Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 90
07.08.2020 год. град
Хасково
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Хасковският окръжен съд граждански състав
На двадесет и седми юли Две хиляди и двадесета година
В открито заседание,в състав:
СЪДИЯ: МИЛЕНА ДЕЧЕВА
Секретар:Женя Григорова
Прокурор:
Като взе предвид докладваното от съдия ДЕЧЕВА
Т.д.№217 по описа на съда за 2019год.,за да се произнесе взе предвид следното:
Търговско дело № 217/2019г. по описа на Окръжен съд - Хасково е образувано по искова молба с вх. № 11079/22.11.2019г. подадена от В.И.Д., чрез пълномощника й адв. Р.М., против „ЗК Лев Инс“ АД. Предявен е иск с правно основание чл. 226 ал.1 вр. чл.223 от КЗ/отм./ вр. §22 от ПЗР на КЗ/нов в сила от 01.01.2016г./.за сумата в размер на 50 000 лв..
ИЩЕЦЪТ-В.И.Д. ,чрез пълномощника си адв.Р.М. твърди в исковата си молба, че 08.04.2016г. внукът й П.И. Д. пътувал по ПП 1-5/Е-85/ на задната седалка в управлявания от Ж.О.Р. лек автомобил марка „Ауди“,модел“ ТТ“, с рег.№ * **** **.Пътното платно било с по две платна за еднопосочно движение,с по три ленти-изправарваща,интензивна и аварийна.Между платната за еднопосочно движение имало разделителна тревна ивица.Лекият автомобил управляван от водача Р. се движил в интензивната лента,а в лявата се движило друго МПС,марка „БМВ“, модел “ Х6“, с неизвестен регистрационен номер. В района на кв.286,при опит да изпревари автомобил „БМВ Х6 „ движещо се в лявата пътна лента,водачът Р. изгубил контрол върху управляваното МПС,навлязъл в разделителната тревна ивица отляво,след което последователно в изпреварващата и в насрещната интензивна лента,с което реализирал ПТП с движещия се там правомерно товарен автомобил марка „Фолсфаген LТ 35 „, с рег.№ ** **** **.В резултат на удара била причинена смъртта на П.И. Д.,който бил пътник в лекия автомобил марка „Ауди“,модел“ ТТ“, с рег.№ * **** ** .
За процесното ПТП бил съставен Констативен протокол с пострадали лица,било образувано и ДП №243/2016г. по описа на РУ-Димитровград.
Твърди,че починалият П.И. Д. бил неин внук и тя изключително тежко понасяла неговата загуба.П. бил израснал в присъствието на своята баба,която помагала в неговото отглеждане.Двамата имали изградена силна връзка помежду си,обичали се,подкрепяли се и живеели заедно в разбирателство.П. винаги бил опора и радост за своята баба,обичал да прекарва свободното си време с нея,обгрижвал я,помагал й с каквото може,имали общи занимания,търсел нейното внимание и подкрепа.Ищцата била за починалия авторитет и силна опора,а при пътния инцидент загубила внука си,към когото се отнасяла като с роден син.
П. Д. също бил привързан към баба си,с която споделял ежедневието си и общи теми за разговор.Търсел я,интересувал се от всичко случващо се с нея и при всеки удобен случай двамата били заедно.
След процесното ПТП били настъпили промени и в емоционалното състояние на ищцата,тъй като ритъма й на живот изцяло бил подчинен на скръбта от голямата загуба .Ищцата често плачела,станала мрачна,затворена и трудно влизала в контакт с хора извън семейството.Болката от трагедията никога нямало да отшуми,тъй като за човешкия живот няма еквивалент.
Видно било, че управляваният от водача Ж.О.Р. лек автомобил имал валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключена с ответното дружество,а иименно:полица №22115001163879,валидна от 24.04.2015г. до 23.04.2016г.
Твърди,че с Тълкувателно решение №1 от 21.06.2018г.,постановено по тълкувателно дело №182016г. на ОСНГТК на ВКС бил разширен кръгът от лицата,които имат право да получат обезщетение за претърпени неимуществени вреди от загубата на техни близки.Поддържа,че доколкото в настоящия случай е създадена особено близка и трайна житейска връзка между ищцата и нейния починал при процесното ПТП внук П.,то ищцата и към настоящия момент търпи значителни морални болки и страдания от загубата на своя внук,които са с продължително проявление във времето и подлежат на обезщетяване.
Ищцата претендира от съда да осъди ответното дружество „ЗК Лев
Инс“ АД да й заплати сумата в размер на 50 000
лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания,в резултат на ПТП от 08.04.2016г.,при което е причинена
смъртта на нейния внук П.И. Д.,както и законна лихва за забава върху
претендираната главница от датата на произшествието-08.04.2016г. до датата на
окончателното изплащане на обезщетението.Претендира се и присъждане на
адвокатско възнаграждение.
С подадената допълнителна искова молба се излагат съображения по основателността на исковата претенция и се правят доказателствени искания.Оспорва се твърдението за съпричиняване и за увеличен размер на претендираното обезщетение за неимуществени вреди.
ОТВЕТНИКЪТ-ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС“АД, в законоустановения двуседмичен срок по чл. 367 от ГПК, чрез упълномощения юрк. В.Й., е депозирал отговор, в който излага доводи за неоснователност на предявения иск. Оспорва се материално правната легитимация на ищцата,оспорва се размера на претендираното обезщетение Прави се възражение за съпричиняване от страна на починалия внук на ищцата, тъй като същият не бил с обезопасителен колан по време на произшествието.
В срока по чл. 373, ал.1 от ГПК е постъпил допълнителен писмен отговор от ответника ,с който се поддържат направените възражения в първоначалния такъв.
Хасковският окръжен съд след преценка доводите на страните и обсъждане на събраните по делото доказателства,поотделно и взети в тяхната съвкупност,приема за установено от фактическа и правна страна следното:
От представените по делото писмени доказателства между които и констативен протокол за ПТП с пострадали лица №5/08.04.2016г. се установява,че на 08.04.2016г. на главен път ПП 1-5/Е-85/ в посока Димитровград-Хасково е станало ПТП .Участници в това ПТП са били лек автомобил марка „Ауди“,модел „ТТ“, с рег.№ * **** ** , управляван от водача Ж.О.Р. и лек автомобил марка „Фолсфаген“ ,модел „ ЛТ35“ ,с рег. № ** **** **, управляван от водача А.Б.И..Пътното платно било с две платна за еднопосочно движение с по три ленти-изпреварваща,интензивна и аварийна. Между платната за еднопосочно движение имало разделителна тревна ивица.Лекият автомобил управляван от водача Ж. Р. се движил в интензивната лента,а в лявата се движило друго МПС,марка „БМВ“, модел “ Х6“, с неизвестен регистрационен номер. В района на кв.286,при опит да изпревари автомобил „БМВ Х6 „ движещо се в лявата пътна лента,водачът Ж. Р. изгубил контрол върху управляваното МПС,навлязъл в разделителната тревна ивица отляво,след което последователно в изпреварващата и в насрещната интензивна лента,с което реализирал ПТП с движещия се там правомерно товарен автомобил марка „Фолсфаген LТ 35“ ,с рег.№ ** **** **.В резултат на удара била причинена смъртта на П.И. Д.,който бил пътник в лекия автомобил марка „Ауди“,модел“ ТТ“, с рег.№ * **** ** .
От заключението на назначената автотехническа експертиза ,което съдът възприема като компетентно и безпристрастно дадено, се установява,че местопроизшествието е станало на главен път гр.Димитровград-гр.Хасково:/ПП1-5; Е 85/ на км. 286-000.Пътната настилка е асфалто-бетон, суха при неограничена ,много добра видимост.Пътното платно се състои от две платна за движение,които са еднопосочни с по две ленти за движение с ширина по 3,80м. всяка и аварийна лента с ширина 2,80м.Лентите за движение са разделени с прекъсната линия.Двете платна са разделени от затревен участък,където минава мантинела.Северния край/началото / на разделителната тревна ивица между двете платна на пътния участък на кв.286 по източната линия на разделителната ивица чистата тревна ивица е с ширина 4,60 м.,като от линия до линия/разделителна/ разстоянието е 5,10м.В западнато платно за движение се движил лек автомобил марка „Ауди“,модел“ ТТ“, с рег.№ * **** **,управляван от Ж. Р. от гр.Димитровград в посока към гр.Хасково,със скорост около 148 км/ч.Движението се е извършвало през деня,при нормална видимост,по сух,прав , хоризонтален асфалтов участък от платното за еднопосочно движение.В участъка към км. 286+000 по необясними ,от техническа гледна точка причини,лекият автомобил марка „Ауди“,модел“ ТТ“, с рег.№ * **** **,се е отклонил наляво,преминал е през разделителната площ между двете платна за движение и е навлязъл в платното за насрещно движение,в момент когато по него се е движил товарен автомобил „Фолсфаген LТ 35“ ,с рег.№ ** **** **,управляван от А.Б.И. от гр.Пловдив,в посока към гр.Димитровград,със скорост около 67 км/ч.При така създалата се ситуация и параметри на движение на автомобилите е възникнал удар между тях.Ударът е настъпил на място в параметри на първоначалния контакт:на около 136,80м. след ОР-по дължина и на около 3,00м. в ляво от източната ограничителна линия на разделителната площ между двете платна за движение-по широчина.Ударът между двата автомобила по характер е бил кос,страничен,при сблъсък на предна,челна част на кабината на товарен автомобил „Фолсфаген LТ 35“ ,с рег.№ ** **** **,със странична,лява,задна част на купето на лекия автомобил марка „Ауди“,модел“ ТТ“, с рег.№ * **** ** и е настъпил в платното за движение на товарния автомобил.В следствие на ударния импулс лекият автомобил марка „Ауди“,модел“ ТТ“, с рег.№ * **** ** се е придвижил напред и надясно,спрямо посоката му на движение,със завъртане в хоризонталната равнина,в посока обратна на часовниковата стрелка и се е установил върху затревената разделителна площ между платната за движение.Товарният автомобил„Фолсфаген LТ 35“ ,с рег.№ ** **** ** се е завъртял в хоризонталната равнина,в посока обратна на часовниковата стрелка и се е установил в дясната част на източното платно за движение в посока към гр.Димитровград.Вещото лице сочи в заключението си,че при конкретната пътна обстановка от техническа гледна точка причините за възникването на процесното ПТП от 08.04.2016г. са движението на лекия автомобил „Ауди“,модел“ ТТ“, с рег.№ * **** ** в участъка на ПТП с висока скорост и неконтрулируемото му навлизане в платното за насрещно движение,в момент когато по него е имало движение на автомобили.По отношение на оборудването на лекия автомобил „Ауди“,модел“ ТТ“ ,с рег.№ * **** **, с обезопасителни колани,вещото лице установява,че същият е фабрично оборудван с 4 броя обезопасителни/предпазни/ колани:два на предните седалки и два броя на задните седалки.Обезопасителните колани са от тип триточкови,с автоматично прибиране и инерционни блокиращи устройства,блокиращи изтеглянето на колана при силно ускорение или намаление на скоростта.В резултат на удара между посочените два автомобила е била причинена смъртта на П.И. Д.,който е пътувал на задната седалка в лекия автомобил „Ауди“,модел“ ТТ“ ,с рег.№ * **** **.В устния си доклад в съдебно заседание на 27.07.2020г. вещото лице посочва,че предпазните колани по принцип предпазват от политания напред и косово леко встрани под ъгъл.В случая обаче удара,който е бил причинен на пострадалия П. Д. е бил страничен,поради което дори лицето да е било с колан,той би бил неефективен.Удара между двата автомобила и то с доста висока скорост, представлява динамичен процес,при който при удара между двата автомобила се е получило завъртане на автомобила „Ауди ТТ“ по посока обратна на часовниковата стрелка.Центробежната сила в задната част на автомобила е била най-голяма,поради което се е получило и политане на возещия се отзад в автомобила пътник през задното стъкло и това изхвръкване е било под въздействие на възникналите инерционни сили.Описания автомобил е с по особена конструкция,тъй като задната седалка е по-тясна и с друга структура,като отзад има само две места,които са оборудвани със стандартни колани.Вещото лице сочи също,че освен инерционните сили в купето преди да излети тялото от колата възникват и други инерционни сили извън купето,породени от завъртането на автомобила.Именно под въздействието на центробежната сила,която се получава от завъртането изхвръква тялото през задното стъкло на автомобила на пътната настилка на 20м.Вещото лице сочи още,че ако пострадалият е бил с колан е щял да бъде задържан в купето,но какви ще бъдат тогава травмите не може да посочи,поради непълнота и на данните в ДП.В момента на удара лекия автомобил „Ауди“,модел“ ТТ“ ,с рег.№ * **** ** е бил със скорост 125 км./ч.,а разрешената скорост на пътя в този участък е 90 км./ч.
От заключението на съдебно-медицинската експертиза се установява,че при огледа и аутопсията на починалия на 08.04.2016г. при ПТП П.И. Д. е установена съчетана травма изразяваща се в :охлузвания и разкъсно контузни рани по лицето и главата;отломъчно счупване на кости на лицевия череп,основата и покрива на черепа;разкъсване на мозъка и обвивките му.Счупване на ребра двустранно.разкъсване и контузия на белите дробове;контузия на средостението.Счупване на гръбнака с пълно прекъсване на гръбначния с мозък на нивото на втори шиен прешлен.Обширни охлузвания по тялото,седалището и крайниците.Счупване на костите на лявата предмишница;Счупване на ляво бедро.Според експерта причина за смъртта на П.И. Д. е описаната съчетана травма,която е несъвместима с живота и е причинила смъртта за секунди.Установените увреждания са причинени по механизъм на действие от твърд тъп предмет и могат да се получат при автомобилна травма,по начина и при обстоятелствата,описани в предварителните сведения.Смъртта е в пряка непрекъсната причинно следствена връзка с настъпилото ПТП.
С договора за застраховка „Гражданска отговорност”,съгласно чл.223 ал.1 от КЗ/отм./ застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди.Отговорността на застрахователя се реализира чрез заплащане на обезщетение на увреденото лице,което обхваща всички имуществени и неимуществени вреди,пряк и непосредствен резултат от увреждането,а също така и на лихви за забава,когато застрахованият е отговорен пред увредения за тяхното плащане.В разпоредбата на чл.226 ал.1 от КЗ/отм./ законът признава в полза на пострадалото лице правото на пряк иск срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” на прекия причинител,като отговорността на застрахователя е функционално обусловена и по правило тъждествена по обем с отговорността на деликвента.За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл.226 ал.1 от КЗ/отм./ е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно обезщетение,породено от договор за застраховка „Гражданска отговорност”,между прекия причинител на вредата и застрахователя.Наред с това следва да са налице и всички комулативни предпоставки от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД,пораждащи основание за отговорността на прекия причинител-застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.
Съгласно разпоредбата на чл.45 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите,които виновно е причинил другиму,като във всички случаи на непозволеното увреждане вината се предполага до доказване на противното.Самият институт на непозволеното увреждане е сложен фактически състав,елементи на който са деяние/действие или бездействие/,вредата,противоправността на деянието,причинната връзка и вината съединени от посочената правна норма.В настоящия случай от събраните по делото писмени и гласни доказателства се установяват всички задължителни елементи от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД.
В конкретния случай съдът намира за безспорно установено от събраните писмени доказателства и заключения на автотехническата и съдебно –медицинската експертиза,че на 08.04.2020г. при станалото ПТП ,поради движение с несъобразена скорост на водача на лек автомобил „Ауди“,модел“ ТТ“ ,с рег.№ * **** ** е причинена смъртта на П.И. Д.,който е пътувал на задната седалка в този автомобил.Установено е също,че при реализирането на ПТП на П. Д. е била причинена съчетана травма,несъвместима със живота ,причинила смъртта на лицето за секунди.Настъпилата смърт на лицето е в пряка и непрекъсната причинно следствена връзка с настъпилото ПТП по вина на водача на лекия автомобил„Ауди“,модел“ ТТ“ ,с рег.№ * **** ** ,Ж.О.Р.,който е нарушил правилата за движение по пътищата регламентирани в ЗДвП.Движението на лекия автомобил в участъка на ПТП е с изключително висока скорост 148км./ч,а към момента на удара 125 км/ч,при разрешена скорост в процесния участък 90 км./ч.Налице е и неконтролируемо навлизане в платното за насрещно движение,в момент когато по него е имало движение на автомобили.
Съгласно чл.5 ал.1 от ЗДвП „Всеки участник в движението по пътищата:с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението,не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди”.
Съгласно чл.20 ал.2 от ЗДвП ”Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия,с релефа на местността,със състоянието на пътя и на превозното средство,с превозвания товар,с характера и интензивността на движението,с конкретните условия на видимост,за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие.Водачите са длъжни на намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат,когато възникне опасност за движението.”
Съгласно чл.21 ал.1 от ЗДвП при избиране скоростта на движение на водачите на МПС е забранено да се превишават скоростта на движение,регламентирана от законодателя според категорията на пътя,която извън населено място за леки автомобили е 90 км./ч.
Неспазвайки правилата да движение,визирани в посочените по-горе разпоредби на ЗДвП/ водачът на лекия автомобил„Ауди“,модел“ ТТ“ ,с рег.№ * **** ** Ж.О.Р. е извършил действие,което е противоправно и от това негово противоправно действие поради причинена съчетана травма е настъпила смъртта на намиращия се в автомобила на задната седалка П.И. Д. ,която се намира в причинна връзка с деянието,а деянието е било извършено виновно-по непредпазливост.
Пряка и непосредствена последица от станалото на 08.04.2016г. ПТП са уврежданията причинени на починалия П.И. Д.,представляващи съчетана травма изразяваща се в :охлузвания и разкъсно контузни рани по лицето и главата; отломъчно счупване на кости на лицевия череп,основата и покрива на черепа;разкъсване на мозъка и обвивките му;счупване на ребра двустранно; разкъсване и контузия на белите дробове;контузия на средостението; счупване на гръбнака с пълно прекъсване на гръбначния с мозък на нивото на втори шиен прешлен; обширни охлузвания по тялото,седалището и крайниците; счупване на костите на лявата предмишница;счупване на ляво бедро,която съчетана травма е несъвместима с живота и е причинила смъртта на лицето за секунди.
Отговорността на ответника Застрахователна компания“Лев инс“АД-гр.София произтича от застрахователна полица „Гражданска отговорност“ за л.а. марка „Ауди“и модел“ТТ“, с рег.№ * **** ** ,с полица №22115001163879,валидна за периода от 24.04.2015г. до 23.04.2016г. Не е спорно ,че посочената полица е сключена по отношение на МПС,с което е извършено ПТП и е причинен вредоносния резултат.Ето защо съдът счита,че в случая е налице,фактическия състав на ангажиране отговорността на застрахователя,тъй като е налице противоправност и вина на деликвента,както и е налична валидна и действаща към датата на злополуката-08.04.2016г.. застраховка „Гражданска отговорност“.
Неимуществените вреди са винаги свързани с психични преживявания и морални ценности.В случая от събраните доказателства е доказано,че неимуществената сфера на ищцата е била засегната,като същата е претърпяла сериозна психологическа травма. За установяване на претърпените неимуществени вреди ищцата е ангажирала гласни доказателства,от които се установяват нейните болки и страдания,които са пряка и непосредствена последица от поведението на деликвента.За негативните изживявания на ищцата преки впечатления имат разпитаните в хода на производството свидетели,които съдът счита,че напълно следва да кредитира.От разпита на тези свидетели се установява по категоричен начин,че в следствие настъпилата смърт на П.И. Д. неговата баба е била изключително разстроена,тъжна, неутешима от претърпяната болка,пречупена,скърбяща и продължаваща да скърби за смъртта на внука си,починал при ПТП, с когото е имала изградена силна и трайна връзка.
При наличните обективни данни по делото съдът намира възражението на ответното застрахователно дружество за допуснато съпричиняване от страна на починалия П.И. Д.,изразяващо се ,в това,че не е бил с поставен обезопасителен колан за неоснователно.Според съда това възражение не представлява обстоятелство ,което да е създало реална възможност за настъпване на вредоносния резултат. Настъпилият фатален резултат-смъртта на П.И. Д. е пряка причинно-следствена връзка и се дължи изцяло на поведението на водача на лекия автомобил- Ж.О.Р.,тъй като при управлението на МПС,станало причина за ПТП, последният се е движел с изключително висока скорост,над разрешената в този участък на пътя от 90 км./ч / ,разрешената скорост извън населено място за леки автомобили от категория В/ ,поради което и заради тази скорост неконтролируемо е навлязъл в платното за насрещно движение,в момент когато по него е имало движение на адвтомобили. Т.е. управлявания от деликвента Ж.О.Р. автомобил се е движел със скорост 148 км./ч., ,водача е загубил контрол на управление и неконтролируемо е навлязъл в платното за насрещно движение.При тази висока скорост пострадалия П.И. Д.,който се е намирал на задната седалка в лекия автомобил Ауди, и завъртане на автомобила в посока обратна на часовниковата стрелка последият е изхвърчал от колата през задното стъкло и е навлязъл в насрещната интензивна лента По делото не са налице доказателства,от които да се направи извод,че починалият П.И. Д. е допуснал други нарушения на ЗДвП,които да са в причинна връзка с ПТП.В подкрепа на този извод на съда е и обстоятелството,че смъртта на пострадалия е настъпила вследствие получената при ПТП съчетана травма,поради което не може да се приеме,че пострадалият с поведението си да е допринесъл за развитието на причинно-следствения процес,поради което не е налице и твърдяното от ответното дружество съпричиняване.
Ищцата В.И.Д. няма спор,че е баба на починалия П.И. Д. по бащина линия.
С ТР №1/21.06.2018г. на ОСНГТК на ВКС бе разширен кръгът от лицата,които са материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък.Според цитираното тълкувателно решение материално легитимирани в гражданския процес да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата посочени в Постановление №4 от 25.05.1961г. и Постановление №5 от 24.11.1969г. на Пленума на ВС,както и по изключение всяко друго лице,което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания,които в конкретния случай справедливо да бъдат обезщетени.
От показанията на разпитаните свидетели Ангел Маринов вълканов и Геолинка Пенева Д. ,които съдът изцяло кредитира се установява,че починалият П.И. Д. е имал изградена с баба си и ищца в настоящето производство изключително силна емоционална връзка,въпреки,че не живеел с нея в едно домакинство.Смъртта на П. била внезапна и неочаквана за неговата баба ,която и до ден днешен не можела да приеме загубата му.Ищцата и внукът й П. били много близки,поради което и болката на възрастната жена няма да отшуми никога и няма как да се предаде с думи.Това е болка,която ще остане за цял живот и никога не ще може да бъде изтрита и излекувана.Моралните страдания на ищцата,свързани с претърпяната трагедия и скръб от невъзвратимата загуба са огромни и неописуеми и ще я съпътстват през целия й живот.
При така установените факти и обстоятелства по делото съдът приема,че предявеният от ищцата иск е основателен и доказан за сумата от 40 000лв. При определянето на този размер на обезщетението за неимуществени вреди съдът съобрази характера травмата довела до смъртта на П.И. Д. и наличието на трайна и дълбока емоционална връзка между и ищцата е нейния внук.Анализът на гласните доказателства сочат на установена създадена силна и трайна взаимна близост и емоционална привързаност между ищцата е нейния внук.Доказана е и силната травма,причинена на ищцата от смъртта на нейния внук,която несъмнено се е отразила и върху нейния живот.След смъртта на съпруга си и сина си,загубата на по-малкия внук П.,с когото ищцата е била изключително близка и който е бил нейна подкрепа несъмнено е нанесло тежък удар върху психиката й,от който тя не може и никога няма да се съвземе.В тази връзка съдът намира за установени релевантните факти,очертани в мотивите на ТР №1/2018г.,свързани със съществуването на особено близка привързаност между бабата-ищца в настоящето производство от една страна и нейният внук П.,при която смъртта на П. е причинила на ищцата морални страдания с интензитет,надхвърлящ обичайния.Ищцата има право на претендираното обезщетение и така определеното от съда е съобразено освен с изброените по-горе обстоятелства,релевантни за размера му и с установения в чл.52 от ЗЗД принцип на справедливостта,като ще допринесе за репариране на неблагоприятните последици от увреждащото събитие в патримониума на ищцата.Отговорността на застрахователя по чл.226 ал.1 от КЗ/отм./ е тъждествена по обем с тази на прекия причинител на увреждането,т.е. застрахователят дължи на увредения това,което последният би имал право да получи като обезщетение от деликвента.
По отношение на размера на обезщетението следва да се отрази и следното:Разпоредбата на §96 ал.1 от ПЗР на ЗИДКЗ/ДВ. Бр. 10182018г./ предвижда,че до влизането в сила на наредбата за утвърждаване на методиката по чл.493а ал.2 от КЗ,обезщетението за претърпените неимуществени вреди на лицата по чл.493а ал.4/разширения кръг лица/ се определя в размер до 5 000лв.,като е придадено обратно действие на разпоредбата за съдебните искове,предявени след 21.06.2018г. настоящиите искове са предявени на 24.06.2019г.,поради което попада в приложното поле на посочения параграф.Съдът обаче не е ограничен от предвидения в нея максимален размер на обезщетението-5 000лв.В чл.3,параграф 1 от директива 72/166/ЕИО и чл.1 параграф 2 от втората Директива 84/5/ЕИО,кодифицирана с Директива 2009/103/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16.09.2009г. относно застраховката „Гражданска отговорност“ при използването на МПС и контролът върху задължението за сключване на такава застраховка,са посочени минималните застрахователни суми по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“.В чл.9 ал.1 от Директива 2009/103/ЕО са предвидени минимални застрахователни суми в случай на телесно увреждане в размер на 1 000 000 евро за един пострадал или 5 000 000 евро за събитие,независимо от броя на пострадалите.същите са и лимитите,посочени в чл.1 параграф 1 от предходната Директива-84/5/ЕИО.Посочените в директивите лимити за минималните застрахователни суми за неимуществени и имуществени вреди вследствие на телесно увреждане или смърт са транспонирани в националното ни право-чл.266 от КЗ/отм./ и чл.492 от сега действащия КЗ.
Доколкото в цитираните директиви не е предвидена възможност за установяване на максимален размер на обезщетението за неимуществени вреди на пострадалото лице и не е установен такъв размер,съдът счита,че разпоредбата на ;§96 ал.1 от ПЗР на ЗИДКЗ/ДВ бр.101/2018г./ не е в съответствие с общностното право.Вярно е,че директивите нямат пряко приложение във вътрешните отношения и не съдържат пряка уредба на правните отношения,а техните адресати са държавите-членки,които трябва да ги транспонират.При определени предпоставки обаче е допустимо изключение от този принцип и тези предпоставки са посочени в практиката на СЕС.
Предвид изложеното съдът счита,че размерът на обезщетението за неимуществени вреди на ищцата следва да се определи не в границите на §96 ал.1 от ПЗР на ЗИДКЗ/ДВ бр.101/2018г./,а по справедливост по чл.52 от ЗЗД,при отчитане на установените обективни факти и обстоятелства по конкретното дело,икономическото положение в страната и нормативно определените нива на застрахователно покритие към момента на настъпване на ПТП.
В този ред на мисли съдът счита,че ответното дружество ще следва да заплати на ищцата В. И.Д. обезщетение за неимуществени вреди на основание чл.226 ал.1 от КЗ/отм./ в размер на 40 000лв.,ведно със законната лихва от датата на увреждането- 08.04.206г.. до окончателното изплащане на сумата. По отношение на претендираната от ищцата законна лихва върху присъденото обезщетение за неимуществени вреди съдът счита,че същата следва да се присъди от датата на увреждането-08.04.2016г.,тъй като процесното ПТП е реализирано преди влизането в сила на разпоредбите за началния момент на лихвата за забава по новия КЗ. Предявеният главен иск за разликата над 40 000лв. до пълния предявен размер от 50 000лв. ще следва да се отхвърли, като неоснователен и недоказан.
Съдът
като взе предвид обстоятелството,че предявения иск с правно основание чл.226
ал.1 от КЗ/отм./ е уважен за сумата от 40 000лв. и факта,че ищцата е освободена от
задължението за внасяне на ДТ по сметка на ОС-Хасково счете,че ответникът
следва да бъде осъден да заплати по сметката на ОС-Хасково ДТ в размер на 1 600лв.
Ответното дружество ще следва да бъде осъдено да заплати по сметката на ОС-Хасково и изплатените от бюджетните средства на съда възнаграждения за вещи лица в общ размер на 200лв.,тъй като ищцата е освободена от заплащането на ДТ и разноски за производството с определение №508/04.12.2019г.
На основание чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата на адв. Р.М.-*** следва да се определи възнаграждение по чл.7 ал.2 т.4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения и съобразно уважената част на исковата претенция в размер на 1730лв. с ДДС,която сума ответното дружество ще следва да бъде осъдено да му заплати.
На основание чл.78 ал.3 вр. ал. 8 от ГПК вр.чл. 37 от Закона за правната помощ вр. чл.25 ал.1 от Наредба за заплащането на правната помощ ищцата следва да заплати на ответното дружество направените по делото разноски за юрисконсулт,съобразно отхвърлената част от исковата претенция в размер на 300лв.
Мотивиран от горното,съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА Застрахователна компания „Лев Инс“АД, ЕИК *********,със седалище и адрес на управление гр.София, р.н „Лозенец“,бул.“Черни връх“ №51 Д да заплати на В.И.Д., ЕГН ********** ***,със съдебен адрес *** качеството й на баба на П.И. Д., ЕГН **********,б.ж. на гр.Димитровград,починал при ПТП на 80.04.2016г., на основание чл.226 ал.1 от КЗ/отм./, обезщетение за неимуществени вреди –болки и страдания от неговата смърт в размер на 40 000лв., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 08.04.2016г. до окончателното й изплащане,като иска в останалата част до пълния предявен размер от 50 000лв-ОТХВЪРЛЯ ,като неоснователен и недоказан .
ОСЪЖДА Застрахователна компания „Лев Инс“АД, ЕИК *********,със седалище и адрес на управление гр.София, р.н „Лозенец“,бул.“Черни връх“ №51 Д да заплати по сметката на Окръжен съд-Хасково сумата в размер на общо 1 800лв.,от които 1 600лв.,дължима за производството ДТ,определена съобразно уважения размер на исковата претенция и 200лв.,платено възнаграждение за вещи лица от бюджетните средства на съда .
ОСЪЖДА Застрахователна компания „Лев Инс“АД, ЕИК *********,със седалище и адрес на управление гр.София, р.н „Лозенец“,бул.“Черни връх“ №51 Д да заплати на адвокат Р. *** с адрес ***, на основание чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата вр. с чл.7 ал.2 т.4 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и съобразно уважената част на исковите претенции възнаграждение в размер на 1 730лв. с ДДС.
ОСЪЖДА В.И.Д., ЕГН ********** ***,със съдебен адрес *** да заплати на Застрахователна компания „Лев инс“АД, ЕИК *********,със седалище и адрес на управление гр.София, р.н „Лозенец“,бул.“Черни връх“ №51 Д ,на основание чл.78 ал.3 вр. ал. 8 от ГПК вр.чл. 37 от Закона за правната помощ вр. чл.25 ал.1 от Наредба за заплащането на правната помощ направените по делото разноски за юристконсултско възнаграждение,съобразно отхвърлената част от исковата претенция в размер на 300лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд-Пловдив в двуседмичен срок от връчване на страните.
СЪДИЯ: