Решение по дело №1590/2020 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 26.04.2024г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК, І-22 с-в, в публично заседание на двадесет и трети април две хиляди и дванадесет и четвърта година в състав:

 

                                           председател: С. ШЕКЕРДЖИЙСКИ

                       

при секретаря Вяра Баева и в присъствието на прокурора __________, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 1590 по описа за 2020г. (и 11250/21г.), за да се произнесе взе предвид следното:

 

            искове с пр.осн. чл. 45 и чл. 86 от ЗЗД от ЗЗД:

            Ищецът -  Е.Д.М., в исковите си молби (от 06.02.2020г. и от 14.09.2021г.) и уточнения на първата от 05.03.2020г., претендира от ответника - С.Б.Т., сумата от 2 Х 50 000 лева (период на увреждане от 11.01.2018г. до 01.11.2019г.), ведно със законната лихва, считано от 11.01.2018г. окончателното щ изплащане. Тя представлявала обезщетение за нанесените му неимуществени вреди – предизвикана хипертония, депресия, страх, чувство на унижение и притеснение в резултат на публикацията на ответника в интернет изданието ****.bg и клеветническата кампания срещу ищеца, изразена в статия, озаглавена „Има ли чадър над бандата на К.“ на 11.01.2018г. и по-точно „катастрофиралата кола на бандата“; и „Тогава … в домовете им са открити автомат „Калашников“ с лазерен прицел, три пистолета „Макаров“, револвер „Смит и Уесън“,16-калиброва пушка, …“.

Ответникът – С.Б.Т., в отговорите си оспорва иска, като неоснователен, а и евентуално като прекомерен. Излага множество фактически и правни доводи в тази насока.

            Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 12 и чл. 235, ал. 3 от ГПК, приема за установено следното:

            от фактическа страна:

С определение от 06.10.2021г. съдът е присъединил гр.д. № 11250/2021г. на СГС, І-22 с-в, в едно производство, което да продължи под № 1590/2020г., относно твърдени вреди от същата публикация. В тази връзка Определение от 10.12.2020г. (л. 115) и такова от 24.02.2021г. в което е споменато гр.д. № 14464/19г.

Процесната статия е публикувана на 10.01.2018г. (https://****.bg/analizi/%D0%B8%D0%BC%D0%B0-%D0%BB%D0%B8-%D1%87%D0%B0%D0%B4%D1%8A%D1%80-%D0%BD%D0%B0%D0%B4-%D0%B1%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%BA%D1%80%D0%BE%D0%BA%D0%BE%D0%B4%D0%B8/).

Цитирани са както прякорът, така и имената на ищеца, например: Има ли „чадър“ над магистралния бандит Е.М.-К.? Този въпрос зададоха пред ****.bg бивши полицаи от ОДМВР-София, участвали в престрелката с него на 14 декември 2009 г. край Вакарел. Неин автор е ответникът ( признание на неизгоден за страната факт – о.с.з. от 13.12.2022г. - л. 209 /чл. 175 от ГПК/).

Предмет на НЧХД № 2245/18г. по описа на СРС са множество изрази, включително и процесните два (молба – л. 74, и сл. – стр. 1-2, т. 6 и т. 13 – проблемните, според ищеца изрази са 28, като вероятно и толкова са образуваните дела).

На 13.03.2022г. е постановена Присъда, която е изцяло оправдателна (включително и за двете изречения, предмет на това производство). Тя е атакувана от ищеца, но е потвърдена с Решение № 518 от 03.07.2023г. по ВНЧХД № 5357/2022г., което не подлежи на обжалване.

Събрани са гласни доказателства – разпитани са св. Ц. и П.. От показанията им се установява, че:

- св. Ц.: през 2017г. ищецът не бил във форма и не се хранел добре. Причината било някакво дело.

- св. П.: отново през 2017г. ищецът се притеснявал, тъй като заплашвали неговото семейство.

На съдът е служебно известно, че ищецът е инициирал значителна бройка граждански производства. В тази връзка и Справка – л. 199-203г. относно наказателните производства. От тази гледна точка показанията на свидетелите, доколкото са неконкретизирани, не установяват релевантни за делото факти.

 

С Присъда № 1 от 9.01.2018 г. на СпНС по н. о. х. д. № 646/2015 г. ищецът е оправдан за това, че: От неустановена дата през месец февруари 2004 г. до 24.11.2013 г. в гр.С.да е ръководил организирана престъпна група - структурирано трайно сдружение на три и повече лица с цел да вършат съгласувано в страната престъпления по чл. 195 и чл. 198 от НК, за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години- с участници Д.Н. М.с ЕГН: ********** /участвал в ОПГ до 14.12.2009 г. когато е починал /, Е.Д.П. с ЕГН: **********, М.В.Д. с ЕГН: ********** /участвал в ОПГ от началото на месец февруари 2007 г. / и други неустановени до момента лица, като групата е въоръжена и създадена с користна цел …

Оправдателната присъда обаче е отменена частично от АСНС, като и тази присъда е коригирана от ВКС:

С атакуваната въззивна присъда Апелативният специализиран наказателен съд, 3 състав, на основание чл. 336, ал. 1, т. 2, вр. чл. 334, т. 2 НПК, е отменил цитираната първоинстанционна присъда, в частта, с която подсъдимите Е. Д. М., Е. Д. П. и Л. Т. Л. са признати за невинни и са оправдани по повдигнатото им обвинение по чл. 199, ал. 2, т. 3, вр. ал. 1, т. 5, вр. чл. 198, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК, както и в тази за разноските, и вместо нея е постановил нова, с която е признал посочените подсъдими за виновни в извършване на престъпление по чл. 199, ал. 2, т. 3, вр. чл. 198, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК- за всеки от тях, и във връзка с чл. 54 НК, ги е осъдил, както следва: подсъдимите Е. М. и Е. П. - на по седемнадесет години и шест месеца лишаване от свобода, подсъдимия Л. Л. - на петнадесет години и шест месеца лишаване от свобода, всички при строг първоначален режим - Решение № 242 от 16.04.2020 г. на ВКС по н. д. № 1018/2019 г., III н. о., НК, докладчик съдията Кети Маркова (срещу Е. М., Е. П., Л.Л. иМ.Д., известни като "Бандата на К.").

Въззивната присъда е отменена в частта щ относно: - по отношение на подсъдимите Е. Д. М. и М. В. Д., двамата от [населено място], по обвиненията за извършени престъпления на 14.12.2009 г. на Автомагистрала "име", в района на пътен възел /име/: по чл. 142, ал. 2, т. 1, 2 и 6, вр. ал. 1 НК; чл. 199, ал. 1, т. 1, вр. чл. 198, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК; чл. 330, ал. 1 НК;

- по отношение на подсъдимия Е. Д. М. - по обвинението за престъпление по чл. 116, ал. 2, вр. ал. 1, т. 6, вр. чл. 115, вр. чл. 18, ал. 1 НК, извършено по същото време и място;

- по отношение на подсъдимите Е. Д. М. и М. В. Д., по обвинението за извършено престъпление на 21.08.2012 г. в [населено място], бензиностанция "име", по чл. 198, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК, както и за разноските по делото, които е постановено да останат за сметка на държавата, като ВРЪЩА ДЕЛОТО за ново разглеждане в отменените части, от друг състав на въззивния съд, от стадия на съдебното заседание.

В мотивите се сочи: Така, в най-синтезиран вид, от фактическа страна АСНС е приел, че на инкриминираната дата - 12.03.2010 г. привечер, около 19 часа, подсъдимите М., П. и Л., заедно със свидетеля Н. Г., превозвани от лицето Д. Г. (наричан от всички тях "М. Г.") с лек автомобил- ван "марка", пристигнали на местопрестъплението в[жк]. Потеглили от[жк], където живеел Е. П., а няколко месеца преди деянието жилището обитавал и Е. М.. Били оборудвани със специално подбрани широки тъмни дрехи и маски за главите, с отвори за очите и устата, предназначени за максималното прикриване на лицата и телата им, осуетяващи възможна идентификация, всички въоръжени с огнестрелни оръжия, както следва: подсъдимия М. - с автомат, подсъдимия П. - с картечен пистолет, подсъдимия Л. - със законно притежавания си пистолет "марка", свидетелят Г. - също с пистолет.

Според Решение № 25 от 17.03.2010г. по т.д. № 211/2009г., т.к., ІІ т.о. на ВКС, цитирана по-долу, мотивите на присъдата не са част от доказателствената маса, но в случая има по-скоро фактическо изключение.

            от правна страна:

            Според нормата на чл. 45 от ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Или това е забраната да се вреди (Neminem laedere)

            Исковата молба е редовна. Е.М. е известен с прякора си К., видно и от Присъдата на ВКС – титулната част не е уточнение на решаващия орган, а е част от копирания текст от базата данни на Апис (в същия смисъл: О. № 432 от 16.05.2019г. на ВКС, IV г.о. гр. дело № 820 по описа за 2019г. и О. № 265 от 08.04.2021г. на ВКС, ІV-то отделение, гр.д.№ 2491/2020г.). Доводът за обратното на ответника е некоректен, още повече, че впоследствие това обстоятелство се и признава (л. 42, стр. 4 от отговора).

            Недопустими са оспорванията на автора относно публикуването в интернет (дата и автор). Ответникът е наясно дали е автор на статията, а също така и кога е публикувана. Той няма правната възможност да оспорва като недоказани тези обстоятелства (например л. 41, стр. 3). Въпросът опира дори и до проблема за личното и професионално достойнството.

            Според Решение № 85 от 23.03.2012г. на ВКС по гр.д. № 1486/2011г., IV г.о., ГК, докладчик съдията Борис Илиев: При спор за причинени вреди от изнесена от журналист информация съдът е длъжен да изиска от ищеца да посочи от кои конкретно изрази и действия на журналиста е засегнат. Съответно в мотивите към акта си, с който разрешава спора по същество, съдът е длъжен да посочи кои от тях представляват твърдения за факти и кои - оценка на фактите. На проверка за истинност подлежат фактическите твърдения, те могат да ангажират отговорността на журналиста само ако са неверни и позорят адресата. Оценките (мненията) не подлежат на проверка за вярност, тъй като не представляват конкретни факти от обективната действителност. Те могат да ангажират отговорността на журналиста само ако представляват обида. В мотивите съдът е длъжен да установи извършени ли са посочените в исковата молба действия от журналиста, да разграничи каква част от изнесеното съставлява твърдение за факт и каква - оценка, съответно дали фактите са неверни и позорни и дали оценките са в рамките на свободата на словото по чл. 39, ал. 1 от КРБ. Той трябва да посочи конкретно кои действия ангажират отговорността на деликвента и кои са правомерно извършени; също: Решение № 64 от 20.04.2021г. на ВКС по гр.д. № 2289/2020г., III г.о., ГК, докладчик съдията Майя Русева).

            В случая това е сторено, но парадоксално прекалената прецизност е довела до злоупотреба. Разкъсването на статията на отделни изречения – в случая са две, тъй като са обединени две дела, но те са доста повече, видно от посоченото в „от фактическа страна“, представлява опит за злоупотреба (обикновено това е изкуствено генериране на разноски, а в случая цели да затормози ответната страна – нарушение на чл. 3 от ГПК, което е и хипотеза на чл. 45 от ЗЗД). Тези изречения ще бъдат тълкувани самостоятелно, а когато е необходимо и във връзка с общия контекст на статията, но във вреда на ищеца (а причината е споменатата злоупотреба).

            Същевременно, Не е в тежест на пострадалия да докаже отделните си негативни изживявания. Доказани ли са увреждащите действия и бездействия, искът е установен в своето основание и съдът е длъжен да определи неговия размер по своя преценка или като вземе заключението на вещо лице съгласно чл. 162 ГПК (чл. 130 ГПК отм.) - Решение № 32 от 19.02.2015г. на ВКС по гр.д. № 2269/2014г., IV г.о., ГК; Но, когато се твърди причиняване на болки и страдания, над обичайните за такъв случай, или конкретно увреждане на здравето, а също и други специфични увреждания, с оглед конкретни обстоятелства, личността на увредения, обичайната му среда или обществено положение, съдът може да ги обезщети само при успешно проведено пълно главно доказване от ищеца - Решение № 3 от 29.01.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2477/2013г., IV г.о., ГК, докладчик съдията Мими Фурнаджиева и Решение на ВКС № 388 по гр. д. № 1030/2012 г., IV г.о., ВКС. Предмет на тези решения е изключителна – нехарактерна ситуация. Ищецът е осъден за ръководене на организирана престъпна група, чиято дейност е продължила с години. Тази му дейност не изчерпва престъпните му прояви.

            Не са ангажирани каквито и да са доказателства, че статията и по-специално двете изречения, са причинили емоционален дискомфорт (а още по-малко болестни състояния). Предвид миналото и начина на живот на г-н М., практиката, цитирана по-горе, следва да се съобрази в обратната насока – а именно, че ищецът най-вероятно не е изпитал каквото и да е притеснение, а по-скоро е приел, че статията му дава процесуална възможност.

            Престъплението клевета е предвидено в чл. 147 от НК: Който разгласи позорно обстоятелство за другиго или му припише престъпление, се наказва за клевета с глоба от три хиляди до седем хиляди лева и с обществено порицание. Деецът не се наказва, ако се докаже истинността на разгласените обстоятелства или на приписаните престъпления.   

            Изпълнителното деяние има две форми:

            - първата от тях е типичната форма. Тя е разгласяване на позорно обстоятелство за другиго. За разлика от обидата тук най-напред адресат не е самият пострадал, а трето лице.

            За разлика от обидата, клеветата не е оценка, а факт (обстоятелство). Фактът трябва да бъде позорен – да обосновава отрицателни изводи за пострадалия. А това е така, тъй като разгласяването му води до засягането на честта и достойнството на пострадалия – неговия авторитет и обществената му оценка.

            - втората форма на изпълнителното деяние е приписване другиму на престъпление. Няма значение дали приписаното престъпление е било действително извършено. Възможно е да се приписва участие както в действително извършено престъпление, така и във фиктивно (изобщо не извършвано) престъпление.

            Тук всъщност става дума за частен случай на първата, типичната форма на изпълнителното деяние - разгласяване на позорно обстоятелство.

            За извършване на клеветата не се изисква каквото и да е присъствие на пострадалия, но има за сметка на това друго изискване - засягащият го позорен факт да е неверен. Ако разгласеният факт отговаря на действителното положение, престъпление (деликт) няма.

            1-во изречение: катастрофиралата кола на бандата. При тълкуване на смисъла му и то в систематична връзка с цялата статия (чл. 20 от ЗЗД, приложим по аналогия), става ясно, че колата, ползвана от бандата, е катастрофирала. Идеята не е че тя е собственост на някой от групата. Ползването на МПС не е позорно обстоятелство.

            Едно от значенията на думата банда, според „Съвременен тълковен речник на български език“, ІІІ издание, издателство „Gaberoff“) е обществено зловредна, престъпна група от лица; шайка. Основното значение е група. Ищецът е осъден за това че е ръководил организирана престъпна група = банда за период от 2004г. до 2013г. Наказателното производство не е приключило (или поне по делото няма данни) само за деяния, сторени на конкретни две дати.

            Кога е влязла в сила присъдата е без значение. Присъдата е установила съдебна истина, която обвързва страните, а и съда (гражданския съд) – арт. от чл. 300 от ГПК (Решение № 25 от 17.03.2010г. по т.д. № 211/2009г., т.к., ІІ т.о. на ВКС: От граматическото и логическо тълкуване на чл. 222 ГПК (отм.), чийто аналог е чл. 300 от действащия ГПК, се налага разбирането, че по изрично разпореждане на закона влязлата в сила присъда е задължителна за съда, разглеждащ гражданско правните последици от конкретно деяние, но само относно това, дали то е извършено или отречено, дали е противоправно и дали деецът е виновен. Следователно присъдата на наказателния съд се ползва със сила на пресъдено нещо единствено за изчерпателно посочените в чл. 222 ГПК (отм.), респ. възпроизведени в чл. 300 ГПК, обстоятелства). Държавата, до влизане в сила на присъдата, не може да третира ищеца като осъждан за това конкретно престъпление – ако това е доводът, сторен в последното о.с.з.

            Това означава, че ищецът има банда и това е така до м.11.2013г. Колата е катастрофирала и този израз може да се приеме за проблемен само, ако г-н М. се възприема като особено добър шофьор – съответно и ако той е управлявал МПС-о, и това е нещо като провал от гледна точка на способностите му.

            2. изречение: Част от правната квалификация на присъдата предполага ползването на оръжие по време на извършване на престъпната дейност – чл. 199, ал. 2, т. 3 от НК. При това положение имено г-н М. трябваше да обясни, че оръжието не е било това, споменато в мотивите на присъдата – доказателствената тежест е обърната.

            Всичко изложено до тук е само за пълнота.

            Гражданският съд, както бе посочено е длъжен да се съобрази с присъдата, постановена по частното наказателно производство.

            Или, искът е неоснователен.

            по разноските и поведението на ищеца:

1. На ответника се дължат пълните разноски – 800 лева (чл. 78, ал. 3 от ГПК). Сумата от 800 лева, адвокатско възнаграждение е много под минимума по Наредба № 1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (а и предвид правната и фактическа сложност на делото). Този съд би възприел като непрекомерна и много по-голяма сума. Както бе посочено, статията изкуствено е „разкъсана“ на отделни изречения, за да се генерират множество искове - нарушение на чл. 3 от ГПК. Това има своите последици и при определянето на разноските.

2. Обидата на съда, на страна в процеса, на процесуален представител на някоя от страните, на свидетел или на вещо лице не се третира от чл. 89 от ГПК в контекста на посегателство върху правото на чест, на достойнство и на добро име на конкретната личност (например на конкретния съдия, адвоката, вещото лице, свидетеля), а като нарушение на установените правила за работа на съда като държавен орган. Основанията за прилагане на глоба са свързани с неспазване на задължението на правните субекти да не създават пречки за осъществяване на функциите на държавните органи и да демонстрират уважение към тях. Това общо задължение на гражданите осигурява практически възможността за провеждане на съдебни заседания при изпълнение на задължението на съдилищата, да разглеждат делата, спазвайки принципа на публичност и непосредственост, залегнал в чл. 11 от ГПК.

Според Определение № 270 от 04.04.2012г. по ч.гр.д. № 112/2012г., IVг.о. на ВКС - Обида на съда по смисъла на чл. 89, т. 3, предл. 1 от ГПК представлява всяко поведение на участник в процеса, с което се проявява подчертано неуважително отношение към съдия, към съдебен състав, към определено съдилище или изобщо към съда като държавна институция. Когато това поведение се осъществява чрез писмени или устни словесни изрази, без значение е дали съдържащата се в тях информация е вярна или невярна. Достатъчно е изразът да е обиден в най-широкия смисъл на това понятие, да накърнява по какъвто и да било начин авторитета на съда и престижа на съдебната институция, да подронва доверието в правораздаването и в независимостта и безпристрастността на съдиите.

Не е достатъчно езикът на жалбоподателя да бъде просто остър, полемичен или саркастичен; той трябва да надхвърля „границите на нормалната, учтива и легитимна критика", за да се сметне, че е оскърбителен (Di Salvo v. Italy (РД) – Решение на Европейския съд по правата на човека. Освен това, страната се санкционира, независимо от материалното щ положение: Определение № 654 от 15.09.2014г. по ч.гр.д. № 3882/2014г., г.к., ІV г.о. на ВКС.

След приключване на заседанието, в рамките на няколко минути, ищецът уведоми решаващия орган, а и секретаря, че съдиите се контролират от ГЕРБ, като това се отнася и до председателя на състава, а също така и че Господ ще Ви накаже (отново става въпрос за съдиите и конкретно за председателя на състава). Това поведение вероятно покрива и състава на нормата на чл. 325, ал. 1 от НК. Изложеното в протокола е само скицирано. По тази причина по делото е изготвен и приложен CD. В молбата за отвод се сочи, че съдията е нечестен.

Подобни изявления от страна на изтърпяващ наказание лишаване от свобода за грабежи са израз на изключителна дързост.

Санкцията би следвало да е максимална – 300 лева (чл. 91, ал. 1 от ГПК).

3. относно отводите:

- исковата молба е депозирана на 06.02.2020г., като към този момент докладчикът по делото е бил различен. Делото е било прекратявано. По въпроса са се произнесли две съдебни инстанции.

Впоследствие председателят на състава е сменен два пъти.

Делото бе спряно, за да изчака резултатът на частното наказателно производство, инициирано отново от настоящия ищец.

Т.е., производството се е развивало относително бавно най-вече поради поведението на г-н М., който се е опитал да изчерпи всички форми на процесуална защита, а те не могат да се развиват паралелно.

- обстоятелството, че г-н М. инициира множество искови молби, повечето от които не са добре юридически редактирани, а целите им не са разрешаване на реален гражданскоправен спор, предполага, че голяма част от претенциите му няма да бъдат уважени.

- в съдебно заседание се извършват процесуални действия. Откритото съдебно заседание не е предназначено, за да може страната да се запознава с делото. Ако тя (или нейният процесуален представител, който е нейно alter ego, е пропуснала да го стори, то това е само в нейна вреда). Всъщност изтърпяването на наказание (лишаване от свобода) от страна ищеца е и една от причините да бъде допусната правна помощ. Бездействието на адвоката не може да ползва страната (Според ЕСПЧ, Освен това жалбоподателят търпи всички последици от поведението на своя адвокат или всяко друго лице, представляващо го пред Съда. Всички пропуски от страна на представителя по правило се приписват на самия жалбоподател и могат да доведат до отхвърлянето на жалбата поради злоупотреба с правото на жалба – B. v. G., §§ 22-25; M. and O.v. Italy (dec); M. Alves v. Portugal (dec), §§ 11-13 и 16-17; Gross v. Switzerland [GC], § 33).

- не се предполага отказ от иска (чл. 233 от ГПК), а оттегляне (чл. 232 от ГПК), когато причината за намаляване на иска не е уточнена.

 

 

Воден от гореизложеното, СЪДЪТ

 

 

Р  Е  Ш  И:

 

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от Е.Д.М., ЕГН **********,***, тел. ******* 69, чрез адв. И.Ю., САК, срещу С.Б.Т.,***, иск с пр. осн. чл. 45 от ЗЗД, за заплащане на сумата от 100 000 (сто хиляди) лева (период на увреждане от 11.01.2018г. до 01.11.2019г.), представляващи обезщетение за нанесените му неимуществени вреди (неприятни емоционални изживявания и предизвикана хипертония, депресия, страх, чувство на унижение и притеснение), резултат на публикацията на ответника в интернет изданието ****.bg и клеветническата кампания срещу ищеца, изразена в статия, озаглавена „Има ли чадър над бандата на К.“ на 11.01.2018г. и по-точно „катастрофиралата кола на бандата“; и „Тогава … в домовете им са открити автомат „Калашников“ с лазерен прицел, три пистолета „Макаров“, револвер „Смит и Уесън“,16-калиброва пушка, …“, като НЕОСНОВАТЕЛЕН

 

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, Е.Д.М., ЕГН **********,***, тел**********, чрез адв. И.Ю., САК, да заплати на С.Б.Т.,***, сумата от 800 (осемстотни) лева, сторени деловодни разноски.

 

                НАЛАГА на основание чл. 91 от ГПК на Е.Д.М., ЕГН **********, ГЛОБА в размер на 300 (триста) лева.

            разпореждането може да се обжалва по реда на чл. 92 от ГПК

 

            Чл. 92. (1) Срещу наложената глоба в едноседмичен срок може да бъде подадена молба за отмяната й до съда, който я е наложил. Срокът тече от деня на съдебното заседание, а в случаите, когато лицето не присъства в заседанието - от деня на съобщението.

            (2) Съдът разглежда молбата в закрито заседание и ако признае изложените причини за уважителни, намалява или отменя глобата, както и принудителното довеждане.

            (3) Определението подлежи на обжалване с частна жалба.

 

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

председател: