Р Е Ш Е Н И Е
№260598
гр. Русе, 17.12.2020 год.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Русенски районен съд, ХI - ти граждански
състав в публично заседание на седми декември, две хиляди и двадесета година в
състав:
Председател: Тихомира Казасова
при
секретаря Станка Иванова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело
№ 1470 по описа за 2020 год., за да се произнесе, съобрази следното:
Адв.М.Б., пълномощник на "Монтюпе" ЕООД твърди, че представляваното от нея дружество е било в
трудово правоотношение с Б.М.Д., основано на договор №191/15.06.2015г., по
силата на който последният заемал длъжността "машинен оператор" за
срок от една година, считано от 15.06.2015г. Страните уговорили 45 дневен срок
на предизвестие при прекратяване на трудовия договор, съобразен с разпоредбата
на чл.326, ал.2, изр.3 КТ. С допълнително споразумение от 16.11.2015г. срокът
на договора бил променен за неопределено време.
Въз основа писмено заявление, депозирано от ответника, трудовото правоотношение
било прекратено със заповед №68/12.04.2017г. на основание чл.326, ал.1 КТ. Молителят
поддържа, че на същата дата заповедта е връчена лично на лицето.
Твърди, че до настоящия момент ответникът не е заплатил дължимото на
основание чл.220, ал.1 КТ обезщетение в размер на 1062.88 лева. Пояснява, че
същото, формирано по реда на чл.228, ал.1 КТ. Излага подробни съображения, относно
начина, по който е определен размера на претенцията.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди Б.М.Д., ЕГН ********** да
заплати на "Монтюпе" ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление - гр.София, район „Средец“, бул.“Цар Освободител“№8А, ет.2,
представлявано от управителя М.И.Б.сумата: 1062.88 лева - обезщетение по чл.220,
ал.1 КТ, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 13.03.2020г. до
окончателното й изплащане.
Претендира направените по делото разноски.
В срока по чл.131 от ГПК, адв.Е.С. – особен представител на ответника Б.М.Д.
е депозирала отговор на исковата молба, в който излага доводи досежно
неоснователността на ищцовите претенции.
Намира иска за недоказан по основание и размер.
Релевира възражение за погасяване вземането по давност.
След
преценка на доказателствата по делото, съобразявайки нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, съдът прие за установено от фактическа
страна, следното:
Страните по делото са били обвързани от трудово правоотношение основано
на договор №191/15.06.2015г., по силата
на който Б.М.Д. заемал длъжността "машинен оператор" в „Монтюпе“
ЕООД, с основно месечно трудово възнаграждение в размер на 660 лева и
допълнително възнаграждение - 0.6 % за всяка година трудов стаж. Договорът е
сключен за срок от 15.06.2015г. до 14.06.2016г. Според т.8 и т.9 от контракта:
„Срокът за изпитване е в полза и на
двете страни“ и „До изтичане на срока за изпитване и двете страни могат да
прекратят договора без предизвестие“. В т.13 е уговорен срок на предизвестие за
прекратяване на трудовия договор, еднакъв за двете страни – 45 дни.
С допълнително споразумение от 16.11.2015г. срокът на договора е променен
за неопределено време.
На 12.04.2017г. Б.Д. депозирал заявление с искане трудовия договор да бъде
прекратен на основание чл.326, ал.1 КТ, считано от същата дата. Декларирал, че
е запознат и приема задължението си по чл.220, ал.1 КТ за заплащане обезщетение
в случай, че не спази срока на предизвестие.
Със заповед №68/12.04.2017г., трудовото правоотношение между страните е
прекратено на основание чл.326, ал.1 КТ, а като причина е посочено:
„представено писмено заявление от работника за едностранно прекратяване на
безсрочен договор, приложено към настоящата заповед“. На същата дата, заповедта
е връчена лично на Б.Д.. В акта изрично е вписано задължението на работника за
заплащане обезщетение по чл.220, ал.1 КТ в размер на 1167 лева.
Приложени са разчетно-платежни ведомости за
процесния период.
Установената
фактическа обстановка налага следните правни изводи:
С оглед изложените в
исковата молба обстоятелства и формулиран петитум съдът квалифицира правно,
претенцията по чл.220, ал.1 от КТ.
Нормата на чл.326, ал.1 от КТ е израз на принципа за свободата на труда. Законодателят
признава и гарантира правото на работника или служителя едностранно да прекрати
своя трудов договор, посредством отправяне предизвестие до работодателя. Касае
се за лично, субективно, потестативно право, упражняващо се по суверенната
преценка на работника или служителя, като причината и мотивите за прекратяване
трудовия договор на това основание са без значение. Затова при прекратяване на
правоотношението по чл.326 КТ настъпва промяна в правната сфера на работодателя
независимо от неговата воля или съгласие.
Разпоредбата на чл.220 КТ предвижда
възможност за всяка от страните по трудово правоотношение да не спази срока на
предизвестие, заплащайки на другата страна обезщетение, което е с определен в
закона размер – брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за
неспазения срок на предизвестие. Налице е законово уредена възможност да бъде
заместена първоначално дължимата
престация по трудовото правоотношение – полагане на труд за срока на
предизвестие, с друга – заплащане на определената в закона парична сума под
формата на обезщетение, което е класически пример за даване вместо изпълнение.
В конкретния случай, на 12.04.2017г. Б.Д. депозирал заявление, с което уведомил
работодателя, че желае трудовото правоотношение да бъде прекратено на основание
чл.326, ал.1 КТ, считано от същата дата. Декларирал, че е запознат и приема да
изпълни задължението си по чл.220, ал.1 КТ за заплащане обезщетение в размер на
брутното му трудово възнаграждение, при неспазване срока на предизвестие.
Обстоятелство, което ответната страна не оспорва.
От приложените към исковата молба извадки
от ведомости е видно, че не е извършено прихващане на дължимото от ответника
обезщетение с трудовото му възнаграждение.
Брутното трудово възнаграждение на
ответника, съобразно договореното и НСОРЗ е в размер на 455.59 лева.
Среднодневният размер на обезщетението за един работен ден – 37.96 лева, а за
45 дни (срокът на предизвестие) – 1062.88 лева. Изложеното води до извод, че
претенцията, като доказана следва да бъде уважена изцяло.
По разноските:
При този изход на спора, с оглед разпоредбата на 78,
ал.1 ГПК в тежест на Б.Д. са направените от „Монтюпе“ ЕООД разноски по делото в
размер на 500 лева – заплатена държавна такса и възнаграждения за процесуално
представителство.
Мотивиран така, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА Б.М.Д., ЕГН ********** да заплати на
"Монтюпе" ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление -
гр.София, район „Средец“, бул.“Цар Освободител“№8А, ет.2, представлявано от
управителя М.И.Б.сумата: 1062.88 лева
- обезщетение по чл.220, ал.1 КТ, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 13.03.2020г. до окончателното й изплащане, както и 500 лева – разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – гр.Русе в двуседмичен срок от
съобщаването на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: