Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 1505 / 25,09,2015 г., гр. Пловдив
ПЛОВДИВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, VІІІ граждански състав,
в закрито съдебно заседание на 25,09,2015 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕКАТЕРИНА МАНДАЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РУМЯНА АНДРЕЕВА
НЕДЯЛКА
СВИРКОВА
разгледа докладваното от съдия СВИРКОВА въззивно
гражданско дело № 2415/2015 г. и прие следното:
Производство по реда на чл. 435 и сл. ГПК.
Образувано по жалба вх. № 25559/07,09,2015 г. от Д.Т.
***, ЕГН **********; против действия на ЧСИ С. Г. с рег. № ***, извършени по
изп. дело № 20158250400021, изразяващи се в следното:
1/ насочване на изпълнението чрез налагане на запор
върху четири МПС, както следва: 1. лек автомобил марка АУДИ с рег. № ***; 2.
лек автомобил марка БМВ с рег. № ***; 3. лек автомобил марка ТОЙОТА с рег. № ***;
4. лек автомобил марка АУДИ с рег. № ***; и
2/ отказ на съдебния изпълнител да прекрати
производството по изпълнителното дело поради изтекла погасителна давност по
отношение на изпълняваното вземане.
Твърди се, че незаконосъобразно са извършени всички
действия по образуване и в хода на изпълнителното производство, тъй като
вземането – предмет на изпълнение било погасено по давност. Твърди се още, че
запорът върху леките автомобили бил незаконосъобразен, тъй като бил наложен
преди връчване на поканата за доброволно изпълнение и изтичане срока за
последното. Наред с това се твърди, че автомобилите, върху които е наложен
запор, не са собственост на длъжника – първият от описаните по-горе автомобили
бил „продаден“ с пълномощно и не бил в държане на длъжника; вторият бил
откраднат „през периода 2006-2007 г.“ от неизвестен извършител; третият бил
фактически бракуван и предаден за скраб, но не бил отчислен по надлежния ред
пред КАТ; четвъртият бил продаден от длъжника на 21,07,2015 г., когато той още
не бил уведомен за наложения запор, и купувачите, въпреки че не могли да
регистрират автомобила на свое име поради запора, заминали с него за Западна
Европа.
Въз основа на изложеното от съда се иска да отмени
обжалваните действия като незаконосъобразни.
Длъжникът „МИНИ ГРУП КАМПЪНИ“ ООД – Пловдив; не
взема становище по жалбата.
Взискателят „ВЕСТРАНС“ ООД – гр. София, ЕИК
*********; изразява становище за неоснователност на жалбата.
Съдебният изпълнител С. Г. изразява становище за недопустимост
на жалбата; при условията на евентуалност – за неоснователност на същата.
След преценка на събраните по делото доказателства
във връзка със становищата на страните, съдът приема следното:
Видно от материалите по приложеното изпълнително
дело, то е образувано по молба вх. № 02722/16,02,2015 г. от „ВЕСТРАНС“ ООД – гр.
София, ЕИК *********; и приложен към нея изпълнителен лист от 19,07,2005 г., ,
издаден по гр. д. № 5076/2005 г. на СРС, с който „МИНИ ГРУП КАМПЪНИ“ ООД –
Пловдив и Д.Т. ***, ЕГН **********; са осъдени да заплатят солидарно на дружеството
- взискател сумата от 23 000 лв. – задължение по запис на заповед и сумата
от 510 лв. – деловодни разноски.
До длъжника е изпратена ПДИ с изх. №
2419/17,02,2015 г. Същата не е връчена редовно. Извършени за няколко последващи
опита за връчването й по месторабота и на други адреси на длъжника, установени
чрез справкА за адресна регистрация.
По искане на взискателя със запорно съобщение изх.
№ 2417/17,02,2015 г. са наложени запори върху две МПС – съпружеска имуществена
общност между длъжника Д.Т. и съпругата му В. Т.: 1. лек автомобил марка БМВ с
рег. № ***; и 2. лек автомобил марка ТОЙОТА с рег. № ***.
С разпореждане на ЧСИ от 03,04,2015 г. и запорно
съобщение изх. № 5218/03,04,2015 г. са наложени запори върху още две МПС,
притежавани в режим на СИО от същите лица:
1. лек автомобил марка АУДИ с рег. № ***; и 2. лек автомобил марка АУДИ
с рег. № ***.
На 22,07,2015 г. в кантората на ЧСИ е извършено
редовно връчване лично на длъжника както на поканата за доброволно изпълнение,
така и на съобщението за наложените запори – л. 175-177 по изпълнителното дело.
Със становище вх. № 13951/30,07,2015 г. длъжникът Т.
е поискал от съдебния изпълнител да отмени запорите върху четирите МПС, тъй
като същите не били негова собственост – поради посочените по-горе обстоятелства.
С разпореждане от 30,07,2015 г. съдебният изпълнител е указал на длъжника в
едноседмичен срок да конкретизира дали искането му съставлява жалба и да внесе
дължимата за разглеждането й държавна такса. С молба от 05,08,2015 г. длъжникът
Т. е поискал прекратяване на изпълнителното
производство поради изтичане на погасителна давност за вземането – предмет на
изпълнение. С допълнителна жалба от 05,08,2015 г. Т. е конкретизирал, че обжалва
отказа на ЧСИ да прекрати изпълнителния процес, както и наложените запори върху
четири МПС по съображенията, посочени по-горе.
1/ Досежно жалбата против отказа да се прекрати
изпълнителното производство:
На първо място – от данните по изпълнителното дело
не се установява да е налице изричен отказ по това искане. Дори обаче да е
постановен такъв акт, обжалването му от длъжника би било недопустимо.
Длъжникът разполага с право да обжалва само изрично
посочените в закона действия на съдебния изпълнител. Тези хипотези са
предвидени в разпоредбата на чл. 435 ал. 2 и 3 от ГПК: постановлението за
глоба; насочването на изпълнението върху имущество, което длъжникът смята за
несеквестируемо; отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради
това, че не е уведомен надлежно за изпълнението; постановлението за разноските;
постановлението за възлагане, поради това, че наддаването при публичната продан
не е извършено надлежно или имуществото не е възложено на най-високата предложена
цена.
От посоченото изброяване е видно, че отказът да се
прекрати изпълнението не е сред подлежащите на самостоятелно обжалване от страна
на длъжника действия на съдебния изпълнител. Такова право на жалба не е
предвидено и в други специални норми на ГПК извън посочените.
Следователно не съществува самостоятелна възможност
за длъжника да обжалва отказа да се прекрати принудителното изпълнение. При
липса на общите предпоставки за допустимост на изпълнителния процес, за
длъжника е налице правен интерес и възможност да обжалва не отказа за
прекратяване, а насочването на принудителното изпълнение чрез извършване на
изпълнителни действия при наличие на основания за прекратяване или спиране на
изпълнението. Това в случая той е сторил, обжалвайки и насочването на
изпълнението чрез налагане на запори върху четири МПС.
При това положение жалбата, в частта й срещу отказа
да се прекрати принудителното изпълнение, е недопустима и следва да се остави
без разглеждане.
2/ Досежно жалбата срещу насочване на изпълнението
чрез налагане на запори върху описаните по-горе четири МПС:
В случая длъжникът се позовава на следните
основания: за това, че запорираното имущество не е негова собственост; за това,
че запорите са наложени преди връчване поканата за доброволно изпълнение и за
това, че липсват предпоставки изобщо за провеждане на законосъобразно принудително
изпълнение, доколкото вземането срещу него е погасено по давност.
Изтичането на погасителна давност по отношение на
изпълняваното право не е сред предвидените в разпоредбата на чл. 433 от ГПК
основания за прекратяване на изпълнителното производство. Същото е започнало
въз основа на молба от заинтересованата страна на основание представен
изпълнителен лист – както изисква разпоредбата на чл. 426 от ГПК. Евентуалното
погасяване по давност на изпълняваното вземане стои вън от преценката на
съдебния изпълнител и вън от рамките на изпълнителното производство изобщо.
Такава би могла да се извърши единствено в рамките на исково производство по
повдигнат надлежно спор относно съществуването на изпълняваното материално
право.
Следователно неоснователни са оплакванията на
жалбоподателя за това, че изпълнението е насочено срещу конкретно имущество при
липса на предпоставки за допустимост на принудителното изпълнение, затова жалбата
в тази й част следва да се остави без уважение.
Останалите съображения относно това, че
запорираните автомобили не били собственост на длъжника (защото са откраднати,
продадени, бракувани), както и че запорите са наложени преди връчване на ПДИ, не
следва да се разглеждат в настоящото производство. Наред с липсата на общите
предпоставки за допустимост на изпълнителния процес, законодателят изрично е
предвидил като специално основание за незаконосъобразност на насочването на
изпълнението върху конкретно имущество единствено несеквестируемост на същото
(чл. 435 ал. 2 от ГПК). Такава в случая не се твърди.
По изложените съображения съдът
О П
Р Е Д
Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба вх. № 25559/07,09,2015
г. от Д.Т. ***, ЕГН **********; против действия на ЧСИ С. Г. с рег. № 825,
извършени по изп. дело № 20158250400021, изразяващи се в отказ на съдебния изпълнител
да прекрати производството по изпълнителното дело поради изтекла погасителна
давност по отношение на изпълняваното вземане.
В тази част решението има характер на определение и
подлежи на обжалване с частна жалба пред ПАС в едноседмичен срок от съобщаването
му на жалбоподателя.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх. № 25559/07,09,2015 г.
от Д.Т. ***, ЕГН **********; против действия на ЧСИ С. Г. с рег. № ***,
извършени по изп. дело № 20158250400021, изразяващи се в насочване на изпълнението
чрез налагане на запор върху четири МПС, както следва: 1. лек автомобил марка
АУДИ с рег. № ***; 2. лек автомобил марка БМВ с рег. № ***; 3. лек автомобил
марка ТОЙОТА с рег. № ***; 4. лек автомобил марка АУДИ с рег. № ***.
Решението в тази част е окончателно и не подлежи на
обжалване.
Преписи от решението да се връчат на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: