№ 453
гр. гр. Лом, 02.09.2022 г.
РАЙОНЕН СЪД – ЛОМ, ПЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
втори септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Елица Юл. Орманова
при участието на секретаря Мартина Здр. Здравкова
Сложи за разглеждане докладваното от Елица Юл. Орманова Гражданско
дело № 20221620100314 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 13:04 часа се явиха:
На именното повикване в 13:04 ч. се явяват:
Ищецът В. АНГ. Г., уведомен в предходното заседание, се явява лично
и с адв. П.Г. – АК – Монтана, редовно упълномощен.
Ответникът Л. ЕМ. К., известена от предходното заседание чрез адв. Н.
А., се явява лично и с адв. Н. А. от АК – Монтана, редовно упълномощен.
Вещото лице д-р Анн. К. Ц., редовно призована по телефона, се явява.
ПО ДАВАНЕ ХОД НА ДЕЛОТО:
Адв. Г.: Да се даде ход на делото.
Адв. А.: Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че няма пречка за даване ход на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
Докладва постъпила СПЕ по електронната поща на съда с вх. № 4684 от
11.07.2022 г. от вещото лице д-р А.Ц..
Съдът пристъпва към снемане самоличността на вещото лице: Анн. К.
Ц., на 46 г., българка, с българско гражданство, неосъждана, без родство със
страните по делото.
Съдът предоставя за подпис на вещото лице постъпилата с вх. № 4684
от 11.07.2022 г. по електронната поща на съда СПЕ.
Съдът предупреждава вещото лице за отговорността по чл. 291 от НК и
същото обеща да даде вярно и безпристрастно заключение.
Вещото лице д-р Ц.: Представям Справка-декларация по чл. 23, ал. 2
и чл. 24, ал. 2 от Наредба № 2 от 2015 г. за вписването, квалификацията и
1
възнагражденията на вещите лица.
Съдът прилага Справка-декларация по чл. 23, ал. 2 и чл. 24, ал. 2 от
Наредба № 2 от 2015 г. представена от вещото лице и пристъпва към
изслушване на вещото лице д-р А.Ц.: Поддържам заключението в
експертизата. Всъщност, ако мога да обобщя - страните са се запознали с нея -
у детето се наблюдава манипулативното поведение, което е съвсем нормално,
когато е поставено в родителски конфликт, тъй като то желае да угоди и на
двамата родители. Споделя, че се чувства по-добре при майката и се
притеснява, когато ще започне есента училище, бащата да не ходи всеки ден в
образователната институция. Използва изрази при споделянето, които не са
присъщи за тази възраст, което е нормално, от една страна, когато детето е в
родителския конфликт. Затова и в заключението ми съм описала, че е
необходимо бащата да продължи посещението си в ЦОП, тъй като, от
разговора с колегите, майката и детето посещават редовно ЦОП и, във всички
случаи, в които има тежък родителски конфликт, ако той не бъде прекратен и
родителите не бъдат партньори по отношение на възпитанието на детето си,
този родителски конфликт ще се задълбочи и вече тук е ролята на ОЗД за
предприемане на действия по ЗЗДт.
Въпрос на съда към вещото лице: Сочите за „лека степен на
родителско отчуждение”. Към кого от родителите е то?
Вещото лице д-р Ц.: Много е трудно, точно заради манипулативното
поведение на детето. Т. е., то избирателно избира, то гледа да бъде в добри
отношения и с единия, и с другия родител. И всъщност ще дойде времето, а
Д. навлиза в тийнейджърската възраст, в която детето ще избира какво да
казва на родителите си, за да не бъде въвличано и да не бъде разпитвано. При
интервюто с детето то сподели, когато е живяло при татко си, че контролът,
който упражнявал по отношение на подготовката за училище, за домашните,
сподели за една случка, в която бащата я бил ударил с молив, от което тя
изпитва силен страх. Също така изпитва притеснение, когато бащата ходи в
образователната институция да се интересува за нея, да я вижда, да разговаря
с нея. И всъщност този страх е - което съм описала - е породено от тези
споделяния на детето пред мен.
Въпрос на съда към вещото лице: А за други случаи на упражнено
насилие под някаква форма от някой от родителите споделяло ли е детето?
Вещото лице д-р Ц.: Спрямо нея – не. Сподели, че е била свидетел,
когато са живели заедно семейството, че бащата е упражнявал насилие над
майката. Ако това наистина е вярно, то неминуемо знаем, че, когато детето е
свидетел на насилие, косвено се упражнява насилие и над него. Сподели, че и
прабабата по бащина линия също била упражнявала насилие над майката.
Описаният случай, в който бащата е ударил детето и детето е паднало, е по
данни на детето и в никакъв случай не мога да кажа категорично, че това е
истина, тъй като у детето се наблюдава манипулативното поведение, когато
то е въвлечено в родителски конфликт. И, ако мислим за психо-
емоционалното състояние на детето, тези нещо трябва да се решават – при
кого ще живее детето и как ще се общува с него, без то да бъде въвличано в
2
конфликта между родителите. Както и комуникацията по отношение на
нейното възпитание, отглеждане и нуждите, които има, не е необходимо да
преминава през детето. Т. е., двамата родители могат да се чуят, да
разговарят, да обсъдят проблемите, да обсъдят нуждите на детето, но, в
никакъв случай, тази комуникация не трябва да преминава през нея. Този
случай, който е описан, е по думи на детето. Аз не съм била свидетел.
Въпрос на съда към вещото лице: На стр. 3, в абзаца за В. АНГ. Г.,
последното изречение, се сочи, че „на въпрос от моя страна дали е
упражнявал физическо насилие над детето, г-н Г. сподели, че веднъж е имал
конфликт с Д., който е прераснал във физическо насилие” . Г. ли Ви сподели
конкретни факти за това насилие?
Вещото лице д-р Ц.: Това е за случая, когато детето е писало и г-н Г. я
е накарал да препише тетрадка и тогава той сподели, че е прераснал във
физическо насилие. Това е случаят с молива.
Адв. Г.: В. е упражнил физическо насилие и се стигна и до дело за
домашно насилие. Защо е упражнил това насилие тогава, разбрахте ли нещо?
Вещото лице д-р Ц.: Пак повтарям, че детето избирателно отговаря и
затова съм написала в експертизата, че тя използва думи не като за дете на
тази възраст, а за възрастно лице.
Адв. Г.: За какво е станал скандалът между тях?
Вещото лице д-р Ц.: Скандалът е станал, че тя не си е написала
някакво домашно, баща й се ядосал, накарал я да преписва тетрадка, след
което е прераснал във физическо насилие.
Адв. Г.: А да я е хващал с друга компания, младежка, момчета само?
Вещото лице д-р Ц.: Не, детето не сподели за това нещо. Сподели, че
майка й упражнява контрол по отношение на приятелите, което, разбира се, е
съвсем нормално от всеки родител да упражнява контрол с кой ще излиза
детето му и в колко ще се прибере.
Адв. Г.: Това е отразено в делото за домашно насилие – че я е хванал в
парка с двете момчета, това го е ядосало силно...
Вещото лице д-р Ц.: Моята роля не е да разпитвам детето, а да го
предразположа да споделя. В никакъв случай аз не би следвало да разпитвам
детето, аз трябва да го подкрепя и да сподели.
Адв. Г.: Нямам други въпроси.
Адв. А.: Вие, като изготвихте Вашето заключение, освен дето
изслушахте детето и двете страни, запознахте ли се с материалите, които са
приложени по делото?
Вещото лице д-р Ц.: Да, ето ги, нося си ги със себе си.
Адв. А.: А видяхте ли, че към това дело има приложено дело, че ищецът
е осъден за упражнено домашно насилие по отношение на детето?
Вещото лице д-р Ц.: Не, това не беше в папката с делото, където са по
314, което съм преснимала, определено.
Адв. А.: Да разбирам ли, че не сте се запознали с всички материали по
3
делото?
Вещото лице д-р Ц.: Не съм се запознала с делото за домашно насилие.
Адв. А.: Моля съдът да предостави делото, което е приложено, по ЗЗДН
– ГД № 970/2021 г. - за запознаване от вещото лице, с Решението само на
съда, с оглед да поставя въпрос на вещото лице: дали е налице друг случай на
упражнено домашно насилие, освен по ГД № 970/2021 г., и дали детето е
споделило за друг случай, извън кориците на това дело?
Вещото лице д-р Ц.: Бих могла косвено да Ви отговоря.
Адв. А.: Защото съдията, когато Ви поставя т. 3.1. „Преживяло ли е
детето психическо и физическо насилие и установяват ли се следи от това?”
се има в предвид именно приложеното дело, именно това е имал предвид
съдията, когато Ви поставя този въпрос.
Съдът уточнява, че ГД № 970/2021 г. е образувано от ответника по
настоящото дело - Л.К. – за извършен акт на домашно насилие, но, в
подадената Декларация не е посочено „по отношение на детето”.
Вещото лице д-р Ц.: Никъде не е посочено, че има такова дело.
Съдът цитира част от Решението по ГД № 970/2021 г., както и част от
подадената от Л.К. молба за образуване на делото по ЗЗДН.
Въпрос на съда към вещото лице: Това наподобява ли на случая, който
описвате по разказ на детето?
Вещото лице д-р Ц.: Да, обаче в такава конкретика детето не е
споделяло. Фактът е, че детето се притесняваше в началото и фактът, че
детето се страхува да отиде на училище от есента, защото баща му ще идва
всеки ден – това се води за психическо насилие, както се води за психическо
насилие и родителският конфликт. Описаният на стр. 2 от експертизата
случай е единият случай, но дата не се посочва, защото и детето не е
посочило, след което ми показа дясната си ръка с молива и преписването на
тетрадката.
Въпрос на съда към вещото лице: Можете ли да отговорите: този
случай, описан на стр. 2, дали, според Вас, е един и същи с отразеното в
Молбата, която Ви бе зачетена?
Вещото лице д-р Ц.: Не мога да кажа, че е един и същ, защото няма
фактология при споделянето. То може да бъде един акт, може да бъде и
няколко акта на насилие.
Адв. А.: А възможно ли е, госпожо, според Вас, детето да е преживяло и
други актове на насилие от бащата и да не ги споделило с Вас?
Вещото лице д-р Ц.: Да, възможно е. Абсолютно е възможно. За да
тръгне едно дете, жертва на насилие – без значение то дали е физическо,
емоционално или психическо насилие - за да тръгне да споделя, първо трябва
да преживее травмата, след което трябва да изгради доверителна връзка. Това
е един процес от месеци наред, той не може да стане за една седмица, за един
месец. И заради това, и в експертизата, насочвам не само майката и детето, а и
бащата да посещава ЦОП, тъй като там, освен социални работници, има и
4
психолози и, когато се изгради тази доверителна връзка, детето може да
възпроизведе и да сподели за много случаи, които са се случили преди две
или три години.
Адв. А.: Нямам повече въпроси.
Адв. Г.: Да се приеме експертизата.
Адв. А.: Да се приеме експертизата.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ПРИОБЩАВА към доказателствата по делото
заключението, защитено от вещото лице д-р А.Ц. в днешното с. з., на което да
се изплати внесеният депозит от 200 лв., като съдът ЗАДЪЛЖАВА ВСЯКА
ОТ СТРАНИТЕ ДА ДОВНЕСЕ ПО 27,35 лв. в едноседмичен срок от днес,
която сума да бъде изплатена след внасянето й допълнително на вещото лице.
ПРИЕМА И ПРИЛАГА Справка-декларация по чл. 23, ал. 2 и чл. 24, ал.
2 от Наредба № 2 от 2015 г. за вписването, квалификацията и
възнагражденията на вещите лица.
Съдът освобождава вещото лице д-р Ц. от залата и запитва страните
имат ли други искания и ще сочат ли други доказателства.
Адв. Г.: Няма да сочим нови доказателства.
Адв. А.: Няма да соча доказателства. Намирам делото за изяснено.
След като намира делото за изяснено от фактическа и правна страна,
съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОБЯВЯВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ ЗА ПРИКЛЮЧЕНО.
ПОСТАВЯ НАЧАЛО НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ.
Адв. Г.: Уважаема госпожо Съдия, ищецът и ответницата нямат брак,
нито съвместно съжителство помежду си в момента, но имат едно общо дете
– Д. В. Г.. От 2014 г. са във фактическа раздяла. До преди това и от 2014-та до
2022 г. В. се е грижил сам за детето, което е от брака. От страна на
ответницата не са превеждани: била е осъдена да плаща месечна издръжка, но
тая издръжка години наред не е превеждана, и В. сам, със собствен труд и с
помощта на близките си, е отглеждал това дете. Видно и от днешното
заключение, което не е много за приемане, детето е било малко, преди
училище. След като е започнало да учи, това дете е било с много добър успех
и години наред, благодарение на бащата, е поддържало този успех. След като
е присъдено обратно на майката, същото е влошило успеха си и днес е с по-
лош успех, и то в година, която е решаваща за по-нататъшното образование
на това дете. Трябва есента да кандидатства в специално училище или
каквото и да е или да спре да учи, което има такава опасност. Приятелската й
компания, които има, се опасяват, че същата може, и казано на техен език, „да
пристане”. Съвсем е възможно. И започват големите разправии. В. има
предимство: че до сега е издържал сам това дете. Тази майка е дадена сега на
наказателен съд и трябва да си понесе наказание. И то се не знае какво ще
5
бъде наказанието за години наред неплащане на издръжка. Същата живее с
детето в жилище, което не е нейно, а на неин близък, с който тя живее на
съвместни начала. В. има собствено жилище, има помощ от родата си покрай
него, не само от бабата, която е отгледала това дете. Има много добри доходи.
Не само трудови доходи, той има и лични доходи, като има много голяма
градина, много хубаво селско стопанство, той е механизатор, грижи се за
всичко. Парите за него за това дете са без значение, колко и ще да бъдат. Аз
го познавам много отдавна това момче, повече от 15 години сигурно, когато
това дете започна да учи тук, в града, той си купи специално лека кола да я
кара на училище. С това я е карал всеки ден и я е прибирал всеки ден,
специално това дете. Не го е допуснал да се качи на общия автобус и т. н.
Много грижи са положили за него. Полагат и сега, независимо, че не е при
тях. Знам, че детето е в много опасна възраст. Имам опасения, че може да
стане нещо много лошо с детето и считам, че много по-добри битови условия
и много по-добри възпитателни мерки може да се упражнят от бащата в
интерес на детето. То му е единствено дете, това имущество, което има, е за
него. Тази година е решаваща, ако детето рече да учи, да се насочи към
специалност, която оттук ще може да навлезе в живота. Неговият род, на В.,
има първи братовчеди една доцентка и един много голям лекар в „Пирогов”.
Значи тия хора не са случайни. И той е със средно образование, докато
майката – не знам. Затова Ви моля да постановите решение детето да бъде
настанено пак при бащата. За присъждане на издръжка не претендираме -
което решите, най-минималната – ние, така и така, години, 10 години не сме
видели, та сега ще видим. Заключението на вещото лице мисля, че не спомага
за нищо на детето. Това е теория, която лично не знам как тази госпожа може
да я приложи. И ние сме били деца и знаем. И сме бити, защото не слушаме.
Ищецът Г.: Поддържам казаното от адвоката ми.
Адв. А.: Госпожо Съдия, аз Ви моля, от името на доверителката ми, да
отхвърлите предявения иск като неоснователен и недоказан и да й присъдите
разноските, които прави в процеса, изразяващи се в разходи за адвокатска
защита и депозит за вещо лице. Не представям списък, предвид това, че
допълнително депозит сега беше определен и нямаше как да определя точно
какво ни се дължи, но разходите, които е направила, са за защита адвокатска и
за платеното и от нея, тъй като двете страни са платили депозита за вещо
лице. Аз изслушах много внимателно колегата и останах с впечатление, че те
май не са наясно какъв иск са предявили. Те са предявили иск за промяна на
съдебно решение, въз основа на което, на осн. чл. 127 от СК, Ломският
Районен съд, с Решение по ГД № 999/2021 г. по описа на съда, което е пред
Вас и е приложено, е постановил детето на страните да живее при своята
майка и тя да упражнява родителските права, прекратил е присъдената
издръжка и е присъдил друга. За мое голямо учудване В. изрично е записал в
исковата си молба – чета, пред мен е – че е иск за изменение на упражняване
на родителски права, а като слушах пледоарията на защитата му беше
пледоария като за предявен иск за тепърва определяне къде да живее детето
при изначална раздяла между страните. Защо правя това важно уточнение?
Правя го, защото е налице съществено различие при тези искове затова,
6
защото основното изискване, за да бъде уважен един иск за промяна на
местоживеене на детето и упражняването на родителските права, в
константната практика на Върховния съд, продължила за мен откакто съм
адвокат, е, че трябва да бъде настъпила съществена промяна в
обстоятелствата, при които съдът се е произнесъл къде да живее детето и кой
да упражнява родителските права. Правя това важно уточнение, уважаема
госпожо, за да не Ви занимавам на кой какъв е родът, на кой какви жилищни
условия има, нито да Ви занимавам с това какъв е полът на детето, нито
неговото възраст, защото това е основното за Вашето произнасяне: има ли
съществена промяна от момента, когато Ломският Районен съд – не Вие, но,
така или иначе, Ломският Районен съд - се е произнесъл и е приел, че детето
трябва да живее при Л., че са налице всички условия, добри жилищни, че тя
има родителски качества и т. н., и е определил – при нея упражняване и на
родителските права. И аз още в отговора съм посочил. От влизане в сила на
Решението по ГД 999/2021 г. до постъпване на ИМ в съда, въз основа на
което е образувано това дело, са изминали едва няколко месеца. И, ако четеш
ИМ, разбираш, че промяната, според ищеца, в обстоятелствата била, че, по
отношение на него, вече са изтекли срокът на мерките, наложени
принудително по ЗЗДН. От приложеното дело – няма да цитирам номера, да
не товарим процеса, но го има в делото, в кориците на това дело – е видно, че
Ломският Районен съд, с влязло в сила Решение, е признал В. за виновен в
това, че той е упражнил и физическо, и психическо насилие на същото това
дете преди малко повече от една година, и му е наложил съответните мерки.
И сега стигаме до промяната на ситуацията. Уважаема госпожо, дали само
фактът, че родителят, по отношение на който са наложени тия ограничителни
мерки по този закон, само с изтичане на техния срок, от дявол е станал
ангелче и това му дава основание да каже: „Аз съм пригодният вече пак мога
да си гледам детето.”? Да, не спорим по факта, че години наред детето беше
при него. Че имаше решение, в което беше при него детето настанено. Но, в
един момент, нещата се обръщат. И бащата упражнява сериозно физическо и
психическо насилие над това дете. И не случайно, уважаема госпожо, аз
поставих този въпрос на вещото лице, да видим защо го няма с експертизата
обсъждано именно това насилие. И какво ни каза вещото лице, пак във връзка
със задачата, която Вие поставяте: детската психика е крехка, детската
психика е непредсказуема, детската психика може да минат години и да не
преживее упражненото по отношение на нея физическо и психическо
насилие, дотам, че трябва месеци наред специалист, както в случая каза
вещото лице, да общува с него, за да разкрие душичката си. Защо Ви го
казвам това, госпожо? Именно, за да подчертая, че казаното от вещото лице,
фактът, че Д. не е споделяла за този грандиозен побой, свързан с намеса на
полиция, свързан – по делото ще видите – намеса на „закрила на дете”,
извеждане незабавно на детето, защото е застрашаван живот и т. н., не е
отшумяло в нейната душичка. И това дава отговор на Вашия въпрос: е ли е
преживяло детето травмата от това, което й е причинил бащата? И аз казвам:
„Не, не го е преживяло.” Не напразно и вещото лице, там някъде в
заключението си казва: „детето продължава да се страхува от баща си”, даже
7
да се притеснява от това, че той - може от добри намерения да го прави - да
ходи в училище, да пита за успех и т. н. – даже и това стресира детето. И при
всичкото това този баща Ви казва: „Аз съм от семейство на еди-какви-си, аз
имам доходи, аз имам прочее, дайте ми детето, `щото…”. Уважаема госпожо,
какво гледаме – интереса на родителя или интереса на детето? Аз ли трябва да
Ви казвам, Вие го знаете – интересът на детето е определящ. И как ще дадем
ние това дете сега на него?! С тая свита душичка, което не смее да срещне
баща си в училището - то да живее при него?! Как ще стане това нещо?! За
мен е абсурд, недопустимо! С оглед на това, че – пак се връщам - аз наистина
не проумявам: как можеш да твърдиш – ти си прибил детето си, упражнил си
сериозно психическо и физическо насилие по отношение на него, душевно
сътресение си му причинил за години наред напред – и изведнъж казваш:
„Изтекоха ми ограничителните мерки, аз съм си пак добрият баща, дайте ми
го.”!? Не става за мен. Не са налице предпоставките на закона за промяна на
местоживеенето на Д. и упражняване на родителските права. Първо, няма
никакво изменение в обстоятелствата съобразно момента, когато е влязло в
сила Решението по ГД 999/2021 г., още по-малко това изменение да е
съществено, и още повече от това, което досега изложих, считам, че се
установи от заключението на вещото лице, че Д. не е преживяла психическата
травма от причиненото от баща й и връщането му при него ще е във вреда на
детето. Поради което аз ще Ви моля и да отхвърлите предявения иск, така,
както казах, с последиците, и да присъдите разноските. Само за прецизност
ще вметна: ищцовата страна иска присъждане на издръжка, но те не са
поискали да прекратите присъдената и да присъдите друга, вижте ИМ. Това
искане го оставям без коментар.
Ответникът К.: Наскоро Д. имаше рожден ден, която навърши 13 г., и
бащата не прояви желание да дойде на рождения ден, да честити на
собственото си дете, както той предявява, че тя му е дъщеря, а тя да ходи при
него. Поне да й подари подарък и да гушне собственото си дете. Преди това,
детето не пожела - по мерките, които отдела - да имат свиждания, да ходи при
него и той се обърна тогава, и ме обиди, и викна полиция вкъщи. Аз изведох
детето при полицаите, защото те я повикаха, тя каза, че не иска да ходи при
него. Поддържам казаното от адвоката ми.
Съдът обяви устните състезания за приключени.
Съдът, като счете делото за изяснено от фактическа и правна страна,
обяви, че ще се произнесе с Решение в законния срок.
Протоколът приключи в 13:46 ч. и се изготви в съдебно заседание.
Съдия при Районен съд – Лом: _______________________
Секретар: _______________________
8