№ 11409
гр. София, 30.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 141 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:СИЛВИЯ СТ.
ХАЗЪРБАСАНОВА
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА АЛ. ЛАЗАРОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА
Гражданско дело № 20211110159295 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба на „А...“ ЕАД срещу Сдружение „Х...“, Г. В. Д. и Т. В.
Д., с която е предявен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата
от 20 723,67 лв., представляваща неизплатено задължение по споразумение от 18.03.2021 г.,
ведно със законна лихва, считано от датата на исковата молба до окончателното плащане.
В исковата молба ищецът „А...“ ЕАД твърди, че на 18.03.2021 г. сключили
споразумение с Сдружение „Х...“, Г. В. Д. и Т. В. Д., относно предоставянето за временно и
възмездно ползване на спортни съоражения – пързалка и съблекалня в Зимен дворец на
спорта, находящ се в гр. София, за провеждане на тренировки по хокей на лед. Със
споразумение от 22.01.2020 г. между „А...“ ЕАД и Сдружение „Х...“ уредили
съществуващите финансови отношения помежду си, от които главница на стойност
15 902,62 лв. и лихви в размер на 2 053,75 лв. Със споразумение от 01.06.2020 г. страните
уредили съществуващите финансови отношения помежду си, от които относно незаплатени
договорни неустойки и законна лихва в размер на 35,21 лв. По силата на договор № 03-
04/16.01.2020 г., съгласно който „А...“ ЕАД предоставя на Сдружение „Х...“ за временно и
възмездно ползване малка и голяма пързалка, находящи се в Зимен дворец на спорта, като
дължима били сумата от 3 990,00 лв. главница и неустойка в размер на 798,00 лв. Между
страните имало неформален договор за ползване на същите помещения за месеците януари и
февруари 2021 г., за които ответникът дължал сумата от 2 920,00 лв. главница и 24,09 лв.
лихва. Общият размер на дължимите суми съгласно точка I, II, III и IV възлизал на
25 723,67 лв. Страните уговорили погасителен план на девет вноски. Физическите лица Г. В.
Д. и Т. В. Д. се задължили безусловно и без протест солидарно по отношение на
задълженията на Сдружение „Х...“. Поради неизпълнение на задълженията от ответниците,
всички суми станали незабавно и предсрочно изискуеми, без покана. Плащане имало само
по първите четири вноски. Поради това ищецът моли ответниците да бъдат осъдени
солидарно да заплатят сумата от 20 723,67 лв., представляваща неизплатено задължение по
споразумение от 18.03.2021 г., ведно със законна лихва, считано от датата на исковата молба
до окончателното плащане.
1
Ответниците Сдружение „Х...“, Г. В. Д. и Т. В. Д. в срока по чл.131 ГПК са подали
отговори на исковата молба, с които оспорват иска по основание и размер. Г. В. Д. и Т. В. Д.
оспорват да са солидарни длъжници. Заявяват, че са им непротивопоставими всички
споразумения между страните, преди споразумението от 18.03.2021 г. Счита, че не налице
воля у съконтрахентите за новация по смисъла на чл.107 ЗЗД. Молят за отхвърляне на
исковете. Претендират разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
По иск с правно основание чл. 79, ал. 1, ал. 1 ЗЗД.
За основателността му в тежест на ищеца по делото е да докаже възникването на
договорни отношения с ответника, по силата на които се е задължил да заплати сумата от
20 723,67 лв. при предвидените в споразумението условия и срокове, и настъпването на
предпоставките, пораждащи изискуемост на вземанията в претендираните размери. При
установяване на горните предпоставки ответникът следва да докаже, че е заплатил
претендираните суми.
От представеното по делото споразумение 18.03.2021 г. се установява, че
Сдружение „Х...“ се задължава да заплати на „А...“ ЕАД сума в размер на 25 723,67 лв., с
включено ДДС, представляваща сбор от подробно описаните в пункт I, II, III и IV
задълженията, които се е задължило да погаси чрез девет плащания в периода 05.04.2021 г. –
31.12.2021 г.
Според чл. 180 ГПК, частни документи, подписани от лицата които са ги издали,
съставляват доказателство, че изявленията, които се съдържат в тях, са направени от тези
лица. Това е т.нар. “формална доказателствена сила” на подписаните документи както
частни, така и официални. Значението му се изразява в това, че щом авторството на
документа не се оспорва, на основание чл. 180 ГПК се счита, че изявлението изхожда от
лицето, което го е подписало. В настоящия случай ответникът Г. В. Д. е оспорил
автентичността на споразумение от 18.03.2021 г., но впоследствие в открито съдебно
заседание от 14.02.2023 г. процесуалният представител на ответниците – адв. Г. е оттеглила
възражението за оспорване автентичността на документа. Доколкото изявлението на
ответната страна е материализирано в частен документ, който обективира неизгодни за
издателя си факти, а именно наличие на парични задължения в посочения размер и като
такъв има доказателствена сила срещу него, която ще бъде преценена съобразно общото
правило на чл. 235, ал. 2 ГПК.
В молба вх. № 277125/13.12.2022 г. ответникът Сдружение „Х...“ посочва, че след
образуване на исковото производство са правени плащания в полза на ищеца по процесното
споразумение, за което представя 2 бр. платежни нареждания и 4 бр. фискални бонове.
По делото е представено споразумение за разсрочване от 20.05.2022 г. между „А...“
ЕАД и Сдружение „Х...“, Г. В. Д. – солидарен длъжник и Т. В. Д. – солидарен длъжник, с
което страните се споразумяват, че длъжниците имат задължение към кредитора в общ
размер на 18 930,19 лв., което разсрочват с погасителен план за периода 01.06.2022 г. –
01.03.2023 г.
От заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от
вещото лице В. К., на което съдът дава вяра като компетентно и безпристрастно, се
установява, че споразумението от 18.03.2021 г. урежда задължения на Сдружение „Х...“ по
предходни споразумения, цитирани от вещото лице, както и задължения по Договор03-
04/16.01.2020 г., добавя задължения за м.януари и м.февруари.2021 г. Вещото лице посочва,
че след образуване на делото пред районния съд са извършени следните плащания от
ответника към ищеца – на 11.02.2022 г. с банков превод 7000 лв. и на 11.02.2022 г. с банков
2
превод 3000 лв. На 20.05.2022 г. - страните сключват ново споразумение, което включва и
останалите задължения по споразумение 18.03.2021 г. Извършените плащания по
споразумението от 20.05.2022 г. са от 28.06.2022 г. в размер на 1000 лв., от 01.07.2022 г. в
размер на 2787 лв., от 05.10.2022 г. в размер на 1100 лв., от 14.10.2022 г. в размер на 700 лв.,
от 19.10.2022 г. в размер на 724,03 лв. Вещото лице посочва, че към 31.03.2023 г.
задължението на Сдружение „Х...“ по фактури издадени от ищеца „А...“ ЕАД до 20.05.2022
г. е в размер на 13 305.18 лв. главница и 649.14 лв. законна лихва. Към 31.12.2022 г.
задължението е 13 305,18 лв. и 273,50 лв. лихви. Задълженията възникнали по фактури
издадени след 20.5.2022 г. до 31.12.2022 г. /видно от Приложение 1/ може да се счита, че се
заплащат в рамките на обичайната търговска практика и няма значими просрочия
/Приложение № 2/
Неоснователни са възраженията на ответниците Г. В. Д. и Т. В. Д., че не са им
противопоставими всички Споразумения между Сдружение „Х...“ и „А...“ ЕАД от
22.01.2020 г., 01.06.2020 г. и Договор № 03-04/16.01.2020 г. И това е така, тъй като видно от
споразумението от 18.03.2021 г., същото е подписано от ответниците Г. В. Д. и Т. В. Д.
безусловно и без протест като солидарни длъжници към „А...“ ЕАД по отношение на
задълженията, инкорпорирани в споразумението. Видно от съдържанието на
споразумението от 18.03.2021 г. с него се уреждат съществуващи преди това финансови
взаимоотношение във връзка със съществуващи задължения на Сдружение „Х...“ към „А...“
ЕАД по Споразумения от 22.01.2020 г., 01.06.2020 г. и Договор № 03-04/16.01.2020 г., в
които Г. В. Д. и Т. В. Д. встъпват като солидарни длъжници.
Неоснователни са възраженията в отговора на исковата молба за погасяване по
давност на задълженията, обективирани в споразумението от 18.03.2021 г., тъй като същото
има характера на новация по отношение на уредените в него задължения. Задълженията на
ответниците в качеството им на солидарни длъжници да изплатят всички задължения на
кредитополучателя възниква по силата на споразумението от 18.03.2021 г-, в който ясно и
недвусмислено е изразена волята им да се задължат да отговарят солидарно с Сдружение
„Х...“ за задълженията им обективирани в споразумението. Предвид настъпилата
предсрочна изискуемост на всички задължения на основание чл.4 от споразумението, след
направено плащане на първите четири вноски по същото, към датата на исковата молба –
15.10.2021 г. вземанията са изискуеми не са погасени по давност.
Извън горното и предвид постъпилата по делото молба вх. 277125/13.12.2022 г., с която
ответникът представя доказателства за извършени плащания по процесното споразумение от
18.03.2021 г., след подаване на исковата молба, съдът намира, че е налице конклудентно
признание на основанието и размера на исковете. С оглед разпоредбата на чл.235, ал.3 от
ГПК, съдът е длъжен да вземе предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска,
които са от значение за спорното право. Решението на съда следва да отразява фактическото
положение към момента на приключване на устните състезания, отчитайки настъпването на
правопогасяващи факти, в случая плащането на част от процесната сума. Следователно, към
приключване на съдебното дирене процесните суми се дължат съобразно заключението на
изслушаната по делото ССчЕ, съобразила извършените плащания в хода на производството.
Поради изложеното предявеният иск следва да се уважи за сумата от 13 305.18 лв., ведно със
законна лихва върху същата считано от датата на исковата молба и да се отхвърли до пълния
предявен размер от 20 723,67 лв., като погасен чрез извършено плащане в хода на
производството.
С оглед изхода на правния спор на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца
следва да бъдат присъдени направените от него разноски – сумата от 828,94 лв. държавна
такса, депозит за вещо лице 100 лв. и възнаграждение за юрисконсултско представителство,
определено от съда на основание чл.78, ал.8 ГПК в размер на 100 лв. Доколкото плащането
е в хода на исковото производство, ответниците дължат сторените от ищеца разноски в
3
настоящия процес в цялост, въпреки частичното отхвърляне на иска.
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Сдружение „Х...“, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. София,
ул. ..., Г. В. Д., ЕГН ********** и Т. В. Д., ЕГН ********** и двамата със съдебен адрес: гр.
София, бул. „Ал. Стамболийски“ № ..., да заплатят солидарно на основание чл.79, ал.1 ЗЗД
вр. споразумение от 18.03.2021 г. на „А...” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ж.к. „Гео Милев“, Студентско общежитие, ..., представлявано от Е
Ш, сумата от 13 305,18 лв., представляваща задължение по споразумение от 18.03.2021 г.,
заедно със законната лихва за забава от деня на предявяването на исковата молба –
15.10.2021 г. до окончателното изплащане на сумата, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
сумата от 1028,94 лв., разноски в производството, като отхвърля иска за главница до пълния
предявен размер от 20 723,67 лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН, поради извършено плащане на
сумата в хода на производството.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
На основание чл. 7, ал. 2 ГПК на страните да се връчи препис от решението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4