Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 522
гр.Пловдив,
16.12.2016г
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, търговско отделение ХXс, в открито заседание на двадесет и първи ноември
две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: Цветелина Георгиева
при
секретаря К.М. и в присъствието на прокурора ……............
............................, разгледа докладваното от съдията т.д. № 417 по
описа за 2015г на Пловдивски окръжен съд и взе предвид следното:
Обективно съединени искове на основание
чл.266, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Предявени от „СТРОЙКО 2013” ЕООД - гр.Пловдив, ЕИК
********* (с предишно наименование „РЕАЛ БИЛДИНГ” ЕООД) против Пловдивска
митрополия със седалище в гр.Пловдив,
БУЛСТАТ *********. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника
да му заплати сумата от 40064,86лв с ДДС,
ведно със законната лихва, начиная от датата на предявяване на иска 11.06.2015г
до окончателното изплащане на сумата, представляваща дължимо и неплатено
възнаграждение за извършени СМР- част от довършителни работи по Договор за
строителство от 30.05.2011г за изпълнение на обект: храм „Свето Преображение
Господне” в ЖК”Тракия”, гр.Пловдив, за които работи е издадена фактура №
227/31.01.2013г, както и сумата от 9380,01лв, представляваща обезщетение за забавено
плащане на главницата за периода 21.02.2013г - 10.06.2016г вкл. Претендира
разноски.
Ответникът оспорва процесуалната
легитимация на ищеца, оспорва исковете и по същество като ги счита за
неоснователни и моли съда да ги отхвърли. Претендира
направените в производството съдебни разноски по
представен списък.
Пловдивският окръжен съд като взе предвид
становищата на страните и представените по делото доказателства, намира за
установено следното:
С подадената искова молба ищецът заявява,
че между него и ответника на 30.05.2011г е бил сключен договор за строителство
на Православен храм „СВЕТО ПРЕОБРАЖЕНИЕ ГОСПОДНЕ” в гр.Пловдив, ЖК Тракия
(Договора), по който той е извършил възложените му работи съгласно постигнатите
между страните договорки. За тях са били съставяни протоколи обр. 19 в хода на
строителството, вкл. и процесния Протокол № 15 допълнителен. За него ответникът
е бил уведомен и след като той не е възразил изрично по описаната като
извършена в него работа се счита, че я е приел на основание чл.6 от Договора. За дължимата сума ищецът е издал и
данъчна фактура, получена от ответника с покана на 14.02.2013г. В дадения му
седемдневен срок за изпълнение плащане не е извършено, което обуславя правния
интерес от предявяване на настоящия иск за заплащане на дължимото
възнаграждение за работа, както и на обезщетение за забавено плащане на
дължимата главница.
По
така въведените обстоятелства ответникът заявява становище, че не оспорва
сключването с ищеца на договора за строителство, но оспорва процесуалната му
легитимация на ищец. Сочи, че е получил уведомление по чл.99, ал.3 от ГПК, че
ищецът е прехвърлил вземането си изцяло на трето юридическо лице - „КРИСТИ – 61” ЕООД.
След оспорване правото на иск ответникът
оспорва исковата претенция и по съществото й, като заявява, че е приел обекта
на 09.06.2012г, към която дата не е бил уведомен за съществуването на съставен
протокол № 15, установяващ извършването на процесните работи. Протоколът е без дата и без подпис на
представител на ответника като възложител, поради което отразеното в него не
обвързва ответника и не поражда никакви задължения за него. По същите
съображения ответникът заявява, че не е обвързан и от издадената въз основа на
протокол фактура. Поради неоснователност на главния иск такъв счита за такъв и
акцесорният иск за обезщетение за забава. Последният иск оспорва и по размер,
тъй като обезщетението за забавено плащане е изчислено върху цялата искова
сума, представляваща данъчна основа и ДДС, а върху ДДС не би трябвало да се
начислява лихва – ако ДДС е възстановен или прихванат не е ясно защо върху него
се дължи лихва.
На следващо място ответникът прави
възражение за изтекла погасителна давност и по отношение на двата иска, за
които приложима е тригодишната давност.
На следващо място ответникът прави
възражение за прихващане със сумата от 12131,58лв – неустойка по договора за
строителство, поради неизвършване в срок на уговорените строителни работи.
Ищецът по делото потвърди цедирането на
вземането, поради което с изготвения по делото проект за доклад, съдът прие и
указа на страните, че те не спорят по отношение сключването на процесния
договор, както и по отношение извършеното от ищеца прехвърляне на вземането си
на третото лице „КРИСТИ – 61” ЕООД.
Предвид установената по делото смяна на кредитора-ищец
с „КРИСТИ – 61” ЕООД на основание сключен между тях договор за цесия и
редовното уведомяване на ответника за сключването на цесията съдът намира, че
по процесния Договор „КРИСТИ – 61” ЕООД е носител на правата и задълженията,
вкл. и на правото да търси удовлетворяване по съдебен ред, ако счита, че нещ му се дължи. Тези права са излезли от патримониума на
ищеца и поради това той е загубил качеството на кредитор по процесния Договор
спрямо ответника, който няма задължение да престира нему дори да са налице
съществуващи и неизпълнени задължения. Задълженията на ответника са към „КРИСТИ
– 61” ЕООД , но от него претенции по делото не са заявени. Ето защо съдът
намира иска за заплащане на възнаграждение за извършени работи по процесния
Договор и съставения протокол №15 допълнителен като неоснователен и следва да
бъде отхвърлен. Същият е и извода на съда за
съединения с него акцесорен иск за заплащане на обезщетение за забавено
плащане, който като недоказан по основание също следва да бъде отхвърлен.
Независимо от вече изложените мотиви на
съда по основателността на исковете, за пълнота на изложението съдът намира, че
представеният от ищеца протокол №15 допълнителен е нередовно съставен. В същия
липсва дата, за установяване на неговата достоверност, тъй като издадената въз
основа на него фактура и от 31.01.2013г, при условие, че ответникът е завил, че
е приел обекта на 09.06.2012г и ищецът не е оспорил заявеното. На второ място
всички представените по делото протоколи с номера от 1 до 14 са оформени по
един и същи начин що се отнася до приемането им от възложителя-ответник и
очевидно по съставянето им между страните не са били налице никакви проблеми.
Единствено такива са били налице за процесния протокол №15 допълнителен, неподписан от представители на ответника, като
в самия протокол не са посочени причините за липса на участие на надлежни
представител при съставянето му, нито по делото от ищеца са посочени
конкретните обстоятелства, довели до необходимостта от подобно съставяне на
протокол. В Договора между страните – чл.67 – е уговорено, че при отказ или
неявяване на една от страните в определения срок за съставяне на протокол, имащ
връзка с изпълнението на този договор, същият се съставя и подписва с
представител на РДНСК или на съответната община/район. Ищецът не е заявявал
отказ от ответника да се яви да приеме работите, не представя и доказателства
за подобни обстоятелства, не е определил срок на ответника да се яви и да вземе
становище, защото ако това поведение беше констатирано в хода на строителството
едва тогава съдът намира, че за ищеца възниква възможността търси изпълнение за
извършени от него работи по неподписан от ответника протокол, но редовен именно
на основание поведението на ответника.
На следващо място съдът намира, че ищецът
не доказа в процеса и че е довел до знанието на ответника процесния протокол
№15 допълнителен – от него са представени множество обратни разписки до
ответника за получени документи, но от разписките не може да се установи какви
точно документи са изпратени, респ. получени. Ето защо съдът намира за
неоснователно позоваването от ищеца на чл.8.1 от Договора, съгласно който, ако
в тридневен срок от уведомяването по чл.6 от Договора възложителят не направи
възражения по предоставените му за приемане работи, се счита, че ги е приел без
забележки. В случая не е налице редовно уведомяване на ответника-възложител по
чл.6 от Договора за извършени и подлежащи на приемане работи по обекта.
Или като обобщение съдът намира, че
процесният Протокол №15 допълнителен е съставен извън уговорените между
страните правила по Договора за съставянето му, без в него да са посочени
причини е съставен при липса на представители на ответника, не е доведен до
знанието на ответника, т.е. това е нередовен документ, който да установи
надлежно извършена и подлежаща на приемане работа, като липсата на дата на
съставянето му съдът намира, че го превръща и в негодно доказателство за
установяване от ищеца на неговите твърдения.
Съдът намира Протокол №15 допълнителен за
нередовно съставен и от техническа гледна точка, тъй като описанието на
извършените работи не позволява категоричнто им отграничаване от вече
описаните работи по предходните протоколи, съгласно констатациите на вещото
лице по двете приети по делото технически експертизи – съдът възприема изцяло
изводите на експерта, които са направени на база строителната документация на
обекта и извършени неколкократни огледи на обекта. Отделно от казаното, от
вещото лице е установено многократно отразено изграждане на скеле, без да може
да се установи необходимостта от същото, респ. реалното извършване на тази
дейност.
По всички изложени мотиви съдът
намира исковете за изцяло неоснователни.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК ответникът
имат право на извършените и претендирани в настоящото производството съдебни
разноски по представения списък в общ
размер на 2963лв, дължими от ищеца.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от „СТРОЙКО 2013” ЕООД - гр.Пловдив, ЕИК
********* (с предишно наименование „РЕАЛ БИЛДИНГ” ЕООД) искове да бъде осъдена
Пловдивска митрополия със седалище в гр.Пловдив, БУЛСТАТ ********* да му
заплати сумата от 40064,86лв с ДДС,
ведно със законната лихва, начиная от датата на предявяване на иска 11.06.2015г
до окончателното изплащане на сумата, представляваща дължимо и неплатено
възнаграждение за извършени СМР - част от довършителни работи по Договор за
строителство от 30.05.2011г за изпълнение на обект: храм „Свето Преображение
Господне” в ЖК”Тракия”, гр.Пловдив, за които работи е издадена фактура №
227/31.01.2013г, както и сумата от 9380,01лв,
представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата за периода
21.02.2013г - 10.06.2016г вкл., като неоснователни.
ОСЪЖДА „СТРОЙКО 2013” ЕООД - гр.Пловдив, ЕИК ********* да
заплати на Пловдивска митрополия
със седалище в гр.Пловдив, БУЛСТАТ ********* сумата от 2963лв за извършени съдебни разноски пред настоящата инстанция.
Решението може да се обжалва с въззивна
жалба пред Пловдивския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: