Определение по дело №2125/2020 на Административен съд - Бургас

Номер на акта: 156
Дата: 22 януари 2021 г. (в сила от 24 февруари 2021 г.)
Съдия: Веселин Валентинов Енчев
Дело: 20207040702125
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 13 октомври 2020 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

  156    /22.01.2021 година, град Бургас

 

Административен съд – Бургас, на двадесет и втори януари две хиляди двадесет и първа година в закрито заседание в следния състав:

 

СЪДИЯ: Веселин Енчев

разгледа адм. дело № 2125/2020 година

 

Производството е по глава десета раздел І от АПК във връзка с чл. 186 ал. 4 от ЗДДС.

Образувано е по жалба от „Йозайгюл“ ЕООД - К. с ЕИК ********* и адрес – град К., улица „Св. Св. Кирил и Методий“ бл. 34, вх. „А“, ет. 4, представлявано от управителя Й. К., против заповед № ФК - 276 - 0050601/24.09.2020 година на началника на отдел „Оперативни дейности“ - Бургас, в дирекция „Оперативни дейности“ на главна дирекция „Фискален контрол“ (ГДФК) в ЦУ на НАП (лист 2 – 3 и 38 – 42).

Със заповедта на основание чл. 186 ал. 1 т. 1, буква „а“ от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) „запечатване на обект” за срок от 14 (четиринадесет) дни – за търговски обект „кафене „Водолей““, намиращ се в град Бургас, на улица „Перущица“ № 62, стопанисван от жалбоподателя.

Жалбата е процесуално недопустима, тъй като е подадена след изтичането на срока по чл. 149 ал. 1 от АПК, във връзка с чл. 186 ал. 4 от ЗДДС.

Според надлежно заверената за вярност с подпис и печат от НАП административна преписка, приета без оспорване от страните, заповедта за налагане на ПАМ е връчена на управителя на дружеството на 28.09.2020 година – понеделник (лист 42).

Срокът за обжалването на заповедта, предвиден в нормата на чл. 149 ал. 1 от АПК, във връзка с чл. 186 ал. 4 от ЗДДС, е изтекъл на 12.10.2020 година – понеделник, работен ден.

Жалбата е подадена на 13.10.2020 година, непосредствено в регистратурата на АдмС – Бургас - „на ръка“, видно от извършеното ръкописно отразяване „р.“ от служителя на регистратурата, направено вляво от положения печат, съдържащ входящия номер, датата и подписа на служителя (лист 2, горе вдясно).

Съдът констатира, че от дружеството – жалбоподател към жалбата е представен незаверен за вярност екземпляр от заповедта за ПАМ, в който и при неособено внимателно наблюдение се установява, че е налице преправяне на датата на получаването на административния акт с очевидно и напълно нелогично разминаване в начина на изписването на цифрата „9“ в датата, от една страна и в месеца – от друга (с едно – единствено „S“-образно движение, а след това - с две отделни движения, лист 8 от делото).

Според настоящия съдебен състав, на страница пета от заповедта, представена от жалбоподателя (лист 8 от делото), в частта „РАЗПИСКА“, горе вляво, при изписването на датата на връчване, в цифрата „8“, е извършено преднамерено противоправно заличаване на част от графичния материал в опит тя да придобие формата на цифрата „9“. По този начин датата на получаване става 29.09.2020 година и оспорването от 13.10.2020 година не е просрочено.

За сметка на това, в завереният за вярност екземпляр от същата заповед за ПАМ, представен от ответника като част от преписката (лист 42, горе вляво), в датата на получаване на акта се установява недвусмислено изписването на цифрата „8“ с едно – единствено „S“ – образно движение и след това изписване на цифрата „9“ в месеца по начина, по който е изписана и в незаверения екземпляр на лист 8 от делото – 28.09.2020 година.

От цитираните две доказателства съдът кредитира заверения за вярност с подпис и печат екземпляр, предоставен от ответника в производство, за сметка на незаверения екземпляр, представен от жалбоподателя, съдържащ следи от неправомерна намеса в цифровото писмо.

Затова съдът приема, че оспорената заповед е била връчена на управителя Й. К. на 28.09.2020 година, а подадената на 13.10.2020 година жалба е просрочена и следва да се остави без разглеждане, по аргумент от чл. 159 т. 5 от АПК.

От процесуалния представител на ответника своевременно – в последното съдебно заседание - е поискано присъждането на разноски по делото. Доколкото АПК не урежда изрично хипотезата на присъждане на разноски в конкретния случай, на основание чл. 144 от АПК и чл. 78 ал. 4  и ал. 8 от ГПК, съдът приема, че на НАП – юридическото лице, в чиято структура е органът – ответник, следва да бъдат присъдени разноски в размер на 80 (осемдесет) лева, юрисконсултско възнаграждение, дължими от жалбоподателя.

По изложените съображения, на основание чл. 159 т. 5 от АПК съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на „Йозайгюл“ ЕООД - К. с ЕИК ********* и адрес – град К., улица „Св. Св. Кирил и Методий“ бл. 34, вх. „А“, ет. 4, представлявано от управителя Й. К., против заповед № ФК - 276 - 0050601/24.09.2020 година на началника на отдел „Оперативни дейности“ - Бургас, в дирекция „Оперативни дейности“ на главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП.

 

ОСЪЖДА „Йозайгюл“ ЕООД - К. с ЕИК ********* и адрес – град К. да заплати на Националната агенция за приходите сумата от 80 (осемдесет) лева – разноски по делото, юрисконсултско възнаграждение.

 

ПРЕКРАТЯВА адм.д. № 2125/2020 година.

 

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховен административен съд в 7 -дневен срок от съобщаването му.

 

 

СЪДИЯ: