Решение по дело №2367/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл.63 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на „АВИС СТАНДАРТ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ****, представлявано от управителя Ц.Е., чрез адв.Л.Г., против Решение № 1187/01.08.2023г. на ВРС, 45-ти състав, постановено по НАХД № 5181/2022г. по описа на същия съд, с което е потвърдено НП № ****/02.11.2022г. на директора на ТД Митница - Варна, с което за нарушение на чл.234, ал.1, т.1 ЗМ и на основание чл.234, ал.2, т.1, вр. ал.1 ЗМ, чл.83 ЗАНН, вр.чл.175, ал.1 и ал.3, чл.178, ал.1 и ал.3 ДОПК, вр.чл.79, ал.1 ЗАНН, на дружеството е: І. наложена имуществена санкция в размер на 4217,61лв., представляваща 100% от избегнатите публични държавни вземания за стока № 1 по MRN **** от 14.10.2021г. - превозно средство Mercedes-Benz, модел AMG GLC 63 S, с номер на шаси ****; ІІ. наложена имуществена санкция в размер на 12888,56лв., представляваща 100% от размера на избегнатите публични държавни вземания за стока № 2 по MRN **** от 14.10.2021г. - превозно средство BMW, модел М3, с номер на шаси ****. Със същото решение в полза на ТД Митница - Варна е присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 80,00лв.

Касаторът твърди неправилност на обжалваното решение по съображения за допуснати процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон - касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и 2 НПК. Конкретно сочи, че ВРС е изложил подробни съображения само относно това дали НП страда от пороци по чл.40 и 42 ЗАНН, като мотивите, касаещи проверката на изложените в АУАН факти са неправилни и в противоречие с действащото законодателство. Отделно, ВРС неправилно е пренесъл доказателствената тежест от АНО на дружеството. Твърди, че митническата администрация не е доказала, че полученият отговор попада в рамките на международното сътрудничество, като същият явно представлява вътрешна кореспонденция и не е официален документ. В тази връзка сочи, че отразената в отговора информация не е получена в резултат на самостоятелна проверка на контролен орган, а се базира и приповтаря отговора на частно лице - изпращач на стоките, без да вземе отношение относно достоверността на представените от него документи. Липсва каквото и да е установяване на реална продажна цена на МПС, както и доказателство за плащане. В писмото на швейцарските митнически власти липсват доказателства и за реалната декларирана стойност на МПС. В случая нито швейцарските, нито българските митнически власти, са извършвали проверка в счетоводствата на двете дружества, какво и как е договорено, като абсолютно задължение на българските митнически органи е да направят проучване на извършеното плащане. Твърди и че фактурата се съставя от износителя, поради което вносителят не може да носи отговорност за верността на отразените в нея данни. Вносителят може да отговаря единствено за верността на данните във вносната декларация, която кореспондира напълно с данните във фактурата и с извършените плащания. В тази връзка твърди, че за да се реализира възможността, предвидена в чл.84 и сл. от ЗМ за последващ контрол на декларирането, следва точно да е приложена разпоредбата на чл.84а, ал.4 ЗМ. Двете фактури безспорно са частни документи и задължение на административният орган е да установи, коя от двете отразява реалното плащане. Твърди и че съдебният състав е проявил пристрастие, т.к. след проверка в интернет и без да знае какви конкретно са щетите по автомобила, е приел, че продажната цена не може да е декларираната. Идентични доводи за неправилност на обжалваното решение се излагат и в писмени бележки С.д. № 17244/30.11.2023г. като в същите в допълнение се сочи, че по делото не са събрани доказателства твърдяното административно нарушение да е било доказано в производството пред Административен съд - Шумен, което се явява преюдициално за настоящото производство. Счита, че докато не приключи и досъдебното производство, не са налице основания за завеждане на административнонаказателни дела. Иска отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което да се отмени наказателното постановление.

Ответната страна - директора на ТД Митница - Варна, чрез юрк.Х. оспорва касационната жалба по съображения в писмен отговор вх.№ 72671/03.10.2023г. Счита за некоректни и подвеждащи твърденията на касатора, че митническите власти не са извършили проучване на направеното плащане, т.к. към АНП са приложени доказателства за това, че на основание чл.188, буква „б“ от МК, вр.чл.140, § 1 от Регламента за изпълнение (ЕС) № 2015/2447, поради възникнали съмнения относно декларираната стойност, на управителя на дружеството е предоставена възможност да представи писмени доказателства в подкрепа на декларираната стойност, както и да бъде дадено писмено съгласие за извършване на проверка в обслужващите банки на реализираните междубанкови разплащания от „АВИС СТАНДАРТ“ ЕООД. Касаторът не се е възползвал от предоставената му възможност да защити декларираната митническа стойност. На това основание и във връзка с получения официален отговор от швейцарската митническа администрация, ведно с фактурите на по-висока стойност, законосъобразно е съставен АУАН за извършено нарушение по чл.234, ал.1, т.1 ЗМ. Счита, че събраните доказателства съобразно следващата им се материална доказателствена сила установяват, че проверката е стигнала до изходната точка на извършената износно-вносна операция в дружеството - изпращач, като е установена каква е продажната цена на стоките, а именно тази, посочена във фактурите, събрани по реда на международния обмен за информация, след като подлежащата на плащане цена е тази посочена в по-големия размер. По изложените съображения моли жалбата да се отхвърли като неоснователна.

В съдебно заседание ответната страна се представлява от юрк.Г., която оспорва жалбата, поддържа отговора по нея и моли обжалваното решение да се остави в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В условие на евентуалност - прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение по чл.78, ал.5 ГПК, вр.чл.144 АПК.

Представителят на Окръжна прокуратура - Варна дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението на ВРС е постановено при спазване на процесуалните правила и закона, и не са налице основания за неговата отмяна. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила.

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в законоустановения срок поради което е ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

От фактическа страна пред ВРС е установено, че с MRN **** от 14.10.2021г. „АВИС СТАНДАРТ“ ЕООД е декларирало пред МП Варна Ферибот за режим „допускане за свободно обращение: стока № 1 - превозно средство Mercedes-Benz, модел AMG GLC 63 S, с номер на шаси ****, код по ТАРИК ****, произход EU, преференция код „300“, на стойност 4500 CHF; стока № 2 - превозно средство BMW, модел М3, с номер на шаси ****, код по ТАРИК ****, произход EU, преференция код „300“на стойност 3500 CHF.

За стока № 1 били начислени и заплатени: мито - 0,00лв. и ДДС - 1723,10лв., а за стока № 2 - мито - 0,00лв. и ДДС - 1362,41лв.

В рамките на последваща проверка на декларацията, по линия на международното сътрудничество било отправено искане до швейцарските власти за извършване на насрещна проверка на търговските документи, приложени към MRN **** от 14.10.2021г.

С писмо рег. № ****/28.03.2022г. на ЦМУ бил получен отговор от митническата администрация на Конфедерация Ш., с приложени към него 2 бр. копия на фактури - № ****/29.09.2021г. и № ****/29.09.2021г.

Според приложените фактури л.а. Mercedes-Benz, модел AMG GLC 63 S, с номер на шаси ****, бил продаден от ****SA (СН) на „АВИС СТАНДАРТ“ ЕООД (BG) на цена от 10100 CHF, със щети, а л.а. BMW, модел М3, с номер на шаси **** - от същото дружество, на цена 24500 CHF.

Предвид различията в стойностите по фактурите, представени при вноса и по тези, представени от швейцарските митнически власти, митническите органи приели, че е налице основание за прилагане на разпоредбите на чл.140, § 1 и § 2 от Регламент за изпълнение 2015/2447, както и на чл.234, ал.1, т.1 от ЗМ.

За нуждите на допълнителната проверка на митническата декларация, на основание чл.188б от МК и чл.140, § 1 от Регламента за изпълнение 2015/2447, с писмо рег. № ****/09.05.2022г. от „Авис Стандарт“ ЕООД били изискани документи и информация в подкрепа на декларираната митническа стойност, като в предоставения срок дружеството не е предоставило никакви доказателства.

Предвид предоставените от швейцарските власти фактури, по които цената надвишава 6000 евро, е прието, че за процесните автомобили не следва да се предоставят преференции, поради което: за стока № 1 е трябвало да се заплати: мито - 1831,47лв. и ДДС - 4109,24лв., като по този начин са избегнати публични държавни вземания в размер на 1831,47лв. мито и 2386,14лв. ДДС; за стока № 2 е трябвало да се заплати: мито - 4428,43лв. и ДДС - 9822,54лв., като по този начин са избегнати публични държавни вземания в размер на 4428,43лв. мито и 8460,13лв. ДДС. Общо за двете стоки по MRN **** от 14.10.2021г. са избегнати публични държавни вземания в общ размер на 17106,17лв., от които 6259,90лв. мито и 10846,27лв. ДДС.

Предвид установените нарушения, с писмо рег. № ****/16.05.2002г. на н-к МП Варна Ферибот, до „АВИС СТАНДАРТ“ ЕООД е изпратена покана за явяване и даване на обяснения по случая и съставяне на АУАН. В указания срок не се е явил представител на дружеството.

По изложените съображения е прието, че дружеството е извършило нарушения „митническа измама“, като на 14.10.2021г. с MRN **** от 14.10.2021г. пред МП Варна Ферибот, е декларирало:

- стока № 1 - превозно средство Mercedes-Benz, модел AMG GLC 63 S, с номер на шаси ****, с начислени и заплатени мито - 0,00лв. и ДДС 1723,10лв., вместо реално дължимите, според представената от швейцарските власти фактура № ****: мито - 1831,47лв. и ДДС - 4109,24лв., като по този начин са избегнати публични държавни вземания в размер на 1831,47лв. мито и 2386,14лв. ДДС.

- стока № 2 - превозно средство BMW, модел М3, с номер на шаси ****, с начислени и заплатени мито - 0,00лв. и ДДС 1362,41лв., вместо реално дължимите според представената от швейцарските власти фактура № ****: мито - 4428,43лв. и ДДС 9822,54лв., като по този начин са избегнати публични държавни вземания в размер на 4428,43лв. мито и 8460,13лв. ДДС.

Общо за двете стоки по MRN **** от 14.10.2021г. са избегнати публични държавни вземания в общ размер на 17106,17лв., от които 6259,90лв. мито и 10846,27лв. ДДС, като по този начин „АВИС СТАНДАРТ“ ЕООД е осъществило състава на митническо нарушение по чл.234, ал.1, т.1 ЗМ.

За нарушението бил съставен АУАН № ****/07.06.2022г., а въз основа на него било издадено НП № ****/02.11.2022г., с което на основание чл.234, ал.2, т.1, вр. ал.1 ЗМ, чл.83 ЗАНН, вр.чл.175, ал.1 и ал.3, чл.178, ал.1 и ал.3 ДОПК, вр.чл.79, ал.1 ЗАНН, на „АВИС СТАНДАРТ“ ЕООД е: І. наложена имуществена санкция в размер на 4217,61лв., представляваща 100% от избегнатите публични държавни вземания за стока № 1 по MRN **** от 14.10.2021г.; ІІ. наложена имуществена санкция в размер на 12888,56лв., представляваща 100% от размера на избегнатите публични държавни вземания за стока № 2 по MRN **** от 14.10.2021г.

За да потвърди наказателното постановление ВРС е приел, че АУАН и НП са съставени от компетентни органи и в сроковете по чл.34 ЗАНН. АУАН е съставен на основание чл.40, ал.2 ЗАНН в отсъствие на нарушителя, след надлежно връчена покана за явяване на представител, като при съставяне на АУНА и НП са спазени изискванията на чл.42 и чл.57 ЗАНН. За неоснователни са приети оплакванията относно липсата в НП на конкретни правни основания от Протокол 3 към Споразумението за свободна търговия между ЕС и Конфедерация Ш.. Прието е, че от доказателствата по делото се установява, че дружеството е поставило под режим „допускане за свободно обращение“ процесните употребявани автомобили, като е декларирало тарифна преференция код „300“ въз основа на вписан във фактурата текст за произход, даващ право за преференциално тарифно третиране. Разпоредбата чл.75, § 1 от Регламента за изпълнение (ЕС) на Комисията от 24.11.2015г., допуска доказването на произход на стоките чрез представяне на декларация върху фактура, която може да бъде съставена от всеки износител, действащ в държава бенефициер, за всяка пратка, състояща се от един или повече пакети, съдържащи продукти с произход, чиято обща стойност обаче не следва да надвишава 6000 EUR. Относно митническата стойност на процесните стоки, ВРС е съобразил, че по делото са приложени две фактури с посочен издател ****SA, с различна продажна стойност, като е приел, че следва да бъдат кредитирани фактурите, представени от швейцарските митнически власти. Този извод е обоснован с обстоятелството, че фактурите на по-висока стойност, са приложени към официалния отговор на компетентните швейцарски органи, обективиращ резултатите от извършената от тях проверка, извършена на основание и по реда, предвиден в Споразумение под формата на размяна на писма между ЕО и Конфедерация Ш. относно добавяне на протокол за взаимопомощ и митническата област към Споразумението от 09.06.1997г. Прието е, че Р България е обвързана от нормите на Споразумението, поради което и по силата на чл.3, чл.7, чл.8, т.1, чл.11, т.2 и т.3, полученият писмен отговор и приложените към него фактури, се явяват надлежни доказателства за отразените в тях обстоятелства. В тази връзка ВРС е посочил и че писмото на швейцарските митнически власти представлява официален свидетелстващ документ по смисъла на чл.179, ал.1 ГПК, т.к. е изготвен от длъжностно лице, в кръга на службата му, по установената форма и ред, и се ползва с обвързваща материална доказателствена сила относно удостоверените в него факти и обстоятелства. Съобразено и че в рамките на производството по чл.140 от Регламент (ЕС) 2015/2447, дружеството не е представило допълнителни документи в подкрепа на декларираната от него митническа стойност. За неоснователни са приети оплакванията, че законът не предвижда възможност след приключване на декларирането митническите власти да преизчисляват митническата стойност, тъй като такава възможност е предвидена както в Закона за митниците, Раздел ІV „Последващ контрол на декларирането“, така и в чл.48 от Митническия кодекс. В заключение ВРС е приел и че липсват основания случаят да бъде счетен като маловажен, т.к. не се отличава с по-малка тежест от типичните нарушения от този вид.

Решението е неправилно. Същото е постановено при неправилно тълкуване и приложение на материалния закон.

От материалите по приложената административнонаказателна преписка безспорно се установява, че административнонаказателното производство е образувано след последваща проверка по чл.84, ал.1, т.1 ЗМ на процесната митническа декларация, извършена по реда на последващия контрол по чл.48 МК. В хода на последващия контрол, митническите органи са предприели действия по чл.140, § 1 от Регламента за изпълнение (ЕС) 2015/2447, като в тази връзка с писмо рег. № ****/09.05.2022г. са уведомили вносителя - „АВИС СТАНДАРТ“ ЕООД, че са възникнали съмнения в декларираната митническа стойност на процесните автомобили и са изискали обяснения и документи в подкрепа на декларираната стойност. Уведомлението до дружеството е изготвено след постъпване на информацията от митническите власти на Конфедерация Ш., като по преписката и пред ВРС не са представени доказателства с какъв акт е приключило административното производство по оспорване на митническата стойност.

Независимо от това, неоснователно е оплакването на касатора, че е следвало да се изчака приключване на административното производство, респ. досъдебното производство - за образуването на каквото по преписката са налице данни, т.к. видно от документите по АНП, митническата стойност на процесните стоки (а от там и изводът за извършено нарушение „митническа измама“), не е определена по реда на чл.140, § 1 от Регламента за изпълнение, вр. чл.74, § 2 или § 3 МК, а по общото правило на чл.70, § 1 МК, като е прието, че платената или подлежащата на плащане цена за автомобилите е тази по фактурите, представени с отговора на швейцарските митнически власти.

Този извод на митническите органи, обосновал повдигането на обвинение за нарушение „митническа измама“, респ. санкционирането на същото с процесното НП, не се подкрепя от събраните в хода на административнонаказателното производство доказателства.

Доколкото изводът за извършени нарушения „митническа измама“ е обоснован с установена различна митническа стойност на стоките, при преценка законосъобразността на НП следва да се има предвид, следното:

Правната уредба на Съюза относно митническото остойностяване цели да установи справедлива, еднообразна и неутрална система, която изключва използването на произволно определени или фиктивни митнически стойности. Затова митническата стойност трябва да отразява реалната икономическа стойност на внесената стока и да отчита всички елементи на тази стока, които имат икономическа стойност - Решение от 19 март 2009г., ***, C-256/07, EU:C:2008:580, т.20; Решение от 15 юли 2010г., ***, С-354/09, EU:C:2010:439; Решение от 9 юли 2020г., Директор на ТД Югозападна – Агенция Митници, С-76/19, EU:C:2020:543, т.34.

По правило и съгласно чл.70, § 1 и § 2 от МК, митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, т.е. действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, без да се засягат корекциите, които при необходимост трябва да бъдат направени в съответствие с чл.71 и чл.72 от МК.

Освен това митническата стойност трябва да отразява реалната икономическа стойност на внесената стока и да отчита всички елементи на стоката, които имат икономическа стойност - Решение от 16 ноември 2006г., ***, С-306/04, EU:C:2006:716, т. 20.

Когато митническата стойност не може да бъде определена по правилата на чл.70 от МК, остойностяването на внасяните стоки се извършва по реда на чл.74 от МК при последователно прилагане на методите в чл.74, § 2, букви а) до г), докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките.

Когато митническата стойност не може да се определи по реда на чл.74, § 1, вр. §2, митническото остойностяване се извършва по реда на чл.74, § 3 от МК - въз основа на наличните данни на митническата територия на Съюза, като се използват разумни способи, съответстващи на принципите и общите разпоредби на: Споразумението за прилагане на член VІІ от Общото споразумение за митата и търговията; член VІІ от Общото споразумение за митата и търговията и Глава 3 от Дял ІІ на МК.

Така предвидените критерии за определяне на митническата стойност са в отношение на субсидиарност и само когато митническата стойност не може да бъде определена чрез прилагането на дадено правило, следва да се приложи следващото правило в установената поредност.

Във всички случаи при прилагането на методите за определяне на митническа стойност, в т.ч. и в хипотезата на чл.140, вр. с чл.141 от Регламента за изпълнение, митническите органи имат задължение да положат необходимата грижа за да установят справедливата стойност на внасяните стоки, а не произволно определена или фиктивна такава. Предвид отношението на субсидиарност, което е налице между различните методи за определяне на митническа стойност, предвидени в чл.74, § 2, букви а) до г) МК, митническите органи следва да положат дължимата грижа при използването на всеки един от последователните методи, предвидени в тази разпоредба, преди да направят извод за неговата неприложимост – Решение от 9 ноември 2017г., ***, С-46/16, ЕU:C:2017:839, т.52.

В случая независимо от предприемането на действия по оспорване на митническата стойност по реда на чл.140 от Регламента за изпълнение, митническата стойност на процесните стоки е определена по общото правило по чл.70 МК, като е прието, че цената на стоките е тази, посочена във фактурите, представени от швейцарските митнически власти.

Правилно ВРС е приел, че информацията е получена по реда на Протокола за административна взаимопомощ в митническата област към Споразумението между Европейската общност и Конфедерация Ш. от 09.06.1997г. ВРС е цитирал относимите разпоредби и правилно е приел, че според разпоредбите на чл.11, т.2 и т.3 от Споразумението, получената по предвидения в него ред информация може да се използва като доказателство в административни или съдебни процедури. Правилно е прието и че Република България, като държава членка на ЕС, е обвързана от Споразумението, както и че отговорът на швейцарските митнически власти е официален документ по смисъла на чл.179, ал.1 ГПК.

Неправилно обаче ВРС е приел, че отговорът на швейцарските митнически власти удостоверява надлежно по-висока цена на процесните автомобили и конкретно цената, посочена в представените към отговора фактури.

Видно от отговора на швейцарските митнически власти от 21.03.2022г., същият се дава по отношение на въпросите, повдигнати в молба 07.12.2021г. относно фактурите за продажба на 5 превозни средства, сред които и процесните. В отговора е повторено съдържанието на фактурите и за разлика от други отговори на швейцарските митнически власти, дадени в рамките на проверки на други митнически декларации (както например по НАХД № 1953/2023г.), в случая липсва каквото и да било удостоверяване, че по-високата цена е установена след извършена проверка при износителя, въз основа на негови непосредствени изявления или установени плащания на по-висока стойност, от които да се изведе извод, че представените при вноса фактури са неистински.

Изрично в отговора на швейцарските власти е посочено, че представената информация може да се използва само в контекста на предмета и основанието за молбата, а видно от искане рег. № ****/07.12.2021г. по реда на Протокола за административна взаимопомощ в митническата област към Споразумението между Европейската общност и Конфедерация Ш., българските митнически власти са изискали само информация за декларираната стойност на стоките при техния износ и в случай че към износните декларации са представени документи за продажба - договор или фактура, на различна стойност - да се представят копия на същите.

В контекста на така отправеното искане и липсата на надлежно удостоверяване в отговора, че са извършени и други действия в рамките на отправеното запитване, обосновано може да се приеме, че с отговора швейцарските митнически власти са представили единствено копия на фактурите, представени при износа.

Вярно е че отговорът е съставен от длъжностно лице в рамките и за целите на процедурата по Протокола за административна взаимопомощ в митническата област към Споразумението между Европейската общност и Конфедерация Ш., поради което е официален документ, но същият по арг. от чл.179, ал.1 ГПК има обвързваща доказателствена сила единствено за изявленията пред швейцарските митнически власти и за извършените от тях и пред тях действия. В контекста на съдържанието на дадения отговор, същият има удостоверителна сила единствено относно факта, че приложените фактури на по-висока стойност, са представени при деклариране на стоките за износ.

Относно достоверността на тази стойност обаче, отговорът на швейцарските митнически власти няма обвързваща доказателствена сила. Никъде в този отговор не е извършено удостоверяване, че посочената в представените при износа фактури стойност е потвърдена от износителя, удостоверена е от документи за извършени разплащания и представлява действително платената и подлежаща на плащане цена за процесните автомобили. Липсва и удостоверяване от страна на митническите власти на Конфедерация Ш. на изявление на продавача, че при продажбата е получена по-висока цена от тази, посочена в декларацията за внос, както и че представените при вноса документи за продажба са неистински.

Многократно съдебната практика в т.ч. СЕС в Решение от 15 септември 2011г. по дело С-138/10, ДП Груп, точки 33 - 35, е приемала, че износната декларация е едностранен акт и не представлява „решение" по смисъла на член 5, точка 39 МК, поради което и стойността на стоката декларирана при износа не обвързва българските митнически власти с удостоверителна сила, а подлежи на преценка и надлежно доказване, каквото в случая митническите органи не са извършили. Многократно съдебната практика е приемала и че представената при износа фактура на по-висока стойност, като частен диспозитивен документ, няма обвързваща доказателствената сила и в тежест на митническата администрация е да докаже, че стойността на стоката, посочена от износителя е действително договорената и подлежаща на плащане стойност по смисъла на чл.70, § 1 МК.

Всъщност, по-високата цена във фактурата, представена при износа е обстоятелство, което може да породи съмнения в действителността на декларираната при вноса митническа стойност, но същите следва да бъдат проверени в производство по оспорване на митническата стойност по реда на чл.140 и чл.141 от Регламента за изпълнение, респ. - в случай че съмненията се потвърдят, митническата стойност да се определи по вторичните методи по чл.74, § 1 и § 2 МК - въз основа на договорната стойност за сходни или идентични стоки, или по резервните методи по чл.74, § 3 МК, вр. чл.144, § 1 и § 2 от Регламента за изпълнение - въз основа на наличните данни на митническата територия на Съюза, като се използва разумна гъвкавост при прилагането на методите, предвидени в член 70 и член 74, § 3 МК, или други подходящи методи, като се спазват ограниченията в последната разпоредба.

В рамките на административнонаказателното производство не е извършван такъв анализ и липсват данни митническата стойност на процесните автомобили да е определена при спазване на разпоредбите на чл.140 и чл.141 от Регламента за изпълнение, вр. чл.74, § 2 или § 3 МК.

Прилагането на разпоредбите на чл.140 и чл.141 от Регламента за изпълнение е указано в приложената по преписката докладна записка рег. № ****/29.04.2022г., на вносителя е изпратено и уведомление по чл.140, § 1 от Регламента за изпълнение, но АНО е изоставил този подход за остойностяване и е приел, че митническата стойност на процесните автомобили следва да се определи на основание цената по фактурите, представени при износа, т.е. по общото правило на чл.70, § 1 МК.

По изложените съображения неправилно ВРС е приел, че нарушението по чл.234, ал.1 ЗМ е доказано. Обжалваното решение е неправилно и следва да се отмени, като вместо него се постанови друго, с което да се отмени наказателното постановление.

Независимо от изхода на спора, разноски на касатора не следва да се присъждат, т.к. не са поискани нито с жалбата, нито с писмените бележки С.д. № 17244/30.11.2023г.

Водим от горното и на основание чл.222, ал.1 АПК, Варненският административен съд, І-ви тричленен състав

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 1187/01.08.2023г. на ВРС, 45-ти състав, постановено по НАХД № 5181/2022г. И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № ****/02.11.2022г. на директора на ТД Митница - Варна, с което за нарушение на чл.234, ал.1, т.1 ЗМ и на основание чл.234, ал.2, т.1, вр. ал.1 ЗМ, чл.83 ЗАНН, вр.чл.175, ал.1 и ал.3, чл.178, ал.1 и ал.3 ДОПК, вр.чл.79, ал.1 ЗАНН, на „АВИС СТАНДАРТ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ****, представлявано от управителя Ц.Е. е: І. наложена имуществена санкция в размер на 4217,61лв., представляваща 100% от избегнатите публични държавни вземания за стока № 1 по MRN **** от 14.10.2021г. - превозно средство Mercedes-Benz, модел AMG GLC 63 S, с номер на шаси ****; ІІ. наложена имуществена санкция в размер на 12888,56лв., представляваща 100% от размера на избегнатите публични държавни вземания за стока № 2 по MRN **** от 14.10.2021г. - превозно средство BMW, модел М3, с номер на шаси ****.

Решението е окончателно!

Председател:
Членове: