РЕШЕНИЕ
№ 931/14.07.2022г.
Административен съд-Бургас, ХХІV-ти касационен състав, в
публично заседание на двадесет и седми юни две хиляди двадесет и втора година,
в състав:
СЪДИЯ: Нели Стоянова
При участието на секретаря Димитрина Димитрова, като разгледа
докладваното от съдията адм.дело № 906 по описа за 2022г. за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от
Административно процесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.15, ал.3, т.1 от Наредба
№ 4/24.02.2015г. за прилагане на мярка 11 "Биологично земеделие" от програмата
за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г.
Образувано е по жалба на Х.И.Ц.,*** чрез
адвокат М.Г.,***, със съдебен адрес:***, офис 3А против Акт за прекратяване на
биологичен ангажимент по мярка 11 "Биологично земеделие" от
програмата за развитие на селските райони (ПРСР) за периода 2014-2020г. за
кампания 2020г., изх. № 01-6500/5782#8 от 11.04.2022г.,
издаден от Заместник изпълнителния директор на Държавен фонд
"Земеделие" (ДФЗ) – Разплащателна
агенция /РА/.
В жалбата и в съдебно заседание, лично
и чрез процесуалния си представител - адв. Г. се оспорва акта, като се излагат подробни
доводи за неговата незаконосъобразност и неправилност,
поради неправилно приложение на материалния
закон и допуснати нарушения на административно-производствените правила.
По същество се сочи, че жалбоподателя не бил информиран от ДФЗ, дали е удължен
първоначално поетия ангажимент (петгодишен) или е поет нов такъв. Посочва че
„заявлението за подпомагане“ е попълнено и прието, като поемане на нов
ангажимент. Поддържа, че неправилно и
необосновано решаващия административен орган е приел неизпълнение на
изискванията на разпоредбата на чл.17, ал.2, изр.1-во от Наредба №
4/24.02.2015г., съгласно която одобрената площ за извършване на дейности по
направление „биологично растениевъдство“ може да бъде намалена с не повече от 10%, като всяка година поне 90% от площта по
направлението се припокрива географски с площта, за която има поет ангажимент. Обосновава
твърдения, че петата година от поетия ангажимент е 2019г., и за кампания 2020г.
е удължен срока на поетия ангажимент и процентното съответствие - 60.44% между
заявените през 2019г. площи и тези, заявени за 2020г. е в допустимите с над 10%
разлика по аргумент на чл.17, ал.2, изр.2-ро от Наредба
№ 4/24.02.2015г. и сочи, че административния орган не е изискал доказателства
от кандидата, относно липса и/или наличие на регистрирано правно основание за
2020г. за незаявените парцели. В жалбата е
направено позоваване на Регламент /ЕС/ №
1306/2013 г., с твърдение, че на
дружеството не следва да бъдат налагани административни санкции. Сочи се
още, наличие на форсмажорни и извънредни обстоятелства - въведените
противоепидемични мерки в страната, които изключват виновно поведение на
бенифициера. Прави се искане за
отмяна на оспорения акт. Претендира се присъждане на съдебно-деловодни
разноски. Подробни съображения са изложени в
представени по делото писмени бележки.
Ответникът по оспорване – Заместник
изпълнителен директор на Държавен фонд "Земеделие", чрез процесуалния
си представител, оспорва жалбата като неоснователна. Представя
административната преписка. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази
становищата на страните, въз основа на представените по делото доказателства,
тяхната преценка в съвкупност и приложението на закона, намира за установено
следното от фактическа страна:
Жалбоподателят Х.Ц. е земеделски стопанин по
смисъла на §1, т. 23
от ДР на Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) във вр. с чл. 4, параграф
1, б. "а" от Регламент (ЕС) № 1307/2013, регистриран с Уникален
регистрационен номер (УРН) 592542 в Интегрираната система за администриране и
контрол (ИСАК), с право да кандидатства за подпомагане по мярка 11
"Биологично земеделие" от ПРСР за периода 2014-2020г., съгласно чл. 2, ал.
1 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. (обн. ДВ, бр. 16 от 2015 г.) за прилагане на мярка 11
"Биологично земеделие" от Програмата за развитие на селските райони
за периода 2014 – 2020 г. (Наредбата)
Съгласно Уведомително писмо изх.№
02-020-6500/1851 от 24.02.2016г. на Заместник изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“
(л.45-49), Х.Ц. е уведомен, че по
подаденото заявление за подпомагане с УИН 02/090715/06564 е одобрен за участие по направление "Биологично
растениевъдство" от мярка 11 "Биологично земеделие" от ПРСР за
периода 2014 – 2020г. В таблица № 1 към писмото са
посочени и одобрените за участие по мярката площи в размер на 5.51 ха, за които
кандидатът поема 5 – годишен ангажимент за извършване на биологични дейности, с
код на култура 223030 – лешници.
На 04.05.2020г. Х.Ц. е подал Заявление за
подпомагане с УИН 02/250620/45307 и Приложение за кандидатстване по мярка 11
„Биологично земеделие“ за кампания 2020 г. (л.50-67), с което е заявил
земеделски площи за финансово подпомагане, като са посочени 4 броя земеделски
парцели находящи се в землището на с.Вресово, общ.Руен с обща декларирана площ
от 3.33 ха. На страница 17 от заявлението (л.58)
в табличен вид са посочени декларираните площи за кампания 2019г.-5,51 ха и
декларираните площи за кампания 2020г.-3,33 ха. На страница 24 от заявлението
(л.61-гръб) в приложението за кандидатстване по мярката е поставена отметка на
„Заявление за подпомагане“ и на „Заявление за плащане“.
По заявлението на основание чл.46, ал.1 от Наредба № 4 от
24.02.2015 г. са извършени
административни проверки, включващи автоматични проверки на въведените данни в заявление за подпомагане по директни плащания за
кампания 2020 г. В резултатите от автоматичните проверки на въведените данни в
сектор „предупреждения“ (л.56-гръб) е посочено, че не са декларирани същите
площи по направление „Биологично растениевъдство“ по мярка 11, спрямо
одобрените, брой единици – 2, детайли: ЕКАТТЕ с разлика в площите:
Вресово (12303), Пирне (56438).
С уведомително писмо с
изх. № 01-6500/5782 от 10.12.2021 г. на Заместник изпълнителния директор на ДФ
„Земеделие“ (л.42-43), на основание чл.26, ал.1 от АПК жалбоподателят е
уведомен, че ДФЗ открива производство по издаване на административен акт за
прекратяване на многогодишен ангажимент. От фактическа страна образуваното
производство се основава на съображения, че при извършените административни
проверки е установено
намаление на одобрената площ по мярка 11 „Биологично земеделие“, направление
"Биологично растениевъдство", за кампания 2020г. с повече от 10%, а
именно: припокриване на площта от пресичане на заявените през текущата кампания
парцели, спрямо одобрените /референтните/ парцели за участие е в размер на
60.44%. Направен е извод за нарушаване на изискванията на чл.17, ал.2, изр.
първо от Наредбата. От административния орган е посочено още, че съгласно чл. 6 от
Наредбата, биологичните дейности от съответното направление се изпълняват за
период от пет последователни години, като този срок започва да тече от началото
на годината, в която е подадено "Заявлението за подпомагане", както и
че в съответствие с чл. 63, т. 1 във вр. с чл. 77, т.
4, буква "в" от Регламент (ЕС) № 1306 на Европейския парламент и на
Съвета от 17.12.2013 г. относно функционирането, управлението и
мониторинга на Общата селскостопанска политика и на основание чл. 15,
ал. 3, т. 1 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. за
прилагане на мярка 11 "Биологично земеделие" от Програмата за
развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г., ДФЗ е предприел
действия по прекратяване на поетия от Хр. Ц. ангажимент по мярка 11
"Биологично земеделие", направление "Биологично
растениевъдство". Писмото е получено лично от Хр.Ц. на 29.12.2021г.
От Х.Ц. чрез адв.Г. е
подадено възражение с вх.№ 01-6500/5782#1 от 07.01.2022г., с което са оспорени
фактическите констатации, обективирани в посоченото писмо, като неправилни и
незаконосъобразни. Посочено е, че за кампания 2020г., поради временните
противоепидемични мерки на територията на страната, обработката на заявленията
била извършвана служебно и на заявителят не бил осигурен достъп до помещенията
на ДФ „Земеделие“. Посочил още, че след като изтекъл срока на първоначално поетия
ангажимент (петгодишен) не ставало ясно от заявлението дали срока е удължен или
е поет нов ангажимент. Изложил твърдения, че процентът на припокриване на
площите е 60,44% и попада в допустимите с над 10% разлика съгласно чл.17, ал.2,
изр.2-ро от Наредбата, както и, че не следва да му бъдат налагани санкции
поради липса на виновно поведение. Алтернативно, изложил твърдения, че поетия
ангажимент може да бъде прекратен поради форсмажорни или изключителни
обстоятелства (въведените противоепидемични мерки) по смисъла на чл.15, ал.5 от
Наредбата, но тогава не се изисква частично или пълно възстановяване на
получената от земеделския стопанин финансова помощ.
В отговор Заместник
изпълнителният директор на ДФ „Земеделие“ е изпратил писмо с изх.№ 01-6500/5782
от 18.02.2022г. (л.34-35) до Хр. Ц., с което го уведомил, че съгл. чл.6 от
Наредбата биологичните направления се изпълняват за период от пет
последователни години. Срокът започва да тече от началото на годината на
подаване и одобрение на „заявлението за подпомагане“, като след приключване на
петгодишния период на ангажимента по съответното направление, същият може да
бъде удължаван ежегодно, но не по-късно от кампания 2022г. Посочил още, че
съгласно § 19 от Наредбата за кампания 2020г. площи/животни/пчелни семейства,
за които земеделските стопани са изпълнявали ангажимент по мярка 11 „Биологично
земеделие“ до момента, не могат да бъдат включени в нов ангажимент по мярката,
както и да бъдат добавяни към ангажимент по чл.6 от същата наредба. Изразил
становище, че за кампания 2020г. е продължен поетия ангажимент за шеста година.
Приел че е налице неизпълнение на изискванията по чл.17, ал.2 от Наредбата,
съгласно които одобрената площ за извършване на биологични дейности или
направления може да бъде намалена с не повече от 10%, като всяка година поне
90% от площта по съответното направление се припокрива географски с площта, за
която има поет ангажимент, съгласно глава четвърта от Наредбата или в случаите
по ал.4 и 5 от същата. В допълнение посочил, кои са „форсмажорни или извънредни
обстоятелства“ по смисъла на §1, т.9 от ДР на Наредбата.
В писмото е даден 7-дневен
срок за възражения и допълнителни доказателства. В дадения срок е постъпило
възражение с вх.№ 01-6500/5782#5 от 09.03.2022г., в което жалбоподателят отново излага
подробни възражения, приповтарящи тези от предходно писмо, като отново излага
съображения, че в настоящия случай е приложима хипотезата на чл.17, ал.2, изр.
2-ро от Наредбата, а именно: удължените ангажименти се изпълняват на одобрената
площ за извършване на дейности по направление „Биологично растениевъдство“,
която може да варира с процент, по-голям
от 10%, като ангажимента продължава да се изпълнява с одобрените през текущата
година площи, при условие че за незаявените площи земеделския стопанин няма
регистрирано правно основание. Представя справка от Агенция по вписванията - Служба
по вписванията, гр.Айтос, от която е видно продажба на два от първоначално
заявените имоти.
С оспорения в
настоящото съдебно производство Акт изх. № 01-6500/5782#8 от 11.04.2022г., за прекратяване на
биологичен ангажимент по мярка 11 "Биологично земеделие" от
Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020г. за кампания
2020г., издаден от Заместник изпълнителния директор на Държавен фонд
"Земеделие" е прекратен поетия от Х.Ц. ангажимент по мярка 11
"Биологично земеделие", направление "Биологично
растениевъдство" от ПРСР за периода 2014 – 2020г. Постановеният акт за
прекратяването на биологичен ангажимент от правна страна се основава на чл. 63, т.
1 във вр. с чл. 77, т. 4, буква "в" от
Регламент (ЕС) № 1306 на Европейския парламент и на Съвета от 17.12.2013 г. относно
функционирането, управлението и мониторинга на Общата селскостопанска политика
(Регламент 1306) и на разпоредбите чл. 15, ал. 3, т. 1, във вр. с чл.17,
ал.2 Наредбата.
Обжалваният акт е мотивиран
с оглед цитирани
в същия нормативи, според които биологичните направления се изпълняват за период
от пет последователни години, като срокът започва да тече от началото на
годината, на подаване и одобрение на "Заявлението за подпомагане",
което през първата година на кандидатстване е и "Заявление за
плащане". През всяка следваща година до изтичане на срока, кандидатите за
подпомагане подават само "Заявление за плащане". След приключване на
петгодишния период на ангажимента по съответното направление, същия може да
бъде удължаван ежегодно, но не по-късно от кампания 2022г.; биологичните
дейности по направления, които се основават на площ, се извършват върху едни и
същи площи за едни и същи блокове на земеделското стопанство в периода на
поемане на многогодишния ангажимент, като одобрената площ по направление
"Биологично растениевъдство" може да бъде намалена с не повече от 10
%, като всяка година поне 90 % от площта по направлението се припокрива
географски с площта, за която има поет ангажимент; процентът на припокриване на
площта от пресичане на заявените за 2020 г. парцели, спрямо одобрените за
участие в направление "Биологично растениевъдство" е 60. 44%, поради
което се прекратява поетия от Х.Ц. биологичен ангажимент по мярка 11
"Биологично земеделие" с направление "Биологично
растениевъдство".
В постановеният акт, решаващият
орган не е обсъдил доводите и възраженията от жалбоподателя с писмо, вх.№ 01-6500/5782#1 от 07.01.2022г. и писмо с вх.№
01-6500/5782#5 от 09.03.2022г. и не е
посочил поради какви съображения не ги приема. Посочил е единствено,
че „след разглеждане на допълнително представената информация, ДФЗ-РА не приема
направените възражения и представените доказателства за основателни“.
Към административната
преписка са приложени писмени доказателства-справка № 271383/07.03.2022
(л.28-33) на Агенция по вписванията, от която е видно че два от първоначално
заявените и одобрени парцели
с № 157008 в землището на с.Вресово, Община Руен и № 117098 в землището
на с.Пирне, Община Айтос са продадени на 30.01.2020г. и на 09.04.2019г., т.е.
за тях е отпаднало правното основание за кампания 2020г.
Актът е връчен лично на
жалбоподателя на 29.04.2022г. Жалбата срещу същия е депозирана на 13.05.2022г.
чрез административния орган и е заведена с вх. № 01-6500/5782#10 от същата дата при
ДФ „Земеделие“.
По делото е представена
Заповед № 03-РД/772/08.03.2022г. на Изпълнителния Директор на ДФ
„Земеделие“, с която на основание чл. 20, т. 2 и т. 3 и чл. 20а, ал. 1, 2, 4, 5 предл. първо във вр. с чл.6 от ЗПЗП, чл. 10, т. 1, т. 2, т.7 и
т.13 и чл. 11, ал. 2 от Устройствения правилник на ДФЗ е делегирал на заместник
изпълнителния директор на ДФЗ - П.Д.С.правомощия да издава и подписва актове за
прекратяване на ангажимент по мярка 11 "Биологично земеделие" /л. 18/.
По делото, в о.
с. з., е допуснато изслушване на обясненията на жалбоподателя Хр.Ц., като същият
посочва, че с оглед на COVID-19,
липсвало комуникация със служителите на ДФЗ. Твърди, че след подаване на
заявлението, никой не го уведомил за това дали е удължен поетия ангажимент или
е поет нов. Посочва, че от май 2020г. до юни 2021г. не е търсен и уведомяван за
установени нередности по заявлението за подпомагане. Заявява, че през 2021г.
той е потърсил контакт със служители на ДФЗ и тогава разбрал, че има започната
процедура по прекратяване на ангажимента. Жалбоподателя посочва също, че само до
2019г. е имал контакт със служител на
фонда.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства
във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на
страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения
акт на основание чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 от АПК, намира за
установено от правна страна следното:
Оспорването, като направено от легитимирано лице с
правен интерес, в законово установения срок и против административен акт,
подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално
допустимо.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Обществените
отношения, свързани с прилагането на Програмата за развитие на селските райони
за периода 2014 -2020г. са предмет на уреждане от Закона за подпомагане на земеделските
производители (ЗПЗП) - чл. 1, т. 7 от закона. С него се определят
необходимите процедури и структури в страната за прилагане на мерките и
дейностите, включени в Общата селскостопанска политика на Европейския съюз,
тяхната компетентност, правомощия и организационни връзки между тях. По силата на чл. 11а от ЗПЗП, Държавен фонд
"Земеделие" е акредитиран за единствена Разплащателна агенция за РБ,
за прилагане на Общата селскостопанска политика на Европейския съюз. Съгласно
разпоредбата на § 1, т. 13 от ДР на ЗПЗП, Разплащателната
агенция, е специализирана акредитирана структура за приемане на заявления,
проверка на условията и извършване на плащания от Европейските земеделски
фондове и за прилагане на пазарни мерки, включително интервенция на пазарите на
земеделски продукти, по правилата на Европейския съюз. В чл. 20а, ал.
1 и ал. 2, т. 2 от ЗПЗП е
регламентирано, че Изпълнителният директор на ДФЗ, е Изпълнителен директор на
Разплащателната агенция и я представлява, и съответно - по реда на чл. 20а,
ал. 4 от ЗПЗП, може да делегира своите правомощия. Съдът
намира, че процесният Акт за прекратяване на биологичен ангажимент по мярка 11
"Биологично земеделие" от ПРСР за периода 2014- 2020г, за кампания
2020 година, с изх. № 01-6500/5782#8 от 11.04.2022г. на Заместник изпълнителен
директор на ДФЗ, е издаден от компетентен орган, на когото са делегирани
съответни правомощия, по реда на чл. 20а, ал. 4 от ЗПЗП, въз основа на
нарочно издадена заповед с № 03- РД/772/08.03.2022 г., на Изпълнителния
директор на ДФЗ, приложена по делото.
Актът е издаден в задължителната по закон писмена
форма - чл. 59, ал. 2 АПК. От формална страна съдържа фактически и правни
основания с оглед на изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК., съдържа и мотиви.
Съдът намира, обаче че
при издаването на оспореният Акт за прекратяване на биологичен ангажимент по
мярка 11 "Биологично земеделие" от ПРСР за периода 2014 - 2020г, са
допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в нарушение на
нормите на чл.35 и чл.36 от АПК.
Административният орган, като
не е изпълнил задълженията си по чл.35 от АПК за изясняване на фактите и
обстоятелствата от значение за случая е допуснал нарушение на административно
производствените правила - основание по чл.146, т.3 от АПК. В процесният акт е прието, че е налице 60, 44%
припокриване на одобрените референтните парцели за участие по направление
„Биологично растениевъдство“, и заявените за кампания 2020г., което съставлява
нарушение на цитираната норма на чл. 17, ал. 2 от Наредбата и е основание за
прекратяването на поетия ангажимент от страна на ДФЗ. При издаването на
оспореният Акт, обаче, ответникът не е взел предвид възраженията на
жалбоподателя и изложените от него факти, и представени писмени доказателства,
относно факта, че същия е с изпълнен петгодишен ангажимент и се намира в
условията на неговото продължаване съгл.чл.6, ал.3 от Наредбата. Ответникът не
е изследвал въпросът относно това дали земеделския стопанин има основание за
продължаване на ангажимента и незаявените площи са без регистрирано правно
основание за текущата година. Впрочем в писмо
изх.№ 01-6500/5782 от 18.02.2022г. адм.орган излага твърдения, че ангажимента е
продължен за шеста година. Във тази връзка основателни са възраженията на
жалбоподателя, че административния орган е допуснал съществено процесуално
нарушение свързано с необсъждане на депозираните от жалбоподателя възражения
постъпили в хода на проведеното административно производство.
