Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 13.03.2019г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, І ГО 7-ми състав
На
дведесет и осми януари година 2020
В
открито съдебно заседание в следния състав:
СЪДИЯ: Гергана Христова -
Коюмджиева
Секретар:
Емилия Кривачкова
Прокурор: Антон Стефанов
като разгледа докладваното от съдията
гр.дело № 2095 по описа за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предмет на делото са обективно кумулативно съединени
иск с пр. основание чл.2, ал.1, т.3, предл. І-во ЗОДОВ и иск с пр.основание чл.86 ЗЗД.
По изложените в исковата молба обстоятелства С.М.М.,
ЕГН **********, чрез пълномощника си адв.П. Т. –САК, е предявил срещу П. на Р. Б. искове,
с които се претендира осъждане на ответника за сума в размер на 50 000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от незаконно
обвинение повдигнато от Специализираната П. през месец август 2014г., по което
ищеца е оправдан с в.с. Присъда на СпНС
по нохд.№1451/ 2015г., ведно със законната лихва считано от 20.02.2018г. – датата на влизане в
сила на оправдателната присъда до окончателното изплащане на сумата. Претендира
разноски.
Твърди се в исковата молба, че ищецът е
дългогодишен служител в МВР. Сочи се, че през 2014г. като срещу ищеца С.М. и
други полицейски служители от моторизираната група за бърза реагиране „Сигма“ –
СДВР, били повдигнати обвинения за участие в организирана престъпна група.
Било образувано наказателно производство от
Специализирана П. по обвинения за участие в организирана престъпна група по чл.
321, ал. 3, пр. 2 и пр. 4, т. 2, във вр. с ал. 2 от НК, за което законът предвижда
наказание „лишаване от свобода“ за срок от 3 до 10 години. По това обвинение е
бил изготвен обвинителен акт, като същия е внесен за разглеждане от
Специализирания наказателен съд в производство по НОХД №1451/2015г. На
04.10.2017г. по делото е била постановена оправдателна присъда, с която
Специализираният наказателен съд – 17-ти състав е признал за невиновен ищецът
С.М.М.,
като присъдата е влязла в сила на 20.02.2018г.
Ищецът
поддържа, че вследствие на повдигнатото незаконно обвинение срещу него е
претърпял трайни и интензивни неблагоприятни последици, които следва да се
дефинират като неимуществени вреди. Сочи се,
че социалната му активност била
занижена и подтисната. Заявява, че променил начина си на живот, постоянно
мислел за риска да бъде осъден и да отиде в затвора. Обзелото го трайно
напрежение и свързаните с него страх и несигурност се пренесли и върху
отношенията на ищеца с членовете на семейството му. Така описаното състояние
продължило с години, както и самото наказателно производство срещу ищеца и
колегите му.
Твърди,
че делото било активно отразявано в медийното пространство и това само
утежнявало психическото състояние на ищеца като обвиняем. Чувствал се неудобно
от дикредитирането му. При контакт с
хора по какъвто и да е повод, ищецът винаги се опасявал, че го свързват с
твърдината престъпна дейност, за която бил обвиняем.
В законоустановения срок по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от
ответника - П. Р. Б., в който се излага становище за неоснователност на
исковите претенции. Заявено и възражение за прекомерност на исковите претенции.
Ответникът поддържа, че продължителността на наказателното производство не е
извън разумния срок, с оглед на твърдението, че наказателното производство е
продължило около три години и седем месеца, тъй като е било повдигнато
обвинение на повече от едно лице. Твърди, че делото е преминало и през съдебна
фаза на процеса, за продължителността на която П. на Р. Б. не следва да
отговаря.
Твърди,
че повдигнатото обвинение е за тежко умишлено престъпление наказуемо с лишаване
от свобода повече от 5 години и, че няма твърдения, или доказателства да е била
взета мярка за неотклонение или друга мярка за процесуална принуда.
Заявява,
че обстоятелството дали наказателното производството е било е било проведено в
разумен срок не следва да се обсъжда,
тъй като предявеният иск е по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ и ищецът няма право да
претендира изплащане на обезщетение за претърпените неимуществени вреди
вследствие на „неразумен срок" за
приключване на наказателното производство.
Ответникът
поддържа, че при условията на пълно и главно доказване ищецът следва да докаже
твърдените вреди, техния размер и връзката им с повдигнатото обвинение. Твърди,
че липсват доказателства, че ищецът е търпял трайни и интензивни неблагоприятни
последици, че бил потиснат и социалната му активност била понижена, че
отношенията на страх и несигурност се пренесли и в семейството му.
Заявява,
че липсват доказателства за медийно отразяване на производството и твърди, че
изцяло необосновани и недоказани остават твърденията на ищеца за търпени вреди
в резултат на медийното отразяване на наказателното производство, за което
претендира обезщетение, както и, че не са приложени писмени материали, които да
удостоверяват тези обстоятелства.
Посочва,
че не са подкрепени с доказателства твърденията на ищеца, наличието на вредите,
непосредствената им връзка с обвинението за престъпление от общ характер, както
и техния размер.
Заявява,
не са доказани твърденията на ищеца, злепоставянето му пред близки и познати и
за уронване на престижа и доброто му име вследствие на процесното обвинение.
Посочва, че твърденията на ищеца, че било подронено доброто му име не попадат в
обема на обикновените вреди, а подлежат на пълно и главно доказване, като
заявява, че доброто име не е благо, присъщо на всяка личност, а подлежи на
доказване, че то е било налице преди обвинението. Поддържа, че липсват
доказателства в подкрепа на твърдението за медийно разгласяване на обвинението,
както и то да е направено от органи на П. на РБ, която не е разгласявала данни
от наказателното производство.
Ответната
страна оспорва размера на претендираното обезщетение от 50 000 лева за
неимуществени вреди по размер. Счита същото за прекомерно и несъобразено с
разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД и трайната съдебна практика за аналогични случаи
(включително и тази на ЕСПЧ), както и с обществено- икономическите условия в
страната.
В съдебно заседание ищецът чрез
пълномощника си адв.Т. поддържа предявените искове.
В съдебно заседание П. на Р Б., чрез прокурор Стефанов
от СГП поддържа възраженията наведени в
отговора.
По делото като контролираща страна е осигурено участие СГП.
Софийски градски съд, ГО, І – 7 състав, като прецени
събраните по делото доказателства по
реда на чл.12 и чл. 235, ал. 2 ГПК и доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното:
Не се спори, че ищецът С.М.М. работел на длъжност командир на отделение в
Моторизирана група за бързо реагиране „Сигма“ към Специализирани полицейски
сили към отдел „Охранителна полиция“ – СДВР.
Видно от приетото в заверен препис
Постановление за привличане на обвиняем от 31.07.2014г. по Досъдебно производство /сл. дело/ №13 по
описа на СО-СП, че на същата дата бил привлечен в качеството на обвиняем за
престъпление по чл. 321, ал.3, пр.2 и пр 4 от НК, в извършване на престъпление
от общ характер, за това, че: 1. В периода от 01.01. 2013 г. до 30.07.2014г. на
територията на гр.София в качеството си на длъжностно лице - на длъжност
командир на отделение в Моторизирана група за бързо реагиране „Сигма“ към
Специализирани полицейски сили към отдел „Охранителна полиция“ - СДВР назначен
със заповед рег.№ 16511/29.09.2009 г. и на длъжност командир на отделение,
категория Д, в 01 група на 02 сектор „Моторизиран сектор за бързо реагиране
„Сигма“ при отдел „Специализирани полицейски сили“ - СДВР назначен със заповед
рег.№ 7021/11.04.2014 г., е участвал в организирана престъпна група -
структурирано трайно сдружение на повече от три лица, с цел да вършат
съгласувано в страната престъпления, за които е предвидено наказание лишаване
от свобода повече от три години (престъпления по чл. 301 от НК), ръководена от И.М.В.с
ЕГН: ********** и с участници:Г.С.Б. с ЕГН: **********, Й.С.Д.с ЕГН: **********,
Ф.Г.М.с ЕГН: **********, В.Г.Н.с ЕГН: **********, и Л.К.Л. с ЕГН: **********,
като групата е създадена с користна цел (обогатяване с парични средства от лица
при контрол над действията им по Закон за движение по пътищата), и в групата
участват длъжностни лица – държавни служители в МВР. /л.75 от делото/
С постановлението за привличане
на обвиняем, на 31.07.2014г. по отношение на ищеца била взета мярка за
неотклонение „гаранция“ в размер на 500лв.
Освен спрямо ищеца С.М.М., считано от 31.07.2014г. по Досъдебно
производство /сл. дело/ №13 по описа на СО-Специализирана П., са привлечени още
шест лица служители, с идентично обвинение за
участие в организирана престъпна група- структурирано трайно сдружение
на повече от три лица, с цел да вършат съгласувано в страната престъпления./препис от предложение по ДП№13 по
описа на СО-СП на л.81 от делото/
Обвинителен акт по повдигнато
обвинение е изготвен през 2015г. и е внесен в Специализиран наказателен съд,
като е образувано НОХД № 1451/2015 г. по описа на Специализирания наказателен
съд. С разпореждане от 14.12.2015г. на съдията – докладчик по НОХД №1451/2015 г.
делото е насрчено в открито заседание на 23.12.2015г. /л.59 от делото/
В хода на съдебното
производство по НОХД
№ 1451/2015 г. по описа на СпНС са насрочени и проведени общо 12 /дванадесет/
открити съдебни заседания, на които ищецът се е явявал лично. /преписи на л.82-л.132 от делото/
На 04.10.2017 г. НОХД
№ 1451/2015 г. по описа на СпНС е постановена присъда, с която С.М.М., ЕГН **********
е признат за невиновен в това, че: в периода от 01.01.2013 г. до 30.07.2014 г.
на територията на гр.София в качеството си на длъжностно лице - на длъжност
командир на отделение в Моторизирана група за бързо реагиране „Сигма" към
Специализирани полицейски сили към отдел „Охранителна полиция" - СДВР
назначен със заповед рег.№ 16511/29.09.2009 г. и на длъжност командир на
отделение, категория Д, в 01 група
на 02 сектор „Моторизиран сектор за бързо реагиране „Сигма" при отдел
„Специализирани полицейски сили" - СДВР назначен със заповед
рег.№7021/11.04.2014г., е участвал в организирана престъпна група-
структурирано трайно сдружение на повече от три лица, с цел да вършат
съгласувано в страната престъпления, за които е предвидено наказание лишаване
от свобода повече-от три години (престъпления по чл. 301 от НК), ръководена от И.М.В.с
ЕГН: ********** и с участници:Г.С.Б. с ЕГН: **********, Й.С.Д.с ЕГН: **********,
Ф.Г.М.с ЕГН: **********, В.Г.Н.с ЕГН: ********** и Л.К.Л. с ЕГН: **********,
като групата е създадена с користна цел (обогатяване с парични средства от лица
при -контрол над действията ив по ЗДвП, и в групата участват длъжностни лица,
като е оправдан по повдигнатите обвинения./л.10- л.11 от делото/
Оправдателната присъда на С.М.М. е
влязла в сила на 20.02.2018г. ./л.11 от
делото /.
За посочените
факти по развитие на обвинението страните не спорят.
За
установяване на обществения отвук на наказателното разследване срещу ищеца М. и
колегите му от специализирания отряд „Сигма“, по делото са приети опия на
публикации в медиите, а именно: Издание на ОФНЮЗ със заглавие „ Спецполицаи от СИГМА отиват на
съд, изкарват по 400 лв. на смяна“; Издание на Правен свят със заглавие „
Полицаите от СИГМА отиват на съда за подкупи“ от 04.08.2015 г.; Издание на ДИР БГ със заглавие „ Полицаите от
СИГМА отиват на съд за подкупи“ от 04.08.2015 г.; Издание на Труд със заглавие
„ Милиционерщина плъзна из кварталите“ от 04.08.2015 г.; Издание на НЮЗ БГ със
заглавие „ Банда полицаи от СИГМА на съд за рекет на пътя“ от 04.08.2015 г.; 2
броя страници от вестник „Днес“ от 15.08.2014 г.; 2 броя страници от вестник
„Днес“ от 22.08.2014 г.; 5 броя страници от вестник „24 ЧАСА“ от 24.08.2015 г. /л.31-л.47
от делото/
По делото за
установяване на неимуществените вреди са събрани гласни доказателства чрез
разпита на свидетелите С.М.Л.и С.Г.С..
В показанията си дадени в о.с.з. на 28.01.2020г.
свидетелката С.М.Л./43г., съпруга на
ищеца/ сочи, че срещу нейния съпруг било водено наказателно дело от м. юли 2014 г. Делото
приключило с оправдателна присъда 3 години след началото на производството. Сочи,
че делото довело до огромна промяна в съпруга и. След като го арестували, той
се срамуваше от колегите си, от приятелите ни, съседите. Не искал двете му
дъщери да разбират. Тогова едната била
на 12 години, а другата на 6 години, на възраст да могат да четат. Притеснявали
се като родители, че децата ще разберат за случката от медиите. След това се
появил страх относно семейството им– как ще ни издържа, след като ищецът останал
без работа за толкова дълго време. Свидетелката сочи, че ищецът получил „паник“
атаки и се появили и здравословни проблеми. Свид.Методиева сочи, че и двамата с мъжа и са служители в
МВР, затова и двамата изпитвали срам от
колегите си.
С. изпитвал срам от роднините ни. Особено от тези, които
живеят в страната и научават всичко от медиите и вестниците, където отразявали
истината. Колегите им разпитвали и коментирали. Мъжът и се срамувал и почнал да
страни от колегите си. Променил се като
характер. По принцип бил весел и
общителен човек, но по време на делото се затворил. Дори и сега след като бил
оправдан, не се възвърнал към предишното си състояние. Останал затворен в себе
си. След задържането му престоял една
нощ в районното управление, като после споделил, че това е била най-кошмарната
нощ в живота му, там имало лица, в задържането на които е участвал. Медийното
отражението на делото го смачквало много, защото се пишели неистини, но всички
вярвали на медиите. Обвинението се отразило на семейната им среда,
ищецът станал раздразнителен и се карали повече в къщи със съпругата и децата
им, защото той прекарвал времето си предимно у дома по време на наказателното
дело.
От показанията на свиделя С.Г.С., /48 г.,
без родство/ се установява, че познава ищеца познава С.М. от 2000 г., защото заедно са
работили в полицията. Свидетелят сочи, че бил на смяна, когато арестували ищеца през лятото на 2014г. Това
дело продължило около 5 години и променило С.. Той спрял да общува с колегите си. Преди
излизали след работа, имали приятелски взаимоотношения. Но той изведнъж се скрил.
С. бил отстранен от работа. Не смеел да излиза, страхувал се да не влезе в
затвора. Все за това се говорел. В медиите непрекъснато се пишело, че С. и
колегите му са големи престъпници. С. четял медийните публикации и като че ли
още повече се стряскал. Не бил добре психически. Разследването станало причина
ищеца да намали своята социална активност. Говорили по между си доста относно
делото. Според свид.С. и в момента се забелязват промени в живота на ищеца.
Вече по - често се виждали, но почти всяка втора думи била е за това дело, как
му се е отразило и че не е същия човек. Свидетелят С. напуснал системата на МВР, по това време С. се върнал на работа.
Съдът преценява събраните по делото гласни
доказателства при условията на чл. 172 от ГПК, като отчита брачната връзка
между първата свидетелка и ищеца, и заинтересоваността и от изхода на делото в
полза на ищеца, както и близките отношения с втория свидетел. Въпреки това,
кредитира показанията на тези свидетели в основната им част – относно описаните
морални страдания на ищеца, тъй като свидетелите именно са имали ежедневни
лични впечатления за неговия характер и поведение.
Тези фактически констатации,
мотивират следните правни изводи:
Отговорността
на държавата по чл.1 и чл.2 от ЗОДОВ е обективна. Държавата отговоря за вреди,
причинени от незаконни актове, действия или бездействия на нейни органи и
длъжностни лица, при или по повод изпълнение на техни задължения. В конкретния
случай, се претендира отговорност за
вреди, причинени в резултат на незаконно
повдигнато и поддържано обвинение по НК по см. на чл.2, ал.1 т.3 предл.
първо от ЗОДОВ, по което ищецът е бил оправдан.
І. По
допустимостта
на исковете:
Законодателят
е предвидил, че следва да се ангажира отговорността на държавата за вреди,
причинени на граждани от незаконни действия на правозащитните органи. Пасивно
легитимирани да отговарят по иск с пр.основание чл.2, ал.1 т.3 от ЗОДОВ са
държавните органи, които имат правосубектност, и чиито длъжностни лица с
неправилни действия са причинили вреди на граждани. В конкретния случай пасивно
легитимирана да отговаря по претенцията е П. на Р. Б.. Съгласно разрешенията, дадени в ТР № 5 от 15.06.2015 г. на ВКС по тълк.д. №
5/2013 г., ОСГК, съдът е легитимиран да представлява държавата по искове за
обезщетение за вреди по чл. 2 ЗОДОВ /ред. преди ЗИД на ЗОДОВ - ДВ, бр.38 от
18.05.2012 г./ само в случаите по ал.1, т. 4 и т. 5 за прилагане от съда на
задължително настаняване и лечение или принудителни медицински мерки, когато те
бъдат отменени поради липса на законно основание и за прилагане от съда на
административна мярка, когато решението му бъде отменено като
незаконосъобразно. В останалите хипотези на чл. 2 ЗОДОВ, какъвто е настоящият,
пасивно легитимирана да отговаря по тези искове е П. на РБ. С оглед
наличието на правен интерес от предявяване, надлежна активна и пасивна
легитимация предявения осъдителен иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3,
предл. І от ЗОДОВ, се явява допустим.
ІІ. По
основателността на претенциите:
Относно иска с пр.основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ за
обезщетение за неимуществени вреди:
Съгласно чл.
2, ал. 1, т. 3, предл.
І от ЗОДОВ държавата отговаря за
вреди, причинени от обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде
оправдано. Отговорността на държавата има обективен характер и
се реализира чрез заплащане на обезщетение, което съгласно чл. 4 от ЗОДОВ се
дължи за всички имуществени и неимуществени вреди, пряка и непосредствена
последица от незаконното обвинение. Отговорността на държавата за дейността на правозащитните органи е
обективна, безвиновна - тя отговаря независимо дали вредите са причинени
виновно от длъжностните лица. Съгласно ЗОДОВ държавата отговоря чрез органите,
от чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени вреди. При обективната отговорност
се прилага принципът на риска, а не на вината. Когато е без значение дали
увреждането се дължи на виновното поведение на длъжностно лице, то
отговорността за вреди се поема от този, който е създал риска, в конкретния
случай - П. на РБ.
Доказването на вредите и на
причинно-следствената връзка между тях и незаконното обвинение е изцяло в
тежест на ищеца, сезирал гражданския съд с иск за заплащане на обезщетение по
реда на този закон.
В настоящия случай ищецът е бил привлечен като обвиняем за извършено
престъпление на 31.07.2014 г.,
като производството срещу него продължило до 20.02.2018г., когато влязла
в сила оправдателната
присъда по НОХД № 1451/2015 г. по описа на СпНС.
Поради това решаващият състав приема, че е налице хипотезата на чл. 2,
ал.1, т.3, предл.1 от ЗОДОВ.
Незаконността на обвинението, произтичаща от оправдаването на ищеца по
повдигнатото обвинение чл.321,
ал.3, пр.2 и пр.4 НК, съставлява основание за носене на имуществена отговорност от
държавата в лицето на нейните правозащитни органи по чл. 2, т.3 от ЗОДОВ за
обезщетяване на претърпените от ищеца вреди, доколкото такива са настъпили като
пряка и непосредствена последица от незаконното обвинение.
Анализът на събраните доказателства обосновава
несъмнен извод, че ищецът М. е претърпял неимуществени вреди, които са пряка и
непосредствена последица от незаконното обвинение и подлежат на обезщетяване от
ответника П. на РБ, на основание чл. 2, ал.1,
т.3 вр. чл. 4 от ЗОДОВ.
Като
база за определяне паричния еквивалент на неимуществените вреди при
неоснователно обвинение следва да служи още и икономическият растеж, редица обективни
фактори, както и субективното им отражение върху ищеца.
Поради
това, според съда, обективно съществуващи
са фактите относно продължителността
на наказателното преследване, наложената мярка за неотклонение, нейният срок и
продължителността на периода, през който ищецът е търпял ограничението,
наложените други ограничителни и рестриктивни мерки, както и обстоятелството
дали през същия период спрямо ищеца са били водени други наказателни
производство.
От
своя страна, субективното отношение
им отражението върху ищеца, неговото психическо състояние, както и моралните му
страдания, изразяващи се в негативна промяна в неговия живот и емоционални страдания, които е
претърпял, като пряка последица от наказателното преследване подлежат на
доказване в производството.
В случая при определяне на размера на
дължимото обезщетение съдът взе предвид възрастта на ищеца – 38 г. /към момента
на привличането му/, тежестта на повдигнатото обвинение – за тежко умишлено
длъжностно престъпление, продължителността на наказателното преследване – 3 /три/
години и 7 месеца, вида и на наложената
мярка за неотклонение – „гаранция” в размер на 500лв., данните за личността на
подсъдимия с оглед на това доколко повдигнатото обвинение за деяние, което не е
извършил, се е отразило негативно на психиката му, на контактите,
професионалния и социалния му живот, както и всички други обстоятелства, имащи
отношение към претърпените морални страдания /Решение № 223 от 04.07.2011 г. на
ВКС по гр.д. № 295/2010 г., ІV г.о., ГК, постановено по реда на чл. 290 от ГПК/. От обсъдените свидетелски показания се установява, че повдигането на
обвинение е причинило на ищеца притеснения, семейни проблеми, неудобства.
Съобразявайки в
съвкупност установените в производството неимуществени вреди, претърпени от
ищеца следствие от воденото против него наказателно преследване, изразяващи се
в изживян силен стрес, тревожност, безпокойство, потиснатост, срам, обида,
вина, затваряне в себе си, чувство за малоценност, както и засягането на
доброто му име в обществото и професионалната му репутация, съдът приема, че
справедливият размер на обезщетение за така претърпените вреди, вкл. съобразен
с икономическия растеж и стандарта на живот в страната, следва да бъде
определен на 10 000 лв. Този размер е обусловен от интензитета на търпените
страдания, който безспорно е бил висок, вкл. с оглед вида на престъп -лението,
за което е бил обвинен, наказанието, което се предвижда за него, данните за
неговата личност и длъжността, която е заемал, притежавания до този момент
много добър морален и професионален облик, широкия отзвук в професионалната му
среда и дискредитирането му в нея, но й като се съобразяват всички останали
гореизброени фактори относно продължителността на наказателното производство, взетата
мярка за неотклонение, другите протекли в периода и след това отрицателни
житейски преживявания, стоящи извън наказателното производство, но също оказали
негативно влияние върху емоционалното му състояние.
При определяне
на размера на дължимото обезщетение за неимуществени
вреди винаги се вземат предвид конкретни обстоятелства, които сa в причинна
връзка с негативни изживявания на ищеца (така Решение № 242 от 13.11.2012 г. по
гр. д. № 19/2012 г., Г. К., ІІІ Г. О. на ВКС, също Постановление № 4 от
23.12.1968 г., пленум на ВС).
Обезщетение в размер 10 000лв. съответства на икономическата конюнктура,
както и на установената съдебна практика по сходни случаи.
С оглед на изложеното
настоящият съдебен състав намира, че ищецът, предвид доказателствената си
тежест по чл. 154, ал. 1 ГПК, е установил по безспорен начин, че е претърпял
описаните в исковата молба вреди, изразяващи се в стрес, психическа и
емоционална травма, болки и страдания от неоснователното обвинение.
Същевременно не се доказаха настъпили необратими здравословни проблеми при
ищеца, които да са във връзка с
обвинението , по което е постановена оправдателна присъда.
От друга
страна, по
отношение на широкото отразяване на делото в
средствата за масова информация, съдът намира, няма установена пряка причинна връзка с
действията на ответника по иска и неблагоприятното отражение на поддържаното
обвинението върху ищеца в резултат на медийния отзвук на делото от самото му
начало и през целия период на наказателното производство с разпространяване на
информация за неговия ход. Това е така, защото отзвукът на делото срещу ищеца в
медиите е резултат не от действията на П., а от обстоятелството, че последният
е бил полицейски служител работещ наспециализиран моторизиран полицейски отряд,
като дейността на специализираните полицейски сили винаги е съставлявала
обществен интерес.
С оглед изложеното по-горе, съдът
намира, че адекватен
размер на обезщетението за претърпените от ищеца доказани неимуществени вреди от незаконно обвинение, е такъв от 10 000 лв., който отговаря в най-пълна степен на критерия за
справедливост, а за разликата над този размер до пълния предявен размер от 50 000 лв. искът
за неимуществени вреди следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.
По претенцията за лихва:
Отговорността на държавата за вреди от
незаконни действия на правозащитните органи по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ възниква
от момента на влизане в сила на оправдателната присъда, в случая това – това е
датата 20.02.2018 г., от който момент
вземането за обезщетение за вреди става изискуемо, както е и прието в т. 4 от Тълкувателно решение № 3
от 22.04.2005 г. по тълк. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК на ВКС. Поради това, акцесорната претенция за лихва се явява
основателна и ответника дължи такава върху определените от съда по-горе
обезщетения за причинените неимуществени вреди, считано от 20.02.2018
г. до окончателното изплащане на сумите.
По разноските:
С оглед изхода на спора и на
основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, ответникът следва да заплати на ищеца за
заплащане на направените по делото разноски в размер на 10 лв. държавна такса.
По изложените
съображения, Софийски градски съд, ГО, I – 7
състав
РЕШИ:
ОСЪЖДА
П. на Р. Б. да заплати
на С.М.М., ЕГН *********, с адрес ***, ул.“********, следните суми:
- на
основание чл. 2, ал. 1, т. 3, предл.1 ЗОДОВ сумата 10 000 /десет хиляди/ лв. - обезщетение за
неимуществени вреди, от незаконно обвинение повдигнато от
Специализираната П. през месец август 2014г., по което ищеца е оправдан с в.с.
Присъда на СпНС по нохд.№1451/ 2015г. по
описа на Специализиран наказателен съд, ведно със законна лихва върху присъденото обезщетение,
считано от 20.02.2018г. - датата на влизане в сила на оправдателната присъда до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
иска за обезщетение за неимуществени вреди за разликата от присъдения до пълния
предявен размер от 50 000 лв., като неоснователен.
Решението подлежи на
обжалване с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ: