Р Е Ш Е Н И Е
№…….. 2019 година гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД - ПЕТНАДЕСЕТИ наказателен състав в публичното съдебно заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ при ВРС:ВАЛЯ ЦУЦАКОВА
при
секретаря РАДОСТИНА ИВАНОВА, като разгледа докладваното от съдията НАХД
№ 3440 по описа на ВРС за 2019
год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано по жалба от В.Д.Д.–ЕГН **********, против НП №432760-F477254/ 30.04.2019г. на Директор
на Дирекция „Обслужване” при ТД-НАП- Варна, с което на въззивника, за нарушение на чл.125 ал.5 от ЗДДС е наложено административно наказание
„Глоба” в размер на 500/ петстотин
/лева, на основание чл.179 ал.1 от ЗДДС.
С жалбата, подадена в срок, от надлежна
страна, не се оспорва описаната в АУАН и НП фактическа обстановка, а се излагат
единствено аргументи в подкрепа на становището, че е следвало да намери
приложение разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, като се иска отмяна на НП.
В съдебно заседание въззивникът, при
редовност на призоваването, се представлява от адв.П., която поддържа жалбата,а
в хода на делото по същество моли за отмяна на НП, като приема, че все пак е
направен опит в срок да се подаде процесната
декларация, която не се оспорва, че не е била входирана
в НАП, сочи се, че справката е нулева и не е укрита информация относно дължимо
ДДС и невнасянето му, твърди се, че незабавно
след установяване на нарушението същото е отстранено и се излагат
допълнителни аргументи, че случаят е маловажен, тъй като няма доказателства за
други допускани идентични нарушения.
Представителят на органа, издал НП,
оспорва жалбата, а в хода на делото по същество излага аргументи в подкрепа на
становището си за доказаност и съставомерност на
приетото за установено нарушение, акцентира върху факта, че процесната
декларация е била подадена от данъчно задълженото лице едва след връчване на
АУАН за констатираното нарушение, сочи, че ако в действителност е бил правен
опит за подаване на декларацията в срок, то системата би следвало да генерира
съобщение за грешка, която би могла да се отстрани в законоустановения срок,
като за такова събитие доказателства няма, приема, че в хода на АНП не са били
допуснати съществени процесуални нарушения, излага аргументи относно неприложимост
на нормата на чл.28 от ЗАНН и визира и предходно наложени наказания за
идентично нарушение и в заключение моли НП да бъде потвърдено.
След
преценка на доказателствата по делото, съдът възприе следната фактическа
обстановка:
На 16.01.2019г., в ТД на НАП-Варна била
извършена проверка в информационния масив при ТД на НАП-Варна от св.П., която
установила, че В.Д.Д. - регистрирано по ЗДДС лице, не
е подал справка декларация по ЗДДС за
данъчен период 01.12.2018г.-31.12.2018г..Справката за горепосоченият данъчен
период е следвало да бъде подадена в срок до 14.01.2019г.
Предвид
горното, на същата дата-16.01.2019г., била изпратена покана до дружеството за
подаване на декларация и явяване на представляващ за съставяне на АУАН.
Предвид горното, на 14.03.2019г. свидетелката П. съставила АУАН срещу
жалбоподателя, в който било описано констатираното нарушение на ЗДДС. Актът бил
съставен в отсъствието на нарушителя, но бил връчен по надлежния ред на
02.04.2019г.След като се запознал със съдържанието на АУАН, въззивникът го
подписал и в съответната графа вписал, че ще подаде възражение в
законоустановения срок, което и сторил.Въпреки подадените възражения АНО ги приел за неоснователни, поради което
на 30.04.2019г., въз основа на материалите по преписката, АНО издал НП, предмет
на настоящата въззивна проверка.
Със същото на въз.Д. е наложена глоба в размер на 500 / петстотин
/лева, на основание чл.179 ал.1 от ЗДДС,
за извършено нарушение на чл.125
ал.5 от ЗДДС .
В съдебно заседание бе приета разпечатка от
декларация за процесния период от програмен продукт на жалбоподателя, която,
обаче, безспорно се установи, че не е била приета в ТД на НАП-Варна, че не е
било генерирано дори съобщение за грешка и съответно за такава декларация не е
бил генериран входящ номер.
Съдът изцяло кредитира показанията на св.П.,
дадени в с.з., тъй като същите са последователни, непротиворечиви и
кореспондират с останалите събрани и
приобщени по делото доказателства, а и установената фактическа обстановка не се
оспорва.
Съдът
изцяло кредитира и писмените материали от АНП, приобщени към доказателствата по
делото, както и приетите в с.з., тъй като същите са непротиворечиви по между си
и кореспондират с установената по делото фактическа обстановка.
Гореизложеното
се установява от показанията на св.П.,
дадени в с.з., които съдът напълно кредитира, справки за задължено лице и
подадени декларации, АУАН и от останалите, приетите писмени доказателства по
делото, съдържащите се в АНП.
Като прецени изложената фактическа
обстановка, с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните
отношения, настоящият състав на ВРС, достигна до следните правни изводи:
Видно от представената и приета в с.з.
заповед, актът за установяване на
нарушението, както и издаденото, въз основа на него НП, са издадени от оправомощени лица и са законосъобразни от формална страна,
издадени са в срок и съдържат необходимите реквизити.Нарушението е описано
достатъчно пълно, точно и ясно от фактическа страна, посочени са
обстоятелствата, при които е извършено, ясни са и дата и място на
извършване, посочени са и
доказателствата, които го потвърждават, поради което съдът счита, че не е било
ограничено правото на защита на нарушителя.АУАН е бил съставен в отсъствието на
нарушителя, но в последствие е бил връчен по надлежния ред, с което не е било
ограничено правото на защита.Срещу АУАН
са били подадени писмени възражения, които АНО е преценил преди да се
произнесе по преписката и ги е приел за неоснователни, поради което съдът не
констатира и нарушение на чл.52 ал.4 от ЗАНН.
От събраните гласни и писмени доказателства,
които съдът по-горе е посочил, че кредитира, се установи, че въз.Д., като
регистрирано по ЗДДС лице/ спор по този въпрос не е имало в нито един момент от
хода на АНП/, не е изпълнил задължението си да подаде справка-декларация по
чл.125ал.1 от ЗДДС за данъчен период от 01.12.2018г. до 31.12.2018г в ТД на НАП-Варна
в установения срок –до 14.01.2019г.,
като процесната справка- декларация не е била
подадена и към дата 14.03.2019г.- датата на съставяне на АУАН, поради което
правилно АНО е приел, че е извършено
нарушение на чл.125ал.5 от ЗДДС.
В конкретния случай съдът намира, че
правилно АНО не е приложил разпоредбата
на чл.28 от ЗАНН, тъй като констатираното нарушение не се отличава със
степен на обществена опасност и характеристики, различни от обичайните за
съответния вид нарушение.
В с.з. се установи, че в системата на ТД на
НАП-Варна няма никакви следи за опит процесната
справка-декларация да бъде подадена в срок, като липсва индикация за
регистриране на грешка, липсва и входящ номер на такава декларация.Дори и да са
били предприети някакви действия за подаване на справката-декларация по
електронен път, то въззивникът не е довършил този опит/ разпечатката е от
негова програма и е представена едва в хода на съдебното производство и според
гласните доказателства по делото най-малко тази справка не е била подписана,
т.е. изпращането й не е било завършено, ако такива действия в действителност са
били предприети/ и е било негово задължение да се увери най-малкото чрез
получаване на входящ номер или проверка дали не е генерирана грешка, дали
задължението е било изпълнено, което не е било сторено, като безспорно процесната декларация не е била подавана за първи път и
последиците от приемането й или не са били ясни на задълженото лице.Не се касае
за забава от ден или два, а за забава от два месеца, като нормата на чл.179
ал.1 от ЗДДС не визира конкретен срок на
забава, а визира санкция за всяко неспазване на законоустановения срок.Ирелевантни са и възраженията за липса на вредни последици,
тъй като нарушението е формално, не визира съставомерен
резултат и както съдът е посочил по-горе не се касае за незначителна забава при
изпълнение на съответното задължение, а ако е било доказано, че се цели неспазване
на други задължения по смисъла на ЗДДС, то тогава би имало и други санкции за
виновното лице.Не са налице и многобройни или изключителни смекчаващи
отговорността обстоятелства, които да мотивират извод за маловажност по смисъла
на чл.28 от ЗАНН.Дали нарушението е извършено за първи път касае единствено
размерът на административното наказание, което следва да се наложи и този факт
сам по себе си не обуславя приложимост на нормата на чл.28 от ЗАНН. Изцяло в горния смисъл е Решение на Адм.
съд-Варна по КНАХД №2203 по описа за 2018 год.,
Предвид гореизложеното, правилно АНО е
наложил имуществена санкция на основание чл.179 ал.1 от ЗДДС и тъй като наложената глоба е
определена в минимално предвидения от правната норма размер, съдът намира горното наказание за справедливо, като
е лишен от възможност да го ревизира.
В хода на АНП не са допуснати процесуални
нарушения и нарушения на материалния закон и при цялостната служебна проверка
на акта, на основание чл.313 и чл.314 от НПК, вр с чл.84 от ЗАНН, съдът не
установи пороци на НП, които да налагат отмяната му.
По гореизложените съображения, съдът намира,
че издаденото Наказателно постановление
следва да бъде потвърдено, като законосъобразно и правилно, поради което
и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН:
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
НП №432760-F477254/ 30.04.2019г. на Директор на Дирекция „Обслужване” при ТД-НАП- Варна, с което на В.Д.Д.–ЕГН **********, за
нарушение на чл.125 ал.5 от ЗДДС е
наложено административно наказание „Глоба” в размер на 500/ петстотин /лева, на
основание чл.179 ал.1 от ЗДДС.
Решението подлежи на касационна проверка пред
Административен съд-Варна в четиринадесетдневен срок от съобщението до
страните.
След влизане в сила на решението, АНП да се
изпрати на АНО по компетентност.
СЪДИЯ при ВРС: