РЕШЕНИЕ
№ 47
гр.
Враца 07.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА пети състав, в публично заседание на 26.01.2022
г. /двадесет и шести януари две хиляди двадесет и втора година/ в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИГЛЕНА
РАДЕНКОВА
при секретаря
Маргаритка Алипиева и с участието на прокурора Веселин Вътов, като разгледа
докладваното от съдия Раденкова адм. дело № 489 по описа на АдмС – Враца за
2021 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по на
чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, вр. чл. 215, ал. 1 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/.
Образувано е по жалба
на Н.Д.Н. ***, против Заповед № 1112/26.07.2021 г. на Кмета на Община Враца, с
която на основание чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ е наредено да бъде премахнат
незаконен строеж “ГАРАЖ“, находящ се в
УПИ І-55, кв.27 по плана на гр.Враца, ж.к. „Д.“, пред бл. ***.
В жалбата са
релевирани доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед, поради
постановяването ѝ в несъответствие с материалния закон и при допуснати
съществени нарушения на процесуално-правните норми. Сочи се, че ответникът
неправилно е възприел процесния гараж
като строеж, по смисъла на § 5, т 38 от ДР на ЗУТ, тъй като не е изследвал
характеристиките на обекта, не е описал начина на свързване с терена,
възможността да бъде преместван в пространството и използван на друго място,
със същото или подобно предназначение. Твърди се, че гаражът носи всички белези
на преместваем обект по смисъла на § 5, т. 80 от ДР на ЗУТ и допълнително се
посочва двустранен документ подписан от Директора на ОП „Паркинги и гаражи“ и
жалбоподателя, съгласно който последният заплащал обезщетение на общината в
размер на месечна наемна цена за ползваната площ за преместваемия обект –
гаражна клетка. Иска отмяна на оспорената заповед, като незаконосъобразна, с
присъждане на направените по делото разноски.
В
с.з. жалбоподателят, редовно призован не се явява и не се представлява.
Ответникът по жалбата
– Кмет на Община Враца, в с.з. се представлява от гл. юрисконсулт Г.С., който
оспорва жалбата, като неоснователна, а оспорения с нея административен акт
намира за правилен и законосъобразен.
Прокурорът от ОП –
Враца дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на жалбата,
а оспорения с нея административен акт, намира за законосъобразен. Не са
допуснати процесуални нарушения, тъй като се касае за строеж представляващ допълващо застрояване, в имот общинска
собственост, а не за преместваем обект. Отправя искане жалбата да бъде оставена
без уважение.
Административният
съд, като се запозна с доводите на страните и доказателствата в
административната преписка и след служебна проверка съобразно разпоредбата на
чл. 168, ал. 1 и ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Във
връзка с възложена от Окръжна прокуратура – Враца проверка за установяване на
паркирани МПС в зелени площи и законосъобразното поставяне на гаражни клетки,
на 07.05.2021 г. работна група от трима служители на ответника в състав:
Директор Дирекция „Строителство и инфраструктура“, главен специалист „Контрол
по строителството“ и старши експерт в Дирекция „Строителство и инфраструктура“
извършили проверка на строеж „Гараж“, намиращ се в гр. Враца, административен адрес:
гр. Враца, ж.к. „Д.“, пред бл. ***, УПИ I-55,
кв. 27 по плана на гр.Враца и идентификационен № 12259.1010.55 по кадастралната
карта на гр.Враца. В хода на проверката е установено, че имотът е собственост
на Община Враца, съгласно Акт № 1382 за частна общинска собственост от
09.07.2008 г., вписан в Служба по вписванията Акт № 128, том XV,
рег. № 5449, дело № 3706 от 13.08.2008 г., строежът е изпълнен от неизвестен строител,
с неизвестен възложител и неизвестен строителен надзор, но по служебна информация
от Общинско предприятие „Паркинги и гаражи“ ползвател на обекта е
жалбоподателят Н.Д.Н.. Констатирано е, че строежът е V
категория и представлява гараж, изграден от метална конструкция, с покрив и
ограждащи стени от LT ламарина, разположен върху част от
описания по-горе урегулиран поземлен имот, отреден за „Комплексно обществено
обслужване“ в прилежащото предблоково пространство пред бл. *** в ж.к. „Д.“, с
обща площ от 22,46 кв. м, изпълнен и завършен в периода 2012 г. – 2021 г. При
проверката не са представени одобрен проект, в това число съгласувани и
одобрени части на проекта, съгласуване с контролните органи, разрешение за
строеж, протокол за откриване на строителна площадка, протокол за определяне на
строителна линия и заповедна книга. Установено е, че строежът е извършен в чужд
УПИ, без правно основание и без да е разрешен по реда на ЗУТ, с което е
нарушена разпоредбата на чл. 148, ал.1 ЗУТ и подлежи на премахване по реда на
чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ. За резултатите от проверката е съставен Констативен акт
№ 8/07.05.2021 г., съобщен по реда на § 4, ал. 1 от ДР на ЗУТ, със съобщение от
15.06.2021 г., залепено на строежа и поставено на таблото за обявления в
сградата на Община Враца. В административната преписка е представен и Констативен
протокол от 14.07.2021 г. /л. 25 от делото/, от който е видно, че след
извършена справка в деловодството на регистъра на входяща поща в Община Враца и
документите по административната преписка по съставения Констативен акт
няма постъпили възражения в
законоустановения срок.
Приемайки констатациите в представения по
делото констативен акт, ответникът е издал
оспорената заповед, с която е разпоредил премахването на строежа
като незаконен. В заповедта е
посочено, че подлежащият на премахване строеж
попада под правната квалификация
на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ – изграден без одобрени инвестиционни проекти
и/или без разрешение за строеж.
За установяване на
релевантните за спорното правоотношение факти, по делото е допусната и
извършена съдебно-техническа експертиза. От огледа на място вещото лице
установило, че конструкцията на гаража е дървена – носещи колони и греди,
свързани посредством крепежни елементи. Колоните стъпват посредством планки
върху бетонов бордюр, покривното покритие и ограждението е от LT
ламарина, гаражът не е свързан с Ел. и ВиК мрежите, а осветлението се
осъществява посредством акумулатор. От Google.maps
изображение от 2012 г. е установено, че мястото, където сега е ситуиран гаража
е празно, което определя границите на периода на неговото изграждане 2012 г. -
2021 г., а по информация от собственика е реализиран през 2016 г. Установено е,
че процесния гараж представлява допълващо застрояване по смисъла на чл. 42, ал.
2 и чл. 43, ал. 1 от ЗУТ, има характеристиките на строеж и като обект за лично
ползване не отговаря на изискванията на чл. 56, ал. 1 от ЗУТ. В заключение е
прието, че процесният гараж не представлява „преместваем обект“, а имотът,
върху който е изграден е общинска частна собственост.
При така установената
фактическа обстановка, съдът намира от правна страна, че жалбата е подадена срещу подлежащ на съдебно обжалване акт,
от лице с правен интерес от обжалването, в качеството му на адресат на акт, с
който се засягат негови права и в законоустановения 14-дневен срок за
обжалване, регламентиран в чл. 149, ал. 1 от АПК, с оглед на което същата се явява
процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, като
съображенията за това са следните:
Съгласно
изричната разпоредба на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът не се ограничава само с
обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен, въз основа на
представените от страните доказателства да провери законосъобразността на
оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, като
съгласно ал. 2 на същия член съдът следва да обяви нищожността на акта, дори да
липсва искане за това.
Заповедта е
издадена от Кмета на Община Враца в съответствие с
предоставените му с чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ правомощия и произнасянето с акта е
по въпрос от неговата материална и териториална компетентност. Спазена е
изискуемата се писмена форма, като преди издаването ѝ са извършени
действията, предвидени в чл. 225а, ал. 2 от ЗУТ, поради което не е допуснато и
нарушение на процедурата за установяване
на незаконно строителство, каквито доводи са изложени в жалбата. При издаване
на заповедта правилно е приложен и материалният закон. На премахване по реда на
чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ подлежат
незаконни строежи или части от тях, като в § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ се съдържа
легална дефиниция на понятието „строеж“. Независимо, че в констативния акт не
се установени възложител, строител или строителен надзор, по делото няма спор
относно собствеността и ползването на гаража, поради което съдът приема тези
обстоятелства така, както са установени от ответника в оспорения акт.
Допълнителен аргумент за собствеността и ползването на гаража е представеното
от жалбоподателя писмо от Общинско
предприятие „Паркинги и гаражи“, с което е уведомен, че е поставил преместваем
обект – гаражна клетка в междублоковото пространство, за което на основание чл.
59 от ЗЗД дължи на ОП „Паркинги и гаражи“ обезщетение за неоснователно
обогатяване от ползването на общинската земя за периода от 01.01.2021 г. до
31.12.2023 г., в размер на месечна наемна цена от 18,00 лева, изчислена
съгласно утвърдена от ОбС – Враца тарифа.
Спорен е въпросът
дали това е строеж по смисъла на § 5, т.
38 от ДР на ЗУТ или преместваем обект по чл. 56, ал. 1 от ЗУТ, каквито
твърдения са изложени в жалбата. Цитираната разпоредба действително
регламентира преместваемите обекти, които според предназначението си са
разделени на четири основни групи с изчерпателно изброяване на вида им:
преместваеми увеселителни обекти; преместваеми обекти за административни,
търговски и други обслужващи дейности; преместваеми обекти за временно
обитаване при бедствия и преместваеми обекти, свързани с отбраната и
сигурността на страната - ДВ, бр. 16 от 2021 г. в сила от 23.02.2021
г., т.е. действаща към момента на издаване на оспорения акт. Анализът на
цитираната разпоредба показва, че начинът на свързване на обекта с терена е без
значение, но за да отговаря на законодателната идея за преместваем, следва в
условията на кумулативност да носи характеристиките по § 5, т. 80 от ДР на ЗУТ,
т.е. след отделянето му от повърхността и от мрежите на техническата
инфраструктура да бъде преместван в пространството, без да губи своята
индивидуализация и предназначение и едновременно с това да обслужва обществени
потребности. Процесната гаражна клетка не е предназначена за увеселителни,
търговски, административни и други обслужващи дейности, свързани с
потребностите на обществото, липсват и доказателства, както и твърдения в тази
насока. Гаражите, както правилно е посочил ответникът в оспорения акт, са
обекти на допълващо застрояване съгласно чл. 42, ал. 2 и чл. 43, ал. 3 от ЗУТ,
като независимо от вида и материалът, от който са изработени, в това число и
гаражните клетки, служат за паркиране под покрив на моторни превозни средства и
задоволяват личните нужди на собствениците на тези превозни средства. Поради това без значение дали съществува
възможност да бъдат премествани в пространството, гаражните клетки не са обекти
по смисъла на чл. 56, ал. 1 от ЗУТ, защото с тях трайно се променя
начина на ползване на земята, което ги определя като „строежи“ по смисъла
на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ. Видно от представения с административната преписка
Констативен акт, който не е оспорен, по време на проверката, нито след това от
оспорващия не са представени никакви строителни книжа - разрешение за строеж и
съпътстващите го документи, което определя строежът като незаконен по смисъла
на чл. 148, ал. 1 от ЗУТ. С оглед периода на изграждането му – след 2012 г., а
по данни в експертизата през 2016 г. не са налице и условията за търпимост по
§16, нито на §127 от ПЗР на ЗУТ, а обстоятелството, че е разположен в общински
имот го прави и неузаконяем. В същия смисъл е и заключението на вещото лице,
което не е оспорено от страните и се приема от съда,
като обективно, изчерпателно и съответстващо на събраните по делото
доказателства.
По изтъкнатите
съображения настоящият съдебен състав приема, че оспорената заповед е издадена
от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването й не
са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила,
същата е в съответствие с приложимите материалноправни норми и с целта на
закона, поради което следва да бъде потвърдена, а жалбата срещу нея следва да
бъде отхвърлена като неоснователна.
При този изход на
спора претенцията на жалбоподателя за присъждане на направените по делото
разноски, макар и своевременно заявена се явява неоснователна. От страна на
ответника такива не са поискани, поради което съдът се освобождава от
произнасяне по този въпрос.
Воден от горното и на
основание чл.172, ал. 2 от АПК съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата
на Н.Д.Н. ***, против Заповед № 1112/26.07.2021 г. на Кмета на Община
Враца, с която на основание чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ е наредено да бъде премахнат
незаконен строеж “ГАРАЖ“, находящ се в
УПИ І-55, кв.27 по плана на гр.Враца, ж.к. „Д.“, пред бл. ***.
Решението подлежи на
обжалване пред Върховен административен съд, чрез Врачански административен съд
в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
АДМ. СЪДИЯ: