Р Е Ш
Е Н И Е №
гр. Велико Търново, 5.05.2020 година
Великотърновски
районен съд, осми състав в публично
заседание на 6.03.2020 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДИАНА РАДЕВА
при секретаря Д.Бабекова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. №2011
по описа на ВТРС за 2019 година , за да се произнесе, взема предвид:
Иск по реда на чл.
422,ал.1, вр. с чл.415, ал.1 от ГПК, вр. с чл.79 и чл.86 от ЗЗД
Ищецът "Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД , чрез
пълномощник юк Т. сочи, че срещу ответника е издадена заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№909/2019 г. , връчена по реда на чл. 47,ал.5 от ГПК . Предявява иск, с който моли да се приеме за
установено в отношенията между страните, че ответникът му дължи сумата от 1314,60
лева главница ; 89,22 лева просрочена договорна лихва за периода 24.10.2011 г.-
27.10.2014 г. и законна лихва върху главницата от просрочието до окончателното
изплащане. Претендира разноски. Вземането си основава на договор за
потребителски паричен кредит № 728044/24.10.2011 г. , по силата на който „Уникредит
Кънсюмър Файненсинг” ЕАД като кредитор е
предоставил сума в размер на 2480,94 лева на ответника кредитополучател, от
които чиста стойност на кредита от 2100 лева , комисиона за разглеждане на
кредита от 105 лева и застрахователна премия от 275,94 лева. Договорен бил ГЛП от 12,013% и ГПР от 15,08%. Сочи, че кредитополучателят
се съгласил да заплати кредита на 54 месечни вноски по 59,70 лева , като
първата вноска била с падеж на 21.11.2011 г. , а последната –на 21.04.2015 г.
Излага, че кредитополучателят е погасил общо 30 вноски , като 29 от тях в пълен
размер- по 59,70 лева, а на 21.04.2014 г. погасил 1,24 лева. Твърди, че след
тази дата длъжникът не е погасявал задълженията си по кредита. Изтъква, че на
27.10.2014 г. между кредитора и ищцовото дружество е сключен договор за цесия,
по силата на който вземането срещу длъжника по описания договор е продадено на цесионера. Същото е
индивидуализирано в Приложение №1,
неразделна част от договора за цесия. Заявява, че е бил упълномощен от цедента
да уведоми длъжника за прехвърляне на вземането , но изпратеното на адреса му
писмо било върнато като непотърсено.
Навежда, че съгласно практиката на ВКС длъжникът следва да се счита
уведомен за цесията с получаване на препис от исковата молба. Сочи, че е поискал и е издадена заповед за
изпълнение срещу длъжника за претендираните суми и моли съда да приеме за
установено вземането му. В съдебно заседание не изпраща представител.С писмено
становище поддържа предявения иск.
В
срока и по реда на чл.131 от ГПК ответникът Р.Ц.Ц., чрез особения си представител адв.Б. от ВТАК е депозирал отговор на исковата молба. Оспорва
иска, като неоснователен и моли за неговото отхвърляне. Заявява, че ищецът не е
доказал претенциите си , както по отношение качеството си на кредитор, така и
също по основание и по размер. Прави възражение за изтекла погасителна давност.
В съдебно заседание поддържа изложеното становище и моли за отхвърляне на
иска.
Съдът, като
обсъди становищата на страните и прецени събраните доказателства намира
за установена следната фактическа обстановка:
От
приложените по делото писмени доказателства е видно, че след подадено заявление
по реда на чл.410 от ГПК е образувано ч.гр.д. №909/2019 г. на ВТРС.Издадена е
заповед за изпълнение № 369/25.03.2019 г.
за сумите от 1314,60 лева главница, ведно със законна лихва върху нея от
подаване на заявлението- 20.03.2019 г. до окончателното изплащане и договорна лихва за периода 21.10.2011 г.-
27.10.2014 г. От приетия Стандартен
европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити , с
който ответникът се е запознал на 18.10.2011 г. срещу подпис се установяват
основните характеристики на предложения кредит- общ размер на кредита от
2480,94 лева, който следва да се погаси на 54 месечни анюитетни вноски, всяка с
размер от 59,70 лева, в който са калкулирани лихвата и други разходи по кредита. Общата сума, която
следва да се заплати при договорен ГЛП от 12,014% и ГПР от 15,08% е 3223,80
лева. Впоследствие на 24.10.2011 г. между
„Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД и Р.Ц.Ц. е сключен договор за отпускане на потребителски
паричен кредит № 728044 за сумата от
общо 2480,94 лева, от които чиста стойност на кредита 2100 лева, комисиони 105
лева, застрахователна премия от 275,94 лева . Договорен е ГЛП от 12,013 лева и
ГПР от 15,08 лева. Месечните погасителни вноски са в размер на 59,70 лева при
първа погасителна вноска дължима на 21.11.2011 г. Договорено е погасяване на
кредита на 54 равни месечни вноски. Неразделна част към договора са Общите условия за предоставяне на потребителски паричен кредит от
дружеството , сертификат за застраховка „Кредитна протекция плюс” и Общи
условия към нея, както и погасителен план , с които кредитополучателят е
запознат, според положения на документите подпис . Прието е и съгласие за директен дебит от сметка на
кредитополучателя в „Уникредит Булбанк” АД към „Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД
за погасяване на дължими суми по потребителски кредит № 728044. От договор за
продажба и прехвърляне на вземания от 27.10.2014 г. и Приложение № 1 към него
се установява, че вземането срещу ответника в размер на общо 1403,82 лева е
прехвърлено на цесионера „Кредит Инкасо Инвестмънт БГ” ЕАД . Приложено е
уведомление до длъжника за извършената цесия , както и пълномощно издадено от
цедента на цесионера с оглед изпълнение задълженията по уведомяване на
длъжниците за прехвърлените вземания. По делото няма доказателства относно
получаването на уведомлението за извършеното прехвърляне на вземания, като
видно от приетото известие от „Български пощи” ЕАД пратката е върната с
отбелязване за отсъствие на получателя / в чужбина/.
При така установената фактическа
обстановка съдът прави следните правни изводи:
Предявеният иск за установяване вземането на
ищеца към ответника е депозиран в законоустановения срок от процесуално
легитимирано лице, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, връчена на длъжника -
ответник по иска по реда на чл.47,ал.5 от ГПК.
Предмет на установителния иск по чл. 422 ГПК е съществуване на
вземанията по издадената заповед за изпълнение и успешното доказване предполага
установяване наличието на валидно облигационно правоотношение, по силата на
което ищецът има качеството кредитор, а ответната страна качеството длъжник, изправността
на кредитора по договора, основанията на които претендира вземането, както и
неговия размер. За да претендира вземането си ищецът се позовава на придобито
от него въз основа на договор за цесия вземане, възникнало от договор за
потребителски кредит сключен между
цедента "Уникредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД и ответника, което
към датата на предявяване на вземането е ликвидно и изискуемо. От своя страна
особения представител на ответника оспорва наличието на процесното вземане по
основание и размер. Релевира възражения относно липса на активна процесуална
легитимация на ищеца и неуведомяване на длъжника за извършената цесия. Навежда възражение за
изтекла погасителна давност.Оспорва реалното предаване на заетата сума
на ответника, както и размера на претенциите. От приетите по делото писмени
доказателства съдът приема наличието на възникнало облигационно правоотношение
между ответника и "Уникредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД по силата на
договор за потребителски кредит сключен на 24.10.2011 г. след предоставяне на
преддоговорна информация със Стандартен европейски формуляр от 18.10.2011 г.
Договорът е сключен при действието на Общи условия, но изпълнявайки
задължението си да следи служебно за наличието на неравноправни клаузи водещи
до нищожност съдът не намира такива, доколкото кредитополучателят е бил
запознат предварително със съществените условия на договора, които са заложени в него. Договорът съдържа
информация за предоставената сума, начинът на погасяване, броят и размера на
погасителните вноски, сумата, която следва да се върне на кредитора. Договореният
ГЛП не противоречи на добрите нрави, а по отношение на императивно установените
законови разпоредби досежно шрифта на
договора и ОУ и максимално допустимият ГПР същите са неотносими към процесния
договор , доколкото той е сключен преди измененията на ЗПК в редакцията му от 28.07.2015 г. /в случая ГПР е
в размер, който е по-нисък от
определения максимален размер на ГПР с императивното правило на ЗПК/ . Ищецът претендира процесните суми,
позовавайки се на придобиването на
вземането по договора за потребителски кредит № 728044/24.10.2011 г. от "Уникредит
Кънсюмър Файненсинг" ЕАД по силата на договор за продажба и прехвърляне на
вземания /цесия/ от 27.10.2014 г. С него цедента "Уникредит Кънсюмър
Файненсинг" ЕАД е продал на цесионера "Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ"
ЕАД портфолио от необслужвани от длъжниците вземания за период от 180 дни
просрочие , произхождащи от договори за потребителски кредити сключени от
цедента с физически лица. Продадените и прехвърлени вземания са описани в
Приложение № 1, неразделна част от договора за цесия. От приетото Приложение №
1 за вземания към 27.10.2014 г. се установява, че вземането срещу Р.Ц.Ц. е
включено в него. Разпоредбата на чл. 99,ал.4 от ЗЗД изисква надлежно съобщаване
за цесията, за да породи тя действие спрямо длъжника. Макар нормата на чл.99,ал.3 от ЗЗД да посочва
предишния кредитор като титуляр на задължението за уведомяване на длъжника ,
няма пречка и константната съдебна практика допуска той да упълномощи изрично
новия кредитор да извърши това уведомяване. В случая е налице именно такова
упълномощаване, според приетото по делото пълномощно издадено от цедента на
цесионера и въз основа на него цесионерът е изготвил и изпратил уведомително
писмо за извършената цесия на адреса на длъжника . Писмото не е получено от
длъжника и е върнато с отбелязване, че същият не пребивава на адреса. Въпреки
това възражението на особения представител на ответника относно липса на
уведомяване за извършената цесия е неоснователно. Няма пречка длъжникът да бъде
уведомен за цесията с връчване на уведомлението за нея като приложение към
исковата молба . В този смисъл е и Решение № 78/9.07.2014 г. постановено по
реда на .290 от ГПК по т.д.№ 2352/2013 г.
на ВКС , второ т.о. В случая
уведомлението за цесията изготвено от упълномощения цесионер е връчено на
ответника с връчване на препис от исковата молба на особения представител,
назначен от съда да представлява ответника и да защитава неговите интереси.
Връчването на особения представител е редовно, доколкото, както бе споменато
той е процесуалната фигура , осъществяваща защитата на ответника следователно връчването се приравнява на връчване на самия
ответник. Отделно от това следва да се изтъкне, че длъжникът може да се
брани с възражение, че не е надлежно
уведомен, само ако докаже изпълнение на стария кредитор , каквото в случая не е
налице. Надлежното уведомяване е факт от значение за спорното право настъпил в
хода на делото, с който съда следва да се съобрази според чл. 235,ал. 3 от ГПК.
Тези доводи водят до извода за доказаност на материалноправната легитимация на
ищеца като кредитор по процесния договор за потребителски кредит, вземането по
което е придобито с договор за цесия, за която длъжникът следва да се счита
надлежно уведомен. Съдът не споделя и възражението за изтекла погасителна
давност на претендираната главница. Съгласно чл.
114,ал.1 от ЗЗД приложима е общата погасителна давност от пет години.
Задължението е станало изцяло изискуемо на 22.04.2016 г., доколкото падежът на
последната месечна анюитетна вноска съгласно погасителния план е настъпил на
21.04.2016 г. , а заявлението по чл.410 от ГПК е депозирано на 21.03.2019 г. -преди
изтичане на давностния срок. Съдът намира, че с приложените писмени
доказателства се установява наличието на валидно облигационно правоотношение
между ответника и "Уникредит Кънсюмър
Файненсинг" ЕАД , възникнало при сключването на
договора за отпускане на потребителски паричен кредит , въз основа на който
кредиторът е предоставил на кредитополучателя
заемната сума при съответните условия. От своя страна кредитополучателят
е следвало да върне заетата сума при условия и по ред посочени в договора и
съгласно погасителния план. Ищецът заявява, че е придобил вземането по силата
на договора за цесия, което е от портфолиото на необслужваните кредити за период от повече от 180 дни и
сочи, че ответникът е платил 29 месечни анюитетни вноски в пълен размер и частично е платил 30-тата анюитетна вноска. Съдът цени направеното признание на
неизгодни за ищеца факти, което в
съвкупност с останалия доказателствен материал от една страна и от
друга- при липса на доказателства от страна на ответника за изправността му по
договора чрез погасяване на задължението в пълен размер води до извод за
основателност на претенцията за дължима главница.На основание чл. 162 от ГПК
следва да се приеме за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца
сумата от 1314,60 лева просрочена главница по договор за отпускане на
потребителски паричен кредит от 24.10.2011 г. Основателна се явява и акцесорната претенция за присъждане на законна лихва върху
главницата считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение -20.03.2019 г. до
окончателното изплащане. Що се отнася
до претенцията за сумата от 89,22 лева за период от 24.10.2011 г. до 27.10.2014
г. същата е неоснователна и следва да се отхвърли. Вземането
се претендира като просрочена договорна лихва, а видно от договора за
кредит, в месечната погасителна вноска се включват и договорените лихви.
Отделно от това на основание чл. 111, б."в" от ЗЗД вземането е
погасено по давност .
При този изход на делото ответникът дължи на ищеца разноски по правилото на
чл. 78,ал.1 от ГПК съобразно уважената част от претенциите. В исковото производство са направени разноски
в размер на 235,60 лева за заплатена ДТ и възнаграждение за особен
представител. Претендираното юрисконсултско
възнаграждение от 350 лева е прекомерно . На основание чл.78,ал.8 от ГПК съдът
определя юрисконсултско възнаграждение в размер на
100 лева, при което дължимите от ответника разноски в исковото производство
възлизат на 314,30 лева. С решението по установителния
иск съдът се произнася с осъдителен диспозитив и по дължимостта на разноските в заповедното производство, които
в случая възлизат на 73,11 лева.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по иск по реда на чл. 422,ал.1 от ГПК вр. с чл.
415,ал.1 от ГПК,вр. с чл.79 и чл.86 от ЗЗД,
че Р.Ц.Ц. с ЕГН ********** *** дължи на „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ”
ЕАД с ЕИК ********* ,седалище и адрес на управление гр.София,
бул.”П.Владигеров” 21 Бизнес център „Люлин-
ОСЪЖДА Р.Ц.Ц. с ЕГН ********** *** да
заплати на „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ” ЕАД с ЕИК ********* ,седалище и адрес
на управление гр.София, бул.”П.Владигеров” 21 Бизнес
център „Люлин-
Решението подлежи на обжалване пред Великотърновски
Окръжен съд , чрез Районен съд Велико Търново в двуседмичен срок от съобщението до страните,
че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: