Номер 121727.10.2020 г.Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – ВарнаII състав
На 14.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Наталия П. Неделчева
Лазар К. Василев
като разгледа докладваното от Лазар К. Василев Въззивно гражданско дело
№ 20203100502177 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх. № 50689/28.07.2020 г., депозирана от „ЕНЕРГО -
ПРО ПРОДАЖБИ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна,
Варна Тауърс – Г, бул. „Владислав Варненчик“ № 258, представлявано от П. С., Я. Д. и Г. К.,
чрез адв. Н. Б., срещу Решение от 07.07.2020г, постановено по гр.д. № 19723 по описа на
РС-Варна за 2019г., ГО, 26 съдебен състав, с което на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, е
прието за установено, че С. Т. Т. с ЕГН **********, с адрес: с. Приселци, общ. Аврен, обл.
Варна, ул. „*****“ № *, не дължи на въззивника сумата от 2 937,34 лева /две хиляди
деветстотин тридесет и седем лева и тридесет и четири стотинки/, представляваща
служебно начислено количество потребена, неотчетена и неплатена стойност на
електроенергия за периода от 09.01.2018г. до 08.01.2019г. за обект, находящ се в с.
Приселци, общ. Аврен, обл. Варна, ул. „*****“ № *, клиентски № **********, абонатен №
**********.
Във въззивната жалба се навеждат доводи, за това че атакуваният съдебен акт е постановен в
нарушение на материалния и процесуален закон. Поддържа се, че приетите за установени
фактически положения не съответстват на събрания и приобщен по делото доказателствен
материал. Моли се за неговата отмяна и присъждане на сторените съдебно-деловодни
разноски, в това число и адвокатско възнаграждение. Сочи се, че е налице правно основание
за съществуването на вземането на ответника–въззивник, а именно чл. 50 от ПИКЕЕ, вр. с
чл. 200, ал. 1 от ЗЗД. Твърди се, че е осъществен правопораждащия юридически състав за
начисляване на реално потребено от абоната количество електрическа енергия, защото е
1
налице неправомерно вмешателство в системата на електромера, което я пренасочва към
скрит регистър и по този начин не се визуализира и отчита. ЕНЕРГО - ПРО ПРОДАЖБИ“
АД сочи, че извършената корекция от дружеството не представлява санкция за потребителя,
а цена на доставена и потребена енергия, съответно процесната сума се дължи от ищеца по
делото като насрещна престация по договора за доставка на електроенергия. Сочи, че
съгласно приетото по делото заключение на вещо лице, се установило, че е извършено
софтуерно въздействие, вследствие на което са претарифирани регистрите на СТИ. Предвид
това, са били налице предпоставките, описани в чл. 50 от ПИКЕЕ, за допълнително
начисляване на електроенергия. Жалбоподателят намира за неправилен извода на съда, че са
нарушени разпоредбите на чл. 10 от ПИКЕЕ, тъй като процесният електромер отчита по две
тарифи – дневна и нощна, като на абоната е предоставена възможност за контрол на
показанията и по двете тарифи. Твърди, че показанията от регистър 1.8.3. е нямало как да
бъдат визуализирани на дисплея на електромера и съответно видими за абоната, тъй като за
процесния обект на потребление се отчитат само две тарифи – 1.8.1. и 1.8.2., като намира
това за аргумент, че този тип вмешателство има за цел част от консумираната енергия да се
отклонява в регистър, който не се визуализира.
Сочи, че електроенергията е родово определена движима вещ, като собствеността върху нея
се прехвърля след индивидуализацията . В този смисъл, ако енергията е преминала през
уредите на потребителя без да е отчетена, то той е усвоил чужда движима вещ без правно
основание, като е увредил имуществените интереси на дружеството, за което е възникнало
правото на основание чл. 200, ал. 1 от ЗЗД, да получи стойността на пренесеното до обекта
количество електроенергия.
В отговора на въззивната жалба се твърди, че обжалваното решение е правилно, мотивирано
и законосъобразно, което обуславя неоснователността на въззивната жалба. Моли се за
оставянето и без уважение, потвърждаване на първоинстанционното решение и присъждане
́
на разноски. Въззиваемият сочи, че липсва правно основание за прилагане на корекционната
процедура, доколкото липсва действаща нормативно уредба, регламентираща правото на
оператора да извършва едностранни корекции, както и да фактурира допълнително
начислените количества енергия на основание чл. 50 и 51 от ПИККЕ, тъй като по делото не
са се установили предпоставките, даващи право на дружеството едностранно да коригира
сметките на потребителя. Твърди, че задължението на купувача по чл. 200, ал. 1 от ЗЗД
възниква едва след като е получил вещта на уговореното място, но тъй като по делото е
останало недоказано дали процесните 15286 кВтч. са доставени на адреса за периода от
09.01.2018г. до 08.01.2019г., то не е възникнало и задължение за заплащането им. Намира за
незаконосъобразно да се отчита потребена електроенергия в скрит регистър, тъй като
потребителят няма как да бъде информиран за консумираната от него електроенергия и за
цената, която дължи за нея. Развива подробни доводи за това, че такъв тип отчитане на
потребена енергия и едностранното коригиране на сметки е в противоречие с европейското
законодателство, което гарантира защита на правата на потребителите.
2
В проведеното открито съдебно заседание въззивникът, редовно призован чрез адв. М. Л.,
поддържа въззивната жалба и моли за уважаването и присъждане на сторените разноски в
хода на производството, като прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение.
Въззиваемият, редовно призован за същото съдебно заседание, не се явява, но чрез
депозирана молба от процесуалния си представител адвокат Д. поддържа отговора на
жалбата, като моли съда да я отхвърли и да потвърди обжалваното решение. Моли за
присъждане на съдебно-деловодни разноски съобразно представения списък по чл. 80 от
ГПК и доказателства към него.
За да се произнесе по спора, съставът на Окръжен съд-Варна съобрази следното:
Производството по гр. д. № 19723 по описа за 2019 г. на РС-Варна, ГО, е образувано по
предявен отрицателен установителен иск от С. Т. Т. против „Енерго Про-Продажби“ АД за
приемана за установено със сила на пресъдено нещо в отношенията между страните, че
ищецът не дължи на ответника сумата в размер на 2 937,34 лева /две хиляди деветстотин
тридесет и седем лева и тридесет и четири стотинки/, представляваща служебно начислено
количество потребена, неотчетена и неплатена стойност на електроенергия за периода от
09.01.2018г. до 08.01.2019г. за обект, находящ се в с. Приселци, общ. Аврен, обл. Варна, ул.
„*****“ № *, клиентски № **********, абонатен № **********.
Ищецът твърди, че е установил, че му е начислена сумата от 2 937,34 лева, след като
служители на "Енерго-Про Мрежи" АД направили проверка, съставили констативен
протокол и била извършена корекция на общо начисленото количество електрическа
енергия. Твърди, че сумата е начислена неправомерно. Оспорва констативния протокол,
както и да е доставено и потребено посоченото количество ел. енергия.
По делото е постъпил отговор от ответната страна в срока по чл. 131 от ГПК, с който
оспорва предявения иск като неоснователен, за което излага подробни съображения. Не
оспорва обстоятелството, че страните са обвързани от договор продажба на ел. енергия.
Твърди, че процесната сума е стойността на реално потребено количество електрическа
енергия, за което е съставено становище за начисляване на електрическа енергия. Сочи се, че
на 08.01.2019 г. е извършена проверка в обекта на ищеца, за която е съставен констативен
протокол, съгласно който била отчетена електроенергия в регистър 1.8.4.
Настоящият съдебен състав, като съобрази предметните предели на въззивното
производство, очертани в жалбата и отговора и като взе предвид, събрания и приобщен по
делото доказателствен материал – в съвкупност и поотделно, на основание чл. 12 и чл. 235,
ал. 2 от ГПК, приема за установени следните фактически положения:
От събраните доказателства се установява, че страните са страни в правоотношение, по
силата на което ответникът продава на ищеца електрическа енергия срещу определена цена.
3
На 08.01.2019 г. служители на „Електроразпределение Север“ АД и пълномощници на
„ЕНЕГО ПРО ПРОДАЖБИ“ АД са извършили проверка на СТИ фабр. № 114081150653808
на обект на ищеца, находящ се в с.Приселци, общ. Аврен, обл. Варна, ул. „*****“ № *.
Електромерът е демонтиран, пломбиран с пломба № 524567 и е изпратен за проверка в БИМ
при показания 15337 кВТч – нощна тарифа /Т1/ и 24531 – дневна тарифа /Т2/. Тези
обстоятелства са обективирани в Констативен протокол № 1202594, който е подписан от
служителите в присъствието на потребителя.
От Констативен протокол № 2458/18.10.2019 г. на Българския институт по метрология се
установява, че при софтуерно четене е установена намеса в тарифната схема на електромера,
която за типа електромер ISKRA MТ 372 трябва да се състои от три тарифи нощна Т1, Т2 и
Т3, като действително потребената енергия се разпределя и върху невизуализираната тарифа
Т4 е 15286.1 кWh. Констатирано е още, че не е осъществяван достъп до вътрешността на
електромера, който не съответства на метрологичните характеристики, не отговаря на
изискванията за точност при измерване на електроенергия.
На основание извършената проверка “Електроразпределение Север” АД е изготвило
становище за начисляване на електрическа енергия от 30.10.2019 г., от което се установява,
че е начислена общо 15286 кВТч енергия за периода 09.01.2018 г. до 08.01.2019г. Стойността
на така посочената електроенергия е изчислена и посочена във Фактура №
**********/31.10.2019г., и възлиза на 2 937,34 лева.
От заключението на допуснатата по делото Съдебно-техническа експертиза /СТЕ/, което
съдът кредитира като компетентно изготвено и неоспорено от страните, се установява, че
СТИ не е в метрологична годност. Налице е натрупано количество електроенергия в
невизуализирания регистър 1.8.4, налице е софтуерно препрограмиране на СТИ, отчетените
количества са преминали през измервателната схема на СТИ.
В съдебно заседание вещото лице поддържа заключението и допълва, че процесният
електромер е с промишлено предназначение и като такъв има по-големи възможности на
паметта. Сочи, че евентуално би могло да се прецени от кога е започнало отчитането на
електроенергията в невизуализирания регистър, но такава проверка може да се направи от
БИМ, но в института не отчитат сумарния регистър на СТИ, а само видимите и евентуално
невидимите такива.
При така установената фактическа обстановка, въззивният съд достигна до следните правни
изводи:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно
легитимирана страна, при наличието на правен интерес, поради което е допустима и следва
да бъде разгледана по същество.
Съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК в правомощията на въззивния съд е да се
4
произнесе служебно по валидността на решението, а по отношение на допустимостта – в
обжалваната му част.
Постановеното решение е издадено от надлежен съдебен състав, в рамките на
предоставената му правораздавателна власт и компетентност, при спазване на
законоустановената писмена форма, поради което същото е валидно.
Съдебният акт е постановен при наличието на всички положителни процесуални
предпоставки за възникването и надлежното упражняване на правото на иск, като липсват
отрицателните такива, поради което е и допустимо в обжалваната част.
По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, въззивният съд е
ограничен от посочените в жалбата оплаквания, като съгласно указанията, дадени в т. 1 от
ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, служебно следи за приложението на императивни правни
норми.
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, за
приемане за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи процесната
сума, представляваща стойността на служебно начислена електроенергия, за извършена
корекция на сметка при неизмерване или неправилно/неточно измерване на електрическа
енергия. Съобразно правилата за разпределяне на доказателствена тежест в процеса,
ответникът е следвало да установи по несъмнен начин в условията на пълно и главно
доказване, че е извършил проверка на електромера на ищеца, при която е установено, че
същият не отчита точно потребената електрическа енергия, че проверката е извършена
законосъобразно и в съответствие с Общите условия, че е извършил корекция на сметката
на абоната и е начислил сумата, предмет на иска, в правилен размер.
С приетата с § 83, т. 1, б. „г” от Закона за изменение и допълнение на Закона за
енергетиката, обнародван в ДВ бр. 54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г., разпоредба на чл. 98а,
ал. 2, т. 6 от ЗЕ е въведено изискване в Общите условия, при които крайният снабдител
продава електрическа енергия, да се съдържа ред за уведомяване на клиента при извършване
на корекция по сметка, съгласно правилата на чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ. С оглед горната правна
уредба се налага извода, че със Закона за изменение и допълнение на Закона за енергетиката,
обнародван в ДВ, бр. 54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г., е въведено законово основание
крайният снабдител да коригира сметката на клиента при доказано неточно отчитане на
потребената електрическа енергия, ако е изпълнено задължението по чл. 98а, ал. 2, т. 6 и чл.
83, ал. 1, т. 6 ЗЕ за предвиждане в общите условия на договорите на ред за уведомяване на
клиента при извършване на корекция на сметка и на правила за измерване на количеството
електрическа енергия, регламентиращи принципите на установяване случаите на
неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия и за извършване на
корекция на сметките за предоставената електрическа енергия. Съдебната практика
постановена преди изменението на разпоредбата, която отричаше възможността да бъде
извършвана корекция на сметка поради липсата на законово основание, не намира
5
приложение за извършените след изменението проверки, каквато е и процесната.
В редица решения на ВКС /Например Решение № 115 от 20.05.2015 г. по гр.д. № 4907/2014
г. на ГК, ІV г.о.; Решение № 111 от 17.07.2015 г. по т.д. № 1650/2014 г. на ТК, І т.о.; Решение
№ 173 от 16.12.2015 г. по т.д.№ 3262/2014 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. и Решение № 203/15.01.2016
г. по т.д.№ 2605/2014 г. I т.о. на ВКС/ е прието, че със ЗИД на Закона за енергетиката (ДВ бр.
54/2012 г.- в сила от 17.07.2012 г.) е въведено законово основание крайният снабдител да
коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената ел.енергия, ако
е изпълнил задълженията си по чл. 98а, ал. 2, т. 6 и по чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ, т.е. само при
предвиждане в общите условия на договорите на ред за уведомяване на клиента, че има
основание за корекция и при налични правила за измерване на количеството електрическа
енергия /ПИКЕЕ/. Законодателят е вменил изрично в задължение на
електроразпределителното дружество да създаде посочените ПИКЕЕ със съответното
съдържание на новата законова уредба въведена с изменението на Закона за енергетиката
(ДВ бр.54/2012 г. - в сила от 17.07.2012 г.), както съответно и общи условия на договорите с
крайния потребител на ел. енергия, предвиждащи ред за уведомяване на клиента при
наличие на основание за корекция.
В чл. 25, ал. 2 от Общите условия за продажба на електрическа енергия на „ЕНЕРГО-ПРО
ПРОДАЖБИ“ АД /Одобрени с Решение ОУ-06/21.07.2014 г. на ДКЕВР и влезли в сила на
07.09.2014 г./ е предвидена възможността при корекция на фактурата в седемдневен срок да
бъде изпратено уведомление до клиента, която разпоредба отговаря на изискванията на чл.
98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ. Същевременно, с Решение № 798 от 20.01.2017 г. на ВАС окончателно е
отменено Решение № ОУ-06 от 21.07.2014 г. на ДКЕВР, с което са одобрени тези ОУ,
поради което същите не следва да се прилагат. На интернет страницата на ответното
дружество е публикувана информация, че до одобряването на нови ОУ в отношенията си с
клиентите ЕНЕРГО-ПРО ще прилага действалите преди 07.09.2014 г. ОУ, а именно тези
одобрени с Решение № ОУ-061/07.11.2007 г. на ДКЕВР. В чл. 24 и чл. 25 от сега
действащите ОУ също е предвиден ред за уведомяване на клиента, поради което
изпратеното уведомление е в съответствие със законовото изискване.
Съгласно разпоредбата на чл. 83, ал. 1, т. 6 от Закона за енергетиката /в редакцията и след
́
измененията в ДВ, бр. 38 от 08.05.2018 г./, устройството и експлоатацията на
електроенергийната система се осъществява съгласно норми, предвидени в правилата за
измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на
измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване,
включително реда и начините за преизчисляване на количеството електрическа енергия при
установяване на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия или
за която има измерени показания в невизуализиран регистър на средството за търговско
измерване, реда и начина за обслужване на средствата за търговско измерване, както и
създаването, поддържането и достъпа до регистрираните от тези средства база данни.
6
Преди това изменение на Закона за енергетиката в разпоредбата на чл. 83 не е фигурирала
възможност в ПИКЕЕ да бъдат уредени хипотези за измерване на показания в
невизуализиран регистър на СТИ. С измененията на чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ с ДВ, бр. 41 от
21.05.2019 г. в разпоредбата отново фигурира възможността за корекция при измерени
показания в невизуализиран регистър на СТИ.
Тъй като към процесния период са действали разпоредбите на Правила за измерване на
количеството електрическа енергия, приети от ДКЕВР с Протокол № 147/14.10.2013 г. /ДВ,
бр. 98 от 12.11.2013 г./., които са отменени изцяло с Решение № 1500/06.02.2017 г. на ВАС
по адм.д. № 2385/2016 г. – в сила от 14.02.2017 г. и Решение № 2315/2018 г. на ВАС – в сила
от 23.11.2018 г., то настоящият състав приема, че изменението на разпоредбата на чл. 83, ал.
1, т. 6 от ЗЕ касае издадените от КЕВР нови ПИКЕЕ (обн., ДВ, бр. 35 от 30.04.2019 г.), в
които вече фигурира ред за преизчисляване на количеството електрическа енергия, за която
има измерени показания в невизуализиран регистър /чл. 1, ал. 1, т. 7, чл. 47, ал. 1, чл. 55/.
Съответствието им с нормативната уредба тепърва ще подлежи на проверка от
компетентните органи.
В отменените ПИКЕЕ не се съдържат разпоредби, които да уреждат реда и начините на
преизчисляване при неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, за която има
измерени показания в невизуализиран регистър на средството за търговско измерване. Да се
приеме обратното би означавало, че законодателят с новата редакция на разпоредбата на чл.
83, ал. 1, т. 6 ЗЕ урежда нещо, което вече е уредено, което би било израз на лоша
законодателна техника при нарушаване на принципите за необходимост и стабилност,
уредени в чл. 26 от Закона за нормативните актове.
Към датата на проверката /08.01.2019 г./ не е действала дори и разпоредбата на чл. 50 от
ПИКЕЕ предвижда, че при установено несъответствие между данните за параметрите на
измервателната група и въведените в информационната база данни за нея, водещо до
неправилно изчисляване на използваните от клиента количества електрическа енергия,
операторът на съответната мрежа коригира количествата електрическа енергия като разлика
между отчетеното количество електрическа енергия и преминалите количества електрическа
енергия за времето от допускане на грешката до установяването й, но за период, не по-дълъг
от една година.
Съдът приема, че този текст е неприложим по отношение на отчетените показания в
скритите регистри, а касае други хипотези на несъответствие на данните. В Решение № 21
от 01.03.2017 г. по т. д. № 50417/2016 г., I г. о. на ВКС е прието, че и преди измененията в
чл. 83, ал. 1, т. 6 и чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ /ДВ бр. 54/2012 г./ и приемането на ПИКЕЕ от 2013
г. е допустимо операторът на съответната мрежа да преизчислява сметките за потребената
електрическа енергия за минал период, когато действително доставената електрическа
енергия погрешно е отчетена и заплатена в по-малък размер поради грешно въведени в
информационната база данни за техническите параметри на средството за търговско
7
измерване. В мотивите към решението се изследва въпросът, че разпоредбата на чл. 50 от
ПИКЕЕ се прилага в хипотези на грешно отчитане на действителното потребление на
електрическата енергия, когато грешката се дължи на дефект в измервателното устройство.
ВКС приема, че хипотезата на неправомерна намеса в СТИ, когато доставчикът е доказал
реалното количество на доставката и разликата между заплатеното и действително
дължимото, е сходна, но в този случай не се прилага чл. 50 ПИКЕЕ, а корекцията се
извършва по реда на някоя от другите разпоредби.
В настоящия казус не се установява дефект в измервателното устройство, а точно обратното.
Според протокола от БИМ и становището на вещото лице СТИ е било технически изправно,
поради което правилно е отчитало преминалата през него електрическа енергия. Не беше
доказано и наличието на грешно въведени в информационната база данни технически
параметри на електромера.
Предвид горното не може да се приеме, че чл. 50 от ПИКЕЕ може да служи за основание за
служебно коригиране на сметката на потребителя. На основание чл. 195, ал. 1, вр. чл. 194
АПК, подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на обнародване на
съдебното решение, което в случая за ПИКЕЕ е сторено в ДВ, бр. 15 от 14.02.2017 г.
Следователно разпоредбите на чл. 1 – 47, чл. 50 и чл. 52 – 56 ПИКЕЕ са неприложими към
настоящия случай, доколкото техническата проверка в обекта на потребление е извършена
на 08.01.2019 г. В отменените разпоредби се съдържат процедурни правила за надлежно
извършване на проверката, която служи като основание за коригиране на сметката. След
отмяната на чл. 41-44 и чл. 47 от ПИКЕЕ липсва ред и предпоставки за извършване на
проверка за метрологичната, функционална и техническа изправност на СТИ, както
специални изисквания за установяване на случаите на неизмерена, неправилно и/или
неточно измерена електрическа енергия. Извършените от ответника в тази връзка действия
към този момент не са изрично регламентирани, поради което и не са основани на закона.
Дори да не е отменен законовият текст, който предвижда коригирането на сметката по
определена методика, то след отмяната на текстовете, които уреждат процедурата за
констатиране на отклоненията в нормалното отчитане, е изключена възможността за
прилагането му. Доколкото законодателят не е предвидил друг ред, освен този по ПИКЕЕ,
по който да се извърши проверката и коригирането на сметката, то доставчикът няма
правомощия да извършва такива действия и извършването им няма юридическа стойност.
Този извод се налага и предвид строгата регулация и държавен контрол над енергийния
сектор с цел да бъдат защитени потребителите от неправомерни действия на монополистите.
Съгласно чл. 195, ал. 2 от АПК, правните последици, възникнали от подзаконов нормативен
акт, който е обявен за нищожен или е отменен като унищожаем, се уреждат служебно от
компетентния орган в срок не по-дълъг от три месеца от влизането в сила на съдебното
решение. В случая компетентен орган по смисъла на цитираната разпоредба се явява
Комисията по енергийно и водно регулиране /КЕВР/, която съобразно разпоредбата на чл.
83, ал. 2 вр. ал. 1, т. 6 вр. чл. 21, ал. 1, т. 3 от ЗЕ има правомощия да приема правилата за
8
измерване на количеството електрическа енергия. След изтичането на срока по чл. 195, ал. 2
от АПК Комисията издаде нови ПИКЕЕ /обн., ДВ, бр. 35 от 30.04.2019 г./, като в § 2 от ПЗР
предвиди, че процедурите по преизчисляване на количество електрическа енергия,
уведомяване, фактуриране и уреждане на финансовите отношения с клиентите, които са
започнали въз основа на констативни протоколи, съставени до влизане в сила на тези
правила, се довършват по реда, действал към датата на съставяне на констативния протокол,
като в случаите на съставените след 01.07.2018 г. констативни протоколи се взема предвид и
действащата прогнозна пазарна цена на електрическата енергия за покриване на
технологичния разход на операторите на съответните мрежи, определена от Комисията за
енергийно и водно регулиране. Предвид изложеното следва да се приеме, че в настоящия
случай, доколкото процесният констативен протокол е съставен след частичната отмяната
на приложимите разпоредби от ПИКЕЕ /отм./, то липсва приложим материален закон, в
съответствие с който да бъдат установени случаите на неизмерена, неправилно и/или
неточно измерена електрическа енергия, тъй като с решението на ВАС е отменена
включително разпоредбата на чл. 47 ПИКЕЕ, която определя редът, по който се извършват
проверките на СТИ.
Липсващата нормативна уредба не може да бъде заместена по аналогия с правни норми
съществуващи в други източници на правото, тъй като съгласно чл. 1 от ЗЕ процесните
обществени отношения се уреждат именно със специалния закон. Да се приеме обратното на
практика означава както субектите, за които Правилата са създавали права и задължения,
така и съдът в производство като настоящото, да заобиколят последиците на решението на
административния съд за преустановяване занапред действието на съответните правни
норми поради отричане на юридическата им сила.
Предвид изложеното, съдът приема, че към датата на проверката и коригирането на сметката
на ищеца за ответника не е съществувало законово основание за това.
В допълнение към горното са налице и други нарушения на процедурата за корекция, които
дори при наличието на основание за нея, биха довели до незаконосъобразно коригиране на
сметката.
Принципите на измерване на преминалото количество електрическа енергия също се
регулират от ПИКЕЕ, съобразно чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ. С договора за присъединяване към
електрическата мрежа клиентите от дадената група избират тарифността на измерване
количеството електрическа енергия, като операторът на съответната мрежа е длъжен да
монтира измервателни уреди, които да съответстват на писмено заявения избор на клиента
/чл. 11, ал. 1 ПИКЕЕ (отм.)/ Съобразно чл. 19, ал. 1, т. 5 от Наредба № 6 от 24.02.2014 г. за
присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или
към разпределителните електрически мрежи, в договора за присъединяване се включват
клаузи за тарифите за измерване на електрическата енергия. В случая, видно от
доказателствата по делото, на ищеца битов потребител е монтиран електромер, който
9
измерва преминалата ел.енергия с две скали при зони в денонощието – дневна и нощна.
Цената на преминалата и употребена електрическа енергия се определя съобразно
конкретната тарифа, според месеците и часовете, когато е била използвана.
В противоречие с уговорените между страните и регулираните от КЕВР тарифи и способи
на отчитане на преминалата ел.енергия ответникът претендира цена за технологични
разходи по отчетена в „скрит“ /невизуализиран/ регистър енергия. От данните по делото не
се събраха доказателства ищецът да се е съгласявал с такъв начин на отчитане и
остойностяване на енергията, а и такъв не е законово регламентиран. Именно право на
ползвателя на мрежата е да избира начина на измерване на ползваната електрическа енергия
между утвърдените тарифи, съобразно предвиденото в чл. 15, т. 2 от действащите Общи
условия на договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителните
мрежи на ЕНЕРГО-ПРО Продажби АД, одобрени от ДКЕВР с Решение № ОУ-
061/07.11.2007 г. на ДКЕВР.
В чл. 10, ал. 1 ПИКЕЕ /отм./ и чл. 32, ал. 2 от Наредба № 6 от 24.02.2014 г. е предвидено, че
операторът на съответната мрежа е длъжен да осигурява на страната, която купува
електрическа енергия, възможност за контрол на показанията на средствата за търговско
измерване. Същевременно според чл. 662 от Наредба за средствата за измерване, които
подлежат на метрологичен контрол /Изм., ДВ, бр. 86 от 27.10.2017 г./ електромерът трябва
да има показващо устройство - електромеханичен регистър или електронен дисплей. Когато
е възможно, показващото устройство трябва да е видимо за потребителя и действащата в
момента тарифа трябва да е показана (индикирана). В случаите на няколко стойности,
представяни от единичен дисплей, трябва да е възможно показване на съдържанието на
всички съответни памети. При изобразяване на паметта трябва да е възможно
идентифицирането на всяка използвана тарифа.
Отчитането в скрития регистър е в противоречие с подзаконовите нормативни актове. След
като показанията се отчитат в „скрит“ регистър няма как потребителят да бъде информиран
за консумираната от него ел.енергия и за цената, която дължи за нея. Задължението за
предоставяне на информация на потребителя (за отчетената стойност на ел.енергията и за
нейната цена) от страна на доставчика е от ключово значение за този вид правоотношения и
нарушаването му винаги води до опорочаване на процедурата по ценообразуване и корекция
на сметка.
По този повод в европейското законодателство са предвидени редица мерки за защита на
потребителите на електрическа енергия, доколкото според чл. 4, § 2, б. „и“ ДФЕС
Европейския съюз притежава споделена с държавите членки компетентност в областта на
енергетиката. Например, от съображения 42, 46, 50, 51, 52 на Директива 2009/72/ЕО относно
общите правила за вътрешния пазар на електроенергия /транспонирана в българското
законодателство/ може да се направи извод, че цялата промишленост, включително битовите
клиенти, трябва да имат възможността да се ползват от високи нива на защита на
10
потребителите, което включва сигурност на доставките и разумни тарифи. Потребителите
следва да имат достъп до данните за тяхното потребление и свързаните с него цени и
разходи за услугите, както и да имат правото да бъдат надлежно информирани за своето
потребление на енергия. Специално мерките за защита на потребителите са прокламирани в
Приложение № 1 към Директивата, като в случая в чл. 1, б. „в“, „з“, „и“ е наблегнато над
задължението на държавите членки да осигурят възможността потребителите да получават
прозрачна информация за приложимите цени и тарифи и за стандартните условия по
отношение на достъпа до електроенергийни услуги и ползването им, да разполагат с данните
за потреблението си и да са надлежно информирани за действителното потребление на
електроенергия и разходите достатъчно често, за да могат да регулират своето потребление
на електроенергия. В тази връзка са приети редица законодателни мерки от страна на
Република България, като част от тях не са спазени от ответника, както беше посочено по-
горе, поради което процесното отчитане е в противоречие и с правото на Европейския съюз.
Ако целта на „скрития“ регистър е да отчита преминала ел.енергия, която поради
манипулиране на електромера не е отчетена от редовните регистри, то способите и
процедурите, чрез които тази енергия впоследствие следва да се заплати от потребителя и на
какви цени, следва да са изрично законово регламентирани. Такава законова уредба е
липсвала към момента на проверката, поради което ответникът няма право да преизчислява
дължимите от потребителя суми на база на стойностите в невизуализиран регистър без
значение кога и как енергията е преминала през електромера, дори и да се установи, че е
реално потребена.
Както съдът посочи по-горе в мотивите си, за в бъдеще, след измененията на чл. 83, ал. 1, т.
6 ЗЕ и приемането на ПИКЕЕ от 2019 г., е предвидена подобна методика, но към момента на
извършване на проверката /08.01.2019 г./, не е имало такава законова възможност.
Достъп до софтуера преди монтирането имат само служителите на ответното дружество и
производителят чрез съответните пароли и е технически възможно да се извърши
манипулация и начисляване без потребителя да може да разбере за това, доколкото
показанията на тарифите, по които нормално се отчита използваната от него ел.енергия, са
нулеви при монтирането. Именно, за да се избегне начисляването на суми и заплащането на
ел.енергия, която потребителят не е могъл да проследи, че е изразходвал, СТИ са
конструирани така, че да има възможност на видим дисплей да се изобразяват съответните
стойности. Този извод се потвърждава и от разпоредбите на Наредбата за средствата за
измерване, които подлежат на метрологичен контрол. Електромерите технически
притежават повече тарифи за отчитане на положителна активна енергия, в случай, че се
въведе допълнителна тарифа (извън върхова, дневна и нощна), която да може да бъде
използвана, без да се налага смяна на устройството. В този смисъл този „скрит“ регистър не
се използва по техническото му предназначение и по този начин създава предпоставки за
манипулиране, като негативните последиците от това следва да се възложат в тежест на по-
силната страна в правоотношението – доставчика на ел.енергия.
11
В контекста на гореизложеното, настоящият състав на съда намира за неоснователно
възражението на въззивника за препращането към чл. 183, ал.1 ЗЗД и неприложимо не само
по горната причина, а и защото задължението на „купувача” да плати „вещта”, преведено
към конкретния казус, означава, че абонатът има задължението да плати за реално
потребеното от него количество електроенергия. Видно от доказателствата по делото, по
никакъв начин не се установи, че това е така. Няма доказателства, че установеното
количество ел. енергия в скрития регистър 1.8.4 е натрупано след като електромерът е
монтиран в обекта на ищеца.
В констативния протокол № 0711335/28.10.2011г. за монтажа на процесния електромер са
отразени нулеви показатели за дневна, нощна и върхова тарифа на електромера, но липсват
показания по другите съществуващи отчетни регистри. Видно от констативен протокол от
01.09.2019 г., показанията в тези регистри е възможно да бъдат измерени от служителите на
оператора на електроразпределителната мрежа и съответно вписани в протокола, както това
е направено при монтажа на новия електромер. Липсата им в протокола от 2011 г. оставя
въпроса какви са били стойностите в тях по това време неизяснен, а твърдението на
жалбоподателя, че натрупаната електроенергия в неактивирания за търговски отчет регистър
1.8.4, е действително доставена от доставчика и потребена от абоната – недоказано.
Предвид гореизложеното, настоящият състав намира предявения отрицателен установителен
иск за основателен и като такъв същият следва да се уважи изцяло.
Поради съвпадане на крайните изводи на двете съдебни инстанции обжалваното
първоинстанционно решение следва да се потвърди.
Относно съдебно-деловодните разноски:
Поради съвпадащ резултат от разглеждането на делото по същество, въззивният съд не може
да ревизира произнасянето по отношение на разноските.
При този изход от делото, претенцията на въззиваемия за компенсация на разноските,
направени за защита във въззивното производство по неоснователна въззивна жалба, следва
да бъде уважена. Същият претендира разноски в размер на 450 лева, представляваща
заплатено в брой адвокатско възнаграждение, съгласно приложения списък по чл. 80 от ГПК
и договор за правна помощ и съдействие от 09.10.2020г., имащ характер на разписка – арг.
от т. 1 от ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС.
Предвид изричното становище на процесуалния представител на въззивното дружество, че
не възразява срещу така претендирания размер на адвокатското възнаграждение, и тъй като
са налице основанията по чл. 78 от ГПК, съдът намира, че същото следва да се присъди в
пълен размер.
Водим от изложените мотиви, СЪДЪТ
12
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение от 07.07.2020г, постановено по гр.д. № 19723 по описа
на РС-Варна за 2019г., ГО, 26 съдебен състав.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, „Варна Тауърс – Г“, бул.
„Владислав Варненчик” 258, ДА ЗАПЛАТИ на С. Т. Т. с ЕГН **********, с адрес: с.
Приселци, общ. Аврен, обл. Варна, ул. „*****“ № *, сумата в размер на 450 лв.
/четиристотин и петдесет лева/, представляваща сторени пред въззивния съд съдебно-
деловодни разноски, включващи адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13