Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София, 21.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-А състав в
публично съдебно заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и първа година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА
ГЕОРГИЕВА
ДИМИТЪР КОВАЧЕВ
при
секретаря Емилия Вукадинова, като разгледа докладваното от съдия Йовчева гр.
дело № 11342 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по
реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по жалба на „ЗК „Л.И.“ АД
срещу решение от 16.07.2018год. по гр.д. № 22637/2016 г. на СРС, I ГО, 43 състав в частта, с която
жалбоподателят е осъден да заплати на ищцата М.А.В. на основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм/, разликата над сумата от 4 000 лв. до присъдения
размер от 10 000 лв.
-
обезщетение за неимуществени вреди от пътнотранспортно произшествие, настъпило
на 03.10.2011г. по вина на водача С.И.У., чиято гражданска отговорност е била
застрахована при ответника, ведно със законната лихва върху тази сума, считано
от 03.10.2011 г. до окончателното ѝ изплащане. Решението в частта за
осъждане на ответника „ЗК „Л.И.““ АД за заплащане на сумата от 4 000 лв.,
както и за отхвърляне на иска за разликата над сумата 10 000 лв. до пълния
предявен размер от 23 000 лв., е
влязло в сила като необжалвано.
Във въззивната жалба са наведени
оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение, поради на нарушение
на процесуалния и материалния закон и необоснованост. Жалбоподателят навежда
доводи, че определеният от районния съд размер на обезщетение за претърпените
от ищцата неимуществени вреди е прекомерен. Счита, че същият не е съобразен с
естеството на настъпилите при нея телесни увреждания. Поддържа, че съгласно заключението
на вещото лице, възстановителният период при пострадалата е протекъл гладко и
без усложнения, като към датата на прегледа на ищцата – 23.03.2017г.,
състоянието ѝ е било напълно възстановено. Излага съображения, че по
делото не е доказано личното отношение и психични изживявания на ищцата във
връзка с процесния инцидент. Твърди, че обезщетението не е съобразено с
индивидуалните особености на конкретния случай, както и със
социално-икономическата ситуация в страната. Навежда доводи, че застрахователят
не е причинителят на вредата и отговорността му се основава на застрахователен
договор, поради което нормата на чл. 84,
ал. 2 от ЗЗД не намира приложение и той дължи законна лихва, считано от
поканата. Моли съда да отмени решението в обжалваната част, като отхвърли
предявения иск в съответните части, с присъждане на разноски.
Въззиваемата
страна М.А.В., в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е подала отговор на
въззивната жалба.
Третото лице помагач С.И.У. не взема
становище по жалбата.
Съдът, като съобрази доводите във
въззивната жалба и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено
следното от фактическа и правна страна във връзка с наведените във въззивната
жалба пороци на оспорения съдебен акт.
Жалбата е подадена в срока по чл. 259,
ал. 1 ГПК, поради което е допустима.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните
оплаквания в жалбата.
Първоинстанционно решение е валидно и
допустимо в обжалваната част.
Производството е образувано по иск на М.А.В.
с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ вр. чл. 45 от ЗЗД за осъждане на
ответника „ЗК „Л.И.“ АД да заплати сумата 23 000 лв. - обезщетение за
неимуществени вреди от настъпило на 03.10.2011г. пътно-транспортно
произшествие, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 03.10.2011
г. до окончателното й изплащане.
С отговора на исковата молба, ответникът
е оспорил настъпването на фактическия състав на деликтната отговорност по
отношение на застрахованото при него лице, доколкото то не е реализирало
произшествието виновно. Отделно е оспорен претендирания
размер на обезщетението за неимуществени вреди като прекомерен. Оспорил е
началния момент, от който се претендира законна лихва.
Първоинстанционното решение е влязло в
сила като необжалвано от страните в частта, с която предявеният иск с правно
основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ вр. чл. 45 ЗЗД за заплащане на обезщетение
за претърпени от ищцата неимуществени вреди, е уважен до размера на сумата от 4
000 лв. Следователно, по арг. от чл. 297 вр. чл. 298,
ал. 1 ГПК, решението следва да бъде зачетено от настоящия съдебен състав досежно
установените със сила на пресъдено нещо обстоятелства, съставляващи основание
на исковата претенция, а именно - реализирано застрахователно събитие - ПТП,
предизвикано противоправно и виновно от застрахован при ответника водач на МПС
по застраховка „Гражданска отговорност“ с валидно застрахователно покритие към
датата на произшествието, претърпени от ищеца неимуществени вреди и
причинно-следствената им връзка с процесното събитие. Спорният по делото
въпрос, повдигнат с въззивната жалба, по който единствено съдът дължи
произнасяне, е свързан с размера на следващото се на ищеца обезщетение за
неимуществени вреди.
Съгласно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени
вреди се определя от съда по справедливост. Понятието
,,справедливост” по смисъла на чл.52 ЗЗД не е абстрактно. То е свързано с
преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които
трябва да се имат предвид от съда при определяне размера на обезщетението /т.2
от ППВС № 4 от 23.12.1968 г./. Такива обективни обстоятелства при телесните
увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването
му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване
състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания,
загрозявания и пр. Справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД обезщетение, означава
да бъде определен от съда онзи точен паричен еквивалент на всички понесени от
конкретното увредено лице болки, страдания и неудобства - емоционални,
физически и психически сътресения, които ноторно намират не само отражение
върху психиката му, но му създават и социален дискомфорт за определен период от
време, а понякога и реална възможност за неблагоприятни бъдещи прояви в
здравословното му състояние и които в своята цялост представляват конкретните
неимуществени вреди. Същевременно обезщетението за неимуществени вреди има
паричен израз, поради което всякога се явява детерминирано и от икономическа
конюнктура в страната, една от проявните форми на която са и нормативно
определените лимити за отговорността на застрахователя, независимо, че те сами
по себе си не са пряк израз на принципа за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД.
Настоящият съдебен състав намира, че при определяне размера на
обезщетението за неимуществени вреди следва да бъдат взети предвид следните
обстоятелства, установени със заключението на приетата по делото
съдебно-медицинска експертиза и събраните писмени и гласни доказателства
/показанията на свидетелката Л.В./: 1/ характера, вида и тежестта на
претърпяното от ищцата увреждане –
контузия на главата с навяхване на шията и контузия на поясната
област, причинена от верижна катастрофа на кръстовището между бул. „Витоша“ и
бул. „България“ в гр. София с участието на общо четири спрели автомобила; 2/
възрастта на ищцата към момента на настъпване на инцидента от 29 години – активна трудоспособна възраст; 3/ продължителността
на възстановителния период от 2 години и 2 месеца относно физическата травма; 4/
проведеното лечение на телесните увреждания – поставянето на мека шийна яка за срок от три месеца, както и продължилата след
това рехабилитация; 5/ физическите болки и страдания, търпени от ищцата,
особено в първите 24 часа след произшествието, както и до третия месец. При
съобразяване и на неудобствата, свързани с прекараната през 2013г. от ищцата
бременност, както и началния период при отглеждане на детето ѝ съгласно
гласните доказателства, както и на придобитата според доказателствата
нервно-вегетативна дистония и характерни симптоми на тревожно
разстройство и паник атаки, нарушен сън и сърцебиене,
както и
на разпоредбите на чл. 51, ал. 1 ЗЗД и чл. 52 ЗЗД, настоящият съдебен състав
намира, че приетият от първоинстанционния съд размер на обезщетението от 11 500
лв. е завишен, с оглед момента на настъпване на ПТП – 2011г. и обществено
–икономическите условия към този момент.
В тази връзка съдът също отчита, че
в представената епикриза от 20.01.2016г., въз основа
на която вещото лице е приело наличие на посттравматични увреждания на психиката
за посочения период, е посочена диагноза тензионно
главоболие – хронично, периодично, шийна остеохондроза /която не е в причинна връзка с процесното ПТП/, тревожно разстройство, но за ищцата се
сочи, че е психично адекватна, критична, без психотична
симптоматика, с леко изразен нервно-вегетативен синдром. Относно описаната в
първоначалната епикриза стресова психотравма
по делото не е ангажирана психологична/психиатрична експертиза, респ. липсва
преглед на такъв специалист на ищцата, за да се приеме, че влошаването в
психологичното състояние е продължило до 20.01.2016г. и след това. Заключението на приетата по делото СМЕ е
изготвено от травматолог, а удостовереният на 20.01.2016г. преглед в медицински
център е от невролог. Поради изложеното, по делото не е доказано влошено
психическо състояние, което да е продължило за период от около 5 години. Показанията
на свидетелката Вретенарова не налагат различен
извод.
При съобразяване на горепосочените
обстоятелства, както и пълното възстановяване на ищцата, като адекватен размер на
претърпените неимуществени вреди следва да бъде определен такъв от 9 500
лв. При съобразяване на извънсъдебното плащане
от 1 500 лв., на ищцата следва да бъде присъдено обезщетение в размер на
сумата 8 000 лв.
Неоснователно е оплакването на
жалбоподателя, че тъй като отговорността му като застраховател е договорна,
същият дължи законна лихва от датата на поканата - чл. 84, ал. 2 ЗЗД, а не от
датата на непозволеното увреждане - чл. 84, ал. 3 ЗЗД. Съгласно константната
практика на ВКС, вкл. цитираната от първоинстанциониия съд, в хипотезата на чл.
226 КЗ /отм./, отговорността на застрахователя е функционално обусловена от
отговорността на прекия причинител на вредата, поради което законната лихва се
дължи от застрахователя - ответник от датата на деликта
/така Решение № 86/10.07.2012г. на ВКС
по т. д. № 467/2011г., I ТО и цитираната в него многобройна и последователна
практика на ВКС).
Поради частичното несъвпадение на изводите на
въззивния съд с тези на първоинстанционния съд, обжалваното решение на СРС
следва да бъде отменено в частта за уважаване на иска над сумата 8000 лв. до
пълния присъден размер от 10 000 лв. и вместо него постановено друго за
отхвърляне на иска в посочената част, а в останалата част - потвърдено, като
правилно и законосъобразно.
С оглед изхода на спора, решението следва да бъде
отменено и в частта, с която е осъден ответника да заплати на основание чл. 78,
ал. 6 ГПК разноски по сметка на СРС над сумата 396. 52 лв. до пълния присъден
размер от 495. 65 лв.
Въззиваемата-ищца не е претендира разноски и такива не
следва да се присъждат.
На въззивника – ответник следва да се присъдят претендираните и доказани разноски за настоящата инстанция съобразно
уважената част на жалбата в общ размер на сумата 73 лв. - държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
Така
мотивиран, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение от 16.07.2018г. по гр.д. №
22637/2016г. на СРС, I ГО, 43 състав в обжалваната част за уважаване на иска над
сумата 8 000 лв. до размера на сумата 10 000 лв., както и в частта, с
която е осъден ответника ЗК „Л.И.“ АД да заплати по сметка на СРС на основание
чл. 78, ал. 6 ГПК разноски над сумата 396. 52 лв. до пълния присъден размер от
495. 65 лв. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от М.А. В.-Б., ЕГН **********
срещу ЗК „Л.И.“ АД, ЕИК*********иск с правно основание чл. 226, ал.1 КЗ /отм/ за разликата над сумата 8000 лв. до пълния присъден
размер от 10 000 лв.- обезщетение на неимуществени вреди от ПТП, настъпило
на 03.10.2011г. в гр. София по вина на водача С.И.У..
ПОТВЪРЖДАВА решение от 16.07.2018г. по
гр.д. № 22637/2016г. на СРС, I ГО, 43 състав в останалата обжалвана част за уважаване на
иска над сумата 4 000 лв. до размера на сумата 8 000 лв., както и в
частта за присъждане на законна лихва върху обезщетението от 03.10.2011г. до
окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА М.А. В.-Б., ЕГН ********** да заплати
на ЗК „Л.И.“ АД, ЕИК *********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата 73 лв. –
разноски за въззивното производство.
Решението в отхвърлителната
част, както и в частта за уважаване на иска до размера на сумата от 4 000 лв., е
влязло в сила като необжалвано.
Решението е постановено при участието на
трето лице-помагач на страната на въззивника - С.И.У..
Решението подлежи на обжалване пред ВКС
при условията на чл.280, ал.1 и 2 ГПК в
едномесечен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.