РЕШЕНИЕ
№ 961
гр. В., 19.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – В., V СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Деспина Г. Георгиева
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
Иванка Д. Дрингова
при участието на секретаря ДО.а Здр. Христова
като разгледа докладваното от Деспина Г. Георгиева Въззивно гражданско
дело № 20223100500698 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
С Решение № 132/17.01.2022г по гр.д.№ 12785/2021 на ВРС-30с-в е ИЗМЕНЕН
размерът на присъдената с решение № 3499/ 26.07.2019г по гр.д.№ 18476/2018г на ВРС-14с-
в ИЗДРЪЖКА, дължима от ЕМ. АТ. М. ЕГН ********** с пост.адрес: гр. В. ж.к.„Ч." бл.9
вх.Д ет.2 ап.22, в полза на детето А. Е. М. ЕГН ********** с пост.адрес: гр.В. ж.к.„Ч." бл.9
вх.Д ет.2 ап.22, действаща със съгласието на своята майка ЕМ. ИЛ. ДЖ. ЕГН **********,
като Е УВЕЛИЧЕН от 160лв на 400лв, считано от 1.09.2021г, до настъпването на законно
основание за нейното изменение или прекратяване, с падеж до първо число на месеца, за
който се дължи, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска, на осн.чл.150 във
вр.чл.143 СК; ОСЪДЕН Е ЕМ. АТ. М. да заплати по сметка на ВРС сумата от 232,53лв,
представляваща държавна такса, на осн.чл.78 ал.6 вр.чл.69 ал.1 т.7 ГПК, както ида заплати
на АД. ЕМ. М. ЕГН **********, действаща със съгласието на своята майка ЕМ. ИЛ. ДЖ.
сумата от 500лв - възнаграждение за един адвокат, на осн.чл.78 ал.1 ГПК.
Въззивна жалба вх.№ 6083/31.01.2021г е подадена от ЕМ. АТ. М. , чрез адв.Ив.В.,
срещу решението на ВРС в частта му, с която е определен размер на издръжката над 200лв
до 400лв, като излага следните оплаквания:.
Счита решението за неправилно и необосновано. Съдът в противовес на приложените
и събраните по делото доказателства счел иска за основателен в претендирания размер.
Така и не станало ясно на базата на кои факти и обстоятелства РС е приел за
основателно да присъди посочения размер на издръжката предвид установения гарантиран
1
минимален доход за дете от 14г до 20г в размер на 300лв.
От събраните по делото доказателства ищцата не успяла при условията на главно и
пълно доказване да докаже, че баща й получавал високи доходи, които да покривали
претендирания размер на издръжка. Напротив, съгл.чл.143 ал.1 СК „Всеки родител е длъжен
съобразно своите възможности и материално състояние да осигурява условия на живот,
необходими за развитието на детето". Претендираният размер е прекомерно завишен с оглед
нуждите на детето и възможностите на родителя да заплаща исканата сума. Така и не се
установили нужди, по-големи от обичайните за дъщерята А.М.. Не били доказани и други
разходи, по-големи от обичайните.
Нуждите на лицата, които имат право на издръжка, се определят от обикновените
условия на техния живот, а общественото положение на задълженото лице и размерът на
доходите му не следва да водят до присъждане на издръжка в размери, които стимулират
към обществено неполезен начин на живот, към лукс или за използване средствата за цели
извън издръжката. СК не съдържа други ограничения или условия, които да се спазват при
определяне размера на издръжката - в този смисъл са разясненията в ППВС 5/30.XI.1981г,
т.1.
Съгласно Конвенцията за правата на детето /Приета от ОС на ООН на 20.11.1989г,
ратифицирана с решение на ВНС от 11.04.1991г - ДВ бр.32/23.04.1991г, обн.ДВ
бр.55/12.07.1991г, в сила от 3.07.1991г/ е признато правото на всяко дете на жизнен
стандарт, съответстващ на нуждите на неговото физическо, умствено, духовно, морално и
социално развитие. В чл.27 ал.2 от същата е посочено, че родителят/родителите или другите
лица, отговорни за детето, имат първостепенна отговорност да осигурят в рамките на своите
способности и финансови възможности условията за живот, необходими за развитието на
детето. Съгласно Конвенцията задължението на родителя е не само по отношение на
задоволяване на неговите първостепенни физически потребности, но и по отношение
задоволяването на неговите умствени, духовни, морални и социални потребности, във
връзка с осигуряване на развитие на детето. Възможностите на лицата, които дължат
издръжка се определят от техните доходи, имотното им състояние и квалификация.
Според нормата на чл.143 СК издръжката за непълнолетно лице е безусловна и от
първи ред. Дължи се независимо дали родителите са работоспособни и могат да се издържат
от доходите си.
Съпоставено с потребностите на нуждаещите се от издръжка, на възраст към датата
на постъпилото искане - 17год., при отсъствието на обективни данни за действителните им
разходи при задоволяване на обичайни, присъщи за съответното място нужди, задължението
на другия родител следва да бъде определено към границата на задължителния минимум по
правилото на чл.142 ал.2 СК .
На дълго и на широко в обжалваното решение съдът обяснявал какви разходи били
необходимо за издръжката на дете на 17г - дрехи от горе до долу, обувки всякакви видове,
аксесоари- всякакви видове, та чак до пари за рождените дни на приятели. Останало неясно
защо бащата трябвало да бъде натоварен с всички тези разходи; защо било необходимо да
плаща за чужди рождени дни, за 10 вида обувки, за 1000 вида дрехи. Така и останало неясно
от решението на РС какво трябва да означава „обувки и дрехи от „приемливо качество".
Това било абстрактно понятие, за което все още нямало легална дефиниция в ГПК и СК. За
съда приемливо качество може да са марки „Guess", „Adidas", "Nike", "Massimo Dutti", а за
обикновения човек, като въззивника и неговия процесуален представител, да са „Zara", "Mat
star", "LC Waikiki". Откъде съдът установил в своите мотиви, че едни дънки са 70лв, едни
обувки - 500лв, блузи и якета - 900лв. При една бърза справка в он-лайн магазините или
търговските центрове дънки, отговарящи на потребностите на 17-годишно момиче, могат да
се закупят за 30-40лв именно от магазините, от които пазаруват нейните връстници —
2
„Bershka", "Stradivarius", "Caliope". Нима трябвало бащата Е.М. да бъде принуждаван да
купува именно дрехи и обувки за „висшата класа". Защо трябва дрехите и обувките на
детето да са по стандарт, определен от съда. Така и не ставало ясно от обжалваното решение
защо само единият родител трябва да носи отговорност за закупуването на тези неща, а
другият родител е привилегирован и той само трябвало да получава.
Оспорва и записаното на л.11 от решението, че общата сума за отглеждането на „М.“
годишно била в размер на 9672лв или 765лв месечно. Тази сума включва ли ток, вода, такса
за интернет, парно отопление, храна или представлява само джобни пари за харчене?! Така и
не можело да се разбере. Не можело да се разбере за кой „М." ставало въпрос, след като по
делото такова лице не участвало.
Излага още, че в момента в България имало много тричленни и четиричленни
семейства, които се издържали общо със сума от 765лв, каквато съдът присъжда за едно
невръстно момиче на 17год., което нито заплаща наем, нито ток, нито вода, нито трябва да
изхранва някой друг.
Така и не ставало ясно откъде съдът се сдобил с такава информация, за я да излага
подробно в своите мотиви за разходите на детето с цифри и видове, предвид факта, че
липсват входно-изходни данни в ИМ за тези неща.
РС не е взел под внимание и високите доходи на майката, които са над средния
размер за страната. Е.Д. работи в Окръжна прокуратура В. и може би това е допринесло и за
постановяването на такова решение.
Не можело да приеме фактът, че с доход от 2900лв, като се махне заемът от 671,56лв,
с оставащи 2228лв за майката Д., ще осъди бащата Е.М. с доход от 650лв да заплаща
издръжка в размер на 400лв. Тогава какво ставало с хипотезата, предвидена от законодателя
в чл.142 СК, където изрично било записано, че издръжката се определя съобразно
възможностите на родителя. Как така съдът ще определи, че Е.М. трябвало да изкарва чист
месечен доход в размер на 1600лв. Не може съдът да изгражда решението си въз основа на
предположения, а на базата на доказателства. След като имало представени доказателства за
месечен доход в размер на 650лв и трудов договор на ответника как РС и на базата кои
факти и обстоятелства налага на въззивника, че трябва да изкарва 1600лв месечно, след като
доходът му от 650лв бил недостатъчен. В своето решение съдът не посочва каква работа,
къде и как да започне да работи Е.М., за да получава заплата от 1600лв.
Така и не са доказани по делото постоянните, неотложни и приоритетни нужди на
А.М., изложени в решението. Кое било неотложно - представените касови бонове от магазин
“Jumbo" за торбички и балони. Недопустимо е да бъде принуждаван един трудоспособен
човек, намерил си нормална работа /каквото и да има предвид съдът за нормална работа и
кои работи са нормални и кои ненормални/ да изнемогва за да задоволи високите изисквания
на ищцата.
От събраните по делото доказателства така и не се установило А.М. да има по-големи
нужди от обичайните за тази възраст. Коренно се различавали и си противоречали дадените
показания от приятеля на ищцата и писменото становище, изразено от А.М.. Ищцата
отричала да ходи при баща си ежеседмично по няколко пъти и отрича същия да я е водил на
физиотерапия. В противовес с тези твърдения са дадените обяснения от приятеля на М..
Същия в с.з. заявил, че допреди настоящото производство по 3 пъти в седмицата ходели на
гости у ответника. Същият им предоставил за ползване своя автомобил. Всяка сряда ходели
на басейн, който се заплащал от Е.М.. По три пъти на седмица Е.М. водел ищцата на
физиотерапия за болките и в кръста.
Доводите на бащата, че от водените от наша страна свидетели се установява, че
грижите на Е.М. към дъщеря му не се изчерпвали единствено и само с плащането на
издръжка от 160лв и няколко вечери месечно. Напротив, всяка седмица Е.М. се виждал със
3
своята дъщеря, винаги когато е поискала нещо, й било купувано или били давани пари, за да
си го купи.
От представените касови бонове, така и не се установявало същите да са били в полза
на А.М.. Защо било необходимо ищцата да притежава скъпи маратонки и бащата да й
угажда за всяка прищявка. Недоказани останали и твърденията на ищцата, че евтините
маратонки й образували пришки и за това трябвало да носи по-скъпи. Би било редно съдът
за назначи експертиза, която да отговорела на въпроса от колко лева нагоре маратонките не
правят пришки на краката, за да се знае какви маратонки Е.М. да купува на дъщеря си.
От събраните по делото доказателства се установи, че ежемесечно Е.М. плащал
телефона на дъщеря си в размер на 21лв. Наред с горното, преди година, поради влошено
здравословно състояние на А.М. единствено и само ответникът ходел с нея по лекари,
плащал прегледите и манипулациите. Дъщеря му имала израстък на главата, който бил
премахнат оперативно във Военна болница-В. при доц.д-р ЙО. З., д.м., ръководител на
Клиника по термична травма и пластична хирургия към „МБАЛ-В.“ ВМА. Нито Е.Д. била
ходила по прегледи с детето, нито била заплащала лечението.
Било тежко за един баща да чете в ИМ и в становището, че нищо не бил направил за
дъщеря си при положение, че той бдял над нея, бил е с нея навсякъде, държал я за ръката по
време на операцията и след това.
От събраните по делото доказателства се установява, че не ответникът получавал
високи доходи, а майката на ищцата; по справка - чисто 2 800лв. Няма как да твърдиш в
своята ИМ, че ответникът получавал пари в плик при положение, че същият бил на трудов
договор и от приложената справка получавал минималната работна заплата. Има сключени
два договора за кредити, както следва - по Програма за гарантиране от ББР на безлихвен
кредит в помощ на хора с месечни вноски в размер на 125лв и Договор за жилищен кредит
от 19.02.2021г с месечна вноска 182,50лв.
Излага още, че ищцата не доказва при условията на главно и пълно доказване, че
представените касови документи за закупени очила, дрехи и др., общо 20бр, били
изразходвани за задоволяване на нуждите на А.М., а, напротив, можело да са касови бонове
на майката или нейна приятелка или близка. На касовите бонове били отразени само
артикулите - дамски дрехи, дамско бельо, дамски боти, дамски обувки. Как и по какъв
начин се установява и доказва, че тези дрехи са били закупени именно за А.М..
Още повече, за закупуване на очила на майката Е.Д. ежегодно от местоработата й
отпускали финансови средства.
Няма как да се съгласи със становището, изразено в ИМ, че детето с израстването му
имало по-високи разходи от обикновените. Видно от приложен касов бон от „Джъмбо
ЕСБ"ЕООД от 14.09.2019г и от 10.10.2020г били закупени сламки, балони от фолио,
плюшена възглавничка, хартиени фенери, ароматизирани торбички за отпадъци. Кому били
нужни тези предмети и какви точно нужди задоволявали на детето? Трябвало ли един баща
да бъде принуждаван да живее на прага на бедността, за да бъдат купувани непотребни вещи
на едно 17-годишно момиче. С какво едни балони или плюшени играчки задоволяват
необходимите потребности на момиче на 17г. Защо Е.М. трябвало да бъде принуждаван да
плаща за скъпи маратонки "Puma" от 124,90лв, като самият той ходел с обикновени за 30лв.
Счита, че след като детето вижда, че родителите му нямат високи финансови възможности,
следва да се разпростира и да иска неща, които са по силите им. Каква е разликата между
маратонки "Runners" за 60лв и "Puma" за 124,90лв? И двата чифта са удобни, но едните
значително надвишават бюджета на родителите.
Останали недоказани твърденията в изложеното становище, че за 9 месеца била
изразходвана сума от 989,05лв за лечение. Напротив, при АГ-специалист А.М. била отишла
на 3.02.2020г и след това чак една година по-късно на 9.02.2021г. Ако наистина ищцата се
4
нуждаела от лечение, нямало ли да посещава през месец специалист и да следи за
състоянието си.
От една страна се твърдяло, че поради поставената противогрипна ваксина през 2021г
не била боледувала сериозно и искала да си постави отново, но нямала възможност. А в
следващия абзац се казва, че била боледувала от ангина през 2021г. Кое било вярното? Дали
била помогнала ваксината или не. При една бърза справка в интернет „Ваксигрип Тетра"
струва 28лв и е по възможностите на ищцата, но не била задължителна.
Ответникът нямал технически познания, но счита за недопустимо да бъде тормозен и
да му бъде искано да закупи най-скъпия лаптоп, за да бъде дъщеря му в крак с тенденциите,
без да се съобразява, че бащата също имал разходи и следвало да ги покрива. Ако бяха
останали семейство, по какъв начин и чрез кой орган дъщеря му А. би могла да иска такива
пари от баща си за такива безсмислени неща и как и кога щяла да ги получи?
Поради изложеното моли за отмяната на постановеното от ВРС решение в частта, с
която е постановено увеличение на издръжката на дъщеря му А. за разликата над 200лв до
400лв.
В срока по чл.263 ГПК е постъпил писмен отговор вх.№ 19064/22.03.2022г от АД.
ЕМ. М., действаща със съгласието на своята майка Е.Д., чрез адв.Н.И., със становище за
неоснователност на жалбата. Счита постановеното от ВРС за правилно и законосъобразно и
затова моли за потвърждаването му.
Оспорват се фактическите твърдения на въззивника, заявени в жалбата, за посещения
на ищцата при физиотерапевт, съпровождана от баща си, който бил заплащал и таксата за
това.
Възразява относно размера на месечните доходи на бащата, като се твърди, че освен
по трудов договор, работел и по граждански договор като „таен клиент“ и за това получавал
допълнителни средства, което се установявало от постъпленията по банковата му сметка.
Поддържа се твърдението за гинекологичен проблем /поликистозни яйчници/,
изискващ продължително лечение.
Навежда се ново обстоятелство за претърпяна хирургическа интервенция – операция
на остър апендицит в УМБАЛ „Св.Анна“, Детска хирургия, в резултат на която
възстановяването й продължило до края на м.януари 2022г, като единствено майката
заплащала необходимите консумативи и лечение.
Поради изложеното моли за потвърждаване на решението в обжалваната му част.
Претендира присъждането на разноски.
Контролиращата страна ДИРЕКЦИЯ „СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ”-В. ,
редовно уведомена, не е изразила становище по спора.
В исковата си молба АД. ЕМ. М., род.2004г, действаща със съгласието на майка си ЕМ.
ИЛ. ДЖ., излага, че ответникът Е. Ат.М. е неин баща, който по силата на постановеното от
ВРС-14с-в решение № 3499/26.07.2019г по гр.д.№ 18476/ 2018г, с което е прекратен бракът
между родителите й, баща й е бил осъден да заплаща месечна издръжка в размер на 160лв,
считано от 6.12.2018г до настъпване на законно основание за изменение или прекратяване, с
падеж 5-то число на месеца, за който се дължи, ведно със законната лихва за всяка закъсняла
вноска от падежа до окончателното изплащане, платима от бащата Е.М..
5
Излага, че от влизане в сила на съд.решение били изминали повече от две години, през
което време обстоятелствата, при които е бил определен размерът на издръжката, са се
променили значително.
Ищцата е навършила 17год. и през есента ще бъде ученичка в 11А кл. на Гимназия с
преподаване на чужди езици „Йоан Екзарх"-гр.В..
С нарастване на възрастта се увеличават и разходите, свързани с потребностите ,
които са свързани предимно с обучението и необходимостта от учебници, учебни
помагала, и др.
Счита, че за този период са се променили и икономическите условия в страната, както
и с оглед законовите разпоредби, определеният минимум на дължимата издръжка.
Към настоящия момент определената със съдебното решение е под минимума,
установен с чл.142 ал.2 СК, а и били необходими и повече средства, за да може да бъдат
заплащани разходите, свързани с храна, облекло, лекарства и образованието , за
нормалното ѝ развитие, за да израсне като здрава и пълноценна личност.
Излага още, че през учебната 2020/2021г била ученичка в 10кл, редовна форма на
обучение. Разходите за закупуване на учебници, учебни помагала, речници, пособия,
ученическа униформа, спортно облекло, обувки и дрехи се увеличили.
Твърди, че през обявената пандемична обстановка се наложило да се закупуват
лекарства, които са имуностимулатори и хранителни добавки, за които също били
необходими парични средства. Благодарение на тях имунната система укрепна, не
боледувала, укрепнала здравословно, редовно посещавала училище /когато обучението било
присъствено/ и водила пълноценен живот.
Освен това, се наложило да се закупи компютър, така че да може да провежда
дистанционно учебните занятия. Същият бил на обща стойност 1181лв и който майка
изплащала ежемесечно, на вноски, всяка от които в размер от 120лв. Освен това, майка
заплаща и месечен абонамент за достъп до бърз интернет.
Към настоящия момент имала необходимост от нов телефон, т.к. този, който имала, го
била ползвала от няколко години и често се повреждал.
От влизането в сила на решението за развод майка била тази, която поемала всички
ежедневни разходи и грижи по отглеждането , както преките такива, така и средствата за
нейната издръжка, обучение, лечение, облекло, посрещане на рождени дни и други. Баща
заплаща определения със съд.решение размер от 160лв, понякога вечеряли заедно и с това се
изчерпвала неговата грижа за дъщеря му.
Счита, че баща можел да й осигури посочената сума за издръжка. Същият нямал
сключен граждански брак с друго лице към настоящия момент и нямал други низходящи и
лица, на които да осигурява издръжка. Работел като брокер в „Мусала Иншурънс брокер" и
счита, че финансовото му положение е такова, че имал възможност да заплаща искания
размер издръжка.
Поради изложеното моли за постановяване на решение, с което да бъде изменен
6
размерът на дължимата от ответника издръжка, като бъде увеличен от 160лв на 400лв,
считано от датата на завеждане на ИМ – 1.09.2021, с падеж всяко 5-то число на месеца, за
който се дължи издръжката, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, до
настъпване на законен повод за нейното изменяне или прекратяване.
В срока по чл.131 ГПК ответникът ЕМ. АТ. М. е представил писмен отговор със
становище за неоснователност на иска, като оспорва претендрания размер за сумата над
200лв.
Твърди, че в ИМ липсвали изчерпателно обстоятелствата, по отношение търсенето на
толкова висока месечна издръжка, както и потребностите на лицето, което я претендира.
Посочената издръжка се явявала 2/3 от получаваната от ответника заплата. Оспорва
изложените твърдения, че грижите на Е.М. към дъщеря му се изчерпвали единствено и само
с плащането на издръжка в размер на 160лв и няколко вечери месечно. Напротив, всяка
седмица ответникът се виждал с дъщеря си. Винаги, когато поискаха нещо, е купувал или
ѝ давал пари
Оспорва твърдяното в ИМ, че А. време на пандемията била приемала скъпи
имуностимулатори и хранителни добавки, като сочи, че нямало представени рецепти за
изписването им, нито касови бонове, които да удостоверят закупуването им.
Оспорва твръдението, че заради провеждането на онлайн обучение се наложило
майката Е.Д. да закупува лаптоп на детето от 1181лв, който изплащала на лизинг. От
направената обикновена справка в Интернет се установявало, че имало лаптопи и на по-
ниски цени от 700 — 800лв, които вършели също толкова добра работа за онлайн обучение.
Твърди се, че ежемесечно Е.М. плащал телефона на дъщеря си в размер на 21лв. Освен
това, преди година, поради влошено здравословно състояние на А.М., единствено и само
той бил ходил с нея по лекари, плащал прегледите и манипулациите. Детето имало израстък
на главата, който бил премахнат оперативно във Военна болница-В. при доц.д-р Й.З. д.м.
ръководител на Клиника по термична травма и пластична хирургия към МБАЛ-В. ВМЛ.
Нито майката била ходила на прегледи с детето, нито била заплащала лечението. През месец
именно ответникът водил А. на физиотерапии за гръбначния стълб и главата.
Счита за недопустимо при положение, че правел всичко по силите си, за да се
чувствала дъщеря му щастлива и задоволена, да се уронвало доброто му име, като с
насмешка се твърдяло, че едва ли не се интересувал от детето си.
Излага още, че след като страните се разделили през 2019г, съвсем доброволно и за
доброто на детето, Е.М. предоставил за ползване на дъщеря си А.М. и майка и Е.Д.
закупения по време на брака апартамент № 22 в гр.В. ж.к.„Ч." бл.9 вх.Д ет.2, представляващ
самостоятелен обект с идентиф.№ 10135.2562.46.1.22 по КК и КР на гр. В., с площ от
80,81кв.м., с описаните граници, ведно с прилежащо избено помещение, както и 1,8026%
ид.ч. от ОЧС на сградата, в която се намира апартаментът.
Не бил претендирал месечен наем, нито бил тормозил страните да освободят
7
апартамента.
След като имотът е допуснат до съдебна делба по гр.д.№ 20793/2019г на ВРС-26с-в и
дялът на ответника бил наплатен, същият е погасил предходен заем, изтеглен за семейството
и направил първа вноска за ипотечен кредит. Изтеглил и кредит за закупуване на жилище,
тъй като нямало къде да живее.
Твърди, че получава минимална работна заплата и погасява два кредита: единият по
Програма за гарантиране от ББР на безлихвен кредит в помощ на хора с месечни вноски в
размер на 125лв. и Договор за жилищен кредит от 19.02.2021г с месечна вноска 182,50лв.
Твърди, че майката Е.Д. била с по-високита доходи от ответника, работела в ОП - В.,
получавала висока заплата, ккато и ежегодно суми за дрехи и очила.
Оспорва представените касови документи за закупени очила, дрехи и др.— 20бр и
моли същите да не бъдат приобщавани като доказателства по делото, тъй като не доказвали,
че са били предназначени за задоволяване нуждите на А., а, напротив, можело да са касови
бонове на майката или нейна приятелка или близка. На касовите бонове пише дамски дрехи,
дамско бельо, дамски боти, дамски обувки. Как и по какъв начин се установявало, че били
закупени именно за А.?
Оспорва, че А. с промяната във възрастта й, имала по-високи разходи от обикновените.
Видно от приложен касов бон от „Джъмбо ЕС Б“ ЕООД от 14.09.2019г и от 10.10.2020г
били закупени сламки, балони от фолио, плюшена възглавничка, хартиени фенери,
ароматизирани торбички за отпадъци, които счита, че не са за задоволяване нуждите на
дъщеря му.
Оспорва, че трябвало да бъде принуждаван да плаща за скъпи маратонки "Puma" от
124,90лв, след като той ходул с обикновени за 30лв. Счита, че съпоставено с потребностите
на нуждаещите се от издръжка, на възраст към датата на постъпилото искане - 17 години,
при отсъствието на обективни данни за действителните им разходи при задоволяване на
обичайни, присъщи за съответното място нужди, задължението на другия родител следва да
бъде определено към границата на задължителния минимум, по правилото на чл.142,ал.2 от
СК.
В ПО от ищцата се възразява, че е закупувала учебници по английски език, френски
език, философия общо с другите съученици, че нямало как да й бъдат купувани детски
дрехи понеже е висока 1,75м и била с физиологията на жена.
Не оспорва, че баща заплащал 21,00лв за телефона , но мегабайтите интернет не й
достигали.
Твърди, че до момента баща не е съобразил нуждата от закупуване на учебници,
униформа, материали и чанта за учебната година.
Що се отнася до твърдените като заплатени от него прегледи, същите били извършени
по издадено направление по Здравна каса.
8
Не бил участвал и в закупуването на лаптоп.
Освен това, ищцата се нуждаела от множество прегледи поради влошеното
здравословно състояние.
Контролиращата страна Д“СП“-В. изразява писмено становище за основателност на
иска, като предоставя на съда преценката относно размера на издръжката.
Така предявеният иск намира правното си основание в нормата на чл.150 СК.
СЪДЪТ, с оглед пределите на въззивното производство, очертани с жабата, след
преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа
страна:
Между страните не е спорно, че бракът между родителите на А. е прекратен с
решение № 3499/26.07.2019 по гр.д.№ 18476/2019 на ВРС и че упражняването на
родителските права по отношение на детето А. Ем.М. е предоставено на майката Е. Ил.Д.,
като е определено местоживеенето на детето при майката, а бащата е осъден да заплаща в
полза на дъщеря си месечна издръжка в размер на 160лв с падеж първо число на месеца, за
който се дължи.
От служ.бележка, изд от Гимназия с преподаване на чужди езици „Йоан
Екзарх“-гр.В., е видно, че А. е записана в 10а клас за учебната 2020/2021г, а понастоящем е
продължила образованието си в 11-ти слас през учебната 201/2022, за които факти не се
спори.
Представените от ответника с ПО множество амбулаторни листове и лабораторни
изследвания на А.М. от 2019г и тъй като касаят период, ирелевантен за спора, са
неотносими към предмета на делото доказателства.
По делото са приети като доказателство множество касови бонове /л.12-33-I/, както
следва: очила на ст-ст 150лв, за учебни помагала – 57,27лв и много други за дрехи и обувки.
От представеното пред настоящата инстанция ново писмено доказателство - епикриза,
изд.от МБАЛ“Св.Анна“АД-В. се установява, че А.М. е постъпила по спешност на 27.12.2021
и е било проведено оперативно лечение от остър апендицит, като е била изписана на
2.01.2022г.
С договор за банков кредит от 9.08.2016г „РАЙФАЙЗЕНБАНК БЪЛГАРИЯ“ЕАД е
отпуснала банков кредит на ЕМ. ИЛ. ДЖ. и ЕМ. АТ. М. в размер на 73 000лв /л.132-I/
На 18.01.2021г между „РАЙФАЙЗЕНБАНК БЪЛГАРИЯ“ЕАД и ЕМ. ИЛ. ДЖ.
/л.147-I/е сключен договор за потребителски кредит № 2012292864687408, по силата на
който на ЕМ. ИЛ. ДЖ. е отпуснат кредит в размер на 47 025лв със срок на погасяване
15.01.2031г и месечна вноска в размер на 487,36лв.
От съдържанието на съдебно-спогодителен протокол от 21.01.2021г е видно, че
двамата родители на А. са се договорили собствеността по отношение на придобития по
време на брака апартаменът № 22 в ж.к. „Ч.“ бл.9 вх.Д ет.2 ап.22 да остане в собственост на
ЕМ. ИЛ. ДЖ., която следва да заплати на ЕМ. АТ. М. сума за уравнение на дяловете в
размер на 36 347лв и същата се отказва от претенцията си за 8341лв, представляваща
половината от платените от нея за периода от 15.03.2018г до 26.10.2020г вноски по
ипотечния кредит за закупуване на жилището.
9
На 23.09.2021г между „Юробанк България“АД и ЕМ. ИЛ. ДЖ. е сключен договор за
ипотечен кредит на сумата от 129 191,44лв /л.156-169-I/, с която сума Е.Д. ще погаси
ипотечния и потребителски кредити към „РАЙФАЙЗЕНБАНК БЪЛГАРИЯ“ЕАД и която
следва да бъде издължена в срок от 180 месеца, при месечна вноска след изтичане на
гратисен период от 671,56лв.
Няма спор, че майката на ищцата работи в Окръжна прокуратура като системен
администратор и месечното й БТВ е 2900лв.
От у-е изх.№ 216/9.09.2021г /л.52-I/, изд.от „Мусала Иншурънс Брокерс“ООД е видно,
че нетното трудово възнаграждение на ЕМ. АТ. М. за заеманата от него длъжност
„пом.брокер“ е в размер на 519,52лв.
От издадената от НАП справка се установява, че Е. Ат.М. заема длъжност „помощник
брокер“ към „Мусала Иншурънст Брокерс“ООД, без да е посочен размерът на БТВ.
Представен е и договор № 7377-1664/01.06.2020г за кредит по Програма за
гарантиране от „ББР“АД на безлихвени кредити в помощ на хора, лишени от възможността
да полагат труд поради пандемията от Covid-19, по силата на който на ЕМ. АТ. М. е
отпуснат безлихвен заем от 4000лв с гратисен период до 1.07.2022г, след който период
следва да изплаща по 125 лв месечно до 1.06.2025г.
По силата на сключен на 19.02.2021г /л.43-I/ между „Банка ДСК“АД от една страна и
ЕМ. АТ. М. и И. И. Д. от друга страна, договор за банков кредит банката е на посочените
две лица жилищен кредит в размер на 65 000лв за закупуване на апартамент № 3 в с.о.“Ален
мак“-гр.В., която сума следва да бъде издължена за срок от 10 години на месечни вноски с
размер от 365,11лв.
От изискани извлечения за движението по банковите сметки на Е.М., е видно, че по
б.см-ка в „ОББ“АД /л.184-195-I* към 5.01.2020г е имал налични 8 049,25лв, от която
ежемесечно е бил погасяван банковият кредит, за който няма представени доказателства
пред съда и който окончателно е бил погасен с една вноска от 17 155,68лв на 25.01.2021г
/това по време следхожда сключената между Ем.Д. и Е.М. спогодба за доброволната делба
на апартамента-СИО/.
От съдържанието на извлечението прави впечатление, че началното салдо към
м.05.2020г е било в размер на 8000лв, за която сума ответникът не дава обяснение от какви
доходи е формирана. На 14.04.2020г е изтеглил от банкомат сумата от 6500лв, без да става
ясно за какво е била използвана; през м.юли 2020г е внесена сумата от 5500лв; през
м.12.2020 са внесени общо 7760лв, за които две суми ответникът не дава обяснение откъде
разполага. Последната е била преведена на продавача на придобития в съсобственост с И. Д.
апартамент. От посочената сметка ответникът заплаща и ежемесечна издръжка в размер на
160лв на ищцата чрез нейната майка. Освен това, прави множество разходи, изразяващи се
най-често в теглене на суми от банкомат.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетелите:
Свид.В. О. Б. излага, че от момента, от който били разделени, а след това и разведени
Е. и Е., основно тя е имала грижата за задоволяване нуждите на детето, тъй като А. живеела
при майка си, т.е. за придвижване до училище, помагала, дрехи, ежедневни разходи и всеки
момент, когато има нужда от посещение на лекар и лечение. Освен това, Е. изплаща кредит
ежемесечно, около 1000лв. Като майка на дете на същата възраст свидетелката казва, че
всяко дете в началото на учебната година се нуждае от не по-малко от 150лв; помагала
200лв, дрехи за ръста, дневни пари в порядъка на минимум 5-10лв, за да се нахрани или да
си вземе нещо. Отделно са лекарствата - при необходимост. Във връзка с онлайн обучението
- някакъв лаптоп или телефон, що-годе в рамките на техника, която да обслужва часовете.
Към това-платени мобилни услуги, за да може винаги да е он-лайн. Отделно от това А.
10
имала и здравословни проблеми, които започнали от момента на раздялата на родителите ,
изразяващи се в главоболие, мигрена, проблем със стомаха, предгастритни симптоми, не
можела да се храни, повръщала. Има мастно образувание на главата, за отстраняването на
което се наложило оперативно отстраняване. Имала и поликистоза на яйчниците, което
изисквало редовни медицински прегледи и продължително лечение. Свидетелската си
спомняла, че бащата бил получавал приблизително 1800лв. Вярно било, че той заплащал
сметката за телефона на дъщеря си в размер на 21лв, но това не бил добър план.
По думите на свидетелката, която имала познати в брокерската професия и от тях,
знаела от тях, че при всяка сделка получавали процент и затова можело един месец да има
повече доходи, а другият по-малко. В „Мусала“ нямала познати. Не знаела със сигурност
дали Е.М. извършва брокерска дейност, но изказва предположение иначе защо би работил
там. Пак по думите на свидетелката на А. отново й се появило мастно образувание. За
последния си рожден ден не получиля подарък от баща си.
Свид.А.П.Д., 20г, който излага, че последните две години бил станали много близки
с А., за която казва, че учи в Пета езикова гимназия в гр.В., в 11а клас, с обучение на
английски. Живеела в кв.“Ч.“ бл.9 и човекът, който постоянно се грижел за нея, е нейната
майка Е.. Тя осигурявала прехраната, образованието, като купувала учебници и осигурила
дом, в който да живеят. Доколкото си спомня от думите на А., че дневните й пари били 5-
10лв. Свидетелят знае, че А. имала поликистозни яйчници и се налагало да приема добавки,
важни и ценни за здравето ; имала и проблеми с главоболието и за това също пиела
лекарства - хексалгин, което било единственото, което й помагало. Освен джобните пари,
майка никога не я лишавала от нищо; винаги полагала усилия да има това, от което се
нуждаела. За началото на всяка учебна година са необходими средства за учебници, дрехи,
обувки. На 17-год. възраст А. бързо растяла и бързо омалявали дрехите. Макйата се
стремяла да закупува качествени стоки на изгодни цени; не купувала скъпи марки -
предимно „Пул енд беър“ и „Бершка“. А. имала само една униформа,закупена от майка й,
тъй като униформите не били евтини, а същевременно били задължителни. За момичетата
униформата включвала риза и вратовръзка, полата е по собствен избор. Това, което не
влизало, но било задължително, е черен панталон и вратовръзка и елек. Униформата е
приблизително около стотина лева, само ризата струвала към 45-50-60лв, която е с
определена кройка и с лого на гимназията. Училището не допускало суитчъри. Униформата
се закупувала само от определено място до Руското училище.
По думите на свидетеля А. през лятото поддържала контакт с баща си : през сряда
ходела с А. при баща ѝ, който живеел във вила и всеки петък вечер той с неговата приятелка
ги канели на вечеря, а в сряда - на техния басейн. След като бащата получил ИМ, спрели
всякакъв контакт. Казва още, че баща й плащал стриктно издръжката от 160лв всеки месец.
А. веднъж споделила със свидетеля, че баща й бил дал на два пъти по 100лв – за цялото
време от развода през 2018г до днешна дата.
Свидетелят знае, че Е.М. работи във фирма „Мусала“ като брокер и бил чувал, че бил
осигурен на минималната работна заплата, но А. споменала, че получавал като бонус пари в
плик, без да знае колко. Баща ѝ плащал телефона всеки месец по 21лв.
Един път направили по грешка по-голяма сметка, но след като разбрали грешката си,
не се е получавало втори път. Лятото баша й му предоставил МПС лично на него, за да може
да вози А. месец и половина. Баща бил платил гражданска отговорност, но бензинът сами
си го поемали.
От две седмици А. е в редовна форма на обучение, а преди това била он-лайн. А.
имала нужда от чакръкчия и баща я карал там месец и половина, като заплащал
посещенията всяко на стойност 5лв два пъти седмично, третия път я водил свидетелят и той
платил.
11
Когато А. помолила баща си да даде пари за маратонки, той дал само половината,
като ѝ казал, че когато започне да работи, да си купува по-скъпи.
В показанията си свид.И. И. Д., съжителстваща с ответника, излага, че работи в
Застрахователна компания „ОЗК Застраховане“, а Е. - в „Мусала брокер“ като завеждащ
щети на клиенти на неговата компания, но той самият не продавал застраховки.
Допълнително от фирмата бонуси не вземал; работел допълнително като „таен клиент“;
изпращали го на проверка кой как си върши работата и му плащали в продукти или малка
част пари. И двамата работели това.
Жилището, в което живеят в момента, е с ипотечен кредит. Е. се споразумял с
бившата си съпруга и тя му наплатила неговата част и с тези пари платили първоначално
тяхното жилище. И двамата дали пари, като плащат по 365лв месечно. Другият кредит бил
на името на Е. и е безлихвен; изтеглил го, тъй като не можел да работи понеже били на
50%/има дсе предвид времето на установените противопепидемични мерки/. Е. редовно
плаща издръжката. Каквото му била поискала дъщеря му, давал всичко. За маратонки дал
100лв, а му били поискани 300лв. И други разходи бил правил - 50лв за някакъв сайт за
обучение на А.. Сега разбрала, че бил купен компютър. За началото на учебната година,
каквото било необходимо и каквото преценяла майката, той не отказвал; давал пари за
всичко, ходел на родителски срещи, познавал всичките ѝ приятели. Само Е. водел дъщеря си
на лекар, включително и на гинеколог. Освен това, А. имала болки в главата и всеки ден я
водел на процедури при физиотерапевт. За операцията, която й била правена, отново Е. я
водил и я заплатил. Освен това, плащал сметката за телефон, която последните месеци била
по 40лв и последния месец - 70лв. Свидетелката заявява, че не била събирала касовите
бонове, за да помнела какво бил купувал Е., а и първо трябвало А. да каже какво било
необходимо. Свидетелката не е много сигурна дали миналата година Е. бил дал някакви
пари за началото на учебната година лично на А.. На гинеколог я водил преди година, може
би през 2020г, правили изследвания.
От показанията на свид.Б.Ив. К., майка на И.Д., се установява, че тя познавала А. и
затова имала впечатления, че дъщерята била в много добри отношения с баща си до
момента, в който той получил призовката.
Когато миналата година А. имала здравословен проблем, баща й я водил на невролог,
на скенер, които прегледи били по Здравна каса, а после трябвало да ходи на физиотерапия,
която той заплатил. За Коледа ѝ направил подарък – А. искала някакви маратонки да й купи,
два чифта, и той дал 100лв. Мината година ходили на Шкорпиловци за 3 дни, тя била с тях
на негови разноски. Всяка седмица А. ходела на вечеря при баща си заедно с внука на
свидетелката. Организирали с децата екскурзии, два-три пъти годишно, това лято били
няколко пъти. Там, където живеел баща , имало басейн и тя с приятеля си ходела там, като
ползването на басейна струвало по 5лв на човек, които баща й заплащал. Знае, че са
излизали да купува дънки, фанелки, може би около 8 пъти за три години. За Коледа и
подарили шапка=
Въз основа на установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи:
По основателността на претенцията.
За да е основателен искът по чл.150 СК за изменение на размера на издръжката, е
необходимо да се установи наличието на промяна в едно от посочените обстоятелства -
трайно и съществено изменение на нуждите на издържаното лице и/или трайна и
съществена промяна във възможностите на задълженото лице.
Съобразно разпоредбата на чл.143 ал.2 СК родителите дължат издръжка на своите
непълнолетни деца независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от
имуществото си. Нормата е императивна и затова задължението на родителя е безусловно за
12
разлика от това по чл.144 СК.
С оглед нормата на чл.142 ал.1 СК конкретният размер на издръжката се определя от
нуждите на детето и възможностите на родителите, които я дължат.
Нуждите на лицата, които имат право на издръжка, се определят от обикновените
условия на техния живот, като се вземат предвид възрастта, образованието, здравословното
им състояние и всички други обстоятелства, съобразявани при всеки отделен случай, без да
се присъжда издръжка в размер, стимулиращ към обществено непозволен начин на живот,
лукс и даващи възможност сумите да се използват извън целите на издръжката /така т.4 от
ППВС № 5/1970/.
Възможностите на лицата, дължащи издръжка, се определят от техните доходи,
имотното състояние и квалификация /съобразно задължителните указания, дадени в т.5 от
ППВС № 5/1970г/. Според т.6 от същото ППВС двамата родители дължат издръжка на
своите ненавършили пълнолетие деца с оглед възможностите на всеки от тях поотделно,
като се вземат предвид и грижите на родителя, при който се отглежда детето. Под понятието
възможност на родителя се разбира материалното му положение, движимо и недвижимо
имущество, различните видове доходи, които той реализира, неговата възраст и
трудоспособност, както и квалификацията му, като тази възможност се преценява към
момента на постановяване на решението. В тази насока е и решението на ВКС №
146/27.04.2015 по гр.д.№ 5404/2014 : нуждите на лицата, които имат право на издръжка, се
определят съобразно обичайните за тях условия на живот, като се вземат предвид възрастта,
образованието и всички обстоятелства, които са от значение за случая, а възможностите на
лицата, дължащи издръжка, се определят от тяхната квалификация, доходите и имотно
състояние, които са винаги обективни и конкретни.
Тъй като ИМ е подадена през 2021г, съдът следва да съобрази МРЗ за 2020г – 610лв,
определен с ПМС № 350/19.12.2019, а от 1.01.2021г е 650лв, определена с ПМС №
331/26.11.2020г.Съответно минималният размер на издръжката за 2020 е 152,50лв,
респ.162,50лв.
В настоящия случай от определянето размера на издръжката от 160лв в полза на
дъщерята А. с предходното решение, влязла в законна сила на 26.07.2019г, до подаването на
настоящата ИМ на 2.09.2021 са изминали повече от 2 години, който период е достатъчно
дълъг и през него момичето е пораснало значително, което се е отразило върху неговото
физическо развитие, съответно от нужди от дрехи, обувки и други под., промяна в нуждите
от образование, свързано и с разходи за униформи, ежедневно ползване на градски
транспорт, необходимост от учебни пособия, както и средства за посрещане разходите от
социален характер, както има и допълнителни разходи, свързани с нейните здравословни
проблеми.
При това положение и отчитайки икономическата обстановка в страната, съдът
приема, че е налице трайно и съществено изменение на обстоятелствата, при които бащата е
бил осъден да заплаща месечна издръжка в полза на дъщеря си А., което налага извод за
основателност на иска.
Що се отнася до размера, обусловен от възможностите на родителите, съдът
съобразява следното:
По отношение доходите на майката, същите са изяснени от събраните по делото
доказателства. Същата получава месечно 2900лв.
Що се отнася до доходите на бащата, съдът намира, че същият не оказа съдействие за
изясняване действителните средства, с които разполага месечно за издръжката на
13
двучленното си семейство, тъй като се установи, че съжителства със свид.И.Д..
При доходи от трудови правоотношения на дължащите издръжка лица се отчита
брутното трудово възнаграждение, като не се вземат предвид законови допустими удръжки
от него, включително тези за погасяване на данъчни задължения. Затова съдът приема, че
реалните му доходи надвишават тези, които твърди, че получава и представя доказателства.
До този извод съдът достига въз основа анализа на събраните доказателства : На първо
място, от извлечението от сметката на ответника в „ОББ“АД за изтеглена сума в размер на
8000лв през 2020г, дори да се приеме, че част от сумата в размер на 4000лв да е била
получена от отпуснатия му безлихвен кредит, остава неясно какъв е произходът на
останалите близо още толкова - 3760лв, равняващи се на приблизително 7 заплати в размера,
за който се твърди, че получава.
На сл.място фактът на получени банкови кредити. В тази връзка следва да се посочи,
че банковите заеми не намаляват имуществото на едно лице, а го увеличават със средствата,
които то получава в този момент и е без значение последващото разсрочено връщане на
части.По аналогичен начин стоят нещата в случай, че ежемесечно бъде заделяна определена
сума от месечните доходи, така че след определен период от време лицето да разполага с по-
голям размер спестени средства. Освен това, за да бъде отпуснат кредит в определен размер
банката извършва проучване на материалното състояние на кредитоискателя с оглед
преценка обезпечеността на вземането й. При положение, че на ищеца е бил отпуснат такъв,
очевидно същият е бил с добро кредитно досие и материални възможности, които
обезпечават жизнен стандарт, различен от този на екзистенц минимума,т.е. на ръба на
бедността.Придобитият от ищеца и новата му партньорка недв.имот в СО“Ален мак“
очевидно се намира в затворен комплекс, разполагащ и с басейн, за което може да се
направи извод въз основа на гласните доказателства, които сочат, че дъщерята А. заедно с
приятеля си всяка седмица гостували на бащата, за да ползват басейна, за който ответникът
заплащал по 5лв на човек, а следва да се предполага, че той и партньорката му имат
възможност да го ползват всеки ден. Освен това, законово регламентирано е и задължението
за поддръжката на общите части в такива комплекси чрез заплащане на съответните такси.
Установи се и че ответникът притежава лек автомобил, който е предоставил за ползване на
приятеля на дъщеря си, за чията годишна поддръжка и застраховка също са необходими
средства. Средства са необходими и за кратките ваканции.
При твръдяните от ответника месечни доходи в размер на минималната РЗ, всичко това би
било несъразмерен лукс.
При отчитане индивидуалните потребности на ищцата А., въззивният съд споделя
мотивите на ВРС относно необходимите разходи за нейната издръжка и затова препраща
към тях, без да се налага подробно да ги въпроизвежда.
Съдът съобразява и това, че като ориентир при определяне на издръжките на децата
могат да послужат и критериите, установени от Законодателя в нормата на чл.50 ал.3 т.3
ППЗЗДт вр. ПМС № 305/19.12.2017г, в сила от 01.01.2018г за определяне на нов месечен
размер на гарантирания минимален доход, необходимите средства за отглеждане и
възпитание на дете от 14 до 20 години - са в размера на 4-кратния размер на гарантирания
14
минимален доход от 75лв, което е равно на 300лв.
Така общият размер на месечната издръжка, която следва да бъде осигурена от
родителите за А., род.17.11.2004, е в размер на 600лв, които да бъдат разпределени между
двамата родители, както следва: бащата да поеме по-голямата част в размер на 400лв, а
майката–остатъка от 200лв, извън получаваната сума като семейна добавка за дете, което е
съобразено с дадените в т.2 от ППВС № 5/31.11.1981г задължителни указания, че месечните
добавки за деца следва да се включат като доход на родителя, при когото е детето и от който
доход да се определи възможността му за заплащане на издръжка. Останалото по-малко
парично участие на майката е съобразено и с обстоятелството, че същата полага преките и
непосредствени грижи за детето.
Въззивният съд намира за уместно да изложи и следното:
Както сочат и свидетелите на ответника отношенията между него и дъщеря му се
обтегнали, когато разбрал, че била подадена настоящата ИМ за увеличаване размера на
издръжката, което му поведение е морално укоримо в случай, че действително проявява
загриженост за дъщеря си /каквито са заявките от негова страна/, то би следвало и сам да
предприеме действия в тази посока, без да се налага съдебна намеса за регулиране на
техните отношения.
Очевидно е, че издръжка от 160-200лв за непълнолетно момиче на 17 години, не
може да бъде достатъчна. Такъв размер може да бъде определян за деца, които са на възраст
до 1 година или в случай, че родителят е действително материално затруднен било то
поради ниския социален статус, ниско образователно ниво или професионална
квалификация, влошено здравословно състояние или алиментни задължения към други
низходящи, за каквито обстоятелства в конкретния случай липсват твърдения и данни да са
налице в настоящия случай. Очевидно желанието на бащата е да заплаща по–ниска
издръжка, която да компенсира със спорадични и по негова преценка подаръци и/или
направата на разходи, които и за досегашния период не са конкретизирани нито по размер,
нито по вид чрез представените то него доказателства, предимно гласни и затова съдът ги
намира за пристрастни и необективни, целящи да подпомогнат ответника в процеса.
Следва да се обърне внимание, че с определяне размера на месечната издръжка се
гарантира от Държавата нейната дължимост. И този размер не може да бъде поставен в
зависимост от преценката, желанието или настроението на дължащия я родител, тъй като
това са средствата, необходими за задоволяване на ежедневните потребности и нужди на
детето, с които да бъде подпомогната майката при отглеждането и възпитанието на общата
на двамата родители дъщеря А.. Що се отнася до останалите средства, извън определената
издръжка, които бащата би могъл да осигури за своята непълнолетна дъщеря, са бъдещи,
евентуални, предполагаеми, неустановени по вид, размер и регулярност. При това, ако бъдат
сторени, то те могат да бъдат израз на добрата му воля и проява на моралния му ангажимент
към неговата дъщеря А..
Увеличеният размер на издръжка се дължи от деня на предявяване на иска – 2.09.2021г
до настъпване на обстоятелства за нейното изменение или прекратяване, ведно със законна
лихва за всяка просрочена вноска до прекратяването на издръжката, дължима на осн.чл.143
СК.
Достигане до правни изводи, съвпадащи с тези на ВРС, предпоставят потвърждаване на
първоинстанционното решение
По разноските
15
За първата инстанция следва да останат така, както са определени от ВРС
За въззивната инстанция.
Предвид неоснователността на жалбата на ответника, същият следва да заплати
сторените от въззиваемата страна разноски за настоящото производство, които са в размер
на 500лв за заплатено адв. възнаграждение и за които са представени надлежни
доказателства – списък по чл.80 ГПК и разписка /л.38 и л.39/.
Ответната страна е направила своевременно възражение за прекомерност.
Възражението е основателно.
Предмет на делото е издръжка на непълнолетно лице, на осн. чл. чл.150 СК. При
това положение приложимата правна норма от Наредба № 1/2004 за полагащия се
адв.хонорар за процесуално представителство за защита и съдействие по граждански дела за
една инстанция е тази на чл.7 ал.1 т.6, с която е установен минимален размер на
адв.хонорар от 300лв. Нормата не прави разграничение процесуалното представителство
дали е на страната на ищеца или на страната на ответника. Затова следва да се приеме, че е
приложима и за двете страни по спора.
Неправилно би било прилагането на нормата на чл.7 ал.2 от Наредба № 1/2004, като
се определя минималният размер на адв.възнаграждение пропорционално според
материалния интерес. Последният в случая има значение само за определяне цената на иска
съгл.чл.69 ал.1 ГПК в посочените различни хипотези, което е свързано с определяне
родовата подсъдност на делата и дължимата държавна такса. В тази връзка е въведено и
разграничение между хипотезите на т.6 и т.7 от чл.69 ал.1 ГПК: в т.6 е указано как се
определя цената на иска при периодични платежи за определено време – от сбора на всички
платежи; а в т.7 - за неопределено време или за пожизнени платежи – от сбора на платежите
за три години. Това, обаче, няма отношение при определяне размера на адв.възнаграждение
и отнасянето му към хипотезата на чл.7 ал.2 ГПК, щом като Наредбата предвижда отделна
хипотеза за делата за издръжка.
Предвид изложеното, съдът намира, че искането на въззиваемата страна-ищец за
присъждане на разноски за настоящата инстанция следва да бъде редуцирано по размер от
500лв на 300лв.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решението на ВРС-14с-в № 3499/ 26.07.2019г по гр.д.№
18476/2018г в частта му, с която е изменен размерът на дължимата от ЕМ. АТ. М. ЕГН
********** с пост.адрес: гр. В. ж.к.„Ч." бл.9 вх.Д ет.2 ап.22, в полза на дъщеря му А. Е. М.
ЕГН ********** с пост.адрес: гр.В. ж.к.„Ч." бл.9 вх.Д ет.2 ап.22, действаща със съгласието
на своята майка ЕМ. ИЛ. ДЖ. ЕГН **********, месечна издръжка, за разликата над 200лв
до 400лв, считано от 1.09.2021г, до настъпването на законно основание за нейното
16
изменение или прекратяване, с падеж до първо число на месеца, за който се дължи, ведно
със законната лихва върху всяка закъсняла вноска, на осн.чл.150 във вр.чл.143 СК ;
ОСЪДЕН Е ЕМ. АТ. М. да заплати по сметка на ВРС сумата от 232,53лв, представляваща
държавна такса, на осн.чл.78 ал.6 вр.чл.69 ал.1 т.7 ГПК, както ида заплати на АД. ЕМ. М.
ЕГН **********, действаща със съгласието на своята майка ЕМ. ИЛ. ДЖ. сумата от 500лв -
възнаграждение за един адвокат, на осн.чл.78 ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА Е.А. МОЛЛОВ ЕГН ********** с пост. адрес: гр.В. ж.к.„Ч." бл.9 вх.Д
ет.2 ап.22 да заплати на АД. ЕМ. М. ЕГН **********, действаща ссъ съгласието на совята
майка ЕМ. ИЛ. ДЖ. ЕГН **********, сумата от 300лв /триста лева/, представляваща
възнаграждение за един адвокат, на осн.чл.78 ал.3 ГПК.
Решението не е обжалвано и е влязло в законна сила за увеличения размер на
издръжката над 160лв до 200лв.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, арг.чл.280 ал.2 т.2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
17