№ 7780
гр. София, 08.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:РУМЯНА М. НАЙДЕНОВА
при участието на секретаря СОНЯ Д. КОНСТАНТИНОВА
като разгледа докладваното от РУМЯНА М. НАЙДЕНОВА Гражданско дело
№ 20211110167464 по описа за 2021 година
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 415 ГПК, вр. с чл. 430,
ал.1 ТЗ и чл. 415 ГПК вр. чл. 430, ал. 2 ТЗ за признаване на установено съществуването на
парични задължения в размер на сумите, както следва: 4010,95 лв., представляваща
главница по договор за издаване на револвираща международна кредитна карта „D. Cl.“ и
предоставяне на кредитен лимит (овърдрафт) от 21.10.2016 г., както и 1002,76 лв.,
представляваща лихвa, дължима съгласно т.7 и т.8 от Договора и т.11.1 от Раздел IX за
периода от 01.05.2020 г. до 30.07.2021 г., за които суми по ч. гр. д. № 45303/2021г. на СРС,
35 с-в, е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 06.08.2021 г.
Ищецът „фирма“ АД твърди, че между него и ответника АС. М. М. е сключен
договор за издаване на револвираща международна кредитна карта „D. Cl.“ и предоставяне
на кредитен лимит от 21.10.2016 г., по силата на който на последния е предоставен кредитен
лимит (овърдрафт) в размер на 4 000 лв. за извършване на безналични плащания на стоки и
услуги и за теглене на пари в брой от терминално устройство АТМ (банкомат) или ПОС.
Поддържа, че с протокол от 04.04.2019 г. е удостоверено получаването на кредитната карта
от картодържателя, ведно със запечатан плик, в който е ПИН кодът за картата, поради което
считано от този момент кредитният лимит по нея е бил на негово разположение и същият е
могъл да разполага с него.
С договора било уговорено, че за всички операции, извършени с картата, отчетени
през един отчетен период, длъжникът имал право на гратисен период в размер до 45 дни,
през който не се начислява уговорената фиксирана годишна лихва в размер на 19 %, при
условия, че до датата на падежа на съответния отчетен период, е погасил пълния размер на
всички отчетени разходи през съответния отчетен период. Отчетен период бил всеки период
от срока на действие на договора, считано от 1-во число на всеки календарен месец до
последно число на същия календарен месец. След изтичане на отчетния период, длъжникът
е получавал извлечение по карта и е бил задължен да погасява усвоена част от кредитния
лимит, съгласно т. 10. 1 от общите условия или е бил задължен да погасява минималната
погасителна вноска, съгласно буква „и“ на т.1. 1 от Общите условия и т. 6 от договора,
1
освен ако не е сторил това в гратисния период и не е погасил пълния размер на разходите.
Поддържа, че по силата на договора картодържателят е следвало да погасява
минимални месечни погасителни вноски в размер на 5 % от размера на задълженията по
него, формирани към последния ден на отчетния период, ведно с всички дължими към
датата на падежа лихви, такси и комисионни. Сочи, че на основание чл. 8 от договора и т.
11.1 от общите условия към него, в случай на неизпълнение на задължението за заплащане
на минималната месечна погасителна вноска, ответникът дължи наказателна лихва върху
непогасената част от нея, намалена с размера на дължимите към датата на падежа лихви за
дните на просрочие. Тврди, че наказателната лихва е в размер на сбора от договорената
между страните годишна лихва и наказателна надбавка от 6 процентни пункта. Излага, че
договорните отношения с ответника датират от 10.10.2008 г., когато за първи път по изрично
негово искане е предоставена кредитна карта „D. Cl.“. През годините, поради изтичане на
валидността, пластиката е преиздавана периодично и последната получена от ответника,
съобразно приложен приемо-предавателен протокол за получаване на кредитна карта и ПИН
код, е получена на 04.04.2019 г.
Поддържа, че видно от приложени извлечения, кредитната карта, макар и с
периодични закъснения и пропуски на уговорената падежна дата, е обслужвана до м.02.2020
г., като след това липсвали погасявания от падежа, като изобщо вноски не били постъпвали.
Видно от представено извлечение № (номер) от (дата) г., минималната погасителна вноска
била в размер на 75,63 лв., която била дължима до 15.06.2020 г., а повече погасителни
вноски изобщо не били извършвани. Съгласно т. 13.2.1 от Общите условия кредитът ставал
автоматично изцяло и предсрочно изискуем без да се уведомява титулярът на картата,
когато било налице забава в плащането на което и да било изискуемо задължение за срок
по-дълъг от 150 календарни дни, считано от датата, на която това задължение е станало
изискуемо. Считано от 15.06.2020 г. кредитът станал изцяло и предсрочно изискуем.
С допълнителна молба от 09.05.2022 г., в изпълнение на дадените му от съда
указания, е уточнил, че претендираната лихва в общ размер от 1002,76 лв., представлява
общия сбор на редовна револвираща лихва по т. 7 в размер на 786,52 лв. и наказателната
лихва по т.8, която се начислявала само върху сбора на непогасените минимални месечни
вноски в размер на 216,24 лв.
Ответникът, в срока по чл. 131 ГПК, оспорва предявените искове. Твърди, че не е
настъпила предсрочна изискуемост по кредита, както и че са налице неравноправни
договорни клаузи и такива от общите условия. Поддържа, че липсва уговорка за размер на
БЛП, както и условия и методика за начина на формирането й. Оспорва размера на
предявените искове. Счита, че поради наличието на неравноправни клаузи в договора
размерът на главницата следвало да бъде в по-малък размер. Поддържа, че е налице
нищожност на уговорката за лихва. Счита, че вземанията, предмет на иска и вземането, за
което е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 45303/2021г. на СРС, 35 с-в изцяло не
съвпадат. Твърди изтекла погасителна давност.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа страна:
Между страните не се спори, а и от представения в заверен препис договор от
21.10.2016 г. се установява сключването на същия с предмет „издаване на револвираща
международна кредитна карта „D. Cl.” и предоставяне на кредитен лимит (овърдрафт)“, по
силата на който „фирма“ АД, в качеството на „издател“, е предоставил на ответника АС. М.
М., в качеството на „титуляр“ револвиращ кредит в размер до 4 000 лв. със срок на ползване
на кредитния лимит – до 31.10.2017 г., като договорът се сключва при Общи условия, с
които титулярът писмено е декларирал, че се е запознал. Съгласно чл. 3 срокът на договора
2
може да се подновява автоматично при условията и по реда, предвидени в Общите условия
на заемателя, а съгласно т. 18.1 от същите срокът за ползване на кредитния лимит се
удължава автоматично за още една година при условие, че никоя от страните не е уведомила
другата за прекратяване на договора най-малко 30 дни преди изтичане на текущия срок.
Съгласно договора и приложимите към него общи условия картодържателят погасява
задълженията си на месечни вноски в размер не по-малък от минималната погасителна
вноска, посочена в ежемесечните извлечения, на датата на падежа, като при изцяло или
непълно погасяване на месечната вноска върху непогасените суми се начислява годишна
лихва съгласно Тарифата на издателя за таксите, комисионните и лихвите за издаване и
обслужване на кредитни карти „D. Cl.”. Съгласно чл. 8 от договора във вр. чл. 11.1 от
Общите условия, ответникът е приел при просрочие на падежа, да се начислява и
наказателна лихва в размер на 19 % плюс наказателна надбавка в размер на 6 пункта, като
годишният процент на разходите по кредита е в размер на 22,34 %, а общата дължима сума
от титуляра на картата е в размер на 4887,12 лв. Между страните е уговорено, че в случай на
забава от над 150 дни на кредитополучателя за погасяване на задълженията му предсрочната
изискуемост настъпва автоматично, без да се уведомява титуляра на кредитната карта,
считано от падежа на просроченото задължение.
По делото са представени Общи условия за издаване и ползване на кредитни карти и
Тарифа на „фирма“ АД, установяващи стойността на всяка предоставена услуга и такса по
кредитната карта.
Представено е удостоверение от „фирма”АД, от което е видно, че към 15.07.2021г.
дължимите и непогасени от АС. М. М. суми по договора са в общ размер от 5013,71 лева, от
които 4010,95 лв. -главница по т.2 и т.5 от Договора и т.10.1 от Раздел Х и т.11.2 от Раздел
XI на Общите условия и сумата от 1002,76 лв.- лихва, дължима съгласно т.7 и т.8 от
Договора и т.11.1 от Раздел XI на Общите условия, считано от 01.05.2020 г. до 30.07.2021 г.
С протокол от 15.11.2016 г. ответникът АС. М. М. е удостоверил получаването на
кредитната карта ведно с ПИН-кода към нея, като изрично същият е декларирал, че е
запознат с Общите условия и Тарифата и приема прилагането им при уреждане на правата и
задълженията между него и „фирма“ АД.
Представени са още 56 броя месечни извлечения /л. 16- л. 44 от делото/ по
процесната кредитна карта, отнасящи се за периода от 01.10.2016 г. до 31.07.2021 г.
С протокол от 04.04.2019 г. ответникът АС. М. М. е удостоверил получаването на
кредитната карта, ведно с ПИН-кода към нея, като изрично същият е декларирал, че е
запознат с Общите условия и Тарифата и приема прилагането им при уреждане на правата и
задълженията между него и „фирма“ АД.
От изслушаното и прието без оспорване от страните заключение на вещото лице по
съдебно-счетоводната експертиза, се установява, че общата стойност на извършените
плащания от ответника по Договор за издаване на револвираща международна карта „D. Cl.”
и предоставяне на кредитен лимит от 21.10.2016 г. за периода от 05.10.2009 г. до 15.07.2021
г. са на обща стойност 50 957,93 лв. Общата стойност на фактурираните разходи за периода
от 10.11.2005 г. до 01.08.2021 г. е размер на 56 071,91 лв. В сумата е включена съдебна такса
от 100,27 лв. в извлечение № (номер) от (дата) г. /лист 44 от делото/. Към 30.07.2021 г.
/датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК/ дължимите и непогасени суми,
съгласно договор за издаване на револвираща международна карта „D. Cl.” и предоставяне
на кредитен лимит от 21.10.2016 г. са в общ размер на 5013,71 лв., от които главница,
дължима съгласно т.2 и т.5 от Договора и т.10.1 от Раздел X и Раздел XI на Общите
условия - 4010,95 лв. /4000 лв. лимит по предоставената кредитна карта и 10,95 лв. –
надвишен кредитен лимит/, както и лихва, дължима съгласно т.7 и т.8 от Договора и т.11.1
от Раздел XI на Общите условия, считано от 01.05.2020 г. до 30.07.2021 г. – 1002,76 лв.
Двата компонента на лихвата са: револвираща лихва – 741,83 лв. и наказателна лихва –
3
260,93 лв. Заключението по съдебно-счетоводната експертиза е обективно и компетентно
изготвено, поради което съдът го кредитира изцяло.
При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът формира
следните правни изводи:
По искове с правно основание чл. 415 ГПК, вр. с чл. 430, ал.1 ТЗ и чл. 415 ГПК вр. чл.
430, ал. 2 ТЗ.
По така предявения иск в тежест на ищеца е да установи възникване и съществуване
на валидно облигационно правоотношение по силата на твърдения договор за издаване на
револвираща международна кредитна карта „D. Cl.“ и предоставяне на кредитен лимит
(овърдрафт) от 21.10.2016 г.; изпълнение на задълженията на кредитополучателя по него,
изразяващи се в отпускане на уговорения кредитен лимит и предоставяне на картата за
ползване от картодържателя; наличието на валидно постигната договорка за заплащане на
лихва в случай на неизпълнение на задължението за заплащане на минимална месечна
погасителна вноска; настъпване на изискуемостта на процесните суми и техния размер.
В случая, при съвкупна преценка на доказателствата по делото съдът приема за
безспорно установено наличието на валидно възникнало облигационно правоотношение
между страните, чийто правопораждащ юридически факт е процесният договор за издаване
на револвираща международна кредитна карта „D. Cl.“ и предоставяне на кредитен лимит
/овърдрафт/ от 21.10.2016 г., изпълнението на който се урежда от Общите условия и
Тарифата към него, с които кредитополучателят АС. М. М. писмено е декларирал, че е
запознат и ги приема – арг. чл. 17 от договора и протокол от 15.11.2016 г. и протокол от
04.04.2019 г., удостоверяващи получаването на кредитната карта, ведно с ПИН-кода към
нея. Договорът е сключен в изискуемата писмена форма. Срокът за ползване на овърдрафта
е до 31.10.2017 г., като с оглед уговореното от страните, същият се подновява автоматично
при условията и по реда, предвидени в Общите условия на заемодателя, като при липсата на
отправено от кредитополучателя писмено предизвестие за прекратяването му, каквито данни
по делото не са налице, срокът му се продължава автоматично. На следващо място, въз
основа на представените извлечения от електронната система на „фирма“ АД, които не са
оспорени по делото, както и от изводите на вещото лице по съдебно-счетоводната
експертиза, се установява, че ответникът М. е усвоявал суми по процесния договор
посредством теглене в брой и извършване на плащания Ето защо, следва да се направи
извод, че заемодателят е изпълнил задължението си за представяне на заемната сума на
заемополучателя, още повече, че с отговора на исковата молба не е релевирано оспорване в
тази насока, поради което за същия е възникнало и насрещното задължение да погасява
усвоената част от кредитния лимит в сроковете и по начина, уговорен в договора и Общите
условия.
В случая, за да обоснове изискуемостта на вземанията си, ищецът „фирма“ АД се
позовава на настъпването на предсрочна изискуемост на процесния договор за издаване на
револвираща международна кредитна карта „D. Cl.” и предоставяне на кредитен лимит
(овърдрафт) от 21.10.2016 г. Първата просрочена погасителна вноска е с падеж - 15.04.2020
г., поради което допуснатата забава е повече от 150 календарни дни, което дава основание да
се приеме, че са се осъществили обективните предпоставки за настъпване на предсрочната
му изискуемост – арг. чл. 13.2.1 от Общите условия. Съгласно посочената клауза
предсрочната изискуемост настъпва автоматично, без да се уведомява титуляра на
кредитната карта. В случая, от страна на ответника М. е релевирано оспорване относно
настъпването на предсрочната изискуемост на вземането.
За настъпване на предсрочната изискуемост на кредит е необходимо освен
установяване на предвидените в договора обстоятелства за това, то и кредиторът да е обявил
кредита за предсрочно изискуем на длъжника. Неоснователно е позоваването на ответника,
4
че изискването на връчване на уведомление до длъжника за предсрочна изискуемост се
отнася само към банките по банковите кредити съгласно чл.60, ал.2 ЗКИ. Предсрочна
изискуемост на заем или кредит настъпва само с упражнено право на кредитора да обяви
кредита за предсрочно изискуем с връчване на уведомление до длъжника. Правото на
предсрочна изискуемост е преобразуващо право на кредитора, с което се отнема
преимуществото на срока – чл.71 ЗЗД. Съгласно договорната свобода (чл.9 ЗЗД) страните
могат да се уговорят и други обстоятелствата, извън посочените в нормата на чл.71 ЗЗД, при
които кредитът може да стане предсрочно изискуем. Нормата на чл.71 ЗЗД се отнася до
всички срочни задължения и урежда право на кредитора да иска предсрочно изпълнение,
като изрично в нормата на чл.71 ЗЗД правото да се търси предсрочно изпълнение е уредено
в зависимост по волята на кредитора, т.е. само и доколкото той упражни правото да поиска
предсрочно изпълнение. Това преобразуващо право на кредитора за изменение на договора
се упражнява с едностранно волеизявление, което поражда действие при достигне до
насрещната страна и при наличие на обективните предпоставки за това. В този смисъл и
решение № 200 от 18.01.2019 г. на ВКС по т. д. № 665/2018 г., I т. о., ТК.
От горното следва, че уговорката за настъпване на „автоматична“ предсрочна
изискуемост, т.е. без уведомяване на длъжника, не поражда действие, поради което, за да
настъпят последиците на предсрочна изискуемост, волеизявлението на кредитора в този
смисъл следва да е достигнало до ответника. Не се твърди и не се установява преди
завеждане на делото ответникът да е бил уведомен за това, че ищецът упражнява право да
обяви кредита за предсрочно изискуем. Упражняването на това право е станало с връчване
на ответника на препис от исковата молба заедно с приложенията на 01.02.2022 г.
В производството по чл. 422 ГПК съдът на основание чл. 235, ал. 3 ГПК е длъжен да
вземе предвид всички обстоятелства от значение на спорното право, настъпили до
приключване на съдебното дирене - т.9 от ТР № 4/2013г. по тълк. дело № 4/2013г. на
ОСГТК. Сред тези факти са и тези, които водят до предсрочна изискуемост на вземането,
без да се променя основанието, на което се търси защита на правата, което в случая е
договорът за кредит. Правото на предсрочна изискуемост на кредита, уговорено в договора,
е право на кредитора едностранно да измени договора, като отнеме на длъжника
преимуществото на срока, за да не носи риска от изпадането на длъжника в
неплатежоспособност, която се презумира при определената в договора продължителност на
забавата в плащанията. При това предсрочната изискуемост само променя момента, в който
кредиторът може да изисква плащане от длъжника и този момент може да настъпи и в хода
на процеса.
Съгласно приетото в решение № 10 от 25.02.2020 г. по т. д. № 16/2019 г. на ВКС, ТК,
Второ отделение, ако в исковото производство по реда на чл.415, ал.1 и чл.422, ал.1 от ГПК
/без значение дали предявеният иск е установителен или осъдителен/, бъде установено, че
потестативното право на кредитора да направи кредита предсрочно изискуем не е надлежно
упражнено преди подаване на заявлението, но упражняването на това право се осъществи в
исковото производство, не може да се отрече настъпването на изискуемостта на вземането.
Когато изявлението на банката за обявяване на кредита за предсрочно изискуем е
инкорпорирано в исковата молба или в отделен документ, представен като приложение към
исковата молба, изявлението поражда правни последици с връчването на препис от исковата
молба с приложенията към нея на ответника – кредитополучател, ако са налице
предвидените в договора за кредит обективни предпоставки. Обявяването на кредита за
предсрочно изискуем в исковото производство представлява правнорелевантен факт, който
трябва да бъде съобразен от съда на основание чл. 235, ал. 3 ГПК в рамките на
претендираните суми. В този смисъл е и решение № 147/26.01.2021 г. на ВКС, ТК, II отд. по
т. д. №2256 по описа за 2019 г.
От договореното относно условията за предсрочна изискуемост на кредита и
5
установеното по договора неизпълнение от страна на ответника, следва да се приеме, че на
01.02.2022г. (с връчване на препис от исковата молба) е настъпила предсрочната
изискуемост на кредита. В случая исковата молба обективира изявление на ищеца за
настъпване на предсрочната изискуемост на кредита, след като се претендира целият размер
на неиздължения кредит. Нещо повече, към датата на приключване на съдебното дирене по
настоящето дело, всички суми по договора са станали изискуеми.
В отговора на исковата молба ответникът е релевирал възражения за неравноправност
на договорни клаузи, както и на такива от общите условия. За пълнота на изложението
следва да се отбележи, че доколкото става въпрос за потребител, съдът е длъжен и служебно,
без направени от ответника възражения, да следи за неравноправни клаузи в договора.
Договорът е в предвидената в чл. 10, ал. 1 ЗПК писмена форма при постигнато
съгласие относно размера на лимита, месечната погасителна вноска /минимална/. Съгласно
т.18.1.1 от Общите условия към процесния договор по всяко време от срока на действието
му той може да бъде прекратен едностранно от страните по него с 30 (тридесет) дневно
писмено предизвестие до другата страна или едностранно от издателя без предизвестие при
неизпълнение на задължение и/или отговорност от страна на титуляра. Изискванията на чл.
10, ал. 1 и чл. 11, ал. 1 и ал. 2 ЗПК са изпълнени. Не се установява да е налице противоречие
с чл. 143 ЗЗП за нарушаване принципа на добросъвестност водещ до неравновесие между
правата и задълженията, договорените клаузи не противоречат на посоченото в чл. 143 ЗЗП
случаи на неравноправни клаузи, в договора са посочени размера на кредитния лимит и
погасителната вноска. При сключване на процесния договор за кредит са спазени
изискванията на ЗПК за валидността му. Не се установяват нарушения, които законът (чл. 22
ЗПК) да въздига в такива, водещи до абсолютна недействителност на договора за кредит.
Липсата на уговорка за размер на БЛП, както и условия и методика за начина на
формирането й, не води до недействителност на целия договор, поради което неоснователни
са възраженията на ответника в тази връзка. Не се установяват твърдените несъответствия с
чл. 12, ал. 1, т. 8 от ЗПК – в т. 7 от Договор за издаване на револвираща международна
кредитна карта D. Cl. и предоставяне на кредитен лимит (овърдрафт) от 21.10.2016г. е
налице ясно определяне на годишната лихва и реда за начисляването й; с чл.12, ал.1, т.9 от
ЗПК – ГПР е ясно разписан по размер и включени компоненти; с чл.12, ал.1, т.6 от ЗПК –
посочен е краен срок на договора.
Направеното възражение на ответника за нищожност на клаузите за минималната
погасителна вноска – т.10.1 от Раздел X от общите условия, обаче е основателно.
Минималната погасителна вноска е уговорена в размер на 5 % от дебитното салдо по
партидата (сумата за пълно погасяване) към последния ден на изтеклия отчетен период - т.1
„и“ от Общите условия. При това размерът на МПВ е определяем. Основателно е
възражението на ответника, че е неравноправна клаузата, която предвижда право на
кредитора едностранно да променя размера на МПВ съгласно чл.10.1.1 ОУ, защото както се
сочи и от ответника, нито в договора, нито в ОУ са посочени критерии и правила, съгласно
които кредиторът има право да изменя размера на МПВ. При това клаузата на чл.10.1.1 ОУ е
неравноправна по смисъла на чл.143, ал.2, т.11 ЗЗП, защото позволява на търговеца да
променя едностранно условията на договора въз основа на непредвидено в него основание.
Тази клауза не е индивидуално уговорена, защото е част от Общите условия на договора,
поради което е нищожна – чл.146, ал.1 ЗПК. Това обаче не влече нищожност на целия
договор за кредит, защото може да се предположи, че договорът би бил сключен и без
недействителните му части – чл.26, ал.4 ЗЗД.
Следователно кредиторът няма право едностранно да променя размера на МПВ така,
както е определена в т.1, „и“ от Общите условия към договора, а именно в размер на 5 % от
общо дължимата сума по договора. Размерът на МПВ е от значение за установяване на
изпълнение на основното задължение на ответника по договора, а именно плащането на
6
датата на падежа на МПВ, посочена в извлечението – чл.10.1 от ОУ. Неизпълнение на това
задължение поражда правото на кредитора да обяви кредита за предсрочно изискуем –
раздел XIII от договора за кредит.
По отношение на претенцията за наказателна лихва в размер на 216,24 лв.
претендирана за периода 01.05.2020 г. до 30.07.2021 г., същата намира своето основание в
клаузите на т. 8 от процесния договор вр. т.11.1 от Общите условия към него, предвиждащи,
че в случай на непогасяване до падежа на съответния отчетен период на пълния размер на
минималната погасителна вноска, непогасената част от нея, намалена с размера на
дължимите към падежа лихви, се олихвява за дните на просрочие с лихвения процент,
съгласно действащата Тарифа – а именно наказателна лихва в размер на 19 % към датата на
сключване на договора, увеличен с наказателна надбавка от 6 процентни пункта. В случая,
тази форма на договорна отговорност e уговорена в договора и в типови Общи условия към
него, което презюмира, че същата не е индивидуално уговорена - арг. чл. 146, ал. 2 ЗЗП.
Съгласно императивното правило на чл. 33, ал. 1 ЗПК при забава на длъжника кредиторът
има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата, като според
ал. 2 обезщетението за забава не може да надвишава размера на законната мораторна лихва.
Следователно, допълнително възникващите вземания на кредитора като последица на
просрочие на потребителя са ограничени както по вид, така и по размер, като
предвиждането на друга парична последица води до частична нищожност съгласно нормата
на чл. 26, ал. 4 ЗЗД. В случая, съдът намира, че правилото на чл. 33, ал. 1 ЗПК не е спазено
предвид начина на формиране на стойността на лихвената надбавка - над размера на
мораторната лихва от 10 %, което е основание да се приеме, че уговорката по чл. 8 от
договора във вр. с чл. 11.1 от Общите условия към него противоречи на закона. Това е така,
тъй като макар назована от ищеца „наказателна лихва“, същата по естеството си
представлява неустойка, с която се цели заобикалянето на императивното изискване на чл.
33, ал. 1 ЗПК, поради което е нищожна. Наказателна лихва не се дължи на основание т.8 от
Договор за издаване на револвираща международна кредитна карта D. Cl. и предоставяне на
кредитен лимит (овърдрафт) от 21.10.2016г., доколкото същата противоречи на чл. 33, ал.2
ЗПК, а не е заявено друго основание за присъждане на обезщетение за забава.
С оглед приетото от вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза, непогасената
сума за главница възлиза в размер на 4010,95 лв., като по делото не се твърди и не се
доказва плащане на същата, поради което предявеният иск с правно основание чл. 415 ГПК,
вр. с чл. 430, ал.1 ТЗ се явява основателен и следва да се уважи изцяло.
По отношение на претенцията за лихва в размер на 1002,76 лв. с допълнителна молба
от 09.05.2022 г. ищецът в изпълнение на указания на съда, е уточнил, че претендираната
лихва представлява общ сбор от редовна револвираща лихва по т. 7 в размер на 786,52 лв. и
наказателната лихва по т.8, която се начислявала само върху сбора на непогасените
минимални месечни вноски в размер на 216,24 лв. При предявен установителен иск, същият
следва да е изцяло в съответствие с подаденото заявление и издадената заповед за
изпълнение. Видно от заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.
гр. д.№45303/2021г. по описа на СРС, 35 с-в дружеството е заявило претенция за главница и
лихва, като в заявлението е посочено, че сумата от 1002,76 лв. е наказателна лихва. Видно от
Договора разпоредбите на т.7 и т.8 предвиждат начисляване на няколко по вид и основание
лихви – годишна лихва в определен размер върху сумите, които не са погасени на датата на
падежа – револвираща и наказателна. Лихвата по т.7.1 от договора не е била претендирана
със заявлението за издаване на заповед за изпълнение, нито такава е присъдена със
заповедта по чл. 410 ГПК /посочена в уточнителна молба от 09.05.2022 г. от ищеца като
револвираща лихва по т.7 в размер на 786,52 лв./, поради което производството в частта по
отношение на претендираната лихва за размера над 216,24 лв. следва да бъде прекратено
като недопустимо.
7
Приетата от съда недействителност на посочените клаузи влече изначална
недължимост на сумите, начислени от ищеца под формата на наказателна лихва, а това
обуславя извод, че предявеният иск с правно основание чл. 415 ГПК вр. чл. 430, ал. 2 ТЗ в
частта за сумата от 216,24 лв., представляваща наказателна лихва за периода от 01.05.2020 г.
до 30.07.2021 г., се явява неоснователен и следва да се отхвърли.
По отношение на възражението на ответника за изтекла погасителна давност, съдът
счита, че същото се явява неоснователно по следните съображения. Не е изтекла
погасителната давност за главница, тъй като според чл. 110 от ЗЗД давността е петгодишна.
От датата на последните извършени плащания от ответника: 18.02.2020 г., 04.05.2021 г. и
16.06.2021 г. до датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК на 30.07.2021 г. не е
изтекла предвиденета в закона давност.
По отговорността за разноски:
При този изход на спора – частична основателност на предявените искове, право на
разноски има всяка от страните, съразмерно с уважената, респективно отхвърлената част на
исковете.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят сторените
разноски в производството по ч. гр. д. № 45303/2021г. на СРС, 35 с-в, съразмерно с
уважената част от исковете, които съответно възлизат на 120,22 лв. – платена държавна
такса и юрисконсултско възнаграждение, както и сумата от 468,13 лв., представляваща
направените в настоящето произовдство разноски.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответника следва да се присъдят
направените разноски в размер на 1199,99 лв., съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 67464/2021г. на СРС, 35 с-в, в частта, в която се
претендира лихва в размер от 786,52 лв. като недопустимо.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от „фирма“ АД, ЕИК (номер), със
седалище и адрес на управление: (град), (адрес) срещу АС. М. М., ЕГН **********, с адрес:
(град), (адрес), установителен иск с правно основание чл. 415 ГПК, вр. с чл. 430, ал.1 ТЗ, че
АС. М. М. дължи на „фирма“ АД сумата от 4010,95 лв., представляваща главница по
договор за издаване на револвираща международна кредитна карта „D. Cl.“ и предоставяне
на кредитен лимит (овърдрафт) от 21.10.2016 г., за която сума по ч. гр. д. № 45303/2021г. на
СРС, 35 с-в, е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 06.08.2021 г., като
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 415 ГПК вр. чл. 430, ал. 2 ТЗ за сумата от 216,24
лв., представляваща наказателна лихва за периода от 01.05.2020 г. до 30.07.2021 г., като
неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА АС. М. М., ЕГН **********, с адрес: (град), (адрес) да заплати на „фирма“
АД, ЕИК (номер), със седалище и адрес на управление: (град), (адрес), на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК, сумата от 120,22 лв., представляваща разноски в производството по ч. гр. д. №
45303/2021г. на СРС, 35 с-в, както и сумата от 468,13 лв., представляваща разноски в
настоящето производство, съразмерно на уважената част на исковете.
ОСЪЖДА „фирма“ АД, ЕИК (номер), със седалище и адрес на управление: (град),
(адрес) да заплати на АС. М. М., ЕГН **********, с адрес: (град), (адрес), на основание чл.
78, ал. 3 ГПК, сумата от 1199,99 лв. разноски по делото, съразмерно на отхвърлената част
8
на исковете.
РЕШЕНИЕТО в частта, в която се прекратява производството, подлежи на
обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчване на
препис на страните, а в останалата част подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9