На следващо място ответника носи
доказателствената тежест и по установяване на положителния
факт, че фондът е предоставил необходимата за подаване на заявлението за
кампания 2020 г. информация на жалбоподателя.
Съдът намира, че факта, че жалбоподателя е подписал заявлението
за подпомагане на всяка страница, вкл. и на страница 17, на която в табличен
вид са посочени площите за които има поет ангажимент от 5,51 ха и новите
заявени площи от 3, 33 ха, за ирелевантен и същия няма пряко отношение към
законосъобразността на акта.
По материалната
законосъобразност на акта.
Административният орган
е постановил своя акт при нарушение на материалния закон.
Условията и редът за подпомагане на земеделски
стопани, които извършват земеделски дейности, насочени към подобряване на
опазването на околната среда по мярка 11 от ПРСР за периода 2014-2020г.,
финансирана от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони
(ЕЗФРСР), са регламентирани в Наредбата (в приложимата редакция - ДВ бр. 21 от 2021г., в сила от 12.03.2021г.) за
прилагане на мярка 11 „Биологично земеделие“ от програмата за развитие на
селските райони за периода 2014 - 2020г. Съгласно чл. 6, ал. 1 и ал. 2 от Наредбата (в приложимата редакция), биологичните дейности от
съответното направление се изпълняват за период от пет последователни години,
като този срок започва да тече от началото на годината на подаване и одобрение
на заявлението за подпомагане, което през първата година на кандидатстване е и
заявление за плащане, а през всяка следваща година до изтичане на петгодишния
ангажимент кандидатите за подпомагане подават заявление за плащане.
Според чл. 17, ал. 1 от Наредбата (в приложимата редакция), дейностите по
направление „биологично растениевъдство“ се извършват върху едни и същи площи
за едни и същи блокове на земеделското стопанство в петгодишен период от
поемане на задължението, а съгласно ал. 2 изр.1-во - одобрената площ за
извършване на дейности по направление "биологично растениевъдство"
може да бъде намалена с не повече от 10 %, като всяка година поне 90 % от
площта по направлението се припокрива географски с площта, за която има поет
ангажимент, съгласно глава четвърта на настоящата наредба или в случаите по ал.
4 и 5, и изр. 2-ро - при удължените след 2020 г.
ангажименти, същите се изпълняват на одобрената площ за извършване на дейности
по направление „Биологично растениевъдство“, която може да варира с процент,
по-голям от 10 %, като ангажиментът продължава да се изпълнява с одобрените
през текущата година площи, при условие че за незаявените площи земеделският
стопанин няма регистрирано правно основание за текущата година.
Разпоредбата на чл.17, ал.2 във
вр. с чл.6, ал.3 от подзаконовия нормативен акт в редакцията му към датата на издаване
на обжалвания административен акт-11.04.2022г. предвижда различни изисквания касаещи
периода на изпълнение на многогодишния ангажимент и изпълнение на удължените
след 2020г. ангажименти: в общия случай (изречение първо на чл. 17 ал. 2 от
Наредбата) - одобрената площ за извършване на дейности по направление
"биологично растениевъдство" може да бъде намалена с не повече от 10
%, като всяка година поне 90 % от площта по направлението се припокрива
географски с площта, за която има поет ангажимент, съгласно глава четвърта на Наредбата
или в случаите по ал. 4 и 5. В частния случай (изречение второ на чл. 17 ал. 2
от Наредбата) се урежда изпълнение на удължен след 2020 г. съществуващ ангажимент.
Условията, при които ДФ „Земеделие“ прекратява
поетия ангажимент са посочени изчерпателно в чл. 15 от Наредбата, като според
ал. 3, т. 1 ДФ „Земеделие“ прекратява поетия ангажимент и подпомаганите лица
възстановяват получената финансова помощ по съответното направление съобразно
разпоредбите на ал. 4, когато: 1. не са изпълнили изискванията на чл. 17, ал.
2.
Или иначе казано материалноправните
предпоставки за прекратяване на поет от земеделския стопанин многогодишен
ангажимент по смисъла на чл. 15, ал. 3, т. 1 от Наредбата са: - при изпълнение
на многогодишен ангажимент - заявяването за финансова помощ на площ, която е
намалена с повече от 10% от одобрената /референтната/ за подпомагане площ или
когато заявената за плащане площ географски се припокрива с по-малко от 90% от
одобрената /референтната/ за подпомагане площ за съответното направление, а при
удължен след 2020г. ангажимент одобрената площ за извършване на дейности по
направление "Биологично растениевъдство" може да варира с процент,
по-голям от 10 %, като ангажиментът продължава да се изпълнява с одобрените
през текущата година площи, при условие че за незаявените площи земеделският
стопанин няма регистрирано правно основание за текущата година.
От представените и приобщени по делото писмени
доказателства се установява, че в случая със заявление за подпомагане с УИН
02/090715/06564 жалбоподателят е одобрен
за участие по направление "Биологично растениевъдство" от мярка
11 "Биологично земеделие" от ПРСР за периода 2014 – 2020г. Одобрени
за участие по мярката са 6 бр. земеделски парцели /БЗС/ с № 117098 в землището
на с.Пирне, Общ.Айтос; № 119017; №
120035; № 121032, № 154005 и № 157008 в
землището на с.Вресово, Общ.Руен с обща
декларирана площ 5.51 ха, за които кандидатът поема 5 – годишен ангажимент за
извършване на биологични дейности, с код на култура 223030 – лешници. Ангажимента
е поет през 2015г. и изтича през 2019г. Със заявлението за кампания
2020г. Хр.Ц. е заявил за подпомагане 4 бр. земеделски парцела с № 119017; №
120035; № 121032 и № 154005 в землището на с.Вресово, Общ.Руен и с обща
декларирана площ 3, 33ха. Представена е справка от Агенция по вписванията –
служба по вписвания – гр.Айтос, от която е видно че два от незаявените парцели
за кампания 2020г. са продадени, т.е за тях няма регистрирано правното
основание за текущата година. По делото е установено също, че процентът на
припокриване между заявените за кампания 2020 г. парцели спрямо референтните
такива е 60, 44 %, т. е. не се достигат изискуемите от чл. 17,
ал. 2 изр. 1-во от Наредбата. Спорният по делото въпрос е свързан с това
дали в настоящия случай са приложими изискванията на чл.17, ал.2 изр. 2-ро от
Наредбата за удължен
след 2020г. ангажимент.
Административният
орган е този, който следва да докаже, какъв е вида на подаденото заявление и
защо това заявление не отговаря на изискванията на чл.17, ал.2 от Наредбата.
Самият орган се позовава на §19 от ПЗР на Наредбата, според който площите, за
които земеделските стопани са изпълнявали ангажимент по мярката до момента, не
могат да бъдат включени в нов ангажимент, т.е следва да се продължи стария. При
тази констатация неясно остава за съда, защо органа не е изследвал приложимостта
на чл.17, ал.2, изр.2-ро, регламентираща удължените след 2020 г. ангажименти,
които се изпълняват на одобрената площ за извършване на дейности по направление
„Биологично растениевъдство“, която може да варира с процент, по-голям от 10 %,
като ангажиментът продължава да се изпълнява с одобрените през текущата година
площи, при условие че за незаявените площи земеделският стопанин няма
регистрирано правно основание за текущата година. В този смисъл, ответникът е
постановил своя акт, при неизяснена фактическа обстановка, довело до неправилно
приложение на материалния закон – налице ли са или липсват предпоставките по
изречение първо и по изречение второ на чл. 17 ал. 2 от Наредбата.
Воден от гореизложеното съдът приема, че не са
налице фактическите основания, посочени в Акта за прекратяване, като основание
за неговото издаване. Действително площта е намалена с повече от 10% от
одобрената /референтната/ за подпомагане площ, обаче предвид изричните
твърдения на органа, че ангажимента е удължен за шеста година, изискванията на
чл.17, ал.2, изр.2-ро от Наредбата са налице, поради което прекратяването на
подпомагането е незаконосъобразно.
Административният орган съобразно
разпределената от съда доказателствена тежест съгласно чл.170 от АПК е следвало
да установи фактическите основания за издаване на акта, а именно че е налице неизпълнение
на изискванията на чл. 17, ал. 2 изр.1-во от Наредбата, относно изискването, че
одобрената площ за извършване на дейности по направление „биологично
растениевъдство“ може да бъде намалена с не повече от 10%, като всяка година поне 90% от площта
от направлението се припокрива географски с площта, за която има поет
ангажимент. Налице е противоречие между
фактическите констатации и приложените материалноправни предпоставки за прекратяване
на поетия ангажимент, поради което административният орган е издал порочен акт
при неправилно приложение на материалния закон – основание по чл.146, т.4 от АПК.
Поради изложените
съображения, обжалваният административен акт следва да се отмени, като
незаконосъобразен, постановен при съществени процесуални нарушения на
административно производствените правила и при неправилно приложение на
материалния закон. Преписката следва да се върне на административния орган,
като същият ще следва да извърши повторна проверка на всички факти и
обстоятелства във връзка с подаденото от жалбоподателя заявление за кампания
2020 г., съответно органа следва да обсъди всички направени възражения по
приложението на чл. 17 ал. 2 изр. 2 от Наредбата.
На основание гореизложеното, съдът намира, че актът е
незаконосъобразен, което налага неговата отмяна и връщане на преписката на
административния орган, за произнасяне по заявлението на Х.Ц. с УИН 02/250620/45307
от 04.05.2020
г. за кандидатстване по мярка 11 „Биологично растениевъдство“, като бъде
определен и 30-дневен срок, считано от датата на влизане в сила на решението,
за произнасяне, съобразно указанията, дадени в настоящето решение.
С оглед изхода на спора в полза на жалбоподателя следва
да бъдат присъдени сторените по делото разноски, в размер на 510 лв. – държавна
такса в размер на 10 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 1 и ал. 2, предл. 3 от АПК съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Акт за прекратяване на биологичен
ангажимент по мярка 11 „Биологично земеделие“ от програмата за развитие на
селските райони за периода 2014-2020г. за кампания 2020г., изх. № 01-6500/5782#8
от 11.04.2022г., издаден от Заместник изпълнителния директор на Държавен фонд
„Земеделие“ – Разплащателна агенция.
ВРЪЩА преписката, на Заместник изпълнителен директор
на Държавен
фонд „Земеделие“, за НОВО
ПРОИЗНАСЯНЕ по подаденото от Х.И.Ц., ЕГН ********** „Заявление за
подпомагане“ с УИН 02/250620/45307 от 04.05.2020 г., за кандидатстване
по мярка 11 "Биологично растениевъдство", за кампания 2020 г., в 30-дневен
срок от влизане на решението в сила, при спазване на указанията по прилагането
на закона, дадени в настоящото решение.
ОСЪЖДА, на основание чл. 143, ал. 1 АПК, Държавен фонд „Земеделие“ - София,
да заплати на Х.И.Ц.,
ЕГН **********, сумата от 510
лв. - разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба,
пред Върховен административен съд в 14 - дневен срок от съобщението му до
страните.
СЪДИЯ: