№ 5
гр. к., 04.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – к. в публично заседание на четвърти март през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Веселина Д. Джонева
при участието на секретаря Вергиния Хр. Бараклийска
като разгледа докладваното от Веселина Д. Джонева Търговско дело №
20211500900056 по описа за 2021 година
Производството е по реда на Глава Тридесет и втора –
„Производство по търговски спорове“, чл.365 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по исковата молба, подадена от ***– в
несъстоятелност, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр.к.,
обл.к., ул.„***“ **, подадена от синдика Е.Т., срещу ***, с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление в гр.к., ул.„***“ ****, представлявано от
управителя Р.Г..
Предявени са обективно кумулативно съединени искове, както следва:
- иск с правно основание чл.288 във вр. с чл.286 от Търговския закон
(ТЗ) във вр. с чл.232 ал.2 във вр. с чл.228 във вр. с чл.79 ал.1 пр.1 от Закона за
задълженията и договорите (ЗЗД) за осъждане на ответника *** да заплати на
ищеца ***– в несъстоятелност сумата от *** лева, дължима по договор за
наем на недвижим имот от 28.04.2016г., представляваща сбора на неплатени
от наемателя – ***, месечни наеми за периода от 01.02.2019г. до 01.02.2020г.,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на
исковата молба – 11.10.2021г., до окончателното й изплащане;
- иск с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответника
*** да заплати на ищеца ***– в несъстоятелност сумата от *** лева,
представляваща общ размер на дължими от наемателя обезщетения за забава
плащането на месечните наеми по договора за наем на недвижим имот от
28.04.2016г., за периода от 01.02.2019г. до 01.02.2020г., всяко обезщетение -
начислено от 6-то число на месеца, за който се е дължало заплащане на наема
до 08.10.2021г.
1
Ищецът претендира присъждане на разноски по делото.
Ответното дружество не е подало отговор на исковата молба. В
писмена молба, подадена преди провеждане на първото открито съдебно
заседание по делото ответникът, чрез упълномощен представител в лицето на
адв.Ю.С., е заявил, че не оспорва предявените срещу него искове. Твърди, че
след подаване на исковата молба, а именно на 21.01.2022г., е заплатил на
ищеца общо сумата от *** лева, в това число – *** лева – дължими наеми,
*** лева – дължими обезщетения за забава и *** лева – обезщетение по чл.86
ал.1 от ЗЗД в размер на законната лихва върху главницата, начислена за
времето от датата на депозиране на исковата молба – 11.10.2021г. до датата на
плащане. Направено е искане за съобразяване, на основание чл.235 ал.3 от
ГПК, на факта на извършеното плащане и за отхвърляне на предявените
искове.
В молба с вх.№583/15.02.2022г. адв.Е.Т., пълномощник на синдика на
ищцовото дружество, е заявил, че не оспорва твърденията на ответника за
извършени плащания, но е направил искане за присъждане на сторените от
ищеца разноски в размер на *** лева, с твърдение, че ответникът с
извънпроцесуалното си поведение е дал повод за завеждане на делото.
ОС-к., след като се запозна с доказателствата по делото и прецени
същите поотделно и в тяхната съвкупност, както и след като взе предвид
доводите и възраженията на страните, при условията на чл.235 ал.2 и ал.3 във
вр. с чл.377 от ГПК, намери за установено следното:
На 28.04.2016г. между ***, чрез неговия управител Г.Ч., от една
страна, като наемодател, и „***“ ЕООД, чрез управителя Р.Г., от друга, като
наемател, е бил сключен договор за наем, по силата на който наемодателят е
предоставил на наемателя за временно и възмездно ползване собствен
недвижим имот, представляващ производствени помещения в сграда,
находяща се УПИ в гр.к., *** *** ***, срещу задължението на наемателя да
заплаща месечна наемна цена в размер на *** лева, без ДДС (или *** лева с
ДДС), платима от 1-во до 5-то число на текущия месец по банков път.
Договорът е бил сключен за срок от 5 години.
Не е спорно, че в изпълнение на постигнатите договорки, наемодателят
е предоставил на наемателя ползването на недвижимия имот. Не е спорно, че
месечните наеми за периода от 01.02.2019г. до 01.02.2020г. не са били
платени в срок, като за този период неплатените суми възлизат общо на ***
лева с ДДС. Не е спорно, че към 08.10.2021г. така посочената наемна цена не
е била заплатени и, че считано от 6-то число на съответния месец, за който е
била дължима до 08.10.2021г. обезщетението за забава в размер на законната
лихва възлиза на *** лева.
С решение, вписано в ТР на 15.02.2019г. по т.д.№73/2018г. по описа на
КнОС по отношение на *** е било открито производство по несъстоятелност,
а към настоящия момент дружеството е обявено в несъстоятелност.
С покана, връчена на ответника на 02.11.2020г., синдикът на
2
наемодателя е уведомил наемателя за дължимите плащания по договора за
наем, канейки го в двуседмичен срок от получаване на поканата да заплати
дължимите наеми и лихва за забава, чрез превод по особената сметка на
дружеството, посочена в поканата. На 25.03.2021г. синдикът е отправил и
предизвестие за прекратяване на договора за наем, а имотът е предаден на
наемодателя с приемо-предавателен протокол от 27.04.2021г.
Представени са с исковата молба преписи от издаваните от ищеца
фактури за дължимите месечни наеми.
Не е спорно, установимо е от представените от ответника платежни
нареждания, както и от представеното от ищеца извлечение от особената му
сметка, че на 21.01.2022г. *** да заплатило на ищеца ***– в несъстоятелност
общо сумата от *** лева, в това число – *** лева – дължими наеми, *** лева –
дължими обезщетения за забава и *** лева – обезщетение по чл.86 ал.1 от
ЗЗД в размер на законната лихва върху главницата, начислена за времето от
датата на депозиране на исковата молба – 11.10.2021г. до датата на плащане.
При така установените по делото факти се налага извод за
неоснователност на предявените искове, който съдът обосновава със следните
доводи:
За да дължи ответникът плащане по договора за наем, потребно е да се
докаже, че такъв договор между страните е бил сключен, че същият е
действителен и валиден, че наемодателят е изпълнил своето задължение да
предостави на наемателя за временно ползване договорения, в случая –
недвижим имот, както и, че наемателят не е заплатил в срок уговорените и
дължими наемни цени. Според чл.232 ал.2 от ЗЗД, наемателят е длъжен да
плаща наемната цена.
По делото се представи договор за наем, който е подписан от
законните представители на страните и съдът счита, че са налице всички
основания да се приеме, че договорът е действителен и е породил типичните
за този вид договори и целени от страните правни последици. Впрочем,
ответникът не спори по съществуването и действителността на договора.
Няма спор и по друг правнозначим факт – че месечните наеми за
месеците от 01.02.2019г. до 01.02.2020г. не са били заплатени от наемателя
към датата на подаване на исковата молба, което е станало на 11.10.2021г.
Така, ответникът е изпаднал в забава да плати всеки от процесните наеми,
считано от 6-то число на месеца, за който се е дължало заплащане на наема до
08.10.2021г. (крайният посочен в исковата молба момент, за който е
предявена претенцията).
Сключването на един договор обвързва страните със задължение за
пълно, точно и своевременно изпълнение на уговореното в него. В случай на
неизпълнение, чл.79 ал.1 от ЗЗД, приложим и за търговските отношения, по
силата на чл.288 от ТЗ, предоставя на изправната страна правото да избере
дали да иска изпълнението, заедно с обезщетение за забавата,или да иска
обезщетение, вместо изпълнение.
3
Ищецът е избрал възможността да иска реално изпълнение на
дължимото парично задължение, както и е претендирал обезщетение за
забава.
По безспорен начин се доказа, че в хода на съдебното производство–
на 21.01.2022г., ответникът е заплатил, чрез преводи по особената сметка на
ищеца, всички искови суми изцяло, по отношение на чиито размер не се
спори – главница, обезщетения за забава, включително и за периода от датата
на подаване на исковата молба – 11.10.2021г. до датата на плащане –
21.01.2022г.
Извършеното в хода на исковото производство погасяване чрез
плащане на всички задължения, предмет на съдебно предявените притезания,
е факт, който на основание чл.235 ал.3 от ГПК, следва да бъде взет предвид от
съда при постановяване на акта по същество. С факта на плащане, който без
съмнение е от значение за спорното право, се е погасило вземането на ищеца,
поради което исковите претенции към настоящия момент се явяват
неоснователни и следва да бъдат отхвърлени изцяло.
Същевременно, доколкото изходът от спора е функция на
удовлетворяване на исковите претенции, сторено след подаване на исковата
молба в съда, то липсват предпоставки, ответникът, който е станал причина за
завеждане на делото, да бъде освободен от отговорността за разноски. Така,
на общо основание в тежест на *** следва да се възложи да заплати на ***– в
несъстоятелност сторените от него разноски, които, с оглед данните по
делото и представения списък по чл.80 от ГПК, представляват такива за
заплатено адвокатско възнаграждение, което е в размер на ***.00 лева.
На основание чл.78 ал.6 от ГПК във вр. с чл.620 ал.5 от ТЗ, на
ответника ще следва да се възложи и заплащането по сметка на съда на
дължимата за разглеждане на исковете държавна такса, която съгласно чл.1 от
ТДТССГПК възлиза на *** лева.
На ответника не се следват разноски.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от ***– в несъстоятелност, с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление в гр.к., обл.к., ул.„***“ **, срещу ***, с ЕИК
***, със седалище и адрес на управление в гр.к., ул.„***“ ****,
представлявано от управителя Р.Г., обективно кумулативно съединени
искове, както следва: иск с правно основание чл.288 във вр. с чл.286 от
Търговския закон (ТЗ) във вр. с чл.232 ал.2 във вр. с чл.228 във вр. с чл.79
ал.1 пр.1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) за осъждане на
ответника *** да заплати на ищеца *** – в несъстоятелност сумата от ***
лева, дължима по договор за наем на недвижим имот от 28.04.2016г.,
представляваща сбора на неплатени от наемателя – ***, месечни наеми за
4
периода от 01.02.2019г. до 01.02.2020г., ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от датата на подаване на исковата молба – 11.10.2021г., до
окончателното й изплащане, както и иск с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД
за осъждане на ответника *** да заплати на ищеца ***– в несъстоятелност
сумата от *** лева, представляваща общ размер на дължими от наемателя
обезщетения за забава плащането на месечните наеми по договора за наем на
недвижим имот от 28.04.2016г., за периода от 01.02.2019г. до 01.02.2020г.,
всяко обезщетение - начислено от 6-то число на месеца, за който се е дължало
заплащане на наема до 08.10.2021г., поради заплащане на исковите суми в
хода на съдебното производство.
ОСЪЖДА ***, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр.к.,
ул.„***“ **** да заплати на ***– в несъстоятелност, с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление в гр.к., обл.к., ул.„***“ ** сумата от ***.00
лева (***), представляваща сторени разноски за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА ***, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр.к.,
ул.„***“ **** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
ОС-к. сумата от *** лева (***), представляваща дължима държавна такса.
Решението може да се обжалва пред Апелативен съд-София с въззивна
жалба в 2-седмичен срок от датата на получаване на препис от същото.
Съдия при Окръжен съд – к.: _______________________
5