РЕШЕНИЕ
№
гр.
София, 04.07.2025 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІV-В
въззивен състав, в публичното заседание на тринадесети
март две хиляди двадесет и пета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНИНА ПЪСТРАКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ДИМИТЪР ДЕМИРЕВ
ЙОАНА КАЦАРСКА
при секретаря Ирена
Апостолова, като разгледа докладваното от съдия Димитър Демирев в.гр.д. № 16480 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 148617/24.06.2019г.,
постановено по гр.д. № 49908/2018г. по описа на Софийски районен съд, 90 с-в, съдът е отхвърлил
предявените от В.Л.К. срещу „Електрохолд Продажби“ ЕАД /с предишна фирма „ЧЕЗ Електро България“
АД/ обективно кумулативно и при условията на евентуалност съединени осъдителни
искове с правни основания чл.92 ЗЗД вр. чл.30 от Общите условия на „Електрохолд
Продажби“ ЕАД /с предишна фирма „ЧЕЗ
Електро България“ АД/ и чл.82 вр. чл.79 ЗЗД, за осъждане ответното дружество да
заплати на ищеца сумата от 19800лв., представляваща дължима неустойка за
нерегламентирано прекъсване продажбата на ел.енергия за периода от 18.08.2015г.
до 04.05.2018г., евентуално като обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания вследствие на неизпълнението на сключения
между страните при общи условия договор за оставка и продажба на ел.енергия. Ищецът
е осъден да плати разноски в размер на 300лв.
Отхвърлени са и предявените от
В.Л.К. срещу Е.м.З. ЕАД /с предишна фирма „ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ“ АД/ обективно,
кумулативно и при условията на евентуалност съединени частични искове с правни
основания чл.92 ЗЗД вр. чл.44 от Общите условия и чл.82 вр. чл.79 ЗЗД за
осъждане ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 1250лв.,
представляваща част от вземане в общ размер на 39590лв. – дължима неустойка
поради продължителното прекъсване на достъпа до ЕРМ по вина на електроразпределителното
предприятие, дължима за периода от 18.08.2015г. до 04.05.2018г., евентуално
като обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания от неизпълнението на сключения между тях при Общи условия договор.
Ищецът е осъден да плати разноски в размер на 300лв.
Производството е образувано
по въззивна жалба на В.Л.К. срещу така постановеното решение, което се обжалва
в цялост. Твърди се нарушение на материалния и процесуалния закон. Според
въззивника първоинстанционният съд отхвърлил исковете с два мотива, а именно,
че не било установено, че ищецът е търпял имуществени вследствие прекъсване на
снабдяването на имота, така и че имотът не е бил електроснабден, предвид
констатираното неколкократно нерегламентирано свързване с мрежата на
електроразпределителното дружество. Твърди се, че съдът неправилно и
незаконосъобразно е установил в тежест на ищеца, без да е указано същото, че
следва да докаже, че са търпени имуществени вреди и без същото да е необходимо
с оглед характера на иска по чл.92 ЗЗД, доколкото за уважаване на последния е
да се установи дали страните са в облигационни отношения и дали ищецът се явява
изправна страна по същите за процесния период, както и наличието на клауза за
неустойка в случай на неправомерно изключване на електрозахранването. Поради
което се твърди, че неправилно било възложено доказването на вреди, за което не
била указана тежест. На следващо място, твърди се, че съдът при постановяване
на решението си недопустимо е разглеждан ирелевантни периоди и така е достигнал
до грешни изводи за неоснователност на исковете. Твърди се, че на 12.08.2015г.
ищецът писмено уведомил, че липсвало електрозахранване, както и за липсата на
информация за причините за същото, поради което е направено искане за
възстановяване, дори в случай, че причина са неплатени стари задължения, които
ищецът оспорвал преди време, като изрично било поискано включване на
електрозахранването. В отговор на същото ответниците потвърдили, че
електрозахранването било преустановено поради неплатени фактури с падежи към
м.11.2011г., така и било демонтирано СТИ. Твърденията били, че
електрозахранването било преустановено на 10.08.2011г. поради просрочени
задължения за ел.енергия по 4бр. фактури от 1476.58лв., начислени на база КП №
1004411/17.03.2011г., които ищецът оспорил по съдебен ред по гр.д. №
44975/2011г. по описа на СРС, 29 състав, с което било установено с влязло в
сила решение, че процесните суми не били дължими. При горните твърдения ищецът
поискал заплащане от Е.м.З. ЕАД /с предишна фирма „ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ“
АД/ сумата от 1250лв., представляваща частичен иск от общия размер неустойка от
39590лв. за периода от 18.08.2015г. до 04.05.2018г. и изчислена по реда на
чл.44 от общите условия, дължима поради продължително нерегламентирано
прекъсване по вина на ЕРП. Така и било поискано частично осъждане „Електрохолд
Продажби“ ЕАД /с предишна фирма „ЧЕЗ
Електро България“ АД/ да заплати сумата от 1250лв. като част от пълния размер
на иска от 19800лв. за периода от 18.08.2015г. до 04.05.2018г. Твърди се, че с
доклада по делото било отделено за безспорно, че между страните съществувало
договорно правоотношение по доставка и покупко-продажба на ел.енергия до
процесния имот в гр.Банкя, както и че за повече от 6г до този имот не е имало
електрозахранване, но съдът незаконосъобразно е приел в решението си, че имотът
не бил електроснабден, предвид едностранно констатирано нерегламентирано
свързване с мрежата на електроразпределителното дружество. Така и
първоинстанционният съд незаконосъобразно приел, че уважаване на исковата
претенция е обуславящо от установяване недължимостта на фактурите, но не бил
спрял производството по делото. Твърди се, че тъй като на 12.08.2015г. ищецът е
уведомил ответниците, че липсва електрозахранване в имота, съответно е
направено искане за възстановяване електрозахранването, вкл. дори причината да
са неплатени сметки, то същите били погасено по давност, поради което за
ответниците е настъпило задължение да възстановят ел.енергията, поради което
било безпредметно обсъждане обстоятелството дали в предмета на делото се
включва установяване недължимост на фактури с падежи м.11.2011г., тъй като към
12.08.2015г. тяхната дължимост била оспорена, вкл. като погасена по давност.
Въз основа на изложеното се иска отмяна на решението и постановяване на друго,
с което да се уважат така предявените искове. В пледоарията пред настоящата
инстанция сочи, че главният спор е дали, докато вземането е било съдебно, но не
било установено с влязло в сила съдебно решение за ответника било налице
основание да прекъсне захранването, вкл. се цитира за относимо приетото в
практиката на ВКС – решение по гр.д. № 1880/2022г. Претендира разноски.
В срока по чл.263 ГПК е
постъпил отговор на въззивната жалба от Е.м.З. ЕАД /с предишна фирма „ЧЕЗ
РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ“ АД/, в който се оспорва въззивната жалба и се иска
същата да бъде оставена без уважение като неоснователна, съответно бъде
потвърдено постановеното решение. Сочи се, че спорът е за хипотеза, при която
има преустановяване на ел.захранване по реда на чл.123 ЗЕ /чл.123а ЗЕ в
редакцията преди ЗИД, ДВ, бр.54/2012г./ по искане на крайния снабдител, каквото
е отправено от „Електрохолд Продажби“ ЕАД /с предишна фирма „ЧЕЗ Електро България“
АД/ поради наличие на неплатени сметки, като съгласно чл.123, ал.1 и чл.123а,
ал.1 ЗЕ доставчикът може да преустанови електроподаването като поиска от ЕРП да
преустанови преноса към тях, което искане ЕРП е длъжно да изпълни, поради което
ЕРП не носи отговорност за вредите, причинени от това преустановяване. Поради
тези съображения и СРС е отхвърлил исковите претенции срещу Е.м.З. ЕАД, а
наличието на неплатени задължения било основание и за отхвърляне претенциите
към „Електрохолд Продажби“ ЕАД.
В срока по чл.263 ГПК е
постъпил отговор на въззивната жалба от „Електрохолд Продажби“ ЕАД /с предишна фирма „ЧЕЗ Електро България“
АД/, в който се оспорва въззивната жалба и се иска същата да бъде оставена без
уважение като неоснователна, съответно бъде потвърдено постановеното решение. Сочи
се, че с оглед уваженото увеличение на иска в о.с.з. от 17.04.2019г. вкл. с
нарочна молба били некоректни оплакванията, че предмет не е 1250лв. като
частичен, а 19 800лв. На следващо място се твърди, че действителните
решаващи мотиви на съда не са сочените във въззивната жалба. Предмет на делото
била претенция за неустойка за преустановена доставка, евентуално обезщетение
за неимуществени вреди, поради което и доколкото е отхвърлен главния иск има
произнасяне по евентуалния, съответно сочените във въззивната жалба мотиви на
съда касаят произнасянето по евентуалния иск. Твърди се, че спорът по делото
касае изправността на ищеца като клиент, като от събраните по делото
доказателства се установявало, че ищецът е имал задължения за ел.енергия в общ
размер на 1018.01лв., като на 11.05.2011г. било сключено споразумение относно
разсрочване на задълженията в периода до 04.04.2011г., което не било спазено.
Така и на осн. чл.32, ал.1, т.10 и ал.2, т.1 продавачът не носил отговорност
при неизпълнение на задълженията си за продажба на ел.енергия при прекъсване
или ограничаване на електрозахранването при установяване на несъгласувана
промяна на схемата на свързване на потребителя и относно лица, които са се
присъединили към съответната мрежа без да имат право на това. Това било
относимо към възражението, че клиентът е изправна страна по договора.
Достигайки до същия извод СРС постановил правилно и законосъобразно решение.
Софийският градски съд, като
прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира
за установено следното от фактическа и правна страна във връзка с наведените
във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт:
Въззивният съд съгласно чл.
269 ГПК е ограничен от посоченото в жалбата, когато са наведени твърдения за
допуснати процесуални нарушения от първоинстанционния съд водещи до
неправилност на решението, а съгласно Тълкувателно решение № 1/2013 ОСГТК на
ВКС в рамките на въззивната проверка съдът служебно изследва въпроса дали е
приложена правилно императивна материалноправна норма. Съдът служебно следи за
валидността на решението в цялост, а за пороци водещи до недопустимост само в
обжалваната част на решението.
Настоящият съдебен състав
приема, че първоинстанционното решение е валидно
и допустимо. Твърдението във въззивната жалба за произнасяне по непредявен
иск е неоснователно (с оглед протоколно определение от 17.04.2019г., с което е допуснато
по чл.214 ГПК изменение на размера на предявения иск срещу „Електрохолд
Продажби“ ЕАД /с предишна фирма „ЧЕЗ
Електро България“ АД/ по чл.92 ЗЗД вр. чл.30 от ОУ от частичен за сумата от
1250лв. в пълния му размер от 19800лв.).
Първоинстанционният съд е
сезиран с обективно, кумулативно и при условията на евентуалност съединени
искове с правни основания чл.92 ЗЗД вр. чл.44 от Общите условия на Е.м.З. ЕАД
/с предишна фирма „ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ“ АД/, чл.92 ЗЗД вр. чл.30 от
Общите условия на „Електрохолд Продажби“ ЕАД /с предишна фирма „ЧЕЗ Електро България“
АД/ и чл.82 вр. чл.79 ЗЗД.
Ищецът твърди, че със
съдебно решение по гр.д. № 44975/2011г. по описа на СРС, 29 състав, било
признато за установено, че не дължи задължения за ел.енергия, но въпреки това
на 10.08.2011г. ответните дружества прекъснали ел.захранването в имота му,
поради което същите дължали претендираните неустойки.
Ответникът „Електрохолд
Продажби“ ЕАД /с предишна фирма „ЧЕЗ
Електро България“ АД/ оспорва, че ищецът е изправна страна по договора с оглед
неизпълнение на задължение за заплащане на цена за доставена ел.енергия от
14.04.2011г. до 02.11.2011г. в общ размер на 1448.09лв. и 442.10лв. неустойка
за периода от 26.02.2015г. до 16.02.2018г., относно които няма СПН, че не се
дължат, а е висящо гр.д. № 3133/2018г., които неизплатени задължения са
причината и основанието да е преустановено захранването на имота му. Така и на
08.03.2018г. при проверка било установено присъединяване към мрежата без СТИ,
за което по чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ за периода от 09.12.2017г. до 08.03.2018г. била
начислена сума в размер на 5897.39лв., която също не била заплатена и по тази
причина с оглед това задължение захранването не може да бъде възстановено.
Ответникът Е.м.З. ЕАД /с
предишна фирма „ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ“ АД/оспорва исковете по съображения,
че е прекъснато ел.захранването въз основа на заявка на ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ АД
от 10.08.2011г., така и по заявка от 06.10.2011г. (поради самовключване), след
което пак било констатирано самовключване, при което СТИ било демонтирано на 31.10.2011г.,
след което нови заявки не били постъпвали, а на 08.03.2018г. след проверка било
констатирано присъединяване без СТИ, което било прекъснато. Твърди се, че
прекъсването било по инициатива на доставчика „Електрохолд Продажби“ ЕАД /с предишна фирма „ЧЕЗ Електро България“
АД/, поради което ЕРП не носило отговорност за вредите съгласно ч.123, ал.4 и
чл.123а, ал.4 ЗЕ, а клаузата по чл.44 ОУ била неприложима, защото касаела
нерегламентирано прекъсване.
Приетата от
първоинстанционния съд фактическа обстановка не се оспорва по същество. Възможността
въззивният съд да проверява правилността на фактическите констатации е силно
ограничена – само в случай, че въззивната жалба или отговорът съдържат
оплаквания за необоснованост на фактическите изводи или за допуснати от
първоинстанционния съд процесуални нарушения във връзка с допускането,
събирането или преценката на събраните доказателства. С оглед чл.269,пр.2 ГПК,
която ограничава обхвата на дейността на въззивния съд, последният може да
приеме, че първоинстанционният съд е приел за установен факт, който не се е
осъществил, или че не е приет за установен факт, който се е осъществил, само
ако въззивната жалба съдържа оплакване, че даден релевантен за делото факт е
погрешно установено. Въззивният съд може да приеме определена фактическа констатация
за необоснова само при наличие на оплакване за необоснованост на решението в
тази му част /решение № 97/15.09.2020г. по гр.д. № 2479/2019г. на ВКС/.
Необходимостта от ново установяване на факт пред въззивния съд възниква и
когато доказването на този факт е извършено в нарушение на съдопроизводствените
правила и въззивната жалба съдържа оплакване за това. Когато липсват такива
оплаквания въззивният съд не може служебно да формира фактически изводи,
различни от тези на първоинстанционния. В практиката /решение № 12/19.02.2015г.
по гр.д. № 2429/2014г. на ВКС/ се пояснява, че въззивният съд не проверява
редовността на процесуалните действия на съда и страните, а само тези които са
изрично посочени във въззивната жалба или отговора. При липса на оплаквания за
съществени нарушения на съдопроизводствените правила или за необоснованост,
въззивният съд е длъжен да зачете всички съдопроизводствени действия, които
първоинстанционният съд е зачел и да приеме за ненадлежно извършени всички
съдопроизводствени действия, които първоинстанционният съд не е зачел.
Въззивният съд не може служебно да формира собствени изводи относно факти,
които не са спорни между страните и по отношение на които не е сезиран с
оплакване /решение № 65/08.07.2014г. по т.д .№ 1656/2013г. на ВКС/.
В този смисъл установено от
фактическа страна е, че от фактури от 14.06.2011г. до 02.11.2011г. ищецът имал
задължения за консумирана ел.енергия в периода от 03.05.2011г. до 10.10.2011г.
за имота в гр.Банкя, ул. ******, кл. № 300068746666 в общ размер на 1018.01лв.,
като в периода от 10.08.2011г. до 04.09.2011г. ел.захранването било преустановено.
По заявление от 19.04.2011г. е поискано разсрочване на плащанията като на
11.05.2011г. било сключено споразумение за разсрочване на задълженията от
18.12.2010г. до 04.04.2011г. в общ размер на 2455.95лв. на 6 вноски, дължими за
периода от 11.05.2011г. до 11.10.2011г., от която била платена първата вноска в
размер на 500лв. от 11.05.2011г., поради което споразумението било прекратено и
с жалба от 18.10.2011г. било поискано сключване на ново споразумение, но в
писмо от 19.10.2011г. се установявало, че поради неплатени задължения на
11.08.2011г. ел.захранването било преустановено, а впоследствие поради
установено самовключване на 10.10.2011г. снабдяването отново било прекъснато с
демонтаж на комутацията между входящите и изходящите предпазители на
електромера. От възражение от 12.08.2015г. и отговор на същото от 18.08.2015г.
се установявало, че ищецът поискал възстановяване, вкл. по възражение за
погасяване по давност на фактурите преди 11.07.2012г., в отговор на което е
посочено, че за да бъде възстановено снабдяването следва потребителят да
изпълни задълженията по чл.41, ал.3 от Общите условия, т.е. след отстраняване
на причините за прекъсването и компенсиране на разходите за прекъсване и
възобновяване на снабдяването. Прието е, че със СПН по решение по гр.д. №
44975/2011г., е установено, че ищецът не дължи вземания за 1476.58лв. за
периода от 18.12.2010г. до 04.04.2011г. Коментираните са висящите между
страните производства с предмет отрицателен установителен иск от ищеца срещу „Електрохолд
Продажби“ ЕАД /с предишна фирма „ЧЕЗ
Електро България“ АД/за недължимост на сумата от 2029.19лв. за задължения по
фактури с падежи към м.11.2011г., с насрещен иск за неустойка в размер на
442.10лв. върху главница в размер на 1448.09в. за периода от 26.02.2015г. до
26.02.2018г., както и с предмет осъдителен иск от „Електрохолд Продажби“ ЕАД /с предишна фирма „ЧЕЗ Електро България“
АД/ срещу ищеца по чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ за сумата от 5897.39лв. за периода от
09.12.2017г. до 08.03.2018г. Установено е от КП № 1019446/08.03.2018г., че при
проверка на адреса на имота било констатирано нерегламентирано присъединяване
към мрежата. Кредитирани са показаният на съпругата на ищеца св. Кръстева, в
частта, в която през м.04.2011г. ел.захранването до имота (вила в гр.Банкя, ул.
******) било прекъснато, за което била подписала споразумение за разсрочено
плащане, както и че от 2011г. до 17.04.2019г. /датата на заседанието/
захранването не било възстановено и на място нямало електромер.
Въз основа на така
установената фактическа обстановка първоинстанционният съд е приел от правна
страна, че с оглед действалата към 2011г. разпоредба на чл.123а ЗЕ /след 2012г.
чл.123 ЗЕ/ крайният снабдител („Електрохолд Продажби“ ЕАД /с предишна фирма „ЧЕЗ Електро България“
АД/) имал право да преустановява временно снабдяването с ел.енергия на
потребителите при неизпълнение на задължения по договора, вкл. за своевременно
заплащане на потребен ел.енергия, а разпределителното предприятие (Е.м.З. ЕАД
/с предишна фирма „ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ“ АД/) преустановявало преноса по
искане на крайния снабдител, за което не носи отговорност за вредите, причинени
при преустановяване на преноса. Според чл.124 ЗЕ енергийното предприятие
възстановява снабдяването и/или присъединяването на клиентите след отстраняване
на причините, довели до преустановяването им. СРС, въз основа на установеното,
че ищецът до 12.08.2015г. (подаване на възражение до „Електрохолд Продажби“ ЕАД /с предишна фирма „ЧЕЗ Електро България“
АД/, с което се позовава на погасителна давност) и до 16.01.2018г. (когато е
образувано гр.д. № 3133/2018г.) не бил оспорвал дължимостта на вземането по
фактурата от 14.06.2011г. пред снабдителя, а и по съдебен ред, а СПН по гр.д. №
44975/2011г. обхващала вземания до 04.04.2011г., доколкото причината за
прекъсване на ел.захранване до вилата му било неплащане на в срок на задължения
по фактури от 14.04.2011г., но и тази от 14.06.2011г., обхващаща задължения от
03.05.2011г. до 06.06.2011г., които не били заплатени и до момента (гр.д. №
3133/2018г. не било приключило). С оглед фактите, че за задълженията до
04.04.2011г. е имало сключено по искане на ищеца споразумение, което не е било
спазено, съответно снабдяването е било прекъснато на 10.08.2011г., вкл.
снабдяването е било прекъснато и поради самоволно включване на 10.10.2011г.,
така и с оглед констатираното в КП незаконно присъединяване към 08.03.2018г.,
съдът е приел, че „Електрохолд Продажби“ ЕАД /с предишна фирма „ЧЕЗ Електро
България“ АД/ законосъобразно е осъществил правомощията си да преустанови
снабдяването с ел.енергия на 10.08.2011г., както и след това на 10.10.2011г.
След 18.08.2015г. и до 16.01.2018г. ищецът е бил оспорвал вземането по
фактурата от 14.06.2011г., поради което и в този период не е имало основание,
поради което ел.захранването да бъде възстановено, а и ищецът не бил изправна
страна по договора. По отношение на съдебно оспорените вземания по фактура от
14.06.2011г. в производството по гр.д. № 3133/2018г. по описа на СРС, считано
от 16.01.2017г. за периода след тази дата до 04.05.2018г. е възникнало
задължението на „Електрохолд Продажби“ ЕАД /с предишна фирма „ЧЕЗ Електро България“
АД/да спре прекъсване на снабдяването до приключване на делото. Изразено е
становище, че за този период ответното дружество би следвало да отговаря за
вреди, но с оглед установеното по делото, че към 08.03.2018г. имотът е бил
електроснабден чрез нерегламентирано присъединяване, то по чл.32, ал.1, т.10 и
ал.2, т.1 от Общите условия, „Електрохолд Продажби“ ЕАД /с предишна фирма „ЧЕЗ Електро България“
АД/не отговаряло. По съображения, че не било установено ищецът да е търпял
неимуществени вреди вследствие прекъсване на снабдяването му, вкл. с оглед
установяването, че неколкократно е бил нерегламентирано свързан към мрежата,
съответно не било доказано, че не е бил електроснабден имота, са отхвърлени и
евентуалните искове срещу „Електрохолд Продажби“ ЕАД /с предишна фирма „ЧЕЗ Електро България“
АД/.
Исковете по отношение на Е.м.З.
ЕАД /с предишна фирма „ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ“ АД/са отхвърлени по
съображения, че с оглед чл.123, ал.5 и ал.6 ЗЕ е длъжен да преустанови преноса
на ел.енергия при искане на съответния доставчик, за което не носи отговорност
за вреди, причинени от преустановяване на преноса, така и доколкото
преустановяване преноса не е осъществено по негова вина, не отговаря за
евентуално претърпените вреди по чл.44, ал.1 от Общите условия.
Пред настоящата инстанция с
протоколно определение от 13.05.2021г. съдът на осн.чл.229, ал.1, т.4 ГПК е
спрял производството по делото до приключване на производствата с влезли в сила
съдебни актове по в.гр.д. № 11292/2020г. по описа на СГС, и в.гр.д. № 7429/2020г.
по описа на СГС.
По делото са приобщени
преписи от решение № 78030/28.04.2020г. по гр.д. № 3133/2018г. по описа на СРС,
31 състав, решение № 263054/30.09.2022г. по в.гр.д. № 11292/2020г. по описа на
СГС, II-Д състав, както и определение № 1321/30.05.2023г. по гр.д. № 241/2023г.
по описа на ВКС, от които се установява, че с първоинстанционно решение СРС е
признал за установено по предявен иск на
31.01.2018г. от В.Л.К. срещу „Е.П.“ АД /предишна фирма „ЧЕЗ Електро България“
АД/, че в полза на ответника не съществуват вземания за ел.енергия за имот в
гр.Банкя, ул. ******, кл. № 300068746666, за периода от 05.04.2011г. до
31.10.2011г., както и мораторна лихва върху вземанията за периода до
31.01.2018г. в размер на 721.96лв. до пълния предявен размер от 2029.19., като
е отхвърлен искът за сумата от 430лв. по фактура от 14.04.2011г., ел.енергия за
периода от 08.03.2011г. до 04.04.2011г., и за сумата от 291.88лв. мораторна
лихва върху вземането в размер на 430.08лв. натрупана към 31.01.2018г. Така и е
признато за установено, че в полза на ответника не съществуват поради
погасяването им по давност на сумите от 430лв. главница по фактура от
14.04.2011г. и за сумата от 291.88лв. По иск с правно основание чл.79, ал.1,
пр.1 ЗЗД ответникът е осъден да възстанови захранването и продажбата на
ел.енергия на имота, така и е отхвърлен насрещният иск по чл.92, ал.1 ЗЗД за
заплащане на сумата от 442.10лв. неустойка за периода от 26.02.2015г. до
26.02.2018г. върху сумата от 1448.09лв., представляваща главница за потребена
ел.енергия в имота в гр.Банкя. С
решението на СГС е отменено решението на СРС в частта, с която по иска по
чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД ответникът е осъден да възстанови захранването и продажбата
на ел.енергия на имота, като искът е отхвърлен като неоснователен, а решението
е потвърдено в останалите части. По отношение на претенциите за недължимост на вземанията
за ел.енергия за периода 05.04.2011 г.-31.10.2011 г. същите са уважени по
съображения, че „Е.П.“ АД /предишна фирма „ЧЕЗ Електро България“ АД/ не е доказало да е извършило доставка на
ел.услуги на адреса на процесния имот, чиято стойност през исковия период
възлиза на търсената от ищеца сума, а извън това и като погасени по
давност. Решението не е допуснато до
касационно обжалване.
Следователно със сила на
пресъдено нещо (задължително и за настоящия съд по чл.297 ГПК) е признато за
установено, че вземанията за ел.енергия за периода 05.04.2011 г.-31.10.2011 г.
не съществуват в полза на „Е.П.“ АД /предишна фирма „ЧЕЗ Електро България“ АД/
поради това, че не е доказано от
дружеството да е извършил доставка на ел.услугите до адреса.
Приобщени са и преписи от
решение № 56963/04.03.2020г. по гр.д. № 41359/2018г. описа на СРС, 34 състав, с
което по предявен иск на 21.06.2018г. В.Л.К.
е осъден да заплати на „Е.П.“ АД /предишна фирма „ЧЕЗ Електро България“ АД/ на
основание чл.79, ал.1, пр.1 вр. чл.327 ТЗ вр. чл.98а, ал.1 ЗЕ сумата от
5897.39лв., представляваща служебно начислена сума по фактура от 14.03.2018г.
за доставена ел.енергия за кл.№ 300068746666 за периода от 09.12.2017г. до
08.03.2018г., потвърдено с решение № 260449/09.03.2023г. по в.гр.д. №
7429/2020г. по описа на СГС, IV-г състав, недопуснато до
касационно обжалване с определение № 1177/14.03.2024г. по гр.д. № 3243/2023г.
по описа на ВКС. Следователно със сила
на пресъдено нещо е признато, че ищецът дължи на „Е.П.“ АД /предишна фирма „ЧЕЗ
Електро България“ АД/ сума за периода от 09.12.2017г. до 08.03.2018г.
Първият спорен момент по
делото се концентрира по въпроса – когато със сила на пресъдено нещо е признато
за установено, че потребителят не дължи (поради това, че не е доказано от
оператора на електропреносната мрежа да е извършил доставка на ел.енергия до
потребителя) претендирано спрямо него парично вземане за заплащане на
ел.енергия, на което основание е преустановено доставянето на ел.енергия до
имота му, то в този случай прекъсването нерегламентирано ли е, съответно
крайният снабдител дължи ли неустойка (по чл.30, ал.1 от приложимите общи
условия, в които е предвидено, че в случай, че потребителят остане без
ел.енергия по вина на продавача повече от 24ч след получаване на уведомление от
потребителя, продавачът заплаща обезщетение в размер на 30лв. и по 20лв. за
всеки следващ период)?
По поставения въпрос е
формирана практика на ВКС (решение № 50081/12.07.2023г. по гр.д. № 1880/2022г. и
цитираните в същото решения), съгласно която „когато със сила на пресъдено нещо на влязло в сила съдебно решение е
установено, че за крайния снабдител изобщо не е възникнало и не е съществувало,
претендираното от него парично вземане към потребителя за заплащане на
електрическа енергия, то в тези случаи прекъсването е нерегламентирано и е по
вина на крайния снабдител, тъй като той не е имал правото да го извърши нито на
основание приложимите ОУ към договора за продажба на електрическа енергия, нито
на основание чл. 123 ЗЕ. Поради това, в тези случаи дружеството - краен
снабдител (продавач) дължи на потребителя неустойката, уговорена в ОУ (в чл.
30, ал. 1 от приложимите спрямо "ЧЕЗ Електро България" АД ОУ), което
ясно следва както от заглавието на клаузата: "отговорност на продавача при
продължително нерегламентирано прекъсване на електроснабдяването по вина на
продавача", така и от самото й съдържание: "в случай, че
потребителите останат без електрическа енергия по вина на продавача повече от
24 часа след получаването от продавача на уведомление от потребителя, продавачът
заплаща обезщетение на потребителя в размер 30 лв. и по 20 лв. за всеки следващ
период от 12 часа без осигурена електрическа енергия". В тези хипотези
уведомяване от потребителя на крайния снабдител (продавача) не е необходимо,
тъй като прекъсването на електроснабдяването е станало по волята (виновно и
нерегламентирано) на последния. Следователно при отречена с влязло в сила решение претенция на дружеството -
продавач за заплащане на суми за електрическа енергия, уговорената в ОУ
неустойка за прекъсване на електроснабдяването по вина на продавача се дължи и
основанието на предявен от потребителя иск срещу крайния снабдител е с правно
основание чл. 92 ЗЗД, когато ищецът е избрал да предяви това правно основание“.
С оглед горното, доколкото със СПН е признато за установено, че потребителят не
дължи поради това, че не е доказано от оператора на електропреносната мрежа да
е извършил доставка на ел.енергия до потребителя претендирано спрямо него
парично вземане за заплащане на ел.енергия, на което основание е преустановено
доставянето на ел.енергия до имота му, то в този случай прекъсването на
електрозахранването е нерегламентирано, което е основание за дължимост на
предвидената в чл.30 от ОУ неустойка, която е в размер на 30лв., съответно по
20лв. за всеки следващ ден.
На следващо място, установено
от фактическа страна от първоинстанционния съд е, че поради установено
самовключване на 10.10.2011г. (вр. кредитираното писмо л.213) снабдяването отново било прекъснато с
демонтаж на комутацията между входящите и изходящите предпазители на
електромера, в която част няма оплакване във въззивната жалба. В решаващите
мотиви е прието, че „Електрохолд Продажби“ ЕАД /с предишна фирма „ЧЕЗ Електро
България“ АД/ законосъобразно е осъществил правомощията си да преустанови
снабдяването с ел.енергия на 10.08.2011г., както и след това на 10.10.2011г. /с
оглед установеното самоволно включване/. С оглед приетото по-горе съдът приема,
че преустановяване снабдяването с ел.енергия на 10.08.2011г. е
незаконосъобразно. Оплакване срещу установеното от фактическа страна самовключване
на 10.10.2011г., въз основа на което са формирани и изводи за наличие на
законосъобразно осъществяване на правомощията вкл. за преустановяване
снабдяването с ел.енергия на 10.10.2011г. липсва. В този смисъл и с оглед
функциите на въззивната инстанция по същество, съответно ограничените
условията, при които може да провери правилността на фактическите констатации,
то съдът е обвързан при преценка правилността на фактическите изводи в
първоинстанционното решение от посочените в жалбата оплаквания за погрешно
установени обстоятелства. Следователно и доколкото липсва оплакване срещу
конкретния фактически извод, то настоящата инстанция приема, че с оглед
установеното самовключване на 10.10.2011г. „Електрохолд Продажби“ ЕАД /с
предишна фирма „ЧЕЗ Електро България“ АД/ законосъобразно е осъществил правомощията
си да преустанови снабдяването с ел.енергия на 10.10.2011г. вр. чл.32, ал.1,
т.10 и ал.2, т.1 от Общите условия (л.79). Поради което искът за неустойка би
бил основателен за периода от 10.08.2011г. до 09.10.2011г. Доколкото същият е
очертан за периода от 18.08.2015г. до
04.05.2018г., то искът се явява изцяло неоснователен. С оглед наличието на
виновно поведение на потребителя (несъгласувана промяна на схемата за
свързване) в договорното му отношение с електроснабдителното дружество, са
правилни изводите на СРС и по отхвърляне на евентуалните искове за обезщетение
за претърпени неимуществени вреди.
Исковете по отношение на Е.м.З.
ЕАД /с предишна фирма „ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ“ АД/ също са неоснователни,
доколкото поведението на оператора на електроразпределителната мрежа е
правомерно, когато е преустановил преноса и разпределението на електрическа
енергия поради искането за това на доставчика (арг. от чл. 123, ал. 4, вр. ал.
1 и от ал. 5 ЗЕ) или когато крайният клиент е в неизпълнение на свое задължение
към оператора. В случая по делото е установено, че операторът е преустановил
преноса и/ или разпространението на електроенергията в изпълнение поради
искането на доставчика, поради което искът по чл.92 ЗЗД вр. чл.44 от Общите
условия както и евентуалния иск по чл.82, вр. чл.79 ЗЗД са неоснователни срещу
оператора, доколкото поведението му е правомерно и чл.124, ал.5 ЗЕ го освобождава
от договорна отговорност за причинените вреди (вкл. и когато на доставчика е
неправомерно – решение № 60229/06.01.2022г. по гр.д. № 140/2021г. на ВКС).
Достигайки до същите изводи
СРС е постановил правилно и законосъобразно решение.
По отговорността за разноски:
С право на такива разполагат
ответниците, които са претендирали разноски за юрк.възнаграждение, които съдът
определи в размер на по 300лв.
Решението спрямо на Е.м.З.
ЕАД /с предишна фирма „ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ“ АД/ е окончателно, докато
спрямо „Е.П.“ АД /предишна фирма „ЧЕЗ Електро България“ АД/ подлежи на
касационно обжалване.
Така мотивиран Софийският
градски съд:
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение №
148617/24.06.2019г., постановено по гр.д. № 49908/2018г. по описа на Софийски
районен съд, 90 с-в.
ОСЪЖДА на основание чл.273
вр. чл.78, ал.3 ГПК В.Л.К., ЕГН: **********, да заплати на Е.м.З. ЕАД /с
предишна фирма „ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ“ АД/, ЕИК: *********, разноски по
делото пред настоящата инстанция в размер на 300лв.
ОСЪЖДА на основание чл.273
вр. чл.78, ал.3 ГПК В.Л.К., ЕГН: **********, да заплати на „Е.П.“ АД /предишна
фирма „ЧЕЗ Електро България“ АД/, ЕИК: *********, разноски по делото пред
настоящата инстанция в размер на 300лв.
Решението в частта, в която
е потвърдено решението, с което са отхвърлени исковете спрямо Е.м.З. ЕАД /с предишна фирма „ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ“ АД/ е
окончателно, а в останалата част (т.е. в частта, в която е потвърдено
решението, с което са отхвърлени исковете спрямо „Е.П.“ АД /предишна фирма „ЧЕЗ Електро България“ АД/) подлежи на обжалване
пред Върховен касационен съд в едномесечен срок от уведомяването при условията
на чл. 280 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.