РЕШЕНИЕ
Номер……….. Година 2018 Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД ПЕТНАДЕСЕТИ СЪСТАВ
На тридесети януари Година две хиляди и осемнадесета
В публично заседание в следния
състав:
СЪДИЯ: ВАЛЯ ЦУЦАКОВА
СЕКРЕТАР: ВЕЛИЧКА ВЕЛЧЕВА
като разгледа докладваното от
съдията НАХД № 5443 по описа на ВРС за
2017г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е образувано по
жалба на В.И.Т.-ЕГН ********** против Електронен фиш серия К № 1025679 на ОД
МВР Варна, с който на въззивника е наложено административно наказание:
"ГЛОБА" в размер на 300 лева на основание чл. 189 ал.4 вр. чл. 182 ал.1 т.5 от ЗДвП, за нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП..
Съдът не споделя становището в
съпроводителното писмо, че жалбата е просрочена по следните съображения:
Чл.58 ал.1 от ЗАНН вменява задължение
за връчване на НП срещу подпис на нарушителя.
Чл. 58 ал.2 от ЗАНН сочи, че когато
нарушителят или поискалият обезщетение не се намери на посочения от него адрес,
а новият му адрес е неизвестен, наказващият орган отбелязва това върху НП и то
се счита за връчено от деня на отбелязването.
В конкретния случай, върху приложеният
по делото ЕФ не фигурира никакво отбелязване.Освен горното, видно от
материалите по преписката и съпроводителното писмо, въз.Т. е издирван двукратно
на адреса на дружеството, което представлява, като първият път разписката за
връчване се е върнала с отбелязване” Непознат на адреса”, а вторият път, отново
на адреса на дружеството е изпратен ЕФ за връчване чрез РУ по местонахождението
на адреса и е изготвена докладна, съгласно която на адреса не съществува офис
на такава фирма и лицето не живее на този адрес.Докладната е изготвена на
29.12.2015г., като в същата изрично е било отразено, че жалбоподателят има
постоянен и настоящ адрес ***, но на този адрес не е търсен.В този смисъл не
става ясно защо след като въззивникът е санкциониран с глоба, т.е. в качеството
си на ФЛ е издирван на адреса на дружеството, което представлява и защо след
като е било известно, че ФЛ- нарушител има друг адрес не е бил търсен на този
адрес и в този смисъл няма как да се приеме за приложима нормата на чл.58 ал.2
от ЗАНН..В този смисъл и предвид съдържанието на съпроводителното писмо, че
след изготвянето на последната докладна записка нарушителят не е издирван и ЕФ
не е бил връчен, приема, че няма безспорни доказателства за датата, на която
въз.Т. е узнал за издадения ЕФ и в този смисъл следва да се приеме, че
жалбата е подадена в срок, от надлежна
страна, поради което като допустима е приета от съда за разглеждане.
С жалбата се изразява становище, че
издаденият ЕФ е незаконосъобразен и се претендира изтичане
на давностния срок за ангажиране на
административнонаказателната отговорност на основание чл.82 ал.1б.”Б” от ЗАНН,
респективно се иска неговата отмяна.
В
съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично в първо с.з., поддържа
жалбата, не ангажира доказателства в подкрепа на същата, но във второ с.з. не
се явява и не изразява становище в хода на делото по същество.
Въззиваемата страна, при редовност на
призоваването, не се представлява и не е изразила становище по жалбата.
След преценка на доводите на жалбоподателя
и с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа и правна страна следното:
На 17.09.2015г., в 18:23ч., мобилно
автоматизирано техническо средство TFR1-М 646/14 фиксирало движение на л.а. „Рено Лагуна 2,2 Д” с рег.№ В8457ВВ в с.Приселци, по път първи клас №9 от
гр.Варна в посока гр.Бургас, със скорост над допустимата за населеното
място- 50км. в час, а именно със скорост 101 км. в час. В полицейският
автомобил, който бил позициониран на 150м. след поставеният знак Е24, в който
било монтирано техническото средство, се намирал и св.А.- служител на сектор
ПП-ОД на МВР-Варна, като се установи, че техническото средство е работило в
автоматичен режим, без намесата на контролния орган.Установено било, че МПС е
собственост на „Еволюшън 7” ЕООД, представлявано от
въз.Т., поради което бил издаден електронен фиш за констатираното нарушение на
чл.21 ал.1 от ЗДвП от ОД на МВР-Варна, с който на жалбоподателя, като
представляващ дружеството, собственик на автомобила, била наложена глоба в
размер на 300лв. на основание чл.189 ал.4 вр.чл.182
ал.1т.5 от ЗДвП..Електронният фиш не е бил надлежно връчен на собственика на
автомобила, като видно от материалите по преписката и от жалбата, не е посочено
друго лице, което да е управлявало процесния автомобил на процесната
дата.
Към материалите по преписката са
приложени доказателства, че мобилното автоматизираното техническо средство,
фиксирало превишената скорост е от одобрен тип и че същото е било технически
изправно, тъй като е преминало съответната проверка.
Гореописаната фактическа обстановка се
установява от събраните по делото доказателства по АНП- електронен фиш, снимка,
удостоверение за одобрен тип средство за измерване, протокол за проверка и др.,
които са непротиворечиви по между си, поради което съдът ги кредитира, както и
от показанията на св.А., дадени в с.з., които съдът кредитира като обективни,
безпристрастни и кореспондиращи с писмените доказателства по делото.
Съдът въз основа на императивно
вмененото му задължение за цялостна проверка на издадения електронен фиш
относно законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на
наложеното административно наказание прави следните изводи:
Съдът намира, че при съставяне на електронният фиш не са допуснати
съществени процесуални нарушения, поради което и същият следва да породи
целените с него правни последици. В електронният фиш се съдържат изискуемите от чл.189 ал.4 от ЗДвП
реквизити, тъй като видно от съдържанието на фиш, в същият са посочени
териториалната структура на МВР, на чиято територия е извършено нарушението,
точните място, дата и час на извършване на нарушението, регистрационния номер
на МПС и неговият собственик, нарушените разпоредби, размерът на глобата, срок,
сметка за доброволно изпълнение, като съдът намира, че нарушението е описано
достатъчно пълно, точно и ясно, поради което не е било нарушено правото на
защита на нарушителят и в тази връзка не се констатира съществено процесуално
нарушение.Изрично в електронният фиш е посочен и конкретният индивидуален номер
на мобилното автоматизираното техническо средство, което е фиксирало
нарушението, поради което и в тази насока съдът не констатира съществени
процесуални нарушения..Законът не изисква посочване на дата на издаване на ЕФ,
като задължителен реквизит. ЕФ не е бил връчен на представляващия дружеството,
но видно от материалите по преписката и до настоящия момент, включително и с
жалбата въз.Т. не е предоставил в
съответната териториална структура на Министерството на вътрешните работи и
пред съда писмена декларация с данни за
лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на
моторно превозно средство. Представляващият
дружеството не е депозирал в КАТ – Варна декларация по см.чл.189 ал.5 с имената
и ЕГН на водача, не е предоставил и кумулативно изискваното от закона копие на
Свидетелството за управление на МПС на евентуален ползвател, поради което АНО правилно на основание чл.188
ал.2 от ЗДвП е издал ЕФ срещу
представляващия ЮЛ, собственик на процесното МПС / собствеността не е оспорена
в нито един момент/.
Възраженията, че е изтекла давността
за наказателно преследване на основание чл.82 ал.1б.”А” от ЗАНН са
неоснователни, тъй като давността по зан касае
изпълнението на наказанието при влязло в сила НП, а в конкретния случай ЕФ/
респективно на НП/ не е влязъл в сила, тъй като е била нарушена процедурата по
връчването му, поради което и същият е приет като допустим за обжалване.Служебно
съдът не констатира и давност, изтекла по смисъла на НК, считано от датата на
извършване на нарушение, доколкото регламентация в тази насока липсва в ЗАНН.
Безспорно от писмените и гласни
доказателства се установи, че мястото на проверката по съответния изискуем ред
е било сигнализирано със знак Е 24, доказателства в противната насока не са
ангажирани.
Ясно е точно кой автомобил е бил заснет
в нарушение, тъй като към материалите по преписката има снимка изрично на регистрационният номер
на автомобила и изключително ясно се вижда, че заснетият в нарушение автомобил
е с рег.№В8457ВВ.
Доколкото се касае за
автоматизирано техническо средство съдът намира, че не са ангажирани доказателства за манипулации при установяване на
нарушението, а самата техническа обработка на данните при съставянето на
електронен фиш по утвърден образец, установяването на собственика и връчването
на ЕФ е безспорно че следва да се извършва от служители на МВР, поради което
отразяването на обработващият данните по никакъв начин не води до извод за
манипулация, а и в тази насока също не са ангажирани никакви доказателства.
По делото са приложени доказателства-
удостоверение за одобрен тип средство за измерване и протокол за метрологична
проверка, от които се установява, че използваното техническо средство първо е
било одобрено и второ е било изправно, поради което и тези възражения не се
споделят.
При издаването на ЕФ е била
преценена допустимата грешка, приспаднати са
Както се установява от мотивите
на Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 година по т.д. № 1/2013 година на
ВАС, издаването на електронния фиш е строго ограничено и възможно само в
случаите на предварително стационарно позиционирани технически средства със
съответните предварителни обозначения за съществуването им (чл. 165, ал. 2, т. 6 и т. 7 ЗДвП), същите да работят на
автоматичен режим без нужда от обслужване от съответен контролен орган. В
останалите случаи при използване на мобилни технически средства, обслужвани и
използвани непосредствено от контролен орган, тази разпоредба е неприложима и
за констатираните с тези технически средства нарушения на ЗДвП е приложим общият ред за
съставяне на АУАН и издаване на наказателно постановление.
Редакцията на чл.189, ал.4 от ЗДвП към
момента на установяване на нарушението,
гласи, че при нарушение, установено и заснето с автоматизирано
техническо средство или система, в отсъствие на контролен орган и на нарушител
се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за
съответното нарушение. Точка 65 (Нова – ДВ, бр. 19 от
На основание чл.165, ал.3 от Закона
за движението по пътищата Министърът на вътрешните работи е издал НАРЕДБА
№8121з-532 от 12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани
технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, обн., ДВ, бр. 36 от 19.05.2015г. в редакцията й към датата
на нарушението, предвид последвалата законодателна промяна, с която се уреждат
условията и редът за използване на автоматизирани технически средства и системи
(АТСС) за контрол на правилата за движение по пътищата. В чл.2 от Наредбата се
прави разграничение между стационарни и мобилни АТСС, като чл.3 гласи, че за
установените от АТСС нарушения на правилата за движение по пътищата се издават
електронни фишове чрез използване на автоматизирана информационна система.
Предвид горното съдът намира, че към дата, визирана в Ел.фиш- 17.09.2017г., нарушенията на правилата за движение по
пътищата могат да се установяват и санкционират, чрез издаване на електронен
фиш, не само чрез използване на стационарни АТСС, обозначени със съответен
пътен знак и оповестени по законово определения за което начин, а и посредством
мобилни автоматизирани технически средства и системи за контрол, поради което
не споделя възраженията в противната насока.
Въведените
с Наредбата изисквания относно въвеждането в експлоатация, реда за използване,
начина на обозначаване на зоната за контрол с АТСС и автоматизирания режим на
работа, който не изисква обслужване от контролния орган- освен включването и
изключването на мобилното АТСС /чл.9 от Наредбата/, отговарят на изискванията
залегнали Тълкувателно решение №1 от 26.02.2014г. на ВАС – Общо събрание на
колегиите, относно непълнотите в регламентацията на работата на „техническите
средства” преди изменението на чл.189, ал.4 от ЗДвП с ДВ., бр. 19 от
2015г.Предвид горното следва да се приеме, че електронен фиш за санкциониране
на допуснато нарушение на Закона за движението по пътищата може да бъде
издаден, когато нарушението бъде установено и заснето с мобилно автоматизирано
техническо средство или система, при условие че са изпълнени изискванията на
НАРЕДБА № 8121з-532 от 12.05.2015г. Цитираното
от въззивника Тълкувателно решение №1 от 26.02.2014 г., постановено от ВАС по
тълкувателно дело №1 за 2013г. в случая е неотносимо към конкретния въззивен спор, тъй като същото е постановено преди
законодателните изменения в ЗДвП, публикувани в ДВ, бр. 19 от 13.03.2015 г. Безспорно
по делото е установено, че мястото за контрол е било обозначено по надлежния
ред.
Измерената скорост на движение на
автомобила е 101 км/ч., допустимата грешка при измерването в тези случаи е
+/-
Управлението
на ППС с превишена скорост е санкционирано в разпоредбата на чл. 182 от ЗДвП,
като за конкретното превишение определено
от АНО от 48 км./ч. законодателят в разпоредбата на ал. 1, т.5 от същия
текст е предвидил глоба в размер на 300 лева (триста лева ) в редакцията на разпоредбата действала към момента
на деянието, поради което съдът е намира за справедлива и е лишен от възможност
да я ревизира.
Не са налице предпоставките на чл. 28 ЗАНН,
доколкото констатираното нарушение не се отличава със степен на обществена
опасност, различна от обичайната за съответния вид, тъй като се касае за
сериозно превишаване на допустимата скорост, в населено място и в оживен сезон.
Предвид гореизложеното, съдът намира,
че правилно административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е
ангажирана на основание чл.182, ал.1, т.5 от ЗДвП, съгласно който водач, който
превиши разрешената максимална скорост в населено място, се наказва, както
следва: за превишаване над
Мотивиран от горното и на основание
чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш серия К № 1025679 на ОД МВР Варна, с който на В.И.Т.-ЕГН
********** е наложено административно наказание:
"ГЛОБА" в размер на 300 лева на основание чл. 189 ал.4 вр. чл. 182 ал.1 т.5 от ЗДвП, за нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП.
Решението подлежи на касационно
обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред
Административен съд -гр.Варна.
След влизане в сила на съдебното решение,
АНП да се върне на наказващия орган по компетентност.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: