РЕШЕНИЕ
№ 110
гр. Смолян , 20.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на двадесет и трети
март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Сийка К. Златанова
при участието на секретаря Сирма А. Купенова
като разгледа докладваното от Сийка К. Златанова Гражданско дело №
20205440100873 по описа за 2020 година
Ищецът „***“ ЕООД е предявил иск с правно основание чл. 422, във вр. с чл. 415 от
ГПК и във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД срещу К. Р. М. от гр. Смолян, с който се иска да бъде
установено по отношение на ответницата, че същата дължи по Договор за предоставяне на
далекосъобщителни услуги с клиентски номер ****/15.11.2016 г. и допълнително
споразумение от 18.11.2016 г. стойността на използваните услуги в периода януари - април
2017 г. в размер на 60,46 лв. и 17,69 лв. лихва за забава за периода 12.05.2017 – 01.04.2020 г.,
за която е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д № 589/2020 г. по описа на РС Смолян.
Фактическите твърдения на ищеца се свеждат до следното:
Ищцовото дружество предявява исковата си претенция срещу К. Р. М. въз основа на
договор за цесия от дата 01.10.2019 г., с прехвърлител на вземанията „С.Г.****“ ООД, което
дружество, от своя страна, е цесионер и собственик на вземания по договор за цесия от
16.10.2018 г. с прехвърлител на вземания „****” ЕАД. Мобилният оператор с търговска
марка „***” ЕАД е прехвърлил вземания спрямо физически и юридически лица, подробно
описани в Приложение № 1 от договора. „***“ ЕООД е встъпил в правата на кредитор въз
основа на валидно правно основание още преди подаването на заявлението по чл. 410 ГПК.
Ищецът е придобил права върху цедираните вземания, ведно е всички произтичащи от това
права и задължения, с привилегиите, обезпеченията, другите им принадлежности,
включително и с изтеклите лихви, договорни неустойки, ако има такива и други.
Въз основа на договора с мобилния оператор, ответникът е ползвал предоставяните
от втория мобилни услуги, като потреблението е фактурирано под клиентския номер на
абоната ****. Съгласно чл. 29 от Общите условия на мобилния оператор предоставените
услуги се отчитат месечно и се заплащат през месеца, следващ този на ползването им.
Периодът на заплащане е 15 дни от издаване на сметката/фактурата, като *** определя
началната и крайната му дата, която не може да бъде по-късно от 29-то число на месеца.
1
Информация за размера на сметките и срока на заплащане може да се получи на
предварително обявени номера. Сведения за размера на сметките се предоставят само лично
на абонатите след съобщаване на съответния идентификационен код и/или чрез получаване
на автоматично съобщение при обаждане от страна на Абоната от телефонния номер, за
който се иска съответната справка.
Между кредитора „****” ЕАД и К.М. е сключен договор за предоставяне на
далекосъобщителни услуги с клиентски номер **** от дата 15.11.2016 г., за ползване на
далекосъобщителна услуга за мобилен номер **** с избран тарифен VIVACOM Smart Call
XL с месечна абонаментна такса 25,99 лева и добавена допълнителна услуга Удвоени МВ на
максимална скорост VIVACOM Smart с месечна абонаментна такса 1,99 лв., за мобилен
номер *** с избран тарифен план VIVACOM Mobix 30 с месечна абонаментна такса 15,80
лв.. Срокът на договора е бил за 24 месеца до 18.11.2018 г.
Въз основа на договора за предоставените мобилни услуги на ответницата са
издадени фактури №№ **********/22.02.2017 г., **********/22.03.2017 г., **********
/23.04.2017 г.за период от 22.01.2017 г. до 22.04.2017г., след отразени ползвани отстъпки, на
стойност 77,63 лева. Абонатът не е платил общо 60,46 лв. по фактурите за м. февруари, март
и април 2017 г.. Към всяка от фактурите има приложено извлечение- детайлизирана справка
от потреблението на ползвания номер.
Незаплащането в срок на издадените от оператора на абоната фактури за ползваните
мобилни услуги е обусловило правото на *** да прекрати едностранно индивидуалния
договор на абоната. След едностранното прекратяване на индивидуалните договори на
ответника мобилният оператор е издал по клиентски номер № **** на дата 22.05.2017 г.
крайна фактура № ********** с начислена обща сума за плащане в размер на 521,60 лв..
Датата на деактивация на процесния абонамент е 27.04.2017 г., като същата се
генерира автоматично по вградената електронна система на Оператора при нерегистрирано
плащане и наличието на незаплатени суми след изтичането на предвидените в месечните
фактури срокове за заплащане и съобразно уговорения краен срок на действие на ползвания
абонамент. Главницата е формирана за периода от 22.01.2017 – 22.04.2017 г. и представлява
неплатени месечни абонаментни такси за предоставените услуги. Същата не включва
неустойки или обезщетение.
В конкретният случай ответникът К.М. е подписал договор за далекосъобщителна
услуга, ползвала е мобилни номера **** и *** и не е изпълнил задължението си по договор
да заплаща стойността на услугата, като с това си поведение е изпаднал в забава.
Съгласно чл. 6, ал.2 от договора за цесия от дата 01.10.2019 г., считано от
подписването му, „***“ ЕООД има качеството освен на цесионер и на пълномощник на
цедента във връзка с уведомяването на длъжниците за извършеното прехвърляне на
вземания. Няма законова пречка старият кредитор да изпълни задължението си да уведоми
длъжника чрез свой пълномощник. Към исковата молба е приложено уведомление за двете
цесии, подписано от законния представител на „С.Г. ****“ ООД, което дружество уведомява
длъжника от името на мобилния оператор за цесията от 16.10.2018 г. и от свое име, в
качеството си на цедент от 01.10.2019 г. Връчването на исковата молба на длъжника, към
която са приложени и документи удостоверяващи прехвърлянето на вземането от цедента на
цесионера е възприето като надлежно уведомяване на длъжника за цесията по чл. 99, ал. 4 от
2
ЗЗД и в практиката на ВКС. Цесионерът - „С.Г. ****“ ООД продължава да има качеството
на пълномощник на цедента за уведомяване на длъжника за цесията, а и ответникът не е
легитимиран да оспорва упълномощителната сделка. Няма законова пречка с едно изявление
да се уведоми неизправен длъжник и за двете цесии, предвид факта, че длъжникът не е
изпълнил нито на мобилния оператор, нито на „С.Г. ****“ ООД към датата на връчването на
препис от исковата молба. Законът не указва формата и момента на съобщаването. Всички
изисквания на закона, целящи да предпазят длъжника и да му позволят да плати добре на
носителя на вземането са изпълнени.
Поради липсата на плащане от ответницата ищецът е депозирал заявление по реда на
чл. 410 ГПК за посочените суми пред РС - Смолян и за тях е издадена заповед за изпълнение
по ч.гр.д. № 589/2020 г.. Срещу издадената заповед длъжникът е възразил, което е станало
причина ищецът да подаде исковата молба.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата не депозира отговор на исковата молба.
В съдебно заседание ищецът не изпраща представител, в писмени становища поддържа
исковете и моли да бъдат уважени. Претендира за разноски.
Ответницата се явява лично, заявява, че каквото задължение има, ще си го плати на части.
Твърди, че не й е ясно какво има да плаща. Подала възражението по заповедното
производство когато била добре и си пиела лекарствата.
Смолянският районен съд, като взе предвид, изложеното в исковата молба и отговора и взе
обсъди събраните доказателства по делото поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа страна следното:
По повод на депозирано заявление за издаването на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от „***“ ЕООД срещу К.М. на 17.07.2020 г. е образувано ч.гр.д.
№ 589/2020 г. по описа нa Смолянския районен съд, по което е издадена заповед за
изпълнение № 203/23.07.2020 г., с която е разпоредено К. Р. М. да заплати на ,***“ ЕООД
ООД сумата от 78,15 лева, дължима по договори за далекосъобщителни услуги от 2016 г.,
сключени с „***” ЕАД /с търговска марка „Виваком”/, от които 60,46 лв. главница и 17,69
лв. лихва за забава върху главницата за периода 12.05.2017 – 01.04.2020 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 12.05.2017 г. до окончателното изплащане на
задължението, както и 205 лева за съдебно деловодните разноски, от които 25 лв. за
държавна такса за образуване на делото и 180 лв. за адвокатско възнаграждение.
В срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК е постъпило писмено възражение срещу заповедта от
длъжника М., че не дължи изпълнение по издадената заповед за изпълнение.
С Разпореждане № 1899/19.08.2020 г. съдът е указал на заявителя, че в едномесечен срок от
съобщаването му може да предяви срещу длъжника по издадената заповед за изпълнение
иск за установяване на вземането, си като довнесе дължимата ДТ. Разпореждането е връчено
на заявителя на 02.09.2020 г. и на 02.10.2020 г. е депозирана исковата молба от ищеца, с
която са предявени искове за установяване на вземането му по посочената по-горе заповед
за изпълнение.
Видно от договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.10.2018 г., сключен между
„****“ ЕАД гр. София като цедент и „С.Г.****“ ООД гр. София като цесионер, цедентът е
прехвърлил на цесионера вземанията си, произтичащи от договори, описани в Приложение
№ 1, неразделна част от договора. Посоченото в договора Приложение № 1 не е
представено по делото.
Съгласно чл. 5 от посочения договор за цесия страните са уговорили, че от датата на
подписване на договора цесионерът ще се смята задължен и изрично упълномощен за
3
уведомяване на длъжниците, чиито вземания се прехвърлят, за факта на цесията, като им
изпраща уведомление по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД на адресната им регистрация по местоживеене
или друг адрес, посочен за връзка в Приложение № 1. Предвидено е също, че за целта
цедентът ще издаде изрично пълномощно /Приложение № 2/ към договора. Видно от
потвърждението на л. 71 цесионерът „С.Г.****“ ООД има правата на кредитор на
прехвърлените вземания, включително и на вземането срещу К.М. в размер на 60,46 лв..
По делото е представено пълномощно с нот.заверка рег. № 27707 от 24.10.2018 г. на
нотариус с рег. № 622 на РНК, видно от което цедентът „****“ ЕАД, чрез представителя си,
е упълномощило цесионера „С.Г.****“ ООД, представлявано от управителя ***, по
договора за цесия от 16.10.2018 г. да представлява „***“ пред лицата, чиито задължения са
предмет на прехвърляне по договора при и по повод изпращане на уведомителните
съобщения по смисъла на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД и да подписва уведомителните писма. В
пълномощното изрично е посочено, че „С.Г. ****“ ООД няма право да преупълномощава
трети лица с правата по него.
Представен е и Договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от 01.10.2019 г., с който
„С.Г.****“ ООД като цедент прехвърля на цесионера „***“ ЕООД придобитите вземания по
договора за цесия от 16.10.2018 г., сключен между „***“ ЕАД като цедент и „С.Г.****“ ООД
като цесионер. Посоченото в договора Приложението №1 не е представено по делото.
Представено е извлечение от приложение № 1 към договора, от което е видно, че предмет на
прехвърляне е и вземането на цедента срещу ответницата К.М. в размер на 60,46 лв. и в
качеството си на цесионер „***“ ЕООД има правата на кредитор.
По делото е представено уведомление за цесия /л. 38/, изходящо от „С.Г.****“ ООД,
представлявано от *** от името на същото дружество и като пълномощник на „***“ ЕАД,
адресирано до ответницата К.М.. С него се уведомява длъжника на осн. чл. 33, ал. 3 ЗЗД за
станалата цесия за прехвърляне на вземането на „***“ ЕАД срещу ответницата на
„С.Г.****“ ООД. Посочен е размерът на вземането – 60,46 лв. В уведомлението не е цитиран
договора, от който произтича прехвърленото вземане на „С.Г.****“ ООД нито какво точно
вземане е прехвърлено на „С.Г.**** и партньори“ ООД. Липсват данни за датата на
изготвяне на уведомлението, няма данни това уведомление да е изведено на определена
дата с изходящ номер на дружеството, което го изпраща. Липсват данни и уведомлението да
е изпратено и да е връчено на ответницата М..
Между ответницата К.М. като абонат и „***” АД като оператор – доставчик е сключен
Заявление/Договор № 531576315112016-38845461 на 15.11.2016 г. за предоставяне на
електронни съобщителни услуги за мобилен номер ********* с тарифен план VIVACOM
Smart Call XL с месечен абонамент с ДДС 25,99 лв.. На 18.11.2016 г. е сключено
допълнително споразумение, с което е избрана допълнителна услуга Комбинирай и спести с
включени интернет услуга и мобилна гласова услуга с месечен абонамент 1,99 лв. с ДДС.
Представена е месечна сметка № **********/22.02.2017 г. на обща стойност 76,84 лв., в
това число 36,40 лв. обща стойност на услугите с ДДС и 40,44 лв.баланс от предходни
периоди.
Представена е месечна сметка № **********/22.03.2017 г. за периода 22.01.2017- 21.02.2017
г. на обща стойност 110,62 лв., в това число 33,78 лв. обща стойност на услугите с ДДС и
76,84 лв.баланс от предходни периоди.
Представена е месечна сметка № **********/22.03.2017 г. за периода 22.02.2017 –
21.03.2017 г. на обща стойност 110,62 лв., в това число 33,78 лв. обща стойност на услугите
с ДДС и 76,84 лв.баланс от предходни периоди.
Представена е месечна сметка № **********/23.04.2017 г. за периода 22.03.2017 –
21.04.2017 г. на обща стойност 90,46 лв., в това число 7,45 лв. обща стойност на услугите с
ДДС и 82,31 лв.баланс от предходни периоди.
Представена е месечна сметка № **********/2222.05.2017 г. за периода 22.04.2017 –
21.05.2017 г. на обща стойност 521,46 лв., в това число 430,50 лв. корекции, дарения и
услуги от партньори и 90,46 лв.баланс от предходни периоди.
4
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни
изводи:
Предявени са обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, във
вр. с чл. 415 от ГПК и във вр. с чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Исковете са предявени между надлежни страни, в едномесечния срок по чл. 415, ал. 1 от
ГПК. Предмет на исковете са сумите, за които е издадена заповедта за изпълнение по чл. 410
от ГПК и са процесуално допустими.
С установителния иск по чл.422 от ГПК се цели да бъде установено по исков ред
съществуването на вземането, за което е била издадена заповед за изпълнение по реда на
заповедното производство. Целта на предявяването на този иск е да се установи безспорно
наличието на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение, като подаването на
възражение не води автоматично до отмяна или обезсилване на вече издадената заповед за
изпълнение, а представлява само пречка същата да влезе в сила. В случай, че
производството по иска по чл. 422 ГПК приключи с позитивно решение тази пречка отпада
и заповедта за изпълнение влиза в сила и придобива изпълнителна сила. По този специален
установителен иск в тежест на ищеца е да докаже факта, от който произтича вземането, а
на ответника - възраженията си срещу вземането.
Разгледани по същество, предявените искове са неоснователни и недоказани по следните
съображения:
Безспорно се установи от писмените доказателства по делото, че ответницата е била в
договорни отношения с „***“ ЕАД по представения договор от 15.11.2016 г., изменен с
допълнителното споразумение от 18.11.2016 г..
Установи се също, че „***“ ЕАД е прехвърлило възмездно свои вземания на „С.Г.****“
ООД с договора за цесия от 16.10.2018 г., а „С.Г.****“ ООД е прехвърлило вземания на
ищеца „***“ ЕООД с друг договор за цесия от 01.10.2019 г..
В тежест на ищеца бе да установи в настоящото производство, че ответницата като длъжник
е надлежно уведомена за договорите за цесия съгласно изискването на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, за
да породят действие договорите за цесия по отношение на нея.
Установи се също, че „***“ ЕАД като цедент е упълномощил „С.Г.****“ ООД – като
цесионер по първия договор за цесия да извърши уведомяването, като в тази насока са и
представените доказателства, както и че „С.Г.****” ООД в качеството си на цедент по
втория договор за цесия е съставил уведомление, в което са описани извършените цесии.
Разпоредбата на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД е императивна и предвижда съобщаването за цесията да
се извърши от цедента - предишен кредитор. В случая е следвало по първия договор за
цесия „***” ЕАД да извърши уведомяването, а не „С.Г.****” ООД - новият кредитор –
цесионер по същия договор. Тъй като цесията е договор между цедента и цесионера,
действително, за да премине едно вземане от досегашния му носител върху новия такъв, е
достатъчно постигане на съгласие между страните. Но за да породи цесията действие по
отношение на третите лица, включително и на длъжника по вземането, цесията трябва да му
бъде съобщена - чл. 99, ал. 4 ЗЗД, задължение за което има предишният кредитор. Дори и да
се приеме, че е допустимо цесионерът да бъде упълномощен от цедента да съобщи цесията
на длъжника, в случая не се доказва от страна на ищеца представеното по делото
уведомление да е връчено на ответницата. Поради това съдът приема, че ответницата е
узнала за договорите за цесия едва с връчването на препис от исковата молба.
Освен това от представеното уведомление не става ясно за какво точно вземане се
уведомява ответницата, а именно от кой договор произтича задължението и в какво се
състои самото задължение – какви парични суми са заявени – такси, разноски, неустойки,
лихви или други. Самата искова молба също не може да бъде разглеждана като съобщение,
тъй като е подадена от втория цесионер „***“ ЕООД, а не от цедента. Правно релевантно за
действието на цесията е единствено съобщението до длъжника, извършено от цедента
5
/стария кредитор/, но не и съобщението, извършено от цесионера /новия кредитор/. В този
смисъл е задължителната съдебна практика – решение № 123/24.06.2009 г. по т.д. № 12/2009
г., II т.о., ВКС ТК и решение № 150/26.03.2009 г. по т.д. № 147/2008 г., I т.о., ВКС ТК.
Що се отнася до втората цесия, въобще не се представя уведомление до ответницата, както
изходящо от „С.Г.****“ ООД, така и от цесионера „***“ ЕООД, нито пък упълномощаване в
полза на ищеца да прави това от името на цедента.
С оглед изложеното съдът намира, че не е налице надлежно съобщаване на цесията на
длъжника както по първия, така и по втория договор, поради което не може да се приеме, че
длъжникът има задължение към ищеца „***” ЕООД. Ищецът не се легитимира като носител
на вземането срещу ответницата по договора за далекосъобщителни услуги. Поради това
предявените искове са изцяло неоснователни и недоказани и като такива следва да бъдат
отхвърлени.
За пълнота на изложението следва да бъде отбелязано и следното:
Липсва каквато и да е индивидуализация на вземането както в потвърждението за първата
цесия по отношение на вземането срещу ответницата, така и в извлечението от приложение
№ 1 към втория договор за цесия. По делото не се представят нито приложение № 1,
съдържащо информация за вземанията предмет на първия договор за цесия, нито
приложение № 1, съдържащо информация за вземанията предмет на втория договор за
цесия.
Оттук не могат да се правят и изводи, дали процесното вземане, предмет на издадената
заповед за изпълнение, е било прехвърлено с двата договора за цесия и въобще дали ищецът
е кредитор по същото вземане. Както е прието в задължителната практика на ВКС по чл.
290 ГПК – Решение № 32/09.09.2010 г. по т.д. № 438/2009 г., II т.о., ВКС ТК, договорът за
цесия винаги предполага съществуващо вземане, произтичащо от друго правно основание,
което трябва да е определено или определяемо. Неопределяемостта на прехвърленото
вземане води до недействителност на цесията. Както се посочи по-горе, ищцата е била
абонат по два договора с ***. Липсва каквото и да е описание на вземането на кредиторите
по отношение на ответницата в двата договора за цесия, а именно липсва описание на какво
основание е възникнало, въз основа на кой договора, какъв е видът на вземането.
В този смисъл и съдържанието в представените месечни сметки не дават никаква яснота. В
тях е описано вземане като „баланс от предходни периоди“, но от какво е образуван този
баланс – такси, лихви или неустойки също не е ясно. Не е ясно за какви минали задължения
и за какви минали периоди става въпрос.
Нещо повече, нито една от сумите по месечните сметки не съответства на претендираната
главница. При толкова различни суми за мобилни и други услуги и в крайна сметка
различни суми за плащане, не е ясно защо ищецът претендира главница именно в размер от
60,46 лв..
В този смисъл вземането, претендирано от ищеца, не е безспорно установено като ликвидно
и изискуемо.
Предвид разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по
тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК съдът в настоящото производство следва да се произнесе и по
разноските в заповедното производство, като разпредели отговорността за същите съобразно
уважената част на иска, доколкото тези разноски не се включват в предмета на
установителния иск по чл. 422 ГПК, а представляват законна последиците от уважаването,
респективно отхвърлянето на иска. В случая, тъй като исковете по чл. 422 ГПК са
неоснователни, на ищеца не следва да бъдат присъждани и разноските направени в
заповедното производство.
Ответницата не е направила деловодни разноски и такива не й се дължат.
Предвид изложеното Смолянският районен съд
6
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни и недоказани предявените искове от „***” ЕООД, ЕИК
****, със седалище и адрес на управление гр. София, район ***, представлявано от ЮБЦ, с
които се иска да бъде признато за установено на основание чл. 422, във вр. с чл. 415 от ГПК
и във вр. с чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД по отношение на К. Р. М., ЕГН **********, от гр.
Смолян, ул. „М“ № 37, че съществува вземането на ищеца срещу ответницата по Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 203/23.07.2020 г. по ч.гр.д. №
589/2020 г. по описа нa Смолянския районен съд за сумата от 78,15 лева, дължима по
договор за далекосъобщителни услуги от 15.11.2016 г. и допълнително споразумение към
него от 18.11.2016 г., сключен с „***” ЕАД /, с индивидуален клиентски номер ****, от
които 60,46 лв. главница и 17,69 лв. лихва за забава върху главницата за периода 12.05.2017
– 01.04.2020 г..
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред
Смолянския окръжен съд.
Решението да се връчи на страните, като на ищеца чрез адв. ***.
Съдия при Районен съд – Смолян: _______________________
7