РЕШЕНИЕ
№ 1828
гр. Варна, 07.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в публично заседание на пети
октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Деспина Г. Георгиева
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
Иванка Д. Дрингова
при участието на секретаря Доника Здр. Христова
като разгледа докладваното от Иванка Д. Дрингова Въззивно гражданско
дело № 20213100501354 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 284503/21.04.2021г. на С. П. М., ЕГН
********** с адрес гр. Варна, ул. „***“ №*, ет.*, ап.*, чрез процесуалния му представител
адв. В.Ж. Ш. от АК – Варна, срещу решение № 261201 от 07.04.2021г., постановено по гр.
дело № 6830/2020г. на Варненския районен съд, ХХХIХ-ти състав, в частта, с която е
отхвърлен предявеният от въззивника срещу Прокуратурата на Република България, с адм.
адрес гр. София, бул. „***“ № * иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за заплащане
на обезщетение за неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от
неправомерно повдигнато и поддържано обвинение в престъпление по чл. 343 б, ал.1 НК, за
което наказателното производство по ДП № 1432/2018г. по описа на II РУ ОД на МВР Варна
е прекратено с постановление от 16.03.2020г., изразяващи се в страдание, изпадане в
социална изолация, дискомфорт, емоционален стрес, за разликата над 500 лева до
предявения размер от 3000 лева.
В жалбата е изложено становище за неправилност и незаконосъобразност на
решението в обжалваната му част. Въззивникът не споделя извода на съда за липса на
събрани доказателства относно претърпените неимуществени вреди. Счита, че някои факти
не следва да подлежат на доказване, напр. че като притежаваш СУМПС ще осъществяваш
социални контакти и извършваш трудови дейности много по – лесно, отколкото ако не
притежаваш такова, както и състояния като социална изолация и чувство за
1
дискредитираност, които намира за твърде субективни. Отправеното искане е за отмяна на
решението в отхвърлителната му част и за присъждане на направените по делото разноски.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК насрещната страна по жалбата не е депозирала
отговор.
Образувано е и по въззивна жалба вх. № 28282931/12.04.2021г. на Прокуратурата
на Република България, с адм. адрес гр. София, бул. „***“ № *, чрез прокурор Е. К., срещу
решение № 261201 от 07.04.2021г., постановено по гр. дело № 6830/2020г. на Варненския
районен съд, ХХХIХ-ти състав, в частта, с която въззивникът е осъден да заплати на С. П.
М., ЕГН ********** с адрес гр. Варна, ул. „***“ №*, ет.*, ап.* сумата от 500 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена
последица от неправомерно повдигнато и поддържано обвинение в престъпление по чл. 343
б, ал.1 НК, за което наказателното производство по ДП № 1432/2018г. по описа на II РУ ОД
на МВР Варна е прекратено с постановление от 16.03.2020г., изразяващи се в страдание,
изпадане в социална изолация, дискомфорт, емоционален стрес, на основание чл.2, ал.1, т.3
ЗОДОВ.
В жалбата е изложено становище за неправилност на решението в обжалваната му
част. Въззивникът счита, че по делото липсват конкретни доказателства за това, че ищецът е
претърпял неимуществени вреди, които да са пряка и непосредствена последица от воденото
срещу него наказателно производство. Освен това намира, че досъдебното производство е
приключило в разумен срок, повдигнатото обвинение не е било за тежко престъпление, не е
взета мярка за неотклонение, затова присъденият размер не съответства на критериите за
справедливост. Отправеното искане е за отмяна на решението в осъдителната му част.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК насрещната страна по жалбата не е депозирала
отговор.
За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:
Производството пред ВРС е образувано по предявен иск с правно основание чл.2,
ал.1, т.3 ЗОДОВ от СТ. П. М. Жеков срещу Прокуратурата на Република България.
В исковата молба ищецът излага, че на 21.11.2018г. в гр. Варна, е бил задържан от
органите на МВР в 2 РУ-Варна. Срещу него е било образувано ДП № 1432/2018г. по описа
на 2 РУ-Варна с пр. пр. № 15488/2018г. по описа на Районна прокуратура гр. Варна за
извършено престъпление по чл. 343б, ал. 1 НК. Съставен му е бил АУАН серия Д с № * * *
от 22.11.2018г. за нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, като с него са му иззели СУМПС
№ ***, издадено на 15.08.32017г. от с-р „ПП"-Варна и валидно до 15.08.2022г. От с-р „ПП" –
Варна са били издадени ЗППАМ № ****г. по чл. 171, т. 1, б. „Б" за отнетото СУМПС и
ЗППАМ № 18-0819-002791 /21.11.2018г. по чл. 171, т. 2а, б. „Б", с която му били иззети
СРМПС и 2 броя регистрационни табели за собственото му МПС л.а. „Ауди с peг. № ****.
На 27.11.2018г. му било повдигнато обвинение с Постановление за привличане на обвиняем
за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 1 НК. Наказателното производство по ДП №
1432/2018г. по описа на 2 РУ-Варна е било прекратено на 16.03.2020г. с постановление на
2
наблюдаващия прокурор. Подал е молба в с-р „ПП"-Варна да му върнат СУМПС и
регистрационните табели на автомобила. На 15.04.2020г. си получил СУМПС от с-р „ПП"-
Варна, но му съобщили, че регистрационните табели били унищожени. Следвало да извърша
нова регистрация на автомобила след заплащане на съответните такси. На 04.02.2018г.
започнал работа в „Хидрострой" АД-Варна, на длъжност „Водач на МПС до 12 тона". След
като разбрал за случилото се, работодателят му възложил трудови занятия, неизискващи
притежаването на СУМПС, а на 09.12.2019г. го преназначил на длъжност „Общ работник".
Колегите му разбрали за случилото се и се дистанцирали от него. Чувствал негативно
отношение, изпаднал в социална изолация от близки, познати и колеги. Чувствал се
дискредитиран пред обществото. Загубил доверие към правоохранителните органи.
Изземването на регистрационните табели на автомобила му затруднило социалния му
живот, посещенията до близките, приятели, достъпа до работното му място. Сочи се, че
постановлението за прекратяване на наказателно производство е акт от вида на тези,
визирани в чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, поради което за ищеца бил налице правен интерес да
претендира обезщетяване на претърпените неимуществени вреди, претърпени вследствие на
образуваното и водено срещу него наказателно производство.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е подал писмен отговор, с който оспорва иска
като неоснователен. Сочи, че липсва причинно - следствена връзка между описаните
неимуществени вреди и воденото наказателно производство. Счита претенцията за
обезщетяване на неимуществени вреди за прекомерно завишена по размер с оглед принципа
на чл. 52 ЗЗД. В тази връзка посочва, че воденото досъдебно производство срещу ищеца е
продължило в разумен срок, слаба интензивност на извършените действия спрямо ищеца в
качеството му на обвиняем. Навежда доводи, че Прокуратурата не може да носи
отговорност за вреди от изземване на регистрационните табели на автомобила на ищеца и от
отнетото му свидетелство за управление на МПС, тъй като това било извършено от
полицейските органи. Счита, че в случая е приложим чл.5 ЗОДОВ, тъй като с поведението
си ищецът е станал причина за образуване на наказателното производство, съответно е
допринесъл за увреждането, което твърди, че е претърпял. Твърди се, че ищецът е
неосъждан, но реабилитиран. Моли за отхвърляне на иска.
В открито съдебно заседание ищецът, чрез процесуален представител поддържа
предявения иск и моли същият да бъде уважен като доказан по основание и размер.
Ответникът оспорва иска и моли за отхвърляне на същия, а в условията на евентуалност да
бъде присъдено обезщетение в по-нисък от претендирания размер.
С атакуваното решение предявеният иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ от
С. П. М. срещу Прокуратурата на Република България за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди е уважен за сумата от 500 лв. и е отхвърлен за разликата над уважения
до претендирания размер от 3000 лв., както и за заплащане на разноски в полза на ищеца в
размер на 51,67 лв.
Решението на първоинстанционния съд съдържа реквизитите по чл. 236 ГПК и е
действително, произнасянето съответства на предявеното искане и правото на иск е
3
надлежно упражнено, поради което производството и решението са валидни и допустими.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По отношение на неправилността
на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл.269, ал.1 изр.второ
ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.
Варненският окръжен съд, с оглед наведените оплаквания и след преценка на
събраните доказателства, в предметните предели на жалбата, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Със заповед за задържане на лице от 21.11.2018г., ищецът е задържан за срок до 24
часа, на основание чл.72, ал.1, т.1 ЗМВР, като е освободен на 22.11.2018г. в 13:30 часа.
С постановление от 27.11.2018г. на разследващ полицай при ОД на МВР – Второ РУ-
Варна по бързо производство № 1432/2018г., ищецът е привлечен в качеството на обвиняем
за престъпление по чл.343 б, ал.1 НК, за това, че на 21.11.2018г. в гр. Варна управлявал
МПС – лек автомобил Ауди с рег. № *** по пътя на кв. Виница, бул. **** с концентрация на
алкохол в кръвта си над 1.2 на хиляда – 2.40 на хиляда концентрация на алкохол в кръвта,
установено по надлежния ред с Протокол за химическа експертиза № 1752/22.11.2018г..
С постановление от 16.03.2020г. на прокурор при ВРП по ДП № 1432/2018г. по описа
на II РУ ОД на МВР Варна, пр.пр. № 15488/2018г. на ВРП е прекратено наказателното
производство, водено срещу ищеца за престъпление по чл. 343б, , ал.1 НК. Прието е, че не е
доказано, че ищецът е управлявал МПС след употреба на алкохол, както и че е причинил
ПТП.
Представени са трудов договор № 928/09.12.2019г. и длъжностна характеристика, от
които се установява, че ищецът е назначен на длъжността „общ работник“ в Хидрострой АД.
С НП № 18-0460-000773 от 17.12.2018г., издадено от ОД МВР Варна 05 РУ, Златни
пясъци на ищеца е наложена глоба и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1
месец, за това, че на 21.11.2018г. около 18:00 часа в гр. Варна, бул. ****, като водач лишен
от СУМПС управлява МПС с несъобразена скорост, навлиза в съседната лента и блъска
друго превозно средство. ПТП е с материални щети и пострадали лица, а водачът напуска
произшествието.
Гореизложената фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:
Основанието за ангажиране на отговорността на държавата за действия на органите
на следствието и прокуратурата в хипотеза на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ е обективния факт,
че лицето е незаконно обвинено в извършване на престъпление, а впоследствие е оправдано
или образуваното наказателно производство е прекратено. За успешното провеждане на
осъдителения иск в тежест на ищеца е докаже, че по отношение на него е повдигнато
обвинение за извършено престъпление, по което е оправдан с влязла в сила присъда, както и
обстоятелството, че от действията на длъжностните лица на ответника за него са произлезли
конкретни вреди, техния вид и размер. Това дава основание на законодателят да
квалифицира обвинението като незаконно, независимо че отделните процесуално-
4
следствени действия са били извършени в съответствие със закона и правомощията на
съответните органи. Обвинението представлява официално уведомление на лицето от
компетентния орган за извършване на наказателно правонарушение и за провеждане поради
това на наказателно производство срещу него и това е моментът, от който наказателното
производство се отразява на положението на лицето, за вредите от което отговорността е на
държавата при проявление на елементите от фактическия й състав.
В случая са налице всички предвидени в ЗОДОВ предпоставки за ангажиране
отговорността на прокуратурата – спрямо ищеца, сега въззиваем, е било повдигнато
обвинение за извършено престъпление, като впоследствие наказателното производство е
прекратено. Съдът приема, че незаконно повдигнатото обвинение от длъжностните лица на
ответника е рефлектирало по неблагоприятен начин върху личната, неимуществена сфера на
въззиваемия, поради което следва да се приеме, че същият е претърпял действителни вреди,
пряк и непосредствен резултат от повдигнатото му обвинение, производството по което е
прекратено. Твърдените от ищеца вреди, претърпени в резултат от отнемането на
свидетелството му за управление на МПС и от свалянето, а по-късно и унищожаването на
регистрационните табели, не следва да се обсъждат, доколкото същите не представляват
действия на Прокуратурата и разследващите органи, а са наложени административни
наказания от Пътна полиция – Варна по повод извършено административно нарушение. Не
се установи и твърдението, че ищецът е работил като шофьор по време на образуваното
срещу него наказателно производство, нито че последното е станало достояние на близки,
познати и колеги на ищеца, доколкото липсват данни за публичното му оповестяване.
При определяне на размера на неимуществените щети, причинени на въззиваемия,
следва да се има предвид конкретната личност на пострадалия, съдебното му минало,
тежестта на обвинението, продължителността на разследването, отражението, което
незаконното обвинение е дало в последвалото протичане на живота му. Конкретното
обвинение е за нетежко престъпление, а самото наказателно производство - от предявяване
на обвинението до прекратяване на наказателното производство влизане, е приключило в
рамките на година и четири месеца. От приложената справка за съдимост се установява, че
ишецът е осъждан за подобно деяние, а след изтичане на изискуемия срок - реабилитиран.
Следва да се съобрази и обстоятелството, че М. е признал пред органите на реда, че е
управлявал автомобила, с което е станало ПТП, което е дало основание за образуването на
наказателното производство срещу него. Липсата на ангажирани от ищеца доказателства
затруднява преценката на съда за претърпените морални вреди. Несъмнено извършените
незаконни действия от служителите на Прокуратурата са засегнали достойнството и
емоционално психическата сфера на въззиваемия, но като съобрази установените по - горе
факти и обстоятелства, съдът счита, че обезщетение в размер на 200 лв. ще репарира
справедливо претърпените от него неимуществени вреди.
Предвид частично несъвпадението на правните изводи на двете инстанции решението
на ВРС следва да бъде потвърдено в частта, в която в полза на въззиваемия е присъдено
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 200 лв., и отменено за разликата над 200
5
лв. до 500 лв., съответно и частта за присъдените разноски за разликата над 20,67 лв. до
51,67 лв. В останалата част решението следва да бъде потвърдено.
Воден от горното, съставът на Варненски окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 261201 от 07.04.2021г., постановено по гр. дело № 6830/2020г.
на Варненския районен съд, ХХХIХ-ти състав, в частта, с която Прокуратурата на
Република България, с адм. адрес гр. София, бул. „***“ № * е осъдена да заплати на С. П.
М., ЕГН ********** с адрес гр. Варна, ул. „***“ №*, ет.*, ап.* разликата над 200 лв. до 500
лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена
последица от неправомерно повдигнато и поддържано обвинение в престъпление по чл. 343
б, ал.1 НК, за което наказателното производство по ДП № 1432/2018г. по описа на II РУ ОД
на МВР Варна е прекратено с постановление от 16.03.2020г., изразяващи се в страдание,
изпадане в социална изолация, дискомфорт, емоционален стрес, на основание чл.2, ал.1, т.3
ЗОДОВ, както и в частта за присъдените разноски за разликата над 20,67 лв. до 51,67 лв. и
ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от С. П. М., ЕГН ********** с адрес гр. Варна, ул. „***“
№*, ет.*, ап.* срещу Прокуратурата на Република България, с адм. адрес гр. София, бул.
„***“ № * иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди за разликата над 200 лв. до 500 лв.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 261201 от 07.04.2021г., постановено по гр. дело №
6830/2020г. на Варненския районен съд, ХХХIХ-ти състав, в частта, с която е отхвърлен
предявеният от на обезщетение за неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена
последица от неправомерно повдигнато и поддържано обвинение в престъпление по чл. 343
б, ал.1 НК, за което наказателното производство по ДП № 1432/2018г. по описа на II РУ ОД
на МВР Варна е прекратено с постановление от 16.03.2020г., изразяващи се в страдание,
изпадане в социална изолация, дискомфорт, емоционален стрес, за разликата над 500 лева до
предявения размер от 3000 лева.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6