РЕШЕНИЕ
№ 394
гр. Перник, 05.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на шести ноември през две хиляди двадесет
и четвърта година в следния състав:
Председател:БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ
Членове:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА
при участието на секретаря РОЗАЛИЯ ИВ. ЗАФИРОВА
като разгледа докладваното от КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ Въззивно гражданско
дело № 20241700500512 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С решение № 1260/06.12.2023 г. по гр.д. № 1770/2023 г. на Пернишкия районен съд е
признато за установено по отношение на П. М. Й., ЕГН: **********, с адрес: ***, че дължи
на В. В. И., ЕГН: **********, сума в размер на 3960 лева, въз основа на Договор за заем
между страните подписан на ***, от която сума – главница в размер на 1200 лв. и неустойка
в размер на 10 % за всеки следващ месец след изтичане срока на договора 16.07.2020 г. в
размер на 2760 лв. за 23 месеца просрочие, с получена покана за плащане на 06.06.2022 г.
ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда, а
именно: 27.06.2022 г. до окончателно изплащане на вземането. С решението, на осн. чл. 78,
ал. 1 от ГПК, съдът е възложил разноските по делото в тежест на ответника.
В срока по чл. 259, ал.1 от ГПК е постъпила въззивна жалба от П. М. Й., с която се
обжалва първоинстанционното решение, като се твърди, че същото е необосновано,
неправилно и постановено в противоречие със съдебната практика. Излагат се съображения,
че депозираната пред първоинстнационния съд искова молба е изцяло неоснователна, като
се навеждат твърдения, че заемната сума не е получена от Й. и до настоящия момент. В
продължение сочи, че процесният договор не е валиден тъй като заемателят не е получил
нищо, а същевременно се задължава да го върне. Изразява несъгласие с констатацията, че
реалният характер на договора за заем не се нарушава дори заемателят да не е получил
1
нищо, ако той е поел или е отговарял за друго свое или чуждо задължение. Допълва, че в
тежест на ищеца е да докаже не само реалното даване на паричния заем, но и постигнатото
съгласие за връщането му. Въз основа на посоченото се иска постановеното от първата
инстанция да бъде отменено, като се постанови ново, с което да бъде отхвърлен предявеният
иск.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК и до приключване устните състезания във въззивното
производство въззиваемият е не подал отговор на въззивната жалба и не е изразил
становище.
Пернишкият окръжен съд при извършената по реда на чл. 269, изр. 1 ГПК служебна
проверка не установи съществуването на основания за нищожност и недопустимост на
обжалваното решение, поради което намира, че то е валидно и допустимо.
Съгласно чл. 269, изр. 2 ГПК при проверка на правилността на решението, въззивният
съд е ограничен от посоченото в жалбата.
Въззивният съд намира, че фактическата обстановка се установява така, както е
изложена от първоинстанционния съд. Пред настоящата въззивна инстанция не са
ангажирани нови доказателства по смисъла на чл. 266 от ГПК, които да променят приетата
за установена от първоинстанционния съд фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите
на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата
инстанция писмени и гласни доказателства и направените фактически констатации въз
основа доказателствата в първата инстанция, които са обсъдени правилно, като са преценени
релевантните за спора факти и обстоятелства. Предвид изложеното, неоснователни са
оплакванията на жалбоподателя за необоснованост на обжалваното решение. Независимо от
това, във връзка с доводите, изложени в жалбата, въззивният съд намира следното:
По предявения иск с пр. осн. чл. 240, ал. 1 ЗЗД ищецът носи доказателствената тежест
за установяване на релевантните факти: съществуване на заемно правоотношение между
страните, предаване на заемните средства от заемодателя на заемателя, изискуемост на
задължението за връщане. При оспорване на иска ответникът следва да докаже
възраженията си, които е релевирал в предвидения в чл. 131 ГПК срок за отговор на
исковата молба, съобразно въведените възражения срещу иска, включително оспорващият
реалното предаване на благото е да установи отрицателния факт на неполучаването.
От съдържанието на представения по делото Договор за заем от *** се установява, че
в чл. 1 от договора страните са се споразумели, че заемодателят В. В. И. се задължава да
предаде за временно ползване на заемополучателя П. М. Й. заемната сума от 1200 лв. като
заемополучателят се задължава да върне заемната сума в срок от 3 /три/ месеца след датата
на получаването й, със срок за връщане на заемната сума от заемополучателя на
заемодателят най-късно на 16.07.2020год. – чл. 3 от договора. В чл. 2 от договора страните
по него са се съгласили, че предаването на заемната сума от заемодателят на
заемополучателя се извършва в деня на подписване на настоящият договор ***, която служи
и като разписка за получената сума от заемополучателя. В чл. 3 от договора са се
2
споразумели също, че ако заемополучателят не спази срока на договора описан в чл. 1
дължи на заемодателя неустойка в размер на 10 % /десет/ върху заемната цена за всеки
следващ месец след изтичане срока на договора.
От съдържанието на описаните по-горе клаузи на Договора за заем от ***, следва по
безспорен начин изводът за реалното получаване на паричната сума и съответно за
съществуването на заемно правоотношение между страните. При така обективираното
съдържание на договора за заем задължението на заемодателя се явява изпълнено, за което
свидетелства подписът на заемополучателя - ответник. В тази връзка от съдържащите се в
сключения между страните Договор за заем от *** признания за получаване на заемната
сума при подписване на договора в брой, за което е издадена разписка удостоверяваща, че
ответникът е получил от ищеца - заемодател заемната сума от 1200 лв., което е удостоверил
с ръкописно изписване на двете си си имена и е положен подпис, ведно с обещания за
връщането й на конкретна дата от задълженото лице, доказват по категоричен начин
наличието на валидно възникнали облигационни отношения между страните по сключен
договор за заем, по които уговорената сума е била предадена реално на заемополучателя. В
тази част, в която е направено удостоверяване от ответника-заемател, че сумата от 1200 лв.
му е предоставена от заемодателя-ищец, подписаният между страните договор представлява
разписка, която като частен свидетелстващ документ се ползва с материална
доказателствена сила срещу ответника-заемател, тъй като удостоверява неизгодния за
издателя си факт, че процесната сума действително му е била предоставена в заем. При
липса на доказателства установяващи неавтентичността му, а и твърдения за това,
документът обвързва ответника с обективираните в него неизгодни факти – получаването на
договорения заем от 1200 лв. - чл. 180 ГПК.
Относно оборване верността на отразеното и удостовереното с подписа й в договора,
с твърдения, че заемателката реално не е получила заемната сума в размер на 1200 лева,
нито в брой, нито по банкова сметка, опровергаването посоченото в договора и разписката
към него попада в забраните за събиране на гласни доказателства по смисъла на чл. 164, ал.
1, т. 6 ГПК страната да опровергава със свидетелски показания съдържанието на подписания
от нея документ, за което свидетелски показания са недопустими, при положение, че липсва
изрично съгласие на противната страна за събирането им съгласно изискването на чл. 164,
ал. 2 ГПК. Напротив – в молба от 10.10.2023г. ищецът изрично моли съдът да не допуска
свидетел на страната на ответницата.
Свидетелски показания биха били допустими в хипотезата на чл. 165 ал. 2 ГПК при
твърдения за симулация и ако е представен документ, представляващ „начало на писмено
доказателство” по смисъла на чл. 165, ал. 2 ГПК. По делото липсват документи, които да
представляват „начало на писмено доказателство”, с които да се установи или създаде
индиция, че удостовереното от кредитора предаване на заемната сума не се е осъществило.
По делото не е представен и „обратен документ“, разкриващ съдържанието на прикрития
договор и съдържащ волеизявлението на всички страни по прикрития договор, което да
служи за пълно разкриване на симулацията /обратният документ трябва да е нарочен, а не
3
случаен, т.е. да е съставен да служи за доказателство/, който да установи, че удостовереното
от кредитора предаване на заемната сума не се е осъществило.
По отношение на свидетелските показания е налице и забраната по чл. 164, ал. 1, т. 4
от ГПК, регламентираща недопустимост на гласните доказателства за погасяване на
установени с писмен акт парични задължения, като в настоящия случай, дори и да се
приемат за установени твърденията на жалбоподателката-ответник в първоинстанционното
производство, че не е получила процесните 1200 лева, то получаването им е установено с
писмен документ, поради което и е налице забрана за установяване на изпълнение на
възложеното действие – предаване на сума с гласни доказателства.
Дори да се приеме, че гласните доказателства са допустими, то показанията на
свидетеля Д., чиито показания следва да бъдат преценени като заинтересован в полза на
жалбоподателката по чл. 172 ГПК, не обосновават извод, че заемополучателката не е
получила процесната сума. Показанията на свидетеля касаят впечатлената му в определен
времеви интервал при подписването на договора за заем, като освен това не е бил пряк
очевидец на разговорите на ищеца и ответницата /свидетелят и страните по делото били
седнали на две маси, една до друга/, но не опровергават удостовереното с подписа й
получаване на заемната сума от ответницата. В крайна сметка релевантен за спора е фактът
на получаване на сумата по заемния договор с оглед характера му на реален договор, който в
случая е удостоверен с обективираното в него и неопровергано изявление на заемателя, като
за предаване на заемните средства от заемодателя на заемателя е без значение кога и по
какъв начин заеманата сума е предадена и получена от ответницата. Същевременно липсват
доказателства, а и твърдения, че дадената в заем сума е върната на срока, за което тежест
носи ответникът.
Изложеното мотивира настоящият състав да приеме, че предявеният установителен
иск по чл. 422 от ГПК, вр. чл. 240 от ЗЗД за главница е доказан по основание и размер и
поради това е изцяло основателен.
В чл. 3 от договора страните са се споразумели също, че ако заемополучателят не
спази срока на договора описан в чл. 1 дължи на заемодателя неустойка в размер на 10 %
/десет/ върху заемната цена за всеки следващ месец след изтичане срока на договора.
Следователно, вземането на ищеца за уговорената неустойка възниква при осъществяване на
факта: забава на ответника за връщане на заетата сума до 16.07.2020год. Фактът на
неизпълнението, с оглед правилата на доказване, съдът намира за осъществен, тъй като
липсват доказателства за точно изпълнение. В процесния случай размерът на
претендираната неустойка е 2760 лева /1200 лв. е сумата на заема х 10% на месец от падежа
16.07.2020 г., съгласно клаузата на чл. 3 от договора, до получаване покана за плащане на
06.06.2022 г./.
Възражение по чл. 92, ал. 2 ЗЗД за прекомерност на неустойката не е направено
своевременно с отговора на исковата молба, поради което както първата, така и въззивната
инстанция не може служебно да преценява на собствено основание конкретния размер на
неустойката и наличието или отсъствието на прекомерност.
4
Гореизложеното налага, че искът за неустойка също е доказан по основание и размер
и следва да се уважи изцяло.
Страните не са навели други доводи за въззивна ревизия с оглед изискванията на чл.
269, изр. 2 ГПК, поради което въззивният съд не дължи служебна проверка на различни от
сочените основания за неправилност на решението.
С оглед съвпадане на крайните изводи на двете съдебни инстанции, обжалваното
решение следва да бъде потвърдено, включително и в частта за присъдените разноски по
заповедното и исковото производство, разпределени между страните, съгласно правилото на
чл. 78, ал. 1 и 3 ГПК. Въззивната жалба е неоснователна.
По разноските
С оглед резултата от обжалването, на жалбоподателя не се дължат разноски по
въззивното производство.
Въззиваемият не претендира и не доказва разноски по въззивното производство,
поради което такива не му се дължа и не се присъждат.
По изложените мотиви, Пернишкият окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1260/06.12.2023 г. по гр.д. № 1770/2023 г. по описа на
Районен съд Перник.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5