Решение по дело №2190/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 156 във вр. с чл. 129, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по жалба от М. И. К., [ЕГН] от гр. Варна, подадена чрез адв. С. Ж., срещу Акт за прихващане или възстановяване (АПВ) № П-03000323101210-004-001/12.06.2023 г. на орган по приходите при ТД на НАП Варна, потвърден с Решение № 174 от 31.08.2023 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) Варна при ЦУ на НАП.

С жалбата се настоява, че не отговаря на истината изложеното в решението на Директора на Дирекция ОДОП Варна, че няма значение отмяната на Ревизионен акт (РА) № Р-03000316008250-091-001/22.06.2017 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Варна, тъй като няма постъпвали плащания по него. Сочи се, че именно Банка ДСК по наложения запор от НАП на 05.05.2020 г. е превела сумата от 45 107,42 лева за погасяване на задълженията по процесния РА. Твърди се, че неправомерно сумата в размер на 45 107,42 лева е върната от публичния изпълнител на банката. Пояснява се, че на 06.07.2020 г. публичният изпълнител е издал Разпореждане с изх. № С200003-151-0000028/06.07.2020 г. за присъединяване на Банка ДСК в изпълнителното производство в качеството й на обезпечен кредитор по изпълнителен лист по ЧГД № 3781/2019 г. на ВРС и след това с Разпореждане с изх. № С200003-151-0166963/20.07.2020 г. разпределя сумата от 45 107,42 лева в полза на Банка ДСК за погасяване на вземане по изпълнителния лист по ЧГД № 3781/2019 г. на ВРС. Излагат се подробни доводи за незаконосъобразност на действията на публичния изпълнител по присъединяване и разпределение, като от една страна, оспорващият не е уведомен за процесните действия, а от друга страна, публичният изпълнител е действал извън хипотезата на чл. 194, ал. 3 ДОПК, при липса на представено удостоверение от Централния регистър за особените залози за вписан залог и декларация, с нотариална заверка на подписа за актуалния размер на вземането на банката. Твърди се, че представеният на публичния изпълнител изпълнителен лист не е издаден за неизпълнение на договор за особен залог, а за неизпълнение на договор за издаване и обслужване на кредитна карта, като незаконосъобразните, нищожни действия не могат да бъдат противопоставяне на длъжника. Искането е да се отмени АПВ и да бъде задължен ответникът да възстанови на оспорващия сумата, платена по отменения РА, ведно със законната лихва от датата на ефективното й превеждане на ТД на НАП Варна – 05.05.2020 г., до окончателното изплащане на задължението.

В хода на устните състезания оспорващият изтъква, че оспорването на действията на публичния изпълнител и настоящото производство са самостоятелни производства и няма пречка в настоящото производство съдът да се произнесе по наведените доводи за нищожност на действията на публичния изпълнител.

Ответникът – Директорът на Дирекция ОДОП – Варна при ЦУ на НАП, чрез гл. юриск. И. Н.-П., в хода на делото поддържа становище за неоснователност на жалбата, като сочи, че сумата действително е претендирана от НАП за погасяване на задълженията по РА, но след като е постъпила в набирателната сметка сумата е отишла за погасяване на задължения към Банка ДСК, като в случай на отмяна на действията на публичния изпълнител оспорващият ще има възможност да поиска възстановяване на сумата, но понастоящем сумата не се явява надвнесена.

Съобразявайки посочените от жалбоподателя основания, изразените становища на страните и събраните по делото доказателства, както и с оглед на разпоредбата на чл. 160 ДОПК, определяща обхвата на съдебната проверка, административният, съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:

С оспорения АПВ № П-03000323101210-004-001/12.06.2023 г. на орган по приходите при ТД на НАП Варна, потвърден с Решение № 174 от 31.08.2023 г. на Директора на Дирекция ОДОП Варна при ЦУ на НАП, след извършена проверка, е прието, че към датата на издаване на АПВ не са налице недължимо платени и събрани суми, подлежащи на прихващане/възстановяване по реда на чл. 129 ДОПК.

Обжалваният акт е издаден в производство, образувано по искане на настоящия оспорващ от 12.05.2023 г. за връщане на недължимо платеното - сумата в размер на 45 107,42 лева, преведена на 05.05.2020 г. от Банка ДСК по наложен запор от ТД на НАП Варна във връзка с издаден от органи по приходите при ТД на НАП Варна РА № Р-03000316008250-091-001/22.06.2017 г., отменен с влязло в сила съдебно решение по адм. д. № 309/2019 г. на АдмС – Варна, оставено в сила с решение по адм. д. № 9592/2022 г. на ВАС

С Резолюция за извършване на проверка № П-03000323101210-0РП-001/22.05.2023 г. на Началник сектор при ТД на НАП е определен орган по приходите, които да извърши проверка на М. И. К. за задължения за ДДФЛ – свободни професии, граждански договори и др. за периода 01.01.2010 г. – 31.12.2013 г., във връзка със заявената в искането от 12.05.2023 г. сума за възстановяване, като определеният срок за завършване на проверката е 12.06.2023 г.

В хода на проверката е приобщена Справка за общите задължения, актуални към 12.06.2023 г., според която оспорващият няма задължения, но има задължения по РА № Р-03000316008250-091-001/22.06.2017 г., плащанията по които подлежат на разпределение от публичен изпълнител.

Съгласно служебна бележка с изх. № С230003-181-052944/12.06.2023 г., съставена от публичен изпълнител, органът по приходите, извършващ проверката по искането за възстановяване е уведомен, че срещу М. И. К. е образувано изпълнително дело № *********/2016 г., като са постъпили следните суми: На 27.02.2020 г. – 72,08 лева, предени от Банка Токуда в изпълнение на изпратено до банката разпореждане за изпълнение на запорно съобщение, като е издадено разпореждане за разпределение на 03.04.2020 г. и с постъпилата сума е погасена главницата по ДДФЛ по РА № Р-03000316008250-091-001/22.06.2017 г.; На 07.05.2020 г. – 45 107,42 лева, преведени от банка ДСК АД в изпълнение на изпратено до банката разпореждане за изпълнение на запорно съобщение; В ТД на НАП Варна е постъпило искане за присъединяване на обезпечен кредитор от Банка ДСК АД по отношение на предходен залог на влог /депозит/, представени са необходимите документи съгласно чл. 193, ал. 3 ДОПК от банката и на 06.07.2020 г. е издадено разпореждане за присъединяване на обезпечен кредитор; На 20.07.2020 г. сумата в размер на 45 107,42 лева, постъпила по сметката за принудително изпълнение по партидата на настоящия оспорващ е разпределена, като е преведена изцяло по сметка на обезпечения кредитор с право на предпочтително удовлетворение, а именно Банка ДСК АД. Според служебната бележка към 12.06.2023 г. общият размер на задълженията по ИД е 111 067,96 лева, в това число главница 52 760,92 лева и лихва 51 347,04 лева, както и нелихвоносна главница 6 960 лева, като към 12.06.2023 г. няма неразпределени суми по сметката за принудително изпълнение.

С оспорения АПВ, издаден на 12.06.2023 г. органът по приходите приема следното: С РА № Р-03000316008250-091-001/22.06.2017 г. са установени задължения на М. И. К. за ДДФЛ за 01.01.2010 г. – 31.12.2013 г.; На 05.05.2020 г. е постъпила сумата в размер на 45 107,42 лева за изпълнение на запор от Банка ДСК АД – трето ЗЛ; РА е отменен с Решение № 492/14.04.2022 г. на АдмС – Варна, а с Решение № 4988/10.05.2023 г. на ВАС е оставено в сила решението на АдмС – Варна; Според извършената проверка в информационния масив за задълженото лице М. И. К. има образувано изпълнително дело, като задълженията са в размер на 111 067,96 лева; Дирекция „Събиране“ предоставя данни за постъпили следни суми: На 27.02.2020 г. – 72,08 лева, предени от Банка Токуда в изпълнение на изпратено до банката разпореждане за изпълнение на запорно съобщение, като е издадено разпореждане за разпределение на 03.04.2020 г. и с постъпилата сума е погасена главницата по ДДФЛ по РА № Р-03000316008250-091-001/22.06.2017 г.; На 07.05.2020 г. е постъпила сумата 45 107,42 лева, преведена от банка ДСК АД в изпълнение на изпратена до банката разпореждане за изпълнение на запорно съобщение, като в ТД на НАП Варна е постъпило искане за присъединяване на обезпечен кредитор от Банка ДСК АД по отношение на предходен залог на влог /депозит/, представени са необходимите документи съгласно чл. 193, ал. 3 ДОПК от банката; На 06.07.2020 г. е издадено разпореждане за присъединяване на обезпечен кредитор; На 20.07.2020 г. сумата в размер на 45 107,42 лева, постъпила по сметката за принудително изпълнение по партидата на настоящия оспорващ е разпределена, като е преведена изцяло по сметка на обезпечения кредитор с право на предпочтително удовлетворение, а именно Банка ДСК АД. Според служебната бележка към 12.06.2023 г. общият размер на задълженията по ИД е 111 067,96 лева, в това число главница 52 760,92 лева и лихва 51 347,04 лева, както и нелихвоносна главница 6 960 лева, като към 12.06.2023 г. няма неразпределени суми по сметката за принудително изпълнение.

В АПВ е посочено, че в информационния масив не е налично и не е осчетоводено Решение № 4988/10.05.2023 г., като в данъчно-осигурителната сметка на оспорващия към 12.06.2023 г. има изискуеми публични вземания, събирани от НАП, като не са установени суми, подлежащи на възстановяване.

За връчването на оспорващия на АПВ по електронен път е налице потвърждение от 14.06.2023 г.

В законоустановения 14-дневен срок за обжалване на АПВ (чл. 152, ал. 1, във вр. чл. 129, ал. 7 ДОПК) М. И. К. обжалва АПВ пред Директора на Дирекция ОДОП Варна, като изтъква следното: 1. Съдебното решение на ВАС има сила на присъдено нещо от датата на постановяването му, а не от датата на неговото „осчетоводяване“ в масивите на ТД на НАП Варна; 2. Направени са възражения за погасяване по давност на задължения по наложени глоби; 3. По отношение на отказа да бъде възстановена сумата в размер на 45 107,42 лева изложените доводи са идентични с посочените в жалбата до съда.

Решаващият орган мотивира Решение № 174/31.08.2023 г. с обстоятелството, че с постъпилата от Банка ДСК АД сума по наложения запор не е погасено част от установеното задължение по РА, поради което отмяната на РА не е релевантна за настоящия спор. Направена е констатация, че към датата на решението на Директора на Дирекция ОДОП Варна е налице осчетоводяване на съдебните решения, с които е отменен РА, което обстоятелство е прието, че следва да се вземе предвид на основание чл. 235, а 3 ГПК, във вр. с § 2 ДР ДОПК. Решаващият орган приема, че единствената събрана сума за погасяване на част от задълженията по отменения РА е 72,08 лева, разпределена с разпореждане от 04.03.2020 г., която се явява недължимо събрана и може да бъде възстановена, обаче тази сума не е предмет на искането за възстановяване. На следващо място, решаващият орган посочва, че дори да установи суми за възстановяване, органът по приходите е длъжен да провери налице ли са изискуеми вземания на НАП и да прихване сумите за погасяването им, а в случая съгласно приложената справка за задължения на лицето към 12.06.2023 г. са налице непогасени публични вземания. В решението е посочено, че твърденията за изтекла погасителна давност за принудително изпълнение на наложените глоби с наказателните постановления, изброени в жалбата, не са предмет на настоящото производство. Решаващият орган указва, че в случай на несъгласие с извършеното присъединяване с разпореждането от 06.07.2020 г. на Банка ДСК АД като обезпечен кредитор в изпълнителното производство, образувано пред ТД на НАП Варна, жалбоподателят е имал възможност да го обжалва пред Директора на ТД на НАП Варна и поради това, в производството по оспорване на АПВ не следва да се извършва преценка за законосъобразността на извършеното с разпореждането от 20.07.2020 г. разпределение на процесната сума в размер на 45 107,42 лева в полза на Банка ДСК. Крайният извод е, че сумата в размер на 45 107,42 лева не се явява недължимо събрана и не подлежи на възстановяване, поради което на 31.08.2023 г. е потвърден оспореният АПВ.

Решение № 174/31.08.2023 г. на Директора на Дирекция ОДОП – Варна е съобщено на оспорващия в настоящото съдебно производство на 07.09.2023 г. и в 14-дневния срок за оспорване, АПВ е обжалван пред съда.

Съдът констатира, че след подаване на 12.05.2023 г. на искането за възстановяване на процесната сума, на 06.06.2023 г. (т.е. преди произнасянето на 12.06.2023 г. на органа по приходите с оспорения АПВ) М. И. К. подава жалба срещу действията на публичния изпълнител за присъединяването на Банка ДСК АД в изпълнителното производство и за разпределението от публичния изпълнител на сумата в размер на 45 107,42 лева в полза на банката. С Решение № 124 от 16.06.2023 г. Директорът на ТД на НАП Варна оставя без уважение жалбата срещу действията на публичния изпълнител, като процесното решение е отменено с Решение № 1745 от 21.02.2024 г. по адм. д. № 1422/2023 г. на АдмС – Варна и е върната преписката за ново произнасяне по жалбата от М. И. К.. Посоченото адм. дело № 1422/2023 г. на АдмС – Варна е приобщено като доказателство в настоящото съдебно производство.

При повторното произнасяне на Директора на ТД на НАП Варна по жалбата срещу действията на публичния изпълнител с Решение № 73 от 08.03.2024 г. (прието като доказателство по делото) е оставена без разглеждане жалбата. Процесното второ произнасяне също е оспорено пред съда, като при извършената от съда справка на интернет страницата на Административен съд – Варна се установява, че с Определение № 5579 от 31.05.2024 г. по адм. д. № 833/2024 г. на АдмС – Варна е прието, че жалбата срещу действията на публичния изпълнител не е просрочена, поради което е отменено Решение № 73 от 08.03.2024г. на Директора на ТД на НАП – Варна и е върната преписката за произнасяне по жалбата на М. И. К., с вх. № ВхК-28237/07.06.2023 година.

По отношение на допустимостта на жалбата срещу АПВ, подадена на 21.09.2023 г., съдът намира, че същата е подадена в срока по чл. 156 от ДОПК, след изчерпване на възможността за обжалване на акта по административен ред и постановяването на потвърдително решение от Директора на Дирекция ОДОП Варна. Депозирана е от активно легитимирано за оспорването лице, с правен интерес да обжалва АПВ, пред компетентния да се произнесе по спора съд, поради което е допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Съгласно чл. 128, ал. 1 ДОПК, недължимо платени или събрани суми за данъци, задължителни осигурителни вноски, наложени от органите по приходите глоби и имуществени санкции, както и суми, подлежащи на възстановяване съгласно данъчното или осигурителното законодателство от НАП, се прихващат от органите по приходите за погасяване на изискуеми публични вземания, събирани от НАП, като може да се извърши прихващане и с погасено по давност задължение, когато вземането на длъжника е станало изискуемо, преди задължението му да бъде погасено по давност.

Процедурата по прихващането или възстановяването се извършва по инициатива на органа по приходите или по писмено искане на лицето, след постъпване на което може (по арг. от чл. 129, ал. 1 и ал. 2 ДОПК) да се възложи извършването на ревизия или проверка. Нормата на чл. 129, ал. 5 ДОПК предписва, че органът по приходите е длъжен в 30-дневен срок от предявяването пред него на влязъл в сила съдебен или административен акт да възстанови или прихване по реда на ал. 2, т. 2 изцяло посочените в акта суми, заедно с дължимата по ал. 6 лихва, когато с акта в полза на задълженото лице е признато правото на получаване на: суми за неправилно или недължимо платени, внесени или събрани суми за данъци, задължителни осигурителни вноски, такси, глоби, имуществени санкции, установени, събрани или наложени от органите по приходите, включително внесени по писмено указание или становище и незаконосъобразно отказани за възстановяване суми. По аргумент от чл. 129, ал. 7 ДОПК, АПВ могат да се обжалват по реда за обжалване на ревизионните актове.

В случая процесният АПВ е постановен в производство, образувано по искането на М. И. К., във връзка с което в съответствие с чл. 129, ал. 1, ал. 2, т. 2 и ал. 5 ДОПК, с резолюция от 22.05.2023 г. на началника на сектор при ТД на НАП Варна е възложена и извършена проверка за наличие на предпоставките за прихващане или възстановяване на заявената за възстановяване сума от дружеството.

Проверката е извършена в определения с резолюцията срок и на 12.06.2023 г. е издаден оспореният АПВ като електронен документ, подписан с валиден квалифициран електронен подпис. В обстоятелствена част на АПВ подробно са изложени констатациите за релевантните факти и обстоятелства във връзка със задълженията на заявителя, внесените като обезпечения суми и извършеното разпределение на постъпилите като обезпечение суми, както и за липсата на основания за уважаване на искането за възстановяване на суми.

Налице са изложени мотиви за неоснователност на искането на оспорващия, както в АПВ, така и в решението на Директора на Дирекция ОДОП Варна.

Предвид изложеното при извършване на задължителната проверка по чл. 160, ал. 2 ДОПК, съдът констатира, че АПВ е издаден от компетентен орган, в изискуемата форма, с необходимото съдържание и при спазване на процедурата, разписана в чл. 129 ДОПК.

При проверката за материалната законосъобразност на АПВ, каквито са основно оплакванията на оспорващия, се констатира, че неправилно и незаконосъобразно, в несъответствие с осъществените факти и обстоятелства към момента на издаване на АПВ – 12.06.2023 г., органът по приходите се е произнесъл по искането за възстановяване.

Не се спори по делото, че РА № Р-03000316008250-091-001/22.06.2017 г. е отменен с Решение № 492 от 14.04.2022 г. по адм. д. № 309/2019 г. на АдмС – Варна, което решение е оставено в сила с Решение № 4988 от 10.05.2023 г. по адм. д. № 9592/2022 г. на ВАС.

Наложеният запор върху банковата сметка на оспорващия в Банка ДСК АД (Постановления за налагане на обезпечителни мерки (ПНОМ) от 26.07.2016 г., от 15.09.2016 г. и 03.04.2017 г. – л. 35-36 от делото), както и изпълнението от Банка ДСК АД на запорното съобщение (по Разпореждане № С200003-029-0006537/19.02.2020 г. – л. 38 от делото) безспорно е във връзка със задълженията на М. И. К. по отменения РА № Р-03000316008250-091-001/22.06.2017 г.

Тоест постъпилата на 07.05.2020 г. от сметките на М. И. К. в Банка ДСК АД по сметката на ТД на НАП Варна, в изпълнение на разпореждането за изпълнение на запорното съобщение, сума в размер на 45 107,42 лева, предвид отмяната на РА се явява към настоящия момент недължимо събрана сума.

Преценката дали са налице основания за възстановяването на процесната сума по направеното от М. И. К. искане на 12.05.2023 г. обаче е предпоставена от законосъобразността извършеното от публичния изпълнител в хода на изпълнителното производство присъединяване на Банка ДСК АД в производството по събиране на публични вземания, а именно по изпълнително дело № *********/2016 г. (Разпореждане № С200003-151-0000028/06.07.2020 г.- л. 43 от делото) и разпределението на постъпилата на 07.05.2020 г. по сметката за принудително изпълнение на НАП сума в размер на 45 107,42 лева за погасяване на вземането по Изпълнителен лист по ЧГД № 3781/2019 г. на РС – Варна в полза на Банка ДСК, в качеството му на обезпечен кредитор (Разпореждане № С200003-125-0166963/20.07.2020 г. – л. 44 от делото).

Доколкото след подаване на 12.05.2023 г. на искането за възстановяване, но преди 12.06.2023 г. – датата на издаване на АПВ, на 07.06.2023 г. са оспорени от М. И. К. действията на публичния изпълнител по разпределение на процесната сума, постъпила по сметката за принудително изпълнение на НАП, то в нарушение на процесуалните правила и материалния закон е издаден оспореният АПВ, без да е изяснено обстоятелството дали е влязло в сила разпореждането за разпределение на процесната сума, респ. законосъобразно ли е разпределението, което е довело и до постановяване на АПВ в нарушение на материалния закон.

В хода на извършената проверка по искането за възстановяване е следвало да се съберат доказателства за влизането в сила на въпросните Разпореждане № С200003-151-0000028/06.07.2020 г. за присъединяване и Разпореждане № С200003-125-0166963/20.07.2020 г. за разпределение, както и да се съобрази фактът на оспорването им, който факт предхожда издаването на оспорения АПВ.

Разрешаването на висящия спор (и понастоящем висящ, предвид връщането с Определение № 5579 от 31.05.2024 г. по адм. д. № 833/2024 г. на АдмС – Варна на преписката за произнасяне по същество по жалбата срещу двете разпореждания), който действително е самостоятелен от настоящия и именно в него следва да се изследва законосъобразността на посочените две разпореждания, е от значение обаче за произнасянето по искането на оспорващия за възстановяване на сумата в размер на 45 107,42 лева.

Действително в настоящото производство не следва да се извършва косвен съдебен контрол на разпорежданията на публичния изпълнител за присъединяване и разпределение, постановени в полза на Банка ДСК АД. Същевременно неоснователно ответникът сочи, че оспорващият може да поиска възстановяване на процесната сума, като искането му да се основава не на отмяната на РА, а евентуално на отмяната на разпорежданията за присъединяване на Банка ДСК АД и разпределение на сумата за погасяване на нейни вземания. В случая недължимо събраната сума е във връзка с предварителното изпълнение на РА и не следва да може да се определи като недължимо събрана с оглед евентуалната незаконосъобразност на разпорежданията за присъединяване и разпределение. Произнасяйки се с оспорения АПК, без да е съобразена преюдициалността на образуваното и висящо административно производство по оспорване по административен ред на разпорежданията за присъединяване и разпределение на въпросната, заявена за възстановяване сума, органът по приходите е постановил незаконосъобразен акт.

В съответствие с принципа за обективност – чл. 3 ДОПК, органите по приходите са длъжни да установяват безпристрастно фактите и обстоятелствата от значение за правата, задълженията и отговорността на задължените лица в производствата по този кодекс, а административните актове по ДОПК да се основават на действителните факти от значение за случая, като истината за фактите се установява по реда и със средствата, предвидени в ДОПК.

Съгласно чл. 37, ал. 1 ДОПК доказателствата в административното производство се събират служебно от органа по приходите или по инициатива на субекта, като всички събрани доказателства подлежат на обективна преценка и анализ. В случая в хода на извършената проверка в административното производство по издаване на АПК нито са събрани доказателства за влизането в сила на посочените по-горе разпореждания за присъединяване и разпределение, нито е подложен установения факт на анализ и преценка.

В съответствие с чл. 34, ал. 1, т. 2 ДОПК, административното производство следва да се спре при образувано административно или друго съдебно производство, което е от значение за изхода му - след представяне на удостоверение, издадено от органа, пред когото е образувано.

Предвид посоченото по-горе по отношение значението на факта на влизане в сила на Разпореждане № С200003-151-0000028/06.07.2020 г. за присъединяване и Разпореждане № С200003-125-0166963/20.07.2020 г. за разпределение, респ. отмяната им и факта на връщане на разпределената на Банка ДСК АД сума по сметка на ТД на НАП Варна, за преценката за наличието на основания за уважаване на искането от 12.05.2023 г. за възстановяване на сумата в размер на 45 107,42 лева, то в случая е следвало да се спре производството по искането от 12.05.2023 г. на М. И. К. за възстановяване на въпросната сума до разрешаване на спора за законосъобразността на разпорежданията за присъединяване и разпределение.

Произнасяйки се с оспорения АПВ, с който е отказано възстановяване на въпросната сума, органът по приходите е постановил незаконосъобразен акт, който следва да се отмени и да се върне преписката за ново произнасяне по искането на М. И. К. от 12.05.2023 г., доколкото естеството на акта не позволява решаването на делото по същество.

При този изход на спора, оспорващият има право на присъждане на разноски, но такова искане не е направено, поради което съдът не дължи произнасяне в частта за разноските.

На основание чл. 160, ал. 1, ал. 2 и ал. 3, във вр. чл. 129, ал. 7 от ДОПК, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Акт за прихващане или възстановяване № П-03000323101210-004-001/12.06.2023 г. на орган по приходите при ТД на НАП Варна, потвърден с Решение № 174 от 31.08.2023 г. на Директора на Дирекция ОДОП Варна при ЦУ на НАП.

ВРЪЩА на органа по приходите преписката по искането Вх.К-24087/12.05.2023 г. на М. И. К. за произнасяне, съобразно дадените от съда задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението за постановяването му.