№ 14246
гр. София, 22.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 155 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ПЕТЯ П. СТОЯНОВА
при участието на секретаря БЕЛОСЛАВА В. ИСПИРИДОНОВА
като разгледа докладваното от ПЕТЯ П. СТОЯНОВА Гражданско дело №
20211110140077 по описа за 2021 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е
№ 22.08.2023 година град София
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД IIІ ГО, сто петдесет и пети
състав
На дванадесети юли две хиляди двадесет и втора
година
в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ П.СТОЯНОВА
Секретар Белослава Испиридонова
1
като разгледа докладваното от съдия Петя П. Стоянова
гражданско дело номер 40077 по описа за 2021 година на СРС,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на “....” ЕАД, с ЕИК ...., със седалище
и адрес на управление: гр. ...., представлявано от изпълнителния директор ..., против П. В.
Г., с ЕГН **********, от гр. ...., за осъждане на ответницата да заплати на ищеца сумата от
951,18 лв. – възнаградителна лихва за периода от 05.12.2019 г. до 09.12.2020 г., сумата от
122,16 лв. – обезщетение за забава върху падежирали главници, дължимо за периода от
05.12.2019 г. до 09.12.2020 г., сумата от 97,05 лв. – обезщетение за забава върху предсрочно
изискуема главница за периода от 10.12.2020 г. до 07.01.2021 г., дължими по договор за
потребителски кредит № 1711212271321194 от 28.11.2017 г., както и направените по делото
разноски.
В исковата молба ищецът твърди, че подал заявление по реда на чл. 417 от ГПК, по
което било образувано гр.д. № 1735/2021 г. по описа на СРС, 155 състав. С оглед на дадени
от съда указания, ищецът предявява исковата си претенция. Също така твърди, че на
28.11.2017 г. между страните бил сключен договор за потребителски кредит №
1711212271321194, по силата на който банката предоставила на ответника кредит в размер
на 15 737,70 лв. с краен срок на погасяване – 05.12.2027 г., като кредитът бил отпуснат с цел
рефинансиране на кредит и за потребителски нужди, като сумата по кредита била усвоена
на 29.11.2017 г. Излага твърдения, че по кредита била договорена възнаградителна
договорна лихва като възнаграждение за ползването на предоставения кредит. Страните
също така договорили, че длъжникът се задължава да погасява кредита на 120 анюитетни
месечни вноски, всяка в размер на 171,11 лв., дължими до пето число на съответния месец,
съгласно с погасителен план, представляващ неразделна част от договора. Твърди, че
ответницата изпаднала в забава, като не заплатила дължимите месечни вноски с настъпил
падеж от 05.12.2019 г. до 05.12.2020 г. С оглед на неизпълнение от страна на длъжника,
банката обявила кредита за предсрочно изискуем. Излага подробни съображения. Ангажира
доказателства.
В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа
исковата молба.
В законоустановения срок не е постъпил отговор на исковата молба от ответницата
П. В. Г..
В съдебно заседание ответницата, редовно призована, не се явява, не изпраща
представител, не ангажира доказателства.
Така предявените искови претенции са с правно основание чл. 422 във връзка с чл.
415 ал. 1, т. 3 от ГПК във връзка с чл. 9 от ЗПК и чл. 33, ал. 1 от ЗПК. Направено е искане по
реда на чл. 78, ал. 1 от ГПК.
2
Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства, преценени съобразно
разпоредбата на чл. 12 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
От приложеното гр.д. № 1735/2021 г. по описа на СРС, 155 състав, е видно, че на
08.02.2021 г. съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК,
по силата на която П. В. Г., ответница в настоящото производство, е осъден да заплати на
“....” ЕАД сумата от 13 362,66 лв. - главница, дължима по договор за потребителски кредит
№ 1711212271321194 от 28.11.2017 г., от която: сумата от 1 315,45 лв. - падежирала
главница за периода от 05.12.2019 г. до 05.12.2020 г., и сумата от 12 047,21 лв. - предсрочно
изискуема главница, законната лихва върху главницата, считано от 13.01.2021 г. до
окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 313,23 лв. - направени по делото
разноски от общо направените разноски в размер на 340,66 лв., от които: сумата от 290,66
лв. - платена държавна такса и сумата от 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение. С
разпореждане от същата дата е било отхвърлено искането за сумата от 951,18 лв. –
възнаградителна лихва за периода от 05.12.2019 г. до 09.12.2020 г., сумата от 122,16 лв. –
обезщетение за забава върху падежирали главници, дължимо за периода от 05.12.2019 г. до
09.12.2020 г., и сумата от 97,05 лв. – обезщетение за забава върху предсрочно изискуемата
главница за периода от 10.12.2020 г. до 07.01.2021 г. По повод на дадени от съда указания
по чл. 415, ал. 1, т. 3 от ГПК, в предвидения едномесечен срок “....” ЕАД, ищец в настоящото
производство, е предявил осъдителен иск по смисъла на чл. 415, ал. 1 от ГПК.
От представения и приет като доказателство по делото заверен препис от договор за
потребителски кредит № 1711212271321194 от 28.11.2017 г., се установява, че “....” ЕАД е
предоставило на П. В. Г. кредит в размер на 15 737,70 лв., като кредитополучателят се е
задължил да върне кредита в срок до 05.12.2027 г. на 120 равни месечни вноски, включващи
главница, лихва и такси и комисионни, всяка в размер на 171,11 лв. през първата година от
договора, а след изтичането на първата година до крайния срок – в размер на 178,30 лв.
Договорът е сключен при общи условия.
От представения заверен препис от писмо от 08.10.2020 г. кредиторът е отправил
изявление до длъжника, с което е обявил за предсрочно изискуем кредита по договор от
28.11.2017 г., заради неплащане на дължимите вноски за периода от 04.12.2019 г. до
08.10.2020 г., като е поканил длъжника да плати дължимите суми.
От заключението на вещото лице по назначената по делото съдебно-счетоводна
експертиза, неоспорена по делото, което съдът възприема като обективно и безпристрастно,
се установява, че общият размер на всички плащания по процесния договор към датата на
сключването му е 21 993,45 лв., от които: сумата от 15 737,70 лв. – главница, сумата от
5 571,75 лв. – договорна лихва и сумата от 684 лв. – такси и комисиони, като главницата е
била преведена по банковата сметка на ответницата на 29.11.2017 г. В периода от 05.12.2019
г. до 08.01.2020 г. е имало просрочване на задължения в общ размер от 2 485,84 лв., от
които: сумата от 1 315,45 лв. – главница, сумата от 951,18 лв. – просрочена редовна лихва и
сумата от 219,21 лв. – просрочена наказателна лихва. Вещото лице също така установява, че
3
последната направена от ответницата вноска на 10.01.2020 г. е в размер на 400 лв., с която е
била погасена дължимата вноска на 05.10.2019 г. и обезщетение за забава, като с
извършеното плащане частично е била погасена и дължимата вноска на 05.12.2019 г.
При така установената фактическа обстановка за съда се налагат следните изводи:
По делото не се спори, а и от представения по делото заверен препис от договор за
потребителски кредит № 1711212271321194 от 28.11.2017 г. се установява, че между “....”
ЕАД и ответницата е възникнало облигационно отношение – договор за потребителски
кредит, който намира правното си основание в чл. 9 от ЗПК, който е действал към момента
на сключване на договора между страните. Не се спори, че “....” ЕАД е предоставило на
ответника кредит в размер на 15 737,70 лв. По делото е безспорно установено, че
ответницата е преустановила плащане на дължимите месечни вноски, като последното
плащане, видно от приетото заключение на вещото лице е било на 10.01.2020 г., с която е
била погасена дължимата вноска на 05.10.2019 г., като частично е била погасена и
дължимата вноска на 05.12.2019 г.
Сключеният между страните договор е валиден и е породил своето правно действие.
Съгласно чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД ако длъжникът не изпълни точно
задължението си, кредиторът има право да иска изпълнение заедно с обезщетение за забава.
Съгласно чл. 1 от договора от 07.11.2018 г., договорът е сключен като срочен,
крайният срок за издължаване на длъжника по който договор е 05.12.2027 г. Към датата на
подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК – 13.01.2021 г., не е изтекъл крайният срок за
погасяване на задължението, който съгласно договора е 05.12.2027 г.
В съответствие с новелата на чл. 7, ал. 3 от ГПК, обнародвана в ДВ, бр. 100 от 2019 г.,
съдът служебно следи за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с
потребител. В конкретния случай не е необходимо да бъде направено възражение от
потребителя по образуваното производство, но съдът намира, че следва да се произнесе по
клаузи от общите условия към процесния договор във връзка с настъпилата предсрочна
изискуемост и уведомяването на длъжника.
Съобразно с чл. 9, ал. 2 от договора при неизпълнение на задълженията по чл. 8 от
договора банката има право едностранно, с писмено уведомление до потребителя, именуван
„кредитополучател“, да обяви всички усвоени и непогасени по договора суми, начислената
лихва /евентуално наказателна надбавка/ и комисионите за предсрочно и незабавно
изискуеми.
Кредиторът може да търси от потребителя-длъжник предсрочно изпълнение при
условията на чл. 71 от ЗЗД. Условия за настъпване на предсрочната изискуемост са
настъпила неплатежоспособност на длъжника, намаляване на обезпеченията или недаване
на обещаните обезпечения. В конкретния случай по делото не беше доказано настъпване на
някое от посочените условия за настъпване на предсрочна изискуемост. Съобразно с
практиката на СЕС, и по-специално на решение от 21.02.2013 г. по С-472/11, съдът намира,
че клаузата на чл. 9, ал. 2 от договора е неравноправна, тъй като кредиторът в случая ще
4
получи целия ресурс по кредита заедно с възнаграждение за ползване години наред, без
такова ползване да е налице. Отделно от това следва да се посочи, че длъжникът следва да
бъде уведомен от кредитора в случай на обявяване на кредита за предсрочно изискуем.
От събраните по делото писмени доказателства се установява, че ищецът е отправил
покана до ответника за заплащане на дължимите суми, като със същата е обявило вземането
за предсрочно изискуемо. Съдът намира, че по делото ищецът не доказа момента на
връчване на поканата, изпратена до ответника, с която вземането е било обявено за
предсрочно изискуемо съобразно с разпределената доказателствена тежест по реда на чл.
154 от ГПК. Само за пълнота следва да се посочи, че за договора за потребителски кредит,
макар и уреден от специален закон, важат и общите правила на ЗЗД, уреждащи момента на
уведомяване. По отношение на договорните отношения действащият ЗЗД, както и ЗПК
възприемат теорията на получаването. Следователно изявлението на ищеца за обявяване на
вземането по договора за предсрочно изискуемо се счита узнато от длъжника от момента на
получаване на съобщението за това. По настоящото дело не само не беше доказано кога е
отправено изявлението от длъжника, но по-важно е, че не беше доказано и кога ответникът е
узнал за него.
Ето защо и с оглед на гореизложеното съдът намира, че клаузите на чл. 9, ал. 2 от
договора е неравноправна.
Същевременно съдът не може да не съобрази задължителната практика на ВКС, а
именно: ТР № 8 от 08.04.2019 г. по тълк.д. № 8/2017 г. на ОСГТК на ВКС, съобразно с което
дори да не е обявена предсрочната изискуемост на длъжника преди подаване на заявление за
издаване на заповед за изпълнение, искът може да бъде уважен за вноските с настъпил
падеж към момента на приключване на съдебното дирене, което в случая е 12.07.2022 г. Към
последната дата е настъпил падежът и на дължима вноска № 55 с падеж 05.07.2022 г. Само
за пълнота следва да се посочи, че по повод на връчения препис от заповедта по чл. 410 от
ГПК на ответницата в заповедното производство, последната не е възразила, поради което
заповедта е стабилизирана за посочените в нея суми за главница, въз основа на която съдът е
издал изпълнителен лист в полза на кредитор.
По отношение на размера на дължимата главница съдът ще изложи мотиви след
изследване на клаузите от договора, въз основа на които са начислени лихви и
възнаграждение за допълнителни услуги при прилагане на разпоредбата на чл. 7, ал. 3 от
ГПК.
По отношение на начислената договорна лихва за периода на действие на договора,
съдът намира следното:
В индивидуалните клаузи на договора от 28.11.2017 г. страните са договорили
годишен процент на разходите в размер на 7,31 %. Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК годишният
процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по
просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на
Министерския съвет на Република България. Съобразно с член единствен, ал. 1 от ПМС №
5
426/2014 г. за определяне размера на законната лихва по просрочени парични задължения,
годишният размер на законната лихва за просрочени задължения е в размер на основния
лихвен процент на БНБ в сила от първи януари, съответно от първи юли на текущата година
плюс десет процентни пункта. За периода от сключване на договора от 28.11.2017 г. до
датата на приключване на съдебното дирене, което в случая е 12.07.2022 г., основният
лихвен процент на БНБ е 0,00 на сто. Следователно уговореният в договора годишен
процент на разходите от 7,31 % е под предвидения в закона петкратен размер на законната
лихва. Ето защо съдът приема, че договореният общ размер на всички плащания в размер на
21 993,45 лв. не противоречи на закона, както и договореното между страните
възнаграждение е в размер на 5 571,75 лв.
Ето защо и исковата претенция за заплащане на възнаградителна лихва се явява
основателна за претендирания период от 05.12.2019 г. до 09.12.2020 г.
От заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза се
установява, че размерът на възнаградителната лихва за претендирания период възлиза на
951,18 лв. Претенцията като основателна и доказана следва да бъде изцяло уважена.
По отношение на претендираното обезщетение за забава в размера на 122,16 лв.
върху падежирали главници, дължимо за периода от 05.12.2019 г. до 09.12.2020 г., съдът
намира следното:
Съгласно чл. 33, ал. 1 от ЗПК при забава на потребителя кредиторът има право само
на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата, а съгласно ал. 2 от същия
член обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва. Съдът намира
претенцията за заплащане на лихва за забава за основателна за претендирания период и
върху вноските, чийто падеж е настъпил към момента на подаване на заявлението по чл. 410
от ГПК. Доколкото в заключението на вещото лице е посочен различен период, и при
съобразяване на чл. 6 от Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на народното събрание от 13 март 2020 г. от процесния
период следва да се изключи периода от 13.03.2020 г. до 14.05.2020 г., когато лихва не
следва да се начислява. Отделно от това следва да се приложи разпоредбата на чл. 72 от ЗЗД,
като за вноските, чийто падеж изтича в почивен ден, за начало на дължимостта им следва да
се вземе първият работен ден. Съдът на основание чл. 162 от ГПК и при използване на
счетоводна програма определя размера на законната лихва върху всяка една от вноските за
процесния период в общ размер на 56,18 лв. Ето защо исковата претенция се явява
основателна и доказана за сумата от 56,18 лв., като за разликата над тази сума до
първоначално претендирания размер от 122,16 лв. претенцията следва да бъде отхвърлена.
По отношение на претенцията за сумата от 97,05 лв., представляваща обезщетение за
забава върху предсрочно изискуема главница за периода от 10.12.2020 г. до 07.01.2021 г.,
съдът намира следното:
Съобразно с изложеното по-горе в мотивите на решението, ищецът не доказа
момента на обявяване на кредита за предсрочно изискуем. Ето защо и с оглед
6
недоказаността на главното задължение, неоснователна се явява и акцесорната претенция,
поради което същата следва да бъде отхвърлена.
По отношение на претенцията по чл. 415, ал. 1, т. 3 от ГПК, съобразно с т. 12 от ТР
4/2013 от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва да се произнесе за дължимостта на
разноските, направени в заповедното производство, съобразно с изхода от спора и да
разпредели отговорността за направените разноски. Съобразно с чл. 81 от ГПК във връзка с
чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени направените в заповедното
производство разноски в размер на 23,61 лв. от общо направените разноски в размер на
340,66 лв., от които: сумата от 290,66 лв. - платена държавна такса и сумата от 50 лв. –
юрисконсултско възнаграждение.
По отношение на искането за присъждане на направените по делото разноски от
процесуалния представител на ищцовото дружество, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК съдът
намира същото за основателно, като в тежест на ответника следва да бъдат възложени
направените от ищеца разноски в размер на 453,24 лв. от общо направените разноски в
размер на 526,59 лв., от които: сумата от 126,59 лв. – платена държавна такса, сумата от 300
лв. – платено възнаграждение за вещо лице и сумата от 100 лв. – юрисконсултско
възнаграждение.
С оглед на гореизложеното, Софийският районен съд, 155 състав,
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА П. В. Г., с ЕГН **********, от гр. ...., ДА ЗАПЛАТИ на “....” ЕАД, с ЕИК
...., със седалище и адрес на управление: гр. ...., представлявано от изпълнителния директор
..., на основание чл. 422 във връзка с чл. 415 ал. 1, т. 3 от ГПК във връзка с чл. 9 от ЗПК и
чл. 33, ал. 1 от ЗПК сумата от 951,18 лв. /деветстотин петдесет и един лева и осемнадесет
стотинки/ – възнаградителна лихва за периода от 05.12.2019 г. до 09.12.2020 г., сумата от
56,18 лв. /петдесет и шест лева и осемнадесет стотинки/ – обезщетение за забава върху
падежирали главници, дължимо за периода от 05.12.2019 г. до 09.12.2020 г., дължими по
договор за потребителски кредит № 1711212271321194 от 28.11.2017 г., като ОТХВЪРЛЯ
исковата претенция за обезщетение за забава върху падежирали главници за сумата над
56,18 лв. до първоначално претендирания размер от 122,16 лв. /сто двадесет и два лева и
шестнадесет стотинки/, както и за сумата от 97,05 лв. /деветдесет и седем лева и пет
стотинки/ – обезщетение за забава върху предсрочно изискуема главница за периода от
10.12.2020 г. до 07.01.2021 г.
ОСЪЖДА П. В. Г., с ЕГН **********, от гр. ...., ДА ЗАПЛАТИ на “....” ЕАД, с ЕИК
...., със седалище и адрес на управление: гр. ...., представлявано от изпълнителния директор
..., на основание чл. 81 от ГПК във връзка с чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от 23,61 лв. /двадесет
и три лева и шестдесет и една стотинки/, представляваща направени по делото разноски в
производството по гр.д. № 1735/2021 г. по описа на СРС, 155 състав.
7
ОСЪЖДА П. В. Г., с ЕГН **********, от гр. ...., ДА ЗАПЛАТИ на “....” ЕАД, с ЕИК
...., със седалище и адрес на управление: гр. ...., представлявано от изпълнителния директор
..., на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от 453,24 лв. /четиристотин петдесет и три лева
и двадесет и четири стотинки/, представляваща направени по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчване на препис на
страните пред Софийски градски съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8