Определение по дело №447/2025 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 1279
Дата: 10 март 2025 г. (в сила от 10 март 2025 г.)
Съдия: Светла Величкова Пенева
Дело: 20253100500447
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 5 март 2025 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1279
гр. Варна, 10.03.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на
седми март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев

Деница Славова
като разгледа докладваното от Светла В. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20253100500447 по описа за 2025 година
Производството по делото е образувано по въззивна жалба на Ц. Г. И. чрез адвокат Е.
С. против решение № 353 от 22.12.2024 г., постановено по гр.д.№ 791 по описа за 2024 г. на
Районен съд – Провадия, четвърти състав, в частта, с която е отхвърлен иска на въззивницата
като майка и законен представител на детето Г. Р. Г. за изменение размера на месечната
издръжка, която Р. Г. М. е осъден да заплаща в полза на детето Г. с решение по гр.д.№
774/2020 г. на Районен съд – Провадия за разликата над присъдената сума от 325 лева
месечно до претендираната от 450 лева месечно, считано от подаване на исковата молба
/26.06.2024 г./ с падеж пето число на месеца, за който се дължи, ведно със законната лихва
върху всяка закъснителна вноска до настъпване на основание за нейното изменение или
прекратяване, на основание член 150 от СК; както и е осъдена въззивницата да заплати на Р.
Г. М. сумата от 250 лева, представляваща сторени съдебно-деловодни разноски за адвокатско
възнаграждение пред първата инстанция, съразмерно отхвърлената част на иска, на
основание член 78, алинея 1 от ГПК.

Във въззивната жалба се излага, че решението в обжалваната му част е необсновано и
незаконосъобразно. Излага се, че не става ясно от какви критерии се е ръководил
първостепенният съд, за да определи, че детето Г. се нуждае от месечна издръжка от „поне
500-600 лева месечно“, след като по данни на НСИ за първото тримесечие на 2024 г. общият
разход на член от домакинство е 841 лева на месец, а за третото тримесечие на 2024 г –
1 051,04 лева на месец. Също така се отчита, че решението е постановено няколко дни преди
началото на 2025 г., без да съобрази, че от 01.01.2025 г. размерът на минималната за страната
работна заплата е 1 077 лева, респективно минималният размер на издръжката – 269,25 лева.
счита се, че присъденият размер на издръжката не е адекватен на нарасналите нужди на
детето, включително тези за специфичните му проблеми, както и на увеличените разходи в
цялост. Въпреки, че бащата е изтърпявал присъда и е безработен, то той притежава
1
имущество. Обстоятелството, че е длъжник по няколко изпълнителни дела не може да
доведе до извод за по-нисък размер на месечната издръжка, доколкото сумите за издръжка
на непълнолетен са несеквестируеми. Въззивницата намира, че бащата умишлено не работи,
за да плаща минимална издръжка. Също така се смята, че сумата от 850 лева, заплатена от
ищцата за адвокатско възнагарждение пред първата инстанция не е прекомерна, като излага
подробни аргументи в тази насока.
Иска се да бъде отменено решението в обжалваната част, като се уважи изцяло
претенцията с правно основание член 150 от СК, като се присъди месечна издръжка за
детето в размер на 450 лева.
Във въззивната жалба е направено искане за приемане на нотариален акт за дарение на
недвижим имот на Р. Г. М. и данни от НСИ за третото тримесечие на 2024 г.

В срока по член 263, алинея 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба, в която
се излага, че решението е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде
потвърдено. Излага се на първо място, че за ортопедични изделия се отпускат целеви
помощи за закупуване на медицински изделия по силата на Закона за хората с увреждания,
но тъй като майката живее и работи в чужбина, е избрала да не се възползва от тази
възможност. Недоказани са останали твърденията на ищцата за желание на детето да
посещава курсови по английски език в град Шумен. Набляга се, че бащата не може да си
намери работа, въпреки регистрацията му като безработен. Сочи се, че в сградите, за които
въззивницата представя НА живеят Р. М., неговите родители, сестра му и семейството й, а
отделно от това – имотът е единствено жилище на ответника и не може да бъде предоставен
под наем за реализиране на доходи, както и, че майка му е с учредено право на ползване
върху имота, докато е жива.
Иска се да бъдат приети като доказателства експертно решение на ТЕЛК за Г. И. –
майка на ответника; експертно решение на ТЕЛК за Г. И. – баща на ответника; служебна
бележка от „Бюро по труда“ – Вълчи дол; копия от личните карти на лицата, живеещи на
адреса в град Девня – ул. „Драва“ № 14.

На основание член 267, алинея 1 от ГПК при извършената служебна проверка съдът
констатира, че въззивната жалба е допустима – депозирана е от активно легитимирана
страна по делото, имаща правен интерес от обжалването, в срока по член 259, алинея 1 от
ГПК, отговаря на изискванията за редовност по член 260 и член 261 от ГПК.
Искането на въззивницата за приемане на посочените писмени доказателства е
основателно досежно представения НА, доколкото същия касае имущественото му
състояние – релевантен за спора факт, но е неоснователно досежно справката от НСИ, тъй
като тези данни са общоизвестни.
Исканията на въззиваемия за приемане на посочените писмени доказателства са
неотносими към спорното правоотношение и не са необходими за изясняване на
2
действителното такова, с изключение на служебната бележка от „Бюро по труда“ – Вълчи
дол, доколкото здравословното състояние на родителите на въззиваемия и обстоятелството
колко лица живея заедно с него е ирелевантно.
Делото следва да се насрочи в съдебно заседание.
С оглед гореизложеното и на основание член 267, алинея 1 от Гражданския
процесуален кодекс, настоящият състав на Варненски окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА като доказателство по делото нотариален акт № 171 от 13.03.2015 г., том ІІ,
рег.№ 1296, дело № 150 от 2015 г. на нотариус Велин Майсторов – Девня.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на въззивника за приемане на данни от НСИ за
третото тримесечие на 2024 г.
ПРИЕМА като доказателство по делото служебна бележка № 60-03-03-3699 от
18.02.2025 г., издадена от Агенция по заетостта.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на въззиваемата страна за приемане като
доказателства по делото на експертно решение на ТЕЛК за Г. И. – майка на ответника; на
експертно решение на ТЕЛК за Г. И. – баща на ответника; както и на копия от личните карти
на лицата, живеещи на адреса в град Девня – ул. „Драва“ № 14.
НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито съдебно заседание
на 14.04.2025 г. от 09,30 часа, за която дата и час да се призоват страните.
НАПЪТВА на основание член 273 във връзка с член 140, алинея 3 от ГПК страните
към медиация или към спогодба, като указва на същите, че постигането на спогодба
посредством взаимни отстъпки от страна на всяка от тях ще доведе до бързото и ефективно
уреждане на спора по между им и ще благоприятства процесуалните и бъдещите
извънпроцесуални взаимоотношения по между им. При приключване на делото със спогодба
половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, на основание член 78, алинея 9
от ГПК.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3