№ 771
гр. София, 15.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 129-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:ГЮЛЯЙ Ш. КОКОЕВА
при участието на секретаря ИВЕЛИНА ОГН. И.
като разгледа докладваното от ГЮЛЯЙ Ш. КОКОЕВА Административно
наказателно дело № 20221110210990 по описа за 2022 година
За да се произнесе, съдът взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на С. П. С., с ЕГН: ********** срещу Наказателно
постановление № 42-0002278 от 25.07.2022 г., издадено от директора на РД“АА“ -
София, с което са му наложени адм. наказания, както следва: по т. 1 - за нарушение на
чл. 34, § 3, б. „б“ от Регламент (ЕС) №165/2014 г. е наложено адм. наказание глоба в
размер на 500 лева, на основание чл. 93в, ал. 11 от Закона за автомобилните превози
/ЗАвтПр/ и по т. 2 - за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 2 от Закон за движението по
пътищата /ЗДвП/ е наложено адм. наказание глоба в размер на 10 лева, на основание
чл. 183, ал. 1, т. 1 ЗДвП.
В жалбата, подадена чрез адвокат Ц. И. – САК, се моли наказателното
постановление да бъде отменено поради допуснати в хода на производството
съществени процесуални нарушения. Изтъква се, че описанието на нарушението не
позволява да се установи, въз основа на какви доказателства, наказващият орган е
достигнал до извод, че е налице административно нарушение. Сочи се, че контролните
органи не са преценили всички обстоятелства, липсата на настъпили вредни
последици, степен на обществена опасност на дееца и деянието, което е довело до
неприлагане на разпоредбата на чл. 28 ЗАНН.
В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, за него се
явява адв. Цветина И., която моли оспореното наказателно постановление да бъде
отменено, алтернативно да бъде приложен чл. 28 ЗАНН.
Административнонаказващият орган – Директор на РД „АА“ – София, редовно
призован, не изпраща представител.
1
Съдът, след като служебно провери обжалваното наказателно
постановление, доводите на жалбоподателя и събраните по делото доказателства,
приема за установено от фактическа страна следното:
На 13.06.2022 г. около 11:00 часа, на АМ „Струма“, около 10 км. преди тунел
„Люлин“, с посока на движение гр. Перник, жалбоподателят С. С. в качеството си на
водач на съчленено ППС в състав – влекач модел/марка ***********, с рег. №
********, категория N3, оборудван с дигитален тахограф „*********************** и
полуремарке марка „Meiller”, с рег. № *****, категория **, извършвал превоз на
товари с маршрут София - с. Студена – София.
Жалбоподателят бил спрян за проверка от Д. С. Д. - инспектор в РД „АА“ - гр.
София и колегата му – свидетелят Й. Ц. П.. В хода на проверката, контролните органи
установили, че жалбоподателят С. не е въвел ръчно, автоматично или по друг начин
необходимите данни, когато е бил извън превозното средство и не е бил в състояние да
използва тахографа за периода от 14:43 часа на 12.06.2022 г. до 2:49 часа на 13.06.2022
г., което било установено от разпечатка на дигиталната карта на водача №
************* В хода на проверката жалбоподателят С. не представил и контролен
талон към свидетелството си за управление на МПС.
При така установената фактология, инспектор Д. С. Д. съставил АУАН Серия А-
2012 № 324210/13.06.2022 г. за извършено от С. С. нарушение на чл. 34, § 3, б. „б“ от
Регламент 165/2014 и на чл.100, ал.1, т. 2 ЗДвП. Същият е бил предявен на нарушителя,
който го подписал без вписани възражения, като такива не постъпили и в срока по чл.
44, ал. 1 ЗАНН. Въз основа на така съставения АУАН е издадено и обжалваното НП №
42 – 0002278 от 25.07.2022 г., което е връчено на жалбоподателя на 08.08.2022 г., а
жалбата против него е подадена на 17.08.2022 г.
Изложената фактическа обстановка съдът приема за безспорно установена от
писмените доказателства, приобщени по реда на чл. 283 НПК, както и от гласните
доказателствени средства. Съдът се довери на заявеното от свидетеля Й. П., свидетел
при установяване на нарушението. В непосредствения си разпит пред съда, свидетелят
потвърждава установените и описани в акта нарушения и възпроизвежда в какво са се
изразили същите. Показанията на свидетеля се подкрепят от разпечатката от дигитален
тахограф /л.9 от делото/, която е направена по време на проверката и приложена към
преписката. Видно от последната, за периода от 14:43 ч. на 12.06.2022 г. до 02:49 ч. на
13.06.2022 г., не са въведени данни, с оглед на което остава не ясно каква дейност е
извършвана в този период. Досежно второто нарушение, изразило се в непредставяне
от страна на водача на контролния талон към СУМПС, свидетелят се придържа към
изложеното в акта.
Съдът кредитира и останалите приложени по делото писмени доказателства, от
които се извеждат материалната и териториалната компетентност на контролните
органи.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Съдът намира, че жалбата е допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 59,
ал. 2 ЗАНН и от лице, което има правен интерес от отмяната на наказателно
постановление, което подлежи на обжалване.
Оспорваното наказателно постановление е издадено от компетентни органи -
материалната компетентност на директора на РД „АА“ - София за издаване на
2
атакуваното наказателно постановление се установява от представената Заповед № РД-
08-30/24.01.2020 г. на Министъра на транспорта, информационните технологии и
съобщенията. АУАН е съставен от компетентно длъжностно лице, в присъствие на
един свидетел и на нарушителя, а непосредствено след това му е надлежно предявен и
връчен.
Двата основни за настоящото производство акта са изготвени в
законоустановените в чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН давностни срокове. При издаването на
АУАН и НП, в хода на административно-наказателното производство не са допуснати
съществени нарушения на процесуални правила, водещи до опорочаване на същото и
ограничаващи правото на защита на нарушителя. Ясно и по разбираем начин, в
съответствие с чл. 42, т. 4 и т. 5 и чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 ЗАНН, са описани
нарушенията, обстоятелствата, при които са извършени и са посочени нарушените
правни разпоредби.
Съдът намира за неоснователни възраженията на жалбоподателя за недоказаност
на нарушенията, поради изложените съображения в доказателствения анализ.
Относно нарушението по т. 1.
Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажира за
нарушение на чл. 34, § 3, буква „б“ от Регламент (ЕС) № 165/2014 на Европейския
парламент и на Съвета от 4 февруари 2014 година относно тахографите в
автомобилния транспорт.
От чл. 3 от Регламент (ЕС) № 165/2014 се извежда приложното поле на
регламента, а именно спрямо превозни средства, регистрирани в държава-членка,
които се използват за автомобилен превоз на пътници или товари и за които се прилага
Регламент (ЕО) № 561/2006. Доколкото не е налице някоя от предвидените в
регламента дерогации, то следва, че жалбоподателят, осъществявайки превоз на товари
в Република България е бил длъжен да съобразява поведението си с установените
правила за употреба и приложение на тахографите в МПС, което управлява. Видно е,
че превозното средство, управлявано от жалбоподателя е било оборудвано с тахограф,
който работи с карта на водача, което пък позволява да се идентифицира с точност
водачът на превозното средство, а от друга страна да се осигури прозрачност и
проследимост на неговите действия.
В член 34, параграф 3, буква б) от Регламент № 165/2014 е предвидено, като
задължение на водачите, когато не са в състояние да използват функцията по
автоматично записване на дигиталния тахограф, с който е оборудвано превозното
средство, периодите, различни от времето на управление, посочени в параграф 5, буква
б), подточки ii), iii) и iv) от този член, т.е. периодите, които се отнасят до всяка „друга
работа“, „периоди на разположение“ и „почивки“, да се вписват в картата на водача,
като се използва приспособлението за ръчно въвеждане на данни, осигурено за
тахографа.
Безспорно бе установено, че жалбоподателят не е вписал данни за осъществени
от него действия за периода от 14:43 ч. на 12.06.2022 г. до 02:49 ч. на 13.06.2022 г.,
доколкото видно от разпечатката от картата на водача, МПС не е било в движение.
Дейността на водача, която трябва да е посочена в информацията показвана в
тахографа, съответства или на времето на непрекъснато управление и общото време на
почивка, „ако неговата дейност в момента е управление“, или на продължителността на
съответната дейност и общото време на почивка по време на работа, „ако неговата
дейност в момента е на разположение/друга работа/почивка или почивка по време на
3
работа“ / в този смисъл и решение от 7 май 2020 г., C-96/19, EU:C:2020:353, т. 35 от
цитираната съдебна практика).
Нарушението е осъществено от обективна и субективна страна, налице е
съответствие между словесното описание на нарушението и неговата правна /цифрова/
квалификация, като наказващият орган е приложил правилно и санкционната
разпоредба. Съгласно чл. 93в, ал. 11 ЗАвПр – „Водач, който не е въвел данните
относно периодите на "друга работа", "време на разположение", "прекъсване" или
"дневна почивка", когато няма възможност да използва монтирания на превозното
средство тахограф, поради това че е извън превозното средство, се наказва с глоба 500
лв.“ Размерът на административното наказание е абсолютно определен, поради което и
не подлежи на промяна от настоящия съдебен състав.
Основното възражение на жалбоподателя е относно неприлагането на чл. 28
ЗАНН. Съдът не намира, че са налице основания за прилагането й, доколкото
системното и коректно използване на тахографа и обективното представяне на данни за
дейността на водачите, на първо място осигурява сигурност в тяхната дейност и
гарантира, че същите ще имат достатъчен период от време, в който ще могат да
отпочинат, преди отново да управляват МПС, което от своя страна е една от
предпоставките да бъдат намалени пътнотранспортните произшествия. От друга
страна, чрез данните от тахографите, освен защита на правата и интересите на
водачите на МПС, се осигурява възможност за проследяване на трафик, вредни
емисии, организация на движението. Поради което и съдът намира, че неотразяването
на данни за посочения период, не може да се определи като маловажно. Освен това,
конкретният случай не се характеризира с по-ниска степен обществена опасност в
сравнение с обичайните нарушения от съответния вид.
Относно нарушението по т. 2
Разпоредбата на чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП ангажира водачите да носят
„свидетелство за управление на моторно превозно средство от съответната категория и
контролния талон към него“. Безспорно по делото бе установено, че жалбоподателят
С. не е спазил императивното изискване на т.1, пр.2 на чл.100, ал.1 ЗДвП, като не е
представил контролен талон към СУМПС при извършената спрямо него проверка на
13.06.2022 г., поради което правилно е ангажирана отговорността му. Тук е моментът
да бъде посочено, че при съставянето на акта и издаденото въз основа на него
наказателно постановление, наказващият орган е приложил материалния закон
неправилно, което е довело до разминаване между словесното описание на
нарушението и негова правна квалификация. Видно при описание на нарушението е
посочено, че жалбоподателят не е представил контролен талон към СУМПС, чието
задължение следва да се подведе под разпоредбата на чл. 100, ал. 1, т. 1, пр.2 ЗДвП, а
не под т. 2, както е приел наказващият орган, тъй като точка 2 вменява задължение на
водачите да носят със себе си свидетелство за регистрация на моторното превозно
средство, което управляват, както и за тегленото от него ремарке.
Въпреки изложеното, допуснатата неточност, не представлява процесуално
нарушение, от категорията на съществените, доколкото не е ограничило правото на
защита на жалбоподателя. Нарушението е достатъчно точно и ясно описано и същото е
безспорно доказано. Поради което и съдът намира, че е налице основание
наказателното постановление да бъде изменено в неговия пункт 2, единствено досежно
правната квалификация. Съгласно чл. 63, ал. 7, т. 1 ЗАНН и дадените разяснения в
Тълкувателно решение № 8 от 16.09.2021 г. на ВАС по т. д. № 1/2020 г., ОСС, І и ІІ
4
колегия, докладвано от съдията ******, районният съд има правомощието да измени
наказателното постановление, като преквалифицира деянието, когато се прилага закон
за същото, еднакво или по-леко наказуемо административно нарушение. Доколкото не
е налице съществено изменение на обстоятелствата на нарушението и за двете
нарушения е предвидена една санкционна разпоредба, то съдът намира, че следва да
преквалифицира нарушението, за което е ангажирана административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя по пункт 2, от такова по чл. 100, ал. 1, т. 2 ЗДвП, в
такова по чл. 100, ал. 1, т. 1, пр.2 ЗДвП.
Съгласно чл. 183, ал. 1, т. 1 ЗДвП, наказва се с глоба в размер на 10 лв., водач,
който не носи определените документи - свидетелство за управление, контролен талон
и свидетелство за регистрация на управляваното моторно превозно средство. Поради
изложеното, съдът намира, че АНО правилно е ангажирал отговорността на водача С.
С. като му е наложил административно наказание „глоба“ в законоустановения точно
определен размер.
Предвид горното, обжалваното наказателно постановление следва да бъде
потвърдено в частта по т. 1 и изменено по т. 2 - единствено досежно правната
квалификация на нарушението.
Никоя от страните не е претендирала разноски, поради което съдът не следва да
се произнася по този въпрос.
Мотивиран от гореизложените съображения и на основание чл. 63, ал. 1 от
ЗАНН, Софийският районен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 42-0002278 от 25.07.2022 г., издадено
от директора на РД „АА“ - София, в частта по т.2, с която на С. П. С., с ЕГН:
********** за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 2 от Закон за движението по пътищата
/ЗДвП/ е наложено адм. наказание „глоба“ в размер на 10 лева, на основание чл. 183,
ал. 1, т. 1 ЗДвП, В ЧАСТТА относно правната квалификация на нарушението и го
ПРЕКВАЛИФИЦИРА в такова по чл. 100, ал.1, т. 1, пр.2 ЗДвП и ПОТВЪРЖДАВА
наказателното постановление в частта му по т. 1, с която на С. П. С., с ЕГН:
********** за нарушение на чл. 34, § 3, б. „б“ от Регламент (ЕС) №165/2014 г. е
наложено адм. наказание „глоба“ в размер на 500 лева, на основание чл. 93в, ал. 11 от
Закона за автомобилните превози /ЗАвтПр/.
Решението може да се обжалва от страните пред Административен съд - София
град, в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5