Р Е Ш Е Н И Е
№ ...............
гр. София, 13.06.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IV-Г състав, в публично заседание на дванадесети март през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ ОРЕШАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДЕСИСЛАВА
ПОПКОЛЕВА
БИЛЯНА КОЕВА
при
секретаря Антоанета Петрова, като разгледа докладваното от съдия Попколева гражданско
дело № 1259 по описа за 2019 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от 09.07.2018
г. на ищеца „Т.С.“ ЕАД и на ответника С.К.В.-Й. против решението от 05.06.2018
г. по гр. дело № 59255/2017 г. на Софийския районен съд, 81 състав.
Жалбоподателят – ищеца обжалва решение в
частта, с което СРС е отхвърлил исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр.
чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване за установено, че ответницата дължи
на “Т.С.” ЕАД сумата 51,56 лв., представляваща цена на услугата дялово
разпределение за периода от м.05.2014 г. до 30.04.2014 г. и сумата от 12,27 лв.
– лихва за забава върху тази цена за периода от 15.09.2014 г. до
07.06.2017 г. В жалбата се поддържа, че СРС неправилно е приел, че
ищецът не е доказал активната си материалноправна легитимация по тези искове и
по-конкретно основанието, на което процесните суми му се дължат, при положение,
че услугата е извършвана от трето лице. Моли решението в обжалваната от него
част да бъде отменено.
Ответникът С.К.В.-Й. оспорва въззивната жалба
на ищеца и поддържа неоснователност на доводите, изложени в нея.
Жалбоподателят-ответник обжалва решението на
СРС в частта, с която са уважени предявените срещу него искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване за
установено, че дължи на “Т.С.” ЕАД сумата от 1 700,83 лв. - стойност на
доставена топлинна енергия за периода м.05.2014 г. – м.04.2016 г. вкл. за имот,
находящ се в гр. София, ул. “*********, партерен етаж, заедно със законната
лихва от 16.06.2017 г. до окончателното изплащане, и сумата 264,41
лв. – лихва за забава за периода 15.09.2014 г. – 07.06.2017
г.
В жалбата се твърди, че решението на СРС в
обжалваната част е неправилно и необосновано, тъй като от събраните по делото
доказателства не се установява страните да са във валидно облигационно
правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия. Наведени са доводи,
че липсват годни доказателства и за количеството и качеството на доставената
енергия в имота и нейните стойности за процесния период. Според въззивника-ответник
заключението на вещото лице по СТЕ не е следвало да се кредитира от съда, тъй
като е изготвено само на база частни свидетелстващи документи, съставени от
ищцовото дружество и от третото лице –помагач. Поддържа, че съдът не е
съобразил обстоятелството, че върху прогнозно начислените суми за топлинна
енергия не се дължи обезщетение за забава. Предвид изложеното жалбоподателят моли
въззивния съд да отмени обжалваното решение като неправилно и вместо него да
постанови друго, с което да отхвърли изцяло предявените искове.
“Т.С.” ЕАД и “Т.с.” ЕООД – ищец и трето лице
помагач – редовно призовани, не вземат становище по жалбата на ответника.
Софийският градски съд, като прецени
събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК във
връзка с наведените във въззивните жалби пороци на атакувания съдебен акт,
намира за установено следното:
Жалбите са подадени в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и са допустими.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно
и допустимо.Същото обаче е частично неправилно.
По въззивната жалба на ищеца „Т.С.“ ЕАД
Настоящата инстанция намира, че решението на
СРС в частта, с която се отхвърлени изцяло установителните исковете по
отношение на вземането, представляващо стойността на услугата дялово
разпределение и лихвата за забава върху нея, е частично неправилно по следните
съображения:
Съгласно чл. 61 от Наредба №
16-334/08.04.2007 г. за топлоснабдяването, дяловото разпределение на топлинна
енергия между потребителите в сграда в режим на етажна собственост, се извършва
възмездно. Цената на услугата дялово разпределение се посочва в сключения
договор между топлофикационното дружество и търговеца, извършващ дялово
разпределение, съгласно чл.139в, ал.3, т.4 ЗЕ. Във връзка с цената на услугата
дялово разпределение по силата на закона възникват две относително независими
правоотношение, чиито страни и предмет се определят от него, като по едното
възниква задължение за топлофикационното дружество за заплащане на търговеца,
извършващ дялово разпределение, на цената на услугата, а по другото възниква
задължение за клиента да заплаща сумата за тази услуга на топлофикационното
дружество. С договора, който се сключва по реда на чл.139в, ал.3, т.4 ЗУ между
търговеца /топлинния счетоводител/ и
топлофикационното дружество, се определя
само цената на тази услуга, а в договора по чл.140, ал.5, т.8 ЗЕ между
клиентите и търговеца, извършващ дяловото разпределение, се определят условията
и начинът на плащане на услугата. Тази законова уредба установява задължение на
купувача на топлинна енергия /клиент/ да заплаща на топлофикационното дружество
суми за дялово разпределение, чиято цена се определя от договора, сключен между
него и топлинния счетоводител, като е без значение факта, да топлофикационното
дружество е платило предварително, впоследствие или дали въобще е платило тази
цена на търговеца, извършващ услугата. Без значение е и дали ОУ на
топлофикационното дружество установяват задължение за купувача клиента/ да заплаща на същото дружество суми
за дялово разпределение. Единственото основание за възникване на задължението
на клиентите за плащане на сумите за тази услуга на топлофикационното дружество
е услугата да е била извършена. В конкретния случай последната е извършвана
през процесния период, поради което ответникът дължи заплащането на нейната
цена на ищцовото дружество, която е в размер на 41,36 лв. съгласно заключението
на ССЕ. По отношение на обезщетението за забава върху нея, което според
заключението е в размер на 8,26 лв., искът е неоснователен, тъй като че по
делото липсват твърдения от страна на ищеца, а и не са ангажирани доказателства
за уговорен между страните срок за заплащане на стойността на услугата дялово
разпределение, нито за изпратена до ответника покана за заплащането й, поради
което не може да се приеме, че последният е изпаднал в забава по отношение на
задължението си за заплащане на сумата за дялово разпределение.
С оглед изложеното, решението на СРС следва
да се отмени в частта, с която установителния иск за вземането за дялово
разпределение е отхвърлен до размера от 41,36 лв. и вместо него следва да се
постанови друго, с което искът да бъде уважен до този размер, а в останалата обжалвана
от ищеца част – решението следва да бъде потвърдено.
По въззивната жалба на ответника С.К.В.
Решението на СРС в обжалваната от
ответника част е частично неправилно по следните съображения:
Предмет на разглеждане в производство са
положителни установителни искове за наличието на вземания на ищеца спрямо
ответника, в качеството му на собственик на процесния топлоснабден имот, за
цена на незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2014 г. до 30.04.2016 г., както и за цена на реално потребена
топлинна енергия, отразена в обща фактура от 31.07.2014 г. за отоплителния
сезон 01.05.2013 г. – 30.04.2014 г. в общ размер на 1700,83 лв. и за цена на
услугата дялово разпределение за същия период в размер на 51,56 лв. и съответно
вземания за обезщетения за забава върху посочените главници.
Въззивният съд намира, че дължимостта на
процесните вземания за цена на реално доставена в имота топлинна енергия и
обезщетение за забава, са доказани по основание. Между страните не се спори, а
това се установява и от доказателствата, че през исковия период процесната
сграда е била топлофицирана, че ищецът е доставил в абонатната станция на
сградата определено количество топлинна енергия, отчетено от общия топломер. Според действалия през процесния период чл. 153, ал. 1 ЗЕ /в ред. ДВ,
бр.54/2012 г./ всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда –етажна собственост, присъединени
към абонатната станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на
топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по
чл.140, ал.1, т.2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за
топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по
чл.36, ал.3. Разпоредбата установява кой е страна по облигационното
отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено
притежанието на вещно право върху имота – на собственост или вещно право на
ползване. В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е оспорил обстоятелството, че е собственик
на процесното жилище през исковия период, а това се установява и от приетите по
делото нот.акт за собственост върху недвижими имот по съдебно решение по чл.19 ЗЗД от 28.07.1970 г. и нот.акт за замяна на недвижими имоти № 114, нот.дело 3324/1992
г., т. е. без съмнение през процесния
период ответницата е имала качеството клиент на топлинна енергия по
смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и страна по облигационното отношение с ищеца.
Основните
възражения на ответника са, че по делото не е установено по категоричен начин
количеството и качеството на потребената топлинна енергия и нейната стойност.
Тези възражения обаче не са достатъчни да обусловят извод за недоказаност на
исковете по основание. Обстоятелството колко точно количество топлинна енергия
е доставено в сградата и конкретно в жилището на ответницата е от значение
единствено към доказването на размера на иска, като евентуалната недоказаност на този размер не може да доведе до
отхвърлянето му съгласно чл. 162 ГПК. По отношение размера на исковете, СРС
е кредитирал заключението на съдебно - техническата експертиза, което е изготвено
освен по данни от документите, издадени от ищцовото дружество и от третото лице
– помагач и въз основа на приетите по делото отчети на индивидуалните уреди за
разпределение, носещи подпис на клиента. Според заключението количеството на
доставената в цялата сграда топлинна енергия се отчита по електронен път от
общия топломер, за който е установено, че отговаря на метрологичните изисквания,
тъй като е преминал метрологични периодични проверки на 12.03.2013 г. и на 19.08.2015
г. Установява се също така, че съобразно чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на
отчетената от общия топломер топлинната енергия между отделните етажни
собственици е извършено по системата на дяловото разпределение по начина,
регламентиран в действащата през периода нормативна уредба, като дължимите от
ответницата суми са за начислена топлинна енергия за отопление на имот, от
сградна инсталация и за БГВ. Размерът на реално доставената енергия за имота за
периода от 01.05.2013 г. до 30.04.2016 г. възлиза на 1 700,85 лв. /представляваща
сбора от прогнозно начислените суми по фактурите и сумата от изравнителните
сметки за доплащане от абоната за трите отчетни периода/.Ответницата не е
заявила в срока за отговор възражение за погасителна давност, поради което
направеното такова едва в първото по делото съдебно заседание, че за част от
периода / от. м.5.2013 г. до м.12.2013 г./, вземанията са погасени по давност,
е преклудирано. При това положение, искът се явява основателен до размера,
установен от вещото лице по СТЕ, поради което решението в тази част следва да
бъде потвърдено.
Неоснователен е доводът във
въззивната жалба, че решението на СРС в частта, с която е уважил изцяло
установителния иск за мораторни лихви върху главницата, тъй като не са
съобразени разпоредбите на ОУ за продажба на топлинна енергия за битови нужди
на клиенти в гр.София, в сила от м.03.2014 г. Съгласно чл. 33, ал.4 от
посочените ОУ продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната
лихва само за задълженията по чл.32, ал.2, ако не заплатени в срока по ал.2 на
чл.33, т.е. само върху стойността на реално доставената топлинна енергия,
отразена в общата фактура, която се издава след отчитане на средствата за
дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца, но не и
върху прогнозно начислените суми по фактурите, за разлика от уредбата, дадена в
предходните общи условия от 2008 г. Решението обаче е неправилно, тъй като с
клаузата на чл.33, ал.2 от ОУ от 2014 г.
е установен падеж за изпълнение на задължението за заплащане на дължимата сума
по фактурата по чл.32, ал.2, т.е. по общата фактура за реално потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период – в 30-дневен срок след датата
на публикуването им на интернет страницата на продавача. От страна на ищеца обаче
не са ангажирани доказателства за твърдението му, че вземането за цена на реално
доставена топлинна енергия е станало изискуемо, т.е. липсват доказателства, че общите
фактури са публикувани на интернет страницата на продавача и респ. не се
установява, че ответникът е изпаднал в забава, поради което искът се явява
неоснователен. Ето защо, решението на СРС в тази част, следва да бъде отменено
и вместо него да бъде постановено друго, с което установителният иск за
заплащане на обезщетение за забава върху неплатената цена за реално доставена
енергия, да бъде отхвърлен.
Решението на СРС следва да се отмени и в
частта, с която ответникът е осъден да заплати на ищеца разноски за исковото
производство за разликата над 581,67 лв., а за заповедното производство – за
разликата над 77,77 лв.
С оглед изхода на спора, на ответника се
дължат разноски за производството пред СРС в размер на още 32,98 лв. - за
адвокатско възнаграждение.
Поради частична основателност на жалбата
на ищеца, на последния се дължат разноски съобразно уважената част, които
възлизат на 97,20 лв. / за държавна такса по жалбата и за юрисконсултско
възнаграждение/ На въззивника-ответник също се дължат разноски за настоящата
инстанция, съобразно уважената част на жалбата, чиито размер възлиза на 48,30 лв.
/ за държавна такса по жалбата и за адвокатско възнаграждение по договор за
правна защита и съдействие от 12.03.2019 г./
Така мотивиран
Софийският градски съд,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решението от 05.06.2018
г. по гр. дело № 59255/2017 г. на Софийския районен съд, 81 състав в частта, с която е отхвърлен
предявения от „Т.С.“ ЕАД иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл.79,
ал.1 ЗЗД за признаване за установено, че С.К.В. дължи на “Т.С.” ЕАД сумата от 41,36
лв., представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода от
м.05.2014 г. до 30.04.2014 г., в частта,
с която е признато за установено, че С.К.В. дължи на “Т.С.” ЕАД сумата от сумата
264,41 лв. – лихва за забава върху главницата от 1700,83 лв., за
периода 15.09.2014 г. – 07.06.2017 г., както и в частта, с която С.К.В. е
осъдена да заплати на „Т.С.“ ЕАД, разноски за исковото производство за
разликата над 581,67 лв., а за заповедното производство – за разликата над
77,77 лв., като вместо него постановява:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО,
че С.К.В., ЕГН ********** дължи на “Т.С.” ЕАД, ЕИК *********, на основание чл. 422,
ал. 1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, сумата от 41,36 лв., представляваща цена на
услугата дялово разпределение за периода от м.05.2014 г. до 30.04.2014 г. за
имот, находящ се в гр.София, ул. “*********, партерен етаж, ведно със законната
лихва от 16.06.2017 г. до окончателното изплащане.
ОТХВЪРЛЯ
предявения
от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********* иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл.86,
ал.1 ЗЗД за признаване за установено, че С.К.В., ЕГН ********** дължи на “Т.С.”
ЕАД сумата от 264,41 лв. – лихва за забава върху
главницата от 1700,83 лв., за периода 15.09.2014 г. – 07.06.2017
г.
ПОТВЪРЖДАВА решението от 05.06.2018
г. по гр. дело № 59255/2017 г. на Софийския районен съд, 81 състав, в останалата
обжалвана част.
ОСЪЖДА С.К.В. ЕГН **********
да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *********, на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от
97,20 лв.-разноски за въззивната инстанция.
ОСЪЖДА„Т.С.“ ЕАД, ЕИК *********
да заплати на С.К.В. ЕГН **********, на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата от
90,72 лв. /неприсъдена част от разноските за първата инстанция и разноски за
въззивната инстанция/
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието в процеса
на “Т.с.” ЕООД като трето лице – помагач на ищеца “Т.С.” ЕАД.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.