Решение по дело №1318/2015 на Софийски градски съд

Номер на акта: 260639
Дата: 19 октомври 2022 г.
Съдия: Петър Богомилов Теодосиев
Дело: 20151100901318
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 5 март 2015 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

№....................

гр. София, 19.10.2022г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-15 с-в в закрито заседание на деветнадесети октомври две хиляди двадесет и втора година, в състав:

 

 СЪДИЯ: ПЕТЪР ТЕОДОСИЕВ

 

разгледа търговско дело № 1318 по описа за 2015г. и взе предвид следното:

С решение от 18.10.2021г. производството по несъстоятелност на „Д.Е.Г.“ ЕООД е прекратено на основание чл. 632, ал. 4 ТЗ и е постановено заличаване на дружеството от търговския регистър.

Решението от 18.10.2021г. е влязло в сила на 24.03.2022г. и въз основа на него „Д.Е.Г.“ ЕООД е заличено от търговския регистър на 19.09.2022г.

С молба от 29.09.2022г. от името на „Л.ц.1.“ ЕООД е заявено искане за възобновяване на производството по несъстоятелност на „Д.Е.Г.“ ЕООД на основание чл. 744, ал. 1, т. 2 ТЗ.

Молбата е допустима – подадена е в срока по чл. 744, ал. 1 ТЗ и от името на лице, чиято легитимация като кредитор на приети вземания в производството по несъстоятелност на „Д.Е.Г.“ ЕООД се установява от представеното с допълнителна молба от 10.10.2022г. постановление за възлагане от 04.10.2020г., издадено от председателя на УС на ФГРБ, с което по реда на чл. 85, ал. 5 ЗБН вземанията на „К.т.б.“ АД, включени в одобрените от съда списъци на приетите вземания на кредитори в производството по несъстоятелност на „Д.Е.Г.“ ЕООД, са прехвърлени на „Л.ц.1.“ ЕООД.

Разгледана по същество, молбата е неоснователна, тъй като заявените с нея твърдения и представените доказателства не установяват наличие на предпоставките за възобновяване на производство по несъстоятелност на заличен търговец по извънредния ред, регламентиран в чл. 744, ал. 1, т. 2 ТЗ.

Тези предпоставки включват: 1) установяване на имущество на длъжника, което не е било известно към датата на прекратяването на производството по несъстоятелност; 2) възможност за удовлетворяване на кредиторите на масата на несъстоятелността от това имущество.  

Като основание на молбата са заявени три групи обстоятелства: 1) след прекратяване на производството по несъстоятелност на „Д.Е.Г.“ ЕООД е установено вземане на дружеството срещу Г.И.К.за сумата 1 100,00 лв., дължимо по запис на заповед от 22.10.2015г. с падеж 22.10.2019г.; 2) след прекратяване на производството по несъстоятелност на „Д.Е.Г.“ ЕООД са установени вземания на „Д.Е.Г.“ ЕООД, включени в първа до пета частични сметки за разпределение на налични суми между кредиторите на „К.т.б.“ АД; 3) кредиторът „Л.ц.1.“ ЕООД е внесъл сумата 20 000,00 лв. за предплатени разноски за производството по несъстоятелност на „Д.Е.Г.“ ЕООД.

Твърденията в молбата са, че синдикът на „Д.Е.Г.“ ЕООД е узнал за вземането на дружеството срещу Г.И.К.за сумата 1 100,00 лв., дължима по запис на заповед от 22.10.2015г., на датата 20.09.2022г., на която въпросното лице е признало пред синдика задължението си по записа на заповед и е заявило готовност да изплати това задължение.

Препис от въпросния запис на заповед от 22.10.2015г. е и представен като писмено доказателство с молбата на „Л.ц.1.“ ЕООД за възобновяване на производството по несъстоятелност на „Д.Е.Г.“ ЕООД, но в самата молба не са изложени твърдения дали към твърдяната дата на уведомяване на синдика за вземането по записа на заповед самият документ е бил в държане на синдика (в който случай вземането по записа на заповед не може да бъде прието за новооткрито имущество по смисъла на чл. 744, ал. 1, т. 2 ТЗ) или е предоставен на синдика от Г.И.К.именно на въпросната дата заедно със заявеното признание от посоченото лице към синдика на задължението му по записа на заповед (в който случай се поставя въпросът дължимо ли е въобще вземането по записа на заповед, след като документът, въз основа на който може да бъде упражнено това вземане, се е намирал в държане на длъжника след датата на падежа на менителничния ефект – обстоятелство, което съгласно чл. 492, ал. 1, вр. чл. 537 ТЗ предпоставя погасяване на задължението по ценната книга).

По-съществено в случая е, че вземането по въпросния запис на заповед от 22.10.2015г. за сумата 1 100,00 лв., дори да се приеме, че вземането е дължимо и събираемо без необходимост от допълнителни разноски за производства срещу длъжника по записа на заповед, не е достатъчно да покрие дори само размера на месечното възнаграждение на синдика на заличеното дружество „Д.Е.Г.“ ЕООД, който с решение на събрание на кредиторите от 10.07.2019г. е определен на сумата от 2 500,00 лв.  

Следва неизбежният извод, че вземането по записа на заповед не представлява имущество на длъжника, което може да послужи за удовлетворяване на вземания на кредитори на масата на несъстоятелността на „Д.Е.Г.“ ЕООД, поради което и не представлява основание по чл. 744, ал. 1 ТЗ за възобновяване на производството по несъстоятелност на дружеството.

В още по-голяма степен това се отнася за вземанията на „Д.Е.Г.“ ЕООД, включени в първа до пета частични сметки за разпределение на налични суми между кредиторите на „К.т.б.“ АД, чийто размери, установени от доказателствата към молбата от 29.09.2022г., но също и по реда на чл. 23, ал. 6, вр. чл. 34, ал. 2 ЗТРРЮЛЦ от записите по партидата на„К.т.б.“ АД в търговския регистър, възлизат на сумите 0,45 лв., 0,34 лв., 0,20 лв. и 0,02 лв.

 Отделен е въпросът, че сметките за разпределение са обявени по партидата на „К.т.б.“ АД в търговския регистър преди датата на прекратяването на производството по несъстоятелност на „Д.Е.Г.“ ЕООД, поради което включените в тях вземания на дружеството поначало не могат да бъдат определени като новооткрито имущество по смисъла на чл. 744, ал. 1, т. 2 ТЗ.

Подобно имущество не представлява и сумата в размер на 20 000,00 лв., внесена от кредитора „Л.ц.1.“ ЕООД за предплащане на разноските за производството по несъстоятелност (изрично в този смисъл определение №494 от 04.11.2019г. по т.д. №748/2019г. на ВКС, I ТО и цитираната в него съдебна практика).

Предплатени разноски могат да бъдат съобразявани по реда на чл. 744, ал. 2 ТЗ по молба за възобновяване на прекратено производство по несъстоятелност в случай, че бъдат установени данни за имущество по чл. 744, ал. 1 т. 2 ТЗ, но по съображенията по-горе вземанията на „Д.Е.Г.“ ЕООД по записа на заповед от 22.10.2015г. и вземанията на „Д.Е.Г.“ ЕООД, включени в сметките за разпределение на налични суми между кредиторите на „К.т.б.“ АД, не представляват такова имущество, доколкото възобновяването на производството по несъстоятелност и предприемането на действия от синдика за събиране на посочените вземания не може да има за последица дори частично удовлетворяване на вземания на кредитори на масата на несъстоятелността, напротив – единствената възможна последица от възобновяване на производството по несъстоятелност с цел събиране на посочените вземания ще представлява кумулиране на допълнителен неплатен размер на разноските за възнаграждение на синдика, тъй като както се посочи и по-горе вземанията не са достатъчни дори само за покриване на размера на месечното възнаграждение на синдика.

С оглед изложеното съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата от 29.09.2022г. на „Л.ц.1.“ ЕООД за възобновяване на производството по несъстоятелност на „Д.Е.Г.“ ЕООД на основание чл. 744, ал. 1, т. 2 ТЗ.

Решението може да се обжалва от „Л.ц.1.“ ЕООД пред Софийски апелативен съд в 7-дневен срок от връчването му.

 

 

                                                                             СЪДИЯ: