищцата има комплект ключове и достъп до имота.
Съдът като прецени по реда на чл. 12 от ГПК събраните по делото и относими към разрешаване на
спора доказателства приема за установено от фактическа страна следното:
По силата на нотариален акт за покупко-продажба № 021,
том IV, рег. №
4898, дело № 428 от 20.08.2015 г. на нотариус рег. № 414 на НК с РД РРС, ищцата
В.В.Й. е закупила следния недвижим имот: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 501.853,
находящ се в *******************************, с площ от 954 кв.м., съгласно
скица № 522/04.08.2015 г. на Община Иваново, в кв. 26 по кадастралния план на
с. Щръклево, ЕКАТТЕ 84049, Община Иваново, одобрен със Заповед № РД-02-14-2158
от 15.02.2000 г. на МРРБ, заедно с построените в него ЖИЛИЩНА
СГРАДА-ЕДНОФАМИЛНА с идентификатор 84049.501.853.1, на един етаж, с площ 100
кв.м., ХАНГАР, ДЕПО, ГАРАЖ с идентификатор 84049.501.853.2, на един етаж, с
площ 37 кв.м. и селскостопанска сграда с идентификатор 84049.501.853.3, на един
етаж, с площ 41 кв.м., ведно с всички подобрения и приращения върху имота, при
граници за целия имот: поземлен имот № 84049.501.851, улица № 84049.501.9532,
поземлен имот № 84049.501.2271, поземлен имот № 84049.501.854, поземлен имот №
84049.501.855, поземлен имот № 84049.501.856, поземлен имот № 84049.501.852, за
сумата 35 000 лв. Съгласно представен предварителен договор от 13.07.15г.
продажната цена на имота е 40 000 лв.
По делото е представена покана от В.В.Й. до Й.К.Й. и Ц.А.К. за освобождаване и
предаване на ключовете на поземлен имот с идентификатор 501.853, находящ се в **************************,
заедно с построените в него еднофамилна жилищна сграда, гараж и селскостопанска
сграда, в двуседмичен срок от получаването й, като видно от обратните разписки
поканите са получени на 31.10.18 г.
Видно от представеното по делото удостоверение за
настоящ адрес изх. № 12/10.01.2017 г. ответницата Ц.А.К. е регистрирана с
настоящ адрес:*** от 10.01.2017 г.
Съгласно показанията на св. Ц.Й.К. – син на ищцата и
първия ответник и внук на втората ответница, в момента имотът се ползвал от
баба му Ц., която живее там постоянно от година и половина. Тогава й събрали
багажа от друго село родно на баща му и я настанили в Щръклево. Свидетелства,
че майка му и баща му явно имат уговорка, на която не е присъствал. Твърди, че
той и майка му в момента живеят на квартира в гр. Русе. Твърди, че ходили с
майка му на с. Щръклево, след като баща му ги изгонил от апартамента си в гр.
Русе, за да си вземат багаж от къщата, но не могли да влязат, тъй като започнал
спор за едни пари на баба му. Баща му не ги допуснал и казал на майка му, че
ако иска да живее в къщата трябва да заплати 70-80 хиляди лева. Свидетелства,
че с майка му не са обсъждали дали иска да живее на къщата в с. Щръклево. Не
знае дали има ключове майка му, но мисли, че ако пробват да влязат може да има
проблем, предполага, че баба му още е там. Свидетелят, счита че има известна
вина за случилото се, тъй като причинил поредно ПТП и баща му се ядосал, като
разбрал, после се разправяли с майка му за неговото поведение и как тя го
възприела, а накрая казал „да си съберат багажа и да си тръгват“.
Съгласно показанията на св. М.П.Ц. имота се ползва от
ответницата и тя ходила при нея в Щръклево на гости, след раздялата на страните.
Свидетелства, че имало уговорка между страните В., Й. и Ц.. Уговорката била Ц.
да си продаде къщата и нивите, да продадат всичко, за да могат да купят имота
на Щръклево и в него да живеят на Й. майка му, както и майката на В., за да се
грижат за тях. Майката на В. починала, а Ц. била настанена там, като ищцата й
обещавала, че ще се грижат за нея до края на живота й, като така я уговорила да
си продаде имотите. Не знае дали В. има ключ от апартамента в Русе, но за
къщата в с. Щръклево знае, че има ключове. Свидетелства, че Й. и В. се скарали само
заради сина си св. Ц., защото блъснал кола, харчил пари по машинки, залагал
вещи от дома им, което поведение майката не вземала на сериозно. После свидетелката
с Й. ходили да се молят на В. да се прибере да живеят заедно, но тя отказала.
Съгласно показанията на св. Ц.К.-И. желанието на В. и Й.
било да си закупят къща в Щръклево, да изгледат бабите и после да си живеят те
в нея, „на стари години да се събират там да си пият кафето“. Уговорката била,
че майката на В. и майката на Д. ще живеят в този имот и те двамата ще се
грижат за тях. Майките им се съгласили с тази уговорка и си продали къщите и
земите. Й. започнал ремонт, след като закупили къщата в
с. Щръклево, но в началото на 2016 г. майката на В. закъсала със здравето и той
я довел в апартамента си в Русе, за да се грижат за нея, а през м. януари 2016
г. тя починала. Майката на Й. се преместила в имота на с. Щръклево в края на
2016 г., след като си продала имоти и дала парите за къщата. В дъното на
всичките проблеми на Д. и В. бил техния общ син св. Ц., който харчел много пари
по залагания и те били съсипани. Знае, че са стигнали до някакви спречквания с Й.,
но как си е тръгнала не знае. Счита, че В. си има ключове от имота в Щръклево и
никой не я възпрепятствал да го ползва.
Ответникът Й.Й. по реда на чл. 176 от ГПК заявява, че
счита имота за техен общ, без значение на чие име е. За имота на с. Щръклево
майката на В. участвала с 15 000 лв. и В. продала къщата й в с. Тръстеник,
а ответникът участвал със свои лични средства и заеми. Обещала му след като
направят ремонта на къщата, че ще му прехвърли половината на негово име, но
това не се случило. Имота писали на нейно име, с всички пари които дал той и
майка му Ц., защото тя нямала нищо от майка си и от баща си. Скарали се заради
сина им и В. не могла да издържи на големия скандал и сама си тръгнала, а той
сменил патрона за апартамента. На Щръклево изобщо не били идвали.
Видно от представената справка от Служба впиванията
гр. Русе за периода от 01.01.1992 г. до 11.01.2019 г. относно лицето В.Й. се
установява, че преди закупуването на процесния имот на 20.08.2015 г. е продала
4 години по-рано на 23.02.2011 г. поземлен имот с площ от 8,550 дка, в с.
Тръстеник, а 10 години по-рано на 15.12.2005 г. нива от 11,501 дка, нива от 2,0
дка, лозе от 4,5 дка и овощна градина от 3,987 дка. След закупуване на
процесния имот 3 години по-късно на 19.09.2018 г. ищцата, заедно със сестра си Л.В.
е продала своята част от поземлен имот с площ от 1330 кв.м., заедно с построената
в него жилищна сграда и второстепенна постройка от 50 кв.м. в ***************. Не
се събраха доказателства за наличието на доходи от продажба на земи на стойност
35 000 лв. към датата на закупуване на процесния имот лично от ищцата, каквато
декларация е подала пред нотариуса на 20.08.2015 г. на л. 116 по делото.
Видно от представеното допълнително споразумение № 7
/04.03.2015 г. към Трудов договор № 9/17.11.2014 г. ищцата е назначена на
длъжност „опаковач“ в „Тони-Русанов“ЕООД, с работна заплата към 01.03.2015 г. в
размер на 374 лв.
Не се спори по делото, че ответникът Й.К.Й. има
сключен трудов договор с „УЛА“ ЕООД гр. Варна и е назначен на длъжност
„корпусник“, като извършва корабостроителна дейност на територията на Германия
и получава месечен доход 1700-1900 евро.
Не се спори, че ищцата и ответника са живели заедно
във фактическо съпружеско съжителство 24 години в апартамент собствен на
ответника в **************, като от общото си съжителство имат син Ц.Й.К. на 22
г.
Не се спори, че ищцата е разполагала с пълномощно да
се разпорежда с всички средства на ответника Й. включително и банкови сметки,
което е оттеглено с декларация от 26.10.2018 г., на л. 98 по делото.
Видно от представената справка от Служба впиванията
гр. Русе за периода от 01.01.1992 г. до 04.02.2019 г. относно лицето П.Г.Й.
/майка на ищцата/ се установява, че преди закупуването на процесния имот на
20.08.2015 г. е продала на 19.08.2015 г. поземлени имоти с площ от 0,986 дка, с
площ от 9,026 дка, с площ от 1,000 дка и с площ от 4,488 дка, всички в с.
Тръстеник, обл. Русе. Видно от представения препис-извлечение от акт за смърт
изд. въз осн. на акт за смърт № 0138/21.01.2016 г. на Община Русе, П.Г.Й. е
починала на 20.01.2016 г. Не се спори по делото и ответника Й. признава, че П.Г.Й.
е майка на ищцата и за имота на с. Щръклево е участвала с 15 000 лв.
Видно от представената справка от Служба впиванията
гр. Русе за периода от 01.01.1992 г. до 04.02.2019 г. относно лицето Ц.А.К. се
установява, че преди закупуването на процесния имот на 20.08.2015 г. е продала
на 18.08.2015 г. поземлени имоти с площ от 6,900 дка, с площ от 1,001 дка, с
площ от 10,300 дка, всички в с. Юпер, обл. Разград. На 25.04.2018 г.
ответницата е продала, заедно с ответника неин син, своята част от поземлен
имот от 9,999 дка в с. Сеслав, обл. Разград. От показанията на свидетелите К.-И.
и Ц. по делото се установява, че ответницата е дала средствата от продажбата на
имотите за къщата на с. Щръклево, срещу което е имала обещание от ищцата за
ползване на имота със срок до края на живота й, грижи и издръжка, която
договорка не е вписана в нотариалния акт, по надлежния ред, поради близките им
тогава доверителни отношения.
Видно от представената справка от Служба впиванията
гр. Русе за периода от 01.01.1992 г. до 26.03.2019 г. относно лицето Й.К.Й., се
установява, че на 25.04.2018 г. заедно с майка си Ц.К. е продал своята част от
поземлен имот от 9,999 дка в с. Сеслав, обл. Разград. Съдът не кредитира
представеното Споразумение от 02.08.2015 г., което съставлява договор за
покупко-продажба на недвижим имот без да е спазена необходимата за това
нотариална форма, поради което не е валиден.
При тази установеност на фактите съдът прави следните
правни изводи:
В тежест на ищцата е да докаже наличие на валидна облигационноправна
връзка между нея и ответниците по силата на сключен договор за заем за
послужване, прекратяване на действието на последния и отказ от страна на
ответниците да предадат държането на процесните имоти.
Съгласно чл. 243 от ЗЗД с договора за заем за послужване заемодателят
предоставя безвъзмездно на заемателя една определена вещ за временно ползуване,
а заемателят се задължава да я върне.
Заемът за послужване е договор за валидността, на
който е необходимо страните да постигнат съгласие относно безвъзмездното предоставяне от заемодателят на заемателя на
определена вещ за временното й ползване, при задължение на последния да я
върне. Договорът за заем поражда последици, едва когато въз основа на
постигнатото съгласие бъде предадена заетата вещ. В случая ответниците не
оспорват, че ползват процесните имоти. Това се установява и от свидетелските
показания.
В случая не се установи от събраните по делото
доказателства, че има споразумение за безвъзмездно ползване на имотите между
ищцата и ответниците. От свидетелските показания на св. Ц.К.-И. се установява,
че ответниците имали договорка за съвместно ползване на имотите, срещу
собствено участие в разходите по закупуването му и привеждането му в състояние
годно за експлоатация. По тази причина ответницата си продала своите имоти,
предоставила средствата и се преместила да живее в с. Щръклево. Майката на
ищцата също продала свои имоти и дала средствата, но починала преди да завърши
ремонта. Ответника Й. участвал с личните си средства, в размер многократно на
средните за страната и заеми от банки 10 000 лв., 5000 лв. и 3000 лв. от
негов кум, а ищцата участвала със заплата към минималния размер и изтеглен
кредит от 2000 лв. /св. Ц./. От показанията на св. Цв. К. се установява, че имотът
на Щръклево е закупен не само със средства на майка му, но и със средства на
баща му и на двете му баби по майчина и по бащина линия. Свидетелства, че майка
му и баща му явно имат уговорка, на която не е присъствал. Тази уговорка се
установява от показанията на св. М. Ц., която споделя, че уговорката била Ц. да
си продаде къщата и нивите, да продадат всичко, за да могат да купят имота на
Щръклево и в него да живеят на Й. майка му, както и майката на В., за да се
грижат за тях, като В. обещавала на Ц., че ще се грижат за нея в имота в с.
Щръклево до края на живота й, като така я уговорила да си продаде имотите в по-отдалечени
места. Установи се, че и двамата ответници и майката на ищцата са дали своята
част от финансови средства по уговорка, която е различна от заем за послужване
и съвсем не е безвъзмездна, а касае други отношения, с каквито съдът не е
сезиран. В това производство въпросът за собствеността върху имота не подлежи
на изследване и установяване със сила на присъдено нещо като елемент на
претенцията, имаща изцяло облигационноправен характер.
Предвид на което съдът намира, че липсва постигнато
съгласие с ответниците за сключен договор за заем за послужване между тях и
ищцата, че е било уговорено предоставяне за безвъзмездно ползване на вещта,
както и изтичане на уговорения срок или завършване на ползването. С оглед на
което съдът приема, че не е доказана по делото наличието на облигационно правна
връзка между ищцата и двамата ответници по силата на сключен договор за заем за
послужване на процесните имоти.
По делото не се доказа твърдението на ищцата, че няма
ключ или достъп до имота, както и че някой препятства ползването му, така както
е уговорено-съвместно.
Не се установи и твърдението, че ищцата неотложно се
нуждае от наетите помещения, поради непредвиден случай, като видно от
показанията на св. К. с майка му са на квартира в гр. Русе и „не са обсъждали
дали иска да живее на къщата в с. Щръклево“. Според св. Ц. К.-И. замисълът на
ищцата бил да продаде имота. А в хода на устните състезания се сочи, че тя се
страхувала да ходи там заради обтегнатите отношения на ответника с нейния син.
Предвид на което съдът намира, че не са налице
предпоставките по чл. 233 от ЗЗД във връзка с чл. 248 от ЗЗД и предявените искове следва да бъдат отхвърлени.
По разноските
Крайният изход на делото обуславя присъждане на
разноски в полза на ответниците, но такива не са представени, като в договора
за правна защита и съдействие липсва платена сума, не е представен и списък по
чл. 80 от ГПК, поради което съдът не следва да се произнася.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от В.В.Й., ЕГН ********** ***, с
адрес по месторабота: *************** срещу Й.К.Й., ЕГН ********** и Ц.А.К.,
ЕГН **********,***, субективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 233, ал.1 във вр. с чл. 248 от ЗЗД - за опразване на недвижими имоти, представляващи: ПОЗЕМЛЕН
ИМОТ с идентификатор 501.853, находящ се в **************************, с площ
от 954 кв.м., съгласно скица № 522/04.08.2015 г. на Община Иваново, в кв. 26 по
кадастралния план на с. Щръклево, ЕКАТТЕ 84049, Община Иваново, одобрен със
Заповед № РД-02-14-2158 от 15.02.2000 г. на МРРБ, заедно с построените в него
ЖИЛИЩНА СГРАДА-ЕДНОФАМИЛНА с идентификатор 84049.501.853.1, на един етаж, с
площ 100 кв.м., ХАНГАР, ДЕПО, ГАРАЖ с идентификатор 84049.501.853.2, на един
етаж, с площ 37 кв.м. и селскостопанска сграда с идентификатор 84049.501.853.3,
на един етаж, с площ 41 кв.м., ведно с всички подобрения и приращения върху
имота, при граници за целия имот: поземлен имот № 84049.501.851, улица №
84049.501.9532, поземлен имот № 84049.501.2271, поземлен имот № 84049.501.854,
поземлен имот № 84049.501.855, поземлен имот № 84049.501.856, поземлен имот №
84049.501.852, като НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.
Решението подлежи на обжалване пред РОС в двуседмичен
срок от връчването.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: