№ 55
гр. , 02.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПИРДОП, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Д.И.П.
при участието на секретаря П.Т.А.
като разгледа докладваното от Д.И.П. Гражданско дело № 20211860100746
по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.124 и сл. ГПК.
Делото е образувано по предявени от М. Н. Н., ЕГН: **********, в качеството й на
майка и законен представител на малолетното дете С. М., ЕГН: ********** искове срещу
бащата С. Д. М., ЕГН: ********** за присъждане на месечна издръжка на детето в размер на
300 лв., ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, считано от постъпване на
исковата молба /08.12.2021г./ до настъпване на основание за изменение или прекратяване на
издръжката, както и за издръжка за минал период, считано от 01.06.2021г. до завеждане на
исковата молба на 08.12.2021г. в общ размер на 1800 лв. /по 300 лв. месечно/, ведно със
законната лихва върху всяка просрочена вноска.
С допълнителна уточнителна молба ищцата е поискала от съда, с оглед най-добрия
интерес на детето, да разгледа не само въпросът за издръжката на детето, а целия комплекс
от въпроси, касаещи детето: упражняването на родителските права, местоживеенето, режима
на лични отношения и издръжката на детето. Желае упражняването на родителските права
да се предостави на нея – М. Н. Н., като местоживеенето на детето С. М. бъде определено на
адреса на майката в с.А., ул. „*****************“ №2, както и да бъде определен режим на
лични отношения на бащата С.М. с детето С. М. всяка първа и трета събота от месеца от
10.00 часа до 17.00 часа, както и по всяко друго време, след предварителна уговорка между
родителите и един месец през лятото, който не съвпада с платения годишен отпуск на
майката.
Ищцата твърди в исковата молба, че ответникът е баща на малолетното дете С. М.,
1
родена на **********г. в П., К.. Сочи се, че родителите на С. не живеят заедно от началото
на месец юни 2021г., а тя се отглежда от нейната майка М. Н. Н.. Сочи се още, че за
издръжката на детето и за задоволяване на нуждите и потребностите му, ответникът не
предоставя ежемесечно необходимите средства, като майката сама се грижи за детето си.
След раздялата на родителите бащата бил дал на детето си единствено следните суми: 7.50
лв., 25.00 лв. и 50.00 лв. Всички разходи, свързани с прехраната на С., за облекло и обувки,
за учебна и извънучебна дейност, както и за поддържане на домакинството, включително
плащане на наем, поемала изцяло само майката. Твърди се, че към настоящия момент С. е
ученичка в 6 клас, дневна форма на обучение в ОУ „***************“ - с.А., като момичето
има ежедневни разходи от първа необходимост за храна, санитарни принадлежности и поне
скромно облекло, а освен това- и задължителни разходи във връзка с обучението й- напр. за
учебно помагала, пособия и екипировка. Сочи се, че майката заплаща и месечна такса от 40
лв. за прехраната на С. в училищния стол. Също така С. тренирала и волейбол във
волейболния клуб в гр.Пирдоп, като ежемесечно майката заплащала сума от 30 лв. за
обучението, а също закупила и необходимата екипировка и превозвала детето от с.А. до
гр.Пирдоп за участие в тренировките. Според ищцата разходите за издръжката на детето са
значителни и са в размер на около 600 лв. месечно, поради което представляват тежест, след
като се поемат само от майката, която получава работна заплата от около 800 лв. месечно.
Сочи, че с този доход й е непосилно да задоволи нуждите на детето, а също и домакинството
им и да заплаща наема от 100 лв. за обитаваното от двете жилище. Сочи се, че ответникът
реализира ежемесечно сигурни доходи от трудовото си правоотношение с „************“
АД и има възможност, а и следва да се ангажира поне финансово, като заплаща месечна
издръжка на детето си.
В срока за отговор на исковата молба по чл.131 ГПК, такъв е депозиран и ответникът е
взел становище по исковете чрез упълномощената адв.Р.П. от САК. Ответникът счита, че
предявените искове са допустими. Сочи, че малолетното дете С. М. е родено преди
сключване на гражданския брак между страните. Сочи се, че с Решение №55 от 22.06.2021г.,
постановено по гр.д. №350/2021г. на РС-Пирдоп, гражданският брак между страните е
прекратен, като съдът е одобрил постигнатото между страните споразумение, което обаче не
третира въпросите относно местоживеенето, упражняването на родителските права, личните
отношения и издръжката на детето. Бащата твърди, че безкрайно много обича дъщеря си и
затова счита, че всички действия и решения трябва да са съобразно най-добрия интерес на
детето и неговото добро възпитание, развитие и щастие. Заявява, че въпреки
безпрекословната любов и привързаност към дъщеря му, връзката между майка и дъщеря е
неотменима и детето би било по-спокойно и под постоянен надзор при майка си. От друга
страна характерът на работата му бил такъв, че е на постоянни дневни и нощни 12-часови
дежурства и като отговорен родител си дава сметка, че това би създало затруднения да
упражнява контрол и постоянни грижи спрямо детето непрекъснато. Поради това бащата
заявява, че не възразява и изразява съгласие упражняването на родителските права да бъде
предоставено за упражняване на майката М.Н., както и местоживеенето на детето да бъде
при майката. Ответникът оспорва и не е съгласен с предложения в исковата молба режим на
2
лични отношения между бащата и детето. Сочи се, че детето е още малко и не следва да се
лишава както от майчина обич, така и от грижите и любовта на баща си, към когото детето е
силно привързано. Счита, че предложеният от майката режим е силно ограничен и не би
позволил пълноценен контакт между бащата и детето, не е в интерес на детето и би довел до
отчуждение към бащата. Предложеният режим бил поставен под условие и съобразно
желанието и позволението на майката. Сочи се, че комуникацията между двамата родители
не е добра, а след развода през 2021г. е значително затруднена. Според бащата отскоро се
наблюдавало и влияние на майката спрямо детето в посока ограничаване на вижданията с
бащата. Сочи, че детето е силно притеснено майка й да не разбере, че се е чувала или
виждала с баща си. Иска да бъде определен режим с ясно установени обективни критерии.
Предлага удачен според него режим, при който да може да взима дъщеря си, както следва:
всяка първа и трета седмица от петък, след приключване на учебните занятия на детето до
събота в 18.00 часа с преспиване, а в случай, че в съответната седмица бащата е на
дежурство- от 17.00 ч. в събота до 18.00 ч. в неделя с преспиване; всяка втора и четвърта
събота и неделя от 09.00ч. до 19.00 ч. в събота или от 09.00ч. до 19.00ч. в неделя; за 1 месец
през лятната ваканция на детето, а ако родителите не постигнат съгласие кога точно да бъде
взето детето, бащата ще го взима от 15-ти до 31-ви юли и от 15-ти август до 30-ти август; за
Коледните празници всяка четна година и за Новогодишните празници всяка нечетна
година; за Великденските празници всяка четна година от 10.00 часа на Велики Петък до
10.00 часа на Велика Неделя и всяка нечетна година от 10.00 часа на Велика Неделя до 18.00
часа на Велики Понеделник; Пролетната ваканция на детето всяка четна календарна година;
на Рождения ден на детето всяка нечетна година; на личните празници на бащата; на
рождените дни на бабата и дядото на детето по бащина линия; при своевременно
уведомяване на майката в срок от 3 работни дни бащата да има право да води детето на
забавни, културни, спортни и други събития и рождени дни на други деца. Ответникът сочи,
че предявеният иск за издръжка е основателен, но го оспорва по размер. Сочи се, че детето е
малолетно, ученичка в 6-ти клас и има ежедневни потребности като всяко едно дете от
облекло, храна, образование, спорт, които не са по-големи от обичайните и необходимите.
Сочи се, че детето няма допълнителни разходи, свързани с образованието му, тъй като не
посещава допълнителни уроци, не изучава чужди езици, не посещава танци или други
занимания, а няма и здравословни проблеми, налагащи допълнителни разходи. Сочи се, че
твърдението на майката, че детето тренира волейбол, не е подкрепено с доказателства за
допълнително заплащани разходи, както се твърди. Фактът, че майката живее под наем се
счита за факт, който не е относим към формиране на издръжката на детето. Освен това,
според ответника будел недоумение фактът, че майката на ищцата живее също в
самостоятелна къща в с.А., а ищцата с детето живеят под наем. Ответникът сочи, че заплаща
ежемесечно мобилния телефон на детето, а след развода не е спирал да се грижи за детето,
като му купува дрехи, пособия за училище, а през август 2021г. лично е купил всичко
необходимо на детето за училище на стойност около 300 лв. Сочи, че дава лично на дъщеря
си пари периодично, като многократно е ходил и до с.А., за да се видят и да й даде пари, за
да има за ежедневни нужди. Не оспорва факта, че от датата на развода и раздялата не е
3
заплащал фиксирана сума с основание „издръжка“, тъй като не е бил наясно с вмененото му
задължение по закон, но за сметка на това периодично е давал пари на дъщеря си и се е
грижил за обичайните й нужди от облекло, телефон и учебни помагала. Счита, че
претендирания размер за издръжка на дете в 6-ти клас, което няма допълнителни разходи в
повече от обичайните, в размер на 600 лв. /от които бащата да заплаща 300 лв./ е прекалено
висок и не е обоснован и доказан по никакъв начин. Заявява, че той плаща не малък кредит
с месечна вноска от 360 лв. и също живее под наем. Отбелязва още, че в последния месец
майката значително ограничава контактите на бащата с детето, като има много подаръци от
роднините му, които бащата е в невъзможност да даде на детето. Ответникът счита, че с
оглед възрастта на детето, нуждите му и възможностите на бащата, претендираният размер
за издръжка е прекомерен, като иска от съда да присъди издръжка в размер на 180 лв.
месечно, считано от датата на завеждане на исковата молба до навършване на пълнолетие на
детето или до настъпване на друга законна причина за изменение или прекратяване на
издръжката, платима от 1-во до 10-то число на текущия месец, за който е дължима.
Претендираната издръжка за минало време също оспорва по размер, като сочи, че дължи
такава от 01.07.2021г. до завеждане на исковата молба на 08.12.2021г. – за 5 месеца.
В проведените открити съдебни заседания ищцата М.Н. се явява лично и с
упълномощения си процесуален представител адв.П.Н. от САК, която от името на
доверителката си поддържа исковата молба. В изложението си по съществото на делото адв.
Н. моли съда да постанови решение, с което да уважи предявения иск. Адв.Н. счита, че
безспорно е установено, че майката е пригодният родител, а и спор между родителите
относно това кой да упражнява родителските права няма. С оглед упражняването на
родителските права, адв.Н. счита, че местоживеенето на детето следва да е на адреса на
майката. Според нея удачно е режимът на лични отношения между детето и неотглеждащия
го родител да е всяка първа и трета събота и неделя от месеца или всяка втора и четвърта
събота и неделя от месеца, както и през лятната ваканция в продължение на един месец.
Счита, че празничните дни- Коледа, Нова Година и Великден следва да бъдат разпределени
на четна и нечетна година между родителите, а при съгласие между родителите и самото
дете, което вече е достатъчно голямо да взима решения – режимът на лични отношения да се
осъществява и по друго време. Като най-съществен според адв.Н. се откроява въпросът за
издръжката. Според нея е установено, че детето не е малко, а е вече тийнейджърка, която
има нужди, надхвърлящи тези на малолетно дете, тъй като израства бързо, нужна й е
специфична /здравословна и витаминозна/ храна, с оглед заниманията й със спорт. Също
така адв.Н. счита, че специално за това дете са нужни около 300 лв. месечно за прехраната й.
Счита, че учебните помагала, принадлежности и спортни екипи също са значителен разход и
че за пригодния външен вид на детето в училище и за спортните занимания, които посещава,
са нужни още 200 лв. месечно като разходи. Сочи се, че има и перо разходи, които макар да
не са ежемесечни, трябва да са предвидени, а именно: за лекарства, за социални, битови и
културни занимания. Адв.Н. обръща внимание на нарастващата инфлация и счита, че около
500-600 лв. са нужни месечно за отглеждането на детето на страните. Иска се от съда да
уважи претенцията за размера на бъдеща издръжка, който е заявен от майката. Относно
4
издръжката за минало време адв.Н. заявява, че е доказано, че бащата епизодично е участвал
в издръжката на детето с няколко суми- веднъж 30 лв., веднъж 50 лв. и със закупуването на
два-три броя екипи, което в никакъв случай не може да компенсира недаването на
издръжка. В този смисъл тя намира за доказан и иска за издръжка за минало време, като не
възразява да бъде приспаднато това, което се установило, че е давал бащата. Заявява, че
няма спор и не отричат, че бащата заплаща мобилните услуги на детето и ползвания от нея
мобилен апарат, но това не може да компенсира издръжката- нито миналата, нито за бъдеще
време. С оглед на всичко изложено, адв.Н. моли съда да постанови своя съдебен акт.
Ищцата Н. поддържа заявеното от своя процесуален представител.
Ответникът С. Д. М. се явява лично в съдебно заседание и се представлява от
упълномощения адв.Р.П. от САК, която заявява, че нямат възражения майката да упражнява
родителските права, но отбелязва, че и двамата родители са пригодни за това. Иска се от
съда да одобри предложения в отговора на исковата молба режим на лични отношения,
който е съобразен с работното време на нейния доверител, работещ на смени. Режимът за
празниците предлага да се раздели на четна и нечетна календарна година. Адв.П. счита, че
предложеният от тях режим на лични отношения защитава в най-голяма степен интересите
на детето, тъй като в отглеждането и възпитанието му трябва да участват горе-долу
равнопоставено и двамата родители и те да имат своята социална отговорност и
ангажираност към детето. Счита, че този режим няма да доведе до отчуждение на детето към
единия или другия родител. Адв.П. счита, че предявеният иск за заплащане на издръжка е
основателен, но го оспорват по размер. Отделно от това, не се доказало от събраните
доказателства, че детето има нужди, които да са повече от необходимите и ежедневните за
дете на тази възраст. Сочи се, че единственият допълнителен разход, който се заплаща за
самото дете, е за посещение на извънкласно занимание- волейбол. Адв.П. отбелязва, че
разчетите, които дават по свое усмотрение свидетелите за нуждите на детето в парично
изражение, не следва да се взимат предвид, тъй като това се установява по друг ред и начин.
Счита, че размер на издръжката между 200 и 230 лв., какъвто заяви, че може да предложи и
да заплаща нейният доверител, е оптимален, с оглед на това, че ежемесечно заплаща, за
което са представени документи, мобилните разходи за телефон и други апарати, които са
между 50-60 лв. месечно, с което издръжката ще достигне до 280-300 лв., а издръжка на
едно дете се дължи и от двамата родители. Счита, че сумата от 600 лв. за издръжка на дете
на тази възраст е прекомерен, с оглед и на социалните обстоятелства в момента. По
отношение издръжката за минало време адв.П. моли да се вземат предвид епизодичните
плащания, които е направил нейният доверител, като заявява, че той в действителност не е
заплащал регулярно издръжка, но счита, че периодът, за който се дължи издръжката, е за 5
месеца. Ответникът М. поддържа заявеното от адв.П. като негов процесуален представител.
Съдът, след като прецени доказателствата по делото и доводите на страните,
намира следното от фактическа страна:
По делото са събрани писмени доказателства, чрез които се установява родителството
на двете страни по спора спрямо малолетното дете С. М.. Видно от удостоверението за
5
раждане на детето серия АН-Р №*/********* г., издадено от длъжностно лице по
гражданско състояние при община А., С. М. е родена на **********г. в К., П.. Като майка
на С. М. в удостоверението е записана М. Н. Н., а като нейн баща – С. Д. М..
Удостоверението за раждане на детето е издадено на основание акта му за раждане с №
*/********* г. на община А..
Според служебна бележка изх. № 21/01.12.2021 г., издадена от ОУ „***************“
– с.А., детето С. М. е записано като ученичка в VI-ти клас, дневна форма на обучение през
учебната 2021/2022г.
Представени и приети са по делото писмени доказателства относно доходите на
майката и бащата и тяхната трудова заетост. Установява се брутен доход на ищцата М.Н. от
около 850 лв. месечно, видно от приложеното удостоверение изх.№ 284 от 01.12.2021 г.,
издадено от „***************“ ЕООД, отразяващо брутния и доход за месеците от
декември 2020г. до ноември 2021г., който общо възлиза на 10176.67 лв. Видно пък от
удостоверението за доходи на С. Д. М., с изх. №23/ 24.01.2022г. от „*************“ АД, за
периода от декември 2020г. до ноември 2021г. лицето на длъжност „механошлосер“ е
получило общо 19063.12 лв. брутно трудово възнаграждение, т.е. средномесечно по 1590 лв.
Социалните служители също са описали в доклада на ДСП-Пирдоп, че майката М.Н. работи
в „***************“ ЕООД гр.София, като отговорник спомагателни дейности, а бащата
С.М. има сключен договор с фирма „*************“ АД като механошлосер и
средномесечният размер на получаваната от него работна заплата е в размер над средната
месечна работна заплата за страната.
Видно от представеното от Решение №55/22.06.2021г. по гр.д. №350/2021г. на РС-
Пирдоп, с него по споразумение на страните е прекратен бракът, сключен от тях с Акт за
граждански брак №2 от ************г. пред община А.. В решението е отразено, че
молителите имат родено преди сключване на брака едно малолетно дете: С. М., родена на
**********г. в П., К., поради което въпросите относно местоживеенето, упражняването на
родителските права, личните отношения и издръжката на детето, не са предмет на
споразумението.
Представен е от страна на ищцата Договор за наем от 2016г. между И.Г.М. - от една
страна като наемодател и С. Д. М. и М.Н. М.а – от друга страна като наематели, с който
страните са наели за временно и възмездно ползване недвижим имот: дворно място в с.А., с
построените в него двуетажна еднофамилна жилищна сграда, със застроена площ от 72
кв.м., срещу наемна цена от 100 лв. месечно.
Представени са от ответника извлечения от личната му сметка в „Райфайзенбанк
(България)“ ЕАД за периода от 31.03.2021г. до 31.12.2021г., от които е видно, че от сметката
му се удържат суми ежемесечно за погасяване на кредит, като главницата, която се удържа е
в размер на 359.17 лв., както и допълнително- лихви.
Представени са от ответника и фактури, издавани от мобилния оператор Теленор за
периода от 20.07.2021г. до 19.01.2022г., в които са отразени дължимите от него суми, сред
6
които са сумите за мобилен номер: **********. Видно е, че за месец ответниикът дължи
около 55 лв. за заплащане на абонаментната такса и вноската за лизинг за този номер.
Като писмено доказателство е приет социален доклад изх.
№***************/21.03.2022 г. на ДСП-Пирдоп. Докладът отразява факти от значение за
интересите на детето С. М., които съдът следва да вземе предвид и да анализира. На първо
място, в хода на социалното проучване е проведена среща с родителите на малолетното
дете, извършена е анкета в жилището, където то се отглежда и е осъществен контакт с
детето. Установено е, че към момента детето се отглежда от майката, която желае да
продължи да се грижи за детето, а бащата е заявил, че е съгласен родителските права да
бъдат предоставени за приоритетно упражняване от майката, но не е съгласен с поискания
режим на лични контакти и размер на издръжката. Отразено е, че от раждането си до
раздялата на родителите детето е отглеждано в семейна среда. Установено е, че детето се
отглежда в жилище, находящо се в с.А., което е собственост на лицето И.М., като майката
няма собствено жилище и заплаща месечен наем от 100 лв. Жилището представлявало къща
на два етажа в добро техническо състояния, като за детето е обособена самостоятелна стая
на втория етаж, обзаведена с необходимите мебели за задоволяване на потребностите му.
Установено е, че детето е записано в пациентската листа на д-р Н.Б. и по данни на личния
лекар детето редовно се води на профилактични прегледи и са му поставени всички
задължителни ваксини. Класният ръководител на детето – И.К. пък е съобщила, че детето
редовно посещава учебните занятия в ОУ „***************“ - с.А., не нарушава правилата
в училище, общува добре със съучениците си. Класният ръководител е съобщил, че е
контактувал само с майката и тя е тази, която при необходимост е закупувала учебни
помагала и пособия. Установено е още, че детето контактува с роднините си, има изграден
приятелски кръг от връстници. Сочи се, че до момента в отдел Закрила на детето при
Дирекция „Социално подпомагане“ - Пирдоп не са постъпвали данни за неглижиране на
детето в семейна среда. В хода на работата социалните служители не са събрали данни за
въвличане на детето в родителския конфликт, макар че двамата родители, след раздялата си,
не контактували по между си, а взаимоотношенията им са силно влошени. Според
социалния доклад двамата родители разбират, че отговорността, свързана с отглеждането и
възпитанието на детето е обща, но не могат да преодолеят конфликта по между си, за да
взимат заедно решенията, свързани с дъщеря им. В заключение е посочено, че майката М.Н.
е осигурила необходимите условия за правилното развитие на детето, като грижите,
полагани за детето, са адекватни и съобразени с потребностите му. Сочи се, че майката
разполага с доходи и подкрепяща среда за дъщеря си. Сочи се, че с оглед защита на най-
добрия интерес на малолетното дете, е необходимо да бъде гарантирано правото му да
осъществява контакт с родителя, с когото не живее приоритетно. Сочи се, че от значение е
осигуряване на средства за издръжка на детето и от двамата родители, като по този начин
по-пълно биха били задоволени потребностите му, а размерът на издръжката би следвало да
се определи съобразно възрастта и необходимостта от средства за покриване на ежедневните
му потребности.
7
В хода на делото са събрани свидетелските показания на трима свидетели, двама от
които - доведени от ищцовата страна и един - от ответниковата страна.
Изслушана като свидетел е Т.С.И.- приятелка на ищцата М.Н., която твърди, че с М.
се познават от деца, а С. го познава покрай нея, след като се оженили. Знае, че от юни месец
миналата година двамата не живеят заедно. Познава дъщеря им С., за която знае, че в
момента живее с майка си под наем в с.А.. Свидетелката казва, че има дете, близко по
възраст до възрастта на С. и децата им също си контактуват. Знае, че С. учи в основното
училище в с.А. - там, където е учила и дъщерята на свидетелката. Сочи, че в училището
имал стол, в който децата се хранят, като храната се заплаща всеки месец. Свидетелката
сочи, че всяко дете има и нужди от личен характер, които към момента задоволява изцяло
майката. Свидетелката знае за няколко пъти, в които бащата е давал суми на детето- 50 лв.,
30 лв. и 20 лв. Знае и, че в началото на учебната година е купил на дъщеря су за около 150-
160 лв. два анцуга, суитшърт, клин и раница. Когато били закупени тези вещи, детето лично
се похвалило. Свидетелката знае и, че бащата заплаща телефона на детето. Свидетелката
сочи, че както нейното дете, така и С. тренират волейбол, за който спорт има разходи за
такса, превоз, консумативи и облекло. Наскоро С. споменала, че ще ходи и на състезание.
Според свидетелката И., която прави съпоставка и със своите собствени разходи около
дъщеря й, около 600 лв. отиват месечно за грижите по детето. Твърди, че майката на С.
поема всички разходи. Казва, че като всяко дете и С. се разболява и знае за два случая с
продължително лечение на детето. Наскоро пак била болна от ангина и се купували
лекарства, а личният й лекар е в гр.Копривщица, което е свързано пак с разходи,
включително за пътуване. Слагани й били и системи.
Другата, разпитана по инициатива на ищцата свидетелка – Е. В. Н. е майка на ищцата
М.Н.. Тя твърди, че М. и С. са разделени от юни месец миналата година. Внучката й се казва
С. М., като има две имена, защото е родена в К. и сега е на 13 години. След раздялата детето
живеело с майка си в с.А.. Знае, че наемът на квартирата им е 100 лв., като именно в този
дом е живяло и семейството преди раздялата. Свидетелката Н. казва, че посещава дома на
дъщеря си и внучката си редовно. Отбелязва, че М. иска да се справи сама, но не може,
защото детето „расте като гъбка“ и постоянно има разходи, като иска нови дрешки и по-
специфична храна. Казва, че се е случвало дъщеря й да иска заем. Свидетелката твърди, че
С. е ученичка в 6-ти клас в основното училище в с.А. и че е отлична ученичка. Казва, че С.
ходи и на занималня и през ден ходи с автобус на тренировки в гр.Пирдоп по волейбол.
Казва, че С. е висока над 170 см. Знае, че тренировките ги заплаща майката, а отделно около
2.00 лв. струвал билетът за автобуса. Отделно от това твърди, че детето ходи на олимпиади
и на състезания, като скоро е ходила на такова състезание по волейбол в гр.Кюстендил с
преспиване. Казва, че внучка й е „яшничка“ /цит./, тъй като е висока и едра и на ден около
10 лв. поне й трябват за храна, като столът, в който се храни обичайно, си заплаща според
това, което е консумирала. През времето, в което детето не се храни в стола, храната вкъщи
се подсигурявала от майката, която пазарува и готви. Според свидетелката майката се грижи
изцяло за домакинството, включително подсигурява отопление и заплаща ток и други
8
консумативи- вода, интернет, телевизия. Свидетелката Н. твърди, че в началото след
раздялата на родителите, С. два месеца по ред се похвалила, че се е срещала с баща си и че
той й е дал веднъж 50 лв. и веднъж 30 лв., водил я и на пица да я черпи, но след това
срещите им се разредили и изобщо спрели. Няколко дни преди разпита на свидетелката
внучка й се похвалила, че е ходила при баща си, дал й е 60 лв., водил я на цирк и й купил за
хапване. Знае и, че в началото на учебната година бащата е водил детето да му купи анцуг и
маратонки. Пари за издръжка обаче не бил превеждал. Свидетелката казва, че помага на
дъщеря си, ако е останала без пари, но тя всъщност няма към кого друг да се обърне, ако й
трябват пари. Според свидетелката Н. С. е много суетна, чувства се дама и иска да е
модерна, за която цел й се купува и козметика, облекло и аксесоари. Според свидетелката
около 600 лв. отиват за разходи около С.. Майката обаче не получавала повече от 800 лв.
месечно. Свидетелката Н. твърди, че в момента отношенията между бащата и детето са
много добри, което подобрение се е случило след първото съдебно заседание и дори веднъж
е спала при баща си и е доволна.
Разпитана е като свидетел и Б.П.М., живееща на съпружески начала с ответника С.М.,
която знае, че мъжът, с когото съжителства, има дете. Казва, че е била лично свидетел на
многобройни телефонни обаждания през юли месец. Август месец била първата среща
между нея и детето и тогава ходили да й купува баща й дрехи в гр.К.. Тогава бащата
похарчил около 200 лв. за покупките на дъщеря си. След това дъщеря му спряла да го търси,
като свидетелката не знае причината, но е сигурна, че детето липсва на бащата.
Свидетелката казва, че до този момент детето не е идвало в дома им. Имало случаи, когато
бащата ходил в с.А., за да й дава пари. Към момента обаче нямал никакъв достъп до детето.
Ходили декември месец да празнуват при неговото семейство и там имало много подаръци
за нея, но не могъл да й ги даде. Свидетелката М. твърди, че бащата заплаща разходите за
телефона на дъщеря си, давал й периодично пари до август месец, до когато поддържали
връзка. За първия учебен ден ходили и на заведение. Не й е известно бащата да е заплащал
суми под формата на издръжка, а единствено й е давал пари на ръка /два пъти по 30 лв. и
един път 50 лв./ и веднъж са вечеряли. Известно й било, че детето е споделило на баща си,
че майка й е казала да не му звъни, защото ще го съди, което накарало бащата да се
притеснява да търси дъщеря си, тъй като не знае от отсрещната страна как ще реагират и
дали няма да тормозят детето. От бащата знае, че детето тренира волейбол. Свидетелката М.
пояснява какво е работното време на С.М., а именно: дневна смяна, нощна смяна и два дни
почивка. Казва, че бащата е склонен да търси път към дъщеря си.
Изслушана е лично, по реда на чл.15, ал.1 ЗЗД, С. М. в присъствието на социален
служител. Детето заявява, че родителите й не живеят заедно от юни 2021г., а тя самата
живее при майка си в с.А.. Твърди, че не ходи при баща си, като преди се виждали само, за
да й даде пари, но скоро не й е давал, а веднъж ходили и на заведение. Не я е водил на
екскурзии. Водил я да й купува дрехи през август месец за училище, но не били много
дрехи. Казва, че не е в добри отношения с баща си, заради едно скарване през
октомври/ноември месец, когато бил ядосан, че съдът го е призовал и той си изкарал яда на
9
нея. Ядосан й бил и защото е видяла негов личен чат. Обадил й се по телефона и започнал
да я нарича „боклук“. Казвал й „Ти повече нямаш баща!“, „Намразих те вече!“, „Не ми се
обаждай!“. Впоследствие се обадил пак и казал, че е реагирал така, защото бил ядосан на
майка й. Според момичето баща й за всичко обвинява майка й. Казва, че баща й е блокирал
майка й и двамата не комуникират. Твърди, че е сърдита на баща си заради този разговор, не
й е минало, но очаква от него да й се извини и тогава е склонна да се сдобрят и тогава би
искала да се вижда с него. Знае, че баща й има нова приятелка. Твърди, че се справя много
добре в училище и няма необходимост родителите й да й помагат за уроците. Твърди, че
ходи на волейбол като извънкласно занимание, като баща й не я е карал на тренировки и
състезания, а майка й е тази, която я кара. Детето заявява, че желае да живее с майка си в
село А..
Изслушани са лично и двамата родители. Майката М.Н. заявява, че счита себе си за
по-пригодния родител да упражнява родителските права, тъй като С. е свикнала с нея, като
нейна майка я познава най-добре и има повече време от бащата да я гледа. Счита, че е
разумно да има фиксирано време на срещите между С. и бащата, а пък ако те се разберат да
се виждат по-често, за нея няма проблем. Заявява, че за да отглежда пълноценно дъщеря си й
е нужно бащата да заплаща поне 300 лв. на месец. Според бащата С. Д. М. е редно с дъщеря
му да се виждат когато имат време, а не фиксирано. Казва, че е съгласен детето да живее с
майката, тъй като е момиче, а и той има по-малко време, но иска да я вижда, когато е удобно
и на двамата. Казва, че заплатата му не е голяма, а има и кредити, плаща квартира и
телефони, поради което може да отделя повече от 230 лв. за издръжка.
По реда на чл.176 ГПК ответникът С.М. е отговорил на един въпрос относно това до
кога е срокът на лизинга за телефон, който изплаща на дъщеря си, като той заявява, че
договорът е за две години - до януари 2023г.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от
правна страна следното:
Предявени от страна на М. Н. Н. са обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл.127, ал.2 СК - за предоставяне упражняването на родителските права
върху роденото от съвместно съжителство с ответника малолетно дете, местоживеенето му
и определяне режима на лични отношения с другия родител, както и искове по чл.143 СК и
чл.149 СК за издръжка на детето занапред и за минало време.
По дела като настоящото основният въпрос по съществото на делото обикновено е на
кого следва да бъдат предоставени за упражняване родителските права по отношение на
детето, като при преценката съдът се ръководи единствено от интересите на детето и
тяхната най-пълна защита към настоящия момент и за в бъдеще. В конкретния случай обаче
този въпрос е единственият, който не е спорен между страните, като и двамата родители са
на мнение, че детето следва да живее при майка си и тя да упражнява родителските права по
отношение на него. Съдът не намира пречка упражняването на родителските права по
отношение на малолетната С. М. да бъде съобразено с желанието на родителите, което
съвпада и с желанието на самото дете, като от доказателствата – писмени и гласни -
10
безспорно се установява, че оставането на С. при нейната майка М.Н. и възлагане грижите
за детето именно на нея не противоречи на интересите на детето, а напротив - съобразено е с
тях в най-пълна степен. Тази преценка на съда е съобразена с множеството факторите, които
следва да бъдат подложени на преценка от съда и които са примерно изброени в
Постановление № 1 от 12.XI.1974 г. по гр. д. № 3/74 г., Пленум на ВС, което е прието при
действието на Семейния кодекс от 1968 г. (отм. ДВ., бр. 41 от 1985 г.), но чиито принципни
постановки са актуални и понастоящем, като съдът не намира за необходимо да извършва
разгърнат анализ на относимите критерии, а най-общо да мотивира становището си. В
настоящия случай, установимо от доказателствата, детето е момиче, което се нуждае от
грижите и примера на майка си. Майката М.Н. се явява отговорен и предан родител, който
поставя нуждите на дъщеря си като приоритет, работи, за да осигурява средства за издръжка
на детето си и се интересува от цялостното развитие на С., за което развитие се грижи, като
й осигурява добра здравна, образователна и социална среда. Няма категорични
доказателства майката да е възпрепятствала бащата или неговото семейство от контакт с
детето. Напротив- тя заявява, че е съгласна дъщеря й да се среща с бащата, като в хода на
процеса дори е установено, че срещите са зачестили. Установи се, че майката разполага с
изискващите се от един родител родителски заложби и умения, отношение и грижовност
към детето. Установи се още, че на детето С. не му липсват битови и материални удобства, а
напротив- живее в голяма къща /макар и не собствена на родителя/, има собствена стая и
пространство. Наблюдава се грижа за неговата хигиена и здравословно състояние. Майката
работи и има доходи, макар и да не са значителни като суми, което осигурява сигурност за
детето. Тя бива подкрепяна от определен кръг роднини и близки, а именно: нейната майка и
баба на детето- свидетелката Елена Н.. Не се установява детето да има негативна настройка
или отношение към своя баща, което да е предизвикано от майката. От разпита на самото
дете стана ясно, че то се сърди на баща си, когато нагрубява и обвинява майка й и нея
самата, което по-скоро е резултат от поведението на самия баща. С оглед на така
извършената преценка на родителските качества на майката, съдът намира, че именно тя е
родителят, който следва да упражнява родителските права над детето С. М. и при когото то
да има своето местоживеене, без да се обсъжда обаче има ли майката превес в качествата
пред тези на бащата, доколкото, както вече беше посочено, такова е изричното желание и на
двамата родители, в който случай ролята на съда е единствено да провери дали това не
противоречи на най-добрия интерес на детето. В настоящата хипотеза категоричният извод
на съда е, че предоставяне упражняването на родителските права по отношение на С. на
нейната майка не противоречи на интереса на детето. Именно при майката следва да е и
местоживеенето на детето.
Относно режима на лични отношения с другия родител, а именно- бащата, съдът
намира, че доколкото връзката на детето с него е изключително значима за емоционалната и
психическа стабилност и правилното развитие, към настоящия момент е законосъобразно и
целесъобразно срещите между бащата и детето да бъдат определени два пъти в месеца –
първата и третата седмица на месеца от 17.00 часа в петък до 17.00 часа в неделя с
11
преспиване, като в случай, че в някой от дните бащата е на работа двамата с детето да
преценяват коя от двете вечери- петък или събота детето да преспива при баща си. Не може
да се удовлетвори искането на родителя-ответник за определяне режим на срещи и през
уикендите на втората и четвъртата седмица от месеца, тъй като уикендите са времето, през
което обичайно детето е свободно и може да прекарва пълноценно време с родителите си,
поради което уикендите следва да са разпределени между двамата родители, за да има и
майката възможност да организира това свободно време, както тя намери за добре. Следва
да се отбележи, че няма как изцяло режимът на лични отношения да се съобрази с графика
на родителя, предвид че това не е обичайният работен график. Именно поради това бащата
ще има право да вижда дъщеря си два уикенда и то максимално разширено- от петък до
неделя, като той ще може да се уговаря предварително с дъщеря си в каква точно част от
определения му уикенд за срещи с нея би могъл да е на разположение. Следва да се
определи и един месец през лятната ваканция, в който бащата да осъществява личните
контакти с дъщеря си, който месец е по избор на бащата, но не следва да съвпада с платения
годишен отпуск на майката, а при неразбирателство между родителите - месец юли през
четните години и месец август - през нечетните. През пролетната ваканция на детето, бащата
следва да може да го взима при себе си първата половина от ваканцията през четните години
и втората половина- през нечетните. В останалата част- относно режима по време на
празниците- Коледа, Нова година, Великден и личните празници на детето, бащата, бабата
и дядото по бащина линия, няма пречка да бъде уважен такъв, какъвто е поискан в отговора
на исковата молба, тъй като не противоречи на интереса на никоя от страните. Детето и
бащата ще могат да се срещат и по всяко друго време, след предварителна уговорка между
родителите, като детето следва да се взима от определеното му местоживеене и да се връща
отново там.
По отношение иска за издръжка за бъдеще време с правно основание чл.143 СК, съдът
следва да се произнесе след преценка нуждите и потребностите на детето, както и
възможностите на родителя, който дължи издръжката. Съгласно разпоредбите на чл.142 СК
размерът на издръжката се определя като справедливо житейско съотношение между
нуждите на лицето, което има право да я получи и възможностите на лицето, което я дължи.
С Постановление № 5/16.11.1970г. на Пленума на ВС и Постановление № 5/31.11.1981 г. на
Пленума на ВС, които представляват задължителна съдебна практика, е прието, че
възможностите на лицата, които дължат издръжка се определят от техните доходи, имотно
състояние и квалификация, а нуждите на лицата, които имат право на издръжка се определят
съобразно с обикновените условия за живот на тях, като се вземе предвид възрастта,
образованието и други обстоятелства, които имат значение за случая. Изводи за конкретните
нужди на детето С. М. могат да се формират от данните от социалния доклад и
свидетелските показания, като те не са специфични такива, а са нужди, присъщи на всяко
дете на неговата възраст. Установи се безспорно, че С. е ученичка в шести клас за учебната
2021/2022г. Качеството на едно дете на „ученик“ го поставя в положение на относително
по-голяма самостоятелност, при която детето прекарва голяма част от ежедневието си извън
дома, като следва да е облечено с подходящи дрехи, следва да разполага с парични средства
12
за храна, които в действителност са около 10 лева на ден, както и да му бъдат закупувани
всички необходими учебни пособия. При преценка каква сума следва да се присъди за
издръжка не детето С. М. следва да се отчете и фактът, че това дете е доста развито за
възрастта си, а и съдът придоби непосредствена представа, че момичето визуално е вече
тийнейджърка, а спортът, който практикува, вероятно е допринесъл за по-бързото й
израстване. Дрехите, козметиката и аксесоарите, които момичето ползва, би следвало да
отговарят на подходящите за един тийнейджър. Необходимо е възпитание у детето на
културни и духовни ценности, което да се случи чрез посещението на театри, концерти и
други културни мероприятия, които винаги са свързани с не малки разходи, както и
закупуването на книги и литература, подходящи за възрастта му. Разходите за спортната
дейност на детето, каквато бе доказано, че то има, също следва да бъдат отчетени. В
действителност издръжката на едно дете не е съизмерима с тази на възрастен, но
статистическите данни на Националния статистически институт за тримесечен разход на
член от домакинството могат да се ползват като насока. За първото тримесечие на 2022г.
НСИ отчита 1816.28 лв. среден разход на лице от домакинството. След изключване на
разходите, които не са типични за издръжката на дете (алкохол и тютюневи изделия,
съобщения, данъци, социално осигуровки, регулярни трансфери към други домакинства,
влогове, покупка на валута и ценности, изплатен дълг и даден заем), размерът на средния
разход на детето за тримесечие възлиза на около 1200 лв., т.е. около 400 лв. месечно. В
конкретния случай се събраха доказателства само за един вид специфична дейност на
детето, свързана с тренировките по волейбол, от която също се генерират разходи. Не се
събраха доказателства за определени специфични нужди на детето, а напротив - нуждите му
са обичайните такива - за питателна храна, подходящо облекло, учебни пособия и здравна
профилактика. В този смисъл съдът намира, че в конкретния случай за отглеждането на
Савина М.а за необходими около 450 лв. месечно, от които бащата следва да осигурява 250
лв., а майката – 200 лв., тъй като тя приоритетно осъществява непосредствени грижи по
отглеждането и възпитанието на детето. Съдът не намира основание да се усъмни в
обстоятелството, че заплащаните суми ще се разходват пряко за нуждите на детето,
доколкото няма събрани доказателства за някаква злоупотреба от страна на майката, а
напротив- доказва се, че тя е отговорен родител. Тази издръжка следва да се заплаща чрез
майката, която да извършва рационална преценка за какви текущи разходи следва да бъдат
насочени средствата. Възможностите на бащата също позволяват той да поеме месечен
разход от 250 лв. за издръжка на единственото си дете. Установи се, че средномесечно той
получава нетен доход от трудово възнаграждение в размер на около 1150 лв., които според
съда следва да са достатъчни да обезпечи дъщеря си С., така също и да покрива своите
месечни разходи. Тук следва да се отбележи, че фактът, че бащата изплаща кредит не се
взима предвид при определяне на дължимата издръжка, тъй като тегленето на кредит е
доброволно действие, което следва да е премислено от гледна точка възможността за
покриване на кредита, след осигуряване на нужната издръжка на децата на лицето. Бащата в
действителност заплаща мобилните услуги на дъщеря си, което следва да остане обаче извън
определения размер на издръжка, като покриване на допълнителен разход, който не е
13
включен в изчисленията за разходите, спрямо които се определя издръжката. Даването на
пари на ръка на детето, извън сумата за издръжка, ще почива на добрата воля на бащата и
собствената му преценка на възможностите, тъй като е видно, че има месеци, в които
доходът му е по-висок от други. За претенцията над 250 лв. месечно до пълния предявен
размер от 300 лв. искът следва да се отхвърли.
По иска с правно основание чл.149 СК за издръжка за минало време: за периода от
01.06.2021г. до 08.12.2021г., съдът намира, че същият е основателен за сумата от 250 лв.
месечно, но за период от 5, а не от 6 месеца, тъй като следва да се приспадне сумата от
около 250 лв., която се установи, че бащата е дал на дъщеря си под формата на пари и
покупки за училище или общо дължимата за миналия период сума е 1250 лв., като съдът
следва да отхвърли иска до пълния му предявен размер от 1800 лв.
По разноските:
Настоящият съд намира, че разноските следва да останат за страните така, както са
направени, тъй като настоящото производство има характер на спорна съдебна
администрация. Такова разрешение е възприел и ВКС в Определение №385/25.08.2015 по
дело №****/2015 на ВКС, ГК, I г.о., докладчик съдията М.С.. За разлика от исковите
производства, в настоящото производство не се решава със сила на пресъдено нещо спор за
съществуването или несъществуването на едно материално право, а само се оказва
съдействие относно начина на упражняване на мерките, свързани с детето, признати и
гарантирани от закона, така че липсва типичната за исковото производство квалификация на
страните като ищец и ответник. Съдебното решение, което следва да изхожда от правилото
за защита по най-добрия начин на интересите на малолетното им дете, ползва и двамата
родители и затова в първоинстанционното производство всяка страна следва да понесе
разноските, които е направила, независимо от изхода на спора.
Родителят, който е осъден да плаща издръжка за бъдеще и за минало време обаче
следва да понесе разноските за държавна такса върху размера на същата, а в настоящия
случай това е бащата, който следва да заплати по сметка на РС-Пирдоп сумата от 360.00 лв.
(4% върху стойността на тригодишните платежи) по иска за издръжка за бъдеще време и
50.00 лв. (4% върху материалния интерес) по иска за издръжка за минало време.
Воден от горното, РС-Пирдоп
РЕШИ:
ПРЕДОСТАВЯ, на осн. 127, ал.2 СК, на майката М. Н. Н., ЕГН: **********
упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете С. М., ЕГН:
********** и ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето му по адрес на майката М. Н. Н. – в с.А., област
Софийска, ул. „*****************“ №2.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения между детето и бащата, както следва: С. Д.
М., ЕГН: **********, има право на личен контакт с детето С. М., ЕГН: **********, като го
14
взима и връща от определеното му местоживеене, както следва:
всяка първа и трета седмица от месеца за периода от 17.00 часа в петък до 17.00 часа в
неделя, с преспиване в петък и събота;
един месец през лятната ваканция, през време, което не съвпада с платения годишен
отпуск на майката, а при неразбирателство между родителите - месец юли през
четните години и месец август - през нечетните;
през пролетната ваканция на детето - първата половина през четните години и втората
половина- през нечетните години;
за Коледните празници - всяка четна календарна година от 10.00 часа на 24-ти
декември до 18.00 часа на 28-ми декември;
за Новогодишните празници - всяка нечетна календарна година от 10.00 часа на 30-ти
декември до 18.00 часа на последния неучебен ден;
за Великденските празници - всяка четна календарна година от 10.00 часа на Велики
петък до 10.00 часа на Велика неделя и всяка нечетна календарна година от 10.00 часа
на Великден- неделя до 18.00 часа на Великден – понеделник, според конкретните
дати, определени за съответната година от Българската православна църква;
на рождения ден на детето- всяка нечетна година;
на личните празници на бащата /рожден ден и имен ден/- от 09.00 часа на съответния
ден до 18.00 часа на същия ден, независимо от основния режим на упражняване на
родителските права;
на рождените дни на бабата и дядото по бащина линия- от 09.00 часа на съответния
ден до 18.00 часа на същия ден, независимо от основния режим на упражняване на
родителските права.
ОСЪЖДА, на осн. чл.143 СК, С. Д. М., ЕГН: **********, с постоянен адрес: с.А., ул.
„А.С.“ №36 ДА ЗАПЛАЩА на дъщеря си С. М., ЕГН: ********** чрез нейната майка и
законен представител М. Н. Н., ЕГН: **********, издръжка в размер на 250.00 лв. /двеста и
петдесет лева/ месечно, платима до 30 – то число на текущия месец, за който се отнася,
считано от завеждане на исковата молба на 08.12.2021г. до настъпване на обстоятелства,
налагащи изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху
всяка просрочена вноска от деня на просрочие до изплащането й, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска
като НЕОСНОВАТЕЛЕН в останалата му част за горницата до пълния размер на
претенцията от 300.00 лв. месечно.
ОСЪЖДА, на осн. чл.149 СК, С. Д. М., ЕГН: **********, с постоянен адрес: с.А., ул.
„А.С.“ №36, ДА ЗАПЛАТИ на дъщеря си С. М., ЕГН: ********** чрез нейната майка и
законен представител М. Н. Н., ЕГН: **********, сума в размер на 1250 лв. /хиляда двеста
и петдесет лева/, представляваща издръжка за минало време за периода от 01.06.2021г. до
07.12.2021г., КАТО ОТХВЪРЛЯ иска като НЕОСНОВАТЕЛЕН за горницата до пълния
размер на претенцията от 1800.00 лв.
ОСЪЖДА С. Д. М., ЕГН: **********, с постоянен адрес: с.А., ул. „А.С.“ №36 ДА
ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт и по сметка на Районен съд-Пирдоп
15
държавна такса върху присъдения размер на издръжките, в размер на 410.00 лв.
/четиристотин и десет лева/.
ДОПУСКА, на основание чл. 242, ал. 1 ГПК, предварително изпълнение на
решението в частта за присъдената издръжка.
Решението подлежи на обжалване в 2-седмичен срок от връчването му пред
Софийски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Пирдоп: _______________________
16