Определение по дело №384/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

за да се произнесе, взе предвид следното:

Въззивното производство е образувано по по реда на чл.258 и сл. ГПК е образувано по въззивна жалба на адв.Г. Б. – Я.в качеството й на процесуален представител на П.”И. Б.” гр.Б., представлявана от и.д. директор инж.М. Г. насочена против Решение № 3271/19.04.2012 г., постановено по гр.д. № 227/2012 г. по описа на РС Б..

В същата се правят подробни оплаквания за постановяне на атакувания съдебен акт в противоречие с материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, а от там и за необоснованост.

Като правен резултат се иска отмяна на атакувания съдебен акт и по съществото на спора отхвърляне на заявените обективно съединени претенции.

В отговора по въззивната жалба въззиваемата, чрез процесуалния си представител оспорва доводите, развити в същата и поддържа обоснованост на атакувания съдебен акт.

Пред въззивната инстанция не се правят доказателствени искания и събирането на нови доказателства не е допуснато.

Благоевградският окръжен съд в решаващия състав, след като се запозна с първоинстанционното дело, намира за установено от фактическа страна следното:

Не се е спорило между страните по делото, а и е установено от ангажираните писмени доказателства, че между тях е съществувало валидно безсрочно трудово правоотношение, по което въззиваемата е заемала длъжността “старши учител по български език и литература»

Това трудово правоотношение е било прекратено със Заповед № РД- 08- 67/ 30.11.2011 г., на Директора на П.- гр. Б. на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, без да е конкретизирано при коя от двете хипотези на посочения текст от КТ е извършено уволнението.

Освен текстът на чл.328, ал.1, т.2 КТ, като основание за прекратяване на трудовото правоотношение между страните по делото са посочени и чл. 147, ал. 1, т. 1 и т. 6 от Правилника за прилагане на закона за народната просвета, намаляване броя на учениците и паралелките (от осем паралелки на шест), намаляване средствата за бюджетна издръжка, съобразно единните разходни стандарти в системата на народната просвета и невъзможност за определяне на минималната норма преподавателска заетост, съгласно чл. 4 от Наредба № 3 от 18.02.2008 г. за нормите на преподавателската работа и реда за определяне на числеността на персонала в системата на народната просвета.

От приобщените пред районния съд писмени доказателства се установява, че със Заповед № РД – 07 – 264/27.07.2011 г. и.д. директор на Професионална техническа гимназия „И. Б.“ – гр. Б. е утвърдил длъжностно щатно разписание, влязло в сила от 15.09.2011 г., съдържащо 14,5 броя педагогически персонал.

В него не е посочена длъжност “учител по български език и литература”, а фигурира нова такава - “старши учител по български език и литература и чужд език”, за която има утвърдена една щатна бройка.

В предходното длъжностно щатно разписание на ответната гимназия, утвърдено от и.д. директор на П. „И. Б.“, действало от 01.09.2010 г., са били предвидени 18 броя педагогически персонал, сред които и длъжност “старши учител по български език и литература” с една щатна бройка.

Освен това според Списък – образец № 1 за учебната 2010/ 2011 и учебната 2011/2012 г., утвърдени от директор на П. „И. Б.“ и съгласуван с началника на инспектората по образование е видно, че е намалял общия брой часове по български език и литература от 953 на 639 учебни часа, при минималната задължителна норма за преподавателска работа по същия предмет е 648 учебни часа.

Във връзка с утвърденото ново щатно разписание, влизащо в сила от 01.09.2011 г., директорът на П. „И. Б.“ със Заповед № РД – 07 – 265/27.07.2011 г. назначил комисия, която да определи критерии и извърши подбор на служителите на длъжностите, които се съкращават.

Видно от Протокол от 24.08.2011 г. на комисията по извършване на подбор назначена със Заповед № РД – 07 – 265/27.07.2011 г., комисията приела, че подбора следва да се извърши между заемащите сходни трудови функции М. Г. и С. Д.за длъжността “учител по учител по български език и литература и руски език” по следните критерий: „Образование и квалификация“, „Ниво на изпълнение на възложената работа“ и “Участие в извънкласни дейности”, като по всеки критерии били определени подкритерий.

Комисията приела, че по критериите „Образование и квалификация“ и „Ниво на изпълнение на възложената работа” М. Г. и С. Д.са равностойни, но за подкритерии - „работа в екип за създаване на подходяща образователно – възпитателна среда – участие в училищни комисии“ и “работа с родители” по-висока оценка била дадена на Д. като са й присъдени по - голям брой точки.

Според крайният резултат от оценяването, проведено от комисията и отразено в протокола и приложена таблица, изразен в точки, въззиваемата М. Г. е получила 39 точки, а за Спаска Димитрова – 43 точки.

Поради това и комисията предложила на длъжността “старши учител по учител по български език и литература и руски език” да остане С. Д.

В хода на производството пред районния съд е била представена длъжностна характеристика за длъжността учител в Професионална техническа гимназия – гр. Б. с дата на утвърждаване 10.02.2004 г., като длъжностни характеристики за длъжността „старши учител по български език и литература и за длъжността „старши учител по български език и литература и руски език” такива не са били представени.

Ангажирани от страна на ищцата-въззиваема са и писмени доказателства досежно извършана проверка по неин сигнал от РИО Б. в П.”И. Б.”, в хода на която се установило, че не са спазени изискванията на чл. 329, ал. 1 от КТ относно професионалната и педагогическа квалификация на кадрите, подлежащи на подбор.

От представена служебна бележка на Агенция по заетостта с изх. № 927/05.03.2012 г. се е установило, че въззиваемата след прекратяване на трудовото й правоотношение с атакуваната заповед е регистрирана като безработна, като с Разпореждане № 011 – 16 – 1/09.01.2012 г. й е отпуснато парично обезщетение за безработица, считано от 01.12.2011 г. до 30.01.2012 г. в размер на 22.71 лв. дневно.

Допуснатата и изслушана съдебно счетоводна експертиза от първостепенния съд, която не се е оспорила от страните по делото е установила, че размерът на последното получено от въззивницата брутно трудово възнаграждение за пълен отработен месец е 791 лв. /за м.август 2011 г./ и включва: основана работна заплата в размер на 600 лв., допълнително възнаграждение за прослужено време в размер на 156 лв. и режийни разходи – 35 лв., като среднодневното БТВ е в размер на 34,39лв.

Установила е също, че размерът на обезщетението по чл. 225, ал. 1 от КТ за процесния период – 01.12.2011 г. до 01.06.2012 г., посочен в исковата молба, е в размер на 4 746 лв.

При приетото за установено пред него от фактическа страна районният съд приел от правна, че е сезиран с конститутивен иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ - за отмяна на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение между страните и признаването му за незаконно, съединен обективно с исковете по чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ - за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност “Учител по български език и литература”, и по чл. 344, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ и чл. 344, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 225, ал. 2 от КТ- за заплащане на обезщетения за оставането без работа .

Приел, че предявените искове са процесуално допустими, а разгледани по същество – основателни.

За да мотивира този си краен извод по иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ изложил доводи, че при оспорване на уволнението, в тежест на работодателя е да установи, че същото е законосъобразно.

За конкретния казус приел също, че заповедта, с която е прекратено трудовото правоотношение между страните по делото, е незаконосъобразна, тъй като същата не е мотивирана.

В нея въззивникът е посочил само, че се издава на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ, без да уточни за коя от двете хипотези на този текст става въпрос - за съкращаване в щата или закриване на част от предприятието.

Що се отнася до цитираните в заповедта норми от ППЗНП- чл. 147, ал. 1, т.1 и т. 6 , същите уреждат правомощията на Директора като орган за управление на училището- да сключва и прекратява трудови договори с помощник- директорите, учителите, възпитателите, служителите и работниците по реда на Кодекса на труда /т. 6/.

Посочил, че съгласно константната съдебна практика, липсата на мотиви в издадената заповед не може да се преодолее чрез въвеждането им при разглеждане на трудовия спор, тъй като законосъобразността на уволнението се преценява към момента на прекратяване на трудовото правоотношение, а писмената форма е условие за действителност на волеизявлението на работодателя.

Когато в заповедта не са изложени мотиви за прекратяването на трудовото правоотношение, работникът се поставя в неравнопоставено положение /а това е принцип за всяко едно гражданско правоотношение, вкл. и трудовото/ и в положение на изненада, тъй като същият не разполага с пълна информация за обстоятелствата, на които се основава уволнението, за да ги прецени и евентуално да ги обори.

Този порок на заповедта е съществен и не може да бъде саниран в хода на производството.

На следващо място пояснил, че работодателят, който носи тежестта да установи законосъобразно упражняване на правото на уволнение, не е установил в хода на производството факта на реално премахване на трудовата функция на ищцата-въззиваема към момента на уволнението.

В т.см. в длъжностно разписание, утвърдено от директора на ответното училище за учебната 2010/2011 г., се съдържа една длъжност “старши учител по български език и литература” , а в длъжностното щатно разписание за учебната 2011/2012 г. фигурира длъжност: “старши учител по български език и литература и чужд език”.

Доколкото се касае до естеството на трудовите функции на съкратената и новообразуваната длъжност, последното следвало да се установи от представянето на длъжностни характеристики за тези длъжности и то от страната, която дължи доказателствена активност за това – работодателя, върху който тежи доказателствената тежест за установяване законността на уволнението. Такива длъжностни характеристики за двете длъжности – “старши учител по български език и литература” и “старши учител по български език и литература и чужд език” по делото не са били представени.

Самостоятелно основание за признаване незаконността на уволнението според районният съд е и неспазване на императивното изискване на чл.329, ал.1 от КТ за предхождащ подбор между заемащите длъжността “учител по български език и литература”.

При възникналия спор с работника /служителя/ в тежест на работодателя е да проведе пълно и главно доказване за фактическите обстоятелства обуславящи правото му да прекрати трудовото правоотношение с конкретното лице.

В случая въззивникът не провел пълно и главно доказване, че дадените оценки от назначената от него комисия на ищцата М. Г. и предпочетената Д. съответстват на проявените от тях професионални качества и квалификация.

Районният съд се позовал и на задължителната съдебна практика в тази насока, установена от ТР №3/ 2011г. на ОСГК от 16.01.2012 г., според което преценката на работодателя по чл.329, ал.1 от КТ кой от работниците и служителите има по-висока квалификация и работи по добре подлежи на съдебен контрол в производство по иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ, при който съдът проверява основават ли се приетите от работодателя оценки на по законовите критерий по чл.329, ал.1 КТ на действително притежаваните от работниците и служителите квалификация и ниво на изпълняваната работа.

За конкретния казус районният съд отбелязал, че работодателя чрез назначената от него комисия е разширил недопустимо критериите за подбор посочени в закона, а именно по-висока квалификация и по-добра работа, като е преценявал участниците в подбора и по други критерий като - “участие в училищни комисии“ и “работа с родители”.

По тези съображения районният съд приел, че атакуваната заповед е незаконосъобразна и я отменил.

Основателността на главната претенция по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ е предпоставила и основателността на акцесорните такива - по чл. 344, ал. 1, т. 2 и по чл. 344, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 225, ал. 1 КТ.

По отношение на посочените районният съд навел доводи, че т.к. заповедта, с която е прекратено трудовото правоотношение между страните по делото е незаконосъобразна и като такава следва да бъде отменена, основателен се явява и вторият обективно съединен иск - за възстановяване на заеманата преди уволнението от ищеца длъжност – “старши учител по български език и литература” в ответното училище.

По иска по чл.344, ал.1, т.2 във врз с чл. 225, ал. 1 от КТ посочил, нормата на чл.225 КТ е предвидила възможността при незаконно уволнение работникът или служителят има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа поради това уволнение, но за не повече от 6 месеца.

За да бъде уважен този иск е необходимо наличие на три кумулативни предпоставки - незаконно уволнение; вреда, която в случая се съизмерява с пропуснато трудово възнаграждение за посочения срок и причинно- следствена връзка между двете.

Т.к. в настоящата хипотеза налице горните предпоставки били налице, то искът следвало да бъде уважен за период от 6 /шест/ месеца, считано от 01.12.2011 г., за сумата общо в размер на 4 746 лв., съобразно неоспорено от страните и кредитирано от съда заключение по делото на съдебно-счетоводна експертиза.

Законната лихва върху обезщетенията по чл. 225 от КТ, се дължи от датата на поканата по чл. 84, ал. 2 от ЗЗД. Ако такава покана не е отправена от работника /служителя/, лихвата е дължима от датата на предявяване на иска- 24.01.2012 г.

Съобразно изходът от спора районният съд е поставил в тежест на въззивника сторените пред него по делото разноски.

При гореустановеното въззивната инстанция прави следните изводи:

Действията по обжалване на първоинстанционния акт са процесуално допустими – предприети са в срок, срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване от процесуално легитимирана страна, имаща правен интерес от това – въззивникът, ответник в първоинстанционното производство, е останал недоволен от атакуваното решение.

Постановеното решение е валидноидопустимо, а разгледани по същество - оплакванията срещу него от страна на въззивника са неоснователни по следните съображенията:

Правилно и в съответствие с установените пред него факти районният съд е заключил, че правото на работодателя да прекрати съществуващо трудово правоотношение с работника е негово субективно преобразуващо право за едностранно преустановяване на трудовоправната връзка помежду им.

Правилен е и изводът, че е в тежест на работодателя да докаже законосъобразността на извършеното уволнение на посоченото от него в заповед № РД-08-67/30.11.2011 г. – чл.328, ал.1, т.2 КТ, както и че в случая този релевантен за спора факт е останал недоказан.

За избягване на излишно приповтаряне и поради пълното съвпадение на крайните изводи на районния съд по отношение основателността на всеки един от предявените при условието на обективно съединяване искове на въззивната инстаниця последната препраща към мотивите на районната такава по реда на чл.272 ГПК, със следните допълнения, във връзка с наведените доводи във въззивната жалба.

На първо място следва да се отбележи, че е правилен и основан на установеното от константната съдебна практика становище изводът на районния съд, че липсата на посочено конкретно основание за прекратяване на трудовото правоотношение между страните по делото, т.к. в случая нормата на чл.328, ал.1, т.2 съдържа две хипотези, не може да бъде преодоляно чрез въвеждане на конкретно такова едва в хода на съдебното производство.

Въззивникът в оплакванията си за необоснованост на атакувания съдебен акт поддържа, че това обстоятелство не поставило в състояние на изненада или неравнопоставеност другата страна в процеса.

Следва да се отбележи обаче, че по съществото си мотивите, изписани текстово в атакуваната заповед, преценени във връзка с конкретата формулировка на двете хипотези на чл.328, ал.1, т.2, навеждат по-скоро на извод, че процесното уволнение се прави на основание намаляване обема на работа /намаляване броя на учениците, намаляване средствата за бюджетна издръжка, невъзможност за определяне на минимарната норма преподавателска заетост/, което е друго, самостоятелно основание за прекратяване на трудовото правоотношение/ по т.3 от чл.328, ал.1 КТ/.

В хода на съдебното производство обаче се поддържа, че уволнението е направено при втората хипотеза на чл.328, ал.1, т.2 КТ – поради съкращаване на щата.

Мотиви в такава насока в заповедта за уволнение изощо не са изложени.

Ето защо и непосочването на конкретното правно основание за прекратяване на трудовото правоотношение в случая според въззивната инстация изцяло е поставило въззиваемия в невъзможност да прецени при коя хипотеза реално е извършено уволнението му, респ. – дали при наличието и на всяка една от тях, а от там и да организира защитата си.

На самостоятелно основание адакеватен на извършения анализ на доказателствата е изводът на районния съд, че реалното съкращаване на длъжността, заемана от въззиваемата преди уволнението, е следвало да се установи не само с представените щатни разписания, а и с длъжностните характеристики на новосъздадените длъжности /учител по български език и литература и чужд език/, с оглед преценка на обстоятелството дали съкращаването не е само фиктивно, като напрактика трудовите функции на съкратената длъжност продължават да се изпълняват от други работници и служители, но наименованието на длъжност е променено.

А в случая това не е сторено от страна на въззивника, чиято е доказателствената тежест за установи горния факт.

Решаващият състав намира несъстоятелно оплакването във въззивната жалба, че длъжнистните характеристики на всички учители в гимназията са еднотипни, доколкото не могат да бъдат еднотипни длъжностите характеристики на учителите, преподаващи различни учебни дисциплини.

Последното предполага от една страна различни изисквания към тяхното образование и квалификация /извън педагогическите изисквания/, а от друга – към начина на подготовка и провеждане на учебния процес, т.к. различни трябва да са изискванията към преподавателите по чужд език, ако следва да преподават напр. английски, руски или немски език, респ. към учител, преподаващ специалните технически предмети, изискващи и предаване на технически умения и знания на учениците.

На самостоятелно основание и доколкото се поддържа от въззивника в хода на съдебното производство, че в случая е съкратена единствена щатна бройка, то горният факт може да се изведене единствено и само ако се установи безсъмнено в хода на производството, че трудовите функции, изпълнявани от работника, заемащ последната, за в бъдеще няма да се изпълняват от друг работник /служител/.

Последното е в противоречие с другото твърдение на въззивника, изпълняваните от въззиваемата трудови функции се запазват, но към тях се прибавят и нови.

Все в тази връзка следва да се подчертае, че ако мотивите за уволнението в случая се коренят в това, че въззивницата не е имала необходимия образователен ценз за да заеме новата длъжност /т.к. няма образователен ценз за това/, както се поддържа с възраженията във въззавната жалба, то основанието за прекратяване на трудовото правоотношение би било различно.

Ето защо и работодателят в случая е провел подбор и след като сам е сторил това, е следвало при условието на пълно и главно доказване да установи, че приетите от него оценки по законовите критерии по чл.329, ал.1 КТ се основават на действително притежаваните от работника или служителя квалификация и ниво на изпълнение на възложената работа /така и ТР № 3/16.01.2012 г. по т.д. № 3/2011 г. на ОСГК/.

А след като въззиваемата – ищца е оспорила законосъобразността на проведения подбор, то именно въззивникът е следвало да установи, че работникът, който е останал на работа, има по-високо ниво на квалификация и на изпълнение на възложената му задача.

Ангажираните в тази насока писмени доказателства не установяват безсъмнено горният факт, доколкото по делото са били представени само и единствено писмените доказателства, касаещи квалификацията и образованието на останалия на работа учител, но не и тази на въззиваемата, които са били преценявани от комисията по подбора.

По изложените съображения атакуваното решение на районния съд, като правилно, следва да се потвърди.

Съобразно изходът от спора въззивникът следва да заплати на въззиваемата сторените о тнея по делото разноски пред настоящата инстанция в размер на 100 лв. за възнаграждеине на процесуалния й представител.

Мотивиран от горното и на основание чл.272 ГПК, Окръжен съд гр.Б.

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 3271/19.04.2012 г., постановено по гр.д. № 227/2012 г. по описа на РС Б..

ОСЪЖДА Професионална техническа гимназия “И. Б.” гр.Б., с адрес гр.Б., бУ.”И. М.” №. представлявано от Директора инж.М. И. Г.да заплати на М. Г. Г. с ЕГН: *, със съдебен адрес: гр. Б., У. „П. Т.“ № 6 сумата от 100 /сто/ леваразноски по делото пред въззивната инстанция заадвокатско възнаграждениена процесуалния й представител.

Решението може да се обжалва с касационна жалба в едномесечен срок, считано от обявяването му на страните на 22.06.2012 г. пред ВКС на РБългария.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: