Р Е Ш Е Н И Е № 4
Град Сливен 29.01.2021 година
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД град
Сливен, касационен състав, в публично заседание на тринадесети януари през две
хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЛАВ БАКАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДЕТЕЛИНА БОЗУКОВА
СТЕЛА ДИНЧЕВА
при секретар Николинка
Йорданова и с участието на прокурора Христо Куков, като разгледа докладваното
от съдия Бозукова КАНД № 210 по описа на съда за 2020 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Касационно производство е
по чл. 63 от ЗАНН, във връзка с чл. 208 и сл. от АПК.
Образувано е по
касационна жалба на Г.Е.Г. *** против решение № 260024 от 29.10.2020 г.,
постановено по АНД № 200 по описа на районен съд Нова Загора за 2020 година, с
което е потвърдено наказателно постановление № 20-0306-000192 от 18.02.2020 г.
на Началник сектор към ОДМВР Сливен, РУ Нова Загора, с което на Г.Е.Г. за
нарушение на чл. 103 от ЗДвП и на
основание чл. 175, ал. 1, т. 4 ЗДвП е наложено административно
наказание глоба в размер на 100 лева и лишаване от право да управлява МПС за
срок от 3 месеца, като законосъобразно и е отхвърлено искането на Г.Г. за присъждане на разноски по делото в размер на 300
лева, представляващи адвокатски хонорар.
Недоволен от така
постановеното решение, касаторът го обжалва в срок с искане
за неговата отмяна и отмяна на обжалваното наказателно постановление. Твърди,
че актът за административно нарушение е
съставен в противоречие с чл.40 ал.1 от ЗАНН,
тъй като при съставянето му не са присъствали свидетелите на извършване на
нарушението. Актът бил съставен и в отсъствие на нарушителя, като по преписката
липсвали доказателства, че същият е поканен да се яви. Твърди, че въпросния ден
времето било дъждовно, автомобилите се движили в колона и на него не му бил
подаван сигнал за спиране.
В съдебно заседание касаторът се представлява от пълномощник – адв. Ст. Р. ***, който поддържа жалбата. Моли да му бъдат
присъдени разноските за двете инстанции.
Ответникът по жалбата -
ОДМВР Сливен не изпраща представител. В писмено становище от пълномощник – гл. юриск. Б. оспорва касационната жалба и моли да бъде оставена
без уважение. Прави възражение за прекомерност на претендирания
адвокатски хонорар.
Представителят на
Окръжна прокуратура Сливен дава заключение за неоснователност на касационната
жалба и предлага първоинстанционното решение да бъде
оставено в сила.
Административен съд Сливен
намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално
допустима, а разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл. 218 АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, е неоснователна поради следните
съображения:
За
да потвърди с решението си обжалваното наказателно постановление, Районен съд –
Сливен е приел в мотивите си следното:
На 23.11.2019 год. около 10.15 ч.
инспектори в Национално ТОЛ Управление били на път II-66, км.27 отсечка
Сливен-Нова Загора. Подали сигнал със стоп - палка на автомобил с рег.№ ………….,
но същият не спрял, а продължил движението си. За случилото се била подадена
докладна записка относно установеното нарушение на чл. 103 от ЗДвП и същата
била изпратена до Началника на Сектор „КПП" Бургас, който уведомил за
случая Началника на РУ Нова Загора. Полицейските служители провели няколко пъти
разговори с нарушителя и го поканили за съставяне на акт, но същият престанал
да отговаря на повикванията им, поради което същите взели решение да съставят
АУАН в отсъствие на нарушителя. На 05.02.2020 год. бил съставен
АУАН, с фабр. № 469789
против Г.Г. за това, че на 23.11.2019 год. около 10,12
часа по път II-66 км.27 отсечка Сливен- Нова Загора управлява лек автомобил „Пежо
партнер" с peг. № …………..,
като при подадения му сигнал със стоп - палка същият не спира плавно в
най-дясната част на платното за движение и продължава движението си, без да
намали скоростта. В акта било отразено, че същият се съставя въз основа на
писмо вх.№ 306000-12561/09.12.2019 г . на АПИ. Въз основа на акта от Началник
Сектор към ОД на МВР – Сливен, РУ Нова Загора било издадено процесното
НП № 20-0306-000192 от 18.02.2020 год., с което на Г. било наложено
административно наказание „Глоба" в размер на 100 лева и лишаване от право да управлява МПС за три
месеца на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП за нарушение на чл. 103 от ЗДвП. В НП било отразено, че случаят не е маловажен, поради което не са налице
предпоставките за прилагане на чл. 28 от ЗАНН. НП било връчено лично на
жалбоподателя на 28.05.2020 год. и обжалвано пред РС Нова Загора.
За да постанови решението и да приеме, че НП е
законосъобразно, районният съд Нова Загора е приел, че фактите са безспорно
доказани от събраните доказателства, че при съставяне на акта за установяване
на административно нарушение и издаване на наказателното постановление са
спазени изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, издадени са от компетентни
органи в предвидената форма, при спазване на сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Според районния съд нарушението
е описано ясно и подробно с всички индивидуализиращи белези – време, място,
авторство и обстоятелства, при които е извършено, поради което не може да се
приеме, че е засегнато правото на защита на нарушителя. Според районния съд
правилно е квалифицирано поведението на жалбоподателя, от обективна и
субективна страна той е осъществил деянието по чл.103 от ЗДвП, а съставения
АУАН се ползва с формална доказателствена сила, която
не е оборена в хода на съдебното производство.
Касационната инстанция намира, че решението на РС Нова Загора е валидно,
допустимо и постановено при правилно приложение на материалния закон. Съгласно
посочената за нарушена разпоредба на чл.103 от ЗДвП при подаден сигнал за
спиране от контролните органи водачът на пътно превозно средство е длъжен да
спре плавно в най – дясната част на платното за движение или на посоченото от
представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите указания.
Следователно, за да е осъществен съставът на нарушение по тази норма, е
необходимо да е налице неизпълнение на сигнал, подаден от контролен орган. Несъмнено служителите на "БГ ТОЛ" имат статута на контролни органи
по смисъла на чл. 167а, ал. 2, т. 1 от
Закона за движението по пътищата. В случай на ангажирана
административно наказателна отговорност за нарушение по чл. 103 от ЗДвП (неспиране на подаден сигнал със
стоп палка) и при изложено в жалбата изрично възражение, че са налице съмнения
за възприемане на сигнала от нарушителя,
в тежест на административно-наказващия орган е при условията на пълно и главно
доказване да установи: точното място на извършване на нарушението, точното
място на позициониране на контролните органи и дали те са били видими, пътната
обстановка при подаване на сигнала за спиране, както и че от горепосочените
обстоятелства може да се направи несъмнен извод, че водачът е възприел сигнала,
възприел е, че той се отнася до него, както и посоченото място за спиране.
В конкретния случай от
събраните във въззивното производство
доказателства е безспорно установено, че на лицето посочено като
нарушител – Г.Г. е бил подаден надлежен сигнал за
спиране, същият е възприел сигнала и за него е възникнало задължение за
преустановяване движението на управляваното от него МПС, поради което следва да
се приеме по категоричен и несъмнен начин, че касаторът
е нарушил разпоредбата на чл. 103 от ЗДвП. В хода на първоинстанционното
производство са разпитани служителите в сектор „Контрол и правоприлагане“
Бургас към НТУ при АПИ, от показанията на които несъмнено се установява мястото
на което са били позиционирани служителите на АПИ, посоката на движение на касатора, пътната обстановка, като е установено по несъмнен
начин каква е причината за подаване на сигнала за спиране, както и обстоятелството
че Г. не е реагирал на подадения сигнал, а е продължил движението си. Правилно съдът е кредитирал
показанията на служителите на БГ ТОЛ, доколкото същите са последователни и
логични, а и се подкрепят от останалите доказателства по делото. Съдът е
съобразил доказателствената тежест на АУАН съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, а именно: Редовно съставените
актове по този закон имат доказателствена
сила до доказване на противното. В случая не са събрани други доказателства,
които да оборват установеното с АУАН. Съдът правилно е и преценил санкционната
норма, както и размера на наложеното наказание.
Относно липсата на
процесуални нарушения при съставянето на АУАН РС Нова Загора е направил
обосновани и съответни на материалния закон изводи, които се споделят от
настоящата инстанция и няма да бъдат преповтаряни, като на основание чл. 221, ал. 2 от АПК касационната
инстанция препраща към мотивите на първоинстанционния
съд.
Предвид всичко
изложено, касационната инстанция намира, че не е налице касационно основание по
чл. 348, ал. 1 от НПК и обжалваното
решение следва да бъде оставено в сила като допустимо, обосновано и правилно.
Затова и на
основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, във връзка с чл. 221, ал. 2 АПК, Административен
съд Сливен, касационен състав,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА
решение № 260024 от 29.10.2020 г., постановено по АНД № 200 по описа на Районен
съд Нова Загора за 2020 година.
Решението е
окончателно.
Председател:
Членове: