№ 462
гр. В., 18.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., IV СЪСТАВ НО, в публично заседание на
двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Андрей Ж. Дечев
при участието на секретаря Павлинка Н. Йорданова
като разгледа докладваното от Андрей Ж. Дечев Административно
наказателно дело № 20231320201191 по описа за 2023 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба, подадена от ЗП
М.Ж.А., ЕИК: *********, ЕГН: **********, адрес: гр. В., ж.к. „К.Б.“, бл. 3,
вх. „А“, ет. 1, ап. 1, против Наказателно постановление №05-2300127 от
18.08.2023г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ - В., с което на
жалбоподателя е наложено административно наказание на основание чл. 53
от ЗАНН, във вр. с чл. 416, ал. 5, във вр. с чл. 414, ал. 3 от КТ – „глоба” в
размер на 1500 / хиляда и петстотин / лева за извършено административно
нарушение по 61, ал. 1, във вр. с чл. 1, ал. 2 от КТ.
Жалбоподателят в жалбата си оспорва НП, като заема становище да се
уважи жалбата като основателна, а атакуваното наказателно постановление да
се отмени като незаконосъобразно и необосновано.
Ответната страна чрез процесуалния си представител заема становище в
с. з., да се потвърди атакуваното наказателно постановление като
законосъобразно и обосновано, а жалбата да се отхвърли като
неоснователна.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и взети в
тяхната съвкупност, Съдът прие за установена следната фактическа
обстановка:
1
На 11.07.2023г. жалбоподателят не е уредил като трудово
правоотношение при представяне на работна сила и не е сключил трудов
договор с Емил Антов Николов преди постъпването му на работа, за
предоставената от него работна сила в стопанисвания от работодателя обект –
лозов масив в местността „А.“, с Н., обл. В..
Така установената фактическа обстановка се доказва от събраните по
делото гласни и писмени доказателства – показанията на свидетеля П. П. и
административно-наказателната преписка.
Между така събраните доказателства няма противоречия, кореспондират
помежду си и взаимно се допълват, поради което Съдът ги кредитира.
Съдът, за да се произнесе, взе предвид следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 59, ал.2 от ЗАНН от
лице с правен интерес от обжалване на НП, поради което е процесуално
допустима, но разгледана по същество е неоснователна.
АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по
чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН. НП е издадено от компетентен орган, като АУАН
също е съставен от компетентно лице. АУАН е съставен в присъствието на
представляващия дружеството и свидетел, присъствал при установяване на
нарушението.
Съдът не констатира нарушение и на разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН –
относно описание на нарушението. В акта е направено пълно и детайлно
описание на нарушението, датата и мястото на извършване, както и на
обстоятелствата при които е извършено. Посочени са и законовите
разпоредби, които са нарушени.Отразени са всички данни относно
индивидуализацията на нарушителя.
Спазено е от страна на административнонаказващия орган на изискването
на чл.57, ал.1 от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно постановление да
бъде дадено пълно описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е
извършено, на доказателствата, които потвърждават извършеното
административно нарушение.
Съставът на съда намира за неоснователно направеното в жалбата
възражение, че нарушението е несъставомерно. В АУАН и НП се съдържат
обстоятелства и факти, които в достатъчна степен описват вмененото на
2
дружеството нарушение от обективна страна, посочени са дата и място на
извършване на нарушението, обстоятелствата при които е извършено, както и
нарушената законова норма като е налице пълно единство между фактическо
и юридическо обвинение. Фактите описани в акта и НП напълно съответстват
на юридическото обвинение. По изложените доводи не е налице нарушено
правото на защита, нито неяснота по отношение на вмененото нарушение.
Наказанието е съобразено със степента на обществена опасност на
деянието, по вид и размер е правилно определено в рамките на предвиденото
по закон.
Допуснатото нарушение не представлява маловажен случай по смисъла
на чл. 28 ЗАНН.
В този смисъл Съдът намира, че НП е законосъобразно и обосновано и
ще следва да бъде потвърдено, а жалбата е неоснователна и ще следва да се
отхвърли.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, във вр. с
чл. 63д ал. 1 и ал. 4 от ЗАНН, в полза на административно наказващия орган
следва да бъдат присъдени направените по делото разноски за
възнаграждение за защита от юрисконсулт, в размер на 180 лева, определен
по реда на чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ, приложима
във вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН В.ският районен
съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №05-2300127 от 18.08.2023г.
на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ - В., с което на
жалбоподателя ЗП М.Ж.А., ЕИК: *********, ЕГН: **********, адрес: гр. В.,
ж.к. „К.Б.“, бл. 3, вх. „А“, ет. 1, ап. 1, е наложено административно наказание
на основание чл. 53 от ЗАНН, във вр. с чл. 416, ал. 5, във вр. с чл. 414, ал. 3 от
КТ – „глоба” в размер на 1500 / хиляда и петстотин / лева за извършено
административно нарушение по 61, ал. 1, във вр. с чл. 1, ал. 2 от КТ.
ОСЪЖДА жалбоподателя ЗП М.Ж.А., ЕИК: *********, ЕГН: **********,
адрес: гр. В., ж.к. „К.Б.“, бл. 3, вх. „А“, ет. 1, ап. 1,, на основание чл. 143, ал. 3
3
от АПК, във вр. с чл. 63д ал. 1 и ал. 4 от ЗАНН, да заплати на, сумата от 180
/сто и осемдесет/ лева, представляваща направени разноски за
възнаграждение за защита от юрисконсулт, определен по реда на чл. 27е от
Наредба за заплащането на правната помощ, приложима във вр. с чл. 37, ал. 1
от Закона за правната помощ.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14 дневен срок от
съобщението до страните пред Административен съд-гр. В..
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
4