№ 4138
гр. София, 03.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 72 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Б. СТ. Ш. СТАВРУ
при участието на секретаря Т. Й. ЦЕНОВА
като разгледа докладваното от Б. СТ. Ш. СТАВРУ Гражданско дело №
20211110155027 по описа за 2021 година
Ищецът „ЗАД А.“ АД твърди, че в изпълнение на договор за застраховка имущество
“Каско на МПС” и във връзка с щети на застрахованото МПС автобус „Ман Лайънс сити
Джи“ с рег. № ., заплатил обезщетение в размер на 1356.23 лв. Щетите били получени при
ПТП, настъпило на 11.07.2016 г., поради наличието на необезопасено и несигнализирано
препятствие на пътното платно – канализационна шахта с изместен капак, като
застрахованото МПС се движело по ул. „Академик Румен Цанев“ от ул. „ Филип Аврамов“
около кръстовището с ул. „Димо Дичев“. След като МПС попаднало в шахтата, капакът й се
обърнал и нанесъл щети на автобуса. Тъй като на ответника – С. о., е възложено
осигуряването на безопасността на пътното платно, ищецът поканил ответника да му
възстанови платеното обезщетение, но плащане не постъпило. Ето защо ищецът моли да се
осъди ответника да му заплати сумата от 1366.23 лв. – главница за дължимо застрахователно
обезщетение по регресна претенция заедно с 10 лв. ликвидационни разноски, ведно със
законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на
вземането, какти и сумата от 416.35 лв. мораторна лихва за периода 21.09.2018 г. до
21.09.2021 г. Претендира разноските по делото.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, в който оспорва
предявения иск по основание и размер. Оспорва настъпването на ПТП, механизма му и
причинната връзка с твърдените увреждания. Оспорва основанието за плащане на
обезщетението от застрахователя поради липса на покрит застрахователен риск. Навежда
твърдения за съпричиняване поради движение с несъобразена скорост и не по установения
маршрут. Релевира възражение за давност. Моли за отхвърляне на иска. Претендира
разноски.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предмет на производството са искове с правно основание чл. 410, ал.1, т.2 КЗ, вр. чл.
49 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
С плащането на застрахователното обезщетение, застрахователят встъпва в правата на
1
застрахования срещу причинителя на вредата до размера на платеното обезщетение. Касае
се до предвидено от закона регресно право на застрахователя спрямо причинителя на
вредата да получи от него това, което е платил на застрахованото лице. За да реализира това
си право застрахователят, законът е предвидил встъпването, т.е. суброгирането на
застрахователя в правата на застрахования. Предпоставките на тази законова суброгация са:
наличие на валиден договор за имуществено застраховане с увредения с период на покритие
към датата на настъпване на вредите, настъпване на застрахователно събитие и възникване
на право на увредения срещу причинителя на вредата на основание непозволено увреждане,
извършено плащане от застрахователя в обезщетение на настъпилите вреди. Обемът на
суброгационното право включва както правата срещу физическото лице – пряк причинител,
така и правата по чл.49 ЗЗД срещу лицата, които носят отговорност за чужди виновни
действия. Отговорността в случая е по чл. 49 ЗЗД, доколкото се твърди нарушение на
предписано правило (неподдържане на пътя в изправност) и вредата не следва от
обективното качество на вещта. В този смисъл ищецът следва да докаже и деликтната
отговорност на ответника - виновно противоправно поведение на служители на ответника,
или на лица, на които е възложил извършването на определена работа, причинени при или
по повод изпълнението на възложената работа вреди в правната сфера на трето лице,
наличието на причинна връзка между поведението на виновните лица и причинените вреди.
За уважаването на претенцията не е необходимо установяване на конкретните служители,
виновното поведение на които е станало причина за противоправния резултат, а вредите се
считат за причинени при изпълнение на възложената работа, не само когато са в резултат на
действия, но и когато настъпят в резултат на бездействие на лицето, на което е възложена
съответната работа. За възложителите бездействието е основание за отговорност за
увреждането, когато то се изразява в неизпълнение на задълженията, които произтичат от
закона, от техническите и други правила и от характера на възложената работа - в този
смисъл Постановление 9/1966 г. на ВС.
От представената по делото двустранно подписана полица се установява валидно
възникнало между ищеца и Столичен автотранспорт ЕАД като собственик на МПС автобус
„Ман Лайънс сити Джи“ с рег. № . правоотношение по договор за имуществена застраховка
„Каско“. Обектът на застрахователно покритие е уговорен по Клауза Частично каско, която
съгласно Общите условия включва като покрит риск и щети от сблъскване на МПС с
подвижни или неподвижни предмети и препятствия на пътното платно. Ето защо съдът
приема, че с ищеца е възникнало правоотношение по договор за имуществена застраховка
„Каско“ по отношение на увреденото МПС.
Установява се и че в срока на действие на застрахователния договор /20.2.2016-
19.2.2017 г./ е настъпило застрахователно събитие – пътно-транспортно произшествие, в
резултат на което е увреден автомобилът, предмет на застраховката – на 11.07.2016 г. при
движение по ул. Академик Румен Цанев около кръстовището с ул. Димо Дичев при
преминаване на МПС през шахта с изместен капак, последният излиза от ринга, отхвърча и
удря автобуса в странична задна лява участ, увреждайки заден ляв панел и патрон на заден
ляв калник. Горното безспорно се изяснява от събраните по делото писмени доказателства,
заключението на САТЕ и гласните такива. На първо място, съдът може да основе своите
изводи на описаната в протокола за ПТП схема и на констатацията за наличието на
препятствие на пътното платно, доколкото са обстоятелства лично възприети от
длъжностното лице, което го е съставило, което обуславя и материалната доказателствена
сила на протокола относно тези факти. В случая в протокола за ПТП е отразено наличието
на шахта по средата на пътното платно с излязъл от ринга капак. В показанията си
свидетелят Богев, водач на увредения автомобил, сочи, че шахтата се намира по средата на
пътното платно, през нея преминал камион, при което капакът отхвръкнал и ударил
автобуса. В заключението на вещото лице по САТЕ е възприет описаният в протокола и
уведомлението за щета механизъм, а в съдебно заседание вещото лице уточнява механизма
2
съобразно показанията на свидетеля, като пояснява, че вредите могат да настъпят и в двете
хипотези. Т.е. без значение е дали капакът на шахтата е изхвръкнал при преминаваме през
нея на автобуса или на друго МПС, същественото е че и в двата случая вредите са
настъпили поради това, че капакът е бил изместен от ринга на шахтата и се е ударил в
автобуса.
За настъпилото застрахователно събитие водачът на увредения автомобил подал
уведомление до застрахователя, въз основа на което е образувана преписка по щета
10016030122101. При извършения от застрахователя оглед са констатирани увредени заден
ляв панел и патрон.
Според заключението на автотехническата експертиза и уточненията в съдебно
заседание, описаните щети са получени при ПТП и са в причинно-следствена връзка с него.
С настъпването на застрахователното събитие, което е в рамките на покритите
рискове, за застрахователя е възникнало задължението да заплати застрахователно
обезщетение в полза на застрахования в размер на претърпяната вреда. По делото е
безспорно, а и се установява от представените от ищеца платежно нареждане и опис, че той
като застраховател е заплатил застрахователно обезщетение в рамките на
застрахователната сума – в размер на 1356.23лв. за ремонт на автобуса.
Въз основа на изложеното съдът приема за доказано, че в срока на действие на
сключената при ищеца имуществена застраховка е реализиран покрит застрахователен риск
- ПТП, в причинна връзка с което по автомобила са нанесени щети, репарирани от ищеца с
изплащане на застрахователно обезщетение. С плащането ищецът е встъпил в правата на
застрахования срещу причинителя на вредата.
В случая ПТП е настъпило на участък от пътя, който попада на територията на С. о..
Следователно, задължението по поддържане на пътя, където е настъпило ПТП, се носи от
ответника. В т§1, т.14 от ДВ на Закона за пътищата е дефинирано „Поддържането на
пътищата“ като дейност по осигуряване на необходимите условия за непрекъснато,
безопасно и удобно движение през цялата година, предпазване на пътищата от
преждевременно износване, охрана и защита на пътищата, водене на техническата отчетност
на пътищата. Аналогична е и разпоредбата на чл. 3 от Закона за движение по пътищата,
която предвижда, че лицата, които стопанисват пътищата, ги поддържат изправни с
необходимата маркировка и сигнализация за съответния клас път, организират движението
по тях така, че да осигурят условия за бързо и сигурно придвижване. Това задължение е
конкретизирано в разпоредбата на чл. 167, ал. 1 ЗДвП, според която лицата, които
стопанисват пътя, го поддържат в изправно състояние, сигнализират незабавно
препятствията по него и ги отстраняват във възможно най-кратък срок. В §1, т. 37 от 37 от
допълнителните разпоредби към Закона за движение по пътищата, е посочено, че
«Препятствие на пътя» е нарушаване целостта на пътното покритие, както и предмети,
вещества или други подобни, които се намират на пътя и създават опасност за движението.
По смисъла на §1, т.3 от ДВ на ЗП, шахтата е пътно съоръжение, т.е. елемент от пътното
платно, поради което задължение на СО е да поддържа в изправност и шахтите с цел
безпрепятствено преминаване. Отделно от това, според разпоредбата на чл. 19, ал.1, т.4,
б.“б“ от Закона за водите, публична общинска собственост са водно-стопанските системи и
съоръжения на територията на о.та, в това число и уличните канализационни мрежи и
дъждоприемните шахти в урбанизираните територии и отвеждащите канализационни
колектори с прилежащите им съоръжения и съоръженията за отпадъчни води, които
обслужват потребителите на територията на о.та, съответно разпоредбата на чл. 141, ал. 1 от
Закона за водите вменява задължение на собственика да поддържа водно-стопанските
системи в техническа изправност. При така изложената правна уредба се налага изводът, че
за поддържането на пътя, където в случая е настъпило увреждането, е отговорен ответникът,
който е следвало да осигури безопасността на движението по пътното платно. Наличието на
3
неравности по пътя - шахта с изместен капак, води до извода за неизпълнение от страна на
С. о. на вменените й от закона задължения, а именно осъществяването на правно
регламентирана дейност чрез нейни или наети от нея работници и служители по поддържане
в изправност на пътното платно и пътните съоръжения и отстраняване на съществуващите
опасности, в причинна връзка с което са настъпили вреди. Осъществен е съставът на
безвиновната отговорност по чл. 49 ЗЗД.
Предвид гореизложеното, искът е доказан по основание, тъй като са налице
предпоставките за суброгиране на обезщетилия вредите застраховател в правата на
пострадалия срещу причинителя на щетата. Размерът на обхвата на това субргационно
право е равен на по-малкото от дължимото и платеното.
Според заключението на автотехническата експертиза, стойността, необходима за
възстановяване на увредения автомобил изчислена на база средни пазарни цени е 1356.23
лв. Застрахователното обезщетение трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на
настъпване на събитието, но не повече от застрахователната сума, която от своя страна не
може да надвишава действителната или възстановителната стойност на имуществото. Тази
стойност е пазарната стойност на необходимите нови части и труд към датата на настъпване
на събитието, тъй като в нейните предели застрахованият може да замести увреденото
имущество с еквивалентно по вид и качество. Ето защо с установената от вещото лице
стойност на вредите, която съвпада с платената сума, се съизмерява регресното право на
ищеца, като следва да се прибавят и направените ликвидационни разноски от 10 лв., общо
1366.23 лв.
Възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
водача – участник в процесното ПТП, съдът намира за неоснователно. Принос от страна на
увредения по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е налице в случаите, когато с поведението си той
самият е създал предпоставки за осъществяване на деликта и за възникване на вредите, така
че увреждането настъпва като пряка последица и от негови действия или бездействие. В
случая, ответникът, който носи тежестта на доказване, не е ангажирал доказателства в
подкрепа на твърденията си за извършено от страна на водача нарушение на установените в
ЗДвП правила за безопасно движение, включително няма данни последният в нарушение на
чл. 20, ал. 2 ЗДвП да е шофирал с несъобразена със състоянието и особеностите на пътя
скорост, при която да е могъл да избегне изместената и отхвръкнала шахта. Напротив, от
гласните доказателства се установи, че водачът се е движел по установения маршрут и
въпреки предприета маневра, шахтата е ударила автобуса. По тези съображения следва да
се приеме, че не е налице твърдяното съпричиняване на вредите, поради което липсва
основание за намаляване на дължимото от ответника обезщетение.
По изложените съображения съдът намира, че предявеният главен иск е изцяло
основателен и следва да се уважи за пълния претендиран размер.
Предвид основателността на главната претенция, основателна е и претенцията за
лихва. Ищецът е уведомил ответника за събитието с предявяване на регресна покана
връчена на 17.1.2017 г. Приложение следва да намери чл. 412, ал. 1 КЗ, според който
забавата настъпва с изтичане на 30-дневен срок от отправяне на претенцията. В случая
срокът е изтекъл на 17.2.2017 г. Лихвата се претендира от 21.9.2018 г., когато ответникът
вече е в забава и дължи обезщетение в размер на законната лихва, което до 21.9.2021 г.
възлиза на 416.35 лв. Искът следва да се уважи.
Относно разноските:
Предвид изхода на правния спор и на основание чл. 78, ал.1 ГПК, претенцията на
ищеца за разноски е основателна и направените разноски за държавна такса 71.30 лв.,
депозит вещо лице 250 лв., депозит свидетел 25 лв. и юрисконсултско възнаграждение 120
лв., подлежат на присъждане.
4
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА С. о., с адрес гр. София, ., представлявана от кмета на о.та, ДА ЗАПЛАТИ
НА ЗАД „А.“ АД, ЕИК ., седалище и адрес на управление гр. София, ., на основание чл. 410,
ал.1 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, сумата от 1366.23 лв., представляваща регресно вземане
за платено обезщетение за имуществени вреди от ПТП настъпило на 11.07.2016 г. в гр.
София, ведно със законната лихва считано от 23.09.2021 г. до окончателното й изплащане,
сумата от 416.35 лв. обезщетение за забава за периода от 21.09.2018 г. до 21.09.2021 г.,
както и на основание чл. 78, ал.1 ГПК сумата от 466.30 лв. разноски по делото,
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5