МОТИВИ към присъда по НОХД № 29/2013г. на ДРС

 

Подсъдимият И.П.Д. ***, е предаден на съд за престъпление по чл.196 ал.1 т.2 предл.І-во вр. с чл.195 ал.1 т.2 и т.4  предл.ІІ-ро вр. с чл.194 ал.1 вр. с чл.18 ал.1 вр. с чл.29 ал.1 б”б” от НК, за това, че на 14.02.2013г.,около 16.30ч., в землището на с. Чуково, общ. Дряново, м. ”Илево равни”, на около 40м. източно от път – 609-72 км. + 600м., действайки при условията на опасен рецидив, чрез използването на техническо средство – клещи, направил опит да отнеме от владението на собственика, без негово съгласие, с намерение противозаконно да присвои, чужда движима вещ, оставена без постоянен надзор - 54.80м. гумиран телефонен проводник от вида UТР със сечение 4х2х0.5 кв.мм. на стойност 19.70лв., собственост на „Виваком” АД гр. София.

В съдебно заседание подсъдимият И.П.Д. заявява, че е получил препис от обвинителния акт и че разбира свойството и характера на предявеното му обвинение. Не се признава се за виновен. Дава обяснения за начина, по който е осъществил деянието. Моли да бъде оправдан.

В хода на съдебните прения прокурорът поддържа обвинението и го намира за установено и доказано по несъмнен начин. Относно вида на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия Д., счита че същото следва да е към минимума, предвиден в закона.

Защитата на подсъдимия пледира същият да бъде признат за невинен, тъй като не е налице субективният състав на твърдяното престъпление, алтернативно се иска прилагането на чл. 9, ал. 2 НК.  

От цялостната преценка на събраните по делото доказателства - писмени и гласни, ценени по отделно и в тяхната съвкупност, както и от съпоставката на последните с обясненията на подсъдимия Д. съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Подсъдимият Д. ***, като притежава по наследство от дядо си, в съсобственост със сестра си, гора в землището на с. Чуково, общ. Дряново, местността ”Илево равни”.

На 12.02.2012г., подс. Д., заедно с лице, което искало да закупи наследствената на подсъдимия гора, отишли в м. ”Илево равни” в землището на  с. Чуково, общ. Дряново за да огледат гората. На място подсъдимият видял, че през имота, на повърхността на земята, са положени два кабела. Подсъдимият не знаел чия собственост са кабелите, като предположил, че е са кабелната телевизия в гр. Дряново.

От показанията на св. С.Д., служител на *** ЕООД, упълномощени да обслужват кабелната мрежа на „Виваком” АД, се установява, че положеният кабел е телефонен проводник UТР със сечение 4х2х0.5 кв.мм. и е собственост на „Виваком” АД. Същият е бил поставен временно за да осъществява телефонна връзка на гр. Дряново със с. Гостилица, общ. Дряново, след като около месец преди това основният кабел, положен в земята и осъществяващ тази връзка, е бил откраднат. Това наложило поставянето на два нови кабела за временно възстановяване на функциониращите телефонни линии.  

След като видял кабела, положен в неговия имот, подсъдимият решил да отнеме част от него. За целта в ранния следобяд на 14.02.2013г., подс. Д. *** към наследствената си гора в м.”Илево равни” в землището на  с. Чуково, общ. Дряново, като взел със себе си платнена чанта, клещи, фазомер, ръкавица и нож, поставен в хартиена кания. Насочил се пеша към мястото и пристигайки в имота отрязал с клещите част - 54.80м. от единия кабел, навил го на руло и го поставил в чантата. След това започнал да навива другия кабел, като използвал за тази цел храст в имота. 

С прекъсването на първия телефонен кабел, бил отчетен сигнал за прекъсване на телефонната връзка, за което лицето, отговарящо за телефонните връзки на територията на общ. Дряново, уведомило незабавно свидетеля Д.. Тъй като кражбите на телефонни кабели бил зачестили в този район, бил подаден сигнал в РУ “Полиция” гр. Дряново и към мястото се отправил полицейски екип в състав св. К. и св. П.. Пристигайки на място, около 16.30ч., свидетелите видели подсъдимия Д., който навивал в този момент втория кабел на храста. Видели вече отрязания и поставен в чантата, навит на руло, проводник с дължина от 54.80м. На място подсъдимият заявил на полицейските служители, че е взел кабела за да го ползва.

От заключението на назначената от досъдебното производство оценънъчна експертиза, което не се оспори от страните, и което съдът възприе като правилно и обосновано се установява, че стойността на инкриминирания кабел към момента на деянието е 19.70лв. със съответното овехтяване.

От приложения по делото бюлетин за съдимост се установява, че подсъдимият Д. е осъждан многократно за престъпления от общ характер, като са му налагани различни по размер наказания лишаване от свобода, които е търпял реално. От изтърпяването на наказанията по последните влезли в сила присъди до инкриминираната дата не са изтекли пет години.

Гореизложената фактическа обстановка се установява по несъмнен и категоричен начин въз основа на обясненията на подсъдимия, гласните доказателства по делото - показанията на свидетелите К., П. и Д., както и от писмените доказателства по делото.

Подсъдимият не оспорва фактическата обстановка по делото. Единственото му възражение е, че не е имал намерение да свои кабела, а само да го прибере, тъй като “бил амбициран” от факта, че кабелът бил положен  в имота му без неговото съгласие и с цел да не бъде повреден при една бъдеща сеч от падащите дървета.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът счита, че с деянието си подсъдимият И.П.Д. е осъществил както от обективна, така и от субективна страна състава на престъплението по чл. 196, ал. 1, т. 2, предл. І-во вр. с чл. 195, ал. 1, т. 2 и т. 4,  предл. ІІ-ро вр. с чл. 194, ал. 1 вр. с чл. 18, ал. 1 вр. с чл. 29, ал. 1, б. ”б” от НК, за което следва да бъде признат за виновен и да носи наказателна отговорност.

От обективна страна подс. Д. на 14.02.2013г., около 16.30 ч., в землището на с. Чуково, общ. Дряново, местността ”Илево равни”, на около 40 м. източно от път – 609-72 км.+600м., действайки при условията на опасен рецидив, чрез използването на техническо средство - клещи, направил опит да отнеме от владението на собственика „Виваком” АД гр. София, без негово съгласие, с намерение противозаконно да присвои чужда движима вещ, оставена без постоянен надзор - 54.80 м. гумиран телефонен проводник от вида UТР със сечение 4х2х0.5 кв. мм., на стойност 19.70лв.

Налице са всички обективни признаци от състава на престъплението. Опитът за кражба е извършен при условията на опасен рецидив, след като подсъдимият е бил осъждан повече от два пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер. Изпълнението на наказанията не е отложено по реда на чл. 66, ал. 1 от НК. Към момента на деянието не са изтекли сроковете по чл. 30, ал. 1 от НК. За срязването на проводника е използвано техническо средство – клещи. В тази насока съдът не дава вяра на обясненията на подсъдимия, че само е издърпал кабела, като е развил свързаните жички. При огледа на процесния кабел се установява, че по краищата му няма стърчащи жички, които да са били свързани с друг кабел, а същите са срязани. Налице е и другият квалифициращ признак, а именно, че кабелът е бил оставен без постоянен надзор, положен в гора, в м. ”Илево равни” в землището на с. Чуково, общ. Дряново. Деянието е останало във фазата на опита, като единствената причина за това е бързата реакция на полицейските служители.

От субективна страна престъплението по чл. 196, ал. 1, т. 2, предл. І-во вр. с чл. 195, ал. 1, т. 2 и т. 4,  предл. ІІ-ро вр. с чл. 194, ал. 1 вр. с чл. 18, ал. 1 вр. с чл. 29, ал. 1, б. ”б” от НК  е извършено от подсъдимия  Д. при форма на вина пряк умисъл. Същият е съзнавал, че отнема чужда вещ, но е направил всичко възможно за установяване на своя фактическа  власт над тях. Съдът не дава вяра на обясненията на подсъдимия, че не е имал намерение да свои процесния кабел, а само да го прибере, тъй като “бил амбициран” от факта, че същият бил положен  в имота му без неговото съгласие и с цел да не бъде повреден при една бъдеща сеч от падащите дървета, като счита, че това е единствено защитна теза на подсъдимия с цел да избегне наказателна отговорност. Тези обяснения на първо място противоречат на показанията на полицейските служители, които са непротиворечиви и взаимно се допълват, че на място подсъдимият им заявил, че е взел кабела за да го ползва. От друга страна в съдебно заседание подсъдимият заяви, че е нямал представа за какво служи този кабел. По тези съображения съдът приема, че намерението на подсъдимия и умисълът при извършване на деянието е било именно да присвои кабела, с който в последствие да се разпореди в своя полза. Подсъдимият е действал с ясното съзнание, че отнема чужда движима вещ, разбирал е обществената опасност на деянието си и неговият противоправен резултат, но е целял и преследвал настъпването му, като деянието на подсъдимия е в пряка причинна връзка с настъпИ.противоправен вредоносен резултат.

Съдът не споделя тезата на защитата, че в случая следва да бъде приложен чл. 9, ал. 2 НК. Според посочената разпоредбата не е престъпно деянието, което макар и формално да осъществява признаците на предвидено в закона престъпление, поради своята малозначителност не е общественоопасно или неговата обществена опасност е явно незначителна. Макар тази разпоредба да е приложима по отношение на всички видове престъпления и такива, извършени при условията на опасен рецидив, съдът намира, че в конкретния случай, с оглед на това, че в резултат на извършеното престъпление са били прекъснати телефонните връзки на на гр. Дряново със с. Гостилица, общ. Дряново, деянието не може да се определи като малозначително и поради това да не е общественоопасно или неговата обществена опасност е явно незначителна, което не може да обуслови приложението на чл. 9, ал. 2 НК.

При определяне на вида и размера на наказанието, при съвкупната преценка на обстоятелствата, обуславящи отговорността на подсъдимия, съдът взе предвид като смекчаващи вината обстоятелства: ниската стойност на предмета на престъплението - 19.70лв., обстоятелството, че деянието е  останало във фазата на опита, както и съдействието на подсъдимия за разкриване на обективната истина по делото. Като отегчаващи отговорността обстоятелства съдът отчита високата степен на обществена опасност на подсъдимия като деец предвид съдебното минало и характера на последиците от деянието, а именно, че със същото са били прекъснати телефонните връзки на на гр. Дряново със с. Гостилица, общ. Дряново.

Преценявайки горепосочените обстоятелства поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема, че в случая са налице многобройни смекчаващи вината обстоятелства, при наличието на които и най-лекото, предвидено в закона наказание би се оказало несъразмерно тежко с оглед конкретното престъпно деяние, поради което следва да се приложи разпоредбата на чл.55 ал.1 т. 1 от НК и на подсъдимия да се наложи наказание от десет месеца лишаване от свобода, над минимума, предвиден в закона, което да изтърпи в затвор или затворническо общежитие от закрит тип, при строг първоначален режим, на основание  чл. 60, ал. 1 и чл. 61, т.2 от ЗИНЗС.

По отношение на обв. Д. са неприложими разпоредбите на чл. 66, ал. 1 от НК, тъй като същият е извършил престъплението след като е бил осъден на лишаване от свобода за престъпление от общ характер. По същите причини е неприложим и чл. 78а от НК.

Съдът намира, че  така наложеното наказание е съобразено с действителната тежест на престъплението и със същото ще бъдат осъществени най- ефективно целите по чл.36 от НК.

На основание чл. 53, ал. 1, т. „а” от ,  в полза на държавата се отнеха 1 един брой клещи и 1 бр. платнена чанта, собственост на подсъдимия.

На основание чл. 109 и сл. от НПК съдът постанови след влизане на присъдата в сила, веществените доказателства – проводник с дължина 54.80 м. и 1 бр. многожилен проводник с дължина 84 см., да се върнат на собственика „Виваком” АД гр. София.

На основание чл. 109 и сл. от НПК съдът постанови след влизане на присъдата в сила, веществените доказателства, собственост на подсъдимия -1 бр. фазомер, 1 бр. ръкавица, 1 бр. чадър, 1 бр. нож с хартиена кания, да се върнат на подсъдимия И.П.Д., тъй като за тях не се доказа да са използвани при извършване на престъплението.

На основание чл. 189, ал. 3 от НПК, съдът осъди подсъдимия И. П.Д. да заплати чрез Дряновски районен съд направените по делото разноски в размер на 15,00 лв.

В този смисъл е произнесена присъдата.

 

 

                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ :