Решение по дело №319/2016 на Районен съд - Павликени

Номер на акта: 52
Дата: 27 март 2017 г. (в сила от 31 юли 2018 г.)
Съдия: Евелина Петкова Карагенова
Дело: 20164140100319
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 13 юни 2016 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

Гр..Павликени......27.03.2017г

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Павликенският районен съд гражданска колегия в публичното заседание на  двадесет и първи февруари  през двехиляди и  седемнадесета година в състав:

Районен съдия: ЕВЕЛИНА КАРАГЕНОВА

 

При секретаря  В.М. и  в присъствието на прокурора..............,като разгледа докладваното от съдията ГрД № ...........319.............. по описа за .........2016............год ,за да се произнесе съдът взе предвид следното:

 

ИСК  за делба във фазата на допускането

    

   Постъпила е молба от  адв.Й.М. от **** като пълномощник на Р.Г.К. от гр.*********  по предявен иск за делба на наследство от наследодателите на страните, а именно: дворно място имот УПИ  ****** в кв.**  по ПУП на с.Д., , ведно с построената в него къща, плевня и сайвант  срещу М.Г.К. ***. Желае делбата при квоти по 1/2 ид.части за всеки от съделителите.

      Писмен отговор  от ответницата чрез упълномощен адв.В.С. от  **** е постъпил. Прави искане за включване  на още един недвижим имот по настоящото дело за делба, а именно апартамент №** на девети жилищен етаж в жб „*****” със застроена площ  от 82.83кв.м., в гр.****, ул.”***” №* ведно с прилежащото му таванско помещение от 4.5 кв.м. Предявява  иск с преюдициално значение за намаляване на дарението  по НА№*** т. ***, рег.***** д.***** от 2005г. от ****г. на нотариус Д. Д.-№*** в НК с район на действие съдебния район на ***** и възстановяване на запазената част на ответницата   от наследството с   17 833/ 37800 ид.части лв.или 4/18ид.части от апартамента и да се допусне делбата при права:11/18 ид.части за ищцата и  7/18 ид.части за  ответницата. Претендира за направени разноски.

    Постъпил е писмен отговор от  пълномощника на ищцата по предявения от ответника иск, като твърди,че не е накърнена запазената част на ответницата, искът за  делба на жилището в гр.В.Т.  е недопустим тъй като ищцата е едноличен собственик върху имота, а искът по чл.30 ал.1 от ЗН е погасен  поради изтичане на давностния срок по чл.101 от ЗЗД.

    Като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства,съдът намира за установено следното:

     Съгласно представено удостоверения за наследници от **.05.2016г.  на С. Б. К. починала на ****2006г. и от ****.2016г. на съпруга й Г. Д. К., починал на *****2015г. , двамата б. жители на с****, община ******, същите са оставили свои наследници низходящи М. Г. К. и Р.Г.К.- две сестри, първата от които е ответница по делото, а втората- ищца.  Съгласно представен  НА  ** т. първи, д.****г. от ***г. на *РС  Г. Д.  К. приживе по време на брака му е придобил  в СИО Дворно място от около 1630 км.м. с построени в него къща, плевня, сайвант и хамбар, находящи се в с.Д., община ****, представляващо парцел **** в кв.**.Представена е скица на имота от Община ***, от която е видно, че имотът описан в горепосочения НА е идентичен с УПИ **** в кв.**  по действащия понастоящем ПУП на с.Д., община ****, при граници: улица, УПИ ****, УПИ **, УПИ *****  в парцел 38 и е с площ 1760кв.м.Представено е удостоверение за данъчна оценка на имота, от което е видно, че този имот е с данъчна оценка 5390.63лв.

  Съгласно представен НА №*** т.* д.***г. от ****г. на **РС  Г. Д. К. по време на брака му със С.  Б. К. е придобил собственост в СИО и Апартамент №** на девети жилищен етаж в жб „*****” със застроена площ  от 82.83кв.м., в гр.В.Т., ул.”*****” №*, построен в  парцел първи в кв.***по действащия от *****г. ПУП на гр.В.Т., при граници на парцела : изток и север  ул."*****“, ул.“******“, парк „******“, идентификатор  на апартамента ********, състоящ се от  две стаи, дневна, кухня, баня, тоалетна, коридор и дрешник, заедно с  таванско помещение №* от 4.5кв.м., при граници за апартамента: изток-двор, запад-стълбище, и коридор, север-улица, юг-апартамент на Т. И. М.  идентификатор ********,  под апартамента идентификатор ******* и над обекта идентификатор ******** и таванско помещение №* със застроена площ от 4.5 кв.м. , при граници: изток таван на Д. и Ц. К., запад-таван на П. И. Т., север-коридор, юг-тераса, ведно със съответни за този имот 3.7% ид.части от общите части на сградата и същият 2.33482% ид.части от правото на строеж върху парцела. С НА **** т. ****, рег.***** д.**** от *****г. от *****г. на нотариус Д. Д.-№*** в НК с район на действие съдебния район на **РС, Г. К. е дарил на  ищцата по делото   Р.Г.К. своите 4/6 ид.части от процесния апартамент в гр.В.Т. с прилежащото му таванско помещение при запазване на правото си да ползва имота безвъзмездно и пожизнено, а ищцата е приела дарението.Представена е схема от СГКК гр.В.Т.. Представо е удостоверение за данъчна оценка на  този имот, от който е видно, че  то е с данъчна оценка 55 504.20лв. Представен е НА за собственост на НИ , придобит по давностно владение по чл. 587 ал.2 от ГПК- НА №** т.* рег №***** д.*****г. от ****г. на нотариус Д.Т. *** дейсвие съдебния район на **РС, съгласно който е призната Р.К.  за собственик по давностно владение върху 1/6 ид.част от апартамент №** ет.* в гр.В.Т., ул.“****“ №*.

    След смъртта на съпругата си С. К., Г. К. е станал собственик върху 4/6 ид части, а двете сестри-дъщери на наследодателката –по 1/6 ид.части от недвижимите имоти в с.Д. и в гр.******. Приживе Г. К. се е разпоредил със своите 4/6 ид.части от апартамента в гр.В.Т. като ги е дарил на дъщеря си Р.  К., която впоследствие-*****2016г. си е извадила НА по чл.587 ал.2по ГПК по давностно владение за собственост на 1/6 ид.части , а отделно същата е собственик на 1/6 ид.части от наследството на своята майка. Пълномощникът на ищцата твърди, че доверителката му е единствен собственик върху процесния апартамент в гр.В.Т., а  до делба следва да допусне само имотът в с.Д. при равни права. Пълномощникът на ответницата твърди,че че имало принципно съгласие между страните  ответницата да  отстъпи дела си от апарамента на ищцата и той да остане за Р.  К., а  последната да отстъпи дела си  за имота в с Д. на ищцата, като след смъртта на Г. К. ответницата е научила за прехвърлителната сделка от баща им за сестра й.Твърди,че е накърнета нейната запазена част от наследството съгласно чл.28 и 29 от ЗН и иска намаляване на дарението и възстановяване на нейната накърнена запазена част от 4/18ид.части

   Съдът намира, че е предявени са обективно съединени искове по чл.30 ЗН и чл.34 от ЗС вр.чл.69 ал.1 от ЗН по реда на чл.341 и сл.от ГПК.

  По делото не се спори, че страните са съсобственици по наследство вот техните родители върху двата процесни недвижими имоти. Спорно е дали  апартамента в гр.В.Т. следва да се изключи от делбата като  изключителна собственост на ищцата или да се допусне до делба, дали е нкърнета запазената част на отвтеницата при разпоредителната сделка дарение, дали и с колко следва да бъде намалено дарението и с колко да бъдат възстановени твърдяните запазени части на ответницата и съответно при какви права и върху кои имоти следва да се допусне делбата.

     Съгласно разпоредбата на чл.28 ал.1 от ЗН  когато наследодателят остави низходящи, родители или съпруг, той не може със завещателни разпореждания или чрез дарение да накърнява онова, което съставлява тяхна запазена част от наследството.В случая  след смъртта на С. К., същата е оставила свои наследници съпруг и две дъщери. Съпругът й не  може на основание чл.28 от ЗН чрез дарение  за едната дъщеря да накърнява  запазената  част на другата, а само да се разпорежда с разполагаемата  си част.В чл.29 ал.3 от ЗН са посочени запазените и разполагаемите части на наследниците, когато наследодателят е оставил наследници съпруг и две деца, а именно: запазената част на съпруга в случая е 1/3, на двете деца също по 1/3 ид.части от наследството.Разполагаемата част на съпруга  е  1/ 3 ид.части от наследството.

Съгласно разпоредбата на чл.30 ал.1 от ЗН наследник с право на запазена част, който не може да получи пълния размер на  на тази част поради завещания или дарения, може да иска намаляването им до размер, необходим за допълване на неговата запазена част. В случая искът за намаляване на дарение се реализира в производство по делба чрез иск. Налице е искане от наследник с право на запазена част- дъщеря на наследодателя, което го прави допустимо.При така направено и прието от съда искане, на основание чл.31 от ЗН за да бъде определена разполагаемата част, както и размерът на запазената част на наследника, образува се една маса от всички имоти, които са принадлежали на наследодателя в момента на смъртта му. Относно  дали е спазена давността за предявяване на иска за намаляване на дарението, съдът намира, че давностният срок е определен в чл.110 от ЗЗД- 5 годишна давност от откриване на наследството, а именно след смъртта на  Г. К.- *****.2015г.Искът  по чл.30 ал.1 от ЗН се явява предявен в изискуемия давностен срок. По делото се установява, че цялото  наследствено имущество на  наследодателя се явяват именно  по-горе посочените недвижими имоти: в с.Д., община ****** и апартамента в гр.В.Т.Допусната е СИЕ и вещото лице Д.Б. дава заключение, че към датата на смъртта на Г. К. пазарната стойност  на недвижимия имот в с.Д. е 6400лв., а на апартамента в гр.В.Т. е 56 700лв.Следователно общата стойност на наследствената маса е 63 100лв.Запазената част на  двете дъщери е 2 Х 1/3 ид.части или 2/3 ид.части от наследството или 2/3 Х 63100лв.-42067лв./ двете дъщери са наследници със запазени части/, а разполагаемата  част на наследодателя при още двама наследници е 21033лв., като същият се е разпоредил с 4/ 6 от 56 700лв. или с 37800лв. Останалото имущество от наследодателя без апартамента е имота в с.Д. на стойност 6400лв.,от което нейната полагаема се част се явява половината или 3200лв. която не е достатъчна да възстанови запазената й част. Накърнената й запазена част се явява разликата от запазената й част от имуществото и останалата  й се полагаема част  или 17 833лв., с който размер  сума е налице недостиг  до пълния размер на запазената част на ответницата. Следва дарението, направено от бащата на страните по делото  за  ищцата да бъде намалено стойностно с 17 833лв.или с 17833/56 700 ид.части.и със същата част да бъде възстановена  запазената част на ответницата от наследството.Искът по чл.30 ал.1 от ЗН  се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен.

Представена е от страна на пълномощника на ответницата покана от адв.М.Я. от **** като пълномощник  на ищцата по делото, адресирано до ответницата от ***11.2015г. за уреждане  на правоотношенията във връзка с наследството от починалия им наследодател-техен баща Г. К. по отношение на останалите в съсобственист имоти: апартамент в гр.В.Т. на ул.“***“ №* и къща в с. Д., община ****  Поискан е  месечен наем от 100лв. месечно от датата на получаване на поканата за лишаването на ищцата от право на ползване на нейната ½ ид.част от имота в с.Д., община *****, като в противен случай ще предприеме действия  по съдебна процедура на делба на недвижимите имоти.

  Представени са заверени преписи от  нотариално дело№******г. на нотариус Д.Т. *** действие съдебния район на **РС.Видно е, че за съставяне на НА** т.* рег №**** д.**г. от **г. на нотариус Д.Т. *** действие съдебния район на **РС, съгласно който е призната Р.К.  за собственик по давностно владение върху 1/6 ид.част от апартамент №** ет.* в гр.В.Т., ул.“*****“ №*, са разпитвани 3 бр. свидетели: Ц. И. Г., Ю. Х. А. и Й.М. Й., представени са и удостоверения за смърт и наследници, документ  за собственост на апартамента от наследодателите и за разпоредителната сделка дарение.В  протокол пред нотариуса от *****.2016г.  св.Г. е заявила, че Р. се е грижела последните 10 години за баща си, ремонтирала апартамента, а сестра й „не е стъпвала в апартамента, живее в гр.С.. От 10 години никой не е претендирал за апартамента и не е оспорвал собствеността на Р., св.А. твърди, че след дарението от баща й знае Р. като собственок на апартамента, който владее от повече от 10 години, а сеста й не е претендирала за апаратамента, дела не са водени, св.Й. твърди,че познава Р. като съсед като тя владее имота от 10 години без прекъсване, а сестра й не е идвала в апартамента.

  Представено е приложение №1 декларация по чл.14, чл.27 и параграф2 от ПЗР ва ЗМДТ от Р. К. от *****.2006г., в която посочва за съсобственици на  апартамент №** ет.* в гр.В.Т., ул.“****“ №*  своя баща Г. К., себе си и сестра си М.К. с притежавани ид.части както следва: 186 ид.части за  нея, 1/6 ид.части за сестра й и 4/6 ид.части за баща й.

 В съдебни заседания са събрани гласни доказателства. Св.П. С., без родство със страните по делото твърди,че са съученици с ответницата и твърди,че  сега  ищцата живее в апартамента в гр.В.Т. на ул.“****“ №*, където е живеела  М., Апаратамента е бил народителите им, които са починали. М. живее със съпруга си в гр.С.. Във В. Т. се виждат всяка година на другарски срещи, които правели в негово заведение, след което е откарвал М. до горепосочения апартамент. Не знае да има друго жилище в града, канила го е на гости. През лятото  на фестивала  е виждал двете сестри. Не знае М. да не е била допускана до апартамента. Двете сестри не били в лоши отношения.Апартамента е дома на М., наследствен на двете сестри.

  Св.А. К.-съпруг на М.К. дава показания, че сега в апартамента в гр.В.Т., който е бил на родителите на съпругата му, живее Р.. Преди да починат, са ходели често на гости на тъста и тъщата. Твърди,че има книги 3000бр., оставени в апартамента през 2006г. на Р. да ги пази. Твърди,че съпругата му често идва във В. т., учела магистратура от 2008-2010г във *** и за всички изпити отсядала в апартамента, а след 2011г. също е  отсядала там. Със съпругата си поддържат имота в с.Д. Не имало разговори Р. да отрича  собствеността на сестраси за имота в г.В.Т.

    Св.Ц. Г.  знае от Р., че е единствен собственик върху имота  апартамент в гр.В.Т.Почти не е виждала сестра й там.Не знае за спорове между двете сестри за апартамента. Миналото лято като била с Р., видяла ответницата в с.Д. Знае, че  Р. придобила имота чрез дарение от родителите си. Като отишли при нотариус, тогава научила, че Р. става собственик на целия апартамент.

  Св.Ю. А. твърди,че с Р. живеят в един блок в гр.В.Т. на ул.“***“. виждала е М. през лятото 2-3 пъти в този апартамент. Твърди,че откакто се пенсионирали, родителите на  Р. живеели в с.Д., а Р.-в апартамента с дъщеря си, а М. *** и идва на гости за 2-3 дни  през година-две. Преди погребението на Г. К. е виждала М. в гр.В.Т. В жилището няма заключени стаи. Знаела, че Р. се притеснявала за отношенията със сестра й, тъй като в с.Д. къщата била заключена. Твърди,че М. няма  вещи в този апартамент.

  Св.Й. Й. твърди,че живее в същия блок в гр.В. Т., ул.“*****“, в който живее Р.. Чувал, че сестра й М. идвала в апартамента, но не я е виждал. Правил е ремонт в апартамента на Р. преди 5-6 години. Миналата година  разбрал, че апартамента  не е целия неин.

     Съдът намира, че с оглед събраните доказателства гласни и писмени: покана от **.11.2015г,  приложение №1 декларация от **.12.2006г липсва основание за  твърдяното от ищцата своене  на наследствената час на  ответницата  в апартамента- на нейната собствена 1/6 ид.част по наследство от баща й. Не са налице основания за давностно владение от 10 години непрекъснато владеене на имота без оспорване на собстевността.Ответницата е собственик върху 1/6 ид.част от апарнтамента по наследство от своята майка, тъй като този апартамент е придобит от баща й по време на брака му с нейната майка в СИО. Видно от представената декларация от 2006г.  ищцата е посочила  съсобствениците на апаратамента със съотвентие права-ид.части полагащи се по закон.През декември 2006г.  бащата на ищцата й дарява своите собствени 4/6 ид.части от процесния апартамент, а впоследствие през 2016г. последната е предприела действия за да се снабди с констативен акт за придобиване по давностно владение на 1/6 ид.части от апартамента.След смъртта на С. К., нейните наследници-съпруг и две дъщери са наследили  притежаването от нея имущество в СИО съссъпруга й както следва: за съпруга 4/6 ид.части и да двете дъщери по 1/6 ид.части-точно както е посочено и в декларацията на ищцата по ЗМДТ.

  Фактическият състав на  придобивната давност изисква  продължило повече от 10 години упражняване на явна, спокойна, непрекъсната, несмущавана от никого  фактическа власт върху вещта, да се свои същата- лицето да дължи вещта като своя при непризнаване или отричане  право на собственост на друго лице върху вещта. Дарението е извършено със сделка, оформена с НА на *****.2006г.Производството пред нотариус за изваждане на констативен акт по давностно владение е от **.05.2016г., като отпреди това-**.11.2015г. е поканата от пълномощника на ищцата до ответницата, съдържаща волеизявление на ищцата, признаваща право на собственост  на сестра й върху процесния апартамент, като  смята да го включи в евентуално производство за делба на наследство. Свидетелите  заявяват в съдебно заседание, че М. е идвала в апартамента, отсядала е в него, канила е св.С. на гости там, съпругът й е имал книги, оставени на съхранение при ищцата. Никой не твърди Ищцата да е отричала правото на сестра си върху нейния дял от апартамента, твърдят ,че апартамента е наследствен и че е имало дарствено разпореждане. Пред нотариуса свидетелите твърдят свои субективни  впечатления, че апартамента  е бил само на ищцата, но не и твърдения, че  ищцата отрича явно правата на М., да е завладяла и да свои дела на ответницата върху нейната част от апартамента. Съгласно ТР 1/2012г. на **** на ВКС  когато един от съсобствениците е започнал да упражнява фактическа власт върху вещта на основание, което изключва владението на другите, намерението му за своене се предполага и е достатъчно да докаже, че е упражнявал  фактическа власт върху целия имот за срока по чл.79 от ЗС, но ако той е започнал да владее своята идеална част, но да държи  вещта като обща, то той е държател на идеалните части на  останалите съсобственици и презупцията се счит оборена, като ако се позовава на придобевна давност за чуждата идеална част, той трябва да докаже, че е извършил действия, с които е обективирал спрямо останалите съсобственици намерението да владее техните идеални части за себе си, като ги доведе до знанието на останалите съсобственици. Още повече, че съгласно ТР 11/2012г на **** на ВКС КНА не се ползва с материална доказателствена сила по чл.179 ал.1 от ГПК по отношение на  констатацията на нотариуса за принадлежността на правото на собственост, в случая КНА по чл.537 ал.2 ГПК . Съгласно ТР 3/2012 на **** на ВКС  на отмяна подлежат  КНА по чл.532 ал.2 от ГПК. В  настоящия случай по никакъв начин не се доказва, че ищцата е придобила по давнсот собствеността на идеалните части на ответницата / 1/6 ид.части/ върху апартамент № ** ет.*  в гр.В.Т. на ул. „*****“ №*  и прилежащото му таванско помещение, како е посочено в НА** т.* рег №****** д.*****г. от **г. на нотариус Д.Т. *** действие съдебния район на **РС. Отмяната на този НА се явява последица от  постановяване на съдебно решение, с което  се признават права на трето лице, което претендира право на собственост, признато с КНА. В случая не е предявен иск за собственост, а  изследва собствеността по предявен иск за делба на съсобствени недвижими имоти и правата на страните, поради което съдът намира, че не следва да се признася с диспозитив за отмяната на КНА.

   По отношение на прават на страните  за двата имота, които следва да бъдат допуснати до делба следва за  ичота в с.Д., обкщина ***** правата на страните да се считат равни- по 1/ 2 ид.части , а по отношение на апартамента в гр.В. Т. да се изчислят съобразно възстановената запазена част на ответницата. Ответницата има по наследство от своя наследодател-майка 1/6 ид части от правото на собственост върху апартамента / 1/ 6 Х 56 700лв./56 700 / сумирано с възстановените й запазени части или 27 283/ 56 700 ид.части / 48.12% от стойността на апартамента/, а за ищцата  29 417/56 700 ид.части / 51.88% от стойността на апартамента/.

   По отношение на направените разноски, съдът намира, че тъй като в настоящото производство е предявен иск по чл.30 ал.1 от ЗН обективно съединен с иска за делба  по чл.34 от ЗС и е направено своевременно искане за заплащане на разноски по представен списък от пълномощника на ответницата по главния иск къакто следва: ДТ от 123.56лв., депозит за вещо лице 200лв., такса вписване 12.36лв., такси за удостоверение за данъчна оценка 15лв, , схема на имот 22лв., съдебни удостоверения 10лв. – 382.92лв., то тези разноски предвид изхода на делото по този иск следва да  заплатят от ищцата. По отношение на претендираните адвокатски възнаграждения, съдът намира, че  в представиния списък за разноски  на процесуалния представител на ответницата е посочено, че сумата от 500лв. представлява адвокатско възнаграждение за защита по иска по чл.30 ал.1 от ЗН, следователно само този размер  следва да бъде възложен за заплащане от ищцата, а по отношение  на останалото посочено адвокатско възнаграждение и допълнително такова съдът намира, че те остават в тежест на страните така, както са ги направили, тъй като при делбата страните са едновременно ищец и ответник и не може да намери приложение разпоредбата на чл.78 от ГПК.Следва да бъде оставено без уважение искането на процесуалния представител на ответницата за заплащане на  разноски платено адвокатско възнаграждение от 500лв. и допълнително от 100лв.

      Водим от горното съдът

 

Р Е Ш И :

       НАМАЛЯВА на основание чл.30 ал.1 от ЗН извършеното от Г. Д. К., починал на *****2015г  на ****.2005г. с  НА **** т. ****, рег.***** д.*** от ****г.  на нотариус Д. Д.-№*** в НК с район на действие съдебния район на **РС дарение в полза на Р. Г. К. с ЕГН ********** с 4/6 ид.части от недвижим имот: Апартамент №** на девети жилищен етаж в жб „****” със застроена площ  от 82.83кв.м., в гр.В.Т., ул.”****” №*, построен в  парцел първи в кв.162 по действащия от 1962г. ПУП на гр.В.Т., при граници на парцела : изток и север  ул."****“, ул.“******“, парк „**“, състоящ се от  две стаи, дневна, кухня, баня, тоалетна, коридор и дрешник, заедно с  таванско помещение №* от 4.5кв.м., при граници за апартамента: изток-двор, запад-стълбище, и коридор, север-улица, юг-апартамент на Т. И. М.  и таванско помещение №* със застроена площ от 4.5 кв.м. , при граници: изток таван на Д. и Ц. К., запад-таван на П. И. Т., север-коридор, юг-тераса, ведно със съответни за този имот 3.7% ид.части от общите части на сградата и същият 2.33482% ид.части от правото на строеж върху парцела с 17833/56 700 ид.части за допълване на  запазената част на М. Г.К. с ЕГН********** от наследството на нейния баща Г. Д. К.,б.ж. на гр.В.Т. като ВЪЗСТАНОВЯВА запазената част на М.Г.К. с ЕГН********** от наследството на нейния баща Г. Д. К.,б.ж. на гр.В.Т. в размер на 17 8333.33лв. / 17833/56 700 ид.части/

   ДОПУСКА да се извърши  съдебна делба между Р. Г. К. с ЕГН ********** и М.Г.К. с ЕГН********** на техните съсобствени недвижими имоти:

   1.Дворно място с площ 1760кв.м с построени в него къща, плевня, сайвант и хамбар, находящо се в с.Д., община *****, представляващо УПИ ***** в кв.**  по действащия  ПУП на с.Д., община П., при граници: улица, УПИ **, УПИ *****, УПИ **  в парцел **.

   2. Апартамент №** на девети жилищен етаж в жб „***” със застроена площ  от 82.83кв.м., в гр.В.Т., ул.”****” №*, построен в  парцел първи в кв.*** по действащия от 1962г. ПУП на гр.В.Т., при граници на парцела : изток и север  ул."*****“, ул.“******“, парк „*****“, идентификатор  на апартамента *****, състоящ се от  две стаи, дневна, кухня, баня, тоалетна, коридор и дрешник, заедно с  таванско помещение №* от 4.5кв.м., при граници за апартамента: изток-двор, запад-стълбище, и коридор, север-улица, юг-апартамент на Т. И. М.  идентификатор *****,  под апартамента идентификатор ***** и над обекта идентификатор ******* и таванско помещение №* със застроена площ от 4.5 кв.м. , при граници: изток таван на Д. и Ц. К., запад-таван на П. И. Т., север-коридор, юг-тераса, ведно със съответни за този имот 3.7% ид.части от общите части на сградата и същият 2.33482% ид.части от правото на строеж върху парцела.

ПРИ ПРАВА за страните както следва: за дврното място по 1 / 2  ид части за страните, а по отношение на  апартамента: за Р.К. 29 417/56 700 ид.части и за М.К. 27 283/ 56 700 ид.части.

 ОСЪЖДА  Р. Г. К. с ЕГН **********  да зплати на  М.Г.К. с ЕГН**********  сумата от 882.92лв / осемстотин осемдесет и два лева и деветдесет и две стотинки/  направени разноски по предявената искова претенция по чл.30 ал.1 от ЗН.

ОСТАВЯ без уважение искането на адв.В.С. от ***** като пълномощник на М.Г.К. за присъждане  заплащане на  разноски платено адвокатско възнаграждение от 500лв. и допълнително от 100лв.

         Решението подлежи на обжалване пред ВТОС в двуседмичен срок от съобщението на страните.

 

 

 

                                                                                                                      

      РАЙОНЕН СЪДИЯ:

Вярно с оригинала!

ВМ