Определение по дело №689/2018 на Апелативен съд - Варна

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е  №

 

04.01.2019г., гр. Варна

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на четвърти януари две хиляди и деветнадесета година, проведено в състав:

 

                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ

                                                                  ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ

                                                                        НИКОЛИНА ДАМЯНОВА

 

като разгледа докладваното от съдията Н. ДАМЯНОВА в. ч. т. д. № 689

по описа на ВнАпС за 2018г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 274 и сл. във вр. чл. 121 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на ”Апис Агро 98” ЕООД със седалище гр. Враца, ЕИК *********, представлявано по пълномощие от адв. Ж.Н. от САК, срещу определение № 585/06.11.2018г., постановено по т. д. № 350/2018г. по описа на Добрички окръжен съд, с което е прекратено производството пред сезирания съд и делото е изпратено по подсъдност на Районен съд – гр. Генерал Тошево.

В частната жалба се твърди, че определението е незаконосъобразно поради неправилния извод на окръжния съд, че с подадената от частния жалбоподател искова молба са предявени два обективно съединени осъдителни иска с цена, ненадвишаваща 25 000 лв. Релевира се довод, че тъй като претенциите за присъждане на обезщетение за претърпени вреди и пропуснати ползи са с едно и също правно основание, следва да се приеме, че е предявен един иск с цена над 25 000 лв. Петитумът на жалбата е за отмяна на определението и връщане на делото на окръжния съд с указания за продължаване на съдопроизводствените действия.

Съдът, като обсъди доводите на частния жалбоподател във връзка с изложените оплаквания и провери данните по делото, намира частната жалба за основателна по следните съображения:

Производството по т. д. № 350/2018г. по описа на Добрички окръжен съд е образувано по искова молба на „Апис Агро 98” ЕООД срещу Добрин Начев Начев от гр. Генерал Тошево, с която ищецът претендира присъждане на сумата 30 000 лв. - обезщетение за вреди, претърпени в резултат на неизпълнение на договорни задължения от страна на ответника по сключен между страните договор от 01.06.2015г. за продажба и производство на разсад на лавандула сорт „Севтополис“, изменен с Анекс от 28.03.2016г. В исковата молба се твърди, че в производство по обезпечаване на доказателства по реда на чл. 207 и сл. ГПК е изслушана съдебно – агротехническа експертиза, от заключението на която се установило, че в отклонение от поетите задължения, само 50 % от произведените и предадени от ответника на ищеца разсади за лавандула са били от договорения сорт, предпочетен от ищеца именно поради по – добрите показатели за добив от декар, при характерните за съответния масив климатични условия. Исковата сума от 30 000лв. е посочена от ищеца като общ размер на настъпилите в периода м. юни – м. август 2018г. неблагоприятните имуществените последици от неточното изпълнение на ответника. Според ищеца сумата 25 000 лв. от общия размер на вредите представлява претърпени загуби от намален добив на етерично масло от декар, получено след дестилацията на лавандулата, а сумата 5 000лв. съставлява размер на пропуснати ползи вследствие „нереализирана печалба от прогнозна, но нереализирана продукция от същия масив, ако беше засаден само със сорта „Севтополис“.

За да постанови обжалваното определение ДОС е приел, че са предявени два осъдителни иска с правно основание чл. 79 във вр. с чл. 82 ЗЗД, при условията на обективно кумулативно съединяване, за обезщетяване на претърпени вреди и пропуснати ползи, всеки от които с цена ненадвишаваща 25 000лв., както и че по всеки от исковете, представляващи самостоятелна претенция, съдът дължи отделно произнасяне.

Тези изводи се преценяват като неправилни от настоящия състав на въззивния съд, като съображенията за това са следните:

Имуществени вреди са всички разходи, необходими за поправяне последиците от неизпълнение на договорно задължение, с извършването на които се намалява имуществото на кредитора, и всички приходи, с нереализирането на които е пропуснато увеличаването на неговото имущество. Докато претърпените загуби са винаги свързани с намаляване на имуществото - плащане на суми за разноски, възникване на задължения към трети лица /напр. заплащане на неустойки по договор с трето лице/, купуване на вещ от договорения вид, но на по – висока цена и т. н., то пропуснатата полза е пропускане на реална възможност за имуществена облага, с която би се увеличило имуществото на кредитора.

В случая, в исковата молба, сумата от 30 000 лв. се разделя по недостатъчно ясни критерии на две части / 25 000 лв. и 5 000 лв./. Първата част е посочена като размер на претърпени загуби, а втората – като пропуснати ползи. Фактите и обстоятелствата обаче, на които ищецът основава предявеното за съдебна защита имуществено право, несъмнено водят до квалификация на разделеното формално на две части обезщетение като такова само за пропуснати ползи от неточно изпълнение на договорни задължения. Смисълът на фактическите твърдения е, че не са реализирани приходи поради реализирания по– нисък от прогнозния добив на лавандула от декар, респ. на етерично масло от декар, вследствие засаждането на произведен от ответника посадъчен материал, 50 % от който се е оказал от сортове лавандула, различни от договорения. При твърдения само за пропуснато увеличение на имуществото на ищеца, съответно, поради липса на такива за направени разходи, в причинна връзка с неизпълнението на договора, не може да се извлече фактическо основание на отделна, самостоятелна претенция за претърпени загуби. Предявен е един осъдителен иск с цена над 25 000 лв., ведно с акцесорна претенция за законна лихва от завеждане на исковата молба, при което, съгласно чл. 104, т. 4 ГПК, родово компетентен да се произнесе по спора е сезираният Добрички окръжен съд.

Поради противоречивите правни изводи на двете инстанции относно приложимото правило за родова подсъдност обжалваното определение следва да бъде отменено и делото да се върне на ДОС с указания за продължаване на съдопроизводствените действия.

Воден от горното и на основание чл. 278 ГПК, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

 

ОТМЕНЯ определение № 585/06.11.2018г., постановено по т. д. № 350/2018г. по описа на Добрички окръжен съд, и

ВРЪЩА делото на ДОС за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                      ЧЛЕНОВЕ:  1.                         2.