Р Е
Ш Е Н И Е № 1127
гр. Пловдив, 09.04.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, Гражданско
отделение, III граждански състав, в публично заседание на осемнадесети февруари две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕСЕЛА КЪРПАЧЕВА
при секретаря Каменка Кяйчева, като разгледа
докладваното от съдията гр.д. № 12644 по
описа за 2019 г. на Районен съд Пловдив, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Съдът
е сезиран с искова молба от Етажна собственост, находяща се в гр. ****,
представлявана от управителя П. В.В., с която е предявен срещу В.Д.С.
установителен иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, във вр. чл.51, ал.1 ЗУЕС, във вр. чл.6, ал.1, т.10 ЗУЕС, за признаване за установено в отношенията
между страните, че ответницата дължи на ищеца сумата от 581,70 лв.,
представляваща неплатени задължения по управлението и поддържането на общите
части на сградата в режим на ЕС за периода от месец януари до месец декември
2017 г. включително, от месец януари до месец декември 2018 г. включително и от
месец януари до месец май 2019 г. включително, за които суми е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 5637/ 21.06.2019 г. по
ч.гр.д. № 10166 по описа за 2019 г. на Районен съд Пловдив, XXI граждански
състав.
В исковата молба се твърди, че
ответницата е собственик на самостоятелен обект в сградата в режим на етажна
собственост, находяща се в ****, и като такава е вписана в книгата на
собствениците на 03.05.2010 г. Посочва, че с Решение на ОС на Етажната
собственост от 01.12.2016 г. - т. 7- е установен ред и начин за събиране на
месечни вноски за поддържане на общите части на сградата и заплащане на
консумативни разноски, като са определени и сроковете за плащане. С Решение по
гр.д. № 241/2017 г. на ПРС, XVII гр.с. решенията на ОС от проведеното събрание
на 01.12.2016 г. са отменени на процесуално основание. До влизане в сила на
съдебния акт през м. януари 2018 г. всички решения на ОС са изпълнявани, както
са взети. Изпълнението им е продължило по този начин до 20.03.2018 г., когато
на проведено ново ОС на Етажната собственост, са одобрени действията на
Управителния съвет за събиране на месечни вноски по чл. 51 от ЗУЕС за времето от
01.01.2017 г. до 20.03.2018 г. (т. II.2) и е взето ново решение за събиране на
месечни вноски в същия смисъл за ред, начин и срокове (т.III- 2.3). Със същия
Протокол на ОС от 20.03.2018 г.- т. III- 4 е взето решение за реда и начина на
събиране на закъснели месечни вноски, включително и по съдебен ред, като
функцията е възложена на УС. В изпълнение на това решение ответникът е бил
надлежно поканен да се издължи, за което в заповедното производство е
представена връчена с отказ за получаване покана. Посочените решения на ОС от
20.03.2018 г. са влезли в сила след съдебно оспорване и постановено
отхвърлително съдебно решение по гр.д. № 6953/2018 г. Ш гр.с. ПРС. Ищецът
твърди, че ответникът не е изпълнил задълженията си за заплащане на
определените му месечни вноски за периода м. I- м. XII.2017 г. включително, м.
I- м. XII.2018 г. включително и м. I- м. 05. 2019 г. включително. както следва:
зам. 01.2017г.- 20.10 лв.; за м. 02.2017 г.- 20.10 лв.; за м. 03.2017 г.- 21.00
лв.; за м. 04.2017 г.- 19.50 лв.; за м. 05.2017 г.- 19.50 лв.; за м. 06.2017
г.- 22.50 лв.; за м. 07.2017 г.- 22.50 лв.; за м. 08.2017 г.- 20.40 лв.; за м.
09.2017 г.-19.20 лв.; зам. 10.2017 г.-19.20 лв.; зам. 11.2017 г.- 19.50 лв.;
зам. 12.2017 г.-19.50 лв.; за м. 01.2018 г.- 19.50 лв.; за м. 02.2018 г.- 22.50
лв.; за м. 03.2018 г.- 22.50 лв., за м. 04.2018 г.-21.60 лв., зам. 05.2018
г.-21.60 лв. зам. 06.2018 г.- 18.30 лв. , зам. 07.2018 г.- 19.50 лв. , за м.
08.2018 г.- 19.50 лв. , за м. 09.2018 г.- 19.50 лв. , за м. 10.2018 г.- 18.90
лв. , за м. 11.2018 г.- 18.60 лв., за м. 12.2018 г.- 18.00 лв., за м. 01.2019
г.- 19.50 лв., за м. 02.2019 г.-19.50 лв. .зам. 03.2019 г.-20.10 лв., за м.
04.2019 г.- 19.80 лв. и за м. 05.2019 г.-19.80 лв. За процесните суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 5637/
21.06.2019 г. по ч.гр.д. № 10166 по описа за 2019 г. на Районен съд Пловдив,
XXI граждански състав, срещу която длъжникът е възразил, поради което ищецът
обосновава правен интерес от предявяване на настоящия иск. Ищецът моли за
уважаване на иска и присъждане на сторените разноски в заповедното и в исковото
производство.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК е
постъпил писмен отговор от ответника В.Д.С., чрез адв. Т.В., със становище за
неоснователност на предявения иск. Оспорва извършените разходи да са в
претендирания размер, както и начина на формиране на сумите. Твърди, че не били
взети съответните решения за определяне на дължимите вноски по размер от Общото
събрание на ЕС. Намира, че с отмяната на решението на ОС на ЕС отпадат с
обратна сила правните последици на взетите решения. Сочи, че било недопустимо с
ново решение да се пререшават въпроси, за които е взето по-рано решение. Счита,
че предявеният иск за периода от 20.03.2018 г. бил недопустим и моли за
прекратяване на производството в тази част. Оспорва представените по делото
справки за дължими суми и отразеното в тях съдържание по отношение на размера
на дължимите суми, период и основание. Твърди, че ОС на ЕС не е приело годишен
бюджет за приходите и разходите и не е определило размера на паричните вноски
за разходите за управление и поддържане на общите части на сградата, каквото
задължение имало по закон. Твърди, че претендираните разходи не били определени
от ОС и поради това не се дължали от ответника. Общото събрание не било взело
решение месечните вноски да се определят от Управителния съвет или друг орган
или лице, а и това не било предвидено в ЗУЕС. Моли за отхвърляне на предявените
искове и за присъждане на сторените разноски в заповедното и в исковото
производство. Прави възражение за прекомерност на разноските, претендирани от
ищеца.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени
доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
По допустимостта на производството:
Видно
от приложеното ч.гр.д. № 10166 по описа за 2019 г. на Районен съд Пловдив, XXI гр.с., образувано по депозирано от Етажна
собственост, находяща се в *****, заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК, за сумите, предмет на настоящото дело е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение № ***** г. В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК на 05.07.2019 г. е депозирано възражение от длъжника, поради което с разпореждане
на съда, връчено на 15.07.2019 г. на основание чл. 415, ал.1, т.1 ГПК е указано
на заявителя да предяви иск за установяване на вземанията си по реда на чл.422,
ал.1 ГПК. В законовия едномесечен срок на 30.07.2019 г. е предявен настоящият установителен иск. Налице
е идентитет в основанието и размера на претенцията, за която е издадена
заповедта за изпълнение, и тази, предмет на производството по делото, поради
което и производството по настоящото дело е допустимо.
По основателността на исковите
претенции:
Ищцовата етажна собственост основава
иска си на взето решение от ОС на ЕС от 20.03.2018 г., с което са одобрени
действията на Управителния съвет за събиране на месечните вноски по чл.51 ЗУЕС
за периода от 01.01.2017 г. до 01.03.2018 г., както и е взето ново решение за
събиране на месечни вноски в същия смисъл за ред, начин и срокове. По делото
няма спор, а и се установява от ангажираните писмени доказателства – нотариален
акт № ****, том ***, дело № **** г., че ответницата е собственик на
самостоятелен обект в процесната сграда в режим на етажна собственост, находяща
се в ****. Като такава и на основание чл.6, ал.1, т.10 ЗУЕС, тя е задължена за
разноските във връзка с управлението и поддържането на етажната собственост.
Относно решението на Общото събрание
на етажната собственост като източник на облигационно задължение следва да се
има предвид следното:
В теорията и съдебната практика се приема
последователно, че „решението“ на общото събрание е правомерен частноправен
юридически акт, представляващ волеизявление на орган на юридическо лице или
неперсонифицирано образувание. Волеизявлението е насочено към формиране на обща
воля на членовете на юридическото лице или неперсонифицираното образувание.
Като принципно положение решенията пораждат правни последици главно за
членовете на общността в техните вътрешни отношения и в отношенията им с
образувания от тях правен субект. По изключение, решенията могат да породят
правни последици и за трети лица. Важна особеност, която отличава решенията от
другите форми на сделки - едностранна, двустранна, многостранна е, че
образуваната при тях обща воля може да бъде обвързваща не само за лицата, които са участвали във формирането й,
но и за тези, които не са участвали
въобще в гласуването и дори за тези, които са гласували против. От тази
особеност на решенията произтичат и някои отклонения от общия режим на
недействителността на сделките.
По този въпрос са приети едно основополагащо тълкувателно
решение на ВС - Тълкувателно решение № 32 от 27.VI.1988 г., ОСГК на ВС и едно
на ВКС - Тълкувателно решение № 1 от 6.12.2002 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2002
г., ОСГК. Макар и постановени по отношение общите събрания на ЖСК и на
търговските дружества, те следва да намерят съответно приложение и за решенията
на общото събрание на ЕС, предвид сходството в нормативната уредба относно
обжалваемостта по съдебен ред на решенията на търговските дружества, ЖСК,
кооперациите и етажната собственост.
Така в Тълкувателно решение № 32 от 27.VI.1988 г., ОСГК
на ВС е прието, че ако кооператорът пропусне срока и не обжалва
незаконосъобразното или противоуставно решение или действие на органа на ЖСК,
не може да предяви иск за защита на накърнените имуществени права. Въпреки че в
ЗЖСК е възприет принципът за отменяемост на актовете, които противоречат на
закона и устава (чл. 39 ЗЖСК), тези решения или действия са задължителни, щом
са влезли в сила. Дадена е възможност да се обжалват пред районния съд.
Необжалваните решения или действия на Общото събрание на ЖСК обаче имат сила
спрямо страните, за които се отнасят, и не може да се извършва косвена проверка
в един иск, предявен за защита на накърнените имуществени права. С оглед на
това актове, взети в противоречие на закона или устава на кооперацията, се
отменяват само при обжалване по съответния предвиден в закона ред. Що се отнася
обаче до нищожно решение или действие на орган на ЖСК, с оглед на
обстоятелството, че при нищожните решения няма срокове за обжалване,
нищожността може да се констатира по всяко време, когато бъде установена. Това
е така, защото нищожността води до последици, които пораждат несигурност, както
за интереса на член-кооператора, така и за ЖСК, затова нейното прогласяване не
е свързано със срок и може да се констатира при различен повод. При иск за
накърнени имуществени права съдът може да констатира нищожността на решението или
действието на орган на ЖСК, без да е имало жалба и решение на районния съд
срещу тези актове. Съдът е длъжен да прогласи нищожността на необжалвани
решения или действия на орган на ЖСК служебно по повод сезирането му за
накърнени имуществени права.
Тези постановки са изцяло възприети и доразвити в Тълкувателно
решение № 1 от 6.12.2002 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2002 г., ОСГК, в което се
потвърждава, че Решенията на ОС не следва да бъдат разглеждани като сделки
между членовете на ТД по ЗЗД, което изключва приложимостта на този закон
относно тяхната недействителност. Погрешно е разбирането, че решенията на ОС,
които противоречат на учредителния акт или на повелителни разпоредби на ТЗ са
нищожни. Когато са опорочени процедурата по свикване на ОС, реда и кворума за
приемане на решения (процесуална незаконосъобразност) или противоречат на
императивни разпоредби на учредителния акт и закона, те са незаконосъобразни,
т. е. отменяеми, но не и нищожни. Отмяната им може да бъде поискана по реда и в
сроковете на чл. 74 ТЗ.
От гореизложените принципни съображения общи за решенията
на общите събрания на различните персонифицирани или неперсонифицирани общности
следва, че решенията на общото събрание на етажната собственост, които са
приети при опорочена процедура (процесуална незаконосъобразност) или
противоречат на императивни разпоредби на ЗУЕС, са незаконосъобразни, т. е.
отменяеми, но не и нищожни. Редът за отмяната им е изрично уреден в чл. 40 ЗУЕС
- по съдебен ред, пред районния съд, при спазване на изискванията за
легитимация на обжалващия и при сроковете, предвидени в чл. 40, ал.1-3 ЗУЕС. В
случаите, обаче, когато решенията не са обжалвани по реда на чл. 40 ЗУЕС, макар
и процесуално или материално незаконосъобразни, те са влезли в сила и валидно
обвързват членовете на етажната собственост, като техния инцидентен контрол в
рамките на водени процеси срещу етажните собственици за неизпълнение на
задълженията им, произтичащи от тези решения е напълно недопустим. В този смисъл допуснатата процесуална или
материална незаконосъобразност на решението на ОС по отношение на етажните
собственици се санира с пропуска решението да бъде оспорено по надлежния ред в
предвидения в закона срок.
В конкретния случай, по повод определяне на начина на
разпределяне на разходите за управление и поддържане на общите части на
етажната собственост, са приети две решения на ОС. Първото от тях е взето на
01.12.2016 г. и установява ред и начин за събиране на месечните вноски за
поддържане на общите части на сградата и заплащане на консумативни разноски,
като са определени и срокове за плащане. По повод на оспорване по реда на чл.40 ЗУЕС, инициирано от ответницата, решението на ОС на ЕС, взето на 01.12.2016 г.
е отменено с влязло в сила решение №
4454/ 20.12.2017 г., постановено по гр.д. № 241 по описа за 2017 г. на Районен
съд Пловдив, XVII
граждански състав. От това
следва, че правните последици, които е създало, са отпаднали с обратна сила.
Това решение не може да обвърже както оспорилия го етажен собственик, така и
всички останали етажни собственици, доколкото отмяната му действа по отношение
на всички.
В последствие, за регламентиране на начина на
разпределение и одобряване на сторените до момента разходи, е прието решение на
ОС на ЕС от 20.03.2018 г. Това решение също е оспорено от ответницата по реда
на чл. 40 ЗУЕС, като с решение № 376/ 21.03.2019 г., постановено по възз.гр.д.
№ 2819/ 2019 г. по описа на Окръжен съд Пловдив, XIV граждански
състав, са отменени като незаконосъобразни решенията, гласувани на проведено на
20.03.2018 г. ОС на ЕС, които са взети извън предварително определения дневен
ред, а именно: 1. Отчет на УС за извършени ремонти по общите части за периода
от 01.01.2017 г. до 01.03.2018 г.; 2. Финансов отчет за извършените ремонти от
01.01.2017 г. до 01.03.2018 г.; 3. Приемане на двата отчета; 4. Отчет от
проверката на КРК за 2017 г.; 5. Приемане на отчета на КРК за 2017 г. В
останалата част, искът за отмяна като незаконосъобразни на решенията на ОС на
ЕС, е отхвърлен. Поради това всички останали решения, с изключение на отменените,
са обвързали всички етажни собственици, включително и ответницата, доколкото след
иницииран съдебен контрол за тяхната законосъобразност, те са потвърдени от
съда.
От значение за разрешаването на настоящия правен спор е
какви правни последици създават тези решения. Общото събрание на етажните
собственици е приело отчета, както и
действията и разходите на УС по изпълнението на дейността „Управление и
поддържане на общите части на ЕС“, прилагайки чл.51 ЗУЕС за периода от 01.01.2017 г. до 01.03.2018 г. Посоченият период
обхваща времето от приемането на решението на ОС на ЕС от 01.12.2016 г.
(отменено по реда на чл.40 ЗУЕС) до приемането на новото решение. По този
начин, с мнозинство на етажните собственици са одобрени сторените до момента
разходи, като всеки от етажните собственици е задължен за тяхното заплащане. За
яснота кои точно са тези разходи, ищцовата етажна собственост е представила
протоколи за извършени разходи за управление и поддържане на етажната
собственост, изготвени от касиера и УС, за периода от 01.01.2017 г. до
01.03.2018 г., в които подробно са описани основанието и размера им. Именно
тези разходи са одобрени от етажните собственици с взетото решение на
20.03.2018 г. и те са дължими от тях. Всякакви възражения дали част от (или всички)
тези суми следва да се заплащат, са недопустими, а и неоснователни. Това е
така, доколкото общата воля на етажните собственици е обективирана във взетото
решение, с което всеки от тях, дори и недоволните и оспорилите го по съдебен
ред, каквато е ответницата, следва да се съобрази и изпълнява. В този смисъл
изричната разпоредба на чл.38 ЗУЕС повелява, че решенията на общото събрание се
изпълняват в предвидените в тях срокове. Затова, съдът приема, че за периода,
предхождащ вземането на решението на 20.03.2018 г., а именно от 01.01.2017 г.
до 01.03.2018 г., е налице валидно правно основание, на което ищцовата етажна
собственост може да претендира от всеки етажен собственик заплащането на разходите
за управление и поддържане на общите части. За тези разходи, етажните
собственици са задължени и по силата на закона – чл.6, ал.1, т.10 ЗУЕС, като
правомощие на общото събрание е да определи реда и начина на разпределянето им
– чл.11, ал.1, т.5 ЗУЕС.
По отношение на останалата част от процесния период, а
именно – от 01.04.2018 г. до 01.05.2019 г., ищецът представи доказателства –
отчети за извършените разходи за управление и поддръжка на общите части,
съставени от касиера и от УС, в които подробно са описани по пера и размери
всички изразходвани средства. Дали тези отчети са приети от ОС на ЕС, е
ирелевантно за случая, доколкото както се посочи и по-горе, по силата на
законовата норма на чл.6, ал.1, т.10 ЗУЕС, етажният собственик е задължен за
заплащането им.
От всички гореизложено следва, че е налице правно
основание, на което ищецът да претендира процесните суми за управление и
поддържане на общите части на етажната собственост, а именно – както по силата
на закона, така и съгласно взетото и стабилизирано след съдебно оспорване
решение от 20.03.2018 г. Ответницата, в качеството си на етажен собственик е
задължена да участва, наред с всички останали собственици/ ползватели/
обитатели на сградата в режим на етажна собственост в разходите, сторени във
връзка с поддръжката й. С оглед спецификата при уреждането на отношенията между
етажните собственици, не без значение е добросъвестността на всеки един от тях
при заплащането на консумативни и други разходи. Доколкото става въпрос за
поддържка на общи части, които се ползват от всички, то и всеки етажен
собственик следва наред с останалите да заплаща разноските, сторени за това
ползване. Неизпълнението на задължението на един от задължените, поставя в
положение останалите да поемат тежестта на дължимото от него, което не
съответства на основни принципи на правото за добросъвестност и
равнопоставеност. Ето защо, както и с оглед изложените по-горе съображения,
съдът приема, че искът е доказан по своето основание.
Досежно размера на исковата претенция, по делото е прието
заключението на ССчЕ, изготвено от вещо лице С.К., което се кредитира от съда
като обективно и компетентно дадено на основание чл.202 ГПК по отношение на
това кои разходи за управление и поддържане на общите части се включват в
претендираните суми. Съгласно него, стойността на вноската за поддържка на
общите части на ЕС, която се припада за самостоятелен обект – *****,
собственост на ответницата В.Д.С. за периода месец януари 2017 г. – месец май
2019 г., възлиза на сумата от 581,70 лв. Вноската е изчислена пропорционално на
броя на живеещите в определения месец, съответен към извършените разходи за
предходния месец в конкретния случай за брой 3 души, живеещи в жилището. В
таблица на лист втори от заключението вещото лице е описало размера на дължимите
разходи за предходния месец, общият брой живеещи в сградата, дължимата сума за
един живеещ, както и общата дължима сума от ответницата при трима души в
жилището.
По отношение на това какъв е броят
на живеещите в апартамента на ответницата, съдът кредитира представеното от
ищеца извлечение от книгата на етажните собственици – л. 21 от делото, видно от
което, като собственици и членове на домакинството, които живеят в жилището, са
вписани ответницата и нейният син Б. Т. И.. От това следва, че броят на
живеещите в жилището е двама, а не трима, както претендира ищецът. В книгата на
етажната собственост се вписват имената на собственика или ползвателя, както и
имената на членовете на домакинството, които живеят заедно с него – чл.7, ал.1,
т.3 и т.4 ЗУЕС. Макар вписването да има само информативен характер, при
противоречие относно броя на живеещите в апартамента на етажен собственик,
съдът кредитира вписаното в книгата. Представеният от ищеца списък на
собственици, обитатели, ползватели и техни семейства, живеещи в ЕС на **** и отбелязаното
в него, че в ап. *** живеят трима души противоречи на вписването в книгата на
етажните собственици. Последната се води от управителя на ЕС, който следва да
отрази имената на всички пребиваващи в етажната собственост лица, като дори и
да е налице пречка от страна на собствениците или обитателите, поради например неоказване
на съдействие за предоставяне на тези данни, е редно поне да се отрази, че
пребиваващите са определен брой лица и причината, поради която не е вписано
името на някой от тях. Поддържането на книгата с актуалната информация е от
значение, както при необходимост от предоставяне на информация на компетентните
органи, предвидени в разпоредбата на чл.7, ал.4 ЗУЕС, така и за ясна отчетност
при определяне на вноските, дължими от етажните собственици за поддръжката и
управлението на общите части. По делото не се ангажираха други доказателства
досежно броя на живеещите в апартамента на ищцата, въпреки разпределената от
съда доказателствена тежест за установяване на размера на претенциите.
Поради изложените съображения,
съдът приема, че ответницата е задължена за заплащането на сумите за поддръжка
и управление на общите части на ЕС, но не за трима обитатели, а за двама.
Размера на иска съдът следва да определи с оглед разпоредбата на чл.162 ГПК,
чрез извършването на математически действия делене и умножение. Общата сума от
581,70 лв. (за трима думи) следва да се раздели на три, при което ще се
определи дължимата от един обитател сума, а именно – 193,90 лв. Умножението на
посочената сума по две – броя на обитателите, или сумата от 387,80 лв. се
равнява на дължимата от ответницата сума. До този размер искът подлежи на
уважаване, а до пълният му предявен размер от 581,70 лв. искът ще се отхвърли. Ищецът
не е претендирал присъждане на законната лихва от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда, поради което с оглед
принципа на диспозитивното начало в граждански процес, не следва да се присъжда.
По разноските:
При този изход на спора право на
разноски имат и двете страните. Ищецът на основание чл. 78, ал.1 ГПК има право
на разноски съразмерно с уважената част от иска. Видно от представен списък по
чл.80 ГПК се претендират разноски в общ размер от 305 лв., от които: ДТ 25 лв.,
депозит за вещо лице по ССчЕ – 100 лв.; адвокатско възнаграждение – 180 лв.
Съдът не приема за основателно направеното от ответника възражение за
прекомерност на претендираните разноски, в това число и адвокатското възнаграждение,
което дори е под минимума, предвиден в Наредба № 1/ 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. От посочената обща сума от
305 лв., следва да се присъди сумата от 203,33 лв. съразмерно с уважената част
от иска. За заповедното производство ищецът също има право на разноски, съразмерно
с уважената част от иска, като съгласно т.12 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС
за разноските в заповедното производство съдът дължи изрично произнасяне с
осъдителен диспозитив. Доказа се да са сторени разноски за ДТ в размер на 25
лв., както и за адвокатско възнаграждение в размер на 180 лв., от които следва
да се присъди с решението сумата от 136,67 лв. На основание чл.78, ал.3 ГПК
ответникът също има право на разноски съразмерно с отхвърлената част от иска,
които възлизат на сумата от 100 лв. – за адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията
между страните по предявения установителен иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, във вр. чл.51, ал.1 ЗУЕС, във вр. чл.6, ал.1, т.10 ЗУЕС, че В.Д.С., ЕГН: **********,
с адрес: ***, дължи на Етажна
собственост, находяща се в *****, представлявана от управителя П. В.В. сумата в
размер на 387,80 лв. (триста
осемдесет и седем лева и осемдесет стотинки), представляваща неплатени
задължения по управлението и поддържането на общите части на сградата в режим
на ЕС, за двама живеещи в апартамент 43, етаж 8 в сградата в режим на етажна
собственост на адрес: *****, за периода от месец януари до месец декември 2017
г. включително, от месец януари до месец декември 2018 г. включително и от
месец януари до месец май 2019 г. включително, за които суми е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 5637/ 21.06.2019 г. по
ч.гр.д. № 10166 по описа за 2019 г. на Районен съд Пловдив, XXI граждански
състав, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска до пълния
му предявен размер от 581,70 лв.
ОСЪЖДА В.Д.С., ЕГН: ********** на
основание чл.78, ал.1 ГПК да заплати на Етажна собственост находяща се в *****,
представлявана от управителя П. В.В. сумата от 203,33 лв. (двеста и три лева и тридесет и три стотинки),
представляващи съдебно деловодни разноски пред първата инстанция съразмерно с
уважената част от иска, както сумата от 136,67
лв. (сто тридесет и шест лева и шестдесет и седем стотинки) – разноски в
заповедното производство съразмерно с уважената част от иска, сторени по
ч.гр.д. № 10166 по описа за 2019 г. на Районен съд Пловдив, XXI граждански
състав.
ОСЪЖДА Етажна собственост находяща се в
****, представлявана от управителя П. В.В. на основание чл.78, ал.3 ГПК да
заплати на В.Д.С., ЕГН: ********** сумата от 100 лв. (сто лева) – разноски пред районния съд съразмерно с
отхвърлената част от иска.
Решението може да бъде обжалвано
от страните в двуседмичен срок от съобщаването му с въззивна жалба пред Окръжен
съд Пловдив.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/ В. КЪРПАЧЕВА
Вярно с оригинала.
Р.М.