и за да се произнесе, взе предвид: Производството е по реда на чл.63, ал.1 предл.ІІ-ро от ЗАНН във вр. с чл.33 - чл.40 от ЗВАС. Образувано е по касационна жалба на Станислав Георгиев Георгиев от гр.Кърджали, подадена чрез пълномощника му адв.Златан Гогов против Решение №1/07.04.2006 г., постановено по НАХД № 18/2006 година по описа на Кърджалийския районен съд, с което е потвърдено Наказателно постановление № 285/18.07.2005 година на заместник кмета на Община Кърджали, с което на основание чл.25, ал.1, т.2 от Наредбата за поддържане и опазване на обществения ред в Община Кърджали на жалбодателя е била наложена глоба в размер на 25 лева за нарушение по чл.10, ал.1 от Наредбата. Твърди се, че решението е необосновано. По делото не се доказало дали извършената проверка била по сигнал и дали действително е нарушена тишината и спокойствието на живущите във входа /сградата/. Не било обсъдено от съда, че по това време във входа нямало никой, както и че в същият се извършвал сериозен ремонт по преустройството на апартамент в магазин – свързано със сериозни източници на шум. Съдът не бил съобразил здравословното състояние на жалбодателя, същият не бил предупреждаван да намали музиката, която слушал, а също така музиката не била замерена по съответния ред. Твърди се също така, че АУАН бил нищожен, тъй като бил съставен извън сградата и не бил оформен по съответния ред. С оглед на изложеното моли съда да отмени решението на районния съд - Кърджали по н.а.х.дело №18/2006г., както и потвърденото с него наказателно постановление. В съдебно заседание, касаторът лично и чрез адв.Гогов поддържа касационната си жалба и моли същата да бъде уважена. Счита, че АУАН бил нищожен, тъй като същият не бил връчен на жалбодателя, поради което следвало да се отмени и обжалваното НП, като това от своя страна правело първоинстанционното решение не мотивирано. Представя нови писмени доказателства. Ответникът по касация, чрез процесуалния си представител – ю.к. Чорбаджийска, оспорва жалбата и моли решението, предмет на обжалване, да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Представителят на Окръжна прокуратура гр.Кърджали дава заключение за неоснователност на касационната жалба и моли да бъде потвърдено решението на РС-Кърджали, като правилно и законосъобразно. Окръжният съд, като прецени допустимостта и наведените в жалбата касационни основания, съгласно разпоредбата на чл.39 от ЗВАС, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл.33 ал.1 от ЗВАС и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Кърджалийският районен съд, с обжалваното решение № 9/09.03.2006 г., постановено по н.а.х. дело № 18/2006 г. е потвърдил Наказателно постановление №285/18.07.2005 г., издадено от заместник кмета на община Кърджали. НП е било издадено против жалбодателя, за това, че на 19.04.2005 г., около 14,20 ч. в гр.Кърджали, бул.”Тракия”№8, вх.Б, в таванското си помещение пуска висока музика, с което е нарушил тишината и спокойствието на живущите във входа, с което е нарушил чл.10, ал.1 от НПООР, поради което и на основание чл.27,ал.1 и 3 от същата наредба му е наложена глоба в размер на 25 лева. Настоящата инстанция намира, че соченото касационно основание – неправилност на обжалваното решение, поради необоснованост, не е налице. Първоинстанционният съд е направил своите изводи на база правилно изяснени и възприети факти по делото т.е. съобразно събраните по делото доказателства, от което следва, че не е налице соченото касационно основание. За да потвърди издаденото НП, районният съд е приел, че от събраните по делото доказателства е установено, че жалбодателят е извършил описаното в АУАН и НП нарушение по чл.10, ал.1 от НПООР, тъй като около 14,20 ч. на 19.04.2005 г. е пускал висока музика в жилищен блок във време, през което съгласно цитирания текст от Наредбата е забранено вдигането на шум в жилищните сгради, а именно от 14.00 до 16.00 ч. Този извод е законосъобразен, правилен и обоснован и кореспондира със събраните по делото доказателства. За да достигне до него, решаващият съд е направил подробен анализ на всички събрани по делото доказателства – писмени и гласни, като обосновано е посочил кои възприема и защо и съответно на кои не дава вяра и защо. Направените изводи се споделят напълно от настоящата инстанция. Правилно са кредитирани показанията на свидетелите Пламен Петков и Георги Зафиров – служители на РПУ – Кърджали, които са извършили проверката по повод подаден сигнал, че се нарушава тишината и спокойствието на живущите в блока чрез пускане на висока музика, като свидетелите са констатирали описаното нарушение. Видно от АУАН, жалбодателят е отказал да получи препис от същия, като отказът не е удостоверен чрез подпис на свидетел съгласно изискването на чл.43, ал.2 от ЗАНН. В конкретния случай този порок не е от категорията на съществените такива, които да правят незаконосъобразен акта, още повече, че в случая се установява, че акта е бил предявен на нарушителя, за да се запознае със съдържанието му и да го подпише, което обстоятелство се установява от написаното в него от жалбодателя възражение: „не съм съгласен с нарушението”, както и от направеното писмено възражение, наименовано жалба, от нарушителя Станислав Георгиев против съставения му акт, при това още в деня на съставянето му. В тази връзка са неоснователни доводите на процесуалния представител на касационния жалбодател, че липсата на подпис на получил акта или на свидетели по отказа, правело издадения акт нищожен. Или от изложеното следва да се заключи, че направените от районния съд изводи относно законосъобразността на НП и доказаността на описаното нарушение кореспондират на събраните по делото доказателства. Тези изводи не се променят от представените пред настоящата инстанция нови писмени доказателства – амбулаторен лист №3470 от 12.09.2006 г. и аудиометрично изследване на слуха, които установяват болести на слуховия нерв на жалбодателя, тъй като това обстоятелство нито опровергава, нито внася съмнение в установената фактическа обстановка по делото, нито пък изключва жалбодателя като субект на нарушение по чл.10, ал.1 от НПООР. Същите изводи следва да се направят и от приетото като доказателство искане на прокурор при РП Кърджали с правно основание чл.157 от Закона за здравето за настаняване на задължително лечение в ДПБ – Кърджали на жалбодателя Станислав Георгиев още повече, че това искане е направено след повече от една година от извършване на разглежданото нарушение, поради което се явява и неотносимо към предмета на делото. След извършена проверка, настоящата инстанция констатира, че постановеното от първоинстанционният съд решение не е неправилно, поради необоснованост, по което касационното основание е длъжна само да се произнесе касационната инстанция. Предвид изложеното, следва обжалваното решение на Районен съд – Кърджали като правилно и обосновано да бъде оставено в сила. Ето защо и на основание чл.40, ал.1, предл.1 от ЗВАС, във вр. с чл.63, ал.1 от ЗАНН, Окръжният съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 9/07.04.2006 г., постановено по н.а.х. дело № 18/2006 г. по описа на Кърджалийския районен съд. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2. |