Р Е
Ш Е Н И Е
№
гр. Русе, 05.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен
съд - Русе, трети състав, в публично
заседание, проведено на шести януари две хиляди двадесет и първа година в
състав:
СЪДИЯ-ДОКЛАДЧИК: Кристиан Гюрчев
при участието на секретаря Дарина
Илиева, като разгледа административно наказателно дело /АНД/ № 1767 по описа на съда за 2020 г., за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда
на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба на М.К.К. против Наказателно постановление /НП/ № 20-1085-000737
от 19.03.2020 г., издадено от началник Сектор „Пътна Полиция“ към ОД на МВР –
гр. Русе, с което на жалбоподателя на основание чл. 175а, ал. 1, пр. трето е
наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 3000 лева и
административно наказание „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12
месеца, за нарушение на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП.
В жалбата се ангажират твърдения
за незаконосъобразност на наказателното постановление, доколкото от събраните
доказателства не се установява субективната страна, а именно вината на
жалбоподателя. Моли обжалваното наказателно постановление да се отмени.
Жалбоподателят не се явява,
представлява се от адв. Г.С., която поддържа изложеното в жалбата, като го
доразвива с приложената по делото писмена защита. Акцентира, че от събраните по
делото доказателства не се установява жалбоподателят да е „дрифтил“, както и че оставените върху пътното платно следи да са
от автомобила му.
Административнонаказващият орган,
редовно призован, не изпраща представител и не ангажира становище.
Районна прокуратура – Русе,
редовно призована, не изпраща представител и не ангажира становище.
Жалбата е подадена от процесуално
легитимирано лице, по отношение на което е ангажирана
административнонаказателна отговорност, подадена е в законоустановения срок по
чл. 59, ал. 2 от ЗАНН – жалбоподателят е получил препис от наказателното
постановление на 01.10.2020 г., а жалбата е подадена на 05.10.2020 г., касае
подлежащо на съдебен контрол наказателно постановление, поради което се явява
процесуално ДОПУСТИМА и следва да
бъде разгледана по същество относно нейната основателност.
По същество:
Съдът, като съобрази ангажираните от жалбоподателя
фактически и правни доводи, прецени събраните по делото доказателства и извърши
служебна проверка на обжалваното наказателно постановление съгласно
изискванията на чл. 314 от НПК във вр. с чл. 84 от ЗАНН, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
От фактическа страна:
На 15.02.2020 г. около 14:00
свидетелката К.М. била излязла с дъщеря си, като се придвижвала по ул.
„Доростол“ в посока обратна на движението.
По същото време М.К.,
управлявайки лек автомобил марка БМВ модел 316, с рег. номер ***, се придвижвал по ул.
„Доростол“, като на предната седалка до шофьора се намирал и свидетелят А.Т.. К.
умишлено поднасял МПС-то вляво и вдясно по пътното платно, оставяйки ясни следи
от изтъркани гуми по асфалта.
Свидетелката М. чула бръмчене на
двигател и шум от пилене на гуми и се обърнала, виждайки как управляваният от К.
лек автомобил се движи на зиг-заг, навлизайки от лента в лента. Непосредствено
след това К. изгубил контрол върху МПС-то, като автомобилът се качил на
тротоара, преминал през едно дърво и се спрял в бетонен стълб от мрежата на
градския транспорт. Свидетелката М. подала сигнал на телефон 112, а съседи помогнали
на К. да излезе от колата, като малко преди това от колата излязъл и свидетелят
Т..
Във връзка с подадения сигнал за
настъпило ПТП с пострадали, на местопроизшествието бил изпратен екип на ОД на
МВР-Русе. При пристигането си свидетелят И.Ш. – младши автоконтрольор
в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Русе, установил процесният автомобил
марка БМВ, качен на тротоара, както и направил снимки на местопроизшествието,
включая и на следите по асфалта. След установяване самоличността на водача,
свидетелят Ш. му съставил АУАН № 20-1085-00737/15.02.2020 г. за нарушение на
чл. 104б, т. 2 от ЗДвП, приемайки, че в качеството си на водач на МПС е
използвал път, отворен за обществено ползване, не по предназначение за превоз
на хора и товари, като умишлено поднасял МПС-то вляво и вдясно по пътното
платно, оставяйки следи по пътя. Жалбоподателят подписал АУАН-а, като в полето
за възражения отбелязал следното: „след като се запознах с обяснението на
очевидеца и прочетох горното-не съм съгласен“. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАН
жалбоподателят представил възражения, че не е извършил виновно нарушението.
Въз основа на така съставения
АУАН било издадено и оспореното НП, с фактическо описание и правна квалификация
на деянието, идентични с тези съдържащи се в АУАН-а, като на жалбоподателя за
така приетия за осъществен състав на административно нарушение на разпоредбата
на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП на основание чл. 175а, ал. 1, пр. трето от ЗДвП били
наложени следните наказания: „Глоба“ в размер на 3000 лева и „Лишаване от право
да управлява МПС“ за срок от 12 месеца.
Фактическата обстановка беше
установена от съда след преценка на приложените и приобщени към делото по реда
на чл. 283 от НПК писмени доказателства – АУАН № 20-1085-00737/15.02.2020 г.,
който се ползва с презумптивна доказателствена сила според ЗДвП, НП № 20-1885-000159/17.02.2020
г., възражение по реда на чл. 44 от ЗАНН, писмени обяснения на М., Т. и К.,
дадени в хода на административната проверка, справка за нарушител водач,
материали от досъдебно производство ДП № 1120/2020 г. при РП-Русе /ДП №
336-65/2020 г. по описа на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Русе/, между
които и протокол за оглед на местопроизшествие с приложени към него снимки, както
и събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите К.М., И.Ш. и А.Т..
Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите М. и Ш., доколкото изложеното
от тях е последователно, еднопосочно и се потвърждава от останалата събрана по
делото доказателствена съвкупност. По делото липсват доказателства свидетелите
да са предубедени по отношение на жалбоподателя или да са имали специално
отношение към него. Свидетелката М. е възприела лично както дрифтенето, така и
изгубването на контрола вследствие от последното, довело и до ПТП-то. Изложеното
от нея обстоятелството, че вследствие от извършените маневри на асфалта са били
оставени обективни следи от изтъркани гуми, намира потвърждение както в
показанията на свидетеля Ш., пристигнал непосредствено след получаване на
сигнал на тел. 112, така и в протокол за оглед на местопроизшествие с приложени
към него снимки. Съдът кредитира показанията на свидетеля Т. частично касателно
датата и мястото на ПТП-то и факта, че непосредствено преди и по време на
ПТП-то процесното МПС е било управлявано от жалбоподателя. Съдът не дава вяра
на изложеното от свидетеля Т., че К. е управлявал автомобила съобразно ЗДвП,
както и че настъпването на ПТП-то се дължало
не на поведението му, а на неравност на пътя, доколкото посоченото не намира
потвърждение в останалата доказателствена съвкупност. Съдът акцентира, че е
налице и съществено противоречие между изложените от Т. версии за настъпване на
ПТП-то в хода административно-наказателното и наказателното производство. Така
в обясненията, дадени пред АНО, Т. е посочил като причина за настъпването на
ПТП-то пукната гума или дупка на пътя, пред разследващия орган същият е
посочил, че не е гледал пътното платно, а си е гледал телефона, а в разпита му
пред настоящата инстанция посочи, че предполага, че случилото се дължи на
неравност на пътя, но без да я конретизира. По делото не се доказа по пътното
платно да е била налице дупка или някаква друга неравност, но дори да се
възприеме тази теза, това само по себе си не оневинява жалбподателя, доколкото
настоящото производство има за цел да изследва поведението на водача преди
настъпване на ПТП-то, а не самото ПТП, предмет на висящото наказателно
производство. Съдът отчете и вероятната заинтересованост на свидетеля от изхода
на делото, с оглед близките му, приятелски, отношения с жалбоподателя.
От правна страна:
При така установената фактическа
обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Съгласно
разпоредбата на чл. 63, ал. 1 във вр. с чл. 84 от ЗАНН във вр. с чл. 314 от НПК в това производство районният съд следва да
провери законността на обжалваното НП, т. е. дали правилно е приложен както
процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от
жалбоподателя.
Издадените АУАН и
НП не страдат от формалните пороци по чл. 42, съответно чл. 57 от ЗАНН. АУАН е съставен
от компетентен актосъставител, спазени са изискванията на чл. 42 от ЗАНН, подписан е
и е връчен надлежно на нарушителя. Описани са съставомерните признаци от
обективна страна на извършеното деяние, както в АУАН, така и в НП. При
съставянето на АУАН са спазени изискванията на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН. АНО е
изпълнил задълженията си по чл. 52, ал. 4 от ЗАНН, като изводите му от
фактическа страна напълно се потвърждават и споделят от настоящия състав.
На следващо място съдът приема,
че жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна състава на
нарушението по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП, за което е била ангажирана и
административно-наказателната му отговорност.
Съгласно разпоредбата на чл.
104б, т. 2 от ЗДвП на водачите на МПС е забранено да ползват пътищата, отворени
за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното
предназначение за превоз на хора и товари. В процесния
случай се установи по безспорен начин, че жалбоподателят М.К. ***, с цел
различна от посочената в нормата на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП, а именно с цел
демонстративно управление на МПС, придобило общественост като „дрифтене“ –
умишлено поднасяне на МПС-то вляво и вдясно по пътното платно, оставяйки следи
от изтъркани автомобилни гуми по платното. Събраните по делото доказателства –
свидетелските показания на М. и Ш. и протокола за оглед на местопроизшествието
с приложените към него снимки, изключват като достоверна защитната теза на
жалбоподателя и неговия процесуален представител, че поведението на К. се дължи
на неравност на пътя или дупка. От субективна страна жалбоподателят е действал при
пряк умисъл, доколкото съзнателно е извършил маневрата, като посоченото се
извежда от показанията на свидетелката М..
Съдът счита, че правилно АНО е
преценил, че с оглед характера на нарушението в настоящия случай нормата на чл.
28 от ЗАНН не може да бъде приложена. По делото не се установиха изключителни
или многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, въз основа на които да
бъде направен извод за по-ниска степен на обществена опасност на деянието в
сравнение с обикновените случай на нарушение от този вид. Точно обратното, нарушението,
за което ангажирана отговорността на жалбоподателя, крие сериозен риск за
останалите участници в движението и за пешеходците, доколкото е извършено на
оживена улица, в близост до детска градина и пешеходна пътека, в светлата част
на денонощието, като по това време на тротоара е имало пешеходци, между които и
свидетелката К.М. и малолетната ѝ дъщеря. Смекчаващи вината обстоятелства
не се откриват и в личността на нарушителя, доколкото се касае за млад и
неопитен водач, управляващ сравнително автомобил, което само по себе си налага
допълнителна концентрация.
По вида и размера на наказанието:
Правилно е
издирена и приложена съответстващата на това нарушение санкционна разпоредба на чл. 175а, ал. 1, пр.
трето от ЗДвП, предвиждаща налагането в условията на кумулативност на „Глоба“ в
размер на 3000 лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12
месеца. Видно от посоченото, законодателят е определил фиксиран размер на
санкциите, поради което за АНО и респективно за съда не съществува възможност
да ги редуцира.
По така изложените съображения,
съдът намира, че наказателното постановление е законосъобразно и следва да бъде
потвърдено, а жалбата да се остави без уважение като неоснователна.
По разноските:
С оглед изхода на спора, АНО има
право на присъждане на разноски, но доколкото по делото не е направено искане в
тази насока и не е представено доказателство за направени такива, съдът не
следва да присъжда разноски.
Водим от гореизложеното и на
основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №
20-1085-000737 от 19.03.2020 г., издадено от началник Сектор „Пътна Полиция“
към ОД на МВР – гр. Русе, с което на М.К. на основание чл. 175а, ал. 1, пр.
трето е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 3000 лева и
административно наказание „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12
месеца, за нарушение на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – Русе в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Препис от
решението да се връчи на страните!
СЪДИЯ-ДОКЛАДЧИК: