Р
Е Ш Е Н И Е
№
65
гр. Сливница, 27.09.2019 г.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД - ГРАД СЛИВНИЦА, III-ти състав, в публично съдебно заседание на двадесет и трети май
през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕВЕНА ВЕЛИКОВА
при участието на секретаря Мария И., като разгледа докладваното от
съдията гр. дело № 654 по описа на
съда за 2017 г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 341 и сл. ГПК.
Предявен е
от В.К.Г., И.Г.М., Г.М.Ц. и В.Г.Ц., срещу Л.М.К., В.И.С. и Н.И.К., иск за делба
на съсобствения между страните недвижим имот- поземлен имот с площ от 1663
квадратни метра, представляващ имот с кадастрален номер 27 по плана на село Р.,
община Д., от който имот 891 кв.метра, представляващи УПИ VIII-27 в квартал 5
по плана на село Р., а 772 кв.метра- включени и съставляващи основната част на
УПИ VII-27 в кв. 5, целият с площ от 859 кв.метра, с неприложена регулация за
придаваемите се към УПИ от имот пл. № 22 87 кв.метра, при граници на целия
имот, съгласно скица: улица с ОК, ОК 9-41, УПИ IX-29, УПИ Х-28, УПИ XIII-24 и
имот пл. № 22.
В исковата
молба се твърди, че с нотариален акт № 304, том I, дело
№ 771/1975 г. М.Г.Х. е дарил по 1/4 идеална част от имота (който по действащия
към този момент план е представлявал основната част на парцел VII-26 в кв. 6)
на сина си Г.М.Г.- наследодател на ищците- съпруг на първата ищца, баща на
втория ищец и дядо на третия и четвъртия ищец, и на дъщеря си- ответницата Л.М.К..
Твърди се, че впоследствие, с Договор за продажба на държавен имот от
24.06.1976 г. наследодателят на ищците Г.М.Г. и ответницата Л.М.К. ***
останалата ½ идеална част от имота, като по този начин са станали
собственици на целия имот. Твърди се, че по време на покупката от община Д. на
втората ½ идеална част от имота
ответницата Л.М.К. е била в брак със И.Й.К., който е умрял през 1989 г. и
оставил като свои наследници ответницата и двете им дъщери- В.И.С. и Н.И.К..
С оглед на
горното молят съда да допусне до делба гореописания поземлен имот при квоти на
съделителите 4/16 идеални части за В.К.Г., 2/16 идеални части за И.Г.М., по
1/16 идеална част за Г.М.Ц. и за В.Г.Ц. и 8/16 идеални части за ответницата Л.М.К.
и дъщерите й В.И.С. и Н.И.К..
В
срока по чл. 131 ГПК ответниците Л.М.К.,
Н.И.К. и В.И.С. са подали отговор на исковата
молба, който е бил оективиран в подадения по гр.д. № 691/2017 г. по описа на
РС- гр. Сливница (което производство е образувано след отделяне на материали от
настоящото гражданско дело) отговор на исковата молба. С отговора е застъпено становище за основателност на
иска за делба на процесния поземлен имот, без построените в него сгради (по
отношение на които не се иска допускане на делба). Наред с това е посочено, че
делбената маса не е определена изчерпателно, тъй като между ищците и
ответниците (без да се сочи кои от тях) има и други съсобствени имоти, а именно
горски масиви, които ответниците считат, че следва да бъдат включени в
делбената маса, като присъединяването им ще бъде поискано в първото заседание
за разглеждане на делото. Поддържа се, че фактическото ползване на имотите,
предмет на делбата, както и на тези, които ще бъдат включени в делбената маса,
отдавна е било разпределено между съсобствениците, с оглед което е изразено
становище, че делото може да приключи със спогодба.
В
съдебно заседание от редовно призованите ищци се явява лично само ищцата В.Г.,
като всички ищци се представляват от адв. Л.А., която поддържа иска за
допускане до делба на съсобствения между страните поземлен имот.
В
съдебно заседание ответниците редовно призовани, не се явяват, представляват се
от адв. Д.М., която също поддържа иска за допускане до делба на процесния
недвижим имот при квоти съобразно ЗН.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните
писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на
чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
РС- гр. Сливница, III състав, е бил сезиран с иск за делба с правно
основание по чл. 34, ал. 1 ЗС.
За да се уважи искът за делба, като се допусне
ликвидирането на възникналата съсобственост, следва да са налице следните
материални и процесуални предпоставки: 1) ищците да са носители на съответна
идеална част от правото на собственост върху включените в делбената маса вещи;
2) предметът на делбата да бъде годен обект на правото на собственост и 3) в
производството по делба да участват като страни всички съсобственици, тъй като
допускането и извършването на делбата без участието в процеса на всички
съсобственици ще бъде нищожно – арг. чл. 75, ал. 2 ЗН.
От представеното по делото Удостоверение за наследници
№ 003 от 16.07.2015 г. съставено от длъжностно лице при Община Д., обл.
Софийска, с. Р. се установява, че Г. К.Л. е починал на 15.12.1969 г., като е
бил съставен Акт за смърт № 12 от 15.12.1969 г. Видно от същото след смъртта си
Л. е оставил за свой единствен наследник по закон сина си М.Г.Х. (починал на
28.05.1980 г.). След смъртта си М.Х. е оставил за свои наследници по закон
съпругата си Л.Ф.Х. (починала на 29.04.1982 г.), сина си Г.М.Г. (починал на
14.09.2007 г.) и двете си дъщери- ответницата Л.М.К. и С.М. Д..
Видно от горецитираното удостоверение за наследници, а
също и от представеното по делото Удостоверение за наследници № 008175 от
08.12.2010 г., издадено от длъжностно лице при Столична община, след смъртта си
Г.М.Г. е оставил за свои наследници по закон съпругата си- ищцата В.К.Г., сина
си- ищецът И.Г.М., и дъщеря си Л.Г.Ц., починала на 29.05.2010 г. и оставила за
свои наследници по закон ищците Г.М.Ц.- неин съпруг, и В.Г.Ц.- неин син (видно
от Удостоверение за наследници № 003609 от 14.06.2010 г., издадено от
длъжностно лице при Столична община).
От представения по делото Нотариален акт за
прехвърляне на собствеността на недвижим имот срещу задължение за издръжка и
гледане № 304, том I, дело № 771/1975 г. на Сливнишки
районен съдия, се установява, че на 25.03.1975 г. М.Г.Х. е прехвърлил на сина
си Г.М.Г. и на дъщеря си Л.М.К. собствените си по ¼ идеални части от
дворно място в с. Р., цялото с площ от 1249 кв.м., представляващо цялото място
по плана на с. Р. основната част от парцел VII, пл. № 26 от кв. 6, при съседи на целия парцел:
наследници на С.С., В.П., М.Х. и улица, заедно с по ¼ идеална част от
построената върху парцела жилищна сграда.
Видно от представения по делото Договор за продажба на
държавен недвижим имот, съгласно наредбата за продажба на жилища от държавния
жилищен фонд, сключен между председателя на изпълнителния комитет на Градския
общински народен съвет, в качеството на продавач, и Г.М.Г. и Л.М.К., в
качеството им на купувачи, на 24.06.1976 г., въз основа на заповед на
председателя на изпълнителния комитет на Градски общински народен съвет № 203
от 25.05.1976 г., одобрена от ОНС-София с писмо № VIII-1874 от 08.06.1976 г., Г.М.Г. и Л.М.К. са закупили
следния държавен жилищен имот, находящ се в с. Р., окр. Софийски, представляващ
½ от парцела и подобренията- парцел VII-26, кв. 6 по плана на с. Р..
От представения по делото ЕСГРАОН личен регистрационен
картон на И.Й.К., ЕГН **********, се установява, че същият е със семейно
положение женен, за което е съставен Акт за граждански брак № 476 от 20.08.1958
г., като съпруга на лицето е ответницата Л.М.К.. Удостоверено е, че К. има две
дъщери В., ЕГН ********** и Н., ЕГН **********.
Видно от Удостоверение за наследници № 60/1989 от
27.10.2017 г., издадено от длъжностно лице при Столична община, И.Й.К., ЕГН **********,
е починал на 20.02.1989 г., за което е бил съставен Акт за смърт № 0116 от
20.02.1989 г., като след смъртта си е оставил за свои наследници по закон
преживялата си съпруга- ответницата Л.М.К., и двете си дъщери- ответниците В.И.С.
и Н.И.К..
По делото е представена и Скица № 248/26.07.2017 г.,
издадена от Община Д., в която длъжностното лице е удостоверило, че УПИ VII-27 и VIII-27 в кв. 5
по плана на с. Р., общ. Д., обл. София, са собствени на Г.М.Г. и Л.М.К. по нот.
Акт № 304, том I, дело № 771/1975 г. и договор за
покупко-продажба от 24.06.1976 г. Удостоверено е, че имот пл. № 27 има площ от 1663 кв., като към него с Улична
регулация, утвърдена със заповед № АБ-316 от 02.11.1987 г., се придават 87
кв.м. от имот пл. № 22, като новообразуваните УПИ VII-27 има 859 кв.м., а УПИ VIII-27 891 кв.м. В забележка длъжностното лице е
удостоверило, че УПИ VII-27 и VIII-27 в кв. 5 по действащия регулационен план на с. Р., са
идентични с УПИ VII-26, кв. 6, описан в нот. Акт №
304, том I, дело № 771/1975 г. и договор за
покупко-продажба от 24.06.1976 г.
Обстоятелството, че имотът, предмет на делбата, е
идентичен с описаните в Нотариален акт за прехвърляне на собствеността на
недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане № 304, том I, дело № 771/1975 г. на Сливнишки районен съдия и
Договор за продажна на държавен недвижим имот, съгласно наредбата за продажба
на жилища от държавния жилищен фонд от 24.06.1976 г., имоти се установява и от
заключението на вещото лице Ч.Я. по допуснатата СТЕ. Видно от същото имотът е
ограден от четирите си страни с материализирани на място огради. Вещото лице,
сравнявайки данните за местоположението на оградите от огледа на място с тези
по действащия подробен устройствен план на с. Р. от 1987 г., е установило
наличие на пълно съвпадение на наличните огради на място, ограждащи имот пл. №
27 (по данни от плана), с тези, нанесени на кадастралния план на селото. Към
заключението е представен и снимков материал, изготвен от вещото лице при
огледа на място на материализираните огради.
По делото са разпитани и свидетелите М.С.С. и Д.М.Д.,
от показанията на които се установява, че познават страните по делото и имота,
който от около 1970 г. е ограден със сега съществуващите огради и който през
цялото време се е ползвал от наследодателя на ищците, самите ищци и ответниците
по делото.
Не се спори, а и от доказателствата по делото се
установява, че наследодателят на ищците Г.М.Г. и ответницата Л.М.К. са
придобили собствеността върху процесния поземлен имот по силата на две
транслативни сделки, съответно договор за прехвърляне на имот срещу задължение
за издръжка и гледане и договор за покупко-продажба. Макар че е налице разлика
в площта по нотариалния акт и площта по скица, съдът намира, че е установена
идентичността между имотите по договора и по нотариалния акт и имот кад. № 27
по плана на с. Р. с площ от 1663 кв.м., доколкото площта не е основен
индивидуализиращ белег на имота, а и доколкото това обстоятелство е изрично
удостоверено в представената по делото скица, издадена от Община Д.. Всеки един
от двамата е придобил по ½ ид. част от имота, доколкото първоначално
всеки е придобил по ¼, а впоследствие двамата общо са придобили ½
ид. част, която следва да се приеме, че са придобили при равни дялове,
доколкото не е предвидено друго. По делото не са представени доказателства, от
които да се установява, че регулацията е била приложена (доказателства за извършено
плащане на придадените към УПИ VII-27 87 кв.м.,
респ. доказателства, че същите са били завзети от страните по делото и владяни
в продължение на не по-малко от 10 години), с оглед което и по арг. от § 6, ал.
2 ПЗР на ЗУТ по арг. от § 8, ал. 1 ПЗР на ЗУТ с изтичането на шестмесечния срок
отчуждителното действие на влезлите в сила, но
неприложени дворищнорегулационни планове за изравняване на частите в образувани
съсобствени дворищнорегулационни парцели и за заемане на придадени поземлени
имоти или части от поземлени имоти се прекратява, като имотът следва да бъде
допуснат до делба именно като поземлен имот.
Не се спори, а и от доказателствата по делото се
установява, че ответницата Л.М.К. е придобила собствеността върху имота,
предмет на делба, по време на брака си с И.Й.К., починал на 20.02.1989 г.
Доколкото К. е починал през 1989 г., бракът се явява прекратен при действието
на отменения СК от 1985 г., поради което и на основание § 4 от ПР към СК 1985
г. (отм.) правилата на кодекса относно
имуществените отношения между съпрузите се прилагат и за наличните имущества,
придобити преди влизането му в сила от съпрузите по заварени бракове. Съгласно чл.
19, ал. 1 СК 1985 г. (отм.) вещите и
правата върху вещи, както и паричните влогове, придобити от съпрузите през
време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат общо на двамата
съпрузи независимо от това, на чие име са придобити. Съвместният принос
е в основата на съпружеската имуществена общност. Ако такъв е налице, има общност,
ако липсва - общност не възниква. Законът определя двете възможни форми на
приноса - с пряко материално съдействие за придобИ.е на имуществото и с косвено
- и установява законно предположение за съществуването му. В основата на всяко
законно предположение (презумпцията по чл. 19, ал. 3 СК 1985 г. (отм.), че съвместният
принос се предполага до доказване на противното) лежи нормалното състояние на
нещата („това, което обикновено става“). Когато е налице отклонение от
нормалното състояние на брачните отношения, съпругът, който твърди това, следва
да го установи като докаже пълна липса на съвместен принос (нито с пари, нито с
труд, нито с работа в домакинството или отглеждане на децата) от другия съпруг
и тогава имуществото ще се третира не като общо за двамата, а като лично.
Липсата на съвместен принос може да се установява за всички имущества или за
отделни имуществени обекти.
Следователно, ако е безспорно, че през време на брака
единият съпруг е придобил вещно право (каквото е правото на собственост върху
недвижим имот), без това да е станало на абсолютно лично основание (каквито са
даренията и наследяването), единственият начин, по който е възможно да се
установи, че този имот не е съпружеска имуществена общност, е да се обори
предположението за съвместен принос. Това може да стане само по съдебен ред,
чрез предявяване на отрицателен установителен иск. За възникването на
съпружеска имуществена общност определящ е моментът на придобИ.ето на правото
на собственост. Когато същото е придобито по време на брака, то става
съпружеска имуществена общност и не се влияе от последваща промяна в
обстоятелствата. При сключване на договор на прехвърляне на право на
собственост срещу задължение за издръжка и гледане, собствеността се прехвърля
със сключване на договора, независимо че изпълнението на поетото задължение за
издръжка и гледане предстои след датата на подписването му. Следователно с
подписването му по време на брака, възниква бездяловата съпружеска собственост,
по силата на закона (в този смисъл Решение № 13 от 16.02.2016 г. на
ВКС по гр. д. № 3888/2015 г., III г. о., ГК)
В настоящия случай е безспорно установено, че имотът е
придобит от ответницата Л.К. по време на брака й с И.Й.К., както и че имотът не
е придобит от ответницата на абсолютно лично основание, с оглед което и предвид
липсата на установено по съдебен ред оборване на съвместния принос между
съпрузите, същият е станал съпружеска имуществена общност, която е била прекратена
със смъртта на съпруга И. К. на 20.02.1989 г., който е оставил за свои
наследници по закон преживялата си съпруга Л.К. и двете си дъщери- ответниците В.И.С.
и Н.И.К..
Същевременно, съобразявайки горното, а също и
представените по делото Удостоверение за наследници № 008175 от 08.12.2010 г. и
Удостоверение за наследници № 003609 от 14.06.2010 г., издадени от длъжностно
лице при Столична община, съдът намира за установена по делото и втората
материална предпоставка, обуславяща основателността на иска за делба, а именно
- всичките съделители са съсобственици на процесния недвижим имот по силата на
наследствено правоприемство от страна на ищците от общия им наследодател Г.М.Г.,
а за ответниците по силата на транслативните сделки, наследствено правоприемство
и по силата на прекратяване на брака между ответницата Л.К. и И. К..
За да се установи обаче кой съделител колко идеални
части от правото на собственост върху делбените имоти притежава, следва да се
изследват наследствените правоотношения,
към момента на настъпване на смъртта на наследодателите, респ. към
момента на прекратяване на съпружеската имуществена собственост между
ответницата Л.К. и И. К..
След смъртта на Г.М.Г., починал на 14.09.2007 г.,
притежаваните от него имуществени права са преминали по наследствено
правоприемство в патримониума на преживелия съпруг- В.К.Г. и двете му деца- И.Г.М.
и Л.Г.Ц. (починала на 29.05.2010 г.). Не се твърди в исковата молба, а и не са
представени доказателства, от които да се установява, че имотът е придобит по
време на барака между Г.Г. и В.Г., с оглед което съдът намира, че на основание
чл. 5, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 ЗН всеки един от наследниците му- преживял съпруг и
две деца са придобили равни квоти в съсобствеността, а именно по 1/3 ид. част
неговите имуществени права, равняващи се на 1/2 ид. част от правото на
собственост, т.е. по 1/6 ид. част (1/2 ид. част: 3-ма наследници).
След смъртта на Л.Г.Ц., починала на 29.05.2010 г.,
притежаваните от нея наследствени права са преминали по наследствено
правоприемство в патримониума на преживелия съпруг Г.М.Ц. и детето й В.Г.Ц.,
които по арг. от чл. 5, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 ЗН наследяват поравно, т.е. по
1/12 ид. част (1/6 ид. част: 2-ма наследници).
При прекратяване на брака между ответницата Л.М.К. и И.Й.К.,
настъпило със смъртта на последния на 20.02.1989 г., е била прекратена и съществуващата
между тях съпружеска имуществена общност, като ответницата е придобила ½
ид. част от притежаваната в съпружеска имуществена общност ½ ид част от
поземления имот, или ¼ ид. част от поземления имот. Същевременно по арг. от чл. 5, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 ЗН
притежаваните от И. К. права в съсобствеността са преминали по наследствено
правоприемство в патримониума на ответницата Л.К., и двете им дъщери В.И.С. и Н.И.К.,
които наследяват поравно, т.е. по 1/12 ид. част (1/4 ид. част: 3-ма
наследници).
Следователно, съделителите притежават от делбения
поземлен имот следните квоти: 1) за ищцата В.К.Г.- 2/12 ид. части (равняващи се
на 1/6 ид. част, придобита по силата на наследствено правоприемство след
смъртта на съпруга й Г.М.Г.); 2) за ищеца И.Г.М.- 2/12 ид. части (равняващи се
на 1/6 ид. част, придобита по силата на наследствено правоприемство след
смъртта на баща му Г.М.Г.); 3) за ищеца Г.М.Ц.- 1/12 ид. част (придобита по
силата на наследствено правоприемство след смъртта на съпругата му Л.Г.Ц.,
притежаваща 1/6 ид. част по силата на наследствено правоприемство след смъртта на
баща й Г.М.Г.); 4) за ищеца В.Г.Ц.- 1/12 ид. част (придобита по силата на
наследствено правоприемство след смъртта на майка му Л.Г.Ц., притежаваща 1/6
ид. част по силата на наследствено правоприемство след смъртта на баща й Г.М.Г.);
5) за ответницата Л.М.К.- 4/12 ид. части (равняващи се на ¼ ид. част,
придобита след прекратяване на СИО + 1/12 ид. част, придобита по силата на
наследствено правоприемство след смъртта на съпруга й И. К., притежаващ
¼ ид. част); 6) за ответницата В.И.С.- 1/12 ид. част (придобита по
силата на наследствено правоприемство след смъртта на баща й И. К., притежаващ
¼ ид. част) и 7) за ответницата Н.И.К.- 1/12 ид. част (придобита по
силата на наследствено правоприемство след смъртта на баща й И. К., притежаващ
¼ ид. част).
С исковата
молба, която не е оспорена в частта относно квотите, е направено искане делбата
да бъде допусната при квоти на съделителите 4/16 идеални части за В.К.Г., 2/16
идеални части за И.Г.М., по 1/16 идеална част за Г.М.Ц. и за В.Г.Ц. и 8/16
идеални части за ответницата Л.М.К. и дъщерите й В.И.С. и Н.И.К., но съдът
дължи определяне на действителните квоти, съобразно доказателствата по
делото, при които да се допусне
делбата и не е обвързан от посоченото в молбата- в този смисъл е и практиката
по чл. 290 ГПК Решение № 46 от 28.02.2014 г. на ВКС по гр. д. №
4870/2013 г., I г. о., ГК, Решение № 43 от 17.04.2015 г. на ВКС по гр. д. №
6347/2014 г., II г. о., ГК и др.
При така установените правнорелевантни обстоятелства
следва да се допусне упражняването на предявеното потестативно право на делба с
предмет – процесните недвижими имоти, съобразно установените квоти.
В исковата молба ищците са направили искане за
осъждане на ответниците да им заплатят съответстващата на квотите им в
съсобствеността част от направените от тях разноски по делото, което в тази
фаза от процеса съдът намира, че се явява неоснователно, тъй като във фазата по
допускане на делбата от първоинстанцонния съд не се присъждат разноски. До този
извод съдът достигна, съобразявайки разпоредбата на чл. 355 ГПК, тълкуването на която води до извода, че в първата фаза
на делбеното производство страните не си дължат разноски, а присъждането им се
прави с решението по извършване на делбата. Разноските ще следва да се присъдят
при приключване на делбата при спазване разпоредбата на а чл. 355 ГПК, вр. т. 9 от ППВС № 7/73 г. - заплащането на дължимите държавни такси и
разноски да става съобразно стойността на дяловете, определени с решението по
втората фаза на делбата, т. е. с
приключването на производството. Решението по първата
фаза на делбата не финализира процеса,
поради което не се дължи и изплащането на разноски, в които смисъл е
константната съдебна практика- Определение № 4 от
06.01.2011 г. на ВКС по ч. гр. д. № 542/2010 г. на II г. о., Определение № 252 от
11.07.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2024/2014 г., I г. о., Определение
№ 177 от 12.03.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 657/2015 г., IV г. о., ГК,
Определение № 152 от 8.06.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 6646/2014 г., II г. о.,
ГК Определение № 58 от 8.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 399/2016 г., IV г.
о., ГК, Определение № 131 от 13.07.2018
г. на ВКС по ч. гр. д. № 2471/2018 г., I г. о., ГК и др.
Така мотивиран, Районен съд- гр. Сливница
РЕШИ:
ДОПУСКА извършване на съдебна делба между В.К.Г., ЕГН **********,
И.Г.М., ЕГН **********,***, Г.М.Ц., ЕГН ********** и В.Г.Ц., ЕГН **********,***, Л.М.К., ЕГН **********, В.И.С., ЕГН **********
и Н.И.К., ЕГН **********, и трите със съдебен адрес ***, на следния недвижим
имоти, а именно ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с площ
от 1663 кв.м., представляващ имот с кадастрален номер 27 по плана на с. Р.,
община Д., обл. София, от който имот 891 кв.м., представляващи УПИ VIII-27 в кв.
5 по плана на село Р., а 772 кв.м.- включени и съставляващи основната част на
УПИ VII-27 в кв. 5, целият с площ от 859 кв.м., с неприложена регулация за
придаваемите се към УПИ VII-27 от имот пл. № 22 87 кв.м., при граници на целия
имот, съгласно скица: улица с ОК, ОК 9-41, УПИ IX-29, УПИ Х-28, УПИ XIII-24 и
имот пл. № 22, ПРИ КВОТИ:
2/12 ид. части за В.К.Г.;
2/12 ид. части за И.Г.М.;
1/12 ид. част за Г.М.Ц.;
1/12 ид. част за В.Г.Ц.;
4/12 ид. части за Л.М.К.
1/12 ид. част за В.И.С. и
1/12 ид. част за Н.И.К..
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба
пред Окръжен съд- София в 2-седмичен
срок, считано от връчването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните!
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: