О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер V - 2395 Година 2019, 06.12 град Бургас
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ІІ-ро гражданско отделение,V-ти въззивен състав
На шести декември, две хиляди и деветнадесета година
в закрито съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Вяра КАМБУРОВА
ЧЛЕНОВЕ:Галя БЕЛЕВА
мл.с.Ваня
ВАНЕВА
Секретар
като разгледа въззивно гражданско дело номер 1696 по описа за 2019
година, за да се произнесе , взе предвид следното:
Производството по
делото е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по повод въззивна жалба
вх.№45052/14.10.2019г. по описа на БРС, подадена срещу Решение
№2208/19.09.2019г., постановено по гр.д.№8958/2018г. по описа на Районен съд-
Бургас.
Въззивната жалба е подадена от „Състейнъбъл
бизнес солюшънс“ АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр.София,
ж.к.“Люлин“, бул.“Панчо Владигеров“ № 21, ет.4, офис 13, чрез адв.И.Л., съдебен
адрес: ***.
С
посоченото решение, Бургаският районен
съд е отхвърлил исковете с правно основание чл.124, ал.1 вр.чл.422 ГПК
на „Състейнъбъл бизнес солюшънс“ АД, за приемане за установено, че ответникът Т.Т.Т.,
ЕГН **********, с адрес: ***, дължи на ищеца сума в размер на 660,14 лв.,
представляваща неплатен остатък от главницата по договор за продажба на
изплащане № *********/26.08.2017г., както и обезщетение в размер на законната
лихва за забава, начиная от 01.10.2018г. до окончателното й изплащане, които
вземания съставляват част от предмета на Заповед за изпълнение № 3569/03.10.2018г.,
поправена с Допълнителна заповед № 4566/04.12.2018г., двете по ч.гр.д.№
7013/2018г. на БРС.
С жалбата се
изразява недоволство от решението и се иска неговата отмяна. Жалбоподателят
счита, че същото е неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие с
материалния и процесуалния закон.
Изразява се несъгласие с изводите на съда
относно съдържанието на клаузите на процесния договор за продажба на изплащане.
Твърди, че в уговорения погасителен план по т.4 от договора е посочено, че купувачът
заплаща първоначална вноска и още 23 вноски, всяка от които в размер от 43,98
лв., или общо сума в размер на 1055,52 лв. Във всяка вноска освен главница, е
включена и лихва в размер на 10.06 % годишно, а от погасителния план се виждало
ясно, че всяка месечна вноска е сбор от главница и лихва. Затова намира за
неправилен извода на съда, че не се съдържа информация дали определения ГПР е
включен в претендираната остатъчна цена от мобилния апарат, нито каква част от
сумата съставлявал той. Изразява становище, че договор № *********/26.08.2017г.
е действителен и съдържа всички необходими реквизити, включително цена на
мобилния апарат.
Иска се атакуваното решение да бъде отменено и съдът да постанови ново, с което предявената искова претенция да бъде уважена.
Претендират се направените в производството пред двете инстанции разноски.
При проверката,
извършена на осн. чл.267, ал.1 ГПК се установи следното:
Препис от
първоинстанционното решение е връчено на упълномощено от ответника лице- адв.Кремен
Константинов, на 26.09.2019г. Въззивната жалба е входирана в деловодството на
БРС на 14.10.2019г, като същата е
подадена по пощата, видно от пощенско клеймо с дата 10.10.2019г..- следователно
е подадена в законния двуседмичен срок. Жалбоподателят е страна, която има
правен интерес от обжалване на първоинстанционното решение.
Ето защо жалбата е редовна и е допустима за разглеждане по същество.
Препис от постъпилата
въззивна жалба е връчен на процесуалния представител на ответника на 18.10.2019г.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е депозиран отговор от въззиваемия –Т.Т.Т., ЕГН **********, чрез адв.Б.К., съдебен адрес:***, с който се оспорва въззивната жалба изцяло.
Въззиваемият намира атакуваният съдебен акт за правилен и
законосъобразен.
Сочи,
че съгласно т.3 от раздел IV от договора за поръчителство, „Състейнъбъл бизнес солюшънс“ АД се е
задължило като поръчител да обезпечи задълженията на абонати, сключили с
„Мобилтел“ ЕАД договори за продажба на изплащане въз основа на получено
одобрение от ищцовото дружество в рамките на извършен скоринг в рамките на
сключените договори. В настоящия случай, не било доказано по категоричен начин,
че договорът за продажба на изплащане с ответника е въз основа на получено
одобрение от страна на ищеца, което според въззиваемата страна представлява
елемент от фактическия състав ва договора за поръчителство. Затова не били
налице предпоставките за възникване на поръчителската отговорност.
На следващо място заявява, че
поръчителството е едностранен и безвъзвезден договор, при който липсва насрещно
задължение за кредитора. Липсата на такова насрещно задължение било част от
същественото съдържание на сделката. В случая обаче за дейността си по
поръчителство на неопределен брой сделки,
„Състейнъбъл бизнес солюшънс“ АД получава възнаграждение от продавача по
договора /“Мобилтел“ ЕАД/ за всяко обработено искане за извършване на скоринг
процедура и поради тази причина дейността му може да се квалифицира като осигуряване
на застрахователно покритие на определени рискове от неизпълнение на договорни
задължения, което изключва реализирането на регресни права от страна на „Състейнъбъл
бизнес солюшънс“ АД.
Иска от съда атакуваното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Бургаският окръжен съд, след проверка допустимостта на
подадената въззивна жалба и отговора, намира, че делото следва да бъде внесено
в съдебно заседание за разглеждане и решаване.
С оглед на гореизложеното и на осн.267, ал.1
ГПК, Бургаският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ВНАСЯ в.гр.д.№1696/2019г.
в съдебно заседание за разглеждане и решаване на 16.12.2019г. от 10,00
ч., за която дата и час на страните са изпратени призовки.
На страните да се
връчи препис от настоящото определение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: