Р Е Ш Е Н И Е
№ 260009
гр. Сливница, 08.02.2021 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Районен съд – гр. Сливница, ІV състав, в открито
съдебно заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и първа
година, в състав :
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: Г. НИКОЛОВ
като разгледа докладваното от съдия Николов гр.д. № 427
по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано е по подадена от М.Н.И. искова молба срещу В.П.В.,
с която ищцата моли да й бъде предоставено упражняването на родителските права
по отношение на родените от съвместното им съжителство деца Г.В.В. *** В.В., а
на ответника да се определи режим на лични отношения с тях. Като майка и законен
представител на децата Г. В. *** В., моли В.В. да бъде осъден да заплати
издръжка за една година преди датата на подаването на исковата молба по 150
лева месечно на всяко от децата, както и да бъде осъден да заплаща издръжки по
150 лева месечно, считано от датата на подаването на исковата молба.
М.И. твърди, че с ответника нямали сключен граждански
брак, но В.В. бил баща на децата Г.В.В. *** В.В.. През последните две години В.В.
периодично отсъствал от дома им за големи периоди от време. Не се обаждал и не
се интересувал от децата. От юни 2019 г. окончателно се разделил с М.. Не
проявявал никаква загриженост за потребностите и развитието на Г. и С. и не
търсил контакт с тях. Детето Г. В. имал проблеми в психо-социалното си
развитие, което налагало посещения при специалисти.
М.И. работела в книжарница като продавач-консултант и
получавала доходи в размер на 400 лева месечно. За отглеждането на децата
получавала помощ от най-близките си роднини, като с децата живеели в дома на
майка й на адрес гр. Б., ул. „М.“ № 23. Допреди да се разделят с ответника, В.В.
работел в хлебозавод „Е.“ в кв. „Г.“ и получавал доходи, които достигали до
1 000 лева месечно.
Ответникът не е подал отговор на исковата молба в
срока по чл. 131 от ГПК.
Съдът, като взе
предвид събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
обсъди направените от страните доводи, намира за установено следното от
фактическа страна:
М.Н.И. и В.П.В.
са родители на децата Г.В.В., роден на *** г. и С. В.В., родена на *** г.
Становището на Дирекция
„Социално подпомагане“ гр. Костинброд е, че майката М.И. полага грижи за децата
Г. и С., като се старае да им осигури задоволяване на основните техни
потребности от храна и облекло. Според личния лекар на Г. и С., децата са в
добро общо здравословно състояние. Живеели с майка си в едноетажна къща,
съсобствена между М., майка й и вуйчо й. Хигиенно-битовите потребности на
децата били удовлетворени, като за това М. получавала помощ от майка си и вуйчо
си.
През учебната
2019/2020 г. Г. се обучавал в първи клас в СУ „Л.Х.Т.“ в гр. Б.. По информация
на класния ръководител Г. посещавал редовно учебни занятия. Поради затруднения
в образователния процес с него работели психолог и логопед към училището. Майката
М.И. се ангажирала с образованието на Г. и съдействала на училищното
настоятелство.
С. В. посещавала редовно
детска градина „Б.“ в гр. Б.. Не проявявала проблемно поведение и се явявала
винаги чиста и спретната.
Децата проявявали
привързаност към майка си и роднинския й кръг. Социалните работници провели
срещи с Г. и С. и установили, че децата се намират във видимо добро емоционално
състояние.
По делото е
приета служебна бележка от логопед, според която Г. В. има логопедични и
обучителни затруднения. Същата констатация е направена и от психолога, който
работи с детето. Консултациите се налагали от неприемливо поведение на Г. в
училище и поради трудности в обучението. Детето се чувствало добре в
семейството си и приемало като роден баща мъжа, в когото майка му живеела
понастоящем. Г. познавал биологичния си баща и се срещал с него, но между тях
липсвала изградена емоционална връзка. Чувствителността и нуждата от внимание провокирали
Г. да пренасочва обичта си към човек, който да замести липсващия му баща. Нуждата
от приятелски кръг била и причината да се влияе от неприемливи постъпки на
други деца.
Разпитана в
съдебно заседание на 19.01.2021 г., свидетелка К. И. твърди, че дъщеря й М. и В.В.
*** до 2019 г. След като се разделили М. ***. От този момент В. престанал да се
грижи за децата. Не търсел контакт с тях и не се интересувал от техните
потребности и развитие. В. не оценявал необходимостта от допълнителни средства,
за да се осигури възможност Г. да посещава логопед и психолог. Към момента М.
отглеждала трето дете, а мъжът, с когото живеела, й помагал в грижите за всички
деца. От роднините на В. единствено баща му се интересувал от внучетата си и им
дал 150 лева за Коледните празници. Подарък направил на С. и по случай именния
й ден през септември. В. обаче не се грижил за децата по никакъв начин. Докато
живеели заедно също не зачитал основните битови потребности на децата. Дори
когато свидетелката И. им помагала с хранителни продукти, В. изяждал всичко,
без да се интересува дали децата му също не са гладни. С. не питала за родния
си баща, а Г. пожелал да го види, за да му каже да стане по-добър човек. И
двете родни деца на В. приемали за баща мъжа, с когото майка им живеела. Към
момента дори местоживеенето на ответника не било известно.
При така
установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:
За разрешаване на
спора кой от родителите да упражнява родителските права основен критерий следва
да бъдат интересите на децата. Определянето на най-добрия интерес на детето
включва преценката на фактори, като желания и чувства на детето, физически и
емоционални потребности, възраст и пол; способност на родителите да се грижат
за него.
В конкретния
случай претенции от страна на ответника той да упражнява родителските права и
децата да живеят при него не са заявени. Същевременно, от приложения по делото
социален доклад се установява, че майката притежава необходимия родителски
капацитет да се грижи за децата, които са емоционално привързани към нея. М.И.
успява да задоволи базовите потребности на Г. и С., като се ползва и с подкрепата
на роднинския си кръг и на бащата на третото си дете, с когото живее. И. е
ангажирана не само с финансовата издръжка на децата, но и с тяхното образование
и развитие. Проявява нужните усилия и съдейства детето Г. да преодолее
затрудненията си в образователния процес и проблемите на детето в
психо-емоционалното му развитие.
Никое от двете
деца не е само не е изградило връзка родител-дете с родния баща, но и не
чувства необходимост от такава. Липсата на В. в живота на децата му се е отразила
неблагоприятно на емоционалното състояние на Г.. Тази липса той замества с
насочване на положителни емоции и внимание към мъжа, с когото майка му е
заживяла. Възприемането на мъжки модел на социално поведение е от решаващо
значение за развитието на Г..
Никое от децата
не заявява желание нито да се среща с родния си баща, нито да установи траен
контакт с него. В интерес на Г. и С. е те да продължат да живеят с майка си и
тя да упражнява родителските права.
Що се отнася до
подходящия режим на лични отношения, съдът съобразява възрастта на децата,
отчуждението от родния им баща, липсата на данни за условията, при които той
живее и нежеланието му да контактува с Г. и С.. Практически деца и баща не се
познават и това не позволява определяне на широк времеви диапазон, през който
те да прекарват времето си заедно. Режимът следва да се ограничи до първа и
трета събота от месеца за времето от 10.00 часа до 16.00 часа, в присъствието
на майката. Спазването на така определения режим на лични отношения от страна
на В.В. ще позволи родител и деца да се опознаят, което безспорно е в интерес
на малолетните. Съдействие за това следва да окаже и майката М.И., което налага
срещите на ответника с децата му да се осъществяват в нейно присъствие.
Разбира се, по
споразумение между страните, както и при промяна на обстоятелствата, личните
контакти могат да се осъществяват и по всяко друго време. Бащата В. В. следва
да взима и връща децата от дома им в гр. Б..
Съдът дължи
произнасяне по дължимата от родителите издръжка, независимо дали е поискана
(чл. 127, ал. 2, изр. 1 от СК). При това съдът не е обвързан от заявения в
исковата молба размер, а следва да се съобрази с императивни правни норми,
установяващи минимална работна заплата (с оглед разпоредбата на чл. 142, ал. 2
от СК), както и с обстоятелства, настъпили в хода на производството, до
приключване на устните състезания по делото, съгласно чл. 235, ал. 3 от ГПК.
Двамата родители
дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца съобразно с възможностите
на всеки от тях поотделно (чл. 142, ал. 1 от СК), независимо дали са
работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Размерът на
издръжката следва да се определи като се съобразят от една страна възможностите
на дължащия родител, а от друга – нуждите на детето, с оглед правилното му
развитие, възпитание и задоволяване на потребностите му. На малолетните следва
да се осигурят такива битови условия и средства, които да им гарантират
нормален живот и развитие, каквито биха имали, ако родителите живеят заедно.
Нуждите на детето
се определят съобразно условията на живот, като се вземе предвид и социално-икономическата
обстановка в Република България и всички особености на конкретния случай,
включително непосредствените грижи на родителя, при когото в момента се
отглежда детето.
В конкретния
случай по делото се установи, че Г. е ученик, а С. посещава детско заведение,
като тяхното отглеждане и възпитание е поето изцяло от майка им М.И.. Потребностите
и благополучието на децата изискват определяне на обща месечна издръжка,
дължима от техните родители. Никое от децата не страда от тежки заболявания, но
Г. има нужда от допълнителни средства за посещения при логопед и психолог. Дължимата
на Г. издръжка съдът определя на сумата от 350 лева, а на С. – 300 лева. По-високият
размер на издръжката за детето Г. е обоснован не само от допълните суми за
консултации със специалисти, но и с обстоятелството, че той е в ученическа
възраст и са необходими средства за закупуване на учебни помагала и пособия и
за участие в извънучилищни форми на обучение. Сумите следва да се разпределят
между родителите им съобразно техните възможности да ги заплащат.
Данни за
получавания от В.В. доход не са налице, но се установява непрекратен трудов
договор с „Е.“ ООД. Липсват доказателства ответникът да е нетрудоспособен или да
има здравословни проблеми. Няма данни и за него да съществува задължение за
издръжка по отношение на други лица. М.И., освен че осъществява
непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието на децата, е задължена да
осигури грижа и издръжка на още едно малолетно дете, което е в един ред
правоимащи по чл. 141, т. 1 от СК, ведно с Г. и С.. По тези съображения
ответникът дължи издръжка на Г. В. в размер на 200 лева, а на С. В. - 170 лева.
Тази издръжка се дължи от датата на подаването на исковата молба, тъй като тя
има характер на покана към ответника по исковете за издръжка.
В.В. дължи
издръжка и за минало време – от 11.07.2018 г., или една година преди
завеждането на исковата молба. С ПМС № 316/20.12.2017 г. е определен размер на
минималната работна заплата на 510 лева. В периода юли 2018 г. – юли 2019 г. Г.
все още не е бил ученик и разходите му са били по-ниски от тези в момента. За
посочения период размерът на издръжката на всяко от децата е 300 лева, дължим
по равно от всеки от родителите. И за двете деца грижи е полагала само тяхната
майка. Доказателства, че В.В. е поел своя дял от издръжката на децата не са
ангажирани. Поради това той следва да заплати на Г. и С. по 1 800 лева
издръжка за минало време.
На М.И. се дължат
сторените от нея разноски за производството в размер на 400 лева.
В. В. дължи да
заплати по сметка на Районен съд – гр. Сливница държавна такса в размер на 701.80
лева, от които 25 лева по предявения иск за местоживеене и родителски права на
децата Г. и С., 144 лева по исковете за издръжки за минало време и 532.80 лева –
по исковете за издръжка от датата на подаване на исковата молба (чл. 69, ал. 1,
т. 7 вр. чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по
ГПК).
Така мотивиран,
съдът
Р Е Ш И:
Определя
местоживеенето на децата Г.В.В.,*** В.В., ЕГН ********** при тяхната майка М.Н.И.,
ЕГН **********, с адрес ***.
Предоставя
упражняването на родителските права по отношение на децата Г.В.В.,*** В.В., ЕГН
********** на тяхната майка М.Н.И., ЕГН **********.
Определя режим на
лични контакти между бащата В.П.В., ЕГН **********, с адрес *** и децата Г.В.В.,***
В.В., ЕГН **********, както следва: всяка първа и трета събота от месеца за
времето от 10.00 часа до 16.00 часа, в присъствието на майката М.Н.И..
ОСЪЖДА, на
основание чл. 149, ал.1 от СК, В.П.В., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати
на Г.В.В., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител М.Н.И., ЕГН
**********, сумата от 1 800 лева, представляваща месечна издръжка за
периода 11.07.2018 г. – 11.07.2019 г., а на основание чл. 142, ал. 1 от СК - по
200 лева месечна издръжка, считано от 11.07.2019 г. до окончателното изплащане,
ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, до настъпване на
причина за изменение или прекратяване на издръжката.
ОСЪЖДА, на
основание чл. 149, ал.1 от СК, В.П.В., ЕГН **********, с адрес *** да заплати
на С. В.В., ЕГН **********, чрез нейната майка и законен представител М.Н.И., ЕГН
**********, сумата от 1 800 лева, представляваща месечна издръжка за
периода 11.07.2018 г. – 11.07.2019 г., а на основание чл. 142, ал. 1 от СК - по
170 лева месечна издръжка, считано от 11.07.2019 г. до окончателното изплащане,
ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, до настъпване на
причина за изменение или прекратяване на издръжката.
ДОПУСКА,
на основание чл. 242, ал. 1 от ГПК, предварително изпълнение на решението в
частта за издръжките.
ОСЪЖДА,
на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, В.П.В.,
ЕГН **********, с адрес *** да заплати на М.Н.И., ЕГН **********, с адрес ***
сумата от 400 лева разноски за производството.
ОСЪЖДА,
на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, В.П.В.,
ЕГН **********, с адрес *** да заплати по сметка на Районен съд – гр. Сливница
сумата от 701.80 лева държавни такси по делото.
Решението може да се обжалва пред Окръжен
съд – гр. С. в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: