Р Е Ш Е Н И Е
Гр.С., 25.09.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІI „А“ въззивен състав, в открито заседание на петнадесети юни две хиляди и
двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА Г.
СИМОНА УГЛЯРОВА
при
секретаря Емилия Вукадинова, като разгледа докладваното
от мл. съдия Углярова в.гр.д. № 14226 по описа за 2019
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 154500
от 29.06.2019г., постановено по гр. д. № 1535/2019г. по описа на Софийски
районен съд, ГО, 27 състав, е признато за установено по предявените по реда на чл. 422 ГПК
искове с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД, че В.Н.Б.- Г., дължи на „Т.– С.“ ЕАД, суми, с които се е обогатила
без основание, а именно сумата от 24,05 лева, представляваща сбора от цената на
доставена от топлофикационното дружество топлинна енергия през периода от
м.06.2016 г. до м.04.2018 г. за топлоснабден имот, находящ се на адрес в гр.С., ул.“********, магазин, аб. № 95928, и припадащата се цена на услугата дялово
разпределение в размер на 27,23 лева за периода от м.06.2016г. до м.04.2018г.,
ведно с обезщетение за забава в размер на законната мораторна
лихва върху цитираните суми от 29.10.2018 г. до изплащане на вземането, като е
отхвърлен искът за разликата над уважения размер на цената на доставена от топлофикационното
дружество топлинна енергия през периода от м.06.2016 г. до м.04.2018 г. до
предявения общ размер от 135,84 лева, както и са отхвърлени исковете с правно
основание по чл. 86 ЗЗД
за признаване за установено, че ответницата дължи на ищеца обезщетение за
забава в размер на законната мораторна лихва,
равняваща се общо на 20,17 лева, начислена за периода от 31.07.2016 г. до
18.10.2018 г., върху цената на доставена от топлофикационното дружество
топлинна енергия и върху услугата дялово разпределение, за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
от 06.11.2018 г. по ч. гр. д. № 69148/2018 г. по описа на СРС, 27 състав.
С решението съдът
се е произнесъл по разноските, съобразно изхода на спора.
Решението е постановено при участието на
трето лице – помагач „Т.С.“ ЕООД, на страната на ищеца – „Т.– С.“ ЕАД.
Въззивникът – ищец „Т.– С.“
ЕАД обжалва решението в отхвърлителната част, с
оплакване за неправилност и нарушение на материалния закон. Поддържа, че ответникът
В.Н.Б.– Г. е потребител на топлинна енергия за стопански нужди в качеството си
на собственик на топлоснабден имот, а именно –
магазин, находящ се в гр. С., ул.“********, партер. Сочи,
че първостепенният съд не е следвало да кредитира заключението на изготвената
по делото съдебно – техническа експертиза, тъй като вещото лице – топлотехник не е взело под внимание избрания от ответник
начин на плащане при изготвяне на заключението си. Отделно от това поддържа, че
в противоречие с действителното фактическо положение районният съд е приел, че
ответникът в производството не дължи лихва за забава, тъй като задължението за
заплащане на дължимите суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните
фактури, е най – късно до края на текущия месец, следващ месеца на доставката
на ТЕ, респективно с изтичане на последния ден от месеца ответникът е изпаднал
в забава за съответната сума. По изложените съображения, моли въззивния съд да отмени първоинстанционното
решение в обжалваната част, като вместо него постанови друго, с което да уважи в
цялост предявените искове за главница и лихва, като основателни и доказани.
Претендира присъждане на направените по делото разноски и възнаграждение за един
юрисконсулт. Релевира се възражение за прекомерност
на претендираните от насрещните страни адвокатски
възнаграждения.
Въззивниците – ответници А.Г.Г., А.А.Г. и Ц.А.Г. (конституирани в производството на основание
чл.227 ГПК – наследници по закон на мястото на починалата В.Н.Б.– Г.), посредством
надлежно упълномощените си процесуални представители адв.Любомиров
и адв.К., са депозирали писмен отговор в срока по
чл.263, ал.1 ГПК, с който въззивната жалба се оспорва
като неоснователна. Поддържа се, че искът е отхвърлен съобразно приетата и
неоспорена по делото техническа експертиза, която изрично установява, че ищецът
неправилно е изчислявал претендираните суми поради
грешка в кубатурата на имота. Сочи се, че дори да се приеме, че въззивниците – ответници имат
качеството на собственици на процесния имот, това не
ги прави потребители на топлинна енергия и страна по договор с топлофикационното
дружество, още повече, че претендираната сума е
недължима и съгласно чл.13 на Директива 2006/32/ ЕО на Европейския парламент и
на Съвета от 05 парил 2006г., относно ефективността при крайното потребление на
енергия и осъществяване на енергийни услуги, която отменя Директива на Съвета
93/76/ЕИО. Твърди се, че А.Г.Г., А.А.Г. и Ц.А.Г. не са ползвали процесния
имот и не са извършвали стопанска дейност в него, респективно не са налице
основания за ангажиране на отговорността им поради неоснователно обогатяване.
Отделно от това, съгласно общите условия на
„Т.– С.“ ЕАД, действали през процесния период,
лихва се начислява в срок от 30 дни след публикуване на фактурите на интернет
страницата на дружеството, каквито доказателства не са представени по делото. Моли
се въззивният съд да потвърди първоинстанционния
съдебен акт в атакуваната от ищеца част, като правилен и законосъобразен.
Претендират сторените в производството разноски по представен списък по реда на
чл.80 от ГПК.
Третото лице помагач не е депозирало
писмено становище на въззивната жалба.
Въззивниците – ответници А.Г.Г., А.А.Г. и Ц.А.Г. (конституирани в производството на основание
чл.227 ГПК наследници по закон на мястото на починалата В.Н.Б.– Г.), посредством
надлежно упълномощените си процесуални представители адв.Любомиров
и адв.К., са депозирали в законоустановения
срок въззивна жалба срещу решението в частта, в която
са уважени предявените искове, с оплакване за неправилност, нарушение на
материалния закон и необоснованост. Твърди се, че през процесния
период не е налице облигационна връзка между страните в производството, както и
че въззиваемото дружество не е доставяло топлоенергия
на процесния имот за процесния
период. Счита се, че суми се дължат само и единствено от абонати на топлопреносното дружество към съответния период, при това
за доставена и консумирана топлинна енергия, а не за презумирана
и начислена услуга. Оспорва се изцяло наличието на предпоставките по чл.59 от ЗЗД, като се излагат и подробни съображения за недължимост
на претендираните суми по чл.13 на Директива 2006/32/
ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 05 парил 2006г., относно
ефективността при крайното потребление на енергия и осъществяване на енергийни
услуги, която отменя Директива на Съвета 93/76/ЕИО. По изложените
съображения се моли въззивния съд да отмени първоинстанционното решение в обжалваната част, като вместо
него постанови друго, с което да отхвърли в цялост предявените искове за
главница и лихва, като основателни и доказани. Претендира се присъждане на
направените по делото разноски, съобразно приложен списък по чл.80 ГПК.
Въззивникът – ищец и третото
лице – помагач не са депозирали отговор на въззивната
жалба.
Софийски градски
съд, II А въззивен състав, след преценка по реда на въззивното производство на твърденията и доводите на
страните и на събраните по делото доказателства, намира следното:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите,
когато следва да приложи императивна материалноправна
норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от
ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК
на ВКС. Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд следва да се произнесе по правилността на
решението само по наведените оплаквания в жалбите.
При извършената
служебна проверка по чл. 269, изреч. 1 от ГПК, въззивният съд намира, че първоинстанционното решение е валидно и процесуално
допустимо.
Първоинстанционното решение е постановено в съответствие с материалния закон и
като правилно следва да бъде потвърдено. Пред настоящата инстанция не са
събрани доказателства по смисъла на чл. 266 от ГПК, които да променят
установената фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия
съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция
доказателства, от които се установяват факти и обстоятелства, относими към конкретния правен спор, като настоящият
съдебен състав изцяло споделя мотивите на СРС, към които препраща по реда на
чл. 272 ГПК. С оглед доводите в жалбите, следва да се отбележи следното:
Предявени са за
разглеждане обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422,
ал. 1 ГПК вр. чл. 59 ЗЗД и с правно основание чл.
422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
В конкретния
случай не е спорно между страните и се установява от доказателствата по делото,
че за процесните искови суми, видно от приложеното ч.
гр. д. № 69148/2018 г. по описа на СРС, ГО, 27 състав, въззивникът
– ищец „Т.– С.“ ЕАД е подала заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 от ГПК на 29.10.2018 г. и е постановена на 06.11.2018 г. заповед за
изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК срещу В.Н.Б.- Г.. В
срока по чл. 414 от ГПК е депозирано от длъжника възражение, поради което
дължимите от нея суми, посочени в заповедта на изпълнение, са предмет на
предявените в настоящото производство установителни
искове.
На първо място във
връзка с доводите във въззивната жалба на въззивника - ищец следва да бъде посочено, че в
разглеждания случай е видно както от съдържанието на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, по което е било образувано ч. гр. дело № 69148/2018
г. по описа на СРС, ГО, 27 с-в, така и от исковата молба, с която по реда на
чл. 422, ал. 1 ГПК и в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК са предявени искове за
съществуване на вземанията, за които е била издадена заповедта за изпълнение по
горепосоченото дело, че според ищеца източникът на претендираните
вземания е извъндоговорен - същият не твърди, че
между страните или с друго лице е бил сключен договор за продажба на топлинна
енергия за стопански /небитови/ нужди съгласно чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ, а сочи,
че ответникът в качеството му на собственик на топлоснабдения
имот е консумирал доставената в него през исковия период топлинна енергия и си
е спестил разходите за заплащане на нейната стойност, както и на стойността на
услугата дялово разпределение /размерите на претендираните
суми, посочени в заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, е напълно идентичен с тези, посочени в исковата молба/.
При тези твърдения
СГС счита, че спорните права намират своето правно основание в чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, както
е приел и първоинстанционният съд в обжалваното
решение. Следователно ищецът няма процесуалното задължение да установява
съществуването на облигационно правоотношение по договор за продажба на
топлинна енергия за стопански нужди. Ако твърди противното, ответникът трябва
да го установи при условията на пълно и главно доказване, за да постигне
отхвърляне на исковете - виж чл. 59, ал.
2 ЗЗД. В разглеждания случай по делото не се спори, че между страните не е бил
сключен договор за доставка на топлинна енергия за стопански /небитови/ нужди,
поради което и доводите в обратната насока, съдът намира за неоснователни.
Фактическият
състав на неоснователното обогатяване по
чл. 59 ЗЗД съдържа следните елементи: 1/ имуществено разместване в патрумониума на ищеца и ответника, в резултат на което
ответникът се е обогатил за сметка на ищеца; 2/ връзка между обедняването на
ищеца и обогатяването на ответника, което произтича от общи факти, породили
обедняването и обогатяването; 3/ липса на правно основание за имущественото
разместване и 4/ липса на друго основание за защита на правата на обеднелия
ищец.
Обедняването на
едно лице представлява намаляване на имуществото му, което може да се изрази в
следните основни форми: 1/ намаляване на актива /изгубване или ограничаване на
права/; 2/ увеличаване на пасива - възникване или увеличаване на задължения и
3/ извършване на разходи /включително и в труд/. Съответно обогатяването на
едно лице представлява имотно облагодетелстване, като например: увеличаване на
актива - придобиване или запазване на права; намаляване на пасива - погасяване
или намаляване на задължения; спестяване на разходи.
В частност
твърдяното имуществено разместване се свежда до установяване от страна на ищеца
при условията на пълно и главно доказване на обедняването му до стойността на
доставената в имота, ползвана от ответника през исковия период топлинна енергия
/в т. ч. стойността на услугата дялово разпределение/, обогатяването на
ответника чрез консумирането на тази енергия и спестяването на разходи за това,
както и наличието на връзка между обогатяването и обедняването - че топлинната
енергия е ползвана от ответника при липсата на валидно основание за това
имуществено разместване в отношенията между двете страни.
Обществените
отношения, свързани с осъществяването на производство и продажба на топлинна
енергия за заявения в исковата молба период, се регулират от Закона за
енергетиката. Нормата на чл. 149, т. 3 ЗЕ регламентира, че продажбата на
топлинна енергия за стопански нужди се извършва на основата на писмени договори
при общи условия, сключени между топлопреносното
предприятие и потребителите, извършващи стопанска дейност. Нормата на § 1, т.
43 от ДР на ЗЕ определя като потребител на енергия или природен газ за
стопански нужди всяко физическо или юридическо лице, което купува електрическа
или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация,
горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за стопански нужди,
както и лица на издръжка на държавния или общинския бюджет. Липсва спор между
страните, че договор между тях не е сключен.
Имуществените
облаги имат материално естество и са оценими в пари.
Изразяват се в увеличаване на актива на имуществото на обогатения, в намаляване
на неговите пасиви или спестяване на обогатения на някои разходи, които той
иначе е трябвало да понесе. В последната хипотеза спестяването на разходи води
до обогатяване в случай, че разходите са били необходими и ответникът по иска
за неоснователно обогатяване е трябвало да ги понесе от собственото си
имущество, без да съществуват изгледи за тяхното връщане. В този смисъл е
решение № 587/01.11.2010 г. по гр. д. № 941/2009 г. на ВКС, ГК, ІV ГО,
постановено по реда на чл. 290 ГПК.
От представения и приет
по делото нотариален акт за продажба на недвижими имот № 9 том 22, дело №
4056/1957 г. се установява, че ответницата В.Н.Б.- Г. е собственик на 2,86% ид. ч. от празно дворно място, находящо
се в гр.С., ул.“********.
Видно от
представения нотариален акт за учредяване вещно право на ползване върху
недвижим имот № 161, том I, рег. № 5345, дело № 148/2003г., на 30.12.2003 г. В.Н.Б.-
Г., в качеството на собственик на магазин със стая, антре и клозет, находящ се в гр.С., ул.“********, е учредила в полза на
баща си – Н.Й.Б., вещно право на ползване върху гореописания имот, докато последния
е жив.
Съгласно представена
и приета по делото в първоинстанционното производство
декларация за отказ от вещно право на ползване върху недвижим имот, вписана в
Службата по вписвания с вх. рег. № 15751, том 5, № 57, с нотариална заверка на
подписа от 19.04.2012 г., Н.Й.Б. е заявил, че се отказва от правото на
ползване, учредено с цитирания по –горе нотариален акт за учредяване вещно право на ползване върху недвижим
имот № 161, том I, рег. № 5345, дело № 148/2003г.
Видно от
представеното по делото удостоверение за наследници изх.№ РСЦ 19 – УГ01 – 3939 от
26.07.2019г., издадено от длъжностно лице при Столична община, район Средец, В.Н.Б.–
Г. е починала на 08.06.2019г., като е оставила наследници по закон, както
следва: А.Г.Г. – съпруг, Ц.А.Г. – дъщеря и А.А.Г. – син. Предвид изложеното се установява от фактическа
страна, че А.Г.Г., Ц.А.Г. и А.А.Г.
са собственици на имот - магазин, находящ
се в гр.С., ул.“********, по силата на настъпило наследствено правоприемство.
От представения
Договор от 26.09.2002 се установява, че между третото лице – помагач и Етажна собственост
гр.С., бул.“*********и ул.“********, е сключен договор за дялово разпределение.
От представения
договор от 01.11.2007 г. се установява, че ищецът в първоинстанционното
производство „Т.– С.“ ЕАД има сключен договор при общи условия за извършване на
услугата дялово разпределение на топлинна енергия по чл. 139в, ал. 2 ЗЕ с „Т.С.“ ЕООД.
Установява се от
писмо от 14.04.2018 г., че ответницата В.Н.Б.–
Г. била поканена да сключи с ищеца „Т.– С.“ ЕАД договор съгласно чл. 149, ал.
1, т. 3 ЗЕ с приложени необходимите документи за сключването му. С писмото е била
отправена покана, подписаните формуляри да бъдат представени в седемдневен срок
от получаване.
От представените
Общи условия за продажба на топлинна енергия за стопански нужди от „Т.– С.“ ЕАД
на потребители в гр.С. се установява, че съгласно чл. 6, ал. 1 договорите за
продажба на топлинна енергия за стопански нужди са със срок от 5 г.
Представен и приет
по делото е и работен проект – щранг – схема за
жилищната сграда на ул.“********, гр.С., съпроводен с обяснителна записка за
жилищната сграда на ул.“******** и бул.“*********. Представена е и обяснителна
записка по БХТПБ, на фаза "работна" за обект – кафе –сладкарница, находяща се на ул.“******** в гр.С..
От заключението на
изготвената и приета по делото съдебно – техническа експертиза, се установява,
че в процесния недвижим имот няма монтирани
радиатори, не се е ползвала топлинна енергия за отопление на имота, а била
начислявана топлинна енергия за сградна инсталация,
разпределяна от ФДР между всички абонати, пропорционално на пълните отопляеми
обеми на имотите по проект, така и за процесния
период топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване (БГВ) се начислявала по
показанията на 1 бр. водомер, като абонатът не ползвал и не е заплащал топлинна
енергия за БГВ (така и в изравнителните сметки било отчетено, че не се ползва
БГВ). Пълният отопляем обем на имота бил в размер на 89, 475 куб.м., докато ФДР
начислявало суми за сградна инсталация на отопляем
обем от 97 куб.м., което не намирало потвърждение в първичната документация на
сградата. Установява се, че в сградата в режим на ЕС имало една абонатна
станция, нова, автоматична, с един общ топломер, технологичните разходи били
изваждани от общото количество ТЕ, влязло в АС (абонатната станция) и били за
сметка на топлофикационното дружество. Вещото лице изрично е заявило, че
отразените суми от ФДР за процесния период са в
размер на 133,84 лв., но същата сума е била на база отопляем обем от 97 куб.м.,
което ведно с липсата на документи за метрологичен контрол на ОТ в АС за периода
м.11.2017 г. до м.02.2018 г., налага при сторниране
сумите за топлинна енергия, дължимата сума за сградна
инсталация на база отопляем обем от 85 куб. м. да бъде изчислена в размер на 24,05
лева. В изпълнение на задачите, поставени от съда, вещото лице е посетило на
място имота, представляващ магазин за цветя, в който е констатирана липса на
радиатори и видими тръби.
Не е спорно по
делото, че наследодателят - ответник е бил собственик на процесния
имот. Сградата, в която се намира същият е в режим на етажна собственост и в
течение на процесния период ищецът е подавал в нея
топлоенергия. Подаването на топлинна енергия към процесния
имот през процесния период, се установява от приетите
като писмени доказателства по делото документи за топлинно счетоводство,
съставени от дружеството - топлинен счетоводител, както и от приетото от СРС
заключение на СТЕ. Не се спори също така, че до имота е доставяна топлинна
енергия от ищеца, като по отношение нейното количество и стойност съдът
кредитира назначената и изготвена по делото съдебно техническа експертиза. Експертът
е основал изводите си въз основа на доказателствения
материал по делото, преценен поотделно и в съвкупност, като експертното
заключение е било прието без възражения от страна на страните в производството,
поради което и възраженията на въззивника – ищец в
този аспект, съдът намира за неоснователни.
Видно от заключението
на съдебно – техническата експертиза, в самия имот не са налице уреди за
отопление, нито се ползва топла вода, но имотът е в сграда режим на ЕС, за
която е налице топлоподаване, вкл. за имота има предвидено БГВ, макар и същото
да не се ползва. Съобразно изложеното, настоящата съдебна инстанция намира за доказано
реално доставеното количество топлинна енергия за сградна
инсталация, която е остойностена в размер на сумата
от 24,05 лева, както и сумата от 27,23 лв. – за разпределение на топлинна
енергия, предвид доказаността на обстоятелството, че
имотът се намира в сграда - етажна собственост, която е топлоснабдена
и има сключен договор с ФДР – третото лице помагач по делото. Липсата на
извършено заплащане на цената на доставената топлинна енергия обуславя
обедняването на ищеца.
Установява се по
делото, а и това обстоятелство не е спорно между страните, че В.Н.Б.– Г. е
починала на 08.06.2019г., като е оставила наследници по закон А.Г.Г. – съпруг, Ц.А.Г. – дъщеря и А.А.Г.
– син. По силата на настъпилото наследствено правоприемство
собствеността на процесния имот и съответно
задълженията за потребена, но незаплатена топлинна
енергия на същия, са преминали към законните наследници, които отговорят за задълженията, с които наследственото
имущество е обременено, съобразно
дяловете, които получават. Поради последното и доводите, наведени във въззивната жалба, че същите не са ползвали имота, поради
което и не дължат процесните суми, са изцяло
неоснователни.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД:
Задължението на ответника е парично и за
периода на своята забава същият дължи заплащането на обезщетение в размер на
законната лихва, на основание чл. 86 ЗЗД. При вземания за
неоснователно обогатяване в хипотезата на чл.59, ал.1 ЗЗД, какъвто е конкретният
случай, вземането е изискуемо от деня на разместване на благата, но не е обвързано
със срок. С оглед това и на основание чл.69, ал.1 ЗЗД кредиторът може да иска
изпълнение на задължението веднага. Ето защо вземането за обезщетение за мораторна лихва при общия фактически състав на
неоснователното обогатяване по чл. 59, ал. 1 ЗЗД, възниква от деня на
забавата на длъжника, която при липса на определен срок и на основание чл. 84, ал. 2 ЗЗД настъпва след
отправянето на покана от страна на кредитора. Пред първата инстанция не са
представени доказателства за изпадането на ответника в забава, а в исковата
молба е направено единствено бланкетно твърдение за
това обстоятелство. Ето защо по делото не се установява длъжникът да е изпаднал
в забава за плащане на главниците, с оглед което исковете за лихви за забава са
неоснователни. Предвид изложеното, настоящата съдебна инстанция намира
възраженията на въззивника - ищец във връзка с дължимостта на претендирата
лихва, за неоснователни.
По изложените
съображения, исковете са основателни и доказани до присъдените от първоинстанционния съд размери, а предвид съвпадението на
изводите на двете инстанции, решението следва да бъде потвърдено.
Предвид
изхода на правния спор пред настоящата съдебна инстанция, разноски не следва да бъдат присъждани.
С оглед цената на иска, въззивното
решение не подлежи на касационно
обжалване по правилата на 280, ал. 2 ГПК,
във вр. с чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК.
Така мотивиран, Софийският градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 154500 от 29.06.2019г., постановено по гр. д. № 1535/2019г. по
описа на Софийски районен съд, ГО, 27 състав.
Решението е постановено при участието на
трето лице-помагач на страната на въззиваемия – „Т.С.“
ЕООД.
Решението не подлежи на касационно
обжалване, на основание чл. 280, ал. 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